Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
БОЖЕСТВЕНИ ЗАКОНИ
Отче наш.
Цветята цъфтяха.
Всичко в живота е постижимо.
Блага дума.
Пишете какво представят противоречията. Значи, що-м знаете – можете да ги изправите. Щом човек знае – може да го изправи. Противоречията са една необходимост за прогреса на човечеството.
Имаме огнища. Какво ще бъде състоянието на почвата? Там, дето е горял огън, не може да растат цветята. По единствената причина, понеже огънят е отнел влагата, която е необходима за растенията. Тази местност е суха, безплодна почва. Ако вземете най-лакомите хора след :като са яли, престанали са от яденето, заражда се в тях вътрешно отвращение, не им се яде. Не че имат някаква педагогическа постановка и не искат да ядат, но вътрешно имат отвращение, нямат достатъчно енергия да смелят втората храна. Намират се в една почивка.
Да кажем, (че) някой път вие усещате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението. Гледам в сегашната литература се заяли двама български поети. Единият умрял, отишъл в другия свят. Другият жлъчно се нападат по български. Сега пък другите вземат страната. Единият пише нещо против другия. Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името. Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят. Може да се пита кое го е подбудило. Има някоя причина, която го е подбудила. Когато болният плаче, кое го подбужда? -Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда? -Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето. Когато някой прави добро, кое го подбужда? Когато някой знае много, кое го подбужда? Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.
Казвам: Между тия 6 огнища, някой път може да са самостоятелни, но някой път може да има някоя връзка, но всички тия връзки са различни, не са еднакви. Такава връзка ще произведе един резултат. Връзката СД ще произведе друг резултат. Връзката ДА или АД ще произведе друг, СД ще произведе друг резултат. Запример, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Някой път направете малък опит.
Сварете мляко, че напълнете чашата и турете от съвременното вино. Няма да се мине и половин час и някой от вас ще усетите болка. От какво произтича болката? Можете да пиете чай с вино. Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде. Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре. Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става. Може би с чай и виното да се образуват газове. Става напрежение в стомахът, като се образуват. Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става. Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети. Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”. Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда. То е все същото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности. На някои от вас кажат една и съща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление. Една и съща дума произвежда различни впечатления. То зависи от самата чувствителност. Вземете двама души. Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие. Друг слуша, но не може да прави правилно различие. Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане. Това е тъй върху всичките въпроси. За Любовта се говори, но малцина има, (които) разбират какво нещо е Любовта. Те разбират, имат понятие за Любовта, онази Любов, която е основа за живота. Всеки човек без никаква философия и животните разбират какво нещо е Любовта.
Та казвам: Когато човек не върви по правилният път, по онзи, естественият път – образуват се ред :противоречия. Представете си, (че) сега някой (е) следвал в гимназия, но каквото учителите са преподавали – той не е учил. Някои уроци не е учил, някои е учил и през годината някои неща знае, някои не знае. Искат да го изпитват. Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае. Ония неща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил. в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата. Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае. Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко. Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат. Искат от вас да дадете 1 лев. Учителят не може да те скъса за 1 лев. Даваш 1 лев. Не може да те скъсат и за 2 лева. Изваждаш и даваш 2 лева. Не може да те скъсат и за 5 лева. Не може да те скъсат и за 10 лева. Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш. с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева. Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат. Все има някои неща, които са невъзможни. Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш. Някои могат да пренесат до 40-50 кила и спират. Даже най-силните спират до 100-150 кила. Някой път човек може да носи тежест много по-голяма, отколкото той тежи.
Казвам: Има един вътрешен закон, който регулира живота и в мислите, и в чувствата, и в постъпките. Човек никога не трябва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви в живота си. Човек никога не трябва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме. Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им. Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят. Казват: „За всички се молим”. Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са? Не са оправени. Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят. Има неща, които стават извън нашата воля. Някой път ние мислим, че сме взели участие. Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат. Само като се молиш ползуваш се от тях. Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него. в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда. Това, което ти пращаш, го връщат назад. Казвам: Защо ще го върнат? Не го желаеш, (но) ще го вземеш. Вие разсъждавате по един много обикновен начин. Ще го вземеш вече. Ти имаш цяла каруца. Къде ще го туриш? Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли? Ти ще се откажеш. Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си. Носят ли се на път? Ако ти дадат още, ще се откажеш. Казваш: „Как ще се откажа аз?!” Казвате: „Прати ми в дома”. Този човек това благо само в този път ще ти го даде. в дадения случай не може да го ползуваш. Да го прати по пощата, не може. Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа. Срещам те на пътя, казвам ти една дума. Върви-м до едно място. Казват: „Те двамата вървят”. Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят. Казвате: „Разбирам се с този човек”. Разбирате се донякъде. Какво ще образуват тия двамата? Ще образуват едно шише. Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме. Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин. Сега се прилага по друг начин. Казва-те: „Яж умерено”. Как се яде умерено? Ако ядеш умерено, ще се претеглиш. Ти тежиш 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден? Или тежиш 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислим колко обяд :се пада. Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада. Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка? Може да вземете един слон. Ако вземете слона, както сега му дават по 70 килограма на ден, ако го оставите в естествено положение, колко ще изяде?
Казвам: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменит, да ви знае целия свят. Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете? Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво. Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си. Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари. Тогава ще станеш знаменит. Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит. Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е. Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш. Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила. Ще ходиш да се бориш. Дан Колов, който ходи да се бори навсякъде, какво стана с него? Умориха го.
Казвам: Всеки един от вас живее в един кръг, в кръга, който Бог ви е дал. Ние, съвременните хора, казваме: „Това не прави”. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си как постъпи”. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писал – негова работа е. Писал – писал. Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трябваше. Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега? Гледам ги тия статии ми попаднаха. Защитават се. Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето. Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков. Това са експлозиви. Туй, което Кирил Христов направил – направил го. Не го направил съзнателно. Една бомба напълнил, като бутнал капсулата. Като гледам лицето, един личен елемент има в него. Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви. Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков. Един евреин, като намерил Давид – изложил го. И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”. Казват, че е бил според :сърцето на Господа. Може ли да бъде такъв човек? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна. Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона. След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка. Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката. Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив. Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорят. Тук често стават спорове, както с Пенчо Славейков. Сега ще извадя поука.
В човек(а) има нещо, от което не може да се въздържа. Има някои работи, които човек трябва да ги регулира. Понеже (в)ас (ви) интересува, и нас ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо. Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум. Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето. Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание. Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш? Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”. Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”. Той казва, закон е. Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа. Какво ще се биеш? Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка. Ако речеш да се противиш – ще те вдигне. Казва да се подчиняваш на закона. Казваш: „Ами свобода няма ли?” Каква свобода? Оттук ще минеш.
Човек, който не знае да мисли, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да чувствува, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен. Силен трябва да бъдеш. в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат. Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”. Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”. Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите. “Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”. Блажени верующите. Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен. Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието. Всяка погрешка, която имате – поправете я. Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете. Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото. Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае. Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат. Фламарион прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва. За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати. Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът. Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури? Почти такъв дълг не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е. Човешката енергия трябва да се впрегне в работа. Често грешим от нямане какво да правим. Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш. Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката. Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв. Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*. в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират. Хората страдат, (за) да станат по-здрави. Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш. От страданието остава нещо, като една основа. Организмът става по-издръжлив. Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив. Сърце, което е страдало – става по-издръжливо. И воля, която е страдала – става по-издръжлива. Това са все препятствия в живота.
Аз гледам животните. Котката, запример, не обича да яде топло. Тя яде топли мишки, приятна й е тази топлина. Но, ако й дадеш топло ядене, като го бутне – се опари, бие го с крака, удря го, мисли, че е нещо живо, което я е ухапало. Отдалечи се, пак се приближи и като го удари два-три пъти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядеш”. Не знае, че има една горещина, която е турена в храната.
Та казвам: Ние страдаме. В света има един огън, който гори хората. Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта. Ще почувствувате едно неразположение. Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска. Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ. Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица. Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират. Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат. Ние сега основаваме един нов порядък. Казвате: „В 12 часа ще ядем”. 12-тият час ние го определяме. Има едно време в природата, което е определено от природата. Ще ядеш, когато си гладен. Гладът е мярка за здравето. Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш. Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света. Не вярата схваща ония закони, които са дадени. С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света. Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали. Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат. Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите. В света има закони, създадени от хората. В София има закони, създадени от хората. Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа. Казвам тогава: Защо светът е създаден? Аз говоря сега за Божествените закони. Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони. Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони. Никому нищо няма да помага. То е частна работа. Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони. Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира. Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите. Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”. Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон. Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”. Няма друг закон, който да те регулира. Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони. Говоря ви за Божествените закони. Започнете с нещо. (Някой) казва: „Бъди кротък”. Кротък е според :Божествения закон. Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон. Ще постъпиш тъй, както ти го научиш. Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено. Казва: „Трябва да бъдеш кротък”. Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”. Истината и тя си има един път. Божествен път, по който тя се проявява. Някой казва: „Искам да бъда свободен”. Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон. в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения. в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре. Ангелските закони започва-т зле и свършват добре. Човешките закони започват добре и свършват зле. Ние сме обратно на ангелите. Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре. Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре. Имат известни съотношения, интереси имат. Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре. Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил. Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле. Не може да мелят брашно. Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”. Мекота, значи добре да започнеш. Лош, значи зле да свършиш. Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората. Бъди добър, заради себе си. За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото. Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум. Божественият порядък е добро. Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува. Казвам: Няма изключения. Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си. Така се лекуват болестите. Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”. То е човешко. Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него. Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък. Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък. Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък. Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш. Те са неща човешки. Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш. Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш. Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш. Върви по Божествения порядък. Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”. И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш. Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене. Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре). И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не. Или и двамата пеем добре. Щом добре пеем, акорди има, хармония има. И двамата може да пеем каквато и да е песен. Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония. Единият взел тона по-долу, дисонанс* има. Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”. То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци. Божественият порядък е – единият пее, другият му се радва. Всеки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглят с грамове. Оставен си да вземеш толкова, колкото искаш.
Казвам: Любовта, трябва да влезеш в нея, да я въз-приемаш, да я дишаш. Някой казва, че му е дотегнал живота. Какво има да се говори? Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем. Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе. Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него. Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място. Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън. Отвън са противоречията, отвътре нямаш. Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия. Божественият порядък е, който изважда противоречията навън. Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън. Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече. Ще се радваш на живота. в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш. Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата. Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал. Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете. Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете. После ще увеличиш 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цялата махала, че пееш. Ти за себе си ще пееш.
/Учителят нагласява цигулката/. Изпейте “Тъги, скърби”. /Учителят свири тихо/. Туй е сърцето. /Свири силно/. Това е волята. Волята е малко груба.
Речеш да пееш, има известни правила, ред :ограничения. Искаш да пееш хубаво, мисълта ти, умът ти не е в съгласие със сърцето. Като се съгласят човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, човек пее хубаво. Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*. Казвате: „Младите да пеят, не старите”. Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”. Що са 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили. Мязате* на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата”. Волът и нея носил, а тя мисли, че орала. Орал волът, тя седяла само на рога отгоре.
В Божествения порядък трябва да се освободим от ограниченията. Има известни ограничения, от които трябва да се освободим. Ограничения на миналото. Казвате:”Това не мога”. Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си. Прави ти някой някое добро. Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен. Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен. Той ще те чуе. Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява. Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”. Като пеете, никой да ви не слуша. Като пеете, да ви е приятно. Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш. Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш. И в затвора, като си, може да пееш. И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си. Ти ще чуваш музиката. Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват. При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене. Вие пеете много добре. В Божественото пеене сте слаби. В човешкото пеене сте по-майстори. Там са по-високи тоновете. В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засягат това пеене. Да се радваме. В Божественото пеене човек се подмладява. По човешки като мислиш, ти си стар. По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш. През идущата година човек пак ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек. Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш. Казвам: Туй трябва да бъде правило. Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”. То е вечното подмладяване. Вечно се обновявайте в вашата мисъл. Не мислете:”Ние сме остарели”. Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате. Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Ада-ма. Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е. От червеният човек ние страдаме. Той е ненаситен. Иска много да яде, много да пие, много неща да има. Всичкото много не му е потребно. Някой път ще ти дадат подаръци, които докато пренесеш от едно място на друго, струва повече, отколкото струват самите подаръци.
Следователно: В Божествения порядък, което имате в себе си като станете сутрин, всяка сутрин правете един опит да се премахнат противоречията. Всичките противоречия, които съществуват в ума, да се премахнат. Всичките противоречия, които съществуват в сърцето, да се премахнат. И всички противоречия, които съществуват вътре в тялото, да се премахнат. Отвън ще ги оставим сами по себе си да се разтопят. Но вътрешните противоречия ние сме длъжни да ги премахнем. То представя работата ни в живота.
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ИЗПРАТИЛ. /Три пъти/.
23 Лекция на Общия Окултен клас
19 март, 1941 год., Сряда, 5 ч.с. , Изгрев, София