Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 21 / 2009 г.
ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕНОСТ
Борис Николов
У българския народ има едно древно изкуство - бродиране с цветни коприни върху тъкани, пак от коприна; бродиране на блузи, пояси, ръкави, елечета, ризи, които се дават за спомен на любим човек - при годежи, сватби, кръщения, имени дни и други празници. Тук творецът е влагал най-голяма любов и умение. Направял е най-хубавото, на което е бил способен, предавал е най-хубавото, което има в себе си. То е прегръдка, целувка... Такива образци в българския народ има безброй много, везба - навсякъде. Туй е било най-любимото занимание на жените. Това са чудни плетеници - везби, шевици, където ръката на майстора, водена от любовта и въображението, е създала прекрасни образци. Това е женско изкуство. Но в това изкуство е скрито и друго, много рядко явление - „шепота на душата" - говор на душа с душа.
Преди много години старата игуменка на женския манастир в Габрово ми показваше везби. Такива тя имаше много, събирани години от народа, и ги пазеше свято в една ракла. Тази монахиня се казваше баба Елисавета (или София, не помня добре името й). Тогава, още ученик, аз събирах народни умотворения. Седнем до софрата на трикраки столчета, покрие баба Елисавета софрата с чиста, бяла кърпа и разгъне отгоре риза със сложна везба. И ми покаже във везбата: „Синко, я погледни, не виждаш ли тука буква?" Тогава аз изучавах и старите азбуки - глаголицата и кирилицата. И виждах в сложната плетеница наистина - буква! А до нея - друга, и друга. Тя туря ръката си на буквите, мести я по везбата и чете. Получава се дума - благословия, добро пожелание. Буквите са от старинната азбука - глаголицата: те имат прилика с буквите от древните източни азбуки - индуски, китайски, японски, египетски, персийски. Глаголицата е дадена още в петия век от готския епископ Улфила, който е живял в Мизия, в Никополис-ад-Иструм...
Като ми показваше баба Елисавета буквите с ръка, аз наистина ги различавах в плетениците; като ги свързваше в думи, те оживяваха и се явяваше малка молитва, благословение или благопожелание. Ето каква писменост се крие в народното изкуство - много древно, от незапомнени времена. А може би в това изкуство са скрити и някои данни за историята на този народ, не знам. Това беше много отдавна.
Но игуменката, баба Елисавета, като туряше ръка на буквите, почваше и да ги пее понякога. От къде вземаше тези мелодии? Ех. От живота преди векове. Като ги слушаш, тръпки те побиват. Пък и какъв глас имаше тя! Беше глас като зряло жито. Пееше със затворени очи, като че гледаше в другия свят. Много гласове се чуваха в тези мелодии. Учудваше ме откъде ги изваждаше баба Елисавета. Тури ръка на буквата, затвори очи и пее...
Всички изкуства, каквито и да са, са език на космичните човечества. Човечествата във Всемира винаги са общували, общуват и сега. Ами - това е смисълът на изкуството, то не е лично. Вдъхновението иде от целия Всемир, безброй много човечества живеят и техният живот се изявява чрез изкуствата. Тъй и ние го познаваме тук, на Земята. Душата знае космичния език, преживява го, дава му израз по хиляди начини - в творчеството. Чрез мисъл, рисунък, песен, везба, поезия, танц...