Утринни слова - Осма година (1938–1939)
Всичко е за добро
Добрата молитва
В начало бе Словото
Ще прочета 64 глава от Исайя.
Във всичките времена е имало противоречия. Тия противоречия ги има и сега. И пророците, и учените хора все са писали по това.
Духът Божий
Има едно вечно различие, което произтича от два различни свята – от един вътрешен свят, с който сме запознати, и от един външен свят, с който сега се запознаваме. Много малко знаем от външния обективен свят. Толкова хиляди години сме тук, но има хиляди неща, които съществуват, и за които даже ние нямаме още една ясна представа. Ти седиш в къщата. Зимен ден е, стаята е топла. Имаш едно разположение. И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло. Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът. Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш. Вътрешният свят и външният се различават по температурата. Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен. Дойде лятото, обърне се процесът. Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата. Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота. Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества. Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде. Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща. Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си. Иначе ние нищо не знаем за слънцето. Има ли там хора като нас? За хората на слънцето нищо не знаете. Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него. И слънцето има някои работи, които не знае за земята. Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята. Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там. Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така?“ И изхождате от едно лично гледище, от едно най-дребно лично гледище. Попитайте който и да е човек защо се облича така. Някой път човек се облича, без да знае и той самият. Или попитайте го, той се е учил там някакво изкуство, не знае какво е туй и за какво е и ще даде обяснения.
Сега моята мисъл е в ония вечните промени, които стават. Някой път вие сте неразположен. Не можете да си дадете отчет защо сте неразположен. Моментално става това. Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода. Там има една постоянна мода, която се изменя. Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават! Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не. Научно разглеждайте промените, които стават. Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно. Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките. Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа. Има един детински характер. Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ. Лицето не е хубаво. В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки. Това показва едно напрежение вътрешно. Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не. И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв. Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива!“ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия. Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя. Неволята е търпение от зор. Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави. Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде. Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята. Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат. Туй е неволята, която се качва на слабите хора. Всичките слаби хора неволята носят. И всеки човек, който има неволя, е слаб човек. А търпението е качество на силните хора, на умните хора, на добрите хора. Той е търпелив човек! Казват: Търпелив е един цар! Че като го обидят, той само ги погледне! Той само една дума да каже, от тия водители нищо няма да остане. Но той само ги погледне и остави. Туй се казва търпелив човек! Ако на сегашния свят би им се дало такава една власт, какво биха направили? Както казва Христос: „Каквото поискате...“ Ако имате тази власт, с вашето неразположение какво ще стане? Ако планините се местеха от една страна на друга, тогава какво щеше да стане със света? Ако бяхте вие, какво ще пожелаете да стане? И какво би станало със света? И благодарете, че не става каквото ние искаме. Ние щяхме да създадем най-големите нещастия на земята. И засега, ако стават нещастия, те стават по единствената причина на ония паднали ангели, на които им се разкриха големи тайни. И напуснаха своите жилища горе и дойдоха на земята. И всичките нещастия се дължат на тях. Когато видят, че хората станат малко по-весели, току изведнъж ще им създадат едно нещастие.
Аз веднъж тук на Изгрева излезнах между 8 и 9 часа. Гледам един заек, доста голям, седнал сред поляната, на изток, вдигнал си краката. Казвам: „Навярно той се моли тъй, вдаден в известно размишление.“ Аз се приближавам, наблюдавам го. Той се пообърна малко и си мисли. Като че искаше да ми каже: „Идеш не навреме. Нарушаваш моето размишление.“ Е, това са мои разсъждения. Отиде 30–40 крачки, пак продължава, пак се изправи нагоре. Аз го наблюдавам. Зададох си въпроса: „Какво прави този заек?“ „Каквото правят хората – дойдох да се помоля. Където ида, все ме гонят. Дойдох да се помоля на Господа да им каже да не ме гонят. Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя. И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш?“ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим. И ние, хората, и ние имаме големи хрътляци. Развалят разговора.“ Обади се едно куче отнякъде и този заек каза: „Сбогом!“ – и не дочака разговора. Едно куче развали разговора.
Сега да ви извадя аналогията. Често ние се разговаряме и дойде една неприятна мисъл и развали цялото ни вътрешно състояние. Обикновените ни процеси трябва да изясним защо стават. Някой път си недоволен от лошото време. И тогава има две твърдения. Казва някой: „Няма лошо време. Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така. И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им?“ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно. Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално. И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив? За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат, т. е. здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си. Всичките органи, които има, да са в изправно състояние. Туй е външната страна. След туй да има едно хубаво разположение. Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла. Да няма някоя мисъл да го безпокои. И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно. Този човек е здрав. И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение. В даден случай да прави това, което иска. Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши. Той не е свободен от болестта. Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване. Боли те главата – не можеш да мислиш. Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право. И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти. И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля. Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница. Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си. Представете си един шивач, който шие на една модерна машина и много внимателно тъй някой път си държи ръката близо до иглата и направлява тегела. И ако малко е невнимателен, може иглата да му навреди пръстите отгоре. Някои шивачи държат ръката си много близо, а някои най-малко 5 мм или 1 сантиметър по-далече, защото някой път става хаталък.
Казвам, всички ние в живота си все имаме по една машина, с която по невнимание стават такива изключения. Казвам, сега в религиозния живот, ние трябва да изучаваме ония, Божествените закони. Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя. Това е едно предметно учение. Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши. Обяснявам го ето как. Вземете един плод, който е слезнал. Първоначално е бил отличен, хубав. Колко хубав вкус има и цвят! От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина. И все ще се яви някъде едно малко нарушение. Може да почне да гние плодът. И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили. Е, де е злото? – В гниенето на плодовете. Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото. И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така. Ние още не знаем колко време можем да го държим. Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове. Това е неестествено. Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са! При сегашните условия това е невъзможно. Защото има посторонни положения. Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето. Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне. Ние се безпокоим да не изчезне гроздето. То е наше неразбиране. Но какво е разбирането на дървото, което ражда плодовете? Ако хората ги нямаше, тия плодове ще падат долу и кокичките им ще отиват в земята и ще израснат, и ще се размножават.
Та казвам: Важното за дърветата е костилките да израснат, а важното за нас е, ние искаме сега, да не се развалят плодовете, всякога да останат пресни. А това е невъзможно! Значи различието седи в това: те искат техните костилки да израснат, а ние искаме плодът да остане здрав и да не изгние. По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя. Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание. Каква ще бъде неговата опитност? Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка. Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има. Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето. А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш. Къде отива здравето на човека? Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката. И ви е приятно. Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си. Няма нищо. Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно? Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите. Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно? Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо. Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие. И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи. Пасе си. Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята. Какво ще кажат другите елени? „Какво нещастие стана! Как го порази Господ!“ Ще кажат: „Гръм падна от небето!“ Какъв гръм? От един човек, от една пушка. Как ще си го обяснят елените? Ще кажат: „Природата така е създала такива гърмежи.“ – те не знаят за природата, за хората.
Та казвам: Някой път вие седите като елена. Щастлив сте. Тъй се оглеждате. И някой от тия падналите ангели дигне своята пушка и вие се търкулите на земята. И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове. Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание. Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева. Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци. На такива моми като вас ще им теглят един куршум. По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога!“ Тя казва: „Де да Го намеря?“ „На планинските места! На височина, горе там! Отдолу като гледаш, няма да Го намериш, а като се качиш горе!“
Та всички ние, съвременните хора, се нуждаем да имаме едно понятие, едно правилно разбиране на нещата. Аз бих ви дал две формули, но засега реших да не ги давам. Не зная след десет години дали ще станете готови да ги приемете. Затова ги държа само за себе си. Защото с тия формули ще приличате като Давид. Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие. А Давид дошъл само с една прашка да се бори. Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите. Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне. И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Вий си задавате въпрос защо става така. Казвам: „Идете при Бога!“ Някой казва: „Где да го намеря?“ Добре. Право е като казва онзи „Де да Го намеря?“ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина. Вечерно време вий не можете да видите предметите. Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина. Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място. Тогава Той е вътре в твоя ум. Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства. Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога. Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене. И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога. Тя е дошла, ти си я отложил. Много пъти ний взимаме плодове, събрали сме ги за нашите приятели и толкова дълго време са седели, че половината от тях са изгнили, а другите се опрашили. И трябва често да ги измиваме.
Та в сегашния живот има едно влияние, от което и светиите са страдали – да видиш нещо и да не го пожелаеш. Но представи си, ти си гладен човек, гладувал си 3–4 дена и идеш някъде, видиш хубави плодове и да не се зароди в тебе желание да ядеш. А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш. А това е прегрешение. Пожеланието е прегрешение. Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи. Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го. Това е прегрешение. Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него. Това е прегрешение. Каквото пожелаеш е прегрешение. Писано е там: „Не пожелай чуждото!“ Кое чуждо? Не искай онова, което в даден случай не е за тебе. Може, уместно е една печена кокошка да я дадеш на едно куче, но една печена кокошка за овцата не е уместно. На овцата ще ѝ дадеш малко нарязани плодове, накълцани така – това е за предпочитане.
Та при сегашните условия, при които човек живее, какво трябва да прави? Пророкът се оплаква. Оплаква се, понеже големи разрушения станали. Всичките хубави неща изчезнаха, неприятелите избиват, изгорили градове, разрушения навсякъде, отиват в робство, всички са разпръснати. Седи той, като пророк, сам. Исаия е пророк, сам е пророкувал. Но като вижда самата действителност, става му тъжно. Той иска Господ да поправи тия работи. А някой път, когато Господ слиза, разваля работите. Казваш: „Защо ще ги разваля?“ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева. Млади – на двайсет години. Единият турил дюшемето. И двамата бяха като ортаци или – не зная. Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето. Наполовина беше тъй направено. Извади го навънка. Криво било, казва. Аз си мълча. И почна да го кове. И той го накова така, че беше по-лошо, отколкото първото. Аз съм виждал често една дреха не е ушита както трябва. Дойде един по-майстор, вземе ножицата и кръц-кръц, защото е майстор.
Преди време, един от знаменитите артисти – цигулар, носи си цигулката при един голям майстор да му я поправи. Но казва той: „Как човек може да се свърже с един предмет!“ Този майстор взима ножа и изведнъж отлепва цигулката парче по парче. И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал! Той не може да разбере защо стана това. Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми!“ – и припадна от болка. Казва някой: „Как го е заболяло?“
Във всеки един предмет, който вие обичате, вие влагате нещо от самите вас. Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото, като ви ги вземат, вие ще страдате. Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден, като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш. Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките. Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан!“ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята. И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората! Това са ония желания, които ни държат свързани със света. И при такова едно положение как можем да бъдем щастливи на земята?“
Щастието е едно качество да вярваме в онази благост на Бога. Бог е съвършен. И ето какво разбирам под думата „съвършенство“. В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният! Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите. Защото Бог не съди. Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее. Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си. Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си. Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни. Ето аз какво разбирам под думата „глупав“. Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш? Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш? Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш. Подозрението днес е едно качество разпространено. Накъдето, каквото и да направиш, все ще те подозират. Ти, ако днес идеш във Франция, веднага ще те изследват от кои типове спадаш – дали си от благонадеждните, или от неблагонадеждните. И ще ти гледат ръката – има такива отпечатъци. И след туй научно ще ти обяснят. Ако Бог дойде на земята, ето как ще съди света. Ще бъде следующата съдба. Всички ония, които мислят, че са праведни, че са светии, че са живели един добър живот, Господ ще каже, Той ще те прати при един болен човек, само да минеш край него. Ако оздравее този болен, ти си добър; ако не оздравее, ти си решил съдбата си. Ще те прати при един беден човек. Ако ти минеш само покрай него и ако той стане богат, ти си праведен. При бедните ще те прати Господ само да минеш, и ако те станат богати, ти си добър човек. А при богатите ще те прати Господ само да минеш покрай богатия. Ако той стане беден, ти пак си добър човек. Ако бедният си остане беден и богатият богат, ти не си добър човек. Сега вий искате, като минете покрай бедните, да станат богати, а богатите да станат още по-богати. Не, богатият трябва да осиромашава, а бедният да стане богат. На върха на планината снегът и ледът трябва да се стопят и влагата да слиза долу в долината. Ако горе снегът остане и долу сушата остане, тогава работата не е тъй, както трябва.
Сега това сравнение ще го преведем. Трябва да стане една промяна във вашия ум. И ако не стане съответствующа промяна в ума ви, не може да стане съответствующа промяна и в сърцето ви; и ако не стане една съответствующа промяна във вашия ум и сърце, не може да стане и съответствующа промяна и във вашата воля. „Богати, сиромаси“ – вий ще ги преведете, за да разберете света. Това положение, в което сега се намира светът, то е външна обстановка, от която вий трябва да се възпитавате. Никой не знае защо Господ е създал света и защо го е допуснал. Всичко, което става, е предвидено. И няма да се мине много, може би след милиони, милиони години всичко туй ще се оправи. Но какво е един милион години за Бога? За Бога хиляда години са като един ден. Значи за Него хиляда години са един ден, а за нас един ден Божий са хиляда години. А хиляда години като страдаш и като идеш при Господа, ти казваш: „Много страдах, хиляда години!“ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат, аз съм казал тъй. Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се. Е, в какво седи това? Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи! За добро е, казвам, защо не! – и не му влизам в изяснение. Това е достатъчно.
Дойде някой при мене, казва: „Какво да правя?“ Казвам: „Търпи!“ Той казва: „Ама аз търпя!“ Не, не. Ти неволята носиш. Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните. Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни. А нещастието иде върху търпеливите слаби. Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат. Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена. Аз навеждам сега тия примери. Вие разбирате, това е едно психологическо положение. Много автори съм чел. Те разглеждат света така, както не е. Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина. Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката. Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет. Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там! Има много медицински маси. Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена. И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат. Питат: „Ти коя част ще вземеш?“ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия. Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват. Търсят някоя артерия или от вените, главните. И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“. И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек. Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят. И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет. Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре. Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре. Аз виждам нещо хубаво. Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго. Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното. Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата. Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи. Някои носят по три балтона. Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия. И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто. Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто. Обърнат го. Онези дрехи, които имате, са дадени от Бога. Всички трябва да се научите как сте облечени. И върху тази дреха трябва постоянно да работите.
Един ден хората няма да умират. Това умиране не е естествено положение. Хората, както сега умират, няма да умират. Един ден човек само ще се изгуби. Как ще си го обясните положението. С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно. Къде отиде Той? Значи учените хора доказват това. Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне. Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават. На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими. Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо. Туй тяло пак е там. Сега не разбирайте физическото тяло. Тъй той може да се разредява и да се сгъстява. И всякога, когато вие се намирате в едно неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва. За да бъдете щастливи, вий трябва да се научите на закона на разредяването.
Ти казваш: „Това нямам, онова нямам.“ Казваш: „Къща нямам, волове нямам, ниви нямам.“ Всички тия неща ви трябват. Ти се сгъстяваш, сгъстяваш и най-после ти стане тежко, ако си богат. Богатият, той има толкова много къщи – да каже: „Доста са за мене, не ми трябват.“ – и деветте подарява и остава само едната къща. И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата. И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение. Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха. Болшевиците го взеха. Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат. А пък болшевиците, това е смъртта. Дойде тя и всичко даваш. Болшевизъм съществува от памтивека. Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не. Има и друга философия. Позволява се частната собственост за добрите. Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия. Туй, което преодоляваш, то е като собственост, която ще употребиш за Господа. Щом направиш нещо, ще го оставиш.
Има нещо добро в нас. Например къде е детинството ни? Няма го. Къде е възрастният? Няма го. Всичко туй постепенно се мени в света. Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не. Ний сме минали през хиляди и хиляди форми. И сме се влюбили във формата. Мислим, че щастието ни седи във формата. Щастието седи в дадения случай в следното. Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка. Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне. Може да ти дотегне. Ще ти омалеят ръцете. Има някои, на пианото свирят четири–пет–шест часа – омалеят ти пръстите. Това, което ви е приятно, става неприятно.
Та казвам: И най-хубавите мисли, чувства, и най-хубавите постъпки, ако не се сменят, става тягост. И следователно ний сами си създаваме нещастието в света. Ние запример искаме някой път да бъдем като светиите. Вий имате крива представа за светиите. Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния. Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението? При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела. Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват. И сега ви пращат на земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували. Трябва вий да сте слугували. А сега поставя ви Господ вий да слугувате. Казваш: „Затова ли съм аз роден?“ Затова си роден. Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи. Всичко правеха за вас. А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите. – Ама страданията ни на земята! – Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души. Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората. Вий сте недоволни, защото и други има недоволни; вий се разболявате, защото и други болни има. Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни. Защото има и други здрави, и вий ставате здрави. Че грехът в света е една болест, то е един по-нисш живот.
Вземете положението на един пияница. Той седи вкъщи, децата му мислят за дрехи, за обуща; зимата иде, въглища няма; за хляб мислят. Той така седи и размишлява за кръчмата, за винцето – 3 години, 4 години, 15 години и си го въобразява на масата – червеничко, да го тури и да си пийне. По какво се различава този човек? Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли. Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи? И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина. И сме недоволни. Аз не отричам кръчмарина. Има един кръчмар, когото аз го обичам. И аз го посещавам. Често ходя при него. Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор. И виното му извира от планината. И ми казва: „Заповядай!“ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе. Казва: „Вземи си колкото искаш!“ Казвам: „Колко струва?“ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме. Ами вашите?“ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното. Туй наше вино е от милиони години! Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве! Да живее този кръчмар!“ – вземам чашата и пия. Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството! Недоволен си – качи се горе на планината! Напуснете всичките долни кръчмари. Казвате: „Как ще се оправи светът?“ Напуснете долните кръчмари. Качете се при горните кръчмари, нищо повече! А тия, долните, нека седят и чакат! Казвам: Нека има кръчмари. Ако никой не ходи да пие от тях, те ще си затворят кръчмите. Че ако никой не стъпи в една кръчма 4–5 месеца, отърва ли му на него да бъде тази кръчма отворена?
Сега аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога. Някой ми писал тревожно писмо. Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи. А някой път едно писмо носи нещо хубаво. И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него. Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого. Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми!“ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите. Така един комар все-таки ме тревожи. Като дойде, ще ме ухапе. Не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми. Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица. Аз, когато искам, мога да му дам. Той най-първо не е знаел как да извади тази кръвчица.
Казвам: В сегашния живот трябва да се научите да мислите. Като почнете да мислите, кажете си: „Не тревожа ли сега аз някого?“ И като станете сутринта, вземете си едно правило: Щом си недоволен, ти се намираш в едно общество от недоволни. Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни!“ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вий да ме последвате?“ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен!“ Как може да се поправят нещата в света? Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата. Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода. Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода. Това е правило. То е свободата. Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен. Всеки, който изправи себе си, той е свободен. И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен. По-хубаво от това не може да има. Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал. И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки. А туй можем да направим за един ден, ако искаме. А можем да го отлагаме и за хиляди години, както досега сме отлагали. А да го отлагаш за една година, 2, 4, 5, за 10 години...
Та свободата седи в това – опитайте вашата свобода. Ако поправите погрешката, вий сте свободни. И ако се радвате на вашата свобода, пак сте свободни. Аз често различавам добрите и лоши духове. Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени. Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура. Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок. Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина. Това е този желатинен сок. Тогава от него трябва да се освободите. Нещо, което подпушва порите на човека и човек не може да диша свободно.
Та сега вие желаете много работи да ви се дадат. Аз от много неща се отказвам. Знаете ли защо? Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие. А пък има някои неща, които не ми се дават. Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо. Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе. Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат. Баща ви може да не ви е оставил нищо. Богатството, което си получил от баща си, може да не е праведно. Това е богатството от кожите на говедата. Баща ви е одрал на сто хиляди говеда кожите, че си станал богат тогава. Та в съдния ден тия хилядите говеда ще се явят и ще кажат на Господа: „Кожите ни са одрани, да ни се върнат, да ни се дадат взетите кожи!“ Тогава какво ще направите? Ще дойдат един ден и ще кажат: „Обущата ви са направени от кожите ни“ – и ще ги вземат. Сега ви се вижда, как тъй да ви вземат обущата. И се чудите. Ще ви вземат обущата!
Та казвам: Сега вие изгревчаните искате да живеете според каквото аз вярвам, към което аз се стремя. Но вие като света започвате. Тъй пак по светски започвате – старото разрешение на нещата. Сега аз не съм за отричането. Аз не искам това. Не, не! За мене е реално само това, което аз направя. Защото реалността седи само в това, каквото аз мога да направя в този момент. Защото, ако аз кажа, че имам къща, това и това, аз съм в заблуждение. От моето разсъждение аз не мога да кажа, че имам къща. Тази къща не е моя. Материалът не е мой. Аз си въобразявам, че е моя. Но в даден случай мое е това само, с което аз разполагам. Дави се един човек. Аз мога да го извадя от реката. Това е, което аз мога да направя. И на всекиго не му коства нищо да направи това.
Аз имах една опитност може би преди 30 години. Седя покрай морето във Варна, една сутрин рано отивам там. Гледам и виждам как се вълнува Черното море. Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения. Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава. Аз мисля, че знае да плава. И морето го тегли. Той влезе изпотен и пресече го водата. И почва да издава един особен глас. Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш. Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям. Нямам време. Казах му: „Не бой се, тръгни!“ Съсредоточих си моята мисъл. Той се окуражи и излезе. И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи. Ще кажеш: „Как стана тази работа?“ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа?“ Чудни са хората, като питат как стават тия работи. Седи една мравка на тази Библия сега. Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета!“ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата!“ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти!“ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне. Е, как е станало това? Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра. Сега вие казвате: „Как го извади този от морето?“ Отидох зад гърба му и духнах силно. И като духнах зад гърба му, той излезе на другата страна. Сега за обяснение някой казва: „Как можеш да го хванеш?“ Че ако аз мога една мравка, като я духна, че тя да хвръкне на половин метър или един метър, така може и човекът – като го духнеш, и той да се измести и да излезе на брега, без да го хванеш.
Та ще ви приведа друг анекдот. Един тръгнал на гости. Той този анекдот не е от хубавите. Но ще го направим хубав, красив. Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол. И си навил дрехите хубаво. Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи. Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите. Питат го: „Как мина през дъжда?“ Така им казва: „Умен човек съм аз. Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол. Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът. Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате. Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали. Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета. Та Божественото в нас не се разваля. Да вървите с Божественото! А ние често вървим с човешкото. И там е нещастието ни. По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете. Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това! Ако ти вярваш, за добро е това! Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее! А те гледаха – човек подклажда огъня. Той не каза „До това ли стигнах?“, но го счете за привилегия!
Щом дойде едно изпитание в света, считайте го това за една привилегия. Може да се обезсърчите. Търпение се изисква. Сега във всички аз наблюдавам. Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как. Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища. И вие ще го считате това за илюзия. Направете един опит. Считайте, че имате два тона въглища. След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори. И печката ще почне да гори. Има една топлина в света. Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение. В света, в природата има една скрита топлина. И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите. И ще се измени състоянието ви. Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате. И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави. Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши. Щом хората станат добри, и глад няма да има. Плодородие ще има. Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум. В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане. Казваш си: „Мога ли да имам въглища? Мога ли да си въобразявам, че имам въглища? Това не е ли глупост?“ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла. Че тази енергия и сега я има в природата. И не знаем как да я използваме. Сега е оставено запас в земята. В природата има една кондензирана енергия. И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено. И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него. И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени. Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство! Нали от земята изваждат тази енергия, която иде от слънцето и образува тези хубави плодове. Туй човек не може да направи. Те знаят това изкуство!
Та казвам, мислете „всичко е хубаво“ и всеки ден по 5 минути благодарете на Бога. Благодарете на Господа за страданията, които ви дава. Щом страдате, имаш един ревматизъм, кажи: „Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли.“ Ще благодарите. Дойде болката и на другия крак. Ще проверите закона, че е верен. Туй, което желаеш, става. Но и това, което не желаеш, и то става. Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти. Пък някой път може и другият да те заболи. Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света. Нищо не се губи в света. Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете!“ Там е изпитанието. Вие се лъжете. Вашите страдания са такива, привидни са те. Та вас провидението ви изпитва.
Искал един момък да се ожени за една мома, но той искал тя да покаже, да я изпита дали тя го обича, или не. Тогава един ден той си взема един полирован нож, направен от книга. И казва: „Да идем да се разходим към морето.“ И пита я той: „Ти обичаш ли ме? Съгласна ли си да те пробода с този нож?“ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го! Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява. Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо. Само че вие някой път хуквате да бягате. И вие мязате на онзи руснак. Един анекдот има. На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст. А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед! По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим!“ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си. Там е погрешката ни. Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно. Съобразявайте се с Божествените нареждания. Не правете там никакъв спор! Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро! Той не може да направи нещо, което не е добро. Та каквото и да стане, то е за добро. Дръжте тази мисъл в ума си. Тя е, която спасява. И ако така не мислите, ще страдате. И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ. Ние не само трябва да дирим доброто. Не само онова, което е за нас хубаво, и онова, което привидно е лошо, и него да го приемем, че и то е за добро! И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, то е за тяхно добро!“ Бъдете готови заради Името Божие, да бъдете вие прободени с книжен нож и да останете живи.
Отче наш
Да обичаме тези, които ни обичат, това е в реда на нещата, на човешките неща; а да обичаме тези, които не ни обичат, това е в реда на Божиите неща.
Към високия планински връх!
Всичко е за добро!
7,10 ч. с.
6. Утринно Неделно Слово, държано на 6 ноември 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев.
Небето малко облачно. Времето топло, меко, приятно. На поляната направихме упражненията.