Да възлюбиш Господа (1914-1920)
17. Аз съм жив
17. Беседа от Учителя, държана на 22 февруари 1920 г. София.
„И ето, живея во веки веков. Амин! Имам ключовете на ада и на смъртта.“ *)
Ще ви приведа един анекдот из живота на мравките. Мравешката култура представя една от великите епохи в историята на природата. Като символ, мравката представя човешкия егоизъм. В миналото, мравките били в апогея на своето развитие. Те се славели със своите научни открития, с разбиране тайните на природата, с добре организираното си общество. Те се управлявали със сенат или с народно представителство. Един ден, за тяхно нещастие, те били изненадани от появяването на един мравояд. Той насочил дългия си език в тяхното събрание и за голям ужас на всички, на него се полепили министрите им, народните представители и голяма част от висшите чиновници. С едно насочване на езика си, той ги глътнал и си заминал. Видните философи започнали да разсъждават върху това особено явление, да търсят причината. Те се запитвали, как е възможно, едно голямо представителство, да полепне на езика на един мравояд, и да изчезне. Едни от тях казвали: Видяхме, че нещо черно се проточи към народното събрание, и всички министри и депутати, от нашия свят, се полепиха и в един момент изчезнаха, някъде в пространството. Както магнитът привлича железните стърготини, така и мравоядът привлече тия хора и ги погълна. И до днес, тоя въпрос не е разрешен. И до днес, мравешките философи се питат, где отидоха министрите и народните представители. Казвам: Те отидоха в утробата на мравояда. Култура!
Питам: Какво е предназначението на земния живот? Какво е предназначението на нашата култура? Ще кажете, че предназначението на културата е – да създаде държава, семейство, наука, религия. Ако, наистина, това е предназначението на културата и на нашия земен живот, защо да не създаде такава религия и наука, които да обединят всички хора? Ако религията е велика наука, или велико учение, би трябвало тя да бъде приложима към всички разумни същества. В това няма две мнения. Следователно, нейните форми, каквито и да са те, трябва да бъдат еднакво достъпни за всички. Аз разглеждам религията нито като съвременните философи, нито като съвременните схоластици, нито като съвременните проповедници. Аз не минавам нито за проповедник, нито за схоластик, нито за философ, но за един прост събеседник. Когато фабриката изкарва красиви шишета, какво е тяхното предназначение? Предназначението на шишето е, първо, да се напълни с чиста, прясна вода, че като пътувате, да има с какво да разхлаждате гърлото си. Второто му предназначение е, да го напълните с прясно мляко, да си пийнете от него, да подкрепи силите ви. Третото му предназначение е, да го напълните със старо, шестгодишно винце, да пиете и, като се замае главата ви, да викате: Да живее България! Не е виновно виното, че главата на човека се замайва. Всеки да пие толкова, че главата му да не се замайва. Ако не можеш да издържиш на една винена чаша, изпий една кафеена чаша. – Трябва ли да се пие вино? – Аз не препоръчвам абсолютно въздържание. Не препоръчвам и абсолютен морал. – Защо? – Ако препоръчвам на хората абсолютно въздържание, ще излезе, че не вярвам на тяхната сила да се владеят. Ако им препоръчвам абсолютен морал, ще излезе, че ги считам за неморални. Ако ви уча на нещо, ще излезе, че сте глупави, че нищо не знаете. Аз разисквам, само пред вас, известни въпроси така, както са в разумната природа.
Какво представя науката за нас? Науката, знанието е светлина за нашия живот. Светлината показва, че ние не сме нито умни, нито глупави, но сме същества, които постоянно се развиваме. Думите „умен и глупав" са относителни понятия. Ти си културен човек, но иде нова култура, с по-голяма светлина от твоята. В тоя случай, ти минаваш за глупав. Когато новата култура вземе надмощие, съществата, които живеят в нея, минават за умни. Съществата от старата култура пък, минават за глупави. И обратно: ако старата култура има надмощие над новата, съществата от старата култура минават за умни, а тия, от новата – за глупави. Каква е мярката, на сегашните хора, за умни и за глупави? – Ако имаш пари, умен си; ако нямаш пари, глупав си.
„Христос казва: „И ето, аз живея; аз съм жив." Думата „жив" не означава това, което вие разбирате под понятието жив. Ако един човек, като ме слуша, изопачава думите ми и се нахвърля върху мене, той е мъртъв, не е жив. Ако бих направил същото, и аз съм мъртъв. Когато срещам хора, които говорят, пишат, учат, питам се: Кое ги подтиква да правят това. Ако някой ви обича, запитайте се, коя е причината за това.
Христос казва: „Аз съм жив." Жив е само оня, който може да влезе във връзка с всички живи същества, да разбере тяхното състояние, да познае добрите и лошите им черти и да съдейства за развитието им. Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал. Външно, никой не е чул гласа на Бога. Хората сами говорят от името на Бога, както им понася. Слабият казва: Така е рекъл Христос. Така е рекъл Бог. – Ти казваш това, а не Бог. Всеки говори, от името на Бога това, което е в негов интерес. Днес множество религиозни, сектанти, правоверни четат Евангелието и вадят само тия стихове, които им понасят, и започват да просвещават хората. Себе си представят за праведни, а тях – за големи грешници. Казвам: Приятели, всички сте прави, но вашите шишета са толкова малки, че не могат да съберат, даже една стомилионна част, от водата на истината. Не казвам, че не сте взели от водата на истината, но тя не е всичката. Ако задържите тая вода, във вашите малки шишета, два-три месеца, тя ще се изпари или ще се развали. Тая вода трябва да се освежава, всеки ден да бъде прясна.
Наблюдавайте, какво правя аз. Всеки ден отварям великата книга на живота и чета. Каквото прочета, предавам го на другите. Тая книга е истинският оригинал. Написаното в нея се отличава от това, което хората четат и знаят. Съвременните хора четат от преводите на тая велика книга, които са далеч от самата истина. Задачата на бъдещата култура е, да разкрие истината в проста, ясна и приложима форма. Да бъде приложима, това значи, тя да цъфне, да върже, да даде плод и всички да опитат плода й. Плодът на истината е тоя, който Христос изразява чрез стиха: „Аз съм жив." Като вкусим от тоя плод, всички ще бъдем живи. Ако дойде някой, да спори с мене, ще го питам: Ти ще умреш ли? – Ще умра. – Тогава, не можеш да спориш с мене. Достатъчно е, с върха на моята губерка, да те бодна някъде по тялото, за да загубиш мисълта си и да престанеш да философстваш. Ще започнеш да правиш конвулсии, да вдигаш и слагаш ръцете и краката си. Ако едно слабо бодване произвежда такава промяна в мисълта ви, какво би станало с вас при по-голямо сътресение? Где остава вашата философия? Как имате право, да се произнасяте за хората, кой е прав и кой – крив? Прав е тоя, който се движи по диаметъра на окръжността; крив е тоя, който се движи по самата окръжност. Има ли нещо лошо в кривите хора?
Правите и кривите хора са две противоположности, които въртят колелото на живота. Опитайте се да махнете обиколката на колелото, да видите, какво ще стане. Достатъчно е, да се возите половин километър на такава кола, за да кажете: Всичко оставям, но на такава кола, не мога да се возя. Това е кривото в света. Турете един диаметър на кривото и то ще стане право. Казват за някого, че е прав. Казвам: Турете му една крива линия наоколо. Значи, кривият се нуждае от диаметър, а правият – от окръжност. Това е философско определяне на нещата. Като зная тая философия, мога да ви кажа, какво ви липсва. Ако жената, в един дом, е права, ще кажа да й турите една крива линия. Ако дъщерята е права – и тя се нуждае от една крива линия. После ще туря по една ос на тия колела и ще ги впрегна на работа. Само така ще настане мир и любов между хората.
Какво става днес? Диаметърът отива на едно място, окръжността – на друго място и започват да философстват. Едни считат себе си за правоверни, а другите – за кривоверни. Обаче, нито едните, нито другите вършат някаква важна работа. Не е въпрос, кой е крив и кой – прав. Това е бълникане. Важно е, всеки да се запита, защо е създаден светът и какво трябва да прави човек, във всеки даден момент. – Какво трябва да правим и как да вършим работите си? – За да се свърши една работа, трябва да се съберат, заедно, един прав и един крив човек.
Казвате: Как да се освободим от злото? Това е крива мисъл. Щом си ял от забранения плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото. В забранения плод е скрит принципът на доброто и на злото. Всеки ден ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, а искате да се освободите от злото. Това е невъзможно. Който се ползва от плода на забраненото дърво, ще бъде прав и крив, добър и лош. Какво ще възразите на това? Ще питате, защо Ева яде от тоя плод. Ева беше умна и доблестна. Тя реши да яде от забранения плод и понесе последствията без страх. Сегашните дъщери на Ева са крайно страхливи. Те нямат доблестта и безстрашието на майка си. Достатъчно е, да ги боднеш с върха на една губерка, за да нададат вик до Бога.
В миналата беседа аз говорих от името на природата. Които ме слушаха и не разбираха, казаха, че говоря за себе си. Ако отидете при една чешма, която тече буйно и надалеч се чува, кой е причина за това: чешмата или водата? – Водата, разбира се. Значи, за да бъда прав, трябва да кажа, че като православната църква няма друга, като православните свещеници няма други; или, че евангелистите са най-добрите хора в света. Като тях безкористни, честни, няма други. Те работят само за Бога, всичко даром дават. Ако говоря така, и православните, и евангелистите ще бъдат доволни от мене, ще кажат, че съм добър човек, че всички трябва да ме слушат. Има и съботяни; и за тях трябва да говоря добре, да кажа, че са на прав път, че всички, като тях, трябва да зачитат съботата. Те са безкористни работници за Божието Слово. И те ще кажат, че няма по-добър човек, в света, от мене. Всички трябва да го почитаме. Той говори право, затова всички трябва да го слушаме. Прав съм, наистина, по отношение на тях, но не съм прав по отношение на истината.
Това, което казвам за православните, не е право, защото и до днес те ядат от забранения плод. Това, което казвам за евангелистите, не е право, защото и те ядат от забранения плод. Това, което казвам за съботяните, не е право, защото и те ядат от забранения плод. В която църква и да отидеш днес, трябва да стоиш, най-малко, два метра, далеч от техния кръг, защото наблизо има ритане. Това не е за обида, нито правя упрек, но изнасям въпроса, както е в действителност. Като изхождам от великата истина, казвам: Само едно Евангелие съществува. Само една Православна църква съществува. Само една събота съществува – съботата на доброто в света. Нека всеки ден сърцето ти бъде обсебено от желанието да празнуваш съботата, като събота на доброто в света.
Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." Аз се чудя на сегашните правоверни и религиозни, които се страхуват от мене. Защо се страхуват? Нито власт имам, нито пари имам, нито много последователи имам. Аз разбирам, защо се страхуват. Като хвърля светлина върху лицето на един голям апаш или разбойник, той веднага изважда револвера си и стреля. Той казва: Господине, не хвърляй светлина върху мене. Осветявай пътя, дето ти вървиш. – Извини, не исках тебе да осветя, но понеже попадна на пътя ми, светлината ми те освети. Аз ти правя път да минеш, но щом не искаш, ще обърна фенера си малко настрана. Няма защо да се плашат хората от мене. Те трябва да се плашат от друго: страшна е смъртта, страшен е адът. Проповедниците говорят на хората за друг някакъв ад, далеч от тях. Според мене, страшен е адът на съвременните хора.
Едно малко ангелче живяло на небето щастливо и блажено. Като посещавало небесното училище, чуло да се говори за някакъв нов свят – за земята. Един ден, то казало на един голям ангел: Моля ти се, можеш ли да ми направиш една голяма услуга? Понеже чувам да говорят за земята и за нейните жители, моля ти се, да ме заведеш там, да видя, какво представят новите хора. Големият ангел задоволил желанието на ангелчето. Турил го на крилете си и с него заедно, слезли на земята. Като прекарали няколко деня между хората, ангелчето запитало големия ангел: Защо ме доведе в ада? Аз те молих да ме заведеш между хората, да видя, как живеят. – Това са хората, това е животът на цялото човечество. Наистина, по-голям ад от тоя, на земята, не съществува.
От две хиляди години богословите и проповедниците говорят за някакъв ад, но далеч някъде. Разправят, че там вързвали грешниците с някакви горещи железни вериги. Каквито страшни картини да представят, хората пак не се плашат. Друго нещо е адът, а не това, което проповедниците разправят. Благодарете, че вашите сърца са задебелели малко, та не чувствате големите страдания на хората. Какви ли страдания няма в света! Те, именно, разрушават човешкия живот. – Кога ще престане това разрушаване? – Когато се премахнат страданията. Има мъчения и страдания, които непременно трябва да се премахнат. Обаче, има мъчения и страдания, които трябва да останат. Те са естествените страдания, които произтичат от Духа. Те подтикват хората към добро. Когато уча, минавам през страдания и мъчения, които ми са приятни. От тях придобивам нещо. Когато някой забива губерка в ръката ми, това страдание е безсмислено. Когато ме пекат на нажежена пирустия, и това страдание е безсмислено. Какво искат от мене? Пари. Аз и без нажежаване ще дам, колкото искат.
Един турчин, на име Хасан, работел в едно турско кафене. По едно време, в кафенето влязъл един турски бей, който носел торба с турски жълтици. Беят седнал пред една от масите и турил торбата, близо до себе си. Хасан хвърлил поглед върху торбата, забелязал, где я оставил беят и си казал: Ех, да имах тая торба, друг човек щях да бъда! Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел торбата и я скрил някъде. После се върнал в кафенето и продължил работата си. Беят забелязал, че парите му липсвали и създал тревога в цялото кафене. Започнали да търсят крадеца и съмнението паднало върху Хасана. Хванали го и започнали да го налагат. Той се уплашил и казал: Аман, ефенди, ще кажа, где съм скрил парите. Въпреки това, набили го добре и му казали: Втори път, да не правиш такива работи. След това дохождали други богаташи в кафенето, с пълни торби, но Хасан поглеждал настрана, не се интересувал от парите. Причината за вашите страдания е една и съща. Всички мислят, че златото в света е за тях. Не, златото е на бея. Като вземеш торбата на бея, смъртта ще те хване и ще платиш с живота си.
Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." В това, именно, се заключава новото учение, да разбираш законите на ада и на смъртта. Другояче казано, да разбираш законите, на които се подчиняват силите в твоя организъм, да живееш толкова, колкото желаеш, а не, хората да те заставят да напуснеш тялото си. Целта на Христовото учение е да придобием безсмъртие. Всеки човек, който вярва в Бога, може да бъде безсмъртен. Това значи, човек да бъде спасен. Не е въпросът в спасението. То е само един момент в човешкия живот; развитието е друг момент, а безсмъртието подразбира – да имаш ключа на ада и на смъртта. Това значи, да кажеш: „Аз съм жив." Живият Господ ще бъде свидетел на всяка твоя постъпка. Като знаеш това, ще внимаваш за постъпките си. Всяка твоя постъпка да бъде права, защото си пред лицето на Бога, в Когото живееш. – Как ще изменим живота си? Как ще подобрим положението си? – Човек може да измени живота си и да подобри положението си в един момент. Ти можеш, в един момент, да се освободиш от всичките си недъзи. Достатъчно е да кажеш като Христа: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е изпратил." Нека всеки, в себе си, каже: „Не дойдох да изпълня волята на Ивана, на Драгана; дойдох да изпълня волята на Оня, Който ме е изпратил." Иван, Драган, Стоян са ваши братя, няма защо да изпълнявате тяхната воля. Ще изпълнявате волята на Оня, Който ви е дал живот. Като се определите да служите на Бога, ще забележите, над очите си, под ъгъл от 45°, една постоянна светлина, която ту се увеличава, ту се намалява. Това ще зависи от вашата вяра. Докато тая светлина е пред вас, нищо не може да ви нападне – всякога ще бъдете живи. Тая светлина иде от Източника на живота. Всеки може да има тая духовна опитност, обаче, това се отнася до оня, който се е приготвил вътрешно.
Закон е: За да влезеш във връзка с живите сили на природата, клетките на твоя мозък трябва да са приготвени да издържат. Не са ли готови, ти ще приличаш на оня човек, който, от две чаши вино се опива. Две кадъни отишли при една богата българка–чорбаджийка и започнали да се разговарят. Чорбаджийката ги почерпила по една чаша хардалия вино. Понеже не били привикнали да пият, кадъните усетили, че виното започва да им действа. Те се развеселили и запели. Чорбаджийката им дала още по една чаша хардалия. Те изпили и нея и започнали да пеят и играят.
Казват, че религиозните хора се обърквали. Има нещо истинно в това. Те мъчно издържат на духовните сили, които действат в тях. Казвам и аз, че новото учение изменя хората, прави ги живи, енергични, весели. Който не знае причината за това, казва, че са пили хардалия вино. Други казват, че им липсва нещо. Като минат 24 часа, те дохождат в нормалното си положение.
Велик е духовният свят, но за него са нужни подготвени хора, които могат да се справят с бързите промени в живота. Например, намирате се на физичния свят, осветен от слънцето. Изведнъж, светлината се изгубва и вие изпадате в пълен мрак. Ако не се уплашите, след малко, ще видите една слаба светлина, която постепенно ще се увеличава. Вие ще започнете да различавате друг свят пред себе си, подобен на физичния, с полета, гори и планини, подобни на тия, които познавате. Навсякъде виждате светлина, по-мека от слънчевата. Това може да продължи две-три минути и след туй, дохождате в първоначалното си състояние. Какво ще кажете за това? Ще кажете, че е въображение. Какво ще кажете за астронома, който, през своя телескоп, вижда неща, които с обикновено око не се виждат? И това ли е въображение? Кое от двете е въображение? И двете неща са реални. Ти отваряш и затваряш очите си и казваш, че виждаш различни неща. Това е илюзия. С обикновено око, ти виждаш добре на около 100–200 м разстояние. На един километър разстояние мъчно различаваш предметите. Значи, има известен предел на виждане във физично отношение. Вън от тоя предел, предметите се виждат неясно. Това не е виждане. Обаче, насочиш ли своя вътрешен телескоп, ти виждаш неща, които, с най-силен телескоп на земята, не можеш да видиш.
Какво представя духовният свят? Външно, с думи, той не може да се опише. За да го разбереш, ти трябва да влезеш в него. Това не е привилегия само за едного. Тоя свят е достъпен за всеки, който се е подготвил да влезе там. Мислите ли, че мравката, която лази по главата, по тялото ви и влиза в различни общества, може да научи всичко, което става там? Разбира ли тя, какво мислят и говорят хората? Нищо не разбира. Каквото е разбирането на мравката за вашия свят, такова е и вашето разбиране за духовния свят. Ако ви кажа, че виждам това и онова, какво ще ми възразите? Понеже вие не виждате същото, ще кажете: Ти виждаш, колкото и ние. От ваше гледище, сте прави, но и аз съм прав. Аз виждам повече от вас, но не мога, в дадения момент, да докажа това. И няма защо да ви доказвам. Каква полза ще имате от моето доказателство? Не искам да ви направя адепти. Защо ви говоря тогава за Бога, за невидимия свят? Защото, това е благо и за мене, и за вас. Казвам : Освободете се от всички умствени предразсъдъци, от всички лоши чувства, за да бъдете свободни да се ползвате от Божествената виделина, от Божията Истина и Любов, които носят живот и свобода за човешката душа.
Христос казва: „Аз съм жив." И вие, като християни, може да потвърдите това. Не може ли да кажете, че Христос живее във вас? Ако, от две хиляди години, досега, не сте срещнали Христа поне един път, как ще се оправдаете пред себе си? Христос е жива светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него. Не сте ли видели тая светлина? Всички промени, които стават днес във външния свят, както и в самите вас, стават и в духовния свят. Всяка промяна в духовния свят произвежда промяна и на физичния свят. Когато на небето стават избори, и на земята стават избори. Разликата е само в това, че, ако на небето става един избор, на земята стават десет; ако на небето стават десет избора, на земята става един. Когато на небето стават десет войни, на земята става една война. И обратно: когато на небето става една война, на земята стават десет войни. И на небето има раждане и смърт. Как ще си обясните тия неща? Това е учението на Христа. Той казва: „Ако не се родите от вода и Дух." Водата е емблема на духовния свят. Значи, ако не се родите в другия свят, не може да влезете в Царството Божие. Това подразбира духовно прераждане, а не раждане на земята.
Казано е: „Ако не се родите изново." Човек трябва да се роди духовно, от вода и Дух. При всяко раждане, на човека се дават условия, да се домогне до Божественото знание, необходимо за съграждането на човешкия живот. Като изучава музиката, човек прави усилия да се домогне до нещо, да придобие повече знания. Като изучи едно упражнение в първата позиция, той постепенно минава във втора, трета, четвърта позиция. Какво ще каже майката на детето си, което, по цели часове, свири една и съща песен, все в първа позиция? Майката ще се отегчи и ще каже: Стига толкова! Главата ми гръмна от твоето свирене! Може да свири „Цвете мило, цвете красно", но в различни позиции. И сегашните хора свирят „Цвете мило, цвете красно", само в първа позиция, а говорят за религия, за наука. Те казват: Ние вярваме в Бога, четем Евангелието. Те се запитват, едни други, кой от тях е православен, кой е евангелист, разбират ли Евангелието и т.н. Това са религиозните хора на „Цвете мило, цвете красно", които свирят само в първа позиция. Друг е въпросът, да свириш на всички позиции. На такъв религиозен, казвам: Свири още. Срещне те един религиозен и казва, че е православен, вярва в Христа, чете Евангелие, знае символа на вярата, а като отидеш да купиш от него масло, ще ти го продаде на най-скъпа цена. Срещнеш друг, който се препоръчва за съботянин; казва, че зачита съботата, а тъкмо тоя ден ще ти даде пари, на заем, с голяма лихва. Ако не можеш да платиш дълга си навреме, ще те даде под съд, ще вземе къщата ти. Това не е нито православие, нито евангелизъм, нито съботянство.
Сега, на всички мъже и жени, казвам: Приложете Христовото учение в домовете си. Днес всеки дом има своя религия. При това положение на нещата, никой не може да възкръсне. Който иска да възкръсне, трябва да приеме Христовото учение.
Сега аз искам да ме опитате, доколко прилагам Христовото учение; и аз искам да ви опитам. Не искам да вярвате в мене, но да вярвате в своята душа и в своя дух. Вие още не живеете за душата си. Колко пъти сте я впрягали в неща, които не са по естеството й. Срещнете някого, казвате му няколко обидни думи. Така, вие обиждате своята душа. Не е позволено на душите да се обиждат. Трябва да сме нежни, деликатни, както Бог е деликатен към нас.
Като прочетете цялата глава от Откровението, виждате, че там се говори за седем светилника. Това са седем духове. Всеки трябва да носи тия седем светилника в себе си. Те могат да се изразят чрез когото и да е и да помагат на човечеството. Тия духове могат да говорят чрез някой от евангелистите – Матея, Лука, Марка и Йоана; могат да се изявят чрез някой учен или философ. Важно е да се изнесе истината. Който говори истината, той е истински човек, той е едно с Бога. Ако едно дете говори истината, и него бих слушал, както и големия човек. Йоан казва, че когато видял всичко, което му се открило, паднал на земята. Това показва, че земният живот не може да издържи на вибрациите на чистия и възвишен духовен живот. Трябваше да се яви Христос, да положи ръката си върху него, да го вдигне от земята и да му каже: „Не бой се, аз съм жив." Всеки човек трябва да падне на земята като мъртъв, да мине през това, което Йоан е преживял. Докато не паднете мъртви като Йоана, докато вашето лично аз, т.е. вашият егоизъм не умре, вие никога не може да кажете като Христа: „Аз съм жив."
Всичко лично, всякакъв егоизъм трябва да падне на земята мъртъв; не да изчезне, но да се подчини на Божественото, да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура. Цели осем хиляди години сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той. Сега трябва да го сменим. С цял свят сме скарани, само за егоизма. Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери, всички са скарани, все за личното в себе си. Някой казал нещо лошо за жена ти и ти, веднага, се скарваш с него. – Защо се караш? – Имам чест, имам достойнство. Моето достойнство се заключава в това, което правя за своята душа; моето достойнство се заключава в истината, на която служа; моето достойнство се заключава в любовта, която нося в душата си; моето достойнство се заключава в живота, който е даден на мене и на всички хора.
Как гледам на хората в света? Като на условия, чрез които мога да се освободя от злото и от нечистотиите в живота. Както, чрез парите, се извлича нечистото от нас, така и чрез известни човешки прояви се извличат нашите нечистотии. Например, срещна един човек, нахокам го, кажа му няколко обидни думи, но той ме погледне кротко и си отива, тих и спокоен. Аз му благодаря, защото, той стана причина да изхвърля от себе си нещо нечисто. Понякога, една човешка мисъл може да ни обнови и повдигне. Като знаете това, трябва да разберете смисъла и предназначението на човешките общества. Както прозорците на къщите са необходими за проветряване на въздуха, така и обществата имат за цел да предпазват хората от задушаване. Колкото повече прозорци има къщата, толкова по-добре. Тъй щото, когато някой ми забие губерка в ръката, аз мълча, нищо не казвам. Чувствам болката, много дълбоко я чувствам, но си казвам: Такъв е Божият закон, ще понеса всичко с любов. Заради мене са носили и аз ще нося за другите. Това е изпит за всеки християнин. Когато опитваш жилото на своя брат, живият Христос ти казва: „Не бой се, тази отрова ти е потребна. Аз ще ти покажа истината. И Бог прави същото в моята лаборатория." Какво правя аз в своята лаборатория? Днес ме ужили един. Взимам отровата от неговото жило, турям я в едно шишенце за лекарство и надписвам, каква е тая отрова и за какво се употребява. На другия ден ме ужили друг. Пак турям отровата в едно шишенце. Така, събирам всички отрови, за различни болести. На едно шишенце пиша: Тая отрова купих от Иван Драганов. Тя действа отлично против дадена болест. На друго шишенце пиша: Отрова от аптеката на Петко Стоянов. Тя струва скъпо, но като лекарство действа отлично. Вие, като не разбирате тая наука, сърдите се, казвате: Не ми трябва тая отрова.
Христос казва: „Имам ключовете на смъртта." Той говори, именно, за отровата, която предизвиква смъртта. Като не знаете, как да извличате лечебната сила на тая отрова, вие сами се умъртвявате. Срещне те един, вкара ти малко от своята отрова; срещне те друг, също внесе малко от своята отрова в организма ти, а ти казваш: Няма какво да се прави, ще се мре. Като си решил да мреш, викат свещеник, да те изповяда. Ти казваш, че си направил това-онова и като се изповядаш, тръгваш за другия свят. Всички казват: Отиде човекът в Царството Божие. Това е залъгване. Няма защо да се залъгва с изповядване, но свещеникът да извади всичката отрова от душата му. Това значи, да му каже истината. Тия наши езици! Тия наши губерки! По-опасна губерка, от езика, не съществува. Аз съм опитал вашите губерки. Като ме погледне някой, очите му светнат. Той иска да каже: Знаеш ли, какво мога да ти направя? – Зная, ще ми забиеш губерка. – Досега съм я забивал два сантиметра навътре, сега ще я забия три сантиметра. – Зная, решил си да пуснеш отровата си, както трябва.
Казвам: Няма защо да святкаме с очите си. Няма защо да забиваме губерките си. Да употребим губерките си за други неща. Някой ден, ще направя опит със своята губерка. Ще извикам няколко болни неврастеници, слабогръдни и ще забия своята губерка в тях, да видите, какво ще стане. В разстояние на един час, те ще оздравеят. Защо ще направя тоя опит? За да покажа силата и възможността на великия Божи закон; да покажа, че в Бога няма промяна и измяна. Ще направя опита с ония, които се колебаят, на които вярата е слаба и които постоянно се питат, какво ще стане с тях. Нищо лошо няма да стане с тях. Те ще станат истински човеци, в пълния смисъл на думата.
Какво искам да ви кажа с вдигане ръцете си нагоре? Двете ръце, вдигнати нагоре, показват двете семена, посадени в земята. От тях излиза вечният живот. Двете семена, израснали в името на Божията Любов и Божията Мъдрост, произлизат от двата велики принципа: принципът на ада и на смъртта; и принципът на живота. Затова Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." Отровата на ада и на смъртта ще се отнеме от виделината на живота и от него ще остане само онова, което носи вечния живот.
Днес, всички хора търсят Христа, в тая или в оная църква. Всички проповедници спорят помежду си, в коя църква е Христос, или коя църква ще спаси човечеството. Те се страхуват, да не би аз да заема мястото на Христа. Никога не съм мислил подобно нещо. Нека те не се страхуват от това. Нито аз мога да заема това място, нито те. Кой е Христос? Оня, който е страдал за цялото човечество. Всеки, който не е страдал за човечеството, не може да бъде Христос. Който иска да бъде като Христа, нека поеме Неговите мъки и страдания. Всеки, който може да страда като Христа, аз пръв, ще го призная за равен на Христа. Когато момъкът иска да вземе една красива мома, казва: Ако ме вземеш, ще бъдеш щастлива с мене. Аз съм силен човек. Момата казва на майка си: Намерих своя избраник. Готова съм да отида при него. Родителите се съгласяват, турят им венец. След две години, тя се връща при родителите си и казва на майка си: Мамо, моят спасител не излезе такъв, какъвто се представяше. Той ме изтезава, бие ме, гърбът ми е посинял от бой. Майката казва: Не се отчайвай. Не е само той такъв. Светът е пълен с такива спасители – навсякъде ще ги намериш, във всяка църква, във всяко общество, във всеки дом.
Учението на тия спасители е фалшиво. Оня, който обича своята възлюбена, не оставя прах да падне върху нея. Всички хора хвърлят прах върху Христа – своят възлюбен, но Той стои и гледа, нищо не казва. Аз съм виждал Христа, познавам Го добре, разговарял съм се с Него. Не съм срещал по-добро учение от Христовото, нито език, по-добър от Неговия. Това учение обхваща всичко в своите предели. Това учение дава подтик на съвременното общество, на съвременната наука и държава. Голямото брожение в света се дължи на великия Христов Дух, Който работи в дълбините на цялото човечество, както и в дълбините на земята. Всичко нечисто, което се крие в земята, се изхвърля навън, като цирей. Няма да минат десетина години, всичко ще се изчисти. До това време, човечеството ще мине през такова изпотяване, каквото никога не е мислило. Най-малко, по три пъти ще се изпотят, ще се преоблекат и ще се освежат. Всички лъжливи учения, в които са потънали човешките души, ще излязат от вътрешността на организма им към периферията, във вид на пот, и ще ги облекчат. Да се освободиш от заблужденията си, това значи, да си излязъл от ада. Христос отключи ада и изхвърли смъртта навън, като каза: „Аз съм жив." Новият живот изкарва смъртта вън от ада и влиза в нашите души.
Сега, вложете вярата си в живота и знайте, че няма по-мощна, по-велика сила от Духа. Вън от Божия Дух няма по-мощна сила – така зная аз. Едновременно, животът е и слаб, и силен, както водата. Всички промени, вън от нас, се дължат на водата; всички промени, вътре в нас, се дължат на живота. Ето защо, ако използвате живота разумно, ще имате добри резултати. За да разберете дълбокия смисъл на живота, освободете се от мисълта, че сте грешни и че Бог не ви обича; откажете се от преводите на всички автори и се обърнете към Господа. Той държи ключовете на ада и на смъртта. Той бди, смъртта да не вземе надмощие над живота и да унищожи всичко в света. Смъртта неизбежно съществува. Ние доброволно я приемаме. – Докога ще умираме? – Докато ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото. – Кой е тоя плод? – Той е плодът на мравешката култура.
Като не познават живота, мнозина си мислят, че като са живели добре на земята, ще живеят добре и на небето. Така мислят и прости, и учени, и философи. Един свещеник казвал на жена си: Знаеш ли, жена, аз мисля, че и на оня свят ще бъда добре. Досега живях на земята добре, задоволен от всичко. Тук заемах първо място и на небето ме чака първо място. Един ден, дошъл краят на живота му и той умрял. Жена му поплакала малко за него, но се успокоила с мисълта, че е добре на оня свят. След десет години и тя умряла. Първата й работа, на оня свят, била – да потърси мъжа си. Отишла право в рая. Тук погледнала, там погледнала, никъде не го видяла. – Кого търсиш? – запитали я някои от рая. – Дядо поп. – Той не е тук. Има и други места, все ще го намериш някъде. Тя дошла, най-после, до ада. Влязла там и за свое учудване, видяла дядо поп. – Какво стана, че тук те намирам? – Остави се, погрешно съм мислел. Но моето положение не е толкова страшно. Аз съм на раменете на дядо владика. Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо поп. Ще кажете, че има нещо утешително. – Кое е утешителното? – Че ще бъдат на раменете на владиката. – Колкото и да се утешавате, това не помага. Православните имат по-малко знания от евангелистите, но са по-искрени, по-чистосърдечни от тях. От много философстване, някои евангелисти са дошли до извъртване на истината. Те коментират стиховете в Евангелието, докато ги извъртят. Извъртването отдалечава човека от истината. Всеки може да извъртва. Достатъчно е, да те бодна с губерката си, за да се извъртиш и забравиш да спориш.
Един човек често критикувал дявола и се произнасял лошо за неговите дела. Дяволът, няколко пъти, му казвал: Слушай, не се занимавай с мене. Аз съм назначен на тая служба от Господа. Само Той има право да ме съди. Аз съм господарят на света. Ако не престанеш да ме хулиш, ще ти дам един урок, да разбереш, кой съм. Хулителят не преставал да говори лошо за дявола. Един ден, последният се превърнал на едно красиво магаре, което отишло на пазара. Тоя човек отишъл на пазара, да си купи нещо. Погледът му се спрял на магарето и пожелал да го купи. Оказало се, че цената на магарето не била голяма, тъкмо в негова възможност. Той се пазарил с продавача и радостен, се върнал в дома си. На другия ден, завел магарето на чешмата, да го пои. Чешмата имала два големи крана. Магарето веднага се мушнало през един от крановете и започнало да показва ушите си от двата крана. Стои господарят пред чешмата, вижда ушите на магарето, но не знае, как да го извади. В това време, дошъл един селянин, да пие вода от чешмата. Той му казал: Приятелю, помогни ми да извадим магарето, което е влязло в курната на чешмата. – Де е то? – Ето, виждат се ушите му. Селянинът погледнал към курната, но нищо не видял. Ядосал се, че се гаврят с него и набил добре господаря на магарето. Той постоял известно време и видял, как магарето мърда с ушите си. Дошъл друг човек и на него разказал същото, че магарето му влязло в курната. И тоя човек не видял магарето. И той го набил. След това дохождали много хора на чешмата, но той мълчал вече. Магарето пак мърдало ушите си, но той му казвал: Виждам те, но не смея вече да искам помощ от хората. Не искам да ме бият трети път.
Питам: Какъв смисъл има да разказвате пред хората, че магарето ви се скрило в курната и движи ушите си? На когото и да разказвате, бой ви очаква. Всички лъжливи учения, всички заблуждения в света приличат на красивото магаре, което, един ден ще влезе в курната на чешмата и ще стане причина, да ви бият за него. Ще ви бият, без да знаете защо. Казвате: Искам да излезе магарето. – Искате, но не излиза. Дръжте се за това, което Христос казва: „Аз съм жив." Може ли съвременната Христова църква да каже: „Жив е Оня, в Когото вярваме. Той има ключовете на ада и на смъртта." Въпрос е, трябва ли християните да се делят на православни, евангелисти, католици, съботяни. Важно е да си отговорите на въпроса, жив ли е и живее ли във вас Христос, в Когото вярвате. Ако е жив, как тълкувате Откровението, което четете?
Мнозина четат Откровението и си правят своеобразни тълкувания. Там се говори за "звяр с четири рога", за "седем светилника", за някакви тръби. Каквито тълкувания и да се дават, всичко си остава така, както е в действителност. Седемте светилника са седем светлини, от които умовете ни могат да просветнат. Седемте звезди са пътеводните учения в самия човек. Те са силите, с които човешкият дух си служи, за разбиране дълбоките тайни на природата. Тръбата, с която архангел Михаил затръбил, е човешкото ухо, дадено от Бога. С него, човек трябва да възприема звуковете от външния свят и да разбере, за бой ли са те, или за мир. С това ухо той трябва да се вслушва в гласа на новото учение и да разбере, право ли е то, или криво. Тръбата символизира още и човешката уста. Има ли по-голяма тръба от устата на човека? Казва се, че ангел затръбил с голяма сила. Ще дойде ден, когато умовете на всички хора ще затръбят в един глас, ще се съединят в един ум. Архангел Михаил представя истината, която ще затръби чрез човешката уста. Ще проговори тоя ангел чрез устата на всички хора. Ще се чуе навсякъде разумното Божие Слово.
Казва се още в Откровението, че три жаби излезли от морето. Морето представя света. Според някои, жабите представят спиритизма, който се разглежда като нещо опасно, което руши. Спиритизмът съществува отпреди 45 години. До негово време, кой разрушаваше? Спиритизмът развращавал хората. До негово време, кой ги развращаваше? В това няма никаква логика. Кой развращава човешкия ум? – Никой не го развращава: нито православието, нито евангелизмът, нито католицизмът. Ще кажете, че християнството развращава света. Така не се говори. Християнството, както и други философски учения, могат да станат проводници на известни заблуждения, но никога не могат да развратят човечеството. Губерката може да внесе известни микроби в кръвта ти и да се заразиш, но тя, по никой начин, не може да те отрови. Ако нямаш в себе си отрова, никой не може да те отрови отвън.
Христос казва: „Аз съм жив." Вие, които ме слушате, не вярвате, че Христос е жив. Ако ви кажа, че Христос е тук, между вас, какво ще отговорите? Христос е тук, не като физична личност, а като духовно, невидимо същество. Макар и невидим, тоя Христос е по-реален, отколкото всички вие, които присъствате тук.
Сега вие, които ме слушате, имате известно разположение и чувство към мене. След години, обаче, може да ме забравите. Човешките чувства са преходни. Христос никого не забравя. Не е било време, в историята и живота на космоса, Христос да е забравил някого. Това Го отличава от всички живи същества. Това е живият, великият Христос, Който се изявява днес на цялата бяла раса. Той има предвид всички страдащи, угнетени, онеправдани. Проповедниците, свещениците трябва да приемат Неговото учение и да го приложат. Не направят ли това, те носят отговорност пред цялото човечество. Те ще ме извинят, не говоря против тях. От това, което им казвам, те ще бъдат по-добре, отколкото са сега. Аз им направих една малка услуга, отнех част от отровата в тяхната кръв. В бъдеще, аз ще направя така, че всяка губерка, с която си служите, да не вкарва отрова, а да вади отровата от вашата кръв. Като казвам „аз", говоря на ваш език; всъщност, подразбирам живия Христос. Той казва: „Ще извадя отровата от езиците на всички управляващи, на всички проповедници, майки, бащи, братя и сестри. Няма да остане живо същество, на което, на върха на езика, да има отрова." Тъй говори живият Христос! В бъдеще, когато се срещнем, ще се поздравим без отрова. Христос иде на земята и ще царува хиляди години. Тогава ще се срещнем и поздравим със свето целувание. И аз, след хиляди години, ще дам на всички по една целувка.
17. Беседа от Учителя, държана на 22 февруари 1920 г. София.
- Откровение 1:18