Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл
ВСЕКИ ДЕН ПО ЕДНА ДОБРА МИСЪЛ
Добрата молитва. Махар-Бену. Пишете върху една свободна тема, която ви интересува.
Ако ви попитат: „Защо човек трябва да яде?" – какъв отговор бихте дали? Когато човек трябва да яде, той дава ли си някакъв отговор за яденето? – Не. Той не му мисли много, не философства. Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено. Малките птички, малките насекоми си търсят храна. Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха. И казват: колко си играе. А пък всичката тази игра е за ядене. Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец. И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде. Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение? Вземете един паяк. Качи се той някъде. Знае изкуството да измерва. Направи си паяжината, седне си и чака нещо. Той си прави паяжината с цел. Хване се някоя муха в паяжината. Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла. Приятно ми е, че кацна.“ Но на мухата приятно ли й е, че е кацнала на паяжината? – Тя съжалява, че е кацнала.
В съвременния живот вие попадате някой път в някое течение, в песимистично течение, и сте неразположени. Казваш: не съм разположен. Но причината на неразположението не знаеш. Неразположението може да произлиза от яденето – ял си някоя мъчносмилаема храна. Стомахът ти не е разположен. И това неразположение на твоя стомах се отразява върху умствения процес и върху цялото ти тяло.
Религиозните хора казват: както Бог е наредил света. Всички хора казват: както природата е наредила света. Но в тази наредба трябва да се спазват правилата. Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък. Аз говоря сега за съзнателното говорене. Някои хора говорят на подбив. Всички хора не говорят еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори със страх да не би да каже нещо. Онзи, който е користолюбив, който обича да яде хубаво ще видиш, че като говори, ще каже: „Да има малко баница, хлябът да е добър, да има круши, ябълки.“ Той ще говори за тях как се садят, какво е предназначението им. Той говори това, защото обича да ги похапва.
Физическият живот има известни черти, които го очертават. Също така – духовният живот и умственият живот. Вие сега живеете на физическото поле. Как човек трябва да използва живота си? Правете научни изследвания. Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани. Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така. Например казваме, че човек трябва да постъпва добре. Като седне човек как трябва да седи? Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи. Вие във вашата стая как седите? Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление. Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши. И веднага ушите му ти дават известно настроение. У някой човек ще ти обърне внимание
неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременните хора страдаме, понеже ред поколения не са живели и мислили както трябва. Не че не са искали да живеят добре, но са живели както те са разбирали.
Някой казва: аз зная как да мисля. (Учителя посочи рисунката.) Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е естествена. Този човек има притиснати чувства. Той е сприхав човек. Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*. Чувствата му не са развити добре. Волята му може да е развита добре. Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си. Този товар е 50-60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещаваш да направиш нещо. Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти. Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти. Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш. Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш. Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят. Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен. Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човек почернява. И казва: защо аз да не бъда такъв?
Правата мисъл има отношение към здравето. Ти не можеш да бъдеш човек с хубаво разположение, не може да ти върви в живота, ако нямаш права мисъл. Щастието почива върху правата мисъл. Някои хора искат да бъдат щастливи. Могат да бъдат, но ако са работили. Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия. Някои я имат, а някои – не. Който я няма, трябва да се впрегне да работи. Ако отидеш в училище, трябва да учиш. Никой няма да ти помага. И материално няма да ти помогне. Трябва да работиш. И ако не работиш така ще останеш. Някой казва: да съм късметлия. Как се добива късметът? Да допуснем, че някой от вас изучава френски. За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език. Не само да имаш дикция на езика. Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“. Искате нещо. Как ще започнете? – Грубо, със силен акцент, или тихо? Кое е правилното сега? Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват. За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор. Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора. Те го сграбчат и го целунат. Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката. Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае. Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная. Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея. Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе? Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш. Или гледа показалеца ти. Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява. Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им. И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините. Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него. Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат. Човек там представлява предметно учение. Не може да (го) избегне. Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде. Ти представляваш предметно учение. Когато отивате на планината защо я разглеждате? Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко. Интересува те, защото в този терен има вложена някаква мисъл. Онези, които са строили планините, са имали известни мисли. И ти, като погледнеш планината, искаш да откриеш какъв е бил замисълът на онези, които са строили тази планина.
Та казвам: при сегашните условия на живота на вас ви трябва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна. Има неща атавистични, които трябва да отпаднат от вас. Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех. Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуват черти. И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища. А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата. В природата има една страна, която е разположена към човека. Ти не си разположен. Това неразположение не го създаваш ти. То съществува вече в природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги от полюсите. Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора. И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки. Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение. Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви). Електричеството винаги изстудява човека. За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество. Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм. А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран. Тепърва има човек да организира физическия свят. Колко противоречия има във физическия свят? Той трябва да се организира. И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират. Та казвам: трябва да работите, за да организирате света. Някой път направете опит. Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влязъл в салона – да не те интересува. Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено. А пък сега често нищо не е останало в главата на някого от това, което съм говорил, защото той се е интересувал каква е шапката на някой човек, който влиза. Той това е запомнил. От всяка беседа ще занесете нещо.
В онзи свят разумните хора се ориентират веднага. Щом дойдат силни хора, те си намират мястото. Най-силните хора вземат първото място. После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места. И най-слабият заема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто. И в умствения свят е същият закон. Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и молив и пишете няколко линии. Ако
пишете така – това е лошо писане. Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш. Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „Милий“. Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана? – Първият й връх е по-висок. Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел. Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му. Когато този човек пише думата „Милий" и пише първия връх на буквата „М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него. Графолозите* са намерили това. Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Един шофьор може да ти каже: накрая ще се пазарим. Но после, накрая, ще ти тури двойна сметка, защото бензинът бил скъп и пр.
Сега трябва да се изучава животът. Някой път седиш и почваш да критикуваш хората. Най-първо започни със себе си. Не да се критикуваш, но да видиш в себе си онези черти, които не са естествени. Всяка черта, която не е естествена, донася на човека тревога.
Някой път аз като говоря казвам, че Господ е в нас и във всичко. И как е възможно това същество, съвършеното, което е създало света, да пребъдва във нас и в Неговото присъствие ние да правим най-големите глупости? Двама души религиозни се скарват. Често е ставало спор. Караницата не е нещо лошо. Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница. Там няма караница. Тя е само тук, на земята. В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш. Всички хора там са доволни. Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат. И ще ти услужат по всички правила. И кому ще се сърдиш? И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому. Та сръднята е тук. Тук, в салона, столовете много са сгъстени. Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете. Та казвам: трябва самообладание. Седнете на стола без да се мърдате. Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш. Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш. Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение. Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето. Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме. Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни. Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад. Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе. И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат. Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат. Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем. Е, как ще се научи човек да пее? -Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес. Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб. Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих? Кога прегорява хлябът? – Щом си прегорил хляба, значи ти си бил невнимателен и не знаеш как да манипулираш с огъня. Онзи, вещият, който пече хляб, още като погледне пещта и огъня, ще знае дали ще прегори хляба или не.
В сегашния живот, понеже не мислим правилно, влизаме в стълкновение (и) в смущение. Смущават ни малките неща, от които малките деца се смущават. Някой казва: защо съм беден? Ще му отговоря така: защото не си богат. Някой пита: защо съм богат? Защото не си беден. Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора. Питаш: защо съм сиромах? Защото не си от умните хора. Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно. Не сте използвали разумно условията, през които минавате. Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не. Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят. После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат. Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи. Щом се изменят тези условия какво ще учиш? Та казвам: колко неща има, които ви интересуват? Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания. Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание? Някои казват: искам да стана богат. Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати. Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка. Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите. Така ще намерите златото. Това е за онези, които искат само богатство. Някои искате да станете религиозни. Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов. За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала. Ако има там трапчинка или, ако е равна главата ти там – тогава не си толкова религиозен. Първият чертеж показва човек нерелигиозен.
У религиозния човек главата е както във втория чертеж. Онзи, който е религиозен, има обхода. Някой човек, който е религиозен, като се срещне с някого – има обхода, никога няма да се отнася грубо. Религиозното чувство на всички хора, които се отнасят грубо, е слабо.
Религиозното чувство предава една хубава черта на характера. Някои котки обичат да крадат. Като влезе вкъщи – задигне нещо. Аз казвам: в реда на нещата е. Не е виновата тя. Аз съм оставил яденето и тя си взема. Не съм затворил работите. После пущам пак котката, но затварям всичко. Тя се мъчи да отвори но не може. Ако може да отвори яденето, няма да ме пита. Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга. След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш?“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко. Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици. Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората. Ние се влияем от външния свят. В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили. Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия. Не е въпрос за Англия и Германия. В света съществува право. Кой професор трябва да се проявява? Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трябва да дойдат в света да работят? Разумните и силните хора. Кои трябва да дойдат? Здравите. Болните хора – в болницата. Някои от вас са станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате. Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж. Като видя един човек – интересува ме неговият строеж. Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили. И виждам това в лицето му. Цялата му история виждам. И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива. Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си. Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата. Някой казва за един човек, че той бил нервен. Нервните хора харчат безразборно своята енергия. Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости. Ще се въздържаш. Един ден тази енергия ще ти трябва. Не е лошо, че си нервен. Ако няма нерви, още по-лошо. Ти си станал неврастеник. Много добре. По нервите минава всичката енергия. Тогава как става научно пестенето на енергията? Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания. И никога не туряй във волята си две противоречиви действия. Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме?“ Вие носите своята съдба в себе си. Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл. Някой чел Библията и знае Евангелието. Знае в кой стих, в коя глава, какво е писано. Да допуснем, че знаете в коя глава е казано: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един го чете и го знае, а пък друг го чете и иска да го приложи: иска да влезе в този Път, в тази Истина, в този Живот.
Да допуснем, че вие знаете де седи някой тон. Това е сол. Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тон, който се явява всякога, когато започваш
една работа, когато излизаш от едно състояние, в което дълго време си бил ограничен. Дойде, когато излизаш от това състояние – разрешил си въпроса. По музиката до е път, по който можеш да излезеш от противоречията. В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят. При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят. В третата октава – от противоречията на умствения свят. При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят. До е изходен пункт. И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса. Имаш известна мъчнотия, не можеш да я разрешиш правилно. Не можеш да излезеш от нея, ако не изпееш до правилно. )Учителя пее до.) Правилно ли е това до?
Ти не можеш да вървиш правилно, ако не вземеш правилно ре. Каквато работа започнеш – ще имаш мъчнотии. Ако не вземеш ми правилно – няма да имаш форма и начин как да постъпиш правилно. Тези неща са отвлечени. Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот. Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до. Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава. Ти седиш и си неразположен. Попей си. Умствено можеш да пееш. Някой път можеш да пееш умствено, мислено. Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее. Някой път се потруди да пееш на физическото поле. Толкоз време сте слушали за музиката. Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе? И когато човек пее, трябва да пее за себе си. Имаш да учиш един мъчен предмет. Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър. Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера. И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри. Така ги подтикваме. Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия. Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите. Някой път казвате, че не можете да пеете. И тогава и друг някой не може да пее. Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш. Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате. Имаш право да погледнеш човека. Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си. Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има. Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него. И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си. Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе. Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му. Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена. Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него. Това значи, че той е скъпоценен камък макар и да е окалян. Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда зная, че е привидно. Но в тебе има нещо добро.“ А пък някой път срещнете някого и му виждате погрешките.
Знаете ли колко е мъчно да се говори на един език? И не всички хора са еднакво велики. Някои са много даровити. Някои тепърва трябва да учите езици. Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана. Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана. Ла е, когато един свят започне да се организира. Плодовете зреят в трептенията на ла. А цветята цъфтят под трептенията на сол. Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа. А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми. А пък път, условията – това е ре. От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не. И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр. Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия. За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си. Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно. Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си. Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде. При правилно взето до, ти си господар над ограниченията. При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си. При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш. Фа е съдържанието. Градинар си. В градината фа е водата. Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар. Ти си поет. Без перо и без мастило какво ще напишеш? Един поет, според мене, е градинар. Като вземе перото и мастилото – пише.
Вие сега влизате в един свят. Приготовлявайте се. Ще влезете в едно училище. Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после? Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа. Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят? Там има учение и работа. Там няма празно време за речено-казано. Там всяка минута ще работиш. Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове. Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат. Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение. И дали ще те приемат или не – то е въпрос. Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос. Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича. Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу. Майка му го пита: „Бутал ли си нещо?“ Ако е бутало ябълките, то те са вече напечатани по лицето му, по тялото му. И ако бяхте ясновидец щяхте да видите, че цялото му тяло е покрито с ябълки – ябълка до ябълка.
Та казвам: всяка една хубава мисъл, която печелим, е едно богатство. Всеки ден трябва да печелите по една мисъл. Тя е богатство. Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили. Инак нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме как едно време са живели пророците. Много добре са живели те. Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл. Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл. Сега се ражда въпрос. Вий казвате: толкова години ние се стремим. Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет. Някой път може да направите нещо с кофата от 1 килограм, но някога е потребна кофа с 10 килограма. С един килограм нищо не можете да направите. И в сегашния живот се изискват много повече знания, отколкото в живота на миналото.
Всеки ден Бог ни дава известно благо, което трябва да използваме. Като влезе(м) в другия свят, като постъпим в Божественото училище, ще видим какво ни липсва. Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бъдещо знание, което ще придобиете. Силата седи в знанието. Вземете един богат човек. Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава. Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос. Нуждаеш се от жито за сеене. Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила. Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила. Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва. Някои от вас имате хубави гласове. По колко часа пеете на ден? Много малко пеете. И казвате някой път: в следващото прераждане.
Някои са способни на езици. Гледам някои говорят на френски, английски и пр. Но те говорят на английски или френски, когато искат да скрият нещо от другите. Не. Когато искаш да кажеш най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искаш да скриеш нещо. Когато искаш да похвалиш някой човек, кажи го на английски или на френски ако той не разбира тези езици. А вие ще кажете на френски заради недостатъците му. А пък вие кажете на френски някому най-хубавото за едно лице, което не разбира този език. А пък вие ще кажете за него на френски, че е шашав*.
Аз говорих много. Ще ме държат отговорен за енергията. Важното е следното: всеки ден придобивайте по една основна мисъл, по едно основно желание, по една основна постъпка. Годината има 365 дни. За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постъпки. Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постъпки. Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постъпки. Ако и това не можете – поне на годината една мисъл, едно желание, една постъпка.
Отче наш.
Това, което ви говоря, се отнася частно само до вас. То не е метод общ за всички. Това е метод за самоусъвършенстване.
1 лекция на Общия Окултен клас.
25 септември 1940 г., сряда, 5.00 – 6.30 сутринта.
Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло.
Изгрев.