Младежки окултен клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)
Възможности и условия на ума и сърцето
Петък, 5 часа сутринта
Отче наш
Пишете върху темата: „Духът и материята“. Научно я обосновете. Направете сравнение.
Сега може да бъдете като някои художници, да вземете едно огледало и може да нарисувате вашия образ в огледалото. Или може да проектирате сянката някъде. Това още не е знание. По какво се отличава знание и невежество?
Пишете върху втора тема: „Знание и невежество.“
Ако някой ви даде друга тема така: „Кои са причините за мъчнотиите, които се произвеждат в живота. Кои са причините за създаването на мъчнотиите в живота?“ Трета тема.
Представете си, че имате на разположение един орех. Имате плода орех, след като посеете този плод, защо твоя плод изменя своя вид? После вземете едно яйце. След като го турите под квачката, след 21 ден това яйце ще измени своя вид. На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле. Но онзи процес, който става, какъв е? Кое е онова, което събужда яйцето да стане пиле? Ами представете си сега живота ви. Вие сте тих и спокоен, седите спокойно, както яйцето в кошницата. Няма глава да ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои. Представете си спокойствието на едно яйце. Имате такова състояние. Представете си, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце. Да допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне да мърда отдолу. Това, което мърда, расте, стане голяма змия. Вие хуквате да бягате от нея. Как ще си обясните това положение? На пръв поглед мъчно може да се обясни. Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека. Няма мъчнотия, която да не е произтекла от желанието, което човек има. Хубавите работи и лошите работи са произлезли все от желанията на човека. Трябва да изучавате. Ти пожелаеш нещо. Туй, което пожелаеш, ще ти донесе една мъчнотия. Тази мъчнотия можеш да я преодолееш, може да не можеш да я преодолееш. Кажете сега как можете?
Представете си, че във вас се породи едно желание да се качите на някой висок връх, на някой висок планински връх. Вие не сте сведущ по метеорологията, но един ден вас ви хрумнало на ума, казвате: „Хубаво е да се кача на онзи връх, ще науча нещо.“ Но условията на върха не са както условията на низината. Климатичните условия на висините не са такива, както в низините. Вие погледнете, [в] живота за два, три часа ще се качите. Но представете си, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви. Духне вятър, превърне на поледица. Представете си, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам. Изстинат ви ръцете, изстинат ви краката, бъркате в джоба, кибрит нямате. Огън не можете да запалите. Искате да си отворите раницата, да вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете. Намирате се в трудно положение. Кой ви създаде това зло? – Желанието ви, нали? Желанието ви да се качите горе не е лошо. Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може да срещнете по пътя си. Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете си другото, имате една бела горе. Като се върнеш, казваш: „Още веднъж на висок връх не се качвам! Аз ходих на този връх, но имам такава опитност, щях да изгубя живота си!“ Добре.
Друг път вас ви хрумнало, явило се желание да слезете в някой кладенец дълбок, там има богатство да намерите. Този кладенец е дълбок 50–60 метра. Мислиш ще слезеш, ще излезеш – въже има. Още не опитали въжето, слизате с въжето долу, но въжето се къса. Вие сам сте се спуснали, никой няма горе, никой не знае. Скъса се въжето, какво ще правите? Сега кой ви създаде тази мъчнотия? – Вашето желание пак, да слезете долу в кладенеца. Вие сте долу при богатството, но какво ще правите тези пари, въжето е скъсано и няма кой да ви изтегли.
Вие ще кажете: „Това са изключителни условия.“ Добре, да ви кажа друга изключителна работа. В древността, представете си, един ученик, като вас, на вашата възраст, който искал да се занимава с окултните науки. Той бил близо на 30 години, по-стар от някои от вас, някои сте по-млади. Дядо му, баба му разправяли приказки, че ако влезе в тази школа с тия науки, ще научи толкоз работи, ще се подигне в света, много ще научи. Казват му: „Гледай да влезеш в училището!“ Училището седяло от една къща. Една къща, не зная как да ви я опиша. Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали. Този ученик отива, хлопа, хлопа – никой не отваря, никой не излиза. По едно време ритва с крак вратата и тя се отворила. Казва: „С ритане става!“ Влиза вътре, обърнал се към вратата и пак я ритнал. Тя се затворила. Ходи, обикаля, ритне тук, ритне там, не се отваря. По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала. Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла да се движи. Но той не може да разреши въпроса, не може да разбере, те са произволни работи. Набарва ги той. Цял ден като работил, имал тия резултати: Вратата с ритане я отваря и с ритане я затваря. Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре. Но той огладнял вече. Навсякъде по къщата ходи, пипа в шкафовете нищо няма за ядене. Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали да му свирят. Той гладен, казва: „Не е време за музика сега!“ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето. Но хляб! Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм!“ Удря и по едно време се намира в една баня, къпят го. Казва: „Не е време за баня, гладен съм!“ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда. Всичко каквото става, вижда, че става по магически. Той човекът гладен, в банята го турят, дрехи го обличат, свирят му. Той се намира в чудо.
Как мислите, как е излязъл от това положение? Гладен да стоиш не е лесно. Най-после дошъл на едно място и казва: „Слушайте, има ли тук живи хора? Гладен съм, малко хляб! Не ми трябват нито дрехи, нито баня, нито музика.“ Дохожда до едно място, хлопнал едно копче и току изведнъж започнал да се събаря хляб около него, върху него, затиснал го, не може да се мръдне. Той казва: „Абе толкоз не исках!“ Отива до стената и казва: „Тук няма да си играете с мене!“ Удря и всичкият хляб изчезва.
Сега аз ви разказах една прекрасна история на този ученик. Сега кажете ми, как е излязъл ученикът из тази школа? Тук ще се спра. Това е, което става във вашия живот. Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите. Никога човек не приема нещата когато ги търси. Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат. Не, че желанието на този ученик е лошо. Туй е незнание. Той бута, мести, ходи. В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото. Той само блъска, не пипа както трябва. Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става. Той удря и работите идат, както той не иска. Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата. Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш. Никакво кряскане не изисква. Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега. Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език. И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език. Друга мъчнотия. Няма знание, написано е нещо. Той намерил написаното на неговия език. – „Има библиотека, ще намериш еди кой си том и ще ти каже с туй копче по кой начин да буташ.“ Трябвало да ходи, да рови в библиотеката, за да намери свойствата и качествата на копчето, как да бута. Хиляди копчета имало на всевъзможни езици, знайни и незнайни. Все трябвало да ходи в библиотеката да ги търси, да знае как да бута копчетата и какво ще излезе. Често и вие се намирате в същото трудно положение.
Кой е най-високия връх в човешкия живот? Кой е най-високия планински връх в човешкия живот? Сега ще оставим ученика в школата, той си намери работа. Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства. Той като се качи на този висок връх, ще има един широк простор. Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх. Там, ако не си внимателен, може да паднеш и да си изкълчиш крака. Има дебели снегове, стават големи пороища, големи бури. Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии. И които са в подножието на този връх трябва да бъдат далече. Даже при подножието на този връх е опасно. Та човек трябва да разбира законите на своите лични чувства. Питам сега: ако човек няма лични чувства, ще му бъде ли по-добре? Ако няма този връх, ще бъде ли по-добре на човекът?
Сега да допуснем, някой има склонността да пипа, да краде малко. Как да кажем сега, да краде или да пипа? Краде какво значи? Думата почти излязла от караде. Краде значи кара го нещо. Какво значи да крадеш? Да крадеш, значи да вземеш нещо не на време.
Има една несъобразителност. Един кумец ходил на гости на своя кръстник. Как искате да го турим, кръстник ли да ходи на гости на кумеца или кумецът на кръстника? Отива кръстникът на гости на кумеца си. Той му опекъл едно агне, сложил го още горещо. Кръстникът си взема едно парче, опарило го на устата, че той, за да не се засрами си дига главата нагоре и пита: „Откъде купихте тия греди?“ Казва: „От лаком дол.“ – „Не е лошо яденето.“ Сега може би кумецът имал една несъобразителност, че сложил много горещо агнето. Но може би и кръстникът си взел едно голямо парче, горещо.
Неестествени желания има в човека, които създават излишни страдания. Имате желанието „А“. Имате една наука за количествените числа. Какво означава, в дадения случай „А“? Едно количество. Да кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“. Имате „С“ минус „В“ равно на какво? – Равно на „А“. В плюс „А“ равно на „С“.
Сега какво означава „А“-то в дадения случай? „А“ е едно число, „В“ е друго число. С какво може да ги замените тия числа? Вие може да ги съберете. Пет и пет може да ги съберете. Но в дадения случай, какво означава пет? – Означава брой. Значи завършен резултат. Но да кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника. Завършени резултати са те. Сега, ако посадите пет ореха, какъв процес ще имате? Числото 5 с какво трябва да го съберете? Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат? Може ли да ги съберете вие? Защото вие може да събирате еднакви величини. Пет кила вода с пет кила вода може да съберете. Пет ореха и пет градини вие не може да съберете. Има числа, които не може да ги съберете. Пет ореха и пет градини не може да съберете. В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини. Имате резултат – числото 10. Щом може да ги съберете показва, че те са еднородни числа. Какъв знак слагате, за да покажете, че числата не са еднородни?
Като се снесат яйцата ги турят в кошницата. То е предназначението, то е наука. Кокошката снесла яйцата, ние ги туряме в кошницата. Представете си, че дойде едно дете. Тази кокошка до известно време спира да носи. Представете си, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска да се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката. На втория ден – второ, на третия – трето, на десетия – десето. Всеки ден все по едно яйце туряло. Детето гледа яйцата седят [в]се десет, тя отгоре седи на яйцата. Тя като седи 21 ден, яйцата ще започнат да се излюпват. Когато ги носеше съвсем други бяха, сега – съвсем други.
Детето ще се намери в чудо. Ще види, че от първото турено яйце излязло пиле. Как ще разбере това дете? Едно време ги носеше кокошката съвсем другояче.
Има обратен ред на желанията в човека. Когато желанията се измъщат, детето ще остане недоволно. То казва: „Ако бях сварил яйцата, щеше да бъде по-добре отколкото това пиле. То изисква да се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене. Детето го заколва. То започва да се учи, то става учено. Детето знае да вземе яйцата да ги тури да се измътят. Като станат на известна възраст тия пилета, то знае да ги заколи, да го увари това пиле, да го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така? Но представете си в яденето тия пилета, те имат свойства да образуват известни болести. Това дете, след като изяде десет такива пилета, на десетия ден, на другия ден го хваща дизентерия. И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може да спи. Той все ходи, всичките трябва да излизат навън. Тогава какво ще кажете? По някой път вие имате известни желания и като ги направите, че през носа ви излизат.
В Америка на един негър му се поискало да целуне една млада американка. На тази американка и на нея и се поискало да целуне един момък. Негърът върви в тъмното и тя върви. Като върви, среща я, хваща я, целува я. Тя не го вижда какъв е. Нему му е приятно, че я целунал и на нея ѝ е приятно, че го целунала. Хващат се под ръка. Тя върви и мисли, че е намерила своя избраник и той мисли, че е намерил своята възлюблена. Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар. Глобяват този негър 10 хиляди долара за целувката и да му ударят 25 на задника. Богат бил негърът. Казва: „Хубава беше целувката, но и 10 хиляди долара и 25 [удара], втори път не искам такова удоволствие.“
Преведете сега. Това е една формула. „А“ плюс „В“ равно на „С“. „А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно? – На 10 хиляди плюс 25 удара. Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара. „А“ е равно на 10 хиляди долара, „В“ е равно на 25. Смятане е това в съвременната математика. Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии. Вие търсите разрешението на живота вън. Вие сте прави наполовина. Вие търсите всичките разрешения отвън. Наполовина е вярно. Но всички разрешения не са отвън. Представете си, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията. „А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност. Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя да мислиш, да вършиш нещо. Външните условия са външните неща, които дават възможност да реализираш желанията. Когато има съчетание между възможност и условия, имаме един външен резултат. Ако имате вътрешна възможност, а външни условия нямате, възможността ще седи непостигната във вас. Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може да се ползувате. Нещата са непостижими. Възможностите, това са свързани с човешкия ум. Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в себе си. Те се явяват, неизбежни са. Възможностите идат. Има един закон на възможностите. Има една опасност в живота – вие често искате да постигнете неща, които не са ваши.
(Запитаха нещо за ангелите.) Ангелите са същества на висока интелигентност, понеже са минали на човешкия живот, може да го направляват. Да допуснем, че вие [сте] един учен човек, имате знания. Къде ще си пласирате вашето знание? Представете си, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението. Имате известни познания и по медицина. Да кажем имате познания по съвременните социални науки. Може да имате познания психологически. Как ще пласирате вашето знание? (– „Заражда се желание да го предадете на другите хора.“) Тогава добре, съгласен съм.
Но представете си, че вие имате един кон, натоварвате го със свещени книги на гърба му и го пущате да ги носи. Представете си това знание, което намирате, къде ще иде конят сега? Казвате: „На невежия трябва да се даде.“ Невежият е коня. Туриш свещените книги, конят къде ще иде? Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете? (– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание. Аз не искам да ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш да дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството? Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как да ядат от забраненото дърво. Какво научиха? Нищо не научиха. Абсолютно нищо не научиха. Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник да го разглобиш, пък не можеш да го сглобиш, какво знание е това? Ако една къща можеш да разглобяваш и не знаеш да я сглобяваш; ако един човек знаеш да разглобяваш, а не знаеш да сглобяваш, какво знание е това? Казвате: „Трябва да имаме знание!“ Какво ще се ползуваш от едно знание, с което знаеш само да разглобяваш? Ето един психологически закон.
Та, този ученик дошъл до едно място, иска да излезе. И като ударил ключа, дето изхвърлят нещата, изведнъж се намерил на 10 километра надалеч из въздуха. Та, като паднал, натъртил се. И като се върнал при своите приятели, питат го: „Защо понакуцваш?“ – „От удар. Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята. Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих. Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега. Вие знаете много работи. Но онова, което знаеш няма приложение. Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието. В природата може само да загатнат. Има неща, които показват само преходни периоди. Представете си, че гледате един цъфнал цвят. Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание. Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време. След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват да окапват. Представете си, че тази година е безплодна, като опадат цветовете нито един не завърже, нито един плод няма. Коя е причината, че дървото прецъфтяло и нищо не завързало? Когато завърже поне един два плода, но цъфнат всичките цветове и окапват.
Често нали и вие в живота се усещате разочаровани. То е дървото, което е цъфнало и нито един от цветовете на вашия живот не е завързал. Коя е причината на туй? Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни. Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне. Сега да ви кажа друг пример. Да ви кажа къде куца човек в своето знание. Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“. Един царски син тръгнал да търси своята избраница. Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси. Чул за една прочута царска дъщеря. Отива в това царство. Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде!“ И тя като го видяла и тя го харесала. Работата вървяла много добре. Най-после оженват се двамата. Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън да яде. Като се оженил от голяма радост за това щастие, казал: „Ще се наям с чесън и онази моята възлюблена ще ме обича повече!“ Искал той да се яви при нея като се наяде с чесън. За него чесънът представлявал голямо удоволствие, а за нея това било най-голямото отвращение. Тя ставала нервна, раздразнителна. Той като се наял [с] чесън и влязъл в стаята, тя щом почувствувала този чесън, дръннала на звънеца. Влизат двама черни евнуси и тя им казва да му ударят 50 на задницата и да му покажат пътя, от където е дошъл, да си върви.
То е все знание. Една приказка, която ще преведете. Тия неща са, които постоянно имате. Стават такива катаклизми, не катаклизми, приключения. След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън да не ядете!“ – „Защо?“ – „Едно свещено правило: Чесън да не ядете!“ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън да не ядете, разбирате какво значат. Морално правило: чесън не яж! Понеже разсъждавам реално. Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън да не ядеш – не пожелай! Коя заповед е „Не пожелай“? Вижте там в книгата на Мойсея коя заповед е. Не пожелай да ядеш чесън, когато се жениш. Тепърва ще разберете неговия закон: „Не пожелай!“ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие. Знанието, което няма приложение, не го желай! Не пожелай да имаш мъртви слуги! Не пожелай да имаш изгорели въглища! Не пожелай да имаш развален хляб! Не пожелай да имаш нечиста вода! Не пожелай да имаш скъсани дрехи! Не пожелай да имаш скъсани обуща! Не пожелай да имаш скъсана шапка! Не пожелай да умираш! Не пожелай да се разлюбваш! Не пожелай да се биеш! Сега то е едната страна: Не пожелай! Какво трябва да се прави? Пожелай слугата ти да живее! Пожелай дрехите ти да се обновят! Пожелай шапката ти да стане нова! Пожелай обущата ти да станат нови! Всичко туй пожелай сега! Туй пожелай! Та сега аз ви давам знание. Приложете го. Един извънреден пример е то.
Едного осъдили на смъртно наказание. Като се молили за него всички познати и близки, царят решил по никой начин да не го освобождава. Казва: „Трябва да се обеси! “ Осъденият казва: „Оставете ме, аз да ида при царя.“ Той бил умен човек. Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му. Царят се хранел тогава и искал да каже, че не може. Но в това време влиза в кривото му гърло от яденето и той изгубил съзнание. Този бръква в гърлото му, изважда месото, отпуска гърлото и спасил живота на царя. Тогава му казва: „Понеже ти повърна живота ми и аз ти повръщам твоя!“
То е знание. Когато никой не може да ти помогне, да можеш сам да си помогнеш. То е философия на живота. Не можете да търсите помощта на хората там, дето никой не може да ти помогне. Сам може да си помогнеш. Сега част от приказката ще обясня с друг пример.
Умира един български чорбаджия и остава неговата жена кметица. Той имал четири–пет слуги да му слугуват. Той, като умрял, останала бедна, не искал никой да ѝ помага. Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери си. Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна. Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала да вика: „Ново-Неволя, ела тук да донесем дървата! Ново-Неволя, Ново-Невежа!“ Целия ден викала. Като започнало да се свечерява, тя дигнала сама дървата. Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде да ми помогне, виках я не чува. И като видях, че няма да дойде турих дървата на гърба.“ – „Кой знае, казва, и тя кметица, не дошла, трябва да е била някъде на угощение. Не си я намерила навреме. Тя обича да се разполага, че не знае човек, кога може да я намери.“
Сега вашият извод. Кажете ми какъв извод ще ми дадете от всичко говорено до тук? Направете едно резюме в десет думи. – Отивай на училище без ританица на вратата. И като влезеш в училището не удряй навсякъде. Чети. Чети. Всичко онова, което трябва да го направиш, трябва да го разбереш. Та сега да ви обясня. Този ученик дошъл до едно място преди да го изпъдят. Гледа един човек седи така замислен. Хваща го, говори му. Този седи и размишлява. Говори му един час, онзи мълчи. Слушай, намирам се в трудно положение и го хваща. Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво да ме хващаш, кажи ми!“ Като го хванал по главата и онзи го хванал по главата. Каквото прави и онзи прави същото. Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма да си играеш с мене!“ Онзи ритнал и другият го ритнал. Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница. Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство. Той като го зашлевил, че ударил в стената. И като ударил, тогава ударил в това копче, което го изхвърля като граната навън. После той разправя своята история: „В училището ходих и какъв пехливанлък показах там. Един, казва, там имаше дебела глава.“
Това значи, да се бориш със себе си. Ти удряш една плесница, той удря друга. Бориш се със себе си. Ти трябва да знаеш как да му говориш. Не се бори със себе си, изучавай себе си. Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите. Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите. Изучавайте несгодите на живота. Изучавайте противоречията. Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте! Разрешението е там. Защото автоматът показва: Ако риташ и тебе ще ритат, ако хващаш по главата и тебе ще хванат за главата. Няма разрешение. Защото светът е разумно създаден. Бог разумно го е създал. Турил всеки човек на неговото място. Човек трябва да чете Божия закон. Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма да има. Ако не пипате, ще ви изхвърли. Най-после ще ви изхвърли, ще се намерите навън на десет километра, като пушкало. И в Библията има там един такъв пример. Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо си Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва да измениш своя си живот. Ти брата си излъга.“ Цяла нощ се борил. Защо се борил? Ангелът му казва: „Ти брата си излъга, взе му благословението. После излъга баща си. Сега дойде да лъжеш Лавана. Влюби се в дъщеря му. Седем години работи за едната и седем за другата. Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения. Тия работи ще ги оставите. Няма да лъжеш за в бъдеще. Друг човек ще бъдеш. Няма да се наричаш Яков, но Израел.“ Като не можа да разбере, пипна го по хълбока, та окуця Яков, защото не искаше да го пусне. Изхвърли го навън.
Това е сега новото. Стария живот, старите разбирания, старото знание трябва да се остави. Какво мислите сега? Сега искате да ядете. Каква беше историята там? Яж на време! Спи на време! Моли се навреме! Говори на време! Разхождай се на време! Всичко навреме. Това е правилото – на време!
Ако вземете сега буквата „А“, какво означава? Тя означава човека. Светът не е направен с нея. В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят. Човек е създаден да мисли. Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света. Повикал всичките букви. С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение. Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука. „Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов. С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа. Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа. Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата. Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то. Казва: „Господи, с мене се пише смирение.“ – „Но с тебе се пише и смърт.“ Дошло „М“-то, казва: „Господи, с мене се пише милост.“ – „С тебе се пише милост, но се пише и мразя. Не може с тебе да създам света.“ Сега, ако Бог би повикал българските букви, не зная дали ще намери, буква, с която да създаде света. Затуй от всичките еврейски букви намерил само: „Бара берешит Елохим хахарец.“ – В начало Бог създаде небето и земята.
„А“-то е човека. „В“-то е образеца, туй с което светът е създаден. „А“-то – човек плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“. Резултатът на какво е равен? На 10 хиляди долари и на 25 удара. Кой от вас не е ял тоягите? Има ли някой от вас, който да не е бит? Няма никой, който да не е бит. Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари. Шест хиляди войници са го ударили. Малко е прекалено 80 000 удари за една вечер. Имало плесници, плюли са го римляните, поругавали са го. Тъй щото, когато някой дойде и пита:„Какво ще бъде моето бъдеще“, казвам: „Ще започнеш славно и ще свършиш безславно.“
С−А=В. Животът има смисъл, когато славно започва. Той, един от ангелите славно започна, безчестно свърши и после възкръсна. Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението. Единият е нещастен, двамата са щастливи. Следователно, силата на християнството в какво седи? Християнството има да се бори с една мъчнотия. И с човешкия живот е така. Човек има да се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие. Две възможности отвътре и две условия отвън. Единият случай е раждането, той е щастлив. И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията. Как да го наречем? – Смъртта, която е безчестна. Умира човекът. Ако вие сте на мястото на Христа, вие ще се намерите в едно голямо противоречие. Горе-долу почти всички имате същото противоречие.
Човек е създаден в числото 6. Според еврейското изчисление (календар) човек е създаден в шестия ден – петък, а според християнското шестият ден е съботата. Нещастен ден е шестият. И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща. Според библията може ли да ми цитирате на колко неща ще стане господар? (– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания. Този Адам е създаден, Адам на желанията. Не, мисловният принцип не е човека който мисли. Адам трябваше да се пресъздаде. В библията има два източника, отдето са черпили. Адам е два пъти създаван – единият по образ и подобие – мъжки и женски принцип. Създаден [е] и втори Адам от пръст и после на този Адам е вдъхнато дихание – желанието в него е дадено.
После, за да се опита неговото знание, понеже той бил голям лингвист, прекарали всичките животни пред него и той турил имена на всичките. И каквото той турил, останало. Той бил сведущ, знаел езика. И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните. Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е? Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало. Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо. Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име!“ Сега не смея да ви кажа това име. И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа? – Магари. Магари или магаре? Голяма погрешка е, че в магарето се повтаря[т] двете букви. Магарето мисли, че е два пъти по-учено, отколкото кой да е друг.
Да мислиш, че си два пъти по-учен, значи да имаш един товар непоносим. Знанието е товар. Да знаеш, не трябва да носиш. Онзи който знае, не трябва да носи много. Много малко трябва да носиш. Защото сегашните учени хора представят като натоварени камили със знанието. Като дойдеш някъде, отвориш енциклопедията: „Аз съм учен човек. Имам една английска енциклопедия и на кой да е въпрос може да ви отговоря. Който въпрос да ми зададете, може да ви дам едно резюме.“ Няма да се мине половин час и ще имате резюме. По математика, музика, основните работи ще ги знаете. Върху теорията на музиката, на който да е въпрос. Но доколко ги разбираме, то е въпрос. Не уповавайте на това знание. Писаното знание е условие. Знанието е като възможност. Вътре е ценно. Когато дойдете да съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете да се учите. Ако знаете да съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо. Ще влезете в новия живот. Така седи въпросът. Трябва да разработвате вътрешните възможности и външните условия, за да дойдете до онова знание, което ви е потребно. То е магия. Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате. Защото много от страданията произтичат от условията. Много от страданията произтичат от възможностите. Но трябва едно естествено съчетание на възможности и условия. Не че е лошо, което желаеш, но желаеш не на време. Условията не подхождат някъде, пък някъде не подхождат възможностите.
Сега нека се спрем върху основното положение. Ще изучавате външните условия, ще изучавате и вътрешните възможности. И според природата на българския език, светът трябва да се създаде с буквата „В“. Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви. Не с латинското „В“, но с „В“-то от кирилицата – българското „В“. С „Б“-то е създаден сегашния свят. Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“? – Бог. („Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология. „БО“ тя е много силна буква. БО-ГАТ, ГАТИ. БОД, българинът разбира: бод на игла. Англичанинът разбира: двама (от англ. двама); а българинът: бод – шило. Какво значи богатство? Туй, което можеш да вземеш – Бо-гат.
После имате на санскритски език аум. „У“-то, тази буква е сложна. Аум е превърнато в ом. Тогава в славянски имате думата дом. Туй, в което разумното работи. Дом е място, дето Бог създал разумното. Човек и жената могат да живеят. Бог е място, дето всички живеят. Що значи Бог? – Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят. То е Бог. Там, дето не могат да живеят всичките разумни хора, няма го Господа. И в еврейски, както е писано Йов-хей, вав-хей. Това е първия принцип, който създал. Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира. Вав е закона на равновесието. После буквите се повтарят. Някой път тази дума се пише с три букви. Сега изваждаме друго тълкувание. Що е Бог? Място, дето всички разумни същества могат да живеят, то е Бог. Там, дето никой не може да живее, няма го Господа. Дето живеят, там е Господ. Що е богатството? Там, дето можеш да живееш, имаш богатството. Животът не е в притеснение. Там, дето си притеснен, богатството го няма.
Тогава изучавайте външните условия, изучавайте и вътрешните възможности. Да ви направя сега друг превод. Възможностите, това са човешките желания. Условията, това са човешките мисли вън. Следователно, ако можете да съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат. Изучавайте желанията си и мислите си! Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията. Умът се занимава с външните условия, за да реализира една възможност, за да реализира едно желание. Трябва да знаеш желанията, при които можеш да реализираш възможностите. Там трябва да работиш. Следователно, умът ти работи при условията, желанията при възможностите. Два процеса сега стават. То е достатъчно, сега ще се спрете върху възможностите и условията и преводите, които ви дадох. Всичките желания се постигат с вложените възможности.
Реализирането на желанията се постига чрез условията. Условията са твоята мисъл. Трябва да знаете съчетанието на едно желание с външните условия, да ги съедините и ще имате правилно химическо съединение, което е устойчиво.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
21 лекция на Младежкия окултен клас 14 февруари 1936г. Изгрев, [София]