Общ Окултен Клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)
Въжделения на душата
Размишление.
Тема за следния път: „Защо човек обича богатството, а презира сиромашията?“
Като пишете темата си, изнасяйте най-съществените мисли, най-ценното върху нея. Много неща могат да се пишат, без да се изнесе същественото. Обаче, важно е същественото в темата. Кое е същественото при съграждането на една къща? – Основата и материалът за нея. – Кое е същественото за дишането? – Въздухът. – Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека? – Водата. – Кое е същественото за запазване топлината на тялото? – Облеклото. – Защо се облича човек? – За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия. Голият се излага на големи страдания. Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна. Голотата се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита. В съзнанието му имаше нещо неустойчиво. Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание.
Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото. Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено. Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли. – Защо човек мисли, чувства и действа? – Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите. Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва? За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина. – Каква е тя? – Там е философията, да се намери тази причина. За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина. Чувствата на сегашните хора наричам вкус. Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата. Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода. Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия. Така е. Яденето пък помага за неговото растене. – И това е вярно. Обаче, за растенето е нужно дишане. Без въздух човек не може да расте. И без мисъл също не може да расте. Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори за съграждането на човешкия организъм. Като яде, като диша, като мисли и чувства, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувстване. При това, мисълта и чувстването трябва да бъдат правилни.
Какви въпроси разрешава човек? – На това може да се отговори следното: Частта никога не може да обхване цялото. Никой няма ясна представа за целокупния живот. Даже отделният човек няма представа за себе си. При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко. Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи. Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят. Има нещо скри го и за самите тях. Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени. В такъв случай, невежеството е общо за всички. Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете. – Имате знания, но същественото не знаете. Щом се домогнете до същественото, всички въпроси се разрешават.
Защо човек дохожда мъчно до съществените неща? – Много естествено. Как ще обясниш една идея с думи? Как ще я докажеш? Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано. Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство. Като го намеря, ще живея като цар. Какво разбра този човек? Нищо не разбра. Софийско е голяма област. Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце. Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига. Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство. Въпросът става по-ясен. Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м. широчина и 10 м. дълбочина. Въпросът става още по-ясен. Един ден, когато стъпиш върху богатството и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото. Следователно, докато хората се движат от едно място на друго, те са далеч от истината. Щом престават да се движат, щом не се мърдат от мястото си, те са намерили истината.
Като ученици, вие се стремите към повече знания и, ако ги придобиете, ще мислите, че сте учени хора. Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил. Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си. Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре. Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката. Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира. Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа. Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво. Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам. Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос. – Много естествено, носът ми е изкуствен. Вината е в моя нос, а не във вашето изкуство. Вината ви е само в това, дето не познахте, че носът ми е изкуствен.
Казвам: И в природата съществуват изкуствени неща, които не са съществени. Има изкуствени очи, нос, чело, но те не са от значение. Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.? – Нищо особено. – Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени. Това е същественото. С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина. Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения. Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета? Това са несъществени неща. Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите. Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки. Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди. Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.
Млада мома се жени за богат, възрастен човек. – Защо? – Иска да стане богата наследница. Тя очаква той да умре и да наследи богатството му. Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото. Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана. Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган. Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов към него. Малко жени се женят по любов.
Когато създаде Адам и Ева, Бог ги постави в рая, в голямо изобилие, да бъдат свободни и независими. Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат. Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота. Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси. Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога. Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама. В този момент те разбрали, че са голи. Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога. И до днес хората грешат като Адам и Ева.
Сега и вие, като младата мома, очаквате някакво богатство от школата. Не, школата нищо няма да ви даде наготово. Ако учиш, ще придобиеш знание. То ще те научи да мислиш правилно. Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво. Обаче, те не издържаха. Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот. Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение – без никакъв прогрес. Представете си едно дете, което живее на земята хиляди години и не расте. Какъв смисъл има неговият живот?
Днес често се говори за саморазвитие и самопознаване. Скритият смисъл на тези понятия означава, какво трябва да бъде отношението на човека към Божествения свят. Това едва сега започва. – Нищо ли не сме придобили досега? – Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък. Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш. Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник. Има картини съдържателни, има картини и без съдържание. Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави. Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека. – Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси. Кой се изкушава днес? – Адам. – Още кой се изкушава? – Ева. Тя яде от забранения плод и даде на Адама. Който взима е слаб; който дава е силен. Само слабият се изкушава. Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта. Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието. Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си? – Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш. Трябва да дойде някой отвън да ти помогне. Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ?
Днес всички хора – млади и стари, са на изпитания. Няма човек на земята, който да не е минал и да не минава през тях. Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни. Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден. – Нужно ли е Бог да изпитва човека? Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. – Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му. Казваш за нещо: Аз зная тази работа. – Знаеш я външно, но не и вътрешно. Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе. – Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе. Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе. Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе. Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят. Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха. Ако видиш някоя хубава книга, ти искаш да я прочетеш. Щом пожелаеш да я откраднеш и задържиш за себе си, изкушението иде от умствения свят.
Гледаш нарисувана една уста и казваш: По устата познавам, че този човек е здрав и умствено, и сърдечно, и физически. Той е пълен с енергия. Трябва да се намери някой да го освободи от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко. – Среща ли се такава уста между хората? – Среща се, разбира се. В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина. В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване. Който има такава линия на устата си, той е добър човек. Двете устни представят идеална двойка. Те си живеят в пълен мир и съгласие. Когато се храни, човек приближава и отдалечава устните си, без да ги чуе и разбере някой.
Като правя тези сравнения, имам предвид целокупния живот. Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат. Те се лъжат. Меркурий и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети. На същото основание, и устата, като орган на лицето, не показва, че тя е най-близо до човека. Преди всичко, в бъдеще устата ще мине през големи промени, както се е изменяла, докато дойде до формата на човешка уста. Не само устата ще се измени, но всички органи – очите, ушите, носът, челото, при което постепенно ще се оформят.
Като ученици, от вас се иска да разсъждавате правилно. Например, виждате едно шише, пълно с някаква течност. Кое е същественото в това шише? Ще кажете, че същественото е формата. В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще кажете за съдържанието? Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека. Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе. Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили. Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е. да се мести. Без мисъл няма светлина, без чувстване няма топлина и без действие няма движение. (В салона влезе една котка.)
Какво ще кажете за тази котка? Защо влезе тук? Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята. Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея. Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така. И вие вярвате, че е така. И котката вярва, че е така. Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие. Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта. За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят. Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение. Лошо е положението на изостаналите души, но без тези почивни станции е още по-лошо.
Коя е съществената мисъл на тази лекция? – Основната мисъл е за центъра, като начало, като изходна точка на същественото. Без център никакъв успех не съществува. Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е. в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е. в триизмерен свят. Като влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото – действаш в едноизмерния свят, чувстваш в двуизмерния свят и мислиш в триизмерния. Ако геометрикът чуе това, ще се смее. Обаче, аз казвам: Мисли само онзи, който се движи по права линия, по плоскост и по измеренията на тялото.
И тъй, Божественото е същественото в живота. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато живее в заблуждения и противоречия. Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от истината, далеч от Царството Божие. Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже. Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в пътя на реалността. Само така ще постигнеш въжделенията на своето сърце, въжделенията на своя ум, най-после, и въжделенията на своята душа.
Три неща иска да постигне човек: свобода, любов и знание. Щом ги постигне, той е реализирал въжделенията на своята душа.
Т. м.
35. Лекция от Учителя, държана на 17 май, 1933 г. София. – Изгрев.