Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 6 / 2000 г.
ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО - „ДОМЪТ ГОСПОДЕН"
Борис Николов
Ята птички отлитат на юг. Те летят задружно, под една команда. Как се създава колективът В Природата? - Една душа В много форми. Това е одухотвореният колектив. Една Божествена идея е душата на един колектив. Колективът не е механично образуване.
Братството е жив организъм, В който ние сме клетки. Животът на Учителя тече в него и ние трябва да го опазим чист и свят, тъй както Той ни го е предал. Има една опасност за Братството, която иде отвън. Има сили, които искат да го използват за свои цели. Учениците трябва да бъдат будни и внимателни. Будни бъдете Всички! Сега е време за работа. Мислете върху Всяко предложение, което дойде отвън, турете го В душата си, задръжте го дълго, опитайте го със сърцето си и с ума си, прекарайте го през Огъня на Любовта и вижте какво ще остане от него. Учителят не ни е оставил без светлина.
Най-голямата опасност, когато една идея приеме външен израз, добие форма е, че чужди сили ще се опитат да я обсебят и да я използват за свои цели. Такова нещо не бива да се допусне. Трябва да бъдем внимателни! Спокойно посрещайте всичко. С упование и вяра гледайте на бъдещето - без страх! Ние сме служители. Делото, на което служим, е свято! Войнството на Бялото Братство е Велико и мощно. То решава Всички въпроси. То работи за повдигане на човечеството. Учителят ни призова В челния отряд. Да благодарим за това, че Господ ни е призовал да Му служим. Това са хубави, щастливи дни от живота ни, защото Той е с нас.
Ние сме едно голямо семейство в Господа. Ние живеем по цялата Земя, сред всички народи. Ние живеем във Вечността. Всички светли образи В историята на човечеството, които бележат неговия път, са членове на това Велико семейство. Псалмопевецът нарича това семейство „Дом Господен". „Едно желае душата ми и него винаги ще диря - да живея В Дома Господен през всичките дни на живота си!"
Външните форми, колкото и да са твърди и яки, са уязвими. Но Онзи, Невидимият, Който ги създава, е Неуязвим. Когато Той се оттегли, формите се разпадат; когато дойде, създава нови. Той се явява и изчезва, създава народи и погубва народи. Не знаеш откъде иде и къде отива. Той е Мощният и Силният. Търси Него - Невидимия, Незнайния, Вечния.
22 септември 1989 г.
Три неща дръж постоянно в живота си: мир, който почива в сърцето, светлина която обитава в ума и радост, която работи в душа!
В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека. В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.
СПУКАНОТО ВЕДРО
Носачът на вода имаше две ведра, които закрепяше всяка сутрин на кобилицата си, качваше я на раменете си и тръгваше към извора. Едното ведро беше здраво, но другото имаше голяма пукнатина и по дългия път обратно до къщата на господаря, половината вода изтичаше от него. Така през последните две години водоносачът успяваше да донесе само едно пълно ведро до дома си. Разбира се, здравото ведро беше гордо с добре свършената си работа, докато бедното спукано ведро а срамуваше от своето несъвършенство и се чувстваше ужасно виновно. Един ден то каза на водоносача: „Срамувам а от себе си и те моля да ми простиш."
„Защо?" - попита той. - „От какво се срамуваш?"
„През тия две години успявах да донеса само половината от товара си, а другата половина от водата всеки ден се изливаше по пътя през моята пукнатина и така, поради моя недъг, част от твоя труд отиваше напразно"
Водоносачът се усмихна на старото спукано ведро и му каза:"Като се връщаме сега към къщата на господаря, искам да обърнеш внимание на прекрасните цветя, които растат по пътя". Наистина, като а изкачиха на хълма, ведрото забеляза, че пътят им беше осеян сразнообразни цветя. Красивата гледка малко го разсея, но то не разбираше какво общо има това с неговата пукнатина.
Тогава водоносачът каза: "Забележи, че цветята растат по твоята страна от пътя, а не по другата. Аз знаех за пукнатината ти, и посях семенца по твоята страна от пътя, и всеки ден, на връщане от извора, ние с теб ги поливахме. За две години израснаха тези пpeкpacни растения, с техните цветове аз често украсявам масата на господаря ни. Така че, ако не беше ти, той нямаше да може да се радва на тяхната красота в дома си."
Всеки от нас има своите недостатъци. Всички ние сме „спукани ведра", но ако му позволим, нашият господар би могъл да използва нашите недъзи и да украси с тях дома на своя господар. В Божията икономика нищо не се губи. Така че, когато Бог те призове да свършиш нещо, не а страхувай от несъвършенствата си, осъзнай ги и То остави да ги превърне в предимства, тогава ще можеш и ти да внесеш красота в Неговия път.
В нашите слабости а проявява Неговата сила.
Превод от английски
СМЕХЪТ ЛЕКУВА
Господ създал мулето и му казал: „Ще бъдеш муле, ще работиш непрекъснато от изгрев до залез слънце, ще носиш тежък товар на гърба си. Ще се храниш с треВа и ще ти липсва ум. Ще живееш 50 години."
Мулето отговорило: „Твърде много е за мен да живея така 50 години. Моля Те, Боже, не ми давай повече от 20 години." И така станало.
После Господ създал кучето и му казал:"Ще бдиш над обиталището на човека, на когото ще бъдеш най-добър другар. Ще се храниш с останките от трапезата му. Ще живееш 25 години."
Кучето отговорило: "Господи, да живея като куче 25 години е прекалено много! Моля Те, не повече от 10 години." И така станало.
После Господ създал маймуната и й казал: "Ти си маймуна. Ще се люлееш от дърво на дърво и ще изглеждаш като глупак. Ще бъдеш забавна и ще ти се смеят. Ще живееш 20 години."
Маймуната отговорила: "Господи, да живея 20 години като клоун е твърде много. Моля Те, дай ми не повече от 10 години." И така станало.
Накрая Господ създал човека и му казал: „Ти си човек, единственото разумно същество, което ходи по земята. Ти ще използваш своя ум, за да властваш над другите създания в света, и ще живееш 20 години."
А човекът отвърнал: „Господи, да бъда човек само 20 години е твърде малко за мен. Моля Те, дай ми 30- те години, от които се отказа мулето, 15-те години, от които се отказа кучето и 10-те години, от които се отказа маймуната." И така станало.
Така Господ направил човека да живее 20 години като човек, после да се ожени и да живее 30 години като муле, в тежка работа и с тежък товар на гърба. А после да слугува на децата си и да живее следващите 15 години като куче, пазейки дома и хранейки се с онова, което е останало след като се изпразни килера. И накрая, в късна възраст да живее 10 години като маймуна и да действува като глупак и шут за изумление на внуците си. И това е така!
От сп. "Елохим", 1999 год. Превод от английски Минка Петрова