Общ Окултен Клас- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)
БОЖЕСТВЕНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ
„Отче наш"
Прочетоха се темите „Положителните черти на умния човек".
Умният човек пише чисто, пише на хубава хартия, на какъв да е парцал не пише. После не се пишат темите така, на такава лоша хартия, като че ли на халваджийска книга, с голяма небрежност и немарливост. Умният човек не го прави това. Като че вие сте заети с много важни идеи. Като пишеш, пиши нещо хубаво. Ето тази тема е оцапана, как ще го четат? После, той бързал. Мнозина, като сте писали темата, сте бързали като кокошката, която иска да снесе яйце, та търси полог. Някой пише тема само до каже нещо.
Умният човек не критикува, умният човек не се докача. Умният човек не гори и не изгаря. Умният човек е най-скържавият и най-щедрият човек, и най-добрият, и най-лошият човек.
Думата „лош" е относително нещо. За някои хора вие може да сте много добър, а за други да сте лош. Например някои българи постоянно употребяват на място и не на място думата „кай", и навсякъде „кай". После други постоянно употребяват на място и не на място думата „сега", а може и без думата „сега". И думата „трябва" често пъти не е на място, защото думата „трябва" подразбира едно задължение, както е някой войник, който трябва да направи нещо, или както забиват един гвоздей. Че аз не съм гвоздей. Та думата „трябва" често не е на място.
За да бъдете умни, пишете на хубава хартия. Вие всички се занимавате с много важни въпроси. И аз мога да ви опиша сега характера на всекиго по хартията, на която е писал. Мога да ви определя каква мисъл е занимавала в дадения случай ума ви. Някой искал да отиде на пощата да си пусне писмото и бързал да напусне темата, не му останало време. Друг имал рандеву [* рандеву (фр.) - свиждане, среща между влюбени] някъде и затова бързал, та нямал време да пише внимателно темата. Вие пренебрегвате малките неща и очаквате нещо. Някой казва: „Интересите на моето отечество не ми позволяват да направя това." Или казва: „Моето религиозно чувство не допуска това."
Най-първо, поправете своите погрешки, защото всяка една погрешка е една възможност да се повдигнете, като я поправите.
Някой път, като бързате, ръката ви трепери, и някои букви не са определени: някои са по-големи, някои - по-малки. Не, по-добре е да има една съразмерност на буквите, когато пишете, защото всяка една буква, която вие пишете, упражнява известно микроскопическо влияние върху вашия характер и всеки един слог, който вие казвате, упражнява известно влияние върху характера ви. Например вие казвате: „Ха... хм..." и прочее. И това упражнява влияние върху характера. Вие мислите, че може да си играете, както искате.
В природата всичко се хроникира, което правите. Понеже изразходвате при работата си известно количество енергия, и природата държи точна сметка, къде е отишла изразходваната от вас енергия, и тази енергия трябва да се навакса отнякъде. Пише се точно, къде е изразходвана и за какво, в справочните книги на природата, в акашовите й книги. Та съдбата на човека е написана - всичко, каквото си мислил, чувствал и постъпвал, съзнателно или несъзнателно, като си спал или като си бил буден. Когато си спал, каквото си ритнал с крака си, е записано там. Записано е, че си се обърнал на едната и другата страна. Един умен човек се интересува, когато спиш, как се обръщаш. Аз съм гледал, когато спят хората - някой се обърне на едната страна, а пък друг, като се обърне, си свие десния крак, после си свие левия крак, а после си простре и двата крака. Или някой, като се обърне във време на спане, ще тури дясната ръка отдолу и после ще простре и лявата и ще захърка.
Вие ще кажете: „Природата с такива опити ли ще се занимава?" Хубаво, малките и големите неща се различават по това, каква част от енергията е изразходвала. Едно нещо може да е малко, но при него може да е изразходвана голяма енергия. Разумната природа се занимава с тези въпроси по единствената причина, за да види кои са причините, за да се изхарчи по-малко енергия, та хората да вървят по пътя на най-малките съпротивления.
Ако един човек прави добро за другите или го прави за себе си, къде е сега разликата? Всъщност, ако аз правя едно добро някому, за да го повдигна, то аз го правя за себе си, защото и аз се повдигам по този начин. Ако аз направя нещо, с което понижавам другиго, то аз не разбирам живота, защото аз го мисля, че той е вън от мен. Ние всякога сме склонни да направим добро някому, понеже знаем, че като направим добро, това има отражение в обективния свят. Защо ти е нужен ближният? Ближният е едно огледало, в което ти ще провериш доколко си добър, а не доколко твоят ближен е добър. Аз ще видя доколко съм аз красив. Вие ще кажете: „Огледалото не е добро." Така казвате, понеже, като се оглеждате в огледалото, и то те показва черен, и тогава казваш: „Тези огледала нищо не струват."
Когато вие срещнете един интелигентен човек, вие веднага ще се огледате в него. Вие ще намерите, че е много умен, или че е като вас. Кога ще го намерите, че е много умен? Когато той събуди у вас повече мисъл да мислите. Защото, щом намерите, че някой човек е по-умен от вас, вие вече мислите. А пък щом намерите, че е като вас, вие не мислите. Срещнеш някого и казваш, че е много умен. Той занимава ума ви. Срещнете някой по-красив човек, той е събудил някакви мисли и чувства във вас. Та природата, с всичко, което е създала, има желание човек да мисли, да участва и после - да постъпва.
Умният човек не се спъва. Ако аз туря човека на една гладка, добра площ, какво ще се спъва той? Значи, ако се спъва човек, светът, в който се спъва, не е добре уреден. Значи умният човек не живее в един свят на спънки. Вие ще кажете: „Как така?" Една птица не живее в света на спънките. Един вол, един кон, един човек може да се спъне, но птицата не се спъва. Тя тук-там подскача и после си хвръкне, движи се в една рядка среда. Някои казват: „Много птици се спъват в своя живот." Къде се спъват - във въздуха или на земята? Една птица може да се спъне в своята лакомия. Аз веднъж видях как децата бяха спънали един паток. Те бяха нанизали едни царевици, малко варени, на един тънък конец и патокът глътнал конеца със зрънцата, и децата го държат. Той се дърпа, а те го разиграват като някоя маймуна. Това показва, че в дадения случай те са били по-умни, по-хитри от него, за да направят една малка шега. Но питам, ако на този паток два пъти му направят такъв опит, той може да поумнее. Аз съм правил опит с патките. Казват, че патките не били умни. Давам на патката кафе или боб. Тя го оставя. Давам й едно житно зърно или царевично зърно -тя го глътне. По какво патката познава, че това кафе или този боб не е за ядене? Значи не е толкова глупава.
Патката лесно се справя с мъчнотиите, но ние ни най-малко не се справяме лесно. Ако човек падне в един кладенец и иска да излезе, лесно не се справя с тази мъчнотия. Човек не се справя лесно със своите мъчнотии. Казват: „Човек лесно се справя." Така се казва, но само за насърчение. Някой казва: „Човек лесно се поправя." Не, лесно не се поправя. Мъчно се поправя. (Учителят чете из една тема: ) „Той лесно се поправя с благоприятните условия." Човек ли се е поставил в живота, или животът е поставил човека?
Питам, ако ти влезеш в една вода, и водата те понесе, водата ли те постави в това положение, или ти се постави сам във водата? От този пример можем да извадим криво заключение. Може да се каже така: Онзи, Който е създал човека, Онзи, Който го е пратил, Първата причина, Тя е поставила човека в живота. (Учителят чете из една тема-) „Умният човек е всякога добър, защищава другите и мисли за другите." Когато вие искате да направите добро, вие постоянно мислите за себе си. Някой път казвате: „Аз искам да направя едно добро, за да привлека вниманието на другите." Някой път казвате: „Искам да покажа, че съм умен, за да видя какво ще кажат другите, тогава ще си дам ухото." Това са стимули. Ако няма този вътрешен стимул, човек може нищо да не каже, да си мълчи, но тогава пак има стимул. Мълчаливият понякога минава за мъдрец. Някой пита: „Ти какво мнение ще дадеш по това?" Ще кажа: „Този въпрос не го разбирам." А той, като те погледне, ще каже: „Ти разбираш, но не искаш да дадеш мнение." (Учителят чете в една тема: ) „Той е изразител на Божия Дух." То е въпрос, дали той е изразител. (Учителят чете в една тема: ) „Той върши това, което е научил от Бога." Ако е много страдал - да, но ако никак не е страдал? (Учителят продължава да чете в темата: ) „Умният човек мисли добре, храни се добре и постъпва добре." Доброто иде след храната. След като си се наял, доброто ще дойде. Преди да си се наял, доброто не може да дойде. Доброто не може да предшества яденето. Ако ти туриш доброто, ти си вече на физическото поле. Щом кажеш „добро", ти си в един свят, гдето се занимаваш с резултатите на нещата. Щом си на физическото поле, правиш опити.
Вие казвате: „Добре се храня", а някой път казвате: „Храня се добре." Или вие казвате: „Добре мисля", а казвате и така: „Мисля добре."
„При всичките условия"
Тук има една от думите, която не е хармонична. Коя е тя? Думите „при всичките условия на живота" с какво могат да се заместят.
Вие трябва да се учите да харчите малка енергия. Човек трябва да е свободен от какви да е предразсъдъци. Например може да се занимавате с изучаване на френски или английски, турски, китайски или кой да е друг език. Всеки език си има свои особености, граматически правила. По тези правила се нареждат глаголите, прилагателните, местоименията, съществителните. Трябва да знаеш къде да туриш глагола, прилагателното и прочее. Съществителните имат най-последен произход в човешкия език. Когато човек заболява умствено, най-първо се изгубват съществителните имена в паметта му, след това се изгубват местоименията, после прилагателните, и най-после остават съюзите. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат в паметта в обратен ред. Съществителните се припомнят най-после. С това искат да покажат по кой ред са се създавали думите - пътя, по който са дошли думите в човешкия ум.
Вие писахте тема върху умния човек. Корен на думата „умен" е „ум". Има ли глагол с този корен? За да бъде българска думата, трябва да има глагол със същия корен. (Умува.) Англичаните казват „mind". Славяните са взели тази дума от един стар език. Думата „ум", това е свещеното „ом". А „ом" е друго произношение на думата „аум". Има спор как трябва да се произнася тази дума, „аум" или „ом". Умът е сила, която съдържа всичките качества, с които човек може в дадения случай да разполага. После ние казваме „интелект". Тая дума българска ли е? Не е. Аз по някой път тълкувам думите. „Ин" значи „вътре", „тел" значи „говори". Значи„интелект е това, което говори вътре. Интелект е това, което прави нещата видими, за да може да борави човек с тях. Това е един граматически разбор.
Има една човешка граматика и една природна. Природната граматика е безлична, а човешката е лична. Природата, когато говори, няма предвид никого, тя не се занимава с личните работи. Ти се занимаваш какъв ще бъдеш, когато отидеш в другия свят. Значи разглеждаш нещата от лично гледище. Ти гледаш крадешком едно същество, което е по-ниско от тебе, и казваш: „Аз съм по-развит от него. Това същество не е развито." Но има погрешка в твоите разсъждения. Ако ти отидеш на северния полюс като учен, и погледнеш един ескимос, ще кажеш, че той е невежа. Това вярно ли е? Този човек е много учен, но той казва: „Тази форма, която аз имам, е такава, понеже такива са условията." Тези животни, които имат своята животинска форма, с това показват, че условията, при които живеят, са много неблагоприятни. Те имат един път за възкачване. Животните, това са изостанали човешки души в своето развитие. Значи дотам са вървели. Не че са невежи, но потривали са се някъде. Ходили са по рандеву и са закъснели някъде, и сега бързат ли, бързат. По някой път аз правя шега и казвам на някоя котка: „Къде си ходила на рандеву? Защо си закъсняла толкоз?" И тя ме погледне. Тя ще си отвори очите и ще те погледне. И аз зная, аз не искам да говоря повече. И после погледна змията Тя казва: „Когато трябваше да работим, ние се занимавахме с ядене, пиене. Изгубихме времето и сега учим хората на ум." Един учен човек ще каже, че по никой начин не можеш да говориш на животните по този начин. Ученият ще каже: „Прогресирало е животното, повдигнало се е."
Аз поставям друг въпрос: как може невежият да създаде знанието. Как е възможно това глупавото да поумнява? За мене умният да оглупява е по-разбрано, отколкото глупавият да поумнява. Аз не мога да разбера как може глупавият човек да поумнее. А обратното разбирам донякъде. Казват: „От малките неща станали големи." И това не разбирам. От големите неща да станат малки, това разбирам, но от малките да станат големи, това философски не ми е разбрано. Казват: „Това нещо расте." Но то взима отнякъде, то от себе си не изкарва. Това малкото семенце не изкарва тази материя от себе си, а взема оттук-оттам. Казват: „Израснало е." Но то, семето, си остава малко. Малкото никога не може да стане голямо. Лошите искат да станат добри. Аз и това не го разбирам. Лошият човек според мене не може да стане добър. Добрият лош да стане, разбирам, но лошият да стане добър, това не разбирам. Чистото да се оцапа, разбирам, но нечистото да стане чисто, не разбирам. Има една погрешка: нечистото чисто не може да стане. Щом чистото може да стане нечисто, то е една примес отвън. Чистото си е чисто, но има една примес отвън. Отвън има нечистота, а самата същина е чиста. Така ако се разбира, то е разбрано, но ако ти мислиш, че ти си грешен в твоето естество, това е погрешно. Грехът е нещо външно.
Аз пиша едно писмо и съм пропуснал една дума, няколко букви. Значи тези букви ги има и аз трябва да ги поставя на това място. Аз няма да ги създам от себе си. Ще я намеря тази дума и ще я поставя. Например вие ми пишете едно писмо, обаче сте пропуснали да пишете какво изпращате. И вие ми пишете, че изпращате с днешна поща, но какво изпращате, не пишете. Не сте турили думите „хиляда лева". Трябва да пишете така: „Изпращам ви хиляда лева. Като получите писмото ми, бъдете така добри да ми отговорите, че сте ги получили "
Някой път вие казвате така: „Трябва да бъдем добри." Но това е една неразбрана реч. Как трябва да бъда аз добър? Ти казваш: „Ти трябва да бъдеш много добър, ти трябва да бъдеш много добър певец, добре трябва да свириш, добре трябва да ходиш."
Но как трябва да ходя, за да ходя добре. Трийсет години аз се уча как трябва да ходя и още не съм се научил как правилно да ходя. Как трябва да се ходи? (Учителят ходи из стаята.) За някои от вас старостта вече е дошла и ви е наложила авторитет, и затова ходите така. (Учителят ходи наведен, със ситни крачки.) И казвате: „Остарял съм " Не че сте остарели, но не искаш да ходиш. Ти казваш, че си остарял и си поумнял, а пък не знаеш как да ходиш. Старият човек трябва да знае как да ходи, нищо повече. По какво се отличава старият човек? Старият човек е един отличен земеделец, който е хубаво работил, но като не е разбирал почвата, посял е на една нива, на друга нива, на трета нива това, което не е продуктивно. Посял е, но не ражда. Просото му, лозето му, царевицата му не са посадени на място, а човекът седи и очаква нещо, и казва: „Загазих. Остарях от работа." Ще садиш нещата на мястото. Всички трябва да се занимавате малко със земеделие. Един казва - най-голямото откритие в света, в човешкия свят, било, че семената растат. Това било най-голямото откритие, а не огънят и другите работи.
Човек трябва да знае да посажда своите мисли. Човек, като посади своята мисъл, тя ще расте. Едно желание, като го посадиш, и то расте. Една постъпка, като я посадиш, и тя расте. Една мисъл, едно желание, и една постъпка, които растат правилно, това е възпитанието на човека. И мисълта, като я посадиш, ще я оставиш тя самата да расте, а ти само ще й услужваш.
Сърцето е меката страна на човека. Водата е от женски характер. Астралният свят е свят на жени. Там всички чиновници са жени. А пък мъжете там се учат. А пък в умствения свят въпросът е друг. Там жените са слуги, а пък мъжете са господари. А пък във физическия свят е разместена работата. Астралният свят е свят на жените, умственият свят е свят на мъжете, а пък причинният свят е свят на човека, физическият свят е свят на децата. Този, който ще се роди от вас, е във физическия свят. Астралният свят е за жените, а умственият е за мъжете. В астралния свят мъжът е кокошка, а жената - петел, а пък в умствения свят мъжът е петел, а жената е кокошка. Астралният свят е свят на желанията, един неорганизиран свят. Астралният свят няма много мисъл. Там има ядене и пиене, гуляй и тъпани, джазбанди, колкото искаш. Като влезете в умствения свят, имате един свят донякъде уреден, порядъчен, с хубави здания, заведения, църкви, университет, хората са добре облечени. Ще срещнете и там тук-там изключения. В астралния свят ще намерите най-разнообразни работи. Ако искате, чешете, за да може да се смеете във висшите и нисшите полета на астралния свят. Астралният свят е тук. Когато човек не мисли, а чувствата му вземат надмощие - той ходи опърпан, оцапан, той е в астралния свят. Когато момъкът почне да се кичи, той вече не е в астралния свят, той е в умствения свят. Когато почнеш да обръщаш внимание върху себе си, то умственият свят започва да работи и върху тебе. Когато чувствата вземат надмощие в тебе, ти си кисел, ще плачеш, ще се кривиш насам-нататък. Всичките ви неразположения са неразположения на астралния свят и никой не може да ти помогне, освен ти сам.
Учете се да мислите право, за да се развивате постепенно. Не изведнъж да се развивате, а постепенно, и така да се избавите от известни несгоди, отчаяния, мрачни мисли, неразположения и други, на този неорганизиран свят. Или да кажем, че вие сте се разболели и казвате, че няма да оздравеете. Вие сте влезли вече на физическото поле и ви занимават детински въпроси, и казвате си, че няма да имате достатъчно време да си поживеете на земята. Той иска да бъде здрав, за да си поживее на земята. Това е негово право. Той има право. Но щом се разболееш, болестта е една поправка, която внася в тебе известен малък ремонт. И ако ти си умен, тези, които са изпратени да работят един, два, три дена върху тебе, ще си отидат. Но ти казваш: „Аз няма да оздравея." Че от где знаеш, че няма да оздравееш? Или казваш: „За тази работа не мога да платя, много иска. Много е разширил къщата." Някой ти поправя къщата и казваш: „Много голям ремонт прави." „Ремонт", кой е коренът на тази дума? (На френски „monter" значи „качвам".)
Сега да дойдем до практическите работи. В човека има едно Езиково ръководство. Ако вие се ръководите от вътрешните закони на вашето естество, всяка дума си идва наместо.. Те си вървят по известни закони и се нареждат. Поетът търси вдъхновение, и то като дойде, думите се леят. Един добър поет, като седне, всичко, което пише, се лее. В поезията има известни закони, по които вървят думите. Някои думи имат сладчина, Не всички думи имат еднаква сладчина, някои думи са много горчиви. Един поет пише: „О ти, която стана причина да ме спънеш в моя живот, но ти беше за мене един ангел." Как трябва да се каже? „Ти беше един ангел за мене, който ме спъна в моя страдален път. Ти ми изми раните и ми каза една сладка дума." Поетът представя, че ангелът носи душа. Душата никога не позволява да я носят, това е моето гледище. Това, което се носи, то е формата на душата. Някой хване тялото - това е къщата. Някой целува ръката - това е формата, това е жилището. Че са зачервени бузите - това е къщата. А мене да ме търсят вътре с микроскоп, не могат да ме намерят. Да ме потърсят с най-големия микроскоп вкъщи, не могат да ме намерят, а пък те казват, че са ме целували.
Вие сте много заинтересувани. Аз да ви кажа как сте заинтересувани. Седят много момци при мене и са хвърлили око но две моми. Между вас тези работи не стават. Когато аз говоря добре за едната мома, виждам кой проявява интерес. Единият обръща внимание, какво ще кажа аз, и казва: „Прави сте." И като кажа малко лошо за другата мома, онзи момък казва: „Не е така." Той защищава. А като обърна политиката, той казва: „Така е, благородна е тя." Тези хора са заинтересовани, понеже обичат, и те искат аз да кажа нещо много хубаво за тези, които обичат. И при всяка дума, която не съответства на това, което те чувстват, те казват: „Не говорете това нещо."
Вие често си давате мнението. Вие казвате, че Господ създаде света по Свой образ и подобие. Някой ангел ви слуша. Един ангел обича една душа, а вие казвате за тая душа: „Той е грешен човек." Какво ще каже ангелът? Имате ли право да се произнасяте, че един човек е лош? Ще кажете: „Много способен ученик е, има добри качества, но е малко мързелив, не се учи. Взема му десет минути да прочете една книга, способен е, но не учи този ученик."
А пък щом кажеш: „Той е неспособен, не е даровит. Баща му и майка му не са му дали добри наследствени качества." Не казвай така, не е право. Той може да има бедни условия, но условията могат да се подобрят. Под условия трябва да разбирате онези закони на наследствеността. Постепенно трябва да се усилват нещата. Както кладете огъня, и огънят се усилва, така нещата постепенно ги усилвай. Дарбите вървят по пътя на най-малките съпротивления. Вярно е, че някои хора имат по-голяма способност да говорят, те са даровити. А у някои речта е слабо развита. Те мислят, имат богата вътрешна реч, но когато дойдат до външната реч, те нямат тоя свободен говор, нямат тази ерудиция. По-слаба е речта у тях. Но всеки може да развие своята реч.
Тези идеи, за които ви говоря сега, може да ви ги изкажа за десет минути. Да ви дам един закон и да се свърши работата. Какво имате сега тук? Имате една църква.
Каква е разликата между минералите и растенията? Разликата е в пътя. Кристалите се образуват по пътя, законите на инволюцията, от голямото към малкото. Те слизат. А пък растенията започват вече обратния процес, от малкото към „голямото. Когато вие вървите по пътя на кристалите, вие слизате към материалния свят, а пък щом влезете в органическия свят, вие вече отивате по обратния път нагоре, по еволюционния път. Мнозина имате пентаграма от толкова години, но нито един не е обърнал внимание. Там има цяла система да се самовъзпитават?. Никой не си е задал въпроса, да изучите пентаграма и никога не употребявате пентаграма. (Учителят показва пентаграма.) Тази линия каква е? А тая? Вчера един от учениците е обърнал внимание върху пентаграма. Той е единственият от учениците, който е обърнал внимание върху пентаграма. Пентаграмът горе представлява умствения свят, а пък долу е физическият свят. Причинният свят е вътре. Значи тук са представени умственият, астралният и физическият свят. Важно е как се пресичат линии.
Онова, което отличава човека като човек, е справедливостта. Човек преди всичко трябва да е справедлив, понеже Божественият свят е свят на правдата. Божественият свят не е свят на любовта, не е свят на мъдростта, а е свят на правдата. За да дойде Божественият свят, трябва да има правда в света. Ако някой не е справедлив спрямо тебе, то любовта не може да се прояви към тебе. Справедливостта ще даде условия да се прояви любовта, защото справедливостта е граница, от която ще започне любовта. Вън от справедливостта ти не знаеш къде е любовта. В умствения свят, в астралния и физическия свят любовта е ограничена. Ти казваш, че любовта е безгранична, но по отношение на тебе, както ти я разбираш, тя е ограничена в твоя ум.
Някой човек ме обича, но е справедлив. Той е внимателен към моите интереси, гледа да не накърни моите чувства и някой път, когато ще ми поправи една моя погрешка, ще каже: „Пропуснали сте нещо." И ще направи това с голяма внимателност, без да те обиди.
Та казвам сега, за да бъдете благоугодни на Бога, трябва да бъдете преди_всичко справедливи. Вие казвате: „Как "може да бъде човек добър?" Преди всичко човек трябва да бъде справедлив. Щом имаш справедливост, любовта ще дойде. Божественият свят върви по закона на справедливостта, по закона на любовта и по закона на доброто.
Всички неща, които се движат бързо в света, образуват хладина. Голямата хладина показва, че движението е голямо. И когато спреш това тяло, което се движи, при това спиране се образува топлина. Когато спреш бързината на един предмет, образува се една малка топлина. Това показва, че това движение се е намалило. Когато искаш да проявиш любовта, ти ще се спреш. Щом се спреш, любовта ще се прояви. А пък ако съвсем спреш, любовта ще престане. Не трябва да спреш съвсем, а малко ще намалиш движението си.
Ще ви приведа един пример. През време на войната бях на гости у един наш приятел генерал. Стоях им до дванайсет часа. Забранено беше да се ходи. По дванайсет часа не се позволяваше да се ходи по улиците. Като хванат човека, закарват го в участъка. Излезе генералът и ми каза: „Да ви придружа до дома ви." Аз казах: „Няма нужда." Тръгнах. След като тръгнах, яви се едно голямо куче, опашката му вирната нагоре. То тръгва с мене. Минаваме покрай един стражар. Кучето отиде при стражаря и се върти около него. Стражарят мисли, че аз съм инспектор и отивам с кучето да обикалям постовете. Отива при друг стражар, и с него направи същото, и стражарите ми дават чест. Отидох в 66 [* 66 - къщата на ул. Опълченска 66]. Кучето остана отвън, и на сутринта видях, че го няма. Направих един опит. Ако не беше кучето, аз трябваше да бъда невидим, за да отида до дома, а пък аз исках да отида видим. Това куче направи разумното за мене. Кучето се върти около стражаря и стражарят си казва, че това куче е дресирано, и ми казва стражарят, че всичко е в ред. Аз не му казвам нищо. Ако не беше кучето, стражарят ще ми каже: „Стой! Дай си личната карта." Но кучето му казваше: „Няма да го бутате. На този човек трябва да му отваряте път."
Някое малко животно някой път може да ви направи такава услуга, както един генерал. Една малка мисъл може да ви бъде толкова полезна, както една голяма мисъл. Те са относителни неща.
За всинца ви трябва да кажа следното. Първото нещо - трябва да бъдете крайно справедливи. Кажи си в дадения случай: „Аз трябва да бъда справедлив." Това е възпитание. Защото, ако.не си справедлив спрямо някого, ти пакостиш на,себе си.Ти не си доволен от някой човек, но Бог го обича, той има Божието благоволение. Той се обръща към Бога и Бог го слуша, а тебе не. Тогава кой е на правата страна? Кажи си: „Аз трябва да бъда справедлив, понеже и утре някой по същия начин може да е недоволен от мене."
Когато хората ме обичат, аз казвам: „Аз съм добър човек, добре постъпвам." А пък когато не ме обичат, казвам: „Има нещо, направил съм някоя погрешка, не съм бил справедлив." И търся сега причините, кои са причините, че предизвиквам тези неприятни чувства у хората. Някой път някои неща трябва да знам как да ги отстраня. Някой човек е недоволен от тебе. Например някой беден човек дойде, и ти го погледнеш малко криво и той се обиди от тебе. Ти, като го видиш, да седнеш и да вземеш положение като неговото. Не да го бутнеш малко. Ще седнеш най-малко на четири пръста разстояние от него. Да имаш всичкото уважение към него. Ако няма място за него, не сядай там да го натискаш. А ти, като седнеш, буташ съседа с лекета. Тук гледаме, на столовете вие ще се бутнете, както в трамваите. Аз наблюдавам това. Всеки един човек може да направи пакост само на себе си, а косвено и на другите.
И ние, които страдаме сега в света, страдаме заради нашите минали погрешки. Да кажем, че сто души имат да взимат от тебе. Дойде един и ще те наругае - ти не си му плащал десет години. И тъкмо той те остави, дойде друг и пак те наругае. Ти казваш: „Какво да правя с тези хора, кой е виноват?" Ти си виноват. Ти не трябваше да вземаш от тези сто души пари, и каквото вземеш, трябваше на втория или третия месец да ги платиш. И техните думи звънтят в ушите ти: „Ти си такъв, ти си онакъв." Какви ли не думи не употребяват.
Не вземай пари на заем. Ако вземеш за три месеца срок, точно на третия месец ще ги платиш. Ако не можеш да ги платиш навреме, иди се извини и кажи: „Много съжалявам." Бъдете искрени и му кажете, че ще му ги платите. И ако вие имате желание да му ги платите, от невидимия свят ще ви помогнат, и каквото турите в ума си, то ще ви бъде. Но понеже не сте справедливи, то вие казвате: „Ще платя!", а пък ни най-малко не мислите да платите. Само казвате така, за да се освободи главата ти. Ако мислиш утре да платиш, ако имаш всичкото добро желание за това, тези пари ще дойдат. По кой начин ще дойдат, не питай, но те ще дойдат.
За да ви върви в света, помнете едно нещо: в света има известни хора, които са щастливи. Те са щастливи числа. Засега тези щастливи числа са по-редки. Те се наброяват около деветнайсет, а пък нещастни - седемдесет-осемдесет. Та в живота си гледайте да срещнете някой човек щастлив, за да направи една промяна във вас. Като срещнете един човек щастлив, и на вас ще ви тръгне. Като срещнете един нещастен човек, и на вас ви стане тежко.
Вие се молите. Ти се молиш на Бога. Бог е най-щастливото същество в света. Ти трябва да мислиш за Бога, за да ти тръгне напред. Веднъж като се молиш, и не идва това, което желаеш, не се обезсърчавай. Ти не знаеш как стоят работите. Като си помислил за Бога, много същества е имало около тебе, които не са ти дали възможност да се приближиш до Бога. Ти казваш: „Бог с мене ли ще се занимава? Тук на земята хората не искат да ме приемат, а пък Бог ще се занимава с мене, такова разумно същество." Ти си на кривата страна. Господ много малко ще трябва да ти говори. Само да те зърне малко, и после, като излезеш от Него, всичко ще ти върви по мед и масло, стига този Божествен лъч да си го възприел както трябва. Направи някой опит. Някой може да хване Божествения лъч, който не се отнася до вас, а може да се отнася до друга душа. Например някой седи и се усмихва, и вие мислите, че на вас се усмихва. Трябва да знаете кой е този, на когото се усмихва. Този, когото обича той, е зад вас, той не е пред вас, а зад вас.
Един добър човек в едно общество, той е едно щастливо число. Той не знае това. Вие се радвайте, че има един добър човек. Или с други думи казано, ако между вас има един справедлив човек, вие се радвайте, то е едно щастие. И ако има двама души справедливи, то е още по-голямо щастие. А ако са трима, четири души, десет души - още по-добре. Когато Бог отиваше да погуби Содом и Гомор, Бог каза на Авраам: „Ако има в Содом и Гомор петдесет справедливи хора, няма да ги погубя тия два града." После Бог смали до десет и каза: „Ако има десет справедливи, няма да погубя Содом и Гомор." Но нямаше там тези десет души справедливи. Единственият човек справедлив беше Лот, и той, заедно с други двама, трябваше да излязат навън, и Содом и Гомор се разрушиха.
Радвайте се на една ваша справедлива мисъл, когато проникне във вас такава мисъл. Справедливостта да проникне във вас. Едно дете минава и казва, че имате едно малко петно на дрехата ви. Вие се радвайте, че това малко дете направи една малка забележка. Изчисти петното. Имаш едно малко петно - едно дете ти го показва. Ти благодари за това.
Та сега ви трябва законът - да мислите справедливо, да бъдете справедливи към себе си. Щом сте несправедливи към себе си, вие сте несправедлив и към другите хора. Щом сте справедливи към себе си, вие ще бъдете справедливи и към другите хора. Ето какво разбирам, да бъдете справедлив към себе си: ти трябва да бъдеш справедлив към Бога, Който живее в тебе. Трябва да бъдеш доволен от всичко добро, което имаш. Трябва да бъдеш доволен от живота, който имаш, да бъдеш справедлив към това Себе, Което живее в тебе, спрямо Него всякога да бъдеш справедлив. Трябва да бъдеш справедлив, пред Неговото лице да не обиждаш никого.
Някой път се спра и направя бележка някому, и после казвам: „Как казах тези думи?" Ако аз бях на негово място, как бих желал да ми говорят? Трябва да кажеш така, че да не са язвителни думите ти. Това са правила, които трябва да знаете. Бъдете напълно справедливи. Никога не се извинявай. Всяка една погрешка, която правите, то е растеж, ако я изправите. Ако изправите една своя погрешка, вие растете. Ако премахнете една ваша спънка, вие сте добър човек. Вие растете, усъвършенствате се, ако сте справедливи. Погрешките в живота не могат да се изправят без справедливостта. Справедливостта е единственият метод, чрез който погрешката може да се изправи.
Допуснете, че имате двама души на земята, които не обичате еднакво. Много естествено е това. Едновременно аз не мога да мисля еднакво за двата си крака или за двете си ръце. Тази ръка, с която работя, дясната ми ръка, в дадения случай ми е по-обична от лявата. Каквото и да кажа, тя ми е по-обична, услужва ми. Лявата ръка е малко по-аристократична, а дясната всякога ще дойде на помощ. И дясната ръка е малко по-охранена.
Та казвам сега, този, когото обичате, е значи и този, който ви прави повече услуги, а пък онзи, когото не обичате, малко по-грубичко ще му кажете и по-малко време ще употребите за него. Че това е лицеприятие. Съзнаваш, че обичаш едного, но кажи си: „Аз трябва да бъда еднакво справедлив и към двамата." Само че онзи, когото ти обичаш, той ще оцени твоята справедливост повече, а пък другият - по-малко. Това ще бъде разликата. Но в твоята душа ти да съзнаваш, че ти си бил еднакво справедлив и към двамата. Да допуснем, че аз съм гостилничар. Едного обичам повече, а другиго по-малко, но и на двамата ще туря така, че да няма разлика в ястието. И на двамата турям еднакво. На онзи, когото не обичам, няма да му туря по-малко, а колкото на другия - до тази линия на паницата. Онзи, когото обичам, и онзи, когото не обичам, те ще видят догде съм им турил в паницата, до коя линия. Но щом видят, че има различие, те вече ще имат особено мнение за мене.
Някой път вие имате много лошо мнение за себе си. Това е погрешка. Имайте всякога особено мнение за себе си заради Онзи, Който живее във вас, заради Себето, тоест онова, което наричат висша душа. Той е човекът. Когато направите една погрешка, тя е външната страна на вашето естество. Като направите една погрешка, кажете си: „Справедлив съм, умен съм, добър съм, но справедливо, умно и добре не постъпих." Казваш: „Не мога да направя това." Можеш да направиш, но се изисква време. Иначе днес ще бъдеш неразположен, утре ще бъдеш неразположен, и като дойде до края на живота си, ще каже като апостол Павел: „Боя се аз, който проповядвам на другите, да не бъда отхвърлен."
При какви условия можеш да бъдеш отхвърлен? Щом не работиш по пътя, по който те е призовал, ти сам ще си развалиш пътя. Отвори си очите, и ще възприемеш светлината. После пак примижи, после пак отвори очите си и приеми светлината и тъй нататък. Светлината е храна в дадения случай за човешкия ум, и при всяко примигване обедът е свършен. При отварянето на окото последното е на обед. Постоянно става това. Светлината, която трябва да възприемеш в мозъка си, трябва да я разработиш. Някой път на някои хора очите се движат много бързо. И с бързи движения не става. Очите не трябва да се движат много бързо. Те трябва да са устойчиви и примигването трябва да става бавно, плавно.
Някой път аз ще направя опит върху най-хубавото мигане. Ще извадим един стар брат, един на средна възраст и един млад брат да помигат малко. Вие виждали ли сте как мига един брат, който е влюбен? Когато той мига, както трябва, това може да се нарисува от художника. Той мига по един гениален начин. После очите на влюбените не са потънали навътре и като си затворят очите, окото мърда отвътре, живо е.
Да ви кажа каква е мисълта ми, другояче да я кажа. Влюбеният човек е човек, който е запалил своята свещ, и светлината, която идва, го радва, и от онзи, който минава, се интересува. Неговата свещ свети навсякъде, тя ползва всичките. Аз бих желал всички хора в света да са влюбени. Старите ще бъдат осветлени, ще се радват всички. Вие се радвайте да има влюбени хора в света, но да няма кадежи. (Учителят отвори цигулката си и я нагласи.)
Сега ще ви изпея една дума. „От старо време знайно", по колко начина могат да се изпеят тези думи? Могат да се изпеят по един старобългарски класически начин, а могат да се изпеят и игриво, а могат да се изпеят и според западната музика - по закона на хармонията. (Учителят изпя по старобългарски класически начин тези думи):
От старо време, синко, е знайно, хубава мома на светъл ден се познава, кога слънце на изток изгрява и цялата земя огрява.
Когато човек при пеенето не е въодушевен, не може да пее. (Учителят изпя тия думи още веднъж по същия начин.) Запишете този глас във вашия микрофон.
Добрият ден се познава в светъл ден, а не вечерта. Чрез музиката човек трябва да вземе онова естествено положение, при което може да работи. Без музика човек не може да работи. Музиката, това е мярката. Човек, за да работи, трябва да бъзе музикален. Безразлично дали той пее, или не, това е едно разположение на човека. Трябва да си разположен музикално, за да можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш добре.
Тази песен е много дълга. Говори се как момата на извора отива, вода налива и в дома се връща. Майка й я посреща. Това е първият пасаж. (Учителят пее песента.) „Животът без любов е мъчение." Любовта само при справедливостта се изявява. Условие за любовта е справедливостта. Онзи, когото обичаш, той трябва да заслужава това. Изпейте песента „Всичко в живота е постижимо". Искам трима души от вас да изпеят тази песен.
Както вие пеете, това е обикновеното пеене, на което човек скоро се насища. Вие трябва да пеете и вътрешно. Като пеете, да се вслушвате. Всякога трябва да знаете следното - сменявайте всякога силните моменти с тихите. Това е един контраст - тихо и силно, ускорително и замедлително. Има противоположности, които трябва да хармонизирате. Вие се радвайте, че нещата не са завършени. Представете си, че във фабриката вие правите само една малка работа при фабричното приготвяне на обущата, а пък друг ще направи друга част на обущата.
За да измените едно силно ваше чувство, трябва да прекарате неговите енергии в ума си. И ако не знаете как да ги прекарате, много чувства се пукат - формата на чувството се пука - и тогава се раждат най-неприятните работи. Някой път се явява пукане и във формите на мислите. Винаги трябва да знаете закона, как се трансформират енергиите, да не би вътрешното напрежение да стане толкова силно, че външната форма не може да издържи. Защото някой път ние се влияем от външния свят, от много фактори. Някоя работа, когато не я изпълняваме, ние се влияем от много фактори. Вие казвате: „Като отидем в оня свят." В разумния свят трябва да бъдете отзивчиви. Ето какво значи отзивчивост. (Учителят свири една есен тихо, и после шумно.)
Човек не може да пее или свири, докато не е уравновесен. Ако вие вземете един тон, и той няма обертонове, значи, ако имате една мисъл и ако тая мисъл няма обертонове, то тая мисъл не се подема от разумни същества. Тяхната помощ са обертоновете. И ако вашата любов не се подема от други разумни същества, тя няма обертонове. Ние трябва да предизвикаме съдействието на невидимите същества да участват и те в нашата мисъл и в нашата любов. А пък щом ние сме сами, ние обедняваме. Щом те подемат всички отгоре, тогава се внася нещо ново в музиката и в мислите ни.
Има области, които тепърва трябва да се разкриват. Някой път сте ходили там, но едвам сте чули, малко време сте стояли там. Сега трябва да стоите по-дълго време там.
За музиката на вас ви трябват трийсет години. Много неща ви трябват. Човек, който иска да се самовъзпитава, да бъде прогресивен в живота си, той трябва да учи - всеки ден да мисли за музиката, върху философията на музиката. Ако вие мислите всеки ден по десет-петнайсет минути върху музиката и се стараете умствено да пеете, то ще имате доста голям прогрес, макар и да не пеете външно. Всички да мислите върху музиката десет-петнайсет минути. Ако не можете толкоз, то по пет минути или поне по три минути. По този начин всякога ще бъдете по-разположени, отколкото ако мислите върху музиката. Музикалният живот е най-красивият живот, който съществува на земята. По-красив живот няма от Божествената хармония. И като дойде един ангел, ще привлече вниманието ти. Ти не искаш да отвориш сърцето си, той изпява една песен, втора, трета и ти отвориш сърцето си - трепне ти сърцето. Хубаво пее ангелът. Добри певци са ангелите, много добри певци са.
Ние всички трябва да бъдем добри певци. Като кажеш нещо, кажи го музикално, с пеене. И каквото кажеш, кажи го и за себе си. Например ти казваш: „Ти трябва да бъдеш справедлив." Не, ще кажеш: „Аз трябва да бъда най-първо справедлив, после и ти ще бъдеш справедлив. И всички ще бъдем справедливи."
Да кажем, че вие сте закъснели. Взели сте хиляда лева на заем и не сте дошли навреме да ги върнете. Ако аз бях несправедлив, като дойдете и донесете парите, щях да кажа: „Не си устоя на думата." Като дойдете сега, не ви правя въпрос, но ще ви кажа: „Друг път аз обичам да бъда точен. Бъдете и вие точни." Ще му говориш като на себе си, защото утре и ти можеш да се изложиш на същото изпитание и да закъснееш малко. Защото никой от вас не е точен. Всякога ние пропускаме. Когато не обичаме някого, не сме точни, а когато го обичаме, ние сме точни, не пропускаме.
Та справедливи да бъдем. Правете забележки, критикувайте, но справедливо. След като направиш критика, кажи на себе си: „Ти там постъпи ли право? Това, което каза ти, право ли е?" Коригирай и себе си. Ние влизаме в един свят, гдето има същества, които нямат задна мисъл. Например тук на земята казват: „Пак елате, мен ще ми бъде приятно." Той ще ви угости, но ще ви изхитри. Едно говори, а разбира друго.
Вие казвате: „Къде е Христос? Къде са светиите?" Та вие сте тези въплътените светии. Когато дойде Христос, кои бяха Неговите апостоли? Всички онези пророци, които бяха предсказали нещо - Исаия, Езекиил, Даниил и всички малки пророци? „И ние кои сме?" Вие сте хората, които Бог е пратил на земята, да бъдете проводници на Неговата справедливост, любов и мъдрост. Ако го правите, вие сте. Ако не го правите, ще кажат, че сте хора, които не искате да бъдете проводници на Божественото.
Да няма сега никаква пресиленост. Аз поддържам един метод - във възпитанието да се работи по пътя на най-малкото съпротивление, по възможност с най-малките разноски. Все ще има резултат. Мен ще ми бъде приятно да видя някой човек да се разгневи, но да има хармония в гнева му, да има приятност в гнева му. Някой не знае как да се гневи. Когато ще представиш гнева, представи го както трябва. Ти казваш: „Знаеш ли аз какво мога да направя?" Гневът ти да бъде като гумена топка, да подскача. Пак я хвани, пак я удари да подскокне, и после я тури в джоба си. А пък ти ще строшиш гнева. Да не се чупите във всичките си работи.
„Божията любов носи пълния живот." (три пъти)
Сега бих желал двама с двама да не си приличате.
Шестнадесета лекция на Общия окултен клас
16 януари 1935 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев
Заб. за редакторите – в червено съм поставила две думи, в които съм несигурна