9. Блажени кротките
9-та беседа, държана на 23 ноември 1941 г., неделя, 10 ч. с. Изгрев. София.
Отче наш. „В начало бе Словото“.
Ще прочета 5-та глава от Евангелието на Матея, отначало до 17 стих.
Сега мнозина си задават въпроса, какъв е смисълът на човешкия живот. Може да се отговори много лесно, може да се отговори много мъчно. Може да ни се покаже, че е един обикновен въпрос, може да ни се покаже, че е много философски въпрос. Някой път казваме някои неща, реални ли са или не са реални. Реално е, което е реално, не е реално, което не е реално. Дали е на място или не е на място. Например в съвременната наука има хора, които вярват в някои работи, някои не вярват. Какво значи да вярваш в нещо? Може да вярваш в туй, което виждаш, или което слушаш, или което помирисваш, или което попипваш. Туй, до което мисълта ти може да бъде в съприкосновение, може да вярваш, това, до което мисълта ти не може да дойде до съприкосновение, не може да вярваш в него. Та казвам: Положителните и отрицателните неща, които ние поддържаме, те са верни. Казваш, че Иван е в къщи. Идеш там, видиш, че е в къщи. Казваш: Няма го в къщи. Идеш, видиш, че не е в къщи. Ако кажеш, че Иван е в къщи, или, че не е в къщи, на друго място е. Щом не съществува в къщи, той съществува на друго място. Ако на друго място не съществува, той съществува в къщи. Вземете идеята съществува. За мене идеята съществува е движение, т. е. вяра и безверие показва две точки на нашата мисъл. Когато един предмет се премести от едно място на друго, туй място, което остава, е безверие. Мястото, на което отива, е вяра. Сега (в)се спорят, че някой е безверник. При безверието, няма го, отиде някъде. Друг е станал вярващ, на мястото дошъл вече. Всички пишат цели томове, оспорват въпроса за вярата и безверието. А то има преместване от едно място на друго. После се явил въпросът, кой е вярващ и кой е не вярващ. В природата тия работи не (се) разглеждат така. Тя щом види безверника, казва: Ти си гладен. Дава му да яде. Щом види вярващия, казва: Ти си се наял. Дава му работа. Гладните нахранва, а на ситите дава работа.
Та казвам: Имаме нов начин на разсъждение. Искат някои хора да примирят нещата. Турете всеки човек да носи своя си товар, не човек да товари другите хора. Тогава не може да се примирят. Дотогава, докато сме спомагателни средства да ни пренасят животни и хората, ние не може да се примирим. Като остане да носим това, което само можем, тогава ще се примирим. Сега казвам: Какво учените хора са открили? За нас е важно онова, което учените хора са открили и което е полезно за нас, и което в даден случай може да използуваме. Нещата са полезни заради нас до толкоз, до колкото може да ги използуваме. Не в дадения случай всичко трябва да използуваме. Нашата философия не е потребна за мравите. Пък нашата култура, нашите училища, нашите църкви, зданията ни, жилищата ни, всички тия неща не са потребни за тях. Нашата култура не могат да вземат тия мрави, нито пък тяхната култура е потребна за нас. Например много мъчно е да разглеждаш една мравка, тя е като сфинкс, отколкото един йога. Като я разглеждаш, никакво движение не може да видиш, никакъв мускул не се движи, виждаш общо движение, но какво става вътре в нейния живот, това е затворен кръг.
Сега нали питат какъв е смисълът на живота. Смисълът е да излезеш от една къща и да идеш на нивата да работиш. Какъв е смисълът на нивата? Да се върнеш от нивата, да се наядеш, да си легнеш и да си починеш. Или казано другояче: Когато човек работи, неговото съзнание е будно, е в положителен смисъл; когато си почива, то е отрицателната страна. Казваме: Какъв е смисълът на минуса? Какво показва в алгебрата – 5? – Има да даваш, или имаш плюс 5 – има да вземаш. Имате другия знак на умножението, значи туй семе, което сееш, трябва да се размножи. Туриш две точки, знака на делението, няколко души са работили една работа, трябва да се раздели, по колко ще им се падне. Един човек, който не разбира какво нещо е плюсът, минусът, знакът на умножението и делението, какво разбира? Например вие имате една глава. Питам: Защо главата е турена горе на най-неустойчивото място? Много по-умно щеше да бъде да се тури главата долу при краката. От гледището на хората, главата трябва да се тури при краката, защото там е по-устойчиво. Главата е турена на най-не-устойчивото място и човек с милиони години се е учил как да задържа главата си. Като ходи мисли, най-първо как да държи главата си. Защото при най-малкото нарушение на равновесието, може да се простре на земята. Един оратор, който не знае как да говори, може да се простре на земята. Щом се простре на земята, той не може да говори вече. На нас, съвременните хора, казват: Мисълта трябва да бъде устойчива. Тази мисъл от горе излиза. Мисълта е поставена на много неустойчиво място. Сърцето е малко по-устойчиво, турено, то подкрепя човешкия ум. После на сърцето и на главата са турени два крака. Те са много неустойчиви. Двата крака и те са много неустойчиви. Човек е една машина, но неустойчива машина. Подвижна машина е, но неустойчива машина. Подвижна машина е, но най-неустойчивата машина. До тогава до като човек мисли, той е устойчив. До като чувствува, той е устойчив. Щом престане да мисли, той става неустойчив. Щом престане да чувствува, той става не-устойчив. Щом престане да работи, той е неустойчив. Следователно, щом престанеш да мислиш, ти умираш; щом престанеш да чувствуваш, ти умираш; щом престанеш да работиш, ти умираш. Нищо повече! Някой казва: Не искам да работя. Смъртта ще дойде тогава, ще напуснеш човешкия свят. Ако искаш да живееш, трябва да мислиш; ако искаш да живееш, трябва да чувствуваш да приемеш чувствения свят такъв, какъвто е. Не ти да го кроиш.
Казваш, че светът е лош. То е психологическо наше схващане. Какво разбираме под думите “лош свят”? Щом само пострадаш, мислиш, че този свят те е нарочил. Пък този свят не те е нарочил. Има известна съобразителност. Ако ти турят сто килограма злато и те турят отгоре на водата, мислиш ли, че ще останеш отгоре на повърхността? – Ти ще намериш дъното. Казваш: Златото е необходимо за моя живот. Като си на земята, то е потребно, но като си на водата, не ти е потребно. За този свят, златото е потребно, без него не може, но в оня свят със златото ще те изгонят. Не само ще те изгонят, но ще те арестуват – що си се осмелил да занесеш злато в оня свят. Сега аз изваждам следното заключение: вие имате известни навици, които са потребни за земята, но тия навици ни най-малко не са потребни за света, в който отивате.
Постепенно ние във възпитанието трябва да преобразим нашия характер, да преобразим нашата мисъл, нашите чувства, нашите постъпки и постепенно трябва да преобразяваме тялото си. Мислите ли, че вие може да бъдете благоугодни комуто и да е, ако сте сляп, ако сте глух, ако езикът ви е свързан, ням сте, устатата ви издават най-лошото ухание. Че никъде няма да ви приемат. От устата ви трябва да излиза най-хубавото ухание, като от някой цвят. После очите ви да бъдат като някой фар, да издават светлина. Не само човек трябва да гледа, но трябва да гледаш хубаво. Хората не искат да гледаш както гледа един вълк, една лисица, но от твоите очи трябва да излиза една приятна светлина. Всичките хора са създадени, за да изпращат най-хубавата светлина, която съществува вътре в битието. Туй е предназначението. Аз по някой път виждам очи, които изпращат червена много ярка светлина, не войнствена, но прекрасна червена светлина, която е емблема на живота. Виждам някои очи, които изпращат портокален цвят, най-хубавият портокален цвят. В други очи виждам да изпращат зелена светлина, други – синя, ясно синя, тъмно синя, виолетова и още много други цветове. Червеният цвят за мене показва състояние на човека, показва в какво състояние се намира неговото сърце. Като видя тоя цвят, зная, че сърцето е в нормално състояние. Този човек е отличен по сърце. Щом видя хубав жълт цвят, зная, че неговият мозък е в нормално състояние, диагноза е това. Щом видя този хубавия ясен син цвят, виждам, че неговите вярвания, неговата вяра към Бога е отлична. Този човек тук и там не се колебае – той вярва. Той не се колебае между вяра и безверие. Той не вярва във всички неща, които не са на място. В тия, които са на място, той вярва в тях. Той е вярващ и безверник едновременно. Дойде някъде, казва: Няма го. Вярва, че го няма. Като иде на друго място става вярващ, понеже е там. Ние искаме да докажем, че той е живял тук, то е без-предметно. За мене в дадения случай реално е сега, който живее. Реалността е в дадения момент, че той е живял някъде, то е друг въпрос. Реалността тогава е била. Сега вече не живее. Туй което е минало, то е било реално. Като живее човек сега и като е живял в същата къща, е реално. Тогава защо ще сменим една реалност с друга нереалност? Казва: Едно време аз бях отличен вярващ, християнин. Казва: Сега вече не вярвам. Казвам: Ти ли напусна Господа или Господ те напусна? На младата мома казвам: Ти ли го напусна или той те напусна? Ако той я е напуснал, той не може вече да я търпи. Значи има си основание. Ако момъкът я (е) напуснал, той е по-умен, ако момата го е напуснала, тя е по-умна. Ако и двамата са се напуснали и двамата са умни. Защо са умни? Виждат, че ако седят още половин час, ще се скарат, ще си кажат такива любезни думи, които с години няма да ги забравят – половин час се разделят по-рано. Нали са умни? Единият, който напуща по-рано, той е по-умен, другият не е по-умен, бият се двамата и после се разправят кой имал право. Той ще доказва, че имал право да го набие, другият ще доказва, че той не може да издържи този бой.
Сега това са външни наброски*. Туй постоянно става в нас – ние се борим със себе си. Питаме: Защо съм дошъл на земята? Дошъл си на земята да мислиш. Защо съм дошъл на земята? Дошъл си на земята да чувствуваш, да обичаш хората. Как да ги обичам? – Ти това знаеш. Че той казва: Не зная как да ги обичам. Това е политика. Всеки знае как да обича. Туй е 100 % вярно. Някой път понеже нас ни засяга, казваме, че не обичаме, защото трябва да дадем нещо. Българите имат един глагол “втелява се”, казват в такъв случай. “Втелява се” произлиза от “теле” значи не мисли. Ако вземем английската дума тел, значи говори. Втелява се, значи опитва дали другият е умен. Казва: Не зная дали имам да давам, или имам да вземам? Той много добре знае, но опитва дали другият помни. Щом другият помни, казва: Дойде ми на ум, припомни си. Втелява се. Тя е хубава дума – втелява се. В тил значи. Сега много тълкувания може да се дадат. Както и да тълкуваме, втелява се, значи човек, който си прави оглушки, като че е забравил, не му иде на ум. Казва: Много работа имам, не съм записал, не мога да си спомня, чакайте малко да помисля. То е политика това.
Та казвам: Ние, съвременните хора, трябва да оставим политиката. Понеже политиката е само за мъдрите хора. Ние, хората, които не сме толкова мъдри, без политика. Каква политика ще имаш да управляваш 100-200 милиона хора. Мислите ли, че е лесна работа? Ние, съвременните хора, не сме се научили да управляваме себе си. Изисква се още няколко хиляди години да се научим да държим главата си, да знаем от къде излиза всяка мисъл, всяко чувство. Казваме: Паметта, но не знаем мястото на паметта, къде е. Ние философствуваме, но от къде иде философията, не знаем. На Бога да служим, но не знаем от къде иде това чувство – набожността. То е на главата, има си място, турено е. Един човек, който може кръвно да те оскърби, той не е набожен. Един умен човек, който иска да те оскърби, ще ти каже тъй: Братко, слушай тази слабост, която ти имаш и аз я имах, знаеш какво ми пати главата! Аз намерих един начин, приложих го, освободих се и на тебе ти го препоръчвам. Това е едно здравословно състояние. Тъй се говори. Казва: Ти си безверник. А пък той е вярващ. Той е по-голям безверник от него. Сега нас често ни убождат, казват: Ти сега ще умреш. И ти се плашиш. Какво разбираме ние сега под думите: Ще умреш. Ако сега кажа на един затворник, че той ще умре, по два начина може да го разбера. Той може да умре в затвора, ще го изкарат и ще го занесат да го погребат в земята. Или подразбирам, че ще го пуснат от затвора. По два начина може да се умре за затвора: може да умреш физически, може да умреш и духовно, да излезеш из затвора.
Та сега безверието в света ние го разбираме много материалистически. Ние говорим за Бога като за едно материално същество, дали е тук, дали е там, дали е в България Господ, или е в Англия, или в Америка. Казваме, че хората се обезверили. Господа Го няма. Щом хората се обезверят, Господа Го няма там. Щом един народ се обезвери, Господа Го няма там. В Русия 20 години Господа Го няма. Държавата отрича присъствието на Бога. 20 години отричаше присъствието на Бога. Ако ти 20 години не ядеш, какво ще стане с тебе? Един народ, който не е в контакт с Бога, той изгубва своята права мисъл, той изгубва своите прави чувства, изгубва и правите си постъпки, изгубва своята смелост, изгубва своята предвидливост, изгубва способността да се приспособява. Сега вземам общи положения. Общите закони са за всички. Вие като наблюдавате отвън това, което става в света, извадете си поука. Това, което става, то не е за пръв път. В света всички ние, хората, трябва да възстановим онази истина, която съществува. Животът без положителна и отрицателна Любов не може да се прояви. Любов, която не дава и Любов, която не взема, не е Любов. Животът не може да се прояви, ако няма Любов, която да дава и която да взема. Животът е проявление на Любовта. Сега казват: Този живот не е такъв, какъвто вие го очаквате. Тогава, разбира се, вие не проявявате Любовта такава, каквато трябва да бъде. Щом страдате, страданията произтичат от две неща: или че не си дал толкоз, колкото Любовта изисква или че не си взел толкоз, колкото Любовта изисква, да вземеш. Нищо повече! Каза: Аз съм нещастен. Две неща има за нещастието: или че не си дал или че не си взел толкоз, колкото трябва. Ако дойдеш до това положение да даваш и да вземаш, колкото трябва, твоето положение веднага ще се измени. Ти не дишаш както трябва. Ще започнеш да дишаш както трябва. Или пък заболеят те очите. Не приемаш светлината, както трябва. Ще почнеш да приемаш тази светлина, както трябва, защото ако постоянно ти си разтревожен, твоята тревога е едно препятствие, за да можеш да приемеш онази здравословната светлина да просвети ума ти. Умът страда от липса на храна. Светлината е потребна за човешката мисъл. Така се разбира, не само да вижда човек е потребна светлината. Ти виждаш, но едновременно твоята мисъл се храни с онова, което виждаш. При виждането, онова, което виждаш, те радва. Когато човек хубаво се нахрани, е винаги радостен. Когато не се нахрани хубаво, е недоволен. Казвам: В новото разбиране на човека трябва не само храна, но трябва и дишане. Под думата дишане, аз разбирам мисъл. Човек, който не мисли правилно, не диша правилно; който не чувствува правилно, не се храни правилно; човек, който не постъпва правилно, той не може да бъде здрав. Обосновано е здравето на неговата мисъл, която е свързана с процеса на дишането. Неговото здраве (е) обосновано на процеса на чувствуването, което пък е свързано с храненето. Ако той не се храни правилно, неговите чувства не могат да се проявят правилно. Ако той не ходи да работи, не може да постъпва добре. Всеки, който не работи, не постъпва добре.
Ние, съвременните хора, всички очакваме да дойде Христос и да оправи света. Че преди две хиляди години, Той дойде, защо не Го приеха хората? Историята показва, че християните само в инквизицията, не зная до колко е вярно, предполагат, че сто милиона хора са опърлени. Всяка година по колко се опърлят други? Ние търсим причините тогава. Всичко произтича от закона на безлюбието. Любовта не действува по правилен начин, Мъдростта не действува по правилен начин и Истината не е приета по правилен начин. Туй показва, че ние сме изоставени. Сега някой ще каже, че ние толкоз виновати ли сме? Човек, който боледува, трябва да се освободи от болестта. Защото болестта е анормално състояние. Всяка болест в човека е причина на прегрешението, което човек е направил против законите на Любовта, което човек е направил против законите на Мъдростта, което човек е направил против законите на Истината. Щом човек дойде в съгласие с Любовта, с Божественото знание, с Божествената Истина, веднага болезненото състояние се премахва. Мене ми е приятно, че съвременните физиолози, биолози (са) навлезли в тази област, макар и от чисто материалистическо гледище. Те като разглеждат каква функция има кръвта, например кръвта е един проводник на човешкия живот. С нейното увеличение и с нейното намаление, се увеличава или се намалява и животът. Кръвта има две съставни части: една течна плазма и другата е от телца, червени и бели телца и някои други. Кръвта разнася тия телца по тялото Кръвта носи на организма кислород, който е потребен за живота, взема от тялото въглероден двуокис, който се е образувал. Той е отрова и чрез венозната кръв, изважда го навън, постоянно става това изчистване. Когато нашата мисъл е нечиста, увеличава се въглеродният двуокис. Когато нашата чиста мисъл се увеличава, увеличава се кислородът, намалява се въглеродът. Когато нашето сърце е чисто, увеличава се кислородът, намалява се въглеродът. Когато се увеличават нечистите мисли, увеличава се въглеродният двуокис, а той е отрова. Ако са прави постъпките, пак се увеличава кислородът, намалява се въглеродът. Правите постъпки увеличават кислорода в тялото. Правите чувства увеличават кислорода в сърцето и правите мисли увеличават кислорода в човешката мисъл. Сега учените са турили толкова много нови думи, човек трябва да има особен речник да ги помни. Някои от тези имена са много хубави, на място са. Та казвам: Ако вие разрушавате плазмата на вашата кръв с вашата мисъл, ако вие разрушавате плазмата на вашата кръв във вашето сърце с чувствата, ако вие разрушавате плазмата на вашата кръв във вашето тяло с постъпките, питам, кой може да ви помогне? Вие ще започнете да се задушавате. Щом човек почне да мисли лошо, той се задушава, дишането не става правилно. Често против задушаването турят инжекции. С инжекции тази работа не става. Аз съм за инжекциите, не съм против инжекциите. Аз съм за инжекции от любов, аз съм за инжекции от знание, от Божествено знание, аз съм за инжекции от истина. Като се тури една инжекция, да е на място. Може да допуснем, че ти си се обезсърчил, станал си съвсем песимист. За мене тази работа е съвсем ясна. Песимизмът е едно състояние на човешкото сърце. Сърцето става песимистично. Отчаянието иде в сърцето Тази работа е на чувствата. Значи чувствата трябва да се нахранят с нещо положително. Имате един търговец, който се е отчаял, навел глава, изгубил стоката, парите, казва: Не ми се живее вече, няма какво да правя, аз се наситих вече на живота! Аз му зная къде му е слабото място. Само да го пипна на пъпа, ще възкръсне. Давам му една кесия с две-три хиляди турски лири или английски лири. Като ги погледне, казва: Живее ми се вече. Сега аз привеждам този пример. Парите имат тази мощна сила при сегашния порядък на нещата. Ще ви приведа друг пример, дето тия пари не биха имали същата мощна сила. Той е следният пример. Един от американските гангстери или апаши, преследвал един американски богаташ, за да му вземе парите. Той носил злато в една торба. Най-после този апаш успял да задигне торбата от богатия, взема я и се качва на един параход. Върви доволен, мисли, че си (е) уредил живота. Мисли да излезе на първото пристанище, животът му е вече уреден. Среща капитана и му казва: Много хубав е днешният ден, спечелих. Капитанът му казва: Параходът потъва! Той слага торбата на страна и се умислил вече. Друг е порядъкът! Ако имаш пари и твоят параход потъва, защо ти са? Ако не потъва параходът, тогава на място са парите. Но ако си на парахода, по-добре без пари. Когато казваме без пари не може, трябва да разбираме порядъка, в който живеем. В този порядък тези пари те са ценни, имат смисъл. Но ако ние излезем от този порядък и влезем в друг, трябва да знаем, че ценното в един порядък не е ценно в друг порядък. Този порядък на този параход е добър, но един ден този порядък ще се замени с нещо друго. Хората още не са дошли да го заменят. Аз искам да ви кажа, че един ден разменната монета ще бъде целувката. Идеш на бакалина ще му целунеш ръката, веднага той ще ти претегли едно кило захар. Идеш при някой дрехар, за да ти даде дрехи, понеже е повече, ще го целунеш по устата. Вас ви се вижда това смешно. Че нашето положение, когато двама души спорят за пари, ако мравите биха видели и разбрали защо спорят, ще кажат, че тия хора не са с ума си. Казват: В нашия порядък ние за пари не спорим. Те спорят пък за клечици. Виждал съм мрави като хване едната от едната страна клечката, другата хване от другата страна и теглят. Наблюдавах веднъж един такъв случай – и едната тегли, и другата тегли. Извадих ножчето, прерязах клечицата по средата и двете задигнаха по половина. Аз разсъждавам: Те не знаят, че аз разрязах клечката, всяко помисли, че взе цялата. И ние в света, когато се спорим, по-разумни същества разделят предмета, за който спорим и всеки задига по половина, всеки казва: Уредих работата!
Та казвам: В нас преди всичко трябва да има едно ново понятие. Ние по някой път произнасяме името на Бога. Името на Бога човек трябва да го произнася много рядко, и то с всичкото уважение и любов, която имаме, не да Го търсим някъде. Аз виждам Господа тук във вас. Той ме слуша сега. Слуша ме, аз как говоря. Щом като говоря нещо, което не е вярно, веднага виждам. Той няма нищо да каже, аз забелязвам по облаците. Когато аз говоря, гледам, че около Бога всичко е ясно, слънцето грее, няма облаци, вятър духа, но няма буря. Щом има облаци, щом има буря, вятър, зная, че има нещо, което куца, аз търся причините. Така разглеждам. Казва: Той може да говори каквото иска. Не е така. Как ще говориш каквото искаш, Господ е там! Ако не е там, говори. Ако всеки би говорил, каквото Господ иска, светът ще бъде рай. Ако учителят говори туй, което любовта изисква, ако учениците учат туй, което любовта изисква, рай ще бъде. Отношение ще има. Във всяко общество може да се тури този закон. Вие искате всички да постъпват добре с вас, пък вие да постъпвате, както вие намерите за добре. Най-първо, аз казвам тъй: Аз трябва да постъпвам най-добре. За мене е това, пък тогава от себе си да наблюдавам, как другите хора постъпват. Казвам: Ако вие постъпвате по същия начин, животът ви ще се уреди много по-лесно. Мислите ли, че слънцето, което изгрява, няма да ви даде това, което вие искате? – Ще ви даде. Всеки ден слънцето носи известни блага. Вие минавате някъде в света в дадения случай и вие имате някакво неразположение в дадения случай в душата си. Туй неразположение може да не е ваше. Често ние приемаме мрачни мисли, които са или на миналото, или някой страда някъде и понеже ние сме във връзка, в симпатия с него и ние ставаме тъжни. Същевременно може да му помогнем. Ние седим на по-високо ниво, ще му пратим една насърчителна мисъл. Писанието казва: Никой не живее за себе си, всеки живее за общото, за цялото в света. Какво ме препятства, аз да бъда щастлив? Ако ти си при един извор, може ли да се считаш нещастен човек, че нямаш едно шишенце да си туриш вода в него? Всеки ден може да ходиш и да си вземаш вода. Казваш: Много далеч е изворът. Ако се прекара тази вода в къщи, ще имаш известни удобства, но ще изгубиш известни блага. Нещата някой път не трябва да бъдат много близо до нас. Има фокус на нещата. Ако предмета туриш много близо, очите ти са късогледи, ако го гледаш отдалече, ти си далекоглед, виждаш отдалече. Нещата са поставени винаги на фокуса. Щом човек обича правилно, люби правилно, фокусът му е на място. Тогава всичките неща са на своя фокус.
Щом не любиш правилно, не обичаш правилно, фокусът се мени. Следствие на това ще имаш изопачени понятия в света, болестите ще дойдат. Болестите в света идват, когато нямаме фокуса на любовта. Пречупването трябва да стане на своето време. Да ти дадат яденето, когато си най-гладен, да не си прегладнял. Защото в прегладняването се заражда състоянието на неудоволствие. Когато прегладнее, той се отравя. Когато дойде на върха на глада, усеща едно приятно чувство. Когато човек дойде на върха на глада да дойдеш при него, да му занесеш, тогава ще ти благодари, че си му услужил. След като прегладнее, закъснял си. Не си бил достатъчно предвидлив, за да му услужиш. Всички ние на земята сме от тези, които сме прегладнели. Старият ми казва: Защо не дойде преди, когато бях млад? Хубаво е учението, но остарях. Веднъж ми казва: Колко бели направих, какво ще правя с тия хора? Той разсъждава по старому. Тогава аз говорих с един български дядо, в алегория ще туря. Казва: Много добро е учението ти, защо не в младини, но сега на стари години знаеш, какво съм направил. Аз имах една възлюблена, че я излъгах. Казвам: Аз бях тази възлюблена, прощавам ти, отново започни. Казва: Ти ли си? – Аз съм, рекох. Казва: Не мязаш. Тептил съм, приличам. Че във всички неща, които правим, Той е Бог, на Когото го правим, Той е нашият<%0> баща. Всички непочтени неща по мисъл, по сърце, по воля, ние ги правим на Бога. Ще съжаляваме, разбира се. Направили сме най-неблагоприятната обхода, с едно същество, което е било най-разположено, то ни (е) дало всичките блага и към него ние сме се обходили зле. Казва: Заслужава това. Има един, който не заслужава това. Трябва да престанем със злото в света. Да турим на мястото на злото, доброто. Ако един човек, който прави зло, че те опитва, какво трябва да направиш? Какво казваше Йов на жена си, когато тя му казваше: Кажи една лоша дума, защо тия страдания ти дават? Той казва: Когато Господ ни даваше хубавите работи, благодаряхме, хубаво беше. Защо да не му благодарим, когато ни дава лошите работи? Счита го за лоши, но то е за добро. Ако Господ вземе твоите пари и ги даде на друг, то е негово право. Той ти (е) дал един подарък, вземе си подаръка, какво има? Дал ти някоя огърлица, вземе я, утре ще ти даде нещо по-хубаво. Той ти опитва ума, както майката, която дава една ябълка на детето, после я взема. Защо ще се безпокои детето, тя ще му даде после още по-хубава, може да му даде 2, 3, 4, 5, 10, 15.
Казвам: В новото учение трябва да се схваща новата наука. Разумното начало, което се опитва в тебе – Бог застанал далеч от ума ти, казва: Как разрешаваш този въпрос? Иска да види готов ли си да се откажеш от нещо. Почнеш да философствуваш, казваш: Господи, да си поживея, сега съм млад, като остарея ще върша волята Ти. Младите не вършат Волята Божия, понеже са млади. Старите не вършат Волята Божия, понеже са стари. Младите казват: Сега ще си поживеем, че като остареем, ще вършим Волята Божия. Старите казват: Ако сме млади, ще вършим Волята Божия и така се извиняват и млади, и стари, политиканствуват. И старите политиканствуват.
Блаженствата, които ви четох, те са отрицателната страна на живота. Всичките тия блаженства ни показват, по кой начин ние може да приемем Божествените блага и да ги обработим. “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. Трябва да дойде положителната страна. То е един порядък, когато добрите хора трябва да бъдат възпитани от лошите. Един учител, който е лош, лошо не учи. Както оня кон, който рита, хапе, но тегли 1000, 2000 килограма, пренася ги. Имаш някой, който е много кротък, но сто кила не може да носи и 50 кила не носи, едва себе си носи. Ние искаме да станем такива добри хора, че да не можем пет кила да не пренесем, или едно кило да не пренесем. Това не е доброта. Оня хапе, рита, но тегли. Казвам: Нас ни трябват някой закон да се тури насила. Новият порядък, който иде в света, той е порядък на съзнанието. Всеки човек иска свободно сам да разреши въпроса. Нали във време на матура турят комисия да изпитват учениците? Онези, които знаят, преминават, изпитват ги в комисията. Които не знаят, оставят да повтарят. Казват: Изпит в живота има. Изпитва се онзи, който е вече учил, турят го на изпит, да видят знае ли предмета или не знае. Какво нещо е самообладанието. Например да видиш една мечка, като дойде при тебе да я погалиш, да не ти трепне нито един косъм. Че в тази мечка има нещо разумно! Мислите ли, че тази мечка ще се нахвърли отгоре ти? Че тя е дегизирана. Често има мечки по-добри от хората. Тя ще дойде, ще те помирише, ще те погледне нагоре и ще каже; ти ще я погалиш и тя ще си замине. Вие ще възразите: А, ще си замине! Какъвто е човек, такъв е външният свят спрямо него. Ние, съвременните хора, сме станали причина всичките животни да се ожесточават спрямо нас. Дето вълкът е лош, причината сме ние. Дето тигърът е лош, причината сме ние. Дето змията е лоша, причината сме ние. Дето мухите хапят, причината сме ние. Ако вие бихте станали един светия, мухите няма да ви хапят. Мухата никога не хапе един светия. Сега трябва да ви заведа при един светия да видите, че е така. Има хора казват: Мене дървеници не ме хапят. В неговата кръв има неща, които са отровни за дървениците. Щом кръвта е сладка, тия дървеници награкват. В дървениците, аз намирам една хубава страна. Аз ако бих избирал жилище за живеене, бих избрал жилище дето има дървеници. Дето дървениците не живеят, няма да стъпя в къщата. Дето те живеят и аз ще живея, дето те не живеят и аз няма да живея. Дървениците като живеят във вашата къща, зарадвайте се, че жилището е хигиенично. Ако дървениците не се спират в жилището, излезте и вие. Те са наблюдения. Вие ще кажете: Дървениците да ги няма. Ако има дървеници, показва, че това жилище е хигиенично. Защо ще ги съдиш, събери дървениците в едно шишенце и ги изведи на разходка.
Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да имаме учени хора от новия порядък на нещата. Не само да пишат книги, но да знаят как да направят баници, като направят една баница или като сварят ориз с млеко, или като сварят едно кафе, на свят да е. Някой свари кафе, подправено с ечемик половината, или половината изгорен хляб. Ако ще ми прави кафе от хляб, от хляб да го направи, ако ще прави от кафе, от кафе да го направи. Сега вие ще кажете: То така се говори! Аз говоря вече за неща реални, които съм опитал, виждам как светът може да се поправи. Всякога съм проверявал това, няма изключение. Щом човек не постъпва, както природата иска, много изключения има. Сега ни най-малко искам да ви подбудя да се надпреварвате. Вие като мене ще започнете.
Най-първо, дойде ви някой гост. Някой път падне един косъм от главата му. Вие не обичате косъма, защото не обичате човека. Като вземете косъма, в огъня го изгорите. Вие не постъпвате правилно. Вземете този косъм, направете една кутийка, турете го. Тогава всяка сутрин гледайте косъма на този човек, който не обичате. Един ден, като се отнасяте добре с косъма, като гладите косъма, и той ще бъде добре разположен към вас. Сега не искам да ви уча да вярвате. Това са факти. Характерът на един човек може да се познае по един косъм. Щом имаш един косъм от един човек, като го вземе този, който разбира, може да опише характера на човека, чийто е косъмът. Може да опише къде е роден, бащата, майката какви са, колко деца има. От косъма може да се познае това. Всичко туй е написано на косъма. Мислиш, че косъмът е нищо. Всичката история на човека е написана на косъма. Този косъм е важен, вземи го като нещо Божествено. Ти го вземаш, изгаряш го. Вземи този косъм, тури го в кутийка. Колко косми имате? Вие, които сте женени, колко косми имате от вашите жени? Вие, жените, колко косми имате от вашите мъже? Майките колко косми имате от синовете, от дъщерите? Колко косми имате от слугите, които сте имали? Имали сте учители, свещеници, колко косми имате? – Нямате нито един косъм. Някои имат. Писанието казва: “Нито един косъм не пада от главата ви, без волята на Отца Вашего”. Толкоз са важни, че Господ ги е турил там. Около 250 хиляди косми има на главата. Всички тия косми са турени под номер и не е хубаво да падат от главата, понеже добрините започват да окапват. Ако ви се каже, вие ще се изпоплашите сега. Образува се млечна киселина от вашия мозък. И когато започне да пада, то е от тревоги – мислите как ще прекарате живота си. Господ ви (е) пратил на земята на разходка, дал ви (е) билет да се разхождате. Трябва да имате тефтерче, да си вземате бележки от вашето пътешествие. Като се върнете ще ви попита, как беше пътешествието. Колко години сте прекарали като една разходка. Вие какво сте ходили, как сте ходили, хич не обръщате внимание. Вечерно време не излизате да погледате небето, къде пътува вашият параход, не го знаете. Даже мнозина от вас, когато слънцето на 22 декември се спре в южното полушарие и отива към север, не мислите какво става със земята. Или когато на 22 юни слънцето се спре в северното полушарие, пак не мислите. Слънцето отива ту в южното, ту в северното полушарие. Едното полушарие показва състоянието на човешкото сърце, другото полушарие е на високо положение, показва състоянието на човешкия ум. Понеже оста на земята е наклонена 23 градуса към нейната орбита, туй показва, че има някакво отклонение, станало в човешката мисъл, и следствие на това земята показва само отклонението. Един ден, когато се намести отклонението в ума, ще се оправи и оста. Всинца не ходите изправени, навеждате се. По някой път сте прегърбени на 23 градуса. 23 е скандално число. 2 е майката, 3 е синът или дъщерята. Скандалът е в това, че дъщерята като се ожени, зетят на майката може да е неприятен и скандалът може да се яви. Ако детето е мъжко, ще дойде снаха, може тя да не й допада и пак ще дойде скандалът. Числото 23 за да го примириш, майката трябва да има голямо самоотричане, че тя да вземе първа инициативата, тя да го обича, не да очаква зетят или снахата да я обичат. Да бъде толкоз разумна, че никога да не се допира наблизо да иде.
Казвам: Настава една епоха, в която трябва да се изправи нашата ос. Нашата мисъл трябва да стане правилна. Например вие се намирате в едно възбудено състояние. Допуснете, че отивате при някой богаташ, той ви изругае – това често става – вие сте неразположен. Вие излезете отвън, какво трябва да кажете? Ще си кажете: Ако аз съм на неговото място, как ще постъпя? Вие ще си кажете: Ако аз съм на неговото място, тъй ще направя, тъй ще направя. До вас седи един от ангелите, които хроникират всичко. Запише вие каквото кажете, че тъй ще направите. Идеш на второ място, на трето и навсякъде кажеш какво ще направиш. Та – десетина, той върви с тебе и записва. Господ каже: Дайте му пари, да видим какво ще направи? Като ти даде пари, ти затвориш книгата, в която си писал, какво ще направиш и ще започнеш да постъпваш точно тъй, както са постъпвали другите. Тогава те викат и те питат, защо така си постъпил, с тебе постъпиха така, но ти с опитността, която има, кои _ой свири криво, не е извинение заради мене. Аз като чуя неговия фалшив тон, трябва да взема верен тон, че другите вземат неверни тонове, то е за тяхна сметка. Аз трябва да вземам ясен тон, то е за моя сметка. Всеки трябва да вземе верен тон, да мисли вярно, да чувствува вярно и да постъпва вярно. Съвременните хора, ние, се извиняваме. Това не е наука.
Тогава казвам: Ако сърцето ти е здраво, очите ти ще изпращат тази червената светлина. Ако умът ти е здрав, очите ти ще изпращат тази жълтата светлина, а пък ако животът ти е уреден, както трябва, очите ти ще изпращат най-хубавата бяла светлина. Това показва, че вашите светове са в нормално състояние. Тогава има едно художествено преплитане с цветовете, работене с цветовете.
Сега остава мисълта: Да видим нещата. Виждането е закон на съзнанието. Първото нещо, когато космите ви падат от главата, събирайте ги, не ги горете! Аз съм горял от моите коси и зная резултатите. Хвърлял съм космите си и зная резултатите какви са. Казвам ви сега: Събирайте космите си и ги проучвайте. Вижте дали от добро е паднал косъмът или от зло. Ако е паднал от добро, ще дойде едно приятно чувство, щом го вземеш. Ако е паднал от зло, щом го пипнеш, ти искаш да го изгориш, че да няма свидетел. Този косъм свидетелствува против тебе, че от зло е паднал. Тогава го изгаряш, че да няма кой да свидетелствува. Не допущайте тази лъжа. Задръжте този косъм. Един ден ще дойде да свидетелствува за това, което сте направили. За бъдеще, когато идете някъде, няма да търсите свидетели, но ще изтеглите един косъм и ще кажете: Господине, изпитайте косъма от любов ли е паднал. Ако вашите косми на главата не могат да свидетелствуват за вашата добрина, ако вашата кръв не може да свидетелствува за вашата добрина, какви са те? В чистата кръв трябва да има достатъчно кислород, токсини няма. Кислородът на човешката мисъл, на човешкото сърце и на човешката воля прави кръвта чиста. Кръвта носи всичките блага. С нашата мисъл, ние създаваме една хубава течност, еликсира на живота! Някои търсят безсмъртието. Безсмъртието произтича от три фактора: от абсолютната права мисъл, от абсолютното право чувство и от абсолютната права постъпка. Те са важни за безсмъртието. Затова трябва да се научим да мислим. Мисълта ни да бъде чиста. Може ли това да стане? – Може, още днес. Някои от вас може още днес да възкръснат. Не само възкресението да се зарадвате, да тропате и след един час да има реакция. Възкресението е светлина. Вече иде най-приятната светлина, най-приятната топлина, най-приятната сила, която човек в дадения случай може да приеме, че той се усеща като господар в света, понеже чувствува, че живее в Бога и Бог живее в него. Трябва да почувствуваме, че Онзи, Който е създал света, че ние живеем в Него и Той живее в нас. Туй ще стане когато се научим да мислим правилно, да чувствуваме правилно и да постъпваме правилно.
В името на моя дух, в името на моята душа, която Бог ми е дал, с която служа на Него, аз ще следвам да изпълня Волята Божия.
Добрата молитва.
9-та беседа, държана на 23 ноември 1941 г., неделя, 10 ч. с. Изгрев. София.