Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 21 / 2009 г.
Арттерапия - вглеждане в душата
д-р Светла БАЛТОВА
Арттерапията е лечение чрез изкуство, като най-разпространени нейни разновидности са музикотерапията и лечението чрез художествено изкуство. Последното означава, че пациентът има възможност да изрази себе си, създавайки образи, форми, цветове и привеждайки ги в движение. При арттерапията невидимото - онези процеси, които се извършват в тайните подземия на душата - добива образ, видима форма и плътност. Това е процес на освобождаване, последван от процес на осъзнаване, с целебен ефект.
За силата на образа и оттам за силата на арттерапията се дискутира особено в началото на 20 в. Според К. Г. Юнг образът „може да бъде трансформиращ по два основни начина: а) чрез осъзнаването на един преди това отхвърлян аспект и б) чрез черпене от изцеляващия потенциал на душата, по- специално от централния архетип на Аза." „Азът е основен, безграничен изцеляващ фактор, който бива достигнат чрез образа и който може да компенсира всеки възникнал дисбаланс."
В антропософската медицина, развита от Рудолф Щайнер съвместно с холандската лекарка Ита Вегман, арттерапията се използва като едно от най-надеждните средства, включени в лечебния процес. Артте- рапевтът работи в тясно сътрудничество с лекаря, който, след като е поставил диагнозата на пациента, го насочва към него. Арттерапевтът и лекарят си обменят информация за състоянието на пациента. Тази практика, съществуваща вече около 80 години, е дала забележителни резултати, включително и при хронични заболявания, считани за нелечими.
Марике Мюлдер, която проведе за трети път семинар по арттерапия в България, е терапевт с около 30 год. стаж и преподавател в Института за професионално обучение към Лайденския университет (Холандия), където студентите изучават арттерапия в продължение на четири години. Успоредно с въздействието на цветовете и образите, те изучават и духовната наука за човека.
С щрихи от тази наука започна своя семинар Марике. Човекът е триединство и трите аспекта на проявление на душата са мисъл, чувства, воля , на които съответстват главата, ритмичната система(сърце и бял дроб) и двигателната система. Всеки един от тези три аспекта се повлиява от специфична арттерапевтична техника.
Същевременно човекът е четиридялов, т.е. съставен от четири стихии (елемента), със съответстващи им четири темперамента, които са в различно съотношение при всеки индивид. Доминирането на един или друг елемент също трябва да бъде балансирано.
Въз основа на разговор с пациента арттерапевтът си съставя диагноза, като преценява: 1) в коя част на тридяловия човек е нарушението; 2) в коя част от четиридяловия човек (темпераментите) има дисхармония; 3) с какво трябва се да започне. Арттерапевтът трябва да има първоначална диагноза или оценка от лекар, психолог или от самия пациент. Процесът, който той започва заедно с пациента, е в атмосфера на топлота и доверие, и подобен на дишането. Пациентът рисува нещо, т.е дава нещо от себе си; това, което е произвел, му въздейства, връща се към него; той отново изважда нещо от душата си и то отново се връща към него. Ритъмът на този процес не трябва да бъде нарушаван и за това е необходимо пълно доверие в терапевта и желание за работа от страна на пациента. В един момент пациентът изпитва нежелание да продължи и това е точно критичната точка, когато той достига да блокажи, които не иска да докосне. Тук душевността и опитът на арттерапевта са решаващи, за да се преодолее тази бариера.
Всяка от техниките има връзка с едно от фините тела. Работата с акварел повлиява емоционалното тяло, работата с молив и креда - менталното тяло, а моделирането с глина има ефект върху двигателната система и волята.
Техниката мокро върху мокро (върху съвсем мокра хартия се рисува с акварелни бои) позволява да излязат на повърхността и да бъдат балансирани блокажи или травми в емоционалното тяло. Нанасянето на цвета с много мокра четка, преливането на цветовете и плавното им преминаване един в друг има успокояващо и хармонизиращо въздействие. Полагането на цвета върху листа хартия трябва да става плавно, леко и без бързане, като четката се движи само в една посока - отляво надясно. Важен показател е преливането на цветовете и взаимното им проникване.
Следващата техника, която беше използвана, включваше рисуване със сухи пастели и навлизане в естеството на цветовете. Участниците трябваше да нанесат основните три цвята върху лист хартия и след това да ги приведат в движение.
На следващия ден Марике даде задача за рисуване с въглен: осъзнаване на светлината и сянката и борбата им в човешката душа. Работата с въглен внася дълбочина и осъзнаване за тъмнината.
Бяха демонстрирани на диапозитиви няколко клинични случая на пациенти с тежки увреждания, рак, болест на Алцхаймер и пр., и промяната в техните рисунки в хода на лечението; също - пациенти с депресивни състояния и душевни проблеми. Аудиторията можа да се убеди, че човек несъзнателно рисува болестта си.
В края на семинара беше направено едно „социално упражнение": участниците бяха разделени на групи по четири, всяка група имаше голям картон за рисуване. Всеки участник имаше един цвят - червен, жълт, син или зелен, с който да рисува. Двама участници трябваше да започнат да рисуват каквото пожелаят, а другите двама да ги наблюдават. След 5 минути двойките сменяха местата си и така няколко пъти. Предизвикателството беше да осъзнаят, че трябва да има обща визия, да изтърпят, виждайки че другият понякога унищожава или изменя онова, което са направили. Накрая се получиха 6 различни произведения на груповата работа. След завършване на работите беше направен разбор, при който участниците споделиха усещанията си.
Марике Мюлдер систематизира в заключителната си лекция качествата, които трябва да притежава арттерапевтът - една професия напълно непозната у нас. Накрая си пожелахме да се радваме един ден и в България на този много фин подход към сложния свят на душата.