За Музиката, пеенето, тоновете-Общ окултен клас

"Влиянието на електричеството, 29.10.1922"

И затуй аз употребявам окултната музика – тя е един от методите за поляризиране. Без музика вие нищо не можете да извършите. Туй трябва да го знаете. В основата на живота на един окултен ученик музиката служи като метод за поляризиране. Не си разположен – ще почнеш да пееш. Не си разположен – ще почнеш да играеш, и правилно ще играеш. Метод е това – ще играеш. Когато човек престане да пее и да играе, той умира вече. И Природата всякога ни заставя да играем и да пеем. И когато тя ни застави, ние я слушаме.

Ще пеете съзнателно. Не казвам като правило непременно да пеете, но в окултната музика, ако можете да пеете, от Любов ще пеете; ако не можете да пеете от Любов, няма да пеете. От Любов може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете пред прага да мислите дали е право, или не. Играеш ли от Любов – от Бога е; не играеш ли от Любов – не е от Бога. В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш, право е. Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество.

Сега аз ви обръщам внимание на вътрешните методи на музиката, а не на външната техника. Аз ще дойда малко по-после да засегна и съвременната музика, оперната музика. Както свирят музикантите днес, аз виждам усилието на съвременното човечество към напредък. Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост, тъга, на отчаяние, на надежда, и всеки един цигулар – и той иска да ги изрази. Но още нямаме талантливи музиканти, които да са схванали чувството и да го изразят. Много музиканти не могат да предадат чрез цигулката този вътрешен израз. Много мъчно може да се изрази едно чувство. Та някои от тия песни са правилни, а други не са правилни. И в окултната наука ние ще пеем само положителни упражнения. Аз ще ви кажа друго едно окултно упражнение: Сладко, медено, от Слънцето изпратено, от пчелите донесено.

Сега някои казват: „Да имаме едно оперно парче!“ Аз нямам нищо против оперните парчета. Вие отвън може да пеете колкото искате оперни парчета. Аз не съм против музиката. Можете да пеете от всички парчета. Песните никога не развращават. Ако някога смисълът на песента развращава, то гласът поправя до известна степен това. Който пее, не се развращава, макар че има някои песни, които съблазняват, но музиката изправя. Тъй щото, може да си пеете каквито парчета искате, ни най-малко не ви забранявам. Сега вие сте ученици – аз ви давам пълно право да пеете, каквото искате. Давам ви право, но не ви налагам. Ако имате разположение и можете по Любов да пеете, пейте; ако нямате разположение и не можете да пеете по Любов, не пейте! Дръжте туй правило. Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко, медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. Сладкото медено трябва да бъде вътре. И тъй, първото правило при закона на поляризирането е: ще се поляризирате чрез музиката.

В окултната музика не се изисква да пеете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пеене, на себе си. Защото някои от вас ще отидете в друга крайност, ако пеете много високо.

Ще си турите на ума тихо да пеете, пък когато сте вън, в гората, дето няма никой – там можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пеете, както искате. И тъй, с музиката ще се поляризирате. (Учителя пее „Сладко, медено“.)

Туй е светска музика, не е обикновена. Един тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно. В един окултен тон трябва да има мекота. Сегашните цигулари всички турят на цигулката си отгоре сурдинка, за да свирят тихо, докато на един окултен цигулар не му трябва никаква сурдинка. (Учителя свири съвсем тихо.) После в позициите има окултна музика. Един тон, като се вземе с първия, втория или с третия пръст, има разлика. И всякога, когато пеете, трябва някак си да движите и ръцете си. В окултната музика пеенето трябва да бъде картинно. Вие трябва да имате един жив образ. Идеята в ума ви трябва да бъде ясна.

"Музика и пеене – средство за тониране, 19.11.1922"

Ние сме още в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – през източните, западните, както и при българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци – откъде е взета, как е произлязла тя, тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче.“ Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина.

Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да се създадат у вас новите образи. Например езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва също да бъдат картинни, да имат много живи образи.

Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не можеш да я превърнеш по никой начин в една обикновена песен. Това е немислимо! В туй е разликата между окултната и обикновената музика.

Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача. В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде водата на равно, ще се измени темпото. Ще изобразим всичките промени.

Българските народни песни, тия, игривите хороводни песни, са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни, са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама.

А онзи овчар, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама; мелодията заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото.

После ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия, ще ви дам образец на духовна музика. В църквата туй, гръцкото пеене, както днес пеят – това не е духовна музика. Трябва да мине време, тогава ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, Небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, Небето не се отваря. То не е и упражнение.

Аз желая на първо място да обикнете музиката, защото за благородството ви трябват музика и поезия заедно.

Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената?“ Със своята крайна мекота, с яснота, картинност и с природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост.

Музиката е изкуство на Ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за Ангелите всеки един музикален тон – това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за Ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем дo, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалече само звука. Звукът е достигнал до нас, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа например тъй: хм – хм (Учителя пее „Сила жива“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това!

Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама той е в хармония, във връзка е с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка.“ Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй както са.

"Практическо приложение на окултната музика, 26.11.1922"

Музиката, това е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Съединителна нишка е музиката. И затуй всичките религиозни упражнения, всичките духовни упражнения започват все с музика. Тя е език на духовете. Духовете познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му въздействате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Музиката изисква дълго време работа и не само дълго време работа, но и интензивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само в нейната външна страна, но и във вътрешната. Например ако аз ви изсвиря някои окултни упражнения, някои от тях може да ви се сторят тъй бурни, както и светските отвън, или тъй безсмислени, както са упражненията вън. Но с това ние имаме за цел да се развият чувствата. Когато седите при някой извор, при някоя река, вие не подозирате даже, че в реката има музика, че има смисъл. Когато имате най-лошото разположение на духа, може да направим едно малко упражнение – може да идем до Елидере и да изберем там някое стръмно място. Там, където реката се отбива, има едно ханче; ще тръгнем по тази река и вие ще наблюдавате течението ª. Като излезете от туй място, вие ще имате отлично разположение. Тази река ще роди в тебе едно отлично настроение и ти, като се изкачваш нагоре и слушаш това шумолене на водата, на камъчетата и листата, в тебе ще се развива веселие, радост. Това е живот! Музика има по тия камъчета, по тия завои! Някой казва: „Tова не е музика.“ Хубаво, този шум е произвел едно благотворно влияние върху тебе. Идете на най-хубавия концерт, който се дава, слушайте най-големия виртуоз и вижте дали ще придобиете такова настроение. Музиката ще произведе такива мисли, както шумът на тази река. После не само това – идете при някое балканско ручейче, но изберете такова ручейче, което да не е кално, в калните ручейчета музиката е друга. Изберете чисти, бистри ручейчета, където да има камъчета, големи и малки, и водата да се блъска тук и там. Ще видите каква музика има там! После, като идете в гората, там ще чуете такива симфонии, арии... Трябва да ви изведа там, има особено време през годината, когато ще чуете този концерт. Вие не сте наблюдавали Природата. Вашият ум е бил зает с други мисли, вие сте минали оттам, ама не сте наблюдавали. Ще идете сред Природата, ще забравите всичките ваши грижи и ще слушате. Сутрин, като влезете в гората, всичко е тихо; после забелязваш едно малко шумолене, един малък шум, който постепенно се усилва, усилва, усилва, дойде един вятър, залюлеят се всички тия клонища и след туй пак започне утихване. Ако имате слух, ще чуете, че туй трептене от всеки един лист има особени звукове.

Окултните гами на Природата са други по отношение на нашите гами – с тях те са в дисхармония. От наше гледище тази музика е другояче настроена. И ако вие се настроите според тази музика на Природата и изпеете нещо от нея, ще ви питат: „Откъде взехте това парче, от кой автор?“ Та по този начин аз искам вие да се запознаете с окултната музика и да черпите сили и вдъхновение от живата Природа, от дърветата особено.

Красивият живот е Разумният живот! Нищо повече! А този Разумен живот в какво ще се изрази? Той има външен израз, има и вътрешен израз. А вътрешният израз сега за нас се изявява чрез музиката. В нас има музика. Всеки човек си пее, когато е весел, радостен. Когато е радостен, той пее; макар и да не е певец, той вътрешно пее – или си пее, или се моли. Що е молитва? То е Божественото пеене. Молитвата е недосегаемо вътрешно изкуство. За молитвата друг инструмент се изисква вече. Следователно ние имаме пеене, звукове и след звуковете трябва да съчетаем Божествената музика с ангелската. И тогава ние, хората на Земята, ще Ă дадем само техниката. Дървените инструменти са наши. Грубата част е човешка – направата на цигулката, струните, лъка; вибрирането на въздуха е от Ангелския свят, а смисълът, който музиката може да донесе, той е от Божествения свят.

Та музиката е един начин да оживее Природата за вас. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее и животът ви ще стане сносен. Навсякъде ще може да се тонирате. Сега аз не говоря вече за градския живот или за селския живот – няма да намерите у тях тази преснота. Например българите постоянно говорят за своята музика.

Съвременните хора искат да покажат значението на музиката и затова светските хора отделят повече време за нея. Това е хубаво, те вървят по правия път, аз ще ги похваля.

Ти имаш желание да пееш, нали? Ще направиш една погрешка – сто направи, но се научи да пееш. Ние ще те извиним за погрешката. Но ако кажеш: „Аз да се науча, че после ще пея!“, никога няма да се научиш. Това са лъжливи схващания. Оставете вашето честолюбие и тщеславие! Най-първо няма да взимате вярно тоновете – това нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама аз не съм добър певец.“ Ще ви дам правила как да пеете. И ако вие употребите моите правила, ще се оправят гърлата ви.

Но на човека трябва да му се вдъхне доверие, че има дарба. Той трябва да има вяра, за да се научи да пее за себе си. Аз няма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пеете.

Най-хубавата музика е, когато пееш или свириш за себе си. И аз от личен опит зная това. С моята цигулка аз съм прекарал най-хубавите си минути. Взема, посвиря на всичките скърби и страдания и като им засвиря така тия песни, т.е. аз ги наричам окултни упражнения, всичките духове си заминават и аз ставам радостен и весел. Но щом не свиря и не пея, много лоши са духовете. Някои си казват какво ли правя аз? Аз, когато съм уморен, свиря и пея. И когато идвам в гората, слушам как тя пее, как изворите пеят, как птичките пеят. Навсякъде се вслушвам. Някоя птичка пее, аз се поспра, заслушвам се, казвам Ă: „Колко е хубаво. Тук, еди-къде си, хубаво пееш, но тук, на това място, и ти си изпортила* малко.“ Славеите ги слушам, наблюдавам. Някои от тях са майстори, добри певци. Хубаво гласа си извиват, но на някои казвам: „Ти трябва още да се учиш.“ Един ден отивам към Борисовата градина и по пътя към гората слушам – славей пее. Славеят е много срамежлив. Този славей се скрил в боровите дървета; отличен певец, пее хубаво, но не се вижда и така ме заинтересува! Тоновете взима така правилно, чисто, рекох – да видя къде се е скрил.

Отидох – оттук надникна, оттам надникна, зърнах го, а той, като замижал с очите си, пее, та се възнася. Както го слушах, той отвори очите си и ме видя, подскочи и каза: „Как ме издебна!“ Казвам: слушай, харесвам ти пеенето, хубаво пееш, отличен певец си ти!

В своя първоначален живот, когато той е седял по-високо, се е проявявал като музикант, но отпосле той е изгубил тази музикална култура. Музикален е българинът! Той имал култура, но като изгубил своята музика, изгубил и своята книжнина. И сега от книжнината на славяните нищо не е останало, а при това славяните са много музикален народ, но у тях наново трябва да се събуди този музикален дух.

Аз искам онези от вас, които ще пеят, доброволно и по любов да пеят. Ако искате да се учите и тия упражнения да произведат ефект върху вас, ще трябва всичко по любов да правите и тогава вие ще ги опитате. Вие ще спазвате законите. Няма да взимате тоновете в такова легато, в такива протакания, но ще се учите да взимате тоновете много вярно, чисто. Най-първо ще се научите да взимате добре четирите основни тона на основната музика: do, mi, sol, do (горно). Вярно ще ги взимате. Всякога ще може да взимате тези четири тона и след това постепенно ще се научите да взимате и други тонове. Аз не казвам, че без музика не можете да живеете, можете, но животът ви ще бъде несносен. И онези хора, които най-много страдат в живота си, те са хора без музика. Музикантът не страда. Той страда, но е радостен в страданията си.

Та в новото Учение непременно искам от всинца ви да знаете музика. В Школата който не е музикален, той не може да бъде ученик. Всички трябва да имате ухо да различавате тия тънки тонове, но не само да станете чувствителни, защото ако станете много чувствителни, ще станете тщеславни и горделиви, но трябва да развивате образи – чувствителността да се обърне на образна музика. Образите са качество на човешкия ум.

За света други песни ще имате. Когато минавате от сегашната музика в окултната, вие ще имате един преходен период. И в това, както се сменят гамите от една в друга, ще се научите да сменяте гамите и да минавате от едно състояние в друго. Някой път става у вас едно притъпяване на гласа. Притъпяването на гласа се дължи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я пренесете в гортана* си, ще правите известни упражнения – да владеете вашия ларинкс, да пренасяте разумно волята си. Гневът, съмнението, ядът, безверието – всички тия неща рушат гърлото. Може някой да е много талантлив, но тия отрицателни качества постепенно ще повлияят на неговия гортан, а след туй ще повлияят и на неговата мисъл. Ти се съсредоточаваш, искаш да се изкажеш и тази мисъл постепенно се проектира чрез твоя гортан. А самата реч – и тя се изразява по един музикален начин. Например като кажете: „Аз искам“, това е музика. И първоначалният език е бил чисто музикален, но с грехопадението на хората са останали звукове, които нямат музика в себе си. И сега вече в оперната музика искат да възстановят музиката чрез пеенето и играта, а ние, като видим това, ще се произнесем малко нецензурно, ще кажем: „Туй са известен род кълчения.“

Всяко едно движение изразява известен музикален тон. И с музиката по-нататък ние ще изучим тия движения. Когато движението съвпада с тона, който му съответства, то е една велика сила. Сега там псалмопевецът казва: „Изворите, реките, горите Те призовават.“ Цялата Природа взема участие да слави Господа. Как ще Го слави? С пеене. Сега не разбирайте, че аз взимам предвид пеенето в сегашната музика. То не е още музика. След време хората ще се раждат с музикални способности. Сега, доколкото виждам, между всички ви има някои доста даровити по музика. А то е един добър признак. След това тази музика ще предизвика, ще събуди у вас други способности, ще ви направи по-способни, по-нежни и меки. Нужна е нежността! А нам ни трябва мекота, музика. Аз употребявам музиката като един последен метод да внеса хармония между вас. И ако този метод не проработи, аз имам на разположение още един метод, но после ще ви го кажа. Сега ще кажете: „Непременно дърво ще дойде.“

Имам един метод още по-хубав, но бих желал този последен метод да дойде, когато вие усвоите музиката. Той може да дойде и по-рано, но като започнете с него, ще трябва да се върнете назад. Та методът ще ви върне да научите музиката. В него изключение няма. По-добре е да изучите сега музиката, че като влезете там, да вървите напред, като някоя птица да си вдигнете крилата нависоко и да бъде свободен вашият път.

Каква е широка площта на окултната музика! В обикновената музика това е разделено на четири части и едва може да я пеят.

Прилагайте музиката в живота си! Да кажем, имате някоя мъчна работа да свършите: започнете да пеете. (Учителя пее сам „Лъчи от Бога Благост ще ти донесат и в душа ти Радост ще внесат.“) Ще си изпееш така свободно песента. После по този мотив може да си направиш много песни. Те са правила. Може да си композирате каквато песен искате. И тогава, ако вземете: „Кажи ми, кажи ми сладки думи две.“… (Учителя пее сам.) Тези, сладките думи, кои са те? Туй не е измислено. Казват българите: „Кажи ми две сладки думи!“ Там се взимат и хубави, и весели думи. (Учителя свири „Кажи ми, кажи ми“.) Сега българинът се събужда, нали, и вие ще кажете: „Това са български песни.“ Не, не са български песни. Това са песни на Природата. Този мотив не е роден от българската глава. Българска музика било това!

Светска и духовна музика няма. Музиката не е нито светска, нито духовна, но тя има два превода. Музиката си е музика, един принцип е – тъй може да се каже. Когато ние говорим, че човек трябва да има добро настроение, то е музика. Всяко приятно настроение – това се дължи на музиката. Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребиш музиката, тя е една обвивка. В Мъдростта има ред и порядък, както в музиката. Значи в Мъдростта, в Истината, в Любовта всички употребяват музиката. Те са външни средства за проявяването на самия Живот. Музиката е граница. Ако вземем този, интелектуалния свят, той е граница между интелектуалните и музикалните способности на човека. Тук (на челото отстрани, на ръба му) се намират няколко способности у човека. На някои този ръб не е така силно развит, значи музикалните способности са по-малко развити, а ще забележите, че у музикантите този ръб (над окото) е много развит. Интелектуалният свят, туй е ангелският свят, дето казват: „Човек е манас“ – то е светът на Ангелите. Допирни точки са това. Най-големият наш философ пред един най-прост Ангел е като един невежа. Най-ученият философ на Земята пред един най-прост Ангел ще се намери в положението на едно малко бебе.

И тъй, ние трябва да се научим да пеем – най-важното нещо е да пеем. Но тази музика, която аз препоръчвам, тя трябва да внесе следните елементи – окултната музика внася освежаване на ума. Ако ти пееш правилно една окултна песен, умът ти ще се разведри. Ако имаш да решаваш някоя задача, правилно ще я разрешиш. Някой пита: „Как да реша задачата?“ Ще пееш и правилно ще я решиш. Като си попееш пет минути тихо, след туй вземи перото и ако тази музика може да внесе тия качества на разширение, светлина и чистота в ума, тя върви в съгласие. Трябва не само да се възродиш, но и да решиш правилно задачата си. Например в музиката има и някои тонове, които са свързани с думи. Ние ги свързваме с думите, за да се развие в нас чувствителността. Пък някой път чувствителността се отразява зле върху нашата памет. Сегашните музиканти са много чувствителни. Изобщо музикантите са много честолюбиви, от много малко кипват. Вземете някой капелмайстор или някой диригент на хор – като си втренчи очите, не може да търпи грешки. А той трябва да бъде тих и спокоен. Туй е, защото идейна музика няма още. Сега няма какво да го осъждаме. Прав е, трябва да се пее хубаво. Той не може да слуша тия неверни тонове. Прав е! Та първо ние ще пеем за кого? Ние ще пеем от Любов. Ще турим за основа Любовта и ще пеем! Тогава аз например казвам: „Много ми е тъжно, не ми се пее вече.“ Някой се усеща тъжен, не му се пее. Ще пееш! Единственото нещо, което може да те излекува сега, то е пеенето – трябва да пееш! Защо да не пееш? Както ви казах тази сутрин, ние трябва да мислим, защото много скъпо костваме на Невидимия свят.

"Окултна музика, 3.12.1922"

Музиката е потребна като едно средство за лекуване. В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате като ученици – от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови у вас. Затова музиката се употребява като средство против тия отрови. Има известни чувства, които, след като ги минете, ако не знаете как да ги лекувате, ще отровят целия ви организъм, ще повлияят на вашия черен дроб, на вашата жлъчка. Затуй е потребно ученикът да знае как да пее. В такъв момент, в такова състояние ще туриш волята си, ще пееш. „Ама не ми се пее.“ Ще пееш, защото ако не пееш, ти си турил отровата в себе си, а трябва да излезе тази отрова. Затуй налагам музиката като средство за лекуване – аз наричам тази отрова психическа, органическа отрова, и под нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не можем да виждаме доброто у хората, а виждаме само злото.

Музика аз наричам появяването на първите лъчи, тази дрезгава светлина на Слънцето. То е музика – да изразиш как се усилва слънчевата светлина, как идва до зенита и как после се намалява. То е музика, минаване от една гама в друга. Например един окултен цигулар може да ви представи зазоряването и вие може да видите на цигулката му, като свири, как иде светлината, как се увеличава, увеличава, как Слънцето изгрява.

И апостол Павел, който видял какво се приготвя за в бъдеще, казал: „И видях, и чух неща, които не може да се изкажат на човешки език.“ Той чул музика. Духовният свят е свят на музика. И който веднъж се е озовал там и е чул тази музика, като се върне, ще се заеме да преведе това на хората. Музикален е там светът. Ако това хората го знаят, светът ще се оправи. Следователно ние ще се стремим да направим българския народ музикален. И той е музикален.

Ще имате най-доброто настроение на духа и тогава ще пеете тихичко, тихичко. Така ще дойдат тия прекрасни магнетически движения. Щом дойдат тия движения, вие ще ги предадете на вашия мозък, на вашето тяло, на вашия глас. Чрез гласа си вие може да дадете едно добро настроение.

Ако вие мислите да прекарате един щастлив живот без пеене, лъжете се. И Небето, онзи Божествен свят, е свят само на пеене, на музика. На наш език казано: ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песен, тя щеше да има успех.

Скоро ние ще завършим своите упражнения, а после, в продължение на три-четири седмици, по двама, по трима ще излизате да пеете, ще видим как ще пеете упражненията. Някои от вас с голяма радост, на драго сърце ще излязат да пеят, но някои от вас ще кажат: „Туй е голямо нещастие – аз да изляза да пея.“ Но туй нещастие ще дойде. Някои биха дали две хиляди лева да пее друг някой за тях, а те да се освободят. Сега аз искам от Любов да се пее. Музиката не се учи насила, никой не ви е вързал. Но понеже ние следваме Окултната школа, то всичко, което се изучава в нея, ще се изучава от Любов. Ако законът на Любовта работи, всичко може да се постигне. Ако е без Любов, нищо не може да се постигне. Музиката е външен израз на Любовта! Следователно, ако ние вложим Любовта като едно силно подбуждение, ще възприемем музиката. Щом няма Любов, ще гледаме тъй да минем, а с Любов ще се придобие едно Божествено изкуство и вярвам, че тогава у вас ще се създаде един по-устойчив характер.

"Музиката – средство за концентриране"

Писането, пеенето – това са средства за развитие на човешката душа. Те имат по-висока цел. Ние употребяваме пеенето като средство, като едно от мощните средства за развитието ни. Пеенето, размишлението – това са средства. Сега вие трябва да работите, защото чрез тия неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребно е концентрирането на ума. Например защо ви давам музиката? Ще кажете: „Без музика не може.“ Може. В нашия живот по-напред Светлината и чувствата са минавали през човешкия ум и са се поляризирали през сърцето – човек е слизал към Земята.

Като пеете постоянно, силата е в преживяването. Сега аз сам ще пея.

Някой ще каже: „От мене може да пеят по-хубаво.“ Не, в окултната музика ние искаме да пеем не както пеят хората, а както Ангелите пеят. Ние искаме да пеем, както Ангелите пеят. По този начин ще се оправят гърлата ви. Концентрирайте ума си. Душата ви трябва да дойде да живее един ден във вашето гърло и тогава отлични певци ще бъдете. Вие сега имате идеята, че има само известни хора в света, които са родени да бъдат певци. Не е тъй. Те са певци, защото те от миналото са научили този закон – тяхната душа живее в гърлото им. Като научите това изкуство, и вие ще бъдете певци.

Всички може да бъдете добри певци. И който пее, зная, че душата му е в гърлото. Тогава и като говорим, ако нашата душа би живяла в нашия ларинкс, колко хубави думи биха излизали от него! Но понеже душата не живее в ума ни, затова не можем да кажем нищо идейно. Главното е, че ние чрез музиката можем да привлечем Ангелите, те ще се заинтересуват от нас и вие ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ Те ще кажат: „Много добре. Ние ще ви дадем нашето присъствие и съдействие.“ И ще започнем да пеем като тях. Това няма да стане изведнъж. *Ще започнете със смирение, ще слушате как те пеят.

Ти ще пееш като за себе си – ще се спреш на площада, ще пееш и след туй ще си тръгнеш, като че нищо не се е случило.

Сега едно правило: щом пеете, всякога ще си турите мисълта – ще изпълня това упражнение по всичките правила. Мога да го изпълня добре. Туриш ли си тази мисъл, ще го изпълниш. Тъй ще работите. Но ще се стремите да вземате тоновете ясно.

"Закон за контрастите, 20.05.1923"

За да може музиката да произведе ефект или за да можете да си въздействате с нея, трябва да имате два противоположни по сила тона. Например, ако вземете два тихи тона или изсвирите два пасажа с еднакви по сила тонове , те няма да произведат никакъв ефект върху вас, върху ухото ви. При изсвирването на два противоположни тона се забелязва една дълбочина, която не може да се изрази на цигулката. Това е закон на контрастите в музиката. И в музиката, и навсякъде трябва да има силни контрасти, за да си въздействате. Ако в един момент в живота ви например вие сте тихи и добри, това са тихите тонове. А някой път в някои моменти от живота ви вие сте гневни, възбудени, считате, че сте лоши. Това е един контраст, туй са силните тонове. Не считайте това състояние на душата си като нещо лошо. Това са контрастите в живота. Между тия контрасти се явява един трети тон, посредством който ще разберете Божественото. Туй, третото, не се предава чрез цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено с цигулката.

Значи в живота ви трябва музика. И тъй, за да избегнете караницата, прибегнете към живата музика. То е един вид музика в Природата. Като дойде туй настроение, казваш: „Какво ми се доигра нещо!“ Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание.

Най-първо, живата енергия трябва да се използва. Не се ли използва тази енергия, тя донася всичките злини в света. Ще я използвате. В туй отношение трябва да научите елементарните тонове: силните и тихите тонове. Например някой път сте възбудени. Тогава употребете един силен контраст в музиката. Ще кажете: „Време за пеене ли е?“ Ами че как ще се упражните вие, как ще си въздействате, как ще калите вашата воля? Време за каляване е – да калите вашата воля, да трансформирате енергията си, защото вашата енергия от която и да е част на мозъка се отразява върху музикалните ви центрове. Всички не сте еднакво подготвени за тази музика, но за в бъдеще с нея все-таки ще може да си въздействате във възпитателно отношение, за да можете да регулирате вашата енергия.

Опитите, които се правят с пеенето и музиката, са дали чудни резултати, особено когато при туй пеене и свирене душата взима участие. Ето защо знаменитите цигулари никога не дават своите цигулки да ги пипат други. Като пипнеш цигулката на когото и да е, можеш да познаеш какво е неговото естество. Тъй както е направена цигулката, тя може да приеме и да предаде вибрациите, трептенията на всяка една душа. И цигуларят, като пипне някой път цигулката си, може да познае своето настроение. Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири – няма настроение. Цигуларите всякога свирят по вдъхновение. Понеже те не са окултисти, не могат да предадат всякога вибрациите си на своите инструменти. Сега по същия закон вие искате да говорите някому, искате да го убедите в истинността на нещата, в истинността на вашите преживявания. Но вие, като говорите, трябва да предадете трептенията на душата си върху ципицата на своето гърло, за да може той да ви слуша.

В говоренето трябва да има музика – ще говориш най-първо на себе си, ще пееш на себе си.

Как свиря – аз това го зная по-добре от критиците. Аз зная това според моето ухо, според това как въздейства цигулката върху мене. Например някой път съм настроен зле, искам да направя пакост някому и взема цигулката, изсвиря нещо. Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя Добро, значи добре свиря, добър цигулар съм. Щом свиренето ми не може да измени моето настроение, аз не съм добър цигулар. Туй разбирам под музика! Всеки един от вас трябва да упражнява пеенето си.

КНИГА: Абсолютна справедливост

1925г

Вашето пеене е обикновено. Като пеете, идеята трябва да изпъкне. Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи. Това е естествено пеене. Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени.

Тази песен, Малкият извор, не е идейна. Идейни песни на Земята няма. Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно. Изпейте Махар Бену Аба!

Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаете. Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича. Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет. Този закон е същият и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон. Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата, приета от Бога. Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още. Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика. Ти можеш да направиш пеенето професия, а живота – музика.

Животът сам по себе си е музика. Подразбирам добрия живот. Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене?“ Какво ще каже? Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си. Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат. Ще го слушат, разбира се. Някои от вас имат доста хубави гласове.

Ние започнахме лекциите си с музика, но гледам, всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните. Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете. Ще си кажете: „Ще пея!“ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете? Най-първо, тази мисъл не е ваша. Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави? – Хвали Господа. Може би ги е намерил някой беден човек. Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек!“ И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила. Положителни мисли ви трябват! Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!? Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си? Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони. Ще развивате тия мисли, за да се ползвате от тях. Слаби или силни, те ще ви уякчат.

И тъй, ще пеете хубаво! Много лесно е да се каже да пеете хубаво, но само онзи може да пее хубаво, който има вложена тази музикална основа в душата си. Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш. Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата! После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото! Все трябва да има нещо, което да стимулира човека. Пък вие тук както сте, нямате обект. Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек? Трябва ли да изляза на сцената да пея? Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време. Времето за мислене трябва да го отделим за мислене. Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н. Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало. Ама баща ти умрял. Пей на умрелия си баща! Ама майка ти умряла. – Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят. Ама детето ти заплакало. – Пей му! Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш. Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата!

В българския език липсват някои слогове. Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Вземете за пример думата Хаушбънн – зут. Това показва начало и край на нещата. Но то не е алфа и омега. Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши. В българския език няма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултен тон.

"Правилно пение"28,01,1925г

1927г.

Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение. Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането. Когато стомахът ви не действа правилно, пейте. По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането.

"Предназначение"12.01.1927г.

КНИГА: Неразрешеното

Добре е човек да пее хубаво, да завладява с гласа си. Добрият певец задоволява себе си, задоволява и слушателите си. Истинско пеене е, когато човек пее за себе си. Мнозина нямат желание да пеят, нямат никакъв импулс, никакво вдъхновение. Обаче всеки ще пее, ако чуе, че се плаща по десет английски лири на час на онзи, който пее. Тогава и бедни, и богати ще пеят. И който знае, и който не знае ще пеят. Пейте и се насърчавайте едни други в пеенето! Истинските певци са дошли на земята с определена задача – да утешават и да повдигат скръбните, страдащите и падналите души.

Ако в мислите и желанията на хората има музика и поезия, те непременно щяха да се реализират. Всеки човек не може да има музика. Човек не може лесно да стане певец. Дълго време трябва да се упражнява, за да разработи своя ларинкс. Обаче вътрешно той може да бъде музикален и да излива тази музика в своите мисли, чувства и желания. Не е лесно човек да пее правилно, чисто. Малко певци вземат верни, чисти тонове. За да познаете дали един тон е верен, трябва да го поставите в съгласие с друг тон. И в природата има съгласуване на тоновете. Когато човек е тъжен, ритъмът на сърцето му се изменя. Той може да превърне скръбта си в радост само чрез пеене, като съгласува тоновете на своята душа. Достатъчно е да запее тоновете do, mi, за да се измени състоянието му най-много в продължение на десет минути.

Изпейте гамата до мажор, а след нея песента: "Духът Божий".

За да не се обезсърчавате, когато пеете, пазете следното правило: никога не се стремете да предадете съвършено чист тон. На физическия свят това е невъзможно. Същият закон се отнася и до мисълта. Невъзможно е човек да има съвършена мисъл. Ако пеенето и мисълта ви бъдат съвършени, вие ще се обезсърчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. Добрият певец се обезсърдчава, ако няма хора, които да го разбират. Великият певец, великият поет трябва да бъдат заобиколени от хора, които да ги разбират.

Допуснете сега, че искате да изпеете една нова песен. Какво се изисква за това? На първо място се изисква разбиране. Без разбиране всеки ще изпее песента по различен начин. Всъщност един е правилният начин за изпяване на дадена песен. Тъй както вие изпяхте песента "Духът Божий", това е обикновено пеене, вън от правилата на истинското пеене. При такова пеене песента изгубва всякакво значение. Като изпеете песента така, тя става обикновена и у вас изчезва желание да я повторите, искате да минете на друга песен.

Има песни, на които първият тон още внася дисхармония в живота. Духовните мотиви обикновено започват с мажорна гама. Българските мотиви пък повече са в минорна гама.

Изпя се новата песен: "Синът Божий." Тя започва с думите: "Имаше человек.." (текст от Евангелието на Йоана, 1 гл.). Засега ще оставим тази песен, няма да я пеем известно време, за да потъне в съзнанието на добрите певци. След време ще я пеем пак, ще направим в нея малки корекции. Вие трябва да се занимавате със сегашната музика и от нея постепенно да минавате към свободната музика. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно, лесно да възприема. Като се упражнявате в пенето, вие ще станете добри певци. Какво става всъщност? Като пеете известно време, вие започвате да отстъпвате на младите, те да пеят и казвате, че сте стари вече, че пеенето не е за вас. Мислите ли така, вие сте на крив път. На каквато възраст да сте, пейте и не мислете за възрастта си. Докато не заминете за онзи свят, вие сте деца още и трябва да пеете! Защо ще се лишите от способността си да пеете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свят и пред вратата на рая ви спрат, за да изпеете една песен? Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат. Или представете си, че ви накарат да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимият свят разполага с много възможности и вероятности, чрез които ще провери всеки човек дали е готов да влезе в рая или не. Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен.

"Вероятности и възможности"30.10.1927г.

КНИГА: Великото и красивото

1931г.

В предната част на човешкия мозък, където се намира музикалното чувство, има 35 000 клавиши, т.е. 35 000 музикални тонове, които очакват своето развитие. Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика радостно или тъжно чувство в човека.

Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да развивате своето музикално чувство. Като развивате това чувство, вие постепенно прилагате един след друг музикалните тонове, които се намират в мозъка и ставате все по-музикални. Забелязано е, че при неправилното съчетаване на тоновете, струните на цигулката се късат. Съчетавайте тоновете така, че да не късат струните на цигулката. Когато цигулката се подчинява на човешкия дух, музикантът изкарва тонове, които отговарят на трептенията на душата. Българската музика се движи между крайности. Българинът е или крайно весел, или крайно тъжен. Чрез музиката той излива чувствата си, затова тя бива или весела, или тъжна.

Работете в областта на музиката. Пейте, свирете, да станете музикални. Ако ръката ви е музикална, каквото пипнете, ще го направите музикално. Не е ли музикална ръката ви, каквото хванете, все ще направите някаква пакост. Природата обича музикалните хора. Ако не са такива, тя им праща страдания, да ги тонира, да ги нагласи според своите закони. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес. В езическите и религиозни обреди, във всички стари школи са пяли, свирили и играли. Без музика няма напредък. Който не знае да пее и да свири, не може да се развива правилно. Не е въпрос да пее човек за хората, да се нагажда по техния вкус. Ако пеете за хората, това не е истинска песен. Човек трябва да пее първо за себе си. Това е идейно пеене. Дали ще го слуша някой, това не е важно. Като пее и свири, човек дава подтик на своите мисли и чувства. Той се въодушевява и започва да мисли, да чувствува и да постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волевия живот на човека. Пейте тихо в себе си, пейте и високо, но никога не мислете, дали хората ви чуват и одобряват пеенето ви.

Упражнение. Една седмица ще се упражнявате да пеете по нов начин, за себе си, като предварително се нагласите с природата. Ще пеете по три песни на ден: сутрин – песента "В начало бе Словото", на обед – "Бог е Любов" и вечер – Духът Божи". След това ще накараме някой да пее, без да се произнасяме, как е пял. Той ще пее на глас, а всички ще пеем тихо, вътрешно, за да му пригласяме. Така трябва да постъпваме и по отношение на доброто: един да прави добро, а всички да го подкрепват. Човек може да се прояви в живота, само когато мисълта му е силна и подкрепена от неговите близки. Без подкрепата на близките си човек не може да върви напред. Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си. Дали сте скръбни, или радостни, мислете право. Дали сте скръбни, или радостни, пейте и свирете. Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда

"Музикални прояви"20.05.1931Г.

Музиката хармонизира мислите и чувствата на човека. Щом мислите и чувствата му са хармонични и постъпките му ще бъдат хармонични. Това наричаме ние музикален живот. Музиката регулира чувствата. Страшно е, ако чувствата на човека не са регулирани. Такъв човек се отличава с голяма разсеяност. Каквато работа започне, не може да я свърши. Приложи ли музиката в живота си, чувствата му постепенно се уравновесяват.е противодействие, което го спъва.

И тъй ще уреждате сметките си по любов; ще пеете и ще свирите по любов. Методът на любовта ще намерите в природата. Тя си служи с този метод, но малцина го познават. Където има хармония и мелодия, там е приложението на любовта. Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. Те създават известно противоречие в него, което се отразява на самия инструмент. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всякакви противоречия.

Въпреки това, наред с хармонията съществува и дисхармония в живота. Кой създава дисхармонията? Хората я създават. Обаче, те носят последствията за това, което са създали. Дисхармонията отклонява човека от правия път, същевременно тя го отдалечава от Бога. За да се върне отново в правия път, да се приближи към Първата Причина на нещата, човек трябва да внесе Божествената хармония и мелодия в себе си. Хармонията внася светлина в човешкия ум, а мелодията – топлина и мекота. Това се забелязва, от една страна, в мислите и чувствата на човека, а от друга – в неговия говор. Приятно е да слушате човек, който говори музикално.

Истинска музика е тази, която може да произведе преврат в човека. Не произвежда ли преврат в човека, тя не е истинска музика. Тя е сбор от звуци, от шум, които дразнят ухото.

И тъй, за да живее хармонично, човек трябва да е развил езика си в съвършенство, като инструмент, чрез който излива мислите и чувствата си. Мисълта на човека трябва да бъде хармонична, а чувствата му – мелодични. Когато мислите са хармонични, а чувствата – мелодични, волята се проявява правилно. Само при това положение човек може да прояви творческите си способности. Човек твори, когато съчетае хармонията на мисълта и мелодията на сърцето си в едно цяло.

Ако говори музикално, човек може да пее и да свири хармонично и мелодично. Чрез музиката той може да се примири с всички хора. Чрез музиката той може да внесе разположение, както в своята душа, така и в душите на ближните си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания.

Молете се да ви се даде случай да присъствате поне един път на концертите на природата и да чуете, какво е всъщност музиката. Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалният говор подразбира изявяване на истината. Приятно е да слушаш някой да говори музикално.

Ето защо, стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията. Чрез тия закони, именно, се проявява духовният свят. В музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно, духовната музика е съставена от прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и от счупени.

Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбират. Както не разбират своя език, като музикален инструмент, така не разбират и духовната музика. Мнозина свирят на цигулка, но не я чувствуват още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всяка клетка в нея продължава да живее. В който момент умре, тя ще се разпадне. Всяка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по-музикален е цигуларят, толкова по-добре се разговаря с цигулката си. Когато някой виден цигулар свири, хората казват, че цигулката му говори.

Забелязано е, че като инструмент, цигулката не се поддава на правилата, които управляват повечето инструменти. За пример, колкото повече се свири на пиано и на други някои инструменти, толкова повече те губят силата си. С цигулката е точно обратно: колкото повече свирите с нея, толкова повече се увеличава силата. Същото се отнася и до човека, който се моли съзнателно и с вяра. Колкото повече се моли, колкото по-дълбока е молитвата му, толкова по-музикален става той. Ние говорим за онази музика и за онова пеене, които тонират човешките чувства. По този начин те тонират и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква от духовната!! Тази музика внася мекота в човека, но същевременно го прави активен. Той има желание да приложи своите добродетели. Ако е бил обезсърчен, насърчава се; ако е бил тъжен, става радостен и готов за всякакви жертви за Великото в света. Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро. Чрез музиката човек идва до онова вътрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радостите, като на една необходимост, през която неизбежно трябва да мине, както пътникът неизбежно минава през долини и височини. Като знаете това, стремете се да вложите музиката и в говора, и в мисълта си. Ама нервен съм, не мога да бъда музикален. Нервността не изключва музикалността.

Мисълта се предава чрез нервната система, а не чрез мускулната. Нервната система възприема и хармоничните, и мелодичните тонове; хармоничните се предават чрез ума, чрез мислите, а мелодичните – чрез сърцето. При това, хармонията се изявява като електричество, а мелодията – като магнетизъм.

Например, искате да вземете един тон, но не знаете, кой да вземете и как да го изпеете или изсвирите. Щом взимате отделен тон, той трябва да бъде основният. После, трябва да го вземете правилно. Всеки тон съдържа още шест тона в себе си. Ако не го изпеете правилно, да се включат и седемте тона в него, той няма съдържание. Главният тон е важен, а останалите шест са допълнителни тонове. Когато между различните тонове има хармония, те изпъкват един след друг. Най-малката дисхармония между тоновете е причина за тяхната неправилност. Достатъчно е един от допълнителните тонове да отслабне, за да се яви известна неяснота и в останалите. Ако всички са в съгласие, между тях има яснота и чистота.

"Музикален живот"17.06.1931Г.

Каквото и да се говори на хората за тоновете в музиката и за мислите в човешкия живот, малцина имат ясна представа за тях. Както тонът, така и мисълта са сложни неща. Затова между тоновете и мислите може да се направи връзка. Правилният тон е подобен на правата мисъл. Малко певци ще срещнете с чист, правилен тон. Правилният тон включва в себе си сила, съдържание и смисъл. Той има отношение към правите мисли, чувства и действия. С други думи казано: правилният тон произвежда в човека светлина и топлина. Следователно, само музикалният човек живее правилно. Защо? Защото в музиката има строга отмереност, такт, т.е. мярка на времето. Във физическия свят всички неща стават във време и пространство. Затова под "тактичен" човек разбираме онзи, който употребява всяко нещо навреме и на място. Който не е тактичен, внася дисхармония в живота си, а дисхармонията причинява зло. Ако някой каже, че не може да живее добре, от това се подразбира, че не може да пее правилно. Който не пее добре, той произвежда шум, скърцане и др.

Ако живеете добре, ще ви посрещнат с песни; ако не живеете добре, няма да ви посрещнат, но като видят, че се отправяте към тях, веднага ще ви върнат на земята.

Каква връзка има между правилния тон в музиката и целувката? Неправилният тон представлява неестествена целувка. Природата обича верните и правилни неща. Следователно, мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат верни и правилни. Като пеете, трябва да вложите цялото си сърце и цялата си душа. Който пее така, само той може да целува правилно. Ако искате да пеете хубаво, трябва да работите усилено в това направление. Младите трябва да пеят. Не е така. Всички трябва да пеят - и млади, и стари. Който не пее правилно, не може да пристъпи към рая. Дълго ще чака пред царската врата, но няма да му се отвори. Ако мислите, че и без пеене ще влезете в рая, вие се лъжете. На небето приемат само добри певци, с ангелски гласове. Мнозина мислят, че от тях се иска права мисъл, прави чувства и действия, без да бъдат добри певци. Те не разбират истината. Преди всичко, човек не може да има прави мисли, чувства и постъпки, ако не знае да пее. И светията трябва да пее. Не е светия онзи, който не пее правилно. И Христос е пял. Не е въпрос, пеенето и музиката да станат професия на човека, но да пее от любов към пеенето. Казано е в Писанието: "Ще пеете и ще възхвалявате Господа". Музиката трябва да бъде импулс в живота, да подтиква към работа, а не средство за прехрана. Животът без музика е живот без любов, без светлина, без свобода. Живот с музика е живот на любовта и на доброто. В любовта и в доброто се включва всичко. Най-възвишеният израз на любовта е музиката. Без музика любовта не може да се прояви в материалния свят. Едно се иска от съвременните хора: да пеят правилно и с любов. Ако пеят така, където влязат, те ще внесат мир и радост. Ако влязат между хора, които се бият, боят трябва да спре; ако влязат между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трябва да престанат. Злото отстъпва пред музиката, както и пред любовта. Затова, вложете своята музикалност не само в пеенето, но и в говора. Където има музика, там е любовта, там е животът. Защо се срамувате от любовта? Защото не я разбирате. Който не разбира любовта, нищо не постига. Той ще пее и свири, но няма да стане даровит музикант. Някой иска да се учи при най-видния професор по музика. Желанието му е добро, но важно е, дали професорът ще го приеме. Той ще опита неговата дарба по музиката и, ако не прояви такава, няма да го приеме. На същото основание мнозина искат да видят Христа. И това е възможно, обаче, Христос се интересува само от онези, които имат някаква дарба и са готови да работят върху себе си, да развият своята дарба. Без тази дарба, и да се домогнете до Христа, нито ще Го видите, нито ще Го разберете.
Който пее правилно, лесно може да заеме каквато и да е служба. Тежко е положението на онзи, който не знае да пее. Каквато служба и да му дадат, нищо не може да постигне. Правилното и добро пеене е истинската препоръка и на този, и на онзи свят.

"Правилният тон"04.11.1931г.

КНИГА: Събуждане

Музиката съществува в природата. Ако имате опитното ухо на музиканта, ще доловите такива мелодии, каквито никъде не сте чували. За мнозина вятърът е шум, бучене. Обаче, за музиканта, който има тънко ухо, вятърът е величествена музика. За да се разбере тази музика, музикантът трябва да я нагоди към ухото на слушателите, т.е. да направи превод от нея. Ако тази музика не се нагоди според трептенията на човешкото ухо, тя ще остане незабелязана.

В предната част на човешкия мозък, където се намира музикалното чувство, има 35 000 клавиши, т.е. 35 000 музикални тонове, които очакват своето развитие. Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика радостно или тъжно чувство в човека.

Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да развивате своето музикално чувство. Като развивате това чувство, вие постепенно прилагате един след друг музикалните тонове, които се намират в мозъка и ставате все по-музикални. Забелязано е, че при неправилното съчетаване на тоновете, струните на цигулката се късат. Съчетавайте тоновете така, че да не късат струните на цигулката. Когато цигулката се подчинява на човешкия дух, музикантът изкарва тонове, които отговарят на трептенията на душата. Българската музика се движи между крайности. Българинът е или крайно весел, или крайно тъжен. Чрез музиката той излива чувствата си, затова тя бива или весела, или тъжна.

Работете в областта на музиката. Пейте, свирете, да станете музикални. Ако ръката ви е музикална, каквото пипнете, ще го направите музикално. Не е ли музикална ръката ви, каквото хванете, все ще направите някаква пакост. Природата обича музикалните хора. Ако не са такива, тя им праща страдания, да ги тонира, да ги нагласи според своите закони. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес. В езическите и религиозни обреди, във всички стари школи са пяли, свирили и играли. Без музика няма напредък. Който не знае да пее и да свири, не може да се развива правилно. Не е въпрос да пее човек за хората, да се нагажда по техния вкус. Ако пеете за хората, това не е истинска песен. Човек трябва да пее първо за себе си. Това е идейно пеене. Дали ще го слуша някой, това не е важно. Като пее и свири, човек дава подтик на своите мисли и чувства. Той се въодушевява и започва да мисли, да чувствува и да постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волевия живот на човека. Пейте тихо в себе си, пейте и високо, но никога не мислете, дали хората ви чуват и одобряват пеенето ви.

Упражнение. Една седмица ще се упражнявате да пеете по нов начин, за себе си, като предварително се нагласите с природата. Ще пеете по три песни на ден: сутрин – песента "В начало бе Словото", на обед – "Бог е Любов" и вечер – Духът Божи". След това ще накараме някой да пее, без да се произнасяме, как е пял. Той ще пее на глас, а всички ще пеем тихо, вътрешно, за да му пригласяме.

Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си. Дали сте скръбни, или радостни, мислете право. Дали сте скръбни, или радостни, пейте и свирете. Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда.

"Музикални прояви"20.05.1931г

И тъй ще уреждате сметките си по любов; ще пеете и ще свирите по любов. Методът на любовта ще намерите в природата. Тя си служи с този метод, но малцина го познават. Където има хармония и мелодия, там е приложението на любовта. Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. Те създават известно противоречие в него, което се отразява на самия инструмент. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всякакви противоречия.

Най-съвършеният инструмент, с който човек може да си служи, е неговият език. В това отношение, всеки човек може да бъде музикант. Колкото по-разумен е човек, толкова по-добре може да си служи с този инструмент. Колко хора днес могат да си служат с езика като със съвършен инструмент? Всяка дума, която излиза от езика, може да произведе велик ефект, в положителен, или отрицателен смисъл.

Божественият свят е свят на велика хармония. Следователно, преди да кажете една дума, първо мислете, да не би да нарушите хармонията в живота. Въпреки това, наред с хармонията съществува и дисхармония в живота. Кой създава дисхармонията? Хората я създават. Обаче, те носят последствията за това, което са създали. Дисхармонията отклонява човека от правия път, същевременно тя го отдалечава от Бога. За да се върне отново в правия път, да се приближи към Първата Причина на нещата, човек трябва да внесе Божествената хармония и мелодия в себе си. Хармонията внася светлина в човешкия ум, а мелодията – топлина и мекота. Това се забелязва, от една страна, в мислите и чувствата на човека, а от друга – в неговия говор. Приятно е да слушате човек, който говори музикално.

Истинска музика е тази, която може да произведе преврат в човека. Не произвежда ли преврат в човека, тя не е истинска музика. Тя е сбор от звуци, от шум, които дразнят ухото.

И тъй, за да живее хармонично, човек трябва да е развил езика си в съвършенство, като инструмент, чрез който излива мислите и чувствата си. Мисълта на човека трябва да бъде хармонична, а чувствата му – мелодични. Когато мислите са хармонични, а чувствата – мелодични, волята се проявява правилно. Само при това положение човек може да прояви творческите си способности.

Има видни професори, които взимат за един урок по цигулка хиляда долара. Това са български пари над сто хиляди лева. Ако един цигулар взима толкова скъпо, колко трябва да платите на природата за скъпите уроци, които тя ви преподава? Някои мислят, че природата дава всичко даром.

Не съжалявайте, че всички не сте музиканти, но радвайте се, че всички сте ученици във великата консерватория на живота, която трябва да свършите с отличен успех.

Дълго време ще пеят и ще свирят, докато дойде време за изпит. Колко пъти ще бъдат освиркани!

Ако говори музикално, човек може да пее и да свири хармонично и мелодично. Чрез музиката той може да се примири с всички хора. Чрез музиката той може да внесе разположение, както в своята душа, така и в душите на ближните си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания. Без нея вие ще очаквате на другите, да дойде помощта отвън. Певецът поема въздух отвън и пее, но песента му не е във въздуха. Тя се крие в неговата мисъл. Зад мисълта му пък се крие Божественото Начало, което направлява нещата. Наистина, няма по-велика музика от Божествения език. Който е чул само веднъж този език, той никога не може да го забрави. Който се е отрекъл от Божественото, той е попаднал вече в музиката на света, където се чуват тоновете на омразата, на недоволството, на съмнението и подозрението и т.н. Музиката на света не е нещо друго, освен "джас – бан" – музикална каша.

Молете се да ви се даде случай да присъствате поне един път на концертите на природата и да чуете, какво е всъщност музиката. Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалният говор подразбира изявяване на истината. Приятно е да слушаш някой да говори музикално. Колкото и да го слушаш, в края на краищата ще кажеш, че има още да говори.

Ето защо, стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията. Чрез тия закони, именно, се проявява духовният свят. В музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно, духовната музика е съставена от прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и от счупени.

Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбират. Както не разбират своя език, като музикален инструмент, така не разбират и духовната музика. Мнозина свирят на цигулка, но не я чувствуват още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всяка клетка в нея продължава да живее. В който момент умре, тя ще се разпадне. Всяка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по-музикален е цигуларят, толкова по-добре се разговаря с цигулката си. Когато някой виден цигулар свири, хората казват, че цигулката му говори.

Забелязано е, че като инструмент, цигулката не се поддава на правилата, които управляват повечето инструменти. За пример, колкото повече се свири на пиано и на други някои инструменти, толкова повече те губят силата си. С цигулката е точно обратно: колкото повече свирите с нея, толкова повече се увеличава силата. Същото се отнася и до човека, който се моли съзнателно и с вяра. Колкото повече се моли, колкото по-дълбока е молитвата му, толкова по-музикален става той. Ние говорим за онази музика и за онова пеене, които тонират човешките чувства. По този начин те тонират и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква от духовната! Тази музика внася мекота в човека, но същевременно го прави активен. Той има желание да приложи своите добродетели. Ако е бил обезсърчен, насърчава се; ако е бил тъжен, става радостен и готов за всякакви жертви за Великото в света. Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро. Чрез музиката човек идва до онова вътрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радостите, като на една необходимост, през която неизбежно трябва да мине, както пътникът неизбежно минава през долини и височини. Като знаете това, стремете се да вложите музиката и в говора, и в мисълта си. – Ама нервен съм, не мога да бъда музикален. – Нервността не изключва музикалността. Ако нервният употребява енергията си разумно, нервността е ценно качество. Нервният върши повече работа, отколкото онзи, който не е нервен.

Мисълта се предава чрез нервната система, а не чрез мускулната. Нервната система възприема и хармоничните, и мелодичните тонове; хармоничните се предават чрез ума, чрез мислите, а мелодичните – чрез сърцето. При това, хармонията се изявява като електричество, а мелодията – като магнетизъм. Тези сили често сменят местата си: електричеството прониква в сърцето и му дава тласък, усилва движението му; магнетизъмът пък влиза в мозъка и го нагласява. И Христос прилагал пеенето като метод за тониране. Казано е в Евангелието, че на Тайната вечеря Христос и учениците Му изпели една песен, след което излезли вън.

Разумното слово подразбира музикално говорене.

"Музикален живот"

КНИГА: Начало на мъдростта

1932г.

Често се говори за музиката в природата. Кое е характерното в тая музика? - Че тоновете й не се менят. Например, дойдеш ли до основния тон „до“ в природата, той никога не се мени. Обаче, в човешката музика имаме виенско „до“ и парижко „до", между които съществува малка разлика. Виенската и парижката музика се приближават една до друга, но на музикантите липсва основния, природен тон. Тоя тон освобождава човека от всички недъзи. Изпееш ли основния природен тон правилно, какъвто недъг и да имаш, той ще изчезне. В естествените тонове на природата няма полутонове. Там всички тонове са цели. Освен това, в природата няма минорни гами. Човек е създал минорните гами, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Например, музиката на Шопен е болезнена. Има смисъл човек да пее тъжни, минорни песни, но когато е здрав. Болният да пее минорни песни, това не е музика, това е израз на болезнено състояние. В природната музика няма болезнени състояния. Там съществува една основна, естествена гама, от която всеки човек се ползва.

Животът на всички хора се основава на природната гама. Който не възприема и не възпроизвежда природния основен тон „до", не може да се развива музикално. Основен, естествен тон е тоя, при който доброто не среща никакви препятствия, външни и вътрешни, и свободно се проявява. Някой иска да пее, но си казва: За кого да пея? Вече съм на 45 години. Питам: Ти беше млад и пееше. За кого пееш тогава? Тоя, за когото пееше, разбра ли те? Пееше ли и той заедно с тебе? Оцени ли той твоето пеене? Ако дадеш на бакалина една златна монета, ще я оцени ли той? Ако се усмихне само и вежливо те запита, какво искаш да ти даде, това не е достатъчно. Той трябва да се свърже с тебе, да ти стане приятел. Той не е разбрал и възприел основния тон „до". Той не е разбрал, правилно ли е взет тона, или неправилно. - Как ще провери това? - С някакъв инструмент. Има камертон, с който също може да проверите, верен ли е тонът, който взимате или не е верен. Обаче, понякога камертонът се разваля. За да не се развали, вие го пазите в кутия. Истински камертон е оня, който не се разваля при никакви условия. Ако и морала си туряме в кутия, за да не се разваля, той не е истински морал. На такъв морал не може да се разчита. Има един камертон, който не се влияе от никакви външни и вътрешни условия. Има един морал, който също не се влияе от никакви условия.

"Закон за частите и за цялото"18.05.1932г.

Често се говори за знание, за мъдрост, за музика. Всеки знае, какво е музиката; всеки може да вземе един инструмент и да свири. Но това подразбира системно знание и техника. Някои говори върху хармонията и мелодията, но какво е отношението между тях, какъв е вътрешния им смисъл? Не зная, какво е музиката.

Тази сутрин мислех да ви посвиря малко, но не можах. И така свиря. Между мисълта и музиката има известно отношение. Ако не знаеш, как да постигнеш нещо, не можеш да свириш, нито да пееш. Днес правя словесен разбор на нещата. Друг път ще направя разбор с цигулката, т.е. чрез музиката. Аз съм посветил на музиката цели десет години, за да постигна само едно разумно движение. Знаете ли, какво представя едно разумно движение, или един мек тон? Като взема цигулката, правя различни движения – един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мене. Правил съм опити с часове, докато дойда до онези тонове, които променят състоянието ми. Така съм дошъл до вътрешното познаване на тоновете. Някога свиря тихо, само за себе си; някога свиря бурно. От начина на свиренето вадя заключение за влиянието на силните и тихи тонове върху човека. Всеки тон – силен или тих, висок или нисък, мек или груб, оказват различно влияние. Те произвеждат различни промени. Това са начини за самовъзпитание, с които разполага музиката. Който прилага тези методи, той може да си служи и с музиката. Като ставате сутрин от сън и не сте разположени, пейте основната гама „до”. След това взимайте тоновете в терца, в кварта, квинта, докато се разположите. Пейте, и не се страхувайте.

Мнозина дохождат до индуския метод на съзерцанието. Докато не минеш през пътя на пеенето, на хармонията и мелодията в музиката, не можеш да дойдеш до съзерцанието. След това иде съзерцанието. Бог е създал ларинкса за пеене, за говор, затова и говорът трябва да бъде музикален. Опитай се да произнесеш думата брат или сестра музикално.

"Вътрешни опити"28.12.1932г.

КНИГА: Новата мисъл

1934г.

Някой път, ако разбирахте от музиката: не че не я разбирате, но ако разбирате философията на музиката, както аз съм изучавал музиката, много работи могат да ви станат ясни. Аз считам музиката така: целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които Природата е турила в човешкия организъм. Например човешкият организъм има тона до. Но това до не е такова, както при обикновеното пеене. Това до си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално. До се движи спирално. Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле се разпространяват наоколо. Тогаз имаме обикновеното, механическото пеене. Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пеене е в мозъка горе, другото пеене е долу, в слънчевия възел, а пък третото няма да ви го кажа къде е. Има и трето пеене. Да допуснем според сегашното пеене, че имате ми. Ми съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Между всичките тонове има цели тонове. Между ми и фа има цял тон, също така и между си и до. Да оставим сега това. Другояче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама, фа е понижено. В сегашната гама вие фа не може да го понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама си не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите, ще имате до. А пък щом понижите фа, ще имате ми. В тази, естествената гама, или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате ми понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в ла, то е понижение във вашите чувства. Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота, от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите фа с половин тон. И тогаз ще имате, според тази гама, фа диез. А пък фа представлява днес материалният свят.

Фа подразбира в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери натясно. Фа е ученикът, облечен в материалния свят. Този ученик трябва да бъде в повишено състояние. Ако го понижите, работата е свършена. Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш фа в материалния свят.

Някои казват, че нищо не трябва да учат. Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе. Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте фа. (Всички пеят „фа“.) Вземете до. (Всички пеят „до“.) Във вашето фа, което вземате, имате понижение с две трептения. Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право. Мисълта, когато е правилна, трептенията й са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени. В тази гама тоновете се движат, имат и движение. Те са живите тонове на живота. И в тази жива музика ти някой път може да пееш механически, да чувстваш само нещата или само да ги мислиш. Някой път чувстваш, че между ума ти и сърцето има отношение. И това го наричат в сегашната музика вдъхновение, въодушевление. А пък това е разумното. (Учителя пее „до“.) За да изпееш до, трябва да си представиш нещата. (Учителя пее „до“.) Това е амплитудата на до. (Учителя понижава и повишава малко „до“.) В един кръг се движи. И тогава гамата ще я пеете така: до с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителя и „ре“, и „ми“.) Изпейте това всички. (Всички изведнъж пеят „до“ с понижение и повишение.)

Някой ще каже: „Какво ще придобия, като пея?“ Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането. Дишането си има свой тон. Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек. Ти трябва да намериш тона на този човек. Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. И казваш: „Ние не се разбираме.“ Тази музика е потребна.

Някой път аз гледам известни дисонанси. Нямам време, можем да направим опити. Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. И известни парчета ще пеем, няколко парчета. И те ще се повторят. Някой път има скарване между вашия ум и вашето сърце. Има известни дисонанси вътре.

Някой тон е понижен. Фа е понижено. За да повишите фа, произволно не може да стане. Трябва да понижите други два тона. Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина: ето ми, ето ла. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши. Тогаз, ако имате огъване, ми и ла ще се понижат, а фа ще се повиши. С повишението на фа имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите фа.

Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратна посоката: ще повишиш ми и ла, а пък ще понижиш фа. Тогаз имате фа в естествената гама. Ще понижите фа. Всички християни казват, и Христос е проповядвал, учил е, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал фа, музикално го е понижавал.

"Мистичната чаша. Хигиена на душата"21,05,1934г,

КНИГА: Вечният порядък

Същото е по отношение на музиката. Ако аз бих ви преподавал по музика, щях да ви изнеса една съвсем друга теория. Не че тази теория не е вярна, но с тази теория се постигат основните работи. Но има една друга страна на музиката. Ако аз туря няколко тона в действие, те ще произведат един съвсем друг резултат, защото има тонове на живота – има в музиката тонове, които съответстват на любовта. Но вие не може да имате понятие за тази музика, докато вашата мисъл не е права. Докато не дойдете до правата мисъл, никаква висота на тоновете не можете да имате. Правата мисъл, това е най-чистият извор, който извира от умовете на онези същества, които някога във вечността са постигнали своето съвършенство.

А какво трябва да желаете? Желайте да пеете само. Не да станете музиканти специално, но желай да пееш. Най-лесната работа е да станеш музикант, но да пееш, и да пееш без да си музикант. Мен са ми казвали много музиканти сегашните теории за диезите и бемолите, за дългите времена и за късите времена, за алегро, за анданте и прочее. Музиката има дълги и къси интервали. Интервалът зависи от времето. Първоначално ритъмът започва полека, после стигне до върха на най-силното движение и после започва обратния ход. После пак може да се засили. Когато музиката стигне до върха на най-силното движение, може да се спре за малко. И в мисълта има такова вливане. Някой път казваш, че мисълта ти бързо тече.

"Законът на свободата"19.12.1934г.

КНИГА: Ако говоря, том І

Ако разбирахте музиката, не че не я разбирате, но ако разбирахте философията на музиката, както аз съм я изучавал, много работи щяха да ви станат ясни. Аз считам, че целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не може да се изяви музикално, в него се заражда болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма си, ако не спазвате музикалните правила, които природата е заложила в него. Например човешкият организъм има тона „до", но това „до" не звучи така, както при обикновеното пеене. Това „до" си има своите амплитуди. „До" в организма се движи спирално. Ти, за да вземеш един тон правилно, вибрациите му трябва да се разпространяват от долу на горе, докато на физическото поле те се разпространяват наоколо. Тогава имаме обикновеното механическо пеене. А има и едно вътрешно пеене: ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Ти трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пеене е в мозъка горе, другото пеене е долу, в слънчевия възел, а пък третото, няма да ви го кажа къде е.

Да допуснем, че пеете „ми". „Ми" съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Дистанцията между всичките тонове е цял тон. И между „ми" и „фа" има цял тон; също така и между „си" и „до". Да оставим сега това.

Другояче са наредени сега тоновете. Защото в сегашната гама „фа" е понижено. В сегашната гама вие „фа" не можете да го понижите, но можете да го повишите, а „си" не можете да го повишите, а само да го понижите, защото щом го повишите, ще имате „до". А пък щом понижите „фа", ще имате „ми". В тази естествена гама или в гамата на живота всяка понижена нота изразява едно вътрешно състояние. Щом „ми" е понижено, понижението е във вашия ум. Щом понижението е в „ла", това значи понижение във вашите чувства. Следователно, за да се уравновесите, за да излезете от това противоречие на живота, което е резултат на понижената мисъл или чувство, трябва да повишите „фа" с половин тон. И тогаз в новата гама ще имате „фа диез". А пък „фа" представлява материалният свят. Щом е понижен вашият ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите. Сега да ви обясня тази мисъл. Представете си, че "ми" представлява един учител от гимназия, "ла" представлява самото заведение, гимназията. „Фа" е ученикът в неговата външна форма - облекло, материално състояние. Да кажем, че този ученик няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа" подразбира в дадения случай, че той трябва да учи, за да подобри положението ли. За тази цел той трябва да се повдигне. Ако го понижите, работата му е свършена. Когато казвам, че трябва да повдигнеш своето състояние, то значи, че трябва да повишиш „фа" в материалния свят. Някои казват, че нищо не трябва да учат. Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе. Казваш: аз зная. Я ми изпейте "фа". (Всички пеят „фа".) Вземете "до". (Всички пеят „до".) В това „фа", което вземате, има понижение от две трептения. Тонът не звучи така, както трябва. Когато пееш, някой може да каже, че не вземаш верен тон. Всеки тон трябва да е верен, както и всяка една добра мисъл трябва да е права. Правата мисъл, също както тоновете, има определен брой трептения. В гамата на живота тоновете се движат - те са живите тонове на живота. В тази жива музика ти понякога можеш да пееш механически, само да чувствуваш нещата или само да ги мислиш. Когато почувствуваш, че между ума и сърцето ти има отношение, това значи, че си получил вдъхновение. (Учителя пее "до".) За да изпееш "до", трябва живо да си представиш нещата. (Учителя пее "до".) Това е амплитудата на "до". (Учителя понижава и повишава малко "до") В един кръг се движи. Цялата гама ще пеете така: „до" с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителя и „ре" и "ми".) Изпейте това всички. (Всички пеят "до" с понижение и повишение.) Някой ще каже: „Какво ще придобия, като пея." Ще подобрите дишането си, като се научите правилно да пеете. Дишането си има свой тон. Ти не можеш да дишаш правилно, ако понижиш неговия тон. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако понижиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти като излезеш от дома си, ще се спреш, за да вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: от тази точка не съм доволен. Като отиваш при някой човек, ти трябва да знаеш и неговия тон. Ако не си го улучил и искаш да му проповядваш, той няма да те слуша. Но като попаднеш в тон с него, ти ще хармонизираш неговия и твоя тон и тогава ще знаеш как да му говориш, как да му проповядваш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. Някой път аз откривам у вас известни дисонанси. Нямам време сега - можем да направим опити. Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. Ще изпеем няколко определени песни, които ще повторим. Понякога има дисонанс между ума и сърцето ви. Ти казваш: не съм добър човек. Това значи, че има някакъв спор между вашите мисли и чувства.

Намери оня, основния тон, който Бог е вложил във всички блага, които е създал заради нас. Не безразборно, а всяко нещо да бъде на своето място. Ние грешим, понеже взимаме нещата ненавреме. Ти ядеш ненавреме, дишаш ненавреме, пееш ненавреме, говориш ненавреме. Там ти е погрешката. Не че много говориш. Лошото не е в многото говорене, но в това, че не е навреме. Всичко трябва да става навреме. Например отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и непрекъснато бърбориш какво ли не. Ти можеш да му говориш по друг начин – но как? Изпей му една песен, но така, че той да оздравее. Ти вместо това го разпитваш как се е разболял, защо не е внимавал – може и да умре. Болният се смущава от думите на приятеля си и най-после го изпъжда. Като отидеш при някой болен от ревматизъм, трябва да знаеш, че някой тон е понижен – „фа" е понижено. Произволно не можете да повишите „фа" – трябва да понижите други два тона. Как? Представете си, че имате една пружина: в единия край е „ми", а в другия – „ла". И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато двата края се понижават, центърът ще се повиши – „ми" и „ла" ще се понижат, а „фа" ще се повиши. С повишението на „фа" имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа". Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието. Така че неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Аз ви разправям нещо, което не го знаете, но го разбирате. Някой като му разправям, казва: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня." Да допуснем, че си женена, а мъжът ти и децата ти са неразположени към тебе, към майка си. "Ми" е мъжът, "ла" са децата; при това положение майката не трябва да бъде бедна и болна, а здрава и богата; и пари да има, и умна да бъде, за да респектира и децата, и мъжа си. Да задоволи всичките им нужди. Тогава и мъжът, и децата ще се огънат, а тя ще изпъкне – всичко им дава. Но ако ти си изпъкнал горе като някой гол връх и нищо не даваш, а искаш да вземеш първо място вкъщи, а пък други са огънати, понижени и нямат нищо, тогаз ти не можеш да помогнеш и на себе си.

Когато твоят ум и сърце са огънати, волята ти трябва да бъде силна, за да изпъкне. Но когато искаш да тонираш сърцето си, тогава постъпваш обратно, ще повишиш „ми" и „ла", а пък ще понижиш „фа". Тогава „фа" е в естествената гама. Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи, понижавал е „фа". Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всичко материално, което спъва развитието му.

"Мистичната чаша"21.03.1934г.

КНИГА: Най-малкият опит

1935г.

Колко линии имате в музиката? (Пет.) Сега. турят още две линии под „ре". Какво става? (Получава се долно „сол".) Над петата линия отгоре турят линии. Тогаз какво става? (Получава се горно „до".) Ние сега се отклоняваме. Музиката си има свои правила. Ти не можеш да пееш, ако не знаеш правилата на музиката. Трябва да имаш откъде да започнеш. Трябва да имаш един основен тон, от който да започнеш и тогаз всичките други тонове се нареждат относително първия тон. Имат съотношение към първия тон, естествено те се нареждат по това правило. В тая гама, която сега имате, както се преподава, ако вземете от „до" нагоре, тогаз между седемте тона няма да има винаги цели тонове, но ще има два полутона. Защо, на какво основание отгоре произтичат двата полутона? Защо от „до" до „ре" е цял тон, от „ре" до „ми" е цял тон, а от „ми" до „фа" е полутон? На какво основание? Философията сега. Така е в сегашната музика. То си има своя дълбока философска причина. После от „фа" до „сол" е цял тон, от „сол" до „ла" е цял тон, от „ла" до „си" е цял тон, а от „си" до „до" е половин тон. Тия два полутона са врата в цялата гама, те са врата, през която се влиза и излиза. Следващата гама според мен започва от полутоновете. Това и да ви го обясня, работата ни най-малко няма да се разреши.

Музиката е само едно правило за следното: човек, който иска да акумулира своите сили, трябва да си служи с музиката. Музиката е само за да събираш силите. Тя няма ни най-малко да те научи как да живееш. Музиката е само средство, за да добиеш разположение. Ти си много работлив, обичаш да се грижиш за много работи, тревожиш се. Ти като пееш, ще се научиш по-малко да се тревожиш, ще седнеш малко на кеф, ще запееш: „Заплакала е гората", „Стоян мами си думаше".

Музиката разрешава противоречията. В музиката всичко е наредено. Ако вървиш по волята й, ти ще пееш навсякъде. Човек, който пее, е на служба, а пък човек, който не пее, е уволнен. Човек, който пее, има отлична служба, професор е някъде, добър господар има. А пък който не пее, няма служба, не му върви в живота. Какво да прави? Да започне да пее.

Музиката е изкуство само за човешкото сърце, не за човешкия ум. И тогава да пееш за себе си. Щом искаш да пееш за другите хора, то ще си създадеш една мъчнотия. Това ще ти бъде второстепенно. Ти трябва да пееш, за да се облагороди твоето сърце, ти да почувстваш сладчината на музиката. Щом почнеш да пееш за другите, те ще почнат да те безпокоят. Ще дойде някой и ще ти каже: „Какво пееш тая дивотия? Не мога да те слушам." А пък ти си пей тихо, за себе си, и ако рече някой да те слуша, ти си пей за себе си. Не викай да те слушат всички. Аз някой път слушам, като кряскат някои от онзи лагер, аз ги слушам от стаята си. Това е солфеж. Казвам: „Викат. Дали го бият?" И казвам: „Това нещо не е бой, не е и песен." Спирам се, давам си ухото, забелязвам, че е солфежиране. Казвам: „Солфеж е това."

Някой път е по-хубаво човек да вика, отколкото да не вика. Но онзи, който пее, онзи, който му е предал, криво му е предал. Аз слушам тия, които викат из гората. Защото този солфеж го има и в Америка. Аз зная един студент, който солфежирал из гората и дъщерята на един професор, която го слушала, хукнала да бяга - сторило й се, че този човек е полудял и нещо вика.

Според мен най-първо трябва да съществува тая философия: не се напрягай да викаш. Започни с тихите тонове. Вятърът, бурята не започват така изведнъж. Слънцето не изгрява изведнъж, но постепенно. Започни ти полека. (Учителят пее много тихо и постепенно усилва звука, пеенето, до един гръмлив глас: „Ха, ха, ха...")

Най-първо се освободете, когато дойдете до пеенето, от всички вътрешни ограничения. Има известни звукове, кресливи звукове, които са крайно разрушителни. Човек трябва да бъде крайно внимателен. Има звукове, които принадлежат към тъй наречената мъртва гама - гама на смъртта. И благодарение, че има само една такава гама на смъртта, но трябва да се пазиш, да не би с тоя тон да попаднеш в тая гама и ще те сполети нещастие. И вследствие на това много хора са наплашени и не пеят по единствената причина на тая мъртва гама. И казват: „Сполитало ме е някое зло, колкото пъти съм пял. И затова се научих да мълча." И затова човек мълчи, да не пее криво.

Ти трябва да имаш обект, за който да пееш. Ще пееш за някого, нали? Ще пееш за Бога, за природата, за слънцето, за хубавия въздух, за извора, за някое цветенце, за хората. Трябва да имаш нещо хубаво, за което да пееш. Ако имаш една форма пред себе си и ако речеш да измислиш една нова песен, има много голяма опасност да попаднеш в мъртвата гама. Пееш ти: „Защо си ме, майко, родила?" Той пее защо го майка му родила. Какво иска да каже? Ти казваш: „Защо ме, майко, роди?" Как ще изпеете тази песен? Или питате вие музикално: „Защо трябва да живея?" Няма философско разрешение в това.

И ако ти не можеш да се молиш музикално, твоята молитва не може да има резултат. Ще имаш всичката мекота в сърцето си при молитвата.

Аз съм слушал някой да плаче, но да ти е приятно да слушаш. Отлична музика. Той си плаче хубаво, и сълзите падат. Но у някои някой път има такива гърчения по лицето - не знаят да плачат. Някой път ще изкарам една млада сестра и една стара сестра, да поплачат малко. (Учителят казва на една сестра:) Много не си плакала, много рядко плачеш.

Плачът е един музикален зов. Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят. Плачът на детето е музикален зов. И силен е той. Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче? („Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон. Интересно е. Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва. Той има особени трептения и засяга й сърцето.

Та казвам сега метода на Бога. Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога. Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати. Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти. Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите. Аз го слушам. Думите говориш меко: „Аз те обичам. Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов да направя възможното от моя страна, мога да ти услужа."

"Трите правила"20.05.1935Г.

КНИГА: Ако говоря, том ІІ

Например един човек може ли да бъде християнин, ако не знае да пее? Не може. Може ли да бъде учен, ако не знае да пее? Не може да бъде учен. Някой ще каже: "Аз обичам пеенето, но не мога да пея." То е друг въпрос. Не може да пее, понеже не иска да пее. Не може да ходи, понеже не иска да ходи. То е друг въпрос. Всички възможности, които се крият във вас, трябва да приложите. По някой път ние мислим, че много знаем. Право е. Знаем нещо отрицателно. Вземаме един тон. Между "фа" и "до" подобие. "До" се повишава, не може да се понижи. "Фа" се повишава, не може да се понижи. В строежа на съвременната музика може ли да понижите "до"? Може ли да вземете "до" бемол? Ако стане "до" бемол, ще стане "си", то е така поставено. "До" може да го понижите, само като го поставите в друга гама. Може да намерите положението на "до", да му дадете един по-голям простор. Тогава казвате, че от "до" до "ре" има цял тон. От "ре" до "ми" колко имате? Пак цял тон. Значи тези тонове, които са цели, се отличават по две качества: че може да се понижат, може и да се повишат.

Всяко нещо, което не може да се понижи, е полутоние, всяко нещо, което може да се понижи и повиши, е цял тон. То е философия за този, който разбира. Никой от вас не обича да се понижава. Всеки от вас обича да се повишава. Я да понижат някого, да му турят един бемол, как ще го преживее? Имаш ти "до", аз го турям "до" диез. Я да ти турят един бемол, да те понижат от чин капитан, да те разжалват. В музиката и повишават, и понижават. И като влезеш в музиката, ако не може да се повишиш, не може да се понижиш. Тогава от понижението излизат минорните гами, от повишението излизат мажорните гами. Какво са гамите? Няма да ви разправям. Има специфични работи в музиката, трябва да учите, цялата музикална литература е хубаво да знаете. Може да четете, има специални работи, които музиканти са ги писали. Вие ги знаете, много пъти сте ги учили, в много съществувания вие сте започвали с музиката и сте прекъсвали.

Пеенето е една тайна на живота. Ако вие пеете, а не може да измените своето състояние, това не е истинско пеене. Пеене е - ако нараните ръката си и изпеете една малка песен, ръката веднага да оздравее. Пеенето лекува. За да познаете дали пеете хубаво, като се нараните, започнете да пеете. Ударите се някъде, започнете да пеете "Бог е любов". Като свършите песента, ако болката престане, хубаво пеете, знаете да пеете. Това е практическата страна на музиката. Това рядко се случва.

Сега разбирате право. По някой път аз оценявам хората дотолкова, доколкото могат да пеят. Пее някой, аз го сравнявам сега, той със своя камертон си дава тон. Аз вадя моя камертон, удрям и проверявам. (Учителят постави двата пръста, показалеца и средния пръст, във вид па камертон.) Неговият камертон може да се измени, но моят не може да се измени. Моят камертон може да се измени, ако имам известна тревога в ума си, ако имам известна тревога в чувствата си, в постъпките си. Тия две страни на камертона (пръстите) - едната страна на камертона е положителна, другата страна е отрицателна - са много чувствителни. Следователно между двете страни, които са положителна и отрицателна, може да се яви едно музикално трептене. Двете страни са отрицателни, никакъв музикален тон не може да се яви.

Следователно вие не може да разберете защо Господ е създал добрите и злите хора на земята. Ето философията. На земята добрите и лошите хора са камертон. Между един лош и един добър човек се явява музикален тон. Между един лош и един добър човек може да се яви едно добро дело. Ако добрият човек заема положителната страна, тогава се раждат добрите дела.

Аз искам да стана един отличен певец. За да стана певец, трябва да имам един ларингс. Без тоя ларингс идеята не може да се реализира. Най-първо трябва да разчитам на своя ларингс, на своето гърло. След като имам този орган, трябва да разчитам на своята мисъл, трябва да разчитам на своите чувства, трябва да разчитам на своята воля, за да дам три направления на тона, да осмисля този тон, да му дам известно направление. Сега вие искате да бъдете добродетелен човек. С какво? По същия начин искате да бъдете набожен, с какво ще бъдете набожен? На онзи, когото обичате, трябва да знаете да му пеете. Отдалече ако знаете да му пеете, той ще ви слуша. На онзи, когото обичате, трябва да знаете да му говорите, трябва да знаете да му наготвите да яде. На онзи, когото обичате, трябва да имате нещо да го занимавате отвън.

Двама души пеят, двамата певци излизат един след друг да пеят. Излиза единият певец, аз имам една рана. Той почва да пее. Ако раната ми оздравее, значи е добър певец. За мене добър певец е този, който като запее, раната на ръката ми заздравява. Той е певец. И другият е добър певец, но раната не заздравява. При едното пеене, дето раната не заздравява, то е обикновено пеене, при другото пеене. дето раната заздравява, то е необикновено пеене или наречено Божествено пеене.

Противоречията в живота човек трябва да знае да ги примирява. Сега да дойдем до друг въпрос. Две сестри все спорят. Вместо да спорят, да дойдат да изпеят една песен, един дует. Някой път едната е сопран, другата е алт. Ще започнат - тогава сопран и алт вървят. Нека изпеят един дует, ако не е дует, на един глас да изпеят. След като изпеят песента, ако горчивото чувство е изчезнало, и двете са пели правилно. Човек, който не пее, мяза на един тъпан, който е насипан с много прах.

"Правилно пеене"05.06.1935г.

КНИГА: Ако говоря, том ІІ

И сегашната музика, и класическата музика съдържат много неща, които не са музикални. Отвън са много хубаво направени, но съдържание нямат. На много места в класическата музика тоновете имат точно обратните резултати. Например, има значение как са свързани тоновете. Не е едно и също, ако започнете една песен с до и минете на фа, или от до минете на ми или на ре. Вие можете да кажете, че е безразлично, обаче в трите случая имате различни резултати.

Музиката не е само едно забавление. Тя строи! Това е философската й страна. Най-първо ще вземете музиката като едно упражнение за смяна на състоянията на човека. Понякога трябва да се пее, за да се смени едно състояние. Защо някой път човек пее весела песен, а някой път тъжна? Каква нужда има от тъжната песен и каква от веселата? Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина, разработват чувствата, а веселите дават по-голяма широта. Тъжните хора мислят по-дълбоко, отколкото веселите. Скръбните хора са повече вглъбени вътре в себе си, по-тесни възгледи имат за живота. Такъв човек се опасява отвсякъде, да не би да дойде някое нещастие. А веселият човек има по-голяма широта. Какъв е смисълът на една песен? Мъчно е да се запише това. Например, песента "Аз смея да кажа": как трябва да се започне? Какъв глас трябва да й туриш? Ти можеш да изпееш песента "Аз смея да кажа" и пак да си останеш страхлив. Това не е песен. Като изпееш "Аз смея да кажа", да станеш по-смел, значи: "Аз мога да мина през гората!" А ти изпяваш песента, но тя не може да ти повлияе. Пееш песента "Аз вярвам в Бога" и пак оставаш в безверие, едно вътрешно, потенциално безверие. Не е толкова до безверието, но страх има и като дойде страхът, той разколебава вярата. Например, понякога у вас има съмнение дали някой човек ви обича или не. От какво произтича това? Обезверявате се. Това е всъщност борба между две чувства: вярата е висше духовно чувство, а страхът е най-висшето животинско чувство – най-висшият морал в животинското царство е страхът. Следователно, щом се разколебаете във вярата, вие слизате до най-висшето в животинското царство; това е борба между две чувства, борба между животното и човека.

Ти пееш песента "Аз смея да кажа, че Слънцето е светло." Можеш ли да кажеш, че Слънцето не е светло? Можеш ли да кажеш, че Месечината е светла? Ще бъде ли право? Не, Месечината не е светла.

Когато се дойде до формата в музиката, има и друг въпрос: Каква трябва да бъде трайността на тоновете?

Можете да ги проточвате неестествено. Сега, кой е най-добрият начин да се изпее "Аз смея да кажа"? Най-добрият начин е: като кажеш нещо, да го направиш! А човек някой път казва нещо и не може да го направи.

Има един начин, по който можеш да познаеш, да почувстваш в себе си дали си изпял една песен правилно или не. Ако действително "Аз смея да кажа, че Слънцето е светло" си го изпял правилно, ти ще почувстваш нещо. В светлината има скрита топлина. Щом изпееш песента правилно, ще почувстваш в слънчевия възел една малка светлина. Ако нямаме тая светлина, не сме пели правилно. При правилното пеене става контакт, скачване. Когато скачваш положителен ток с отрицателен, ще има светлина, ако скачването не е правилно, няма да има светлина. Да допуснем, че искаш да произведеш определен резултат; пееш песента "Аз смея да кажа, че обичам човечеството". Как ще познаеш дали пееш правилно или не? Това спада към една специфична форма.

Как трябва да се пее според правилата на музиката? Музикантите имат правила, в съвременната музика е тъй. Но природата също има право да се произнесе как трябва да пее човек. Защото в природата съществува музика отпреди съществуването на сегашните професори. Правилата са техните възгледи за музиката. Например, на пианото вземаш диеза на един тон и бемола на съседния по-горен тон на еднаква височина, когато между един бемол и един диез има различие.

Трябва да се интересувате от пеенето. Аз наблюдавам, някой път в песните идва една мъчнотия. Когато се пее една песен, на някои места мелодията не съвпада с текста. Но някой път и текстът представлява поетическа творба, в която ударенията не вървят правилно с думите; самите думи не са наредени правилно, ударенията не вървят правилно. Те вървят правилно, но не според законите на природата. Може да имаме и друго противоречие: пееш песен, в която силните и слабите тонове не съвпадат с ударенията на самите думи. Някой тон не съвпада с високото ударение на една дума. Например, при "Аз смея да кажа" думите не съвпадат с мелодията. Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат. Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите. Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите. Тогава тя е донякъде правилна.

В музиката има лечебен елемент. Тя лекува. Сега, къде е опасността? Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо. Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор! Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно. Песента ти ще сгъсти нещата. .

В даден случай как трябва да пееш, при сегашните условия как трябва да пеем? Все таки има известни закони, на които трябва да се подчиним. Най-първо, трябва да научите обикновеното пеене както трябва и после можете да почнете да пеете както вие искате.

Аз ви говоря сега, това е опитност. С музиката съм се занимавал. С философската страна на музиката съм се занимавал. В музиката има една особена гама. Няма да ви я кажа каква е. Аз съм я изучавал. И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост. Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие. Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост. И ако ти отърва, пей я! Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш. Някои са правили опити. Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо. При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне. Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света. Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо. Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел. Правя опити някой път. Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири! Друго свири, друго пей, това не го свири. Това не мога да го издържа!" Всички хора ги е страх от това.

В противовес на тая гама има друга една гама, тя е гамата на живота. Тази гама на живота по-мъчно се свири, онази е по-лесна. Гамата на живота дава оживление.

Имайте предвид, в човешкия живот, човек, за да пее, трябва да се е хармонизирал. За да може да пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Човек не може да пее, ако не е хармонизиран. Трябва да имаш едно вътрешно равновесие. Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа. Как са поставени тоновете? Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? Тонът трябва да звучи в ума ти. Трябва да звучи в тебе един основен тон. Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти. Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас? За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно. (Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата:) Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен. Ако си разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе. Теченията, които излизат от двата пръста, ще стимулират тия тонове и ти ще чуеш какво е отношението между тоновете.

В старата музика са почвали от ми. Сега почваме от до. Основният тон у египтяните е ми. Ми е мек тон. Той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до. Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване. Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до. От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение. Това са елементарни неща.

До е зародишът, който се мъти.

Ре е измътеното, то има посока на движение, дава посока.

Ми дава разширение.

Фа дава съдържанието, условията, при които животът може да се развива.

Сол е формата, в която може да се облече съдържанието.

Ла са добрите условия вече, мирът, спокойствието.

Си е духовната страна на музиката; си е вече краят.

Между ми и фа има полутон. Защо между ми и фа в гама до мажор има полутон? Ми и си са съединителни места, съединителни нишки, два полюса, където могат да се съединят трептенията в гамата. Те са съединителни места в един по-висш свят.

Аз съм слушал как се образуват гамите. Колкото пъти са ми разправяли за гамите, като ми ги разправят, виждам, че те сами не разбират, и аз сам не разбирам. Не е ясно, как излиза една гама от друга. Защо и за какво – не е ясно. Ония, които сте следвали по музика, научете това.

Музиката не ви интересува толкова, понеже всинца не сте еднакво музикални. Някои от вас едва започвате с музиката. Тя е необходима, за да внесе един мек елемент в човека.

По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време. Най-напред в музиката трябва да имате тон, после трябва да имате време, трайност и после ред. Тоновете трябва да ги вземате по време и по ред. По какъв ред трябва да вървят тоновете? У някои хора чувството за време, тон и ред е слабо развито; у други чувството за тон е хубаво развито, а чувствата за ред и време – не. А у гениалните музиканти всички са хубаво развити.

Звуковете, музикалните вълни на тая дума, като влязат в човека, работят. Говорът, и той е музика, той е начатък на музика. Човешката реч има да се развива и да стане музикална. Сега хората не говорят правилно, речта не е правилна, понеже не е музикална. И в говора ги има тия гами, някой път и там има гама на смъртта. Ти ще кажеш една дума на някого и онзи ще извади револвер и ще ти тегли куршума – ти си изговорил един тон от гамата на смъртта. А като му кажеш един тон от гамата на живота, една дума от тая гама, той ще се влюби в тебе – сърцето му се отваря; докато не му говориш, не се влюбва.

"Самопознание и самовъзпитание КИ "16,10,1935г

КНИГА: Към извора

Да допуснем, че вие сте даровит, роден сте по природа за певец, но за да станете певец, трябва да се упражнявате. Музикалната способност е изразена някъде горе на челото ви, но за да се прояви тази способност, за да се прояви дарбата за пеене във вас, трябва да упражнявате вашия ларинкс. Там се намира една малка ципица, която Бог е турил и от тази ципица зависи цялото ви щастие. И говорът на човека зависи от тази ципица. Сега нашият говор не е естествен, понеже не е основан на законите на хармонията. Сегашният език не е основан на музиката и вследствие на това не е толкова хармоничен, не е толкова красив. Бъдещият език, който иде, ще се основава на музиката. Речта сега не е музикална, едно кряскане има.

Да говориш музикално, това значи да дадеш истински образ на нещата. Но думите трябва да бъдат с едно значение. За всяко чувство, за всяка мисъл трябва да има специфична дума. А не да бъде и тъй, и тъй – с двояко значение.

Една музикална дума е силна, тя е динамична. Всякога при такава дума можеш да проявяваш реалността.

Силата на Христа седеше в това, че разбираше музикалния език. Като вдигна хляба, Той каза една дума. Евреите Го слушаха, но Той не говореше на еврейски. Ти можеш да говориш на Господа на еврейски, на български и пр., но то се трансформира. Трябва да се научите на този език, докато не се научите, все ще бъдете в това положение, в което сега се намирате. И беднотията, и болестите, и страданията, и недоразуменията, караниците - всичко това ще мине, като научите музикалния език. Вие ще кажете: "Как да го научим?" Нали ви уча да пеете? Като ви казвам да пеете, оттам ще започнете. Питате: "Защо ще пея?" Вие пеете, за да образувате една основа, за да създадете музикалния език. Докато не се научите да пеете, този език не може да се създаде.

Ако вие изкажете една дума музикално, тази дума ще проникне в невидимия свят. Сега вече човешката реч може да се предаде на разстояние по радиото, но по обикновения начин не може; както говоря сега, моята реч не може да се предава на разстояние, но ако имам един апарат, който да скъси звуковите вълни, да предаде през етера тия трептения, речта ми ще може да се предаде и да я получат в Англия например. Но ако аз говоря на български и предам моята реч в Англия, там пак няма да ме разберат. Има едно вещество в света, в което всички думи се превръщат в този естествен език. Има начин като говоря на английски или на български, английската или българската реч да се превърне в този естествен език. Англичанинът говори по един начин, българинът по друг начин, но еднакво чувстват: като каже "I like you", той има известни чувства и ти като кажеш: "Обичам те", имаш същите чувства. Тия чувства са музикални. Тогава трептенията на тия думи се приближават до музикалния език. И на англичанина сърцето трепти по същия начин, както и твоето сърце – тонът е еднакъв.

Сега, оставям ви мисълта за музикалния език. Вие ще кажете: "Да видим какво е това нещо, каква ще е тая работа." Поне една музикална дума да научите! Това е ключът сега! Навсякъде, във всички окултни общества търсят изгубената дума. Тя е ключът. Всички разправят за тайните на Индия и навсякъде много неща разправят. Във всички религиозни, окултни общества, които съществуват на Земята, всички търсят тази изгубена дума, с която нещата стават. Магическа дума е тя! И хората очакват да дойде някой да им даде тази дума. Тя е запалка.

"Естественият език - музикалният език КИ"25.12.1935г.

КНИГА: Към извора

1936г.

Има едно обикновено пеене. Изучавайте. Ако се вслушате в себе си, ще имате една опитност. Има едно пеене на човешките чувства. Не да пееш, че да се въодушевиш, но то винаги предшества. Музиката някой път е израз на това, което човек чувства в своето съзнание.

Трябва да знаете, че като пеете, добивате сила. Пеенето е сила. Всеки един тон в себе си, ако правилно го вземете, той носи грамадна сила. Ако ги вземете правилно, тоновете носят голямо богатство. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. Например може да се лекува човек с музиката. Някой болен може да се лекува. Да кажем, че някой човек е скърбен. Има песен на скръбта, песни, които отнемат скръбта. Има песни, които лекуват безверието. Има песни, които лекуват обезнадеждаването. Има песни, които лекуват злото. Има песни, които лекуват омразата. Няма някое състояние на човека, което да не се лекува с музика. Но не тая музика. Тя е много механическа. Ако се свири обикновено на цигулка, то е много механически. За да изкарам тон от цигулката, трябва да изкарам нещо от себе си и да го внеса в цигулката. Ако ти не внесеш двойника си в цигулката, ти не можеш да изкараш един духовен тон. Вие казвате, че не можете да пеете. Не можете да пеете, понеже не се упражнявате. Да кажем, че се упражняваш и вземеш тона "до". Да дойдеш до едно положение, че да нямаш нужда от камертон. Да дойдеш до оная естествената музика и тогаз няма да се нуждаеш от камертон. И даже достатъчно е, като си музикант, да си пипнеш третия пръст (безименния – Аполоновия – пръст). Този пръст е камертон. (Учителя с пръстите на лявата ръка пипа върха на Аполоновия пръст.) Има камертон железен, а пък и друг камертон има – свирка. Сега песента е:

Има няколко начина за изпяване. Ние сега ще изпеем по втория начин. Първия начин предполагам, че го знаете. Ще вземем от "сол". (Учителя пее и свири думите: "Истината крепи свободата." Учителя пее тези думи силно, после ги пее съвсем тихо.) Кое е по-ефектно? Вземете най-силно, колкото можете и след това вземете тихо. Изпейте сега вие, да видим какво сте запомнили. (Всички пеят няколко пъти думите: "Истината крепи свободата." Учителя пее и свири.)

Истината крепи свободата. (три пъти)

На нея аз дължа всичко в тоз живот.

Само така аз познавам живота,

който ми е даден от Бога.

Истината в нас крепи живота.

Истината в нашата душа крепи свободата.

Тя е път за Божията любов. (два пъти)

Отначало ще пеете с правила, а после – без правила.

Щом турите противоречива мисъл в ума си, веднага ще вземете други тонове. Отначало ще пеете, както децата заучават, но после ще пеете малко по-свободно. Защо не можете да пеете? Защото имате различни възгледи за истината. Истината дава свобода. Имаш ли истината, ще имаш свобода. Имаш ли истината, ти ще мислиш свободно, ще пееш свободно, ще чувстваш свободно, ще постъпваш свободно. Ти не си ограничен. При истината ти си свободен. Не че няма правила. Всъщност най-хубавите правила са там. Но външни ограничения няма. Не се стесняваш. (Учителя пее с нисък глас протяжно.) Това е на физическото поле. Да изпеем сега в духовния свят. (Учителя пее същото с малко по-висок тон.) "Истината крепи свободата." Това е духовното, а пък умственото не можете да го вземете. Там тонът е толкоз висок, че трябва да си служите с четири и половина октави. Четири октави – за в бъдеще, сега – една половин октава. (Учителя пее.) "И... А... О... Е... У..." "И" е движение, "е" е размножаване, "а" е търпение бремето да носи, "о" е условията за живота, "у" – това е да хукаш* злото. Вземете тогаз отначало с "А". (Всички пеят: А... Е... И... О... У...) Трябва да турите идеята. Във всеки тон е скрита една Божествена идея. Като пеете в окултната школа, вие трябва да знаете, че във всеки един тон присъства Божественото благо. Като пеете, вие се вслушвайте вътре в тоновете, за да дойде Божествената благодат. Във всичките религии си служат с музиката. Тя е истинският начин, по който Божиите блага идат в света. Ти трябва да имаш една светла мисъл.

Ти трябва да имаш едно светло чувство. Това е музика. Ти трябва да имаш добри постъпки. Това е музика. Да знаеш да мислиш – това е музика. Щом се съмняваш, това не е вече. Дето и да ходиш, тананикай си вътре, пей си вътре, в сърцето си пей, в ума си пей. Писанието казва: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си." Неразположен си – попей си малко. Не е необходимо да бъдеш някой голям певец. Всички сте певци, само че някои сте възпитани певци, а някои още не сте излизали на сцената и от страх не можете да пеете. В една година аз всекиго един от вас бих го направил певец, но при условие: най-първо, за да ви направя един певец, ще ви кажа, че сте осъдени на смъртно наказание и след това, в една година отгоре, ако не се научите да пеете, ще приложат присъдата. За една година ще пеете артистично, умът ви ще бъде съсредоточен и ще пеете и оттатък ще минете. За нищо друго няма да мислите. А пък сега казвате: "Защо да пея? Дали ще мога да пея?" Ако си осъден на смърт, ще се научите да пеете, като ви кажат, че ще ви помилват, ако се научите да пеете.

Пейте, упражнявайте се, вашия глас, който Бог ви е дал, не го оставяйте занемарен, понеже в невидимия свят държат сметка по колко пъти пеете на ден и на годината. Има една книга и се пише колко пъти сте пели на годината. И като отидете на небето, ще ви кажат колко пъти сте пели и ще ви кажат, че погрешките ви произтичат от това, че не сте пели достатъчно. Защото някой път искаш да направиш нещо лошо и ще си кажеш с песен следното: (Учителя пее следните думи)

"Действието на музиката 2"01.04.1936Г.

КНИГА: Петте врати

Аз ви говоря някой път за пеенето. Има една музика, която е мярка. Тая музика, която сега хората имат, тя е нещо малко от Великото, Божественото, от Божествената музика. Аз говоря за великата Божествена музика, с която ангелите са запознати. Какво е ангелската музика? Какво ще ви разправям за нея? Вие трябва да имате един ангелски ум, едно ангелско сърце и една ангелска воля, за да разберете. По човешки музиката трябва да ви я представя така, както хората я разбират, а пък и всички хора не разбират еднакво музиката. Един музикант, който е свършил музикална академия, и този, който сега се учи, каква грамадна разлика има между тях. И аз може да пея, и друг може да пее, но между едното пеене и другото има разлика. И в разбирането им има разлика. Някой казва: "Ти ще научиш гамата." Хубаво, лесна работа е това. Ще научиш гамата. След като напишеш музикалната гама, ще започнеш с "до", "ре", "ми", "фа", "сол", "ла", "си", "до". Ти казваш: "Я вземи тона "до"." Какво означава тонът "до"? Музикант е някой, свършил е, а не знае какво означава тонът "до" или какво означава долно "ре". Какво отношение има тонът "ре" вътре в природата? Всяко отношение, което съществува, има отношение в природата.

Имаме музика. По какво се отличава хубавата музика? Представете си, че влизаш в една къща и всички хора са тъжни, посърнали, замислени, каквото и да им говориш. И най-после, седнеш, няма какво да им говориш, запееш им, и всички тия хора станат весели, започнат да те слушат. Ще дойдат енергии, ти с твоето пеене си вече произвел в къщата им нещо си, известен преврат е станал. Тия хора не са скръбни вече, а са обнадеждени. Някой ще каже: "И по друг начин може да се пее." Нямам нищо против, можеш да пееш, както искаш, стига да станат весели скръбните, стига болните да оздравеят, стига сиромашията да не мъчи хората, стига невежеството да не мъчи хората. Музиката е като светлината. Тя ще достави много работи. Но музиката всички работи няма да достави. Светлината само доставя условията, при които човек може да работи.

"Божественото огледало"08.04.1936г.

КНИГА: Петте врати

1937г.

Не може да служи човек на Бога, ако той не мисли. Не може да мисли, ако не е музикален. Не музикален като изкуство. В музиката, като изкуство има цели теории за произхода на гамите. Даже самите музиканти не знаят. Те не владеят тия гами, те знаят как се образуват. Но питайте един музикант какво означава мажорната гама, ще каже, основа отдето започва музиката. Да кажем до мажор или ми мажор. Но тази музика още не е животът. Музикантите вече са употребили музиката като едно средство само за преживяване. И слабата страна на религията е там, че религията се употребява като начин за преживяване. Да може човек без да му говорим да има доверие в хората, то е хубаво. То е така, но това не е религиозен живот. Ти да знаеш да свириш на хората, то още не е музика. Ще пееш и ще свириш на себе си. Аз бих ви препоръчал не да кряскате отвън, но ще пеете със затворени уста и ще слушаш гласа. Отвътре ще слушаш. Ще туриш гласа си долу. Ти казваш: "Господи, Боже мой" Тури го музикално, какво значи Господи? Този, Който слязъл долу, Той е основата на всичко. Значи, ще мислиш: Бог е една основа, на която трябва да съградиш живота. Ако ти не можеш да схванеш Господа като основа, ти нямаш основа, пък искаш да постигнеш нещо. Как ще го постигнеш? Ако има музика вътре в живота, ти имаш основа, може да градиш. Нямаш ли музика, ти нямаш основата, не можеш да градиш. Единственото нещо в живота, в музиката, в говора. Има една подигравка. И тъги и скърби. В музиката ти не можеш много да се смееш и да скърбиш. В музиката ти щом се смеш, пееш и се смееш, не си музикант. В музиката ти не може да се смееш. Помнете го: Истинският музикант той не е начумерен. Щом се начумери, той не е музикант. Ако е сериозен, загрижен много, не е музикант. Ако много се кикоти, че е много радостен, не е музикант. Музикантът мисли. Не го е страх. Той няма никакъв страх. Той иска да даде ход на Божественото. Може да има нещо. Той е свързан с една идея. Но той иска туй Божественото да излезе навън. Радва се, вътре има една радост, но не отвън. Музикантът винаги, всичките музиканти, те понеже са сериозни и гледам в музиката липсва нещо съществено, на капелмайсторът, диригентът, същественото в тях липсва. Ти се разгневиш, ти вече не мислиш. Ти ще оставиш всеки един да пее свободно. Пък той капелмайсторът и той да е свободен. Онези, които пеят и онези, които дирижират, всички трябва да мислят. Капелмайсторът като го погледне онзи, който пее, да знаят какво искат от него. Той трябва да бъде капелмайстор. Искам вие да бъдете капелмайстори. Отвън никой не може да ви научи да пеете. Отвън само може да ви дадат условия.

Та ви казвам: Вие сте остаряли по единствената причина, че не пеете и не може да се подмладите без музиката, помнете го това. Но тази музика, която имате, вие сте мълчаливи, не пеете. Как ще изпеете "Господи, Боже мой"? Аз не искам като пеете да мислите за пари. Един артист не е музикант. Той е надничар на музиката. Един капелмайстор според мене не е музикант, разбира нещо от музика. Ако той беше музикант, той ще бъде образец във всичко. Той обича чашката, пие, хука, псува, няма музика в него. Аз ви говоря сега за една музика, която изключва всичките недъзи. Щом музикантът има недъг, тази музика, за която говоря, няма я. И вие още не сте музикални. На вас ви казвам, че не сте музикални. Имате основа за музика. Музиката не е чувство, тя е една способност, вложена от Бога, дарба е това. Чрез музиката всички сили, които човешката душа има, трябва да минат да се уравновесят. Само в тази област на музикалния свят. Ангелите идат отгоре и те идат с песни за да се трансформира Божествената енергия. И досега тази песен, която те са пяли разлюлява целия свят и всичко се поправя. Та казвам: Вие искате да ви спаси Христос. Че когато отидоха в Гетсиманската градина пяха един псалом там, Той с учениците си. Вие сега не можете да спазвате онова, което сте придобили, понеже не обръщате внимание на музиката. Ти седнеш най-първо. В музиката има една основа.

Ние ще пеем една песен да ни чуе Господ. Ти ще пееш с разумното си сърце. Ти ще пееш с ума си, ще пееш и с душата си, и Духът ти ще пее. Я ми кажете сега де е сопрана в човека? Душата пее сопран, Духът пее бас. Умът пее тенор, а сърцето пее алт. То е животът сега. Следователно трябва да имаме един квартет. Духът взема басът дълбоко. (Учителят пее ниско като басист "Господи, Боже мой"; после пее същото както един тенор). Това е вече умът. Казвам: Какво пее Духа: "Господи, Боже мой". Душата само приглася, подкрепя душата. Вие седите и казвате: "Не зная какво да пея. Не съм вдъхновен. Трябва да дойде Духът". Духът иде. Ти чакаш отгоре да ти кресне. Отдолу, което иде, то е Духът. Отгоре туй тънкото ще дойде. И ти ще казваш: "Духът дойде и обърна работите с главата надолу". То не е така. Така пее душата, не пее Духът. Къде ще пее Духът? После в музиката (неразбиране) има. Сега не мислете, че аз критикувам работите. Казвам: Неразбиране има. Посветените са пяли по един начин, понеже музиката излязла от светилището, от посветените и адептите на човечеството. И като влязла в обществото тя станала като обикновена жена. Този я целуне, онзи я целуне и тя вече изгуби онази чистота и красотата, и музиката изгубва. Да кажем, че имате 2/4 такт. Какво е 2/4 такт? Или имате 4/4, то е част от времето. Сега в музиката трябва да знаеш на всяка една част каква част от времето да предадеш? Запример пеете "Боже мой". Колко време ще продължиш? – Не може да пееш изведнъж бързо. "Господи, Боже мой" ти не може да пееш бързо. Има места, дето трябва да пееш бързо. Сега в музиката вие искате да пеете бързо. Бързото пеене отпосле ще дойде. Ти най-първо ще дадеш основа на разумното вътре в себе си. Ще се спреш. И всинца със затворени уста да пеете. Вземете основният тон "до". Кой е най-ниският тон, който можете да го вземете? – От който по-долу не може. (Гърми отвън). Този гърмеж показва каква енергия се събужда. Това е Духът. Тази енергия като дойде в душата. Вземете сега най-ниското "Господи Боже мой". Няма да ви дам тона, всеки да вземе тон, който може. Най-ниското, което можете да пеете. (Всички пеем) Има повече хармония. В пеенето има една страна. Понеже има някои вещества, има някои мисли, които са корави, на тях мелодично трябва да пеем. Пък има някои желания в човека, които са много меки. На тях хармонично ще пеем. Хармонията организира, засушава тя. Мелодията овлажнява. Някой път, да кажем, може да има в тебе едно състояние, което се дължи на сухота. Следователно, ще пееш мелодия. Когато у тебе има много влага, много чувства, ще внесеш хармонията. Хармонията е, която изсушава и дава възможност на нещата да растат. В тебе, във вашия ум, във вашето сърце не може да се съгражда, ако няма хармония. Може да има условия. Мелодията е условие влагата да дойде. Но хармонията вече е един разумен акт на Божественото вътре в тебе, което ще накара да растат във вас мислите и желанията, да растат и да започнете да разбирате защо сте дошли на земята.

Мъчнотията в нас седи в следното: Че в музиката има една страна, дето всичко е възможно. Аз може да ви говоря за неща, които може да бъдат, но за в бъдеще ще бъдат. Сега аз и да мога не искам да ги направя. Може да ги направя, но не му е времето. И двете неща са верни. Но по-вярно е, че времето не му е. Или пък, че не може да се направи. Казвам: Вас ви трябва светлина.

Ако е за пеене, така не се пее. Аз ще пея "Господи, Боже мой". Ако аз правилно пея, аз донякъде (съм) опитал. Отивам някъде, някои седи и работи нещо. Работата му не върви. Аз съм забелязъл, някоя работа като не му върви, спра се. И на тази работа попея веднъж, два, три, четири пъти. Мине една, две минути, попея си. Току погледнеш една светлина в ума дойде, погледнеш целият предмет стане ясен. Лесно става работата. Та аз казвам: Може да взема двама души от вас и да им дам два конеца.

Някой път вие искате силно пеене. Силното пеене е пеене на Духа. Високите тонове са на душата. Ще пее Духът, ще пее душата, после ще пее умът и сърцето ще пее. Като запее Духът и душата, ще дойдат умът и сърцето, и те ще вземат участие. Ако ние започнем да пеем с Духа си, с душата си, с умът си, със сърцето си, веднага всичко ще се измени тук на Изгрева. Сега, ако ще пеете една песен не искам да ви плаша, да ви науча да обирате хората. Не искам да туря музиката да обира хората. Защо да се тури в ума? Сега не искам да схващате. Не може музиката да е само едно условие. Музиката е едно спомагателно средство. Аз казвам: Не сравнявайте. Не искам да обезценявате музиката. Мъчно изкуство е, много трудно е това изкуство. Мислите един пианист който свири, колко време е свирил? Той за да свири, трябвало да учи 10–15 години. Свирил е, много труд. Аз ги похвалявам в усилието. Ако 20 години бихте пяли, много работа щяхте да знаете. Вие очаквате като отидете в небето да станете певци. Вярвам, но работа трябва. На небето, ако отидете, в невидимият свят ще ви върнат да научите музиката тук, че тогава ще започнете с небесната музика. Тукашната музика е предисловие на небесната музика. Не мислете, че тази музика на земята е ненужна, тя е предисловие.Това е детска музика. Тя ще произведе активност във вас, но трябва мекота. Ако вземете в сегашната музика един тон, ако вземете "фа" по-плътно, по-мощно е. Казваше ми една сестра, че като дойде "фа"-то, не може да го вземе. Тези, които са материалисти, много лесно взимат "фа"-то. Тези, които мислят хубаво, вземат "ми"-то. Тези, които имат желания да се избавят от лошите условия искат да вземат вярно "до". Тези, които искат да вземат правилна посока в живота, вземат "ре" вярно. Тези, които искат да завършат нещо хубаво, да направят къща, да посадят някаква градина, "сол" вземат вярно. Тези, които искат животът им да бъде морален, завършен, "ла" вземат вярно. Тези, които искат на Бога да служат "си"-то вземат вярно. Според мене да се роди един гениален човек в света, трябва всяка сутрин на онази бременната жена да й се свирят най-хубавите парчета. На този гении, чрез музиката ще внесем всичките дарби, ще дадеш условие всичките дарби да се развият. Най-малко по веднъж да се свири по едно хубаво парче, че тя да започне да мисли. Музиката кара човека да мисли.

Единственото нещо, което може да ви освободи, то е музиката. Аз не съм намерил друг метод. Вие искате да пеете, че хората да ви похвалят, това не е музика. Аз като мисля право, то е музикално. Щом като пея и не мога да мисля, то е чувствувание в мене. Тогава казвам: В природата има две основни гами. Едната гама е на светлината, а другата на топлината. Едната носи твърдата материя. Тя е мощна. Топлината е, която съгражда отвътре. Приблизително туй е гамата на светлината. Как ще го изпеете в себе си? Може да вземете само ниските тонове. "Ми", "фа", "сол". Вземете тогава "сол". Имате "фа", "сол", "ла", "фа". Защото във "фа"-то вие искате да въплотите. Вие не можете да въплотите една идея без "фа". "Фа"-то дава материал. "Фа"-то носи боите на художника. "Ла"-то, това е работата, която ще свършите и цената, която ще дадете. Казвате: Как иде разрешението на следующите тонове, които идат. Това са пътища, ти ще пееш. . За себе си ще пееш. Имаш някаква мъчнотия, няма да ходиш да се оплакваш на хората, ще пееш вътре, ще свириш и ще се смени твоето състояние. Ще попееш на Господа, Той като те чуе, Той е сам музика. Той ще започне да те насърчава, ще те поправя. Той е капелмайстор. Тогава ти се насърчаваш и казваш: "Аз вече съм бил певец". Започваш да се въодушевляваш. Не казвай някому, че не пее добре. Искаш да коригираш някого, ти започни да пееш и накарай го да те слуша. Аз слушах един артист и той свири, изкуство е. Той не е преподавал музика, аз похвалявам този човек. Вие не може да правите сравнение. В артистично отношение не може да се сравнявате. Онзи, който свирил, той има завършена картина.

По този начин като разберете музиката, в началото сте слаби. Не ме харесвате, че гласът не е хубав. Всички пеете много хубаво. Но понеже умът ви е отвлечен отвън, вие искате да се харесате на другите. Чакате да се харесате. Като запеете, те ще ви харесат вас.

Много музиканти са изгубили своите дарби така. Не искайте да ви обърнат внимание на вас. Казва: "Аз искам да пея". Някой път аз свиря сам. Седя горе и си свиря.

За душата ще пеете толкоз високо, че никой да не може да иде там. Това са две крайности. Душата взема най-високите тонове, Духът взема най-ниските тонове. Като се съединят в духовният свят, тогава минават в душата. Духът може да пее сопран отлично. Душата не иска да пее бас, понеже не е толкоз силна. Там се изисква голяма сила, тя пести енергията. Та душата като дойде до алта, тя слиза до тенора. И тогава казвам: Душата до тенора може да слезе. Някой път тя слиза до Духа, но тогава вече е мъжка Гана. Мъжката Гана вече минава в една област, която не е музикална.

Сега мълчаливо вие вземете "сол", "до", "ми" "горно ми" "долно ла". Изпейте "Господи, Боже мой". (Всички пеем три пъти "Господи, Боже мой"). Когато майката се моли, казва: "Господи, помни моето детенце". Майката много хубава терца взема. Тя като се моли за себе си, тогава взима терца и казва: "Помни и моето детенце". Та в пеенето ще турите мисъл. Без правила. Никакви правила, не че в музиката няма правила, но ако с правила пеете нищо няма да научите, без правила ще пеете. Като пеете ще мислите, ще кажете: "Ние не сме слушали тия работи". Че сте слушали по-хубави работи, но такива като сегашните не сте слушали. Че сте слушали по-хубави работи не го отричам, но такива неща като сегашните, не сте слушали. Ако дойде един артист, той ще каже: "Аз съм пял от Бетовен". Че аз ако свиря веднъж, може да го изсвиря, втори път не може да го изсвиря. Ако свиря Бетовен, ще туря толкоз качулки, че се чудят. Аз зная откъде го е взел. Той описва борбата на човешкият Дух в своите симфонии. Той пропуснал много неща, които не ги е турил. Те мислят, че направил много хубаво. Но да мислим, че няма какво да се тури още, понеже сега и ние искаме, светът ще работи. Сега в музиката няма какво да се борим, със светлите работи. В музиката има хиляди работи, които могат да се пеят. Може да пее за цветенцата, може да пее за изворите. Може да пея за въздуха, може да пея за мушиците, за някое бедно дете, за много работи може да пея, за човешката душа, може да пея за човешкия дух, може да пея за човешкото сърце. Че моето сърце, което минава през бури, тия бури ще млъкнат, бурите на сърцето, като повикам Господа на помощ, като запея веднага ще утихнат тия бури.

В музиката ще приложите, не ви го налагам, но като станете, каквото знаете ще попеете, да видим в 10 деня какво ще добиете, не че светии ще станете, но най-малко половината от сегашният ви товар ще слезе от гърба ви. Невидимият свят ще каже: "Приложили са вече нашата система на пеене, нашата школа". Туй е вече система на пеене. Да може да учите. И върху музиката, която можете да прочетете, то е все хубаво, учете. По един нов начин вие ще бъдете свободни от всичките правила. Правила ще дойдат.

Ти когато пееш, не се сравнявай. Признавай, че имаш известни дарби. Ти развий този капитал, който Бог е вложил в тебе. Тия посторонните хора са слушатели, те са свободни да мислят каквото искат. Не им се сърди. Всеки е свободен да мисли за тебе каквото иска, не се сърди, то е музикално.

Сега музиката е като едно възпитателно средство. Като пееш вземаш по един начин. Не го харесваш, втори, трети. Ти се спри на онези тонове, които ти харесаш. Ама не (мога да) пея. Остави всичко туй. Има нещо в човека, което мисли. Като започнеш да пееш, има в човека един човек, който мисли и той веднага ще дойде на помощ. Свири и пей.

Хайде да изпеем още веднъж "Господи, Боже мой", значи ще слезем до основния тон. У вас основен тон е онзи, от който по-долу не можеш да слезеш. Онзи тон, до който може да слезеш, той е основен тон, и музикално да пееш. Той е музикален тон и оттам ще започнете, той е камертонът за човекът. Всеки един човек си има свой основен тон, свой камертон.

"Разумният музикален живот"05.05.1937г.

КНИГА: Запалена свещ

Тази дисхармония, която произтича от вас, то е разколебаване. Дали ще изпълня. Човек, който пее криво-ляво, да пее, да не се раздвоява. Ами дали може да пея? Речеш ли да пееш, не се раздвоявай. Пей, както знаеш. Хубавото пеене ще дойде. Както и да пеете, все е хубаво. Разногласието произтича, понеже двама хора, когато не хармонират гласовете, единият пее в една гама, а другият – в друга. Всичко е хубаво, само имат свои гами. Има една обща гама, която обединява хората. Тогава има хармония. Аз съм взел някой тон по-ниско, ти си взел по-високо, човек като мисли, всичките тонове нямат еднакви качества. Но не се раздвоявайте когато пеете. Аз не искам вие да станете музиканти, ами да имате музика дотолкоз, доколкото тази музика помага да се трансформира вашата енергия. Музиката е едно условия за добрия човек. Без музика човек не може да бъде здрав. Без музика, той не може да бъде и морален. Без музика не може и дом да образува. Без музика и личните чувства, всичко е анормално. Музика трябва да имаш като едно условие, което Бог е вложил. Музиката е условие за здравето. Някой път вие не искате да пеете, и болестта ви мъчно може да се излекува. Болест, при която можеш да пееш, лесно се лекува. Ще пееш. Не пееш ли, това показва, че нямаш една светлина, която да е носителка на Божественото. Казвате: "Не ми се пее!" Ти ще заставиш себе си да пееш. Нека да се научиш. Ще намериш някой учител.

Понякой път виждам, че мислите, че може да ви държа един ден лекция върху музиката. Сега не е въпрос да се покажат всичките тия свирци и виртуози в света. Те представят едно цяло. Всичките музиканти в света, всички поети в света са благословение. Цигуларят, който свири, какъвто и да е, е едно благо за човека. И който пее, и той е едно благо. Онзи, който пее носи благо на човека. Който не пее, нещастие носи. Като седнете някой път, попейте си.

Пей! Кажи: "Добре пея. Аз като пея, сам се харесвам. Добре пея. Не съм някой артист, но добре пея за себе си". Желая всички вие да се харесвате като пеете. Вслушвайте се като пеете. Кажете: "Добре да пея". Бих желал всеки да каже: Добре пея. Но разбирайте думата. Вие имате право когато станете артист, според правилата на музиката да пеете. Когато се мислите за артист, то е вече друг въпрос, но когато вие изучавате живата музика, сами трябва да слушате. Онази музика е едно благословение за света, отвън.

"Цялото и частите"19.05.1937г.

КНИГА: Запалена свещ

Има ли някой певец от вас да ми изпее някаква песен? Каква песен ще ми изпеете? – Да изпее една песен "Господи, Боже мой". Кой от вас е направил "Господи, Боже мой"? Има ли някой, който да е съчинил "Господи, Боже мой"? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало й сърцето. Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: "Този ли се намери". Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: "Не свири ли моето дете хубаво?". В българските песни, българинът е майстор на "фа". Туй е тъжно, мелодично.

Но с българските песни, българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е. Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви. Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват. Много дребнички трели, много хубави.

Та казвам: Някой път песните са мелодични. Но една песен трябва да стане хармонична. Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят. Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм й дал. Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията. Тогава как пеят адептите? Това е един обикновен тон. Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. Ако усиля чувствата си, не е за мене. То не е музикално. Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото. С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути.

Сегашната работа е едно благо. Музиката ще излезе. Сегашната хармония ще излезе. Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега "до". Вземете изведнъж горно "до". Ако вземете в този смисъл "до"-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите "ре". Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все "ре". Животът е едно движение. "ре", ще пееш. Тонът на движението "ре", навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е "ре". Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: "Да служим на Бога". Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален. Всяко помръдване трябва да бъде музикално. Не съм против движенията. Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален. Колкото е по-музикален, толкова по-добре. Щом е от главата до петите музикален, той ще свири. Бих желал и вие от главата до петите да бъдете музикални.

"Правилно приемане"02.06.1937г.

КНИГА: Запалена свещ

Някой, който нищо не разбира от музика, се меси, когато дойде някой професор по музика и говори. Ти си мълчи. Показваш своето невежество. Онзи професор разбира от музика. Ти като говориш по музика, смесваш октави, гами и други. Колко октави има? Има седем октави. Колко гами има? Какво е отношението между една октава и една гама? Гамите са за тоналностите – тонални отношения на тоновете, които следват един подир други по известен ред, образуват гамата. Там си има известни закони. Ти казваш „до мажор“. Знаеш ли какво е „до мажор“? Или казваш „ре мажор“. Знаеш ли какво е „ре мажор“? Даже музиканти има, които знаят „ре мажор“, но не знаят какво нещо е гама. „Ре мажор“ показва движението на живота. Ти не можеш да накараш живота да се движи, ако не знаеш „ре мажор“. Не можеш да туриш мекота в живота, ако не знаеш „ре мажор“. Трябва да изучаваш тоналността на „ре мажор“. „Ре мажор“ има особени трептения. „Ре мажор“ не прилича на „до мажор“. Това са сега философски работи. Тези неща не ги изискват в сегашната музика. „Ре мажор“ има съвсем друго значение. В тоналността, когато една песен минава от една гама в друга, има преходни пунктове.

Но казвам: Животът си има своите гами и своите октави. Вие в живота едва сте влезли в първата октава. Има още да изучавате шест октави. Колко гами има в музиката? Ако от всеки тон се образува по една гама, тогава ще имаме седем мажорни гами, седем минорни и седем хроматически. Три по седем прави 21. Удвоени, правят 42 гами. А пък колко гами има сега? – 32 гами. Децата, като влезат в първо отделение, в смятането достигат до определено число – броят до сто. Във второ отделение увеличават броя.

Аз като съм изучавал гамите, за мене всякога те са представлявали известни мъчнотии. Теоретически да разбереш една гама е лесна работа, но да разбереш вътрешния смисъл на гамата е много мъчно. Аз понякой път изучавам гамите, по които са построени хората. Изучавам известен характер. Ако ти музикално не го изучиш, няма да имаш правилно разбиране за човека. И онези, които изучават астрология и други съвременни окултни науки, ако не ги изучават музикално, няма да имат ясна представа за тях. Например, някой човек е енергичен. Той е построен по „ре мажор“. Някой човек е алчен, иска много. Той е „фа мажор“. Той трепери за парата. Някой мисли, той е „ми мажор“. Трябва да проучваме основната гама на човека и ще видим може ли да минава от една гама в друга, за да излезе неговата работа. И самата постройка на човека е създадена по този начин.

Има „до мажор“ обективен. Има „до мажор“ субективен. Има „до мажор“, който обуславя вътрешния живот и „до мажор“, който обуславя външния живот. Има „до минор“, който обуславя външния живот и „до минор“, който обуславя вътрешния живот. Но тази работа за вас е съвсем неразбрана. То е цяла наука, как да се приложи това. Както ви казвам сега, това е една теория, която няма никакво приложение. То е все таки, когато ти кажат: „Аз ви давам хиляда лева след една година“, но след една година условията за това да ги няма. Ти отлагаш за една година, а пък с отлагане не става. Един лев сега струва повече, отколкото хиляда лева след години. Това малко, което ще учите сега, струва повече, отколкото многото след много години.

И любовта се изучава музикално. Ако една добродетел не я приложиш, ти не си я изучил. Кой е основният тон на доброто? Няма да го кажа. Кой е основният тон на милосърдието? Или кой е основният тон на любовта? Затова сте дошли, за да научите това.

Казваш: „Защо да уча музика?“ Кой ще отиде да пее на хората? Учи! Тези пари, които ще изкараш с пеене, струват повече, отколкото парите, които ти остави земният ти баща. Може да ти остави и може да не ти остави.

Ти казваш: „Само той ли може да пее?“ Можеш и ти. Добре, пейте и двама. Ако някой пее по-добре от тебе, слушай го. Всички хора трябва да изучаваш, понеже ако се запознаеш само с един човек, това значи да познаваш само един тон. Но каква музика ще учиш тогава? Например пееш само тона „до“.

Започни от този тон, от който по-долен не може да вземеш. Например, долно „сол“. Какво означава „сол“? В сегашната музика „сол“ е най-тържественият тон, величествен и тържествен. В него има едно изобилие. Когато едно цвете се разцъфтява и изпуща своето благоухание, това е „сол“. Когато една работа хубаво се завършва, това е „сол“. А пък когато едно яйце се снесе, то е „до“. Когато се снесе яйцето и има кудкудякане, това е „до“. Който иска да изучи „до“, да се вслуша в кокошката, когато кудкудяка. Пилето е излюпено – „сол, ла, си, до“. Взема се горно „до“. Ще смесиш долно „до“. Много мъчно може да се подражава на една кокошка. Вие можете да кажете „кудкудяк“, но не е така. И в кукуригането на петела има нещо специфично, което много мъчно може да се подражава. Ти, ако можеш да кукуригаш правилно, като някой петел, то всичките си работи ще можеш да наредиш. Щом ти се случат някои неприятни работи, кажи: „Кукуригу.“ Ще кажеш: „Като петел ли ще пея?“ Ти тъкмо си неразположен, обидил те някой. Петелът казва: „Кукуригу.“ Значи казва: „Ще се оправи тази работа.“ Изгубил си парите. – „Ще ги намериш“. Болен си, ще оздравееш. „Кукуригу.“ Та ви казвам: Всеки трябва да има по един петел. Ти вървиш и петелът ти казва: „Кукуригу.“ С това иска да каже: „Неразположен си, но ще мине.“

Когато някой човек пее, ти казваш някой път: „Дано млъкне.“ (Учителят пее: „Станке, мома хубава, колко си хубава, хубава, още и здрава, гиздава, още спретната, спретната още напета.“)

Някой иска да пее, други не са разположени да го слушат. Някой говори, а другите казват: „Този много високо говори.“ Аз ще му кажа: Колко хубаво пееш, хубав глас имаш. Или, ако говори високо, ще му кажеш: „Много хубав глас имаш.“

Вие искате да знаете какво нещо е музиката. Магия без музика няма в света. Първата форма на магията е музиката. Първата форма, с която се започна животът, е музиката. И ако ти не си музикален, не можеш нищо да направиш. Ти отиваш при някой банкер, седни на стола и пей. Не вярвайте в нещо, което не виждате и не сте опитали. Сега щях да ви свиря на цигулката, но няма да свиря. Някой път не е разположена цигулката да свири. Някой път аз отивам вечерно време в 12 часа, турям на цигулката сурдинка и свиря, правя своите опити в музиката, свиря пет–десет минути. Аз поставям някои тонове, изменям своите трептения, своите енергии и веднага виждам какъв ефект се произвежда. В природата всичко има ритъм. Вие говорите за природата. В природата мелодията върви по хоризонтален път, а хармонията върви по отвесен път. Грамадна е разликата. Най-първо, ти трябва да се научиш какво нещо е мелодията и да дойдеш до ритъм. Хармонията не е нищо друго освен едно съчетание на мелодии. Изобщо, в мелодията е застъпен първият глас, а в хармонията са застъпени няколко гласа едновременно.

Най-първо ще проучваме нашия живот. Ние изучаваме себе си. То е закон на мелодията. Когато изучаваме закона на ближния, той е законът на хармонията. Ако ти мелодията не разбереш, как ще разбереш хармонията? Ако аз в себе си не разбирам мелодията, не мога правилно да пея, как ще разбирам хармонията, когато четири гласа едновременно пеят?

Казвам: Любовта – това е мелодия. Любовта, Мъдростта и Истината едновременно, това е хармонията. Само любовта, това е мелодия. Можеш ли да пееш на любовта, мъдростта и истината – това е хармония.

Та сега почнете с изучаване на мелодията. Изкарайте мелодично гамата „до мажор“. Да я изпеете хубаво. (Изпяха се тоновете „до“, „сол“, горно „до“, горно „сол“ и после цялата октава. Учителят изпя думите: „Обичам, обичам, обичам, знаете ли вие, аз обичам!“)

"Ценностите в живота"06.10.1937г.

Сега да ви кажа, че аз разбирам нещо от музика. Може да ви напиша много работи от музиката, оттук-оттам взети. Откраднато едно оттук, едно оттам. Може да ви направя музика.

Аз може да ви туря пет линии и да пиша нотите, накъдето видя. Ти не можеш да туриш „до“, където искаш, ти не можеш да туриш „ре“, където искаш. Ако ключовете са различни, на различни места на петолинието, нотите се местят.

Да кажем, вие имате една мажорна гама. От „до“ до „до“ е е мажорна гама, но и от „ре“ до „ре“ е пак мажорна гама. От „ми“ до „ми“ е пак мажорна гама. От „фа“ до „фа“; от „ла“ до „ла“; от „си“ до „си“. Коя трябва да вземе сега? – Ти ако вземеш от „ре“ до „ре“, то е движение. Започнал си една работа, ще започнеш от „до“. За мене от „до“ до „до“ съвсем друго значение има в музиката. От „ре“ до „ре“ има друго значение. – „Може ли да взема от „ре“?“ – Може. – „От „ми“, може ли да взема?“ – Може. От „ми“ трябва да започнеш, за да мислиш. От „фа“ трябва да имаш някакъв капитал. Ти си болен човек, не можеш да започнеш от „фа“ до „фа“. Ти си без капитал. Що е здравето? Ти, ако искаш да бъдеш здрав, трябва да изучаваш от „фа“ до „фа“. Не да оставиш, те са неразбрани работи. Не искам да ви накарам да си бъхтате ума. И да ви говоря, то е нещо само за гениалните музиканти. Но аз го превеждам като картина неразбрана. Туй, което ви говоря ще бъде толкоз разбрано, колкото в тази картина. (Учителят показва картината.) Аз като ви говоря, аз правя свой превод. Тия неща не са ясни, понеже, самият майстор, който ни говори тия работи казва: „Туй нещо не е ясно“. Има неща, които не са открити. Има хиляди работи, които са пропуснати. Казвам: В живота който ние живеем, в нашите разбирания има хиляди работи, които са пропуснати; неща, които не са ясни.

Аз, когато изучавам музиката, аз имам една музика в себе си, сега аз може да ви кажа същинската музика, аз имам една музика, която свиря. Някой път свиря обикновена музика, музика на сенките. Но има една музика, която свиря, когато се намирам в най-трудно положение. Ако изляза и тъй времето е, както сега, и засвиря, веднага ще се измени времето. Ще изчезне всичката влага. Намирам се в бедно състояние, пари нямам. Като засвиря, парите идват сами по себе си, започват да се търкалят, на ваш език казано. Като видя, че идат повече, отколкото трябва, спирам да свиря. Ако попитат: „Защо спря?“ Казвам: Ще се удавя, тия пари ще ме затрупат. Аз съм правил опити като свиря, камъните и те се вдигат и камъкът може да се вдигне от едно място да се премести на друго място. Ние сме правили опити, и като видим, че камъните започват да се кланят, спираме. Като започнат да се кланят камъните, казвам: Достатъчно, не искам повече. Или дойде безверието в мене. Седна да свиря на безверието и като свиря, това безверие изчезва, дойде вярата. Дойде в мене безлюбието, посвиря му, посвиря на злото, дойде любовта, че туй е музика.

Аз съм дошъл сега в музиката и боядисвам тоновете. Като срещна една тоналност, един тон, боядисвам. „До“-то боядисвам с червен цвят, да го познаваме, да се освободя. Другояче, всичките тонове са без цвят. Като го хвана веднъж, боядисвам го. Ще ви кажа, че „до“-то боядисвам с червен цвят, вие с какво го боядисвате? Аз ще ви кажа, че „си“ боядисвам с ясно-син цвят. С червено и синьо боядисвам, след това започвам да произнасям. Как ще произнесеш синия цвят, как ще пееш? Един художник, който не може да пее, той не може да рисува. Аз съм се опитвал някой път да рисувам, но такива гарги съм рисувал – и в музиката, като запея и свиря хубаво, гениален художник съм, без музика, гарги рисувам, криви линии. Някой път аз се смея на себе си.

Аз ще ви свиря толкоз дълго време, вие ще се уморите и ще ме оставите. Всички може да ви изпъдя из салона. Ще мязам на онзи музикант тогава, който дал един концерт в Париж. Понякой път обичал да се захласва. Започнал един концерт и толкоз дълго свирил, публиката започва да го напуща, излизат всички, а той свири на естрадата. Най-после идва слугата и казва: „Господине, когато свършите парчето, можете да заключите“. И вие понякой път сте ми държали такива дълги концерти.

Това наричат вдъхновение на музиканта. Казвам: Ако вие всички дойдете до Божествената Любов, всички ще бъдете певци, ще можете да пеете. Я ми кажете, коя е любовната песен? Аз още като чуя една мома да пее, аз ще ѝ кажа ще бъде ли щастлива или не. И момъка като го чуя да пее, ще зная, ще бъде ли щастлив или не. Казвате: „Няма да оздравея, няма да оздравея“, туй музика ли е? Как ще пееш? Ще оздравея. Пейте сега: Аз ще оздравея. Минорни гами има. Ти в една минорна гама не можеш да оздравееш. Мажорна гама трябва да бъде. Изпейте ми сега тази песен „Аз ще оздравея“. (Учителят пее: „Аз ще оздравея, аз ще оздравея, аз ще оздравея; здрав съм, здрав съм, аз ще оздравея“.) Като че тази песен не се е пяла. Някой казва: „Отиде, няма да оздравея, няма да оздравея“. Има любовни песни: „Ти не ме обичаш, ти не ме обичаш, колко съм тъжен“. Или, „Ти ме обичаш, аз вярвам в тебе“. Пей ти на своята възлюблена, пей така: „Ти ме обичаш“. Как ще постъпиш сега, аз вярвам, ти ме обичаш. Попей тази песен. Ама не мога да я пея. Думата „не мога“ в Любовта не съществува. Ще туриш „мога“. „Не мога“, ще напишеш „Не, мога“.

Коя песен да изпеем сега? Толкоз образци съм ви дал. Например песента „Махар Бену“, или „В начало бе Словото“, или „Бог е Любов“. Как бихте изпели вие „Бог е Любов“? (Учителят изпява „Бог е Любов“ грубо, рязко.) Не може така. Сега как ще изпеете „Бог е Любов“? За да пеете „Бог е Любов“, трябва да имате един узрял плод; който иска да изяде този плод, трябва да има хубава краска, да ви привлече, че да се зароди желанието да влезе във вашия дом, да го приемете на гости. Тогава може да пеете. Няма да пеете, като имате зелен плод, но като узрее плода. На един плод хубаво узрял, тогава вече можете да пеете. Ако искате Любовта, ще имате един светия, отгдето минава, той говори добре за хората. Тогава може да пеете. Той ще ви услужи да вземете като основен тон. В Любовта има основен тон, който трябва да вземете. Може да ви пея: „Любовта дава живот“. Как да ви я изпея сега? Ако ви я изпея тъй, както трябва, всинца, които сте болни и кашлите, трябва всинца да оздравеете. Не искам да пея, че като я изпея и вие не оздравеете, аз ще се компрометирам.

Кой от вас втория път ще се реши да пее; или за Любовта, или за вярата, или за надеждата една песен. Или за парици ще пеем, или за знания, или за здраве да пеем. Който от вас да пее, не искам така неприготвено. Един певец 10 години ще посвети, докато се научи да пее. Искам да направим упражнения, не да кажете: „Аз по вдъхновение пея“. Във вдъхновението погрешки няма. (Учителят показва картината.) Какво ще разберете, биологически явления са това. Сега по свобода, кои от вас са готови за следния път за концерт. Искам най-малко двама, трима души на сцената да ми попеят съвсем нови песни, не стари песни, които сте пяли „Цвете мило, цвете красно“. Не, съвсем нова песен. Даже не и една песен, която сте пяли. Не и „Махар Бену Аба“. Тия всички сте пяли. „Мене ме майка роди, право да мисля, право да мисля и добре да чувствувам и право да постъпвам“. Или пък турете си някой друг текст. Но туй да ви бъде: „Мене майка ми ме роди право да мисля“, като пример. Или пък песента „Надеждата е път, вярата е постижение, любовта е обновяване“. Ето една нова песен. „Надеждата в мене е път, Вярата в мене е постижение, а Любовта в мене е обновяване“. Ето една песен за втория път. Хайде да видим, който може, но който ще пее, добре да пее, защото ще има една премия. На онези, които пеят добре, ще платим, а онзи, който не пее добре, даром ще пее. Тези, които няма да пеят добре, даром ще пеят. Тия, които пеят хубаво, ще им платим както, на един артист, преизобилно ще платим, той да е доволен и ние да сме доволни от пеенето.

"Аз ще оздравея"24.11.1937г.

1938г

Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете. Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете. Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“. Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете. Как започва песента „В начало бе Словото“? Вие не сте се опитвали. Как започва „В начало бе Словото“? Първоначалната буква е „в“.

Я изпейте сега „В начало бе Словото“. (Изпяхме песента). Сега в реалния свят го изпейте. Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята. Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето. Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл. Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем. Като мислите, ще го изпеете. Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно. Простите работи лесно не се правят. Всеки да го изпее както знае. Всички го изпейте „В начало бе Словото“. Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде. Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде. Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи. Как ще пее рибата във водата? После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка. После, млекопитаещото как ще пее по земята? – Та зависи кой как ще пее. Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем. Рибите не могат да пеят. Ще изпеем един ден само „В начало“. Във всяка песен има няколко основни акорди. Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят. Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“. От непроизнасянето на тази дума има едни резултати. Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати. В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне. А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение. Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш. Някой път като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път. Вие сте доста добри певци. Но много люти и кисели работи ядете и доста студена вода пиете, и следствие на това не можете да пеете.

"Съзвучие"05.01.1938г.

Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон. Някой казва: „Аз искам да живея“. Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“. Само като символ е то. „До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние. Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери. Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив. Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“. Никак не е висока.

Бог наредил живота много добре, но ние трябва да се учим да пеем. Вземаш „до“, но „до“-то да го вземеш, основното „до“ има 32 трептения. По 32 начина може да вземеш тона „до“. Всяко едно трептение е една форма на „до“, как да го вземеш; 32 начина има, най-малко седем начина има. Всеки един тон има седем степени. Тонът „до“ има седем степени, в които може да го вземеш. Сега няма да ви обяснявам първата степен „до“, втората „ре“, третата „ми“ – те са степени. „до“-то може да го вземеш в първа степен като „до“, като „ре“ може да го вземеш, като „ми“ може да го вземеш. Всичките тия качества на цялата октава то ги има в себе си. Но „до“-то само по себе си има една основна черта. То освобождава от големите противоречия. Тонът „до“ освобождава човека от големите противоречия и му дава истинска посока в живота. Туй, което може да ти даде посока в какво направление и да е, или мисловно направление, или чувствено или физическо, то е „до“. Ако вземеш „до“-то, крака ще имаш, уши ще имаш, очи ще имаш, всички условия ще имаш. Туй, което създава всичките условия то е „до“. Туй „до“, докато в тебе не започне да звучи като музика, докато не разбереш живота като музика, ти не може да живееш. Докато мислиш, че животът е страдание, ти не разбираш живота. Страдание е неразбрания живот. Неправилно се взема или неправилно разбираш Божиите пътища, не разбираш законите. Запример, вие идете при един музикант, на който ухото много е развито. Вие искате да му говорите. Как трябва да му говорите? Ако вие му говорите музикално, веднага ще има едно желание, едно разположение спрямо вас. Кой господар би искал да му се говори немузикално. Всичките господари са музикални. Ако само в гласа си вземеш нещо неправилно, кажеш: „Какво искате да кажете?“ (Учителят го изговори грубо). Музикално как ще кажеш: „Какво искате да кажете? Какво искате да кажете?“ (Малко грубо произнесено). Това не е музикално. „Ти знаеш ли кой съм?“ Това не е музикално. „Че аз съм недоволен“. Това не е музикално. „Така ли трябва да се живее?“ – Това не е музикално. „Ти си невежа“, това не е музикално. Противоречие има. Всичките спорове в света произтичат от немузикалното произношение. Забелязали ли сте някой път, кажеш една дума на един човек, той я помни. Значи музикално сте казали. Някой път казвате така хубаво думата, има един трепет музикален в самата дума. Човек не може да забрави, някой път, едно немузикално казване носи нещастие. Ти се молиш на Бога и изпращаш една музикална мисъл. Като седнеш, на Бога трябва да му говориш, че имаш един свещен трепет, тъй че няма никакъв дисонанс. Като идеш при Него, чист трябва да бъдеш. Сега да кажем, аз съм радостен. Вие казвате: „Нещастен съм“. Музикално как ще го кажете. Как ще ми изпеете: Нещастен съм? Или пък някой път вие казвате: „Бури минаха в моя живот. Големи бури минаха“. Как ще изпеете? (Учителят пее: „Бури минаха в моя живот“.) Музикално ли е това пеене? (Учителят пак пее: „Бури минаха в моя живот, бури минаха в моя живот, бури минаха, бури минаха, но малко добро оставиха“.) – Може още по-хубаво да се изпее. Ако пееш така, веднага в душата ти ще стане една промяна. Невидимият свят е толкова отзивчив, ако ти благодариш на Бога, като дете да изпееш на Господа „Бури минаха“, веднага ще почувствуваш едно спокойствие. Няма да се мине него ден, някой приятел ще дойде отнякъде, ще започнат работите лесно да се уреждат. Като кажеш: „Бури минаха“ (Учителят го изпя грубо) работите съвсем се объркват. Ние живеем в свят на дисхармония. Много мъчно е да се живее някак си, блага има, ослабват страните, неразположен си, не ти се пее. Казва: „Какво ще пея? Аз мисля откъде да си изкарам хляба, работа нямам“. Пък то, ако се вложи музикален живот, работите тръгват наред.

Вие започвате с яденето. То е първата музика. Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо, това е устата. Като пипате с ръцете и то е цяла музика. Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове. Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст. То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“. Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд. А пък тия тонове пригласят, всички имате хармония. Туй е най-хубавото нещо.

Та ще се научите да пеете. Ще се научите да пеете мелодични песни. Вие понякой път изучавате хармонията. Хармонията отгоре ще дойде. Тя е Божественият свят. Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия. Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа. Трябва да му пееш дълго време. Казва: Не се научил още да пее. Казва: Я попей. Казва: Заучи още. Вторият ден, третият ден Господ се те слуша с ухото си. Казва: Дайте му повече на него. Та вие отивате при Господа не да се молите, но музикално изпявате едно парче. Вие ни най-малко не се представяте. Отивам да пея: концентрирам се на концерта, отивам ще пея една мелодична песен. Да кажем, сега вие пеете песента „В начало бе Словото“, от де започва, от кой тон започва? Прескачам „до“-то и я започвам от „си“, мисля, че е „си“. То е хармония. То е Божественото начало. Без Словото не пея аз. То е хармония, приемам Божественото. Според този закон, горното „до“ е по-повишено, то е „до диез“. Защо е повишено горно „до“? – Защото яйцето е вече излюпено. Повишението на „до“-то показва, че яйцето е излюпено, значи реализирано. Туй яйце, „В начало бе Словото и Словото бе у Бога“, но аз пея „В начало бе Словото“, но трябва да влеза във връзка със Словото. В началото на Битието бе Словото. Ако аз влеза в съгласие с това Слово, моите работи ще се уредят. Всякога в един оркестър или хор, лесно може да поправите погрешките. Ако вие запеете криво, веднага другите ще ви коригират, лесно се поправя. Ти слушаш, всички не могат да вземат фалшиво. Някои веднага се коригират. Казвам: Щом влезете в Божествения свят, погрешките лесно се поправят.

Та сега вие искате да знаете най-първо как трябва да се пее. При пеенето ти трябва да чувствуваш доволство в себе си. Пей най-първо на себе си. Ако си доволен, ти пееш хубаво. Щом отиваш другите да проверяват, ти не пееш хубаво. Аз ще се изправя пред невидимия свят, който хората не виждат, ще пея на ангелите, ще пея на Господа. Тогава след като пея, ще слушам дали съм пял хубаво. Ако след като съм пял хармония, чувам отзвук хармония, значи съм пял хубаво. Като съм пял, току изведнъж ще дойде един величествен акорд от невидимия свят. Всичките ангели ще запеят и аз ще слушам. Моята мелодия, която съм пял, моята мелодия изпяват не само мелодично, но изпяват хармонично. И аз тогава се коригирам. Казвам: Хубаво пея. Онова, което съм пял, те го пеят в хармония не само един, но хиляди хора пеят изведнъж. И тъй ми става приятно. Туй, което аз съм пял, те ми отговарят. Казват: „Много хубаво пя“. Ако аз не им пея и те не ми пеят. Щом аз пея, вече и те пеят в хармония. Знаеш ли какво е да чуваш в хор да пеят. Сега ще ви попитам, вие какво разбрахте сега? Можете ли ми изпя една песен? (Учителят извади цигулката си). В какво седи хубостта на една цигулка? Как мислите, тази цигулка как я оценявате? Тя е хубава, но трябва да има някой, който да покаже, че е хубава. Ако свири един обикновен човек, не може да разберете дали е хубава. Но ако свири един майстор, ще се покаже хубава ли е цигулката или не. Казвате вие, че това дърво е мъртво. Туй дърво сега доставя, причинява много по-голямо удоволствие, отколкото когато растеше някъде. Човек в обикновените условия мяза на дърво в гората. Като дойде в Божествения свят, ще мяза на инструмент. Непременно човек трябва да стане цигулка да свирят отгоре му. Ако тази цигулка не беше минала през тия страдания, не щеше да бъде на туй почтено място. Знаете ли през какви страдания е минала цигулката? Се трябва да се свири. Всички трябва да знаете да свирите. Сега, ако река да свиря, веднага онези, които знаят да свирят, ще намерят погрешки: как държиш цигулката, как държиш лъка, че ръката не държи хубаво, после позициите не знаел, поза нямал. Не е лесна работа. Много взискателни са. Като излезе цигуларя да свири, много се изисква. Дайте тон от пианото. (Учителят настройва цигулката си). Свиренето, ако не е за възпитание, ако вземеш цигулката си, ще си създадеш страдания. Ако не знаеш да свириш, ти ще си създадеш страдания в себе си. Я изпейте основния тон. (Учителят свири и пее „до“ и ние с него. После взе „сол“.) „Сол“ е реализиране на нещата. (Учителят свири и пее една мелодия с „а-а-а-а“. После свири и пее думата „мензо“ в много вариации).

Като станете сутрин, учете се да пеете. Аз бих желал всички да сте певци, знаеш как. Гледам, колко хубави гласове имате и камъните може да разиграете вие. Аз ви давам едно разнообразие, понеже според мене еднообразната мисъл, еднообразните чувства, всичко, което човек притежава е Божествено.

"Богатство и сиромашия"23.02.1938г.

Може да се пее по много начини. Вие докато не отидете на Небето да чуете как пеят, никога няма да се научите. Сега аз ще ви изпея само две думи.

„О, Любов неизказана!“ (Учителят изпя тия думи няколко пъти.) Сега това пеене можем да го наречем предметно учение. Това е едно упражнение. Докато не пеете така, вие не можете да се тонирате. Това е едно упражнение. Вие сте като един, който изважда кесията си и гледа колко да даде 5 или 10 стотинки. Или вие желаете да пеете и мислите как ще пеете. Няма какво да мислите как ще пеете. Щом почнеш да мислиш как ще пееш, ние не можем да пеем. Докато мислиш как ще пееш, ти не можеш да пееш.

В музиката има едно неразбрано пение. Аз не искам сега да ви пея така. Ако аз накарам да изпеете това, което аз изпях, как можете да го изпеете? Можете ли да го изпеете? Не! И ако аз река да го изпея втори път, не ще мога да го изпея така. Една плоча винаги може да изпее същото, което е написано на нея. На един разумен човек в когото е написано нещо, никога не може да изпее нещо по един и същ начин. Например някой голям певец пее. Да кажем, че пее първи, втори, трети път и между първото, второто и третото пение, винаги ще има различие, там нещата са механически. Та някой път вие искате да бъдете еднообразни, да постъпвате съвършено морално, че да не правите никакви погрешки. Трябва да заприличате на плочи. Така както аз ви пях, така пеят в елементарното училище, на окултната школа там така пеят. Досега не сте слушали такова пение.

За да се пее така, човек трябва да чувствува идеята, трябва да изразява съдържанието, трябва да даде и външната форма. Ако почнеш да мислиш какво нещо е любовта и как да я изразиш, тя ще остане неизразена. Сега аз като ви пея и като ви свиря, вие можете да се заблудите и да кажете: „Да можех аз да пея, както вие пеете!“ – Като мене всички можете да пеете. Няма никой, който (да) не може да пее така. Защо не пеете? – Защото не искате! – Ако искате, можете. Може да кажеш: „Аз искам по друг начин“. По който и да е начин, пей! Аз гледам как пяха вчера в хора старите сестри – харесаха ми се. Харесах в тях желанието. Не се срамуват. Цял един хор от стари братя и сестри. И някой казваха: „Те приличат на млади сестри. Пеят тия стари сестри!“

Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец. Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек. Ако кажеш: „Не мога да чувствувам“, тогаз не си животно. Можеш да кажеш: „Не искам и да ходя.“ Тогаз какво трябва да правиш?

Сега вие ще кажете: „Да мога да свиря, тогаз ще мога да пея!“ Можеш да свириш и да пееш едновременно. Но можеш да пееш и без да свириш. Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас. В какво отношение? (Учителят пее: „О, Любов неизказана!“ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина. А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока. Не е лошо. Човек пее дотам, додето е достигнал. (Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат. По този начин, човек само цъфти, без да завързва. А пък има едно естествено положение. Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се слуша човек. Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката. Например, ти си неразположен духом, разгневен си. Попей и тогаз иди да говориш.

За да покажеш какво е „до“, трябва да пееш. „До“ е един основен тон, който има 16 трептения в секундата. И всяко едно трептение си има своята цена. При сегашните условия човешкото ухо може да долови минимум 16 трептения в секундата. А най-високите тонове имат 40 000 трептения в секундата. Това е най-високият тон, който ухото може да схване. Ухото го схваща, но ако речем да го изпеем, не можем. Гласът ни не може да го вземе.

Вземете бас – тонът да е нисък, но да е музикален. Сега вземете свободно „до“. Вземете го без камертон. (Всички пеят „до“.) Подобрете сега този тон. (Всички пеят „до“; след това всички пеят звуковете „а“, „е“, „и“, „о“ при което всяка следваща гласна има по-висок тон.) Когато си натоварен, ти можеш да вземеш „а“ много хармонично; „и“ е движение, посока. Когато вземеш „и“ правилно, значи посоката по която вървиш е правилна. При „е“, ти се разширяваш като река. Значи, ако вземеш „е“ правилно, то разширението ти е правилно. Ако вземеш „о“, това са условията, при които живееш. „О“ е крайният предел. Ти по-далеч от „о“, от този кръг не можеш да отидеш. „О“ е основният тон, който можеш да вземеш, дето не си ангажиран с нищо. Ти си свободен. Когато говорим за музиката, ти в нея трябва да знаеш как да се товариш и как да се разтовариш. Най-първо ще очертаеш. Искаш да свършиш една работа вземи „о“ (Учителят пее „о“ с разни тонове – ниски и високи. Учителят нагласява цигулката и с песен казва: „Разгласена е цигулката“. Учителят пее „о“ с ниски и високи тонове и свири и всички пеят с него заедно. Учителят пее и свири „и“ и всички пеят с него заедно. Учителят пее „О, Любов неизказана!“ Това се повтори няколко пъти.) Като пее човек, освобождава се. Това са елементарни работи. Вие като влезете в една окултна школа, най-простите ученици там така ще пеят. А пък вие възрастните още така не можете да пеете. Защо не можеш да пееш? – Че как ще пееш? – 30–40 градуса студ има вътре. Вцепеняване има вътре. Например, ти мислиш най-първо, че си нещастен, сиромах, че никой не те обича, че нямаш къща, че нямаш това-онова. Как ще пееш тогава? – Ти за да пееш, трябва да вярваш в Бога, че Той е създал всичко. Аз бих желал да ви се отворят очите, за да чуете как пеят ангелите. Като се роди Христос дойде цял хор от ангели и изпяха една песен. Не сте ли чули как пеят ангелите? – Който веднъж ги е чул, няма да забрави това. Питам сега: Това, което аз ви изпях, колко време ще го помните? – Ще кажете: „Това не е за нас“. (В това прераждане това няма да бъде, но в следующето.) Това е най-простото пение, което аз пея. Мога да пея още повече. Това е началото на пението. Ако аз искам да бъда певец, мога да развия колкото искам високи тонове. Но аз не искам да правя пакост на хората. Аз мога да изпея една песен така, че да ви обезсърча всички. А пък аз ви пея така, че да ви накарам да вярвате, че и вие можете да пеете. Защото и в пението има неща, непоносими за човешката нервна система. Ако слушате някой певец, ви е приятно, а пък като слушаш някого другиго, искаш да бягаш, понеже казваш: „То е дарба!“ Дарбите са достояние на всинца ви. Когато един певец пее добре, то Бог иска да ви каже: „Така трябва да пеете всички!“ Слушате един цигулар да свири. Бог иска да ви каже: „Така можете да свирите всички“. Та всички добри хора като срещате от Невидимият свят искат да ви кажат: „Такива трябва да бъдете“. Всички велики хора са носители на Божественото в света. В дадения случай, ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите, че даден музикант не е сам, но има около него цяло едно общество от музиканти, които пеят и свирят. То е една задружна работа!

Та вие не искайте да бъдете музиканти сами. Но съединете се с целия музикален свят и станете едно с тях. Не да се изгубите, но влезте в небесния хор. Вас ви е страх, че като станете даровити, ще ви задигнат от земята на небето. Бъдете уверени, че дълго време няма да ви вземат. Ще чакат да се научите, и после ще ви вземат. Ако се запишете за небесния хор, няма да ви вземат горе, понеже ще ви оставят да се упражнявате тук 40–50 години, та като се научите да пеете, да бъдете готови за небето.

Аз ви давам само един малък метод, като употребих за пение думите: „О, Любов неизказана!“ Но можете да вземете и други някои думи вместо думите „О, Любов неизказана“! Например можете да вземете тия думи: „О, Светла Душа, от която аз съм родена“, или „О, Светла Душа, от която аз съм роден“. Вземете си едно изречение и си направете една ваша песен! Да кажем, че сте направили една погрешка, и не знаете как да я поправите. Вземете една ваша погрешка и я изпейте.

Я сега изпейте една песен. Да изпеем: „Аз мога да кажа“. (Всички изпяхме тази песен.) Какво можем да кажем сега? Хубаво я изпяхте. Значи разбрали сте ме. Тъй както го изпяхте, значи има прогрес. Избавихте се от двойката. Разбрали сте. Всички трябва да бъдете добри ученици. Аз вземам думата „добър“ в този смисъл: Всички трябва да бъдете добри ученици, да ходите добре. Всички трябва да бъдете справедливи ученици, да работите добре. Всички трябва да бъдете любещи ученици, да мислите добре.

Три неща! Да вземете верно тона. „До“-то е доброто. Да сте справедливи – да вземете вярно тона „ми“. И да любите добре, да мислите добре – да вземете добре тона „сол“. „До“, „ми“, „сол“! Та винаги свързвайте тона „до“ с доброто. Основният тон на доброто е „до“. Основният тон на правдата е „ми“ и основният тон на Любовта, при сегашния живот е „сол“. В Любовта има цъфтене при „сол“, животът става красив, има благоухание. „Ми“ ти дава условията, благоприятните условия, богатството – „ре“, това са материалите от които ще се образува цветът. „Фа“ доставя материалите, от които ще се съгради цветът.

Имаме три основни цвята: червен, жълт и син. И в музика(та) имаме три основни цвята и четири производни цвята.

Аз сега похвалявам старите сестри, че пеят. Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите. Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре. Като почнат да пеят и болните, още по-добре. Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши. Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа!“ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи. Това да ви бъде занятието. И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ.

Да пеем!

"О, любов неизказана! Музикално упражнение"16.03.1938г.

Попитайте един музикант, който е вещ в музиката. Той ще постави всички тонове на мястото в музикалната стълба. А пък онзи, който не разбира музиката, ще ги постави гдето намира за добре и ще каже: „Аз така мисля“. И после онзи, който разбира, ще разпредели нотите на цели, половинки, осминки, шестнайсетинки и пр., които ще употреби на място, после ще употреби правилно тактовете 2⁄4, 3⁄4, и т.н.

И самият живот е музика. За да живеш в пълния смисъл, трябва да си музикант. Трябва да знаеш всяка една постъпка как да я поставиш. У вас се заражда желание да живеете добре.

Детето се ражда в Божествената Хармония, за да попълни някое празно място, за да заеме мястото на някоя нота в Божествената Хармония.

Някои деца се раждат с басовия ключ, други в теноровия ключ, някои в алтовия ключ, а някои в сопрановия. Сега аз ви говоря не каква е идеята у вас. Какво е това басов ключ? Човек е басов ключ има много желания. Знаете ли какво може да направи басът? Басът може да направи много хубави работи, но и много големи пакости. Също така и сопрановият ключ.

Преди години аз се занимавах с философията на музиката, не на обикновената музика, но на музиката, която съществува в природата. Всички добри и лоши неща произтичат от музиката, от хармонията. Аз съм турил най-хубавите струни на цигулката си и като тегля два, три пъти на една струна, тя понякога се скъсва; тегля струна „ре“ и тя се скъсва. Тегля струна „ла“, скъсва се и тя. Тегля струна „ми“, скъсва се и тя. Опасно е при някои музикални парчета. Една хубава струна струва 30 лева, 40 лева, 100 лева. Всеки ден като късаш по три струни, каква ще бъде загубата? Паганини е правил един опит, за да покаже на публиката, че е добър свирец. Той нагласява цигулката и като удря лъка, скъсва се струна „ми“. Продължава да свири. Удари лъка на струна „ла“ и тя се скъсва, и той довършва концерта на двете останали струни. Скъсването на двете струни му е било необходимо за да произведе известен ефект. Ако можете като Паганини да свирите на две струни – да, но ако не сте музикант като него, не ги скъсвайте, защото ще загазите.

Аз съм забелязвал всякога следното: Има известни музикални парчета, които ако изсвиря, ще падне чаша, ще се търкулне картина, ще стане голяма пакост. Тогава аз ще свиря друг мотив, за да противодействувам. Някои сте почнали да свирите една гама, която аз наричам гама на смъртта и тогава се зараждат много болести.

Аз съжалявам, че тук на Изгрева боледувате. Боледувате, понеже свирите на тази гама, която носи смъртта. Вие казвате: „Ние не живеем добре“. Така не се говори.

Не говорете против себе си, понеже вие сте създания Божий. Не казвайте: „Аз съм лош човек“, но кажи: „Не съм се научил да свиря на цигулка“. Цигулката е отлична, струните са отлични, лъкът е отличен, учителят, който ви учи е отличен. Единственото нещо, което ви липсва е, че вие не знаете да свирите. Не че сте неспособни, но някъде бързате. Някои деца гледам са много послушни и свирят добре. А някои не.

Вие искате да бъдете диригенти. Всеки един от вас е диригент. Езикът е капелмайстор. И когато твоят език почне да говори, капелмайсторът е на работа. Я вижте как са отворени очите на един капелмайстор, който гледа и слуша свиренето на всеки инструмент. Това не е лесен занаят, както помислил един българин. Например как ще дадете един такт 7⁄16? Такъв такт има, например, нашата ръченица? Каква ще бъде бързината на ръченицата? Като засвири цигуларят, той трябва да знае как трябва да се играе това парче. И както той свири, така трябва да играят другите. Цигуларят трябва да знае къде трябва да свири по-бързо и къде по-бавно. Понякой път играчите заставят капелмайстора да свири бавно или бързо. (Учителят изпя песента „Духът Божи“) В Духът всяко движение е разумно. В Духът няма нещо погрешно. В Божествения Дух всичко е съвършенно. Когато пее един човек, който знае музиката, всички тонове ще бъдат изпяти правилно. Ще падат на мястото и ако ти слушаш да пее един такъв певец, възприемаш неговата музика, то ако имаш болест в сърцето, в главата, в гърдите, всичко ще изчезне. Ако си сиромах, ще забогатееш. Ако си глупав, ще поумнееш.

Сега мнозина от вас мислите, че сте много добри композитори. Аз гледам като дойдат някои млади, нищо не разбират от музиката, но си дават мнението. Ако искате да знаете дали сте добър певец, може да направите опит: Когато времето е дъждовно, изпейте една песен, ако се проясни небето, вие сте добър певец. Или, когато времето е ясно и вие изпеете една песен и се заоблачи, тогаз сте добър певец. Но ако с вашето пеене, облачното небе не се прояснява, вие сте обикновен певец, както всички други, и не си правете илюзии. Някой път като пея, времето се изяснява, а някой път като пея, не се изяснява.

Вие музикално не постъпвате добре. Старите сестри много хубаво изпяха като излязоха. Те пяха хубаво за малките деца. Те имаха една амбиция да се покажат, има някои места, гдето те не пееха хубаво.Един камък е скъпоценен, който дава най-големите пречупвания на светлината. Той дава краски с хубави тонове. Снощи видях, че във вас има заложби да пеете, но само едно ви липсва. На българина му липсва постоянство.

Дълго време трябва да пеете тук на земята, за да можете да влезете в Небесния Храм. Онези, които не пеят добре, няма опасност да ги задигнат горе. В небето няма нужда от тях. Земята се нуждае от тях. Небето има нужда от много добри певци. Аз желая да останете на земята и да пеете добре тук.

"Музикалният живот на душата"23.03.1938г.

Да вземем из музиката едно обяснение. Всинца не сте музикални, не разбирате философията на музиката и обяснението не е ясно. Ти вземаш един нормален тон. Нормални тонове са тия, които нито се понижават, нито се повишават. Казвате: „Той се е понижил“. Не е лошо да се понижи човек, нито е лошо да се повиши. Има нормално състояние, дето човек нито се повишава, нито се понижава. Има нормални тонове, които трептят само повишени, понижение не може да стане. Те са няколко, малко са. Някои трептят и повишени и понижени. Други трептят само понижени. А други само повишени. Питам сега: Кое е онова, което заставя един тон да измени своето нормално състояние, да се повиши? Да кажем повишавате „до“. Какво му предават с повишението на тона? Този тон вече е минал в понижено състояние, той придобива мекота, а в повишено състояние той придобива сила. „До диез“, ако понижите, той ще придобие известна мекота. Та казвам: Някой път зависи, трябва да повишавате тона, за да придобиете сила, някой път трябва да го понижавате, за да придобиете мекота, която е необходима. Музиката като възпитателно средство ще употребите. Отлични свойства има. Ако така не разбираш музиката, а искаш само да се повишаваш.

Или сега аз забелязвам някои певци. Много певци има, на които им трябва сила на тона. Трябва да ги закалят, трябва да повишава всичките тонове и той само прави усилие, но той прави само усилието на желязото.

Сега, онези от вас, които искат да пеят, щом в даден случай ти се безпокоиш дали ще вземеш вярно или не, ти не разбираш закона на пеенето. Безпокоиш се, имаш предвид, че ще те слуша някой, ще ти се смее. Като изучавам пеенето, мене ме интересува аз сам как пея и аз сам се слушам. Трябва да ида между същества, които да не се интересуват от моето пеене. Ще ида при дърветата. Дали правилно пея или не, те са снизходителни, казват те тъй: „В нас живот е, който образува музиката“. Те са само едно отражение. Като ида между тях, както и да пея, те няма да ми кажат нито дума или добре пея, или зле. Ако сте между дърветата, как ще пеете? Вземете друго. Има една Любов на музиката. Всички музиканти, които не успяват, нямат музикална Любов. С музикалната Любов, както на желязото е необходимо огън, защото ако на желязото няма огън, не може да се закали. Огън трябва и на музиканта, който свири или пее, той трябва да има музикален огън. Музикална Любов аз я наричам. Щом имаш Любовта на музиката в себе си, на певеца, ще може да закалиш гласа си, да туриш сила на гласа си. Може да туриш и мекота. Без туй, каквито и усилия да правиш, постижение не може да имаш. А пък може да имаш и музикална Любов, но трябва да знаеш как да закаляваш.

Искате да вземете верен тон „до“. В понижено, в нормално и в повишено състояние. Ще започнеш от нормалното състояние най-първо, защото ако един музикален тон не може да го понижиш и ако не можеш да го повишиш, то значи не може да разполагаш с неговата сила. Ако една своя мисъл ти не може да я закалиш, да ѝ дадеш мекота, ти ще претърпиш известно фиаско, несполука в живота. Мнозина трябва да говорите музикално. Като започнете, с кой тон започвате говора си? (Учителят каза високо: „Какво искаш?“) Кой тон е? (Учителят изговаря ниско: „Какво искаш?“) Кой тон е? „Какво искаш?“, нормален тон ли е? Понижен ли е или повишен? Основният тон, с който започваш речта в даден случай, ще определиш дали тона ще го вземеш нормално, дали повишено или понижено състояние. Понижено разбирам да туриш мекота. Меките тонове са събирателни, а пък онези, силните тонове, разпръскват нещо надалече. Когато искаш да изпратиш далече, ще дадеш повишен характер на речта, когато се молиш за един човек дали ще оздравее или не.

Музикалната Любов трябва да вземе участие в молитвата. Тия работи вие не ги знаете. Мислите, че и без музика в рая може да влезете. Не, не. Без музика в рая не може да влезеш. Човек, който не е музикален, в рая не може да влезе. Той не може да влезе. Може да го зърне на прага, но не може да мине. Можеш да слушаш един оркестър и в салона да бъдеш, но да станеш член, да пееш в хора или да свириш в оркестъра, не можеш. Ако си добър певец, може да вземеш участие. Ако си отличен певец, ще те вземат, но ако не си, ще те оставят.

Сега да се върнем към основната мисъл за музиката. Сега, представете си, че ви дам да проучвате песента „Махар Бену“, да я изпеете по всичките правила, понижено и повишено, да ѝ предадете и мекота и сила. Не да измените същественото, да я повишите в един тон. Защото някой път музикантите изменят. Много пъти от една гама в друга гама поставят, но работата не се свършва. Дали е в „до-мажор“ или в „ла-мажор“, „до-минор“ или в „ла-минор“, в която и да е гама, трябва да се пее. Най-хубавите са които, минават от една гама в друга. Запример, ако аз мина от „до-мажор“ в „ре-мажор“. Какво е гамата? Два диеза. Но това са технически работи. Повишеният тон на „ре-мажор“ в дадения случай показва, че онова, което пееш, трябва да дадеш сила на движението. В „до-мажор“ ти се въртиш наоколо, спирално, както някои деца прашките си въртят, а като пусне камъка на прашката, то е вече „ре-мажор“. Сега туй между вас да остане. Трябва да го проверите. „До-мажор“ вие дълго време трябва да го опитвате и трябва да го пуснеш, за да образуваш „ре-мажор“. Най-първо трябва да разбирате в двата диеза – „ре-мажор“. Ами ако са два бемола? Защо с два диеза е „ре-мажор“, а с два бемола е „си-миньор“? Музикантите си имат правила.

Първото нещо, когато пеете, трябва да имате музикален огън. Сега това не изключва всичко онова, което знаете. Вие понякой път се спирате и казвате: „Аз това зная“. Но знанието във вас трябва да се организира, да расте. Много пъти знанието може да е така разхвърляно, че ние не може да го използуваме. В цигулката онези, които вземат най-първо лъка, от единият край до другият край прекарват лъка силно. Да натиска лъкът. То е един метод. Децата както започват – с натискането. С натискането на ръката може големите виртуози да го правят. Детето щом натисне лъка, излиза един неопределен тон. То не знае как да натиска. Като свири на цигулката трябва да остави ръката свободно да тегли, само тяжестта на ръката като минава е достатъчна. Някои учители по музика искат да чуят гласа. Тихо трябва да свири, да се научи онова дете. Някои от вас, когато пеете имате желание гласът ви да бъде силен. Гласът ви може да бъде силен, ако започнете от тихото. В природата всички неща започват тихо. Силният глас, той е експлозия някъде в дадения случай. В природата виждаме изгрева на слънцето. Светлината иде слаба, после се усилва, усилва, докато дойде до изгрева на слънцето. Та винаги дръжте в себе си туй усилвателно положение. Да кажем, вие имате едно песимистично настроение, болен сте. Да допуснем, че имате една обикновена простуда. Употребете музиката да видите за колко време ще оздравеете. С музика може да се лекува. Тъй на настинката, на простудата започни да ѝ пееш. Ако пееш, в 24 часа ще иде. Най-много три деня. Тъй музикално попей на тази простуда.

Ти може да направиш музикално една разтривка. Как бихте пели? Как бихте пели на настинката сега? Може да ми отговорите: Туй ни остана сега, всичко свършихме, това ни остана. Пък като станете сутрин, как започвате? Откъде трябва да започнете? Сутрин като станеш, поне една песен малка трябва да съчините.

Сега сте дошли в една област на малките постижения. Аз съм правил опити. Свириш някоя песен, вземеш „ре“ свободно. Ако вземете „ре“ свободно на струната „ре“ и на струната „сол“, тия два тона се различават. Едновременно „ре“-то може да го вземете на „сол“ струна на 4-ия пръст. Ще направите повече усилие. А пък може да го вземете и свободно, без никакво усилие, но всякога един тон, дето вземат участие човешките пръсти, ако вземете „сол“ без участието на пръстите има един резултат. Имате „сол“, „ре“, „ла“, „ми“. Може да вземете един тон с първия, втория, третия или четвъртия пръст. Те се различават. Ония тонове в музиката, които се вземат с първият пръст имат достойнство. Тия, които се вземат със средният пръст, с големият пръст, давам им стойност. Придобиват ценност. Тези, които се вземат с третия пръст им се дава красота. А тези, които взема с малкия пръст има практическо приложение. Всичките ония цигулари, добрите цигулари, като свирят, този, малкият пръст играе. Има практическо приложение. Ако малкият пръст не играе, както трябва, то нещата практическо приложение нямат. Онзи пианист като седи, мърда пръстите си. Четири основни тона ще вземете. Вие даже не знаете какъв основен тон представя първият пръст. От първият пръст излизат известни тонове в музиката. Те са специални работи. Някой път, ако се занимавате с философията на музиката, ще ги разберете.

"Музикална любов"04,05,1938г

Някой иска да пее. Но ако започнете една песен от основния тон „До“ и трябва да слезете в низходяща степен, колцина от вас ще вземат долно „до“, което е една октава по-долу от основния тон „до“? Нито един от вас не може да вземе това долно „до“. Повечето от вас ще вземат горно „до“, но долно „до“, няма да може да вземете. Ако имате за основен тон „сол“ в основната октава, по-лесно ще можете да вземете долно „сол“, т.е. една октава по-долно от „сол“ в основната октава. Тогава горно „сол“ ще вземете малко по-мъчно. Повечето от вас по-лесно ще вземете долно „сол“, отколкото горно „сол“. Ако вземете основния тон „до“, малцина от вас ще можете да вземете по-долното „сол“. Може да има някои от вас да го вземат, да могат да слезат в бас до долно „до“. Та казвам: Нещата в света са постижими. В много случаи зависи от това, каква основа вие вземате в живота. Много неща са постижими и непостижими; зависи каква основа на тона вие взимате, отде започвате. При сегашните условия, тъй както се развива музиката, трябва да имаме правилна идея за музиката. Музиката е един Божествен метод за да стане животът по-сносен. Музикалният човек има един много завършен характер. Има хора, които се тревожат, когато чуят фалшиво изпълнение на музикален откъс. Аз имам един познат, музикант, когато се свири нещо фалшиво, той си маха ръцете край ушите и излиза навън. Дразнеше го това. За да кажеш една дума хубаво, музикално, изисква се музика. Трябва да издадеш музикални трептения. Например, как ще произнесеш думата „Любов“ музикално?

Сега може да попитате: „Каква е разликата между 2⁄4 и 3⁄4 и 4⁄4?“ – 4⁄4 е творчески такт; той е най-силният такт вътре в природата. 2⁄4 е женски такт, 3⁄4 е детски такт. 3⁄4 – това е „сол“ в музиката. 2⁄4 урежда живота, а 4⁄4 – създава живота. Човек е създаден при 4⁄4. Турили са го в градината при 2⁄4 и при 3⁄4 го извадиха от рая навън. А пък сега отвън рая учи 5⁄4.

Какво съставлява музиката? Туй е такт! При един тон трябва да определиш колко време трябва да продължава. Например, един даден тон се развива. Какво пространство ще завземе и колко трябва да продължава? Да кажем, че 2⁄4 е тактът. Да знаете, на всяка четвъртина колко време трябва да дадете. Времето трябва да го сметнете много правилно. И ако дадете малко повече на едната нота, вие я удължавате. А ако ѝ намалите трайността, съкратявате я. Някой бърза в живота. Музикално е създаден човек.

И всички хора не са еднакво музикални. Най-музикална сега е бялата раса. В нея се развива сегашната музика. Тук на челото, странично над веждите, има един ръб, който е центърът на музиката. Над веждите тук е центъра на времето. Някой човек има такт. Много е учтив. Има време развито. Той знае как да постъпи. Минавате, той ви дава место, отстъпва. Или ще ви търпи да се изкажете. А пък онзи, у когото не е развито времето, той бърза във всичко. Той взема някой път половината нота като четвъртинка, а пък някой път половината взема като цяла нота. И след това, като си създадем една особена музика, ние почваме да се питаме: „Защо светът е такъв?“ Туй е животът, който ние сме си създали.

Какво трябва да прави един банкерин, какво трябва да прави един музикант, един певец? Трябва да пее! Не само да пее. Трябва да пее хубаво. И този музикант трябва да се опитва в две неща. Един муизкант в две неща може да покаже, че е добър музикант. Ако времето е много влажно, да се изясни чрез неговото пение времето, както е днес. И като запее и времето се изясни от облаците, той е добър певец. Тогава ще светне, светлината ще дойде. А пък когато 3–4 месеца е било суша и като дойде той да запее, и дойде дъжд, той е добър певец.

Казвам сега: Облачното време – това са тъгите и скърбите. Някой път е много влажно времето. И трябва да си попееш някой път за да могат да се разпръснат тия тъги. Вие всичките трябва да се учите да пеете, за да можете да си разпръснете тъгите. Може да има трояко пение. Ти можеш да пееш с ума си. Защото пението е един процес на ума.

Но можеш да пееш по Божествен начин. Тогава по Божествен начин ти ще пееш за Любовта в света, ще пееш за Разумността в света, ще пееш за Свободата в света. Те са три неща велики. Ще пееш за Любовта! Ще пееш

Сега, ако ви кажа: Изпей „сол“! Защо трябва да пеете „сол?“ За да цъфнеш. Който не може да пее „сол“, той не може да се разцъфти. Щом вземеш „сол“, можеш да вземеш и „со“. От „до“ до „ми“ имаме терца. От „сол“ до „до“ имаме кварта. То е вече Божественият принцип. Кварта е четвърта степен. Това е Божествената страна. Третата степен е за децата. Втората степен е за жените. А пък първата степен е за Бога! Сега, това е пак неразбрано. В първата степен ти ще бъдеш сила, мощ, разумност. Във втората степен ти ще бъдеш начин как да създаваш нещо, да уредиш една къща. А пък в третата степен ти ще внесеш равновесието и радостта в хората. В дома този закон е верен: Момъкът е единицата. Неговата възлюблена е 2. А пък детето е 3. Детето носи радост като дойде. То е 3⁄4. (Учителят прави движение с дясната ръка в три посоки: надолу, надясно и нагоре – както се движи ръката при такт 3⁄4.) Започва се движението отгоре надолу – това е доброто; надясно – това е разумността и нагоре – това е Любовта. Това е 3⁄4 такт. Добро, разумност, Любов!

Сега коя песен бихте пели с такт 3⁄4? Ти в духовния свят не можеш да пееш докато не чувствуваш. С такта заедно трябва да станеш добър, трябва да станеш разумен, и трябва да станеш Любов. Ти в духовния свят без този такт не можеш да помръднеш ръката си надолу. Ръката ще остане на местото си. Ако си добър, ще слезе. Като си разумен, ръката ти ще отиде в дясно. Ако имаш Любов, ръката ти ще отиде нагоре.

Някой път не вземаш добре известен тон. Как ще вземеш тона „до“ верно? Аз имам една свирка. Тая свирка знае по-верно да взима тона. Тая неразумна свирка взима по-верно тона, а пък вие разумните хора, понякой път не може да вземете тона верно, понеже има малка промяна в атмосферата. И поради това може да има една вариация в тона.

"Доброта, разумност, любов"18,05,1938г,

КНИГА: Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия

Сега малко музика. (Учителят взима цигулката.) Всички вие имате стари възгледи. Искаш да бъдеш човек, изправи се хубаво, наведеш се, туй е страхливост. Няма да те е страх от нищо. Искаш да бъдеш смел. Как ще ми представите любовта си сега? Вие си отваряте ръцете за прегръщане. Двете ръце като че прегръщате. Да се пее, да се свири е трудно. Да пееш и да свириш трябва вече умът да работи. Ти трябва да си минал физическия живот и да си влязъл в духовния. Да излезеш из духовния и да влезеш в умствения свят, в една Божествена област, тогава може да пееш. Само в Божествения свят има пеене. В другите светове без пеене минава. Пеенето, това е най-хубавото нещо. Пеенето, това е най-хубавата работа. Да свириш, това е най-хубавата работа; трудът, това е по-долу. Имате труд, имате мъчение. Мъчението е за физическия свят. Трудът е за духовния свят, а работата е за Божествения свят. Музиката спада към кой свят? Съединен духовният свят с Божествения. Не може да съединиш двата свята, да ги разбираш, ако ти не пееш и не свириш. Не само да свирите на един инструмент. Сега за пример къде са забатачили българите? Всичките нещастия на българите произтичат от тона „фа“, когато понижават и повишават тона „фа“. Ако не може да го туриш в съчетание с другите тонове, ти ще създадеш дисхармония. Българите имат едни песни с най-хубавите тонове, внася[т] известна тъга. (Учителят свири нещо тъжно, българско.) Българинът търси изходен път и не може да го намери. (Учителят пак свири нещо българско.) Сега иде разрешението. Едно разрешение на песента. (Учителят пее.) „Черни дни са настанали, обществото нас ни е потъпкало. Ние всички трябва да се събудим. Силен трябва да бъде човек в живота. В робство не трябва той да остава. Роб да става, напред той трябва да върви, докато стане силен, да победи. Само така той ще може господар на себе си да бъде.“ (Учителят правеше и движения, като пееше тия думи.) Динамика е това. Вие, понякой път, трябва да пеете.

Та казвам сега: Всичките вие страдате от необработен материал. За пример аз за много работи съм изучавал. Една българска песен ми направи впечатление. В музиката на българите съм намерил едно нещо. Българинът в материалните работи не е задоволен. Колкото и да има, казва: „Не ми стига това.“ В материално отношение не може да бъде задоволен. В материално отношение ти търсиш надолу. Щом пееш „фа“-то много хубаво, все надолу ще слизаш. За да се избавиш от „фа“-то трябва да пееш „сол“. Ако не започнеш да възприемаш и да даваш, „сол“ да вземеш с „фа“, животът не е само във „фа“. Докато не започнеш да даваш, живот няма. Сега всички не знаете как да давате.

Сега за пеенето. То е само един метод. Казвате: „Актьор е това. Няма нищо.“ Той може да представи нещо. Научете се всички вечер като останете, да направите едно движение. Знаете ли колко е красив човешкият организъм! Каква форма! Тази госпожица беше чехкиня. В нея има идея. Няма мускулче в нея, което да не е разработено. Коремчето не е изпъкнало, линия има. Тя си показва своето изкуство. Защо другите може да се съблазнят? Казват: „ Танцувала.“ Вече има наука за танците. В ходенето има изкуство. Човек трябва да има известна идея. Човек, като ходи по лицето на земята, той трябва да знае как да ходи, като си движи ръката, като говори. Някой път си отваря очите повече, някой път стиска веждите. Той трябва да научи, че всичките му линии да са на място.

"Физически, духовни и умствени нужди"28.12.1938г.

1939г.

Някой път някой пее и изведнъж друг кипне и казва: "Не пее хубаво!" Че толкоз знае човекът! Той не е гениален певец. Сега се учи. Или някой свири на пиано и не могат да го търпят. Някой казва: "Гръмна ми главата." Някой път и пианото е разгласено. И казват някои: "Докога ще ни смущават?" Че тези хора ще станат един ден артисти! Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева. Такива гениални ще бъдат! Защо се безпокоиш? Аз имам едно правило. Когато чуя един да свири лошо, аз го считам това за късмет. Аз събирам тази вълна. И той като пее, аз го записвам. Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша. Имам си един начин - като микрофон е той. Лошите песни ги пиша. И като се върна, ги поправям. И като поправя песента, виждам, че следващият път той пее по-хубаво. Виждам, че законът работи. Като го слушам втори път, изменил се е гласът му.

Да попеем сега малко ("Сила жива"). Като ви казвам да бъдете добри цигулари, не казвам, че изведнъж ще станете виртуози, но всеки от вас може да свири. Аз ви проповядвам едно: постоянно пейте! Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан. Можеш-не можеш, пей! (Всички изпяхме "Сила жива".) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика. Казано е: пейте и възпявайте Бога в сърцето си. Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее. После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във вярната интонация, да спазва времето, ритъма и пр. После, да разбира какво е съдържанието вътре.

Да кажем, да ви дам тези думи за пеене: "Смели бяха мислите на душата, Смели бяха нейните стремежи. Смели бяха нейните постъпки."

Каква песен бихте направили от тези думи? И ако вие не можете да направите, има музиканти в невидимия свят, които ще направят. Съвременният свят се нуждае от музика. В бъдеще няма да критикуваш. В бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен. Изпейте "Махар Бену" с интонация, с ритъм. Като пеехте сега песента, забелязах една малка дисхармония в обертоновете. Няма отзвук. (Учителят изпя само двете думи "Махар Бену". После свири и всички изпяха "Тъги, скърби вдигай, слагай". Изсвири и идилията, а след това една нова мелодия със следния текст "Смел беше пътят, който душата беше подела".)

Това е в ритъма на дарбите, които са скрити във вас. Не се обезсърчавайте, но всеки да пее. Ние седим и казваме: "Това е невъзможно." Певците, нека бъдат вдъхновени. Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби. Всеки певец е едно благо. И всички един ден трябва да пеете. (Учителят изпя: "Смел беше пътят, който душата беше подела".) Всеки един от вас трябва да бъде смел в пътя си! Не трябва да се обезсърчава.

Пейте сега. Простудил се някой... Нека да пее! Всеки ден пейте по три часа. Боли те крака, стомахът и пр. Употреби музиката като сила. Не да слушат другите, а ти да се слушаш. Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят. Тогава ще има здраве. Там, дето има музика, има здраве. Там, дето няма музика, няма здраве.

"Божествената топлина"29.11.1939г.

КНИГА: Към обетованата земя

1941г.

Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш. Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса? Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят?” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане?” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми. Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа. ”Аз мисля”. Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш. Аз съм имал пример с един учител. Дойде той при мене, запалил се по музиката, иска да стане музикант. Казвам: Изсвири ми нещо. Изсвири ми. Казвам му, като го слушах: Не си губи времето, не можеш да станеш музикант. Може да станеш един от обикновените капелмайстори, добър учител може да станеш, поп може да станеш, търговец може да станеш, земеделец, но музикант не може да станеш, не си губи времето. Ще си изгубиш времето, ако се опитваш музикант да станеш. – ”Запалил съм се за музиката”. Запалил си се, но музиката не е в твоето естество. Ти не си роден за музикант. То е последното.

Една болка ще се яви във врата ви, или на кръста ви, или в коляното, или отдолу в пръстите, или в ставите. Туй показва какви са дефектите на вашия мозък. Значи, свири се на някой концерт. Ноти има в коляното, в лакътя, ноти има на врата, в гръбнака има ноти, те са турени на петолиние и ноти има навсякъде по петолинието, горе, долу, навсякъде има ноти. Един музикант, който боледува в коляното, в материалните работи не е добре. Щом болката е в лакътя, в умствено отношение не върви добре. Щом е във врата, духовната музика не е добре. Щом го боли главата, Божествената музика е объркана.

Ти ще оставиш един ден хората, тогава сам трябва да знаеш да пееш. Ако другите ти пеят, то ти трябва да плащаш, то е по закон. Ако сам пееш, то е по любов. Ти докато очакваш другите хора да ти пеят, то трябва да имат разположение. Ако са разположени – ще ти пеят, ако не са разположени – няма да дойдат да пеят. Ти само, когато пееш и свириш по Божествения закон, ти, когато искаш, можеш да пееш коя и да е класическа песен, може да свириш, каквото искаш. Обаче, ако е по закон. Онзи, когото ще задължиш, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викат го да свири при един американец в едно богато семейство и за една вечер свирил един или половин час и му плащат хиляда долара. Сто хиляди лева са. Хубаво, ако Падаревски дойде при вас, кой от вас би могъл да плати на Падаревски да дойде и да свири?

Та казвам: Ако сега мине някой виден музикант при вас и вие не сте готови, какво ще научите от него? Ако аз ви дам едно парче по закона на хармонията, тук някои сестри, които не обичат други и казвам: Тази сестра, която не обичате, искам да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция.

Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влезете в един свят на съвършени същества, които са минали преди вас, ще идете между тях, но какво ще правите, кажете ми? Те ще почнат да ви свирят. Когато свирят, имат една идея. Когато свирят и пеят, тяхната музика минава чак до земята. Някой път седне някой ангел, някое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисълта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Някъде ангелът свири и скръбта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станеш радостен. Този ангел свири тук, докато ти станеш радостен. Между ангелите и тебе разстоянието е толкоз голямо, колкото от земята до слънцето. По радиото предават и ти слушаш. Аз тук ги слушам, те от 3-4 километра от Европа предават, тук ги слушам, като че от десетина метра свирят. Като слушам, виждам как се предава музиката. Някои свирят много хубаво, някои свирят много обикновено, няма нищо музикално. Като ги слушам, виждам – свирят, за да мине времето и да му платят. Не разбира да свири, но чака да му платят. Някоя певица кряска, пее, взема високи тонове. Аз, като я преценявам, ако я викам да ми пее – едва бих й дал пет лева. Бих й дал 50 лева, дето се мъчи да пее, а за изкуството ще й дам пет лева. Че се мъчи да пее, ще й дам 50 лева за измъчването.

„Какво е ангелското пеене?” Ангелите чувал ли си ги да пеят? Казват, че когато Христос се родил, дошли цял полк ангели, които пели песента. Но имате ли една ясна представа какъв е бил този хор? Не сте били там, само предполагате. Трябва да сте чули пеенето, за да знаете какво нещо е ангелско пеене.

Мене ми разправяше един американец, който беше слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила “Сънят на живота”. “Цигуларка, казва, за пръв път почувствувах, като я слушах, че имам желание да раздам имането си и бях готов да се примиря с целия свят.

"Законът за Божествената хармония"26.03.1941г.

Всички вие имате едно погрешно схващане в музиката. Имаш един инструмент, мислиш, че от цигулката излиза музиката. Никаква музика не излиза от цигулката, нито от органа, нито от пианото. Музиката е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека. Там са законите. Инструментът е само условие, както радиото. Слушате, радиото ви говори, но говорът в радиото не се образува. То е само едно условие. Онова, което става в човешкия мозък, то се проектира. Музиката е израз на онази вечна хармония. Тя е единственият признак, че сте здрави. Щом не искаш да пееш, щом не искаш да обичаш – ти си болен човек, то е мярката. Щом си разположен, ти тананикаш вътре, ти си здрав. Та казвам: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трябва да развиете слуха, да схващате отвътре как излиза музиката. Майката трябва да пее сопран*, бащата трябва да пее бас*, синът трябва да пее тенор* и дъщерята алт*. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бъде първокласен сопран, бащата – първокласен бас, синът – първокласен тенор и дъщерята – първокласен алт. Имате вече идеалното семейство. Ако свирят, майката – първа цигулка, бащата – контрабас, синът – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това са само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколения трябва да минат. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. Тогава наместо музиката идат разни дрязги, които създават хиляди тревоги. Тревожите се за нищо и никакво. Някой път капелмайсторът се тревожи за една нота. в музиката погрешки не може да стават. Там, дето стават погрешки, то не е музика. Някой път ви се струва, че има дисхармония. То е когато съчетавате две гами* или два тона, които не си хармонират. Всеки тон сам по себе си е хармоничен, но заедно тоновете не си хармонират.

Казвам: И в музиката имате плюс, положителна музика, слънчева музика е. Минус е земната музика. Дава равенство. След това имате минус и плюс. То са процеси на музиката. Плюс с плюс се отблъскват и минус с минус се отблъскват. Плюс с минус се привличат. Имате два плюса и в средата минус. Това е военната музика. Там има състезание на два тона, които се бият. Минусът е поле, за което се бият кой да го вземе. Има бум-бум. Слушате тази военна музика.

Щом някой пее, той е здрав. Пеене трябва да има. Някой и като охка, има пеене в охкането. Като чуя някой болен как охка, казвам: Този няма да умре. Веднъж ме повикаха при един болен на умиране. Слушам как пее. Казвам на сестрата: Не бой се, той не ще умре, той ще оздравее. Като престане да пее човек, подписан му е паспортът за другия свят. Преди три-четири месеца дойде при мене един генерал, казва ми: „Свърши се”. Като седи, слуша-м дишането му, не пее. Казва: „Моята се свърши”. Ако не пееш, рекох, ще се свърши. Не се минаха три месеца и замина на другия свят.

Казвам: Може да продължите живота си. (Някой) казва: „Защо ще пея? Нека Господ да ми даде живот, тогава ще пея”. Че ти досега на Господ не си пял. Кой от вас е пял на Господа? Изгрее слънцето – изпей една песен. Видиш една цъфнала круша – изпей една песен. Видиш една река тече – изпей една песен. Казва: „Ще ида да пея, като видя една круша цъфнала”. Видиш гроздето узряло – изпей една песен, откъсни един грозд. Навсякъде в пеенето човек да изразява своята благодарност, хармонично да пее. Казвам: Това е един истински начин за самовъзпитание. Ако така не мислите, не можете да имате прогрес. Аз съм правил опити, опити. Навсякъде като вляза, чувствувам, че хората не са разположени, те не пеят. Щом вляза, имам разположение да пея, тия хора са здрави. Казвам: Тук трябва да пеете. Та сега аз обръщам внимание – трябва да пеете. Някой път ви слушам отгоре как пеете, някой път пеете много хубаво. Казвам: Добре отиват. Та и здрави, и болни като станете – пейте. После – никога не критикувайте музиката. Вие ще кажете: „Не може да пее той”. Ами и ти не можеш да пееш. Ти критикуваш себе си. Научи се да пееш и свириш. Научете се поне една песен да пеете, която можете да я изпеете хубаво. Една песен, но на свят да я изпеете. Може да е от три, четири реда. Може да кажем: „Вдъхновение, ти носиш Божие благословение, изобилна светлина, мирен живот”. Някои от вас ще кажат: „Защо не дойде на млади години? Сега на 40-50 години да пеем, какво ще кажат хората?” Да се карат две сестри – то е в реда на нещата, а да пеете? Две сестри на 60 години, като се карат, доста поумнели. Аз бих желал да се карат музикално, както в операта.

По-хубаво лекарство от музиката в света няма. Ако музиката би се приложила, всичките да пеят, учителите да пеят – 99 % щяха да се възпитат. Ще остане 1%. Приложете този метод, той е най-лесният и най-ефикасният. Не само пеене, (но) тогава във вас ще се създаде един стремеж да учите, да работите, във всичко ще ви върви.

Ха сега, коя сестра ще изпее “Изгрява слънцето”? Ха нека стане една стара и една млада, от любов да стане, не заради моите думи. Ако някой от вас има подтик, импулс, не да кажа: „Стани, сестра”, (а) подтик да дойде. Вие, ако не пеете, аз ще ви пея най-после. /Учителят изпя “Фир-фюр-фен”/ . Може да се пее още по-хубаво. “Изгрява слънцето” кой ще изпее? Аз ви повалявам в тази постъпка. Всеки иска да даде път на другите, пък той остава последен. Но в другите работи не е тъй.

Изучавал съм какъв ритъм има музиката. Не е лесна работа. Коя сестра ще изпее “Изгрява слънцето”? /Една сестра и един брат изпяха “Изгрява слънцето”/ . Изпейте сега “Давай, давай”.

Най-първо ще пеете на физическото поле. Вие отвътре се притеснявате, отвътре трябва да станете музикални. Казва: „Не зная да свиря” То е външната страна. Всеки си има по един инструмент. /Учителят свири на цигулката, после изсвири и каза/. Сега аз наричам това “движение на сърцето”. Когато лъкът отива надолу, ръката се движи отгоре надолу, то е във връзка със слънчевата енергия. Когато ръката се движи отдолу нагоре, енергията от земята иде. Казвам: Ако на земният ритъм давате слънчевата цена, не е право. Някой пcт на слънчевия ритъм дават земна цена. Слънчевият ритъм има едно влияние, земният ритъм има друго влияние. Двата ритъма, единият е положителен, другият е отрицателен, образуват този кръговрат на човешките мисли и на човешките чувства. Седнеш, каквото и да работиш – ще пееш.

"Музика и здраве"02.04.1941г.

Да изпеем Махар-Бену. Махар-Бену не върви. Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби.Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят.

В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете.

Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско.

Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли. За да пее, човек трябва да има красиви мисли. Ние осакатя(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които са груби.

Всички вие имате едно погрешно схващане в музиката. Имаш един инструмент, мислиш, че от цигулката излиза музиката. Никаква музика не излиза от цигулката, нито от органа, нито от пианото. Музиката е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека. Там са законите. Инструментът е само условие, както радиото. Слушате, радиото ви говори, но говорът в радиото не се образува. То е само едно условие. Онова, което става в човешкия мозък, то се проектира. Музиката е израз на онази вечна хармония. Тя е единственият признак, че сте здрави. Щом не искаш да пееш, щом не искаш да обичаш – ти си болен човек, то е мярката. Щом си разположен, ти тананикаш вътре, ти си здрав. Та казвам: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трябва да развиете слуха, да схващате отвътре как излиза музиката. Майката трябва да пее сопран*, бащата трябва да пее бас*, синът трябва да пее тенор* и дъщерята алт*. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бъде първокласен сопран, бащата – първокласен бас, синът – първокласен тенор и дъщерята – първокласен алт. Имате вече идеалното семейство. Ако свирят, майката – първа цигулка, бащата – контрабас, синът – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това са само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколения трябва да минат. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. Тогава наместо музиката идат разни дрязги, които създават хиляди тревоги. Тревожите се за нищо и никакво. Някой път капелмайсторът се тревожи за една нота. в музиката погрешки не може да стават. Там, дето стават погрешки, то не е музика. Някой път ви се струва, че има дисхармония. То е когато съчетавате две гами* или два тона, които не си хармонират. Всеки тон сам по себе си е хармоничен, но заедно тоновете не си хармонират.

Казвам: И в музиката имате плюс, положителна музика, слънчева музика е. Минус е земната музика. Дава равенство. След това имате минус и плюс. То са процеси на музиката. Плюс с плюс се отблъскват и минус с минус се отблъскват. Плюс с минус се привличат. Имате два плюса и в средата минус. Това е военната музика. Там има състезание на два тона, които се бият. Минусът е поле, за което се бият кой да го вземе.

"Музика и здраве"02.04.1941г.

Една песен може да я пея по много начини. Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си.

Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония. Или има хора, които с години работят в музиката. Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате.

Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите. Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да види-м какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”.

Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока.

Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине.

"Три основни тона"18.06.1941г.

Всички неща отвън не са музикални. То са само условия за музиката. Щом като свири, чрез въздуха той предава една своя идея, една истина и между мене и него се образува една вътрешна връзка. Че въздухът се движи – това не е музика. Въздухът е проводник на музиката. През въздуха минава самата музика, тя става един хубав начин да се приеме животът. То е музиката, то са музикалните тонове. Всеки тон е проводник на Божественото, което хората не го знаят какво е. Някой мисли сега, че той е музикален.

"Ново воюване"25.06.1941г.

Да кажем, вие пеете някой път, но различни са приложенията на пението. Зависи какво е приложението. Да кажем, всекиго може да накараш да пее. Има някой човек, с нищо не може да го накараш да пее. Сега всеки от вас бих накарал да пее.

Но трябва да се пее за нещо, трябва да има някаква подбудителна причина.

Разположен си, пееш, любов има в сърцето ти, пееш. Има една любов, която пее, има една любов, която мълчи. Каква любов имаш? [За] някого, когото обичаш, [ако] няма никаква опасност да те чуе някой, пееш. Но представете си, че този, когото обичаш, го преследват, ще пееш ли?

Онези, които пеят, те са свободни. Тъй щото, вие, които пеете, сте свободни. Тези, които не пеят, не са свободни.

Аз вземам музиката, тя съществува в природата като един от най-добрите начини за постижение. Тя не е изкуство. Тя е като въздуха – както въздухът е необходим за живеенето, така и музиката е необходима, човек да постигне нещо. Без тази музика животът ти ще бъде много ограничен, няма да има никакви постижения, нищо не те радва. Щом влезе музиката, носи нещо хубаво, светлина носи, топлина носи, сила носи, носи постижения. Ти вече имаш импулс. Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна.

Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство. Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение. Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение. Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи.

Първо музиката е била права линия.

Музиката носи най-хубавите подбуждения. Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон. Някой се провикнал, друг му отговорил. То е музика на съобщение. Тази музика съществува и в животните. Животните издават музикални звукове. Това е праволинейна музика. После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук. То е подсъзнанието. Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече. Музиката се явява в самосъзнанието на човека. Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика. Бащата ще бъде свръхсъзнанието. Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика. Сега имате тъжна музика, няма го бащата. Майката ги насърчава, казва: „Сега баща ви като дойде, ще донесе всичките богатства.“ Като дойде свръхсъзнанието, ще донесе всичките условия за музиката.Музиката е нещо, вложено в човека. Някои същества са обработили материала на музиката, условия на музиката имат. Защото ако във вас преодолява твърдата материя, музиката ще бъде много слаба. Ако преодолява водата, музиката ще бъде течна. Водата е добър проводник, но водата много дава и много взема. После, ако преодолява въздухът, той ще ви придаде динамичност. Музиката, като дойде в човешката мисъл, мислено като разбирате музиката, тя ще ви даде подтик, направление.

Човек като дойде до музиката, трябва да е много внимателен. Сегашните музиканти, забелязвам, всички са нервни. Туй е неправилно.

Аз бих желал вие младите и старите да не знаете много теории, но да пеете сега. Кораво сърце е туй, когато му пееш, чувствуваш едно неразположение.

Как ще ви предам музика, когато не обичам музика? Казва: „Пейте!“ Как ще пее? Онзи, който иска да предаде, той сам трябва да започне. Една искра, която се [е] запалила, може да предаде своята динамика. Но незапалената може да говори колкото иска за топлината, тя не може да се запали. Да кажем, в реалния свят ние предаваме нещата. Истинските неща се предават чрез контакт. Трябва да знаеш. Ти, за да разбираш до-то, трябва да дойдеш в контакт с до-то, да дойдеш до едно същество, на което основният тон е до. Ако искаш да се запознаеш с ре, ще дойдеш в контакт със същество, на което основният тон е ре, да познаеш трептенията. Ако искаш да се запознаеш с ми, ще влезеш в контакт със същество, на което основният тон е ми. Искаш да се запознаеш с фа – ще се запознаеш със същество, на което основният тон е фа. Ще се запознаеш със същество, на което основният тон е сол, после ла и си. Туй същество трябва да го намериш или в някой човек, или в някое растение, или в ангел. Ако имаш общение с ангелите, още по-добре. Ако нямаш общение с някой ангел, ще ходиш в гората, ще намериш едно дърво, което издава тона до. От някое дърво изтича тонът ре, от друго изтича тонът ми, от друго – тонът сол, от друго дърво изтича тонът ла, от друго – си. Цветята още по-силно предават музиката.

Преди няколко дена, дойде ми на ум да се занимавам с източната музика. Дойде ми един мотив. Като свирех, явява се пред мене един с чалма, не така, но израства в съзнанието ми, виждам го като една картина. Един източен тип с чалма. Лице червендалесто, валчесто, без брада, около 30 години. Като свирех, явява се. Започнах да се занимавам. Този се явява, защото добре свиря. Понеже добре свиря, дрехите му са шарени. Питам: какво ще ме ползува? Някой от хиляди години дошъл със своята чалма – гъжва. Чул музиката, видял съм го в музиката. От вас, ако запеете една българска песен и един българин дойде с дрехите си, вие сте добър певец. Той да се яви пред вас. В музикалния свят се явява, в ума само когато пеете хубаво. Приятно му е, иска да чуе малко.

Сега представете си, че Земята е до, духовният свят е ре, Божественият свят е ми. Това е в първата фаза. Имате пак: физическият свят е ми, духовният е фа, Божественият е сол – втората фаза. Пак имате: физическият свят е сол, духовният е ла, Божественият е си – имате третата степен. В тая степен физическият свят, духовният свят и Божественият свят, материалът е по-изтънчен и работите в сол–ла–си лесно стават. Първото съчетание е основа, второто – съдържание, третото – смисълът на живота.

Та, казвам, основната идея: Разумният свят е музикален. Понеже там всичките неща стават лесно – изпееш една песен, всичко ще дойде лесно, ще влезеш в света на музиката. Щом си неразположен и влезеш в света на музиката, неразположението ще изчезне. Превръща се за добро. Искаш да се поразходиш някъде – като пееш, веднага отиваш; ако не пееш, на едно място седиш. Искаш да идеш някъде – ако пееш, ще идеш; ако не пееш, седиш на едно място.

Та, казвам: В музиката е основа истинското движение. Човек не може да се движи, ако не пее. Животът не може да има смисъл, ако ти не пееш в себе си. Значи отговорил си на ония подбудителни причини, които са разумни, и те веднага ще създадат безпределен свят, да тръгнеш да го посещаваш.

Нас ни интересува един тон, който може да вземем. До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,] фа ни интересува, сол, ла, си ни интересуват. Дойдем до втората октава. Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина. Две октави е доста. Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете. Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се. Имате пет октави. Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо. Като се съедините, хубаво е. Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката. „Хей, хей!“ Буквата х много мъчно се пее. Музикално, тя представя два отворени интервала в две противоположни посоки, едните и другите се отблъскват.

Искаш да пееш, казваш: „За кого да пея?“ Пак се върнеш, казваш: „Остарях.“ Искаш да пееш, казваш: „Не съм богат.“ Искаш да пееш, противопоставяш нещо. Пей, нищо повече! Другите как пеят? Остави другите, ти пей! Ти като пееш, искаш да угаждаш. Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе. Пей, той ще те коригира много добре. После ще остави едно много добро настроение в тебе.

Щом може да дишаш, непременно трябва да пееш. Всеки, който диша и не пее, е прегрешение. Всичките хора днес страдат, че не пеят. В пеенето ще употребите дълбокото дишане.

Пей на тия деца как се пече хлябът. Те седят и слушат. Като се опече хлябът, изваждаш питата, ще измениш гамата. На опечения хляб ще започнеш да пееш. Майката да седи, децата да ядат, тя да им пее. Ако майката пее, децата ядат по-добре. Според мене, когато децата ядат, майката трябва да пее; когато майката се храни – децата да пеят. Това е един порядък непонятен заради нас. Как може това? При яденето ти не може да пееш. Пътищата на яденето и пътищата на дишането се различават. В устата ако вземеш въздух, в сляпото гърло ще влезе храната, ще свършиш. Щом човек се занимава с много низки работи, трябва да мълчи. Щом се наяде хубаво, тогава може да пее. Малко трябва да яде певецът, много не трябва да яде. Малко като яде, няма да има нужда.

Човек, който пее, показва, че е здрав. Иде една светла мисъл, едно топло чувство. Самата мисъл, законите на музиката, онзи, който мисли хубаво, е свързан с музиката. Чувствуваш един свят приятен – то се дължи на музиката. Щом мислиш, стане ти приятно. Неприятната мисъл не е музикална. Щом влезеш в един свят и търкане се образува, става възпламенение – не е музикален

Трябва да имате един опит. Някой от вас има възпаление на крака. Като започнем всички да пеем, ще се махне възпалението. Някой, който има силно възпаление на крака, ще му пеем, да видим за колко минути ще се премахне възпалението на крака. Или когато ви заболи кракът, хванете някой музикант да ви свири. Да повтаря песента, да видите след колко време ще се премахне туй възпаление на крака. Ето как седи научно: има една музика, която внася топлина. Тази болка, която се явява в ставите, винаги става едно свиване на капилярните съдове, явява се страдание. Кръвта като минава, в нея се намират полеорганически вещества, започват да трият около капилярните съдове, образува се възпаление. Започват да се разширяват капилярните съдове, отвърстията стават по-големи, кръвта започва да минава по-лесно. То е всичкото.

Вие като българи, вас ви интересува българската музика. Българската музика е преходна. Търси тя. Тя не е музика на удоволствие. Българинът като пее, той търси път. Като пее, има мисъл. Само че досега не е намерил по кой път да тръгне. Българинът като изучавал музиката, забатачил във фа – там е всичкото му нещастие. От хиляди години седи във фа, ходи и се връща във фа – то са земните блага. Господ му дал, казва: „Не ти трябва повече.“ Не му трябва целият свят, не трябва да бъде един голям народ от 100 милиона. Един малък народ. Казва: „Голям народ като другите.“ Голям ако си, само през големите врата може да минаваш. Ако си малък, може и през големите врата, и през малките дупки да минаваш. По-добре малък да си.

Сега ще ви свиря една българска песен, която показва, че той ще излезе. Днес времето не е много музикално, наполовина е музикално. Като свиря, някои струни се разпущат, тоновете не излизат вярно. Някой път струната сол се затяга, някой път се разпуща. От много български мотиви този е най-хубавият. Доста хубава е българската музика. Човек трябва да има българско разположение, за да свири. Аз съм проучавал българската музика във връзка с хармонията. Българската музика считам затворен интервал. Намерил съм място, дето може да се свърже с хармонията. Проучавал съм и източната музика. Един затворен интервал на сърцето е тя. В източната музика иска удоволствие, в българската музика иска движение. Потиснат е българинът, иска да се освободи. Източната музика е удоволствие. Като седне, иска да му свирят, като яде, иска да му свирят. (Учителят свири български мотив.) Това е най-хубавото, което българинът може да даде. (Свири друг мотив, весел, игрив. После свири друго парче.) Това е една песен, която минава в хармонията.

Най-първо трябваше да почна с източната музика, да имате едно разнообразие, да видите ритъмът какъв е. Тази музика е едно слизане, качването е по-малко. Интервалите на слизането са по-големи, а тия на качването – по-малки. (фиг. 7.4) При инволюционната музика интервалите на слизането са по-големи, при еволюционната музика интервалите на качването са по-големи, на слизането са по-къси. (Учителят свири един източен мотив.) Туй е основното. Наричам я музика на сърцето, на удоволствието. Нас не ни е потребно да се връщаме назад. (Учителят свири парче от новата музика.) Това е новата музика, хармония има. Обнадеждва. Влиза в една нова фаза, дето човек влязъл да се освободи, още малко му остава.

Умният човек трябва да бъде музикален, да употреби музиката за себе си. Вие като пеете, знайте, че тия вълни отиват по целия свят. Някои души, които са в хармония с вас, с пеенето си ще внесете спокойствие. Някой може да живее в Америка, нагласен е на тази гама с вас – като пеете, той чувствува, че нещо хубаво иде.

Навсякъде по Земята трябва да има пеене, хубави мисли, хубави чувства и постъпки. Само така ще се поправи светът. Казваме: „Да се поправи светът, да се тури ред и порядък.“

Християнската музика тепърва трябва да се образува. В по-свободни времена се яви класическата музика. Трябва малко свобода. В туй притеснено състояние как ще пееш? Щом се усетиш спокоен, пак ще пееш.

Сега вие трябва да пеете в България, понеже се намирате при най-добрите условия. Сега ако не пеете, не зная кога ще пеете. Едно детинско състояние да имате. Всякога да ви интересува музиката. Чуеш един хубав тон – не знаеш в какво седи този тон. Може в този тон да си чул един, който пее ре хубаво. Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението. Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване. Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания. Нали това го наричат моделиране? За да можеш да моделираш, трябва да вземеш ми. За да дадеш плътност на тона, трябва да разбираш фа.

Българинът е загазил във фа. Той плътност има, но не може да моделира фа. Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа. Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа. Има и динамично фа. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл.

Има музикален пулс на сърцето. Когато има топлина, сърцето хубаво бие, една приятност излиза от сърцето. Като пипнеш пулса, приятно ти е. Някой път чуеш, сърцето ти прескача. Що не искате да бъдете певци на себе си? Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма? Три милиарда поданици имаш, пейте им! Те те знаят, че си певец. Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея?“ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери. Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо. Всеки от вас носи нещо музикално. От туй музикалното трябва да отделяте.

Някой път вие критикувате някого, който пее. В музиката никога не критикувайте, изслушайте го. Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги. Между тях има басове, има тенори, има сопрани. Като запеят, оперно пеят. Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави. Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи. Слушайте някой път щурците. Има и една музика на цветята. Идете някъде, когато сутрин преди изгрев цветята зреят – има там един музикален пукот, нещо много хубаво. Като слушам, има нещо много приятно. За бъдеще тази музика ще слушаме – цветята как пеят. Водите, които текат, и те пеят. Едно съчетание има на музиката. Ушите ни малко още не са годни. Сега схващат сегашната музика, която е статична, определена. Растенията по този начин не пеят. Има друг начин.

Ще се повърнете към онази музика, с която сте направени. Вие сте музикално направени. Когато Господ създаде човека, музикално го създаде. Всичките ноти ги тури на място. Както Господ ви създаде, ще пеете. Всеки един от вас да започне да пее! Да мисли, да чувствува, тъй както Господ го направил. Туй е сега новото в света.

В музиката има една музикална кал. Когато пях източната музика, има една музикална кал, неразположение, като някой човек, когато ял и пил много, че като стане сутрин, боли го главата. Искам да се отличавате от другите хора. И по музиката трябва да се отличавате, в музикално отношение трябва да се отличавате. Може да не сте богати, но [да] кажат: „Певци са, как пеят!“ Като пеете, като свирите, да бъдете родени певци. Затова ви свиря. Другояче не бих ви свирил. Аз искам да зная, като свиря на себе си. Аз държа едно правило, като свиря или пея: ако свиря хубаво, свиря още малко, свиря малко повече, няколко минути повече. Ако не свиря хубаво, с няколко минути свършвам по-рано. Щом пея хубаво, по-дълго пея, щом не пея хубаво, гледам по-скоро да свърша. То е едно упътване.

В света на музиката седят упътванията, добрите думи. В музиката това е най-фината материя, най-фината сила, най-фините мисли, най-фините чувства. Всичко туй е в тоз музикален свят. Тогава като влезете, няма никакво противоречие. Там е абсолютната свобода. Навсякъде ходиш, слушаш такава музика, каквато искаш. Искаш силна музика – силна. Искаш тиха музика – тиха. Искаш музика на ума, на сърцето, на духа, искаш музика на материалния свят. Ще видиш, че в този, физическия свят, музиката е много груба на Земята. Трябва да слушаш музиката на Земята. Много загрубяло е човешкото ухо. Има музика на Слънцето. Лъчите на Слънцето внасят нова музика. Месечината моделира тази музика. Две влияния трябва да дойдат, да съедините влиянието на Слънцето и влиянието на Месечината на Земята. Тогава ще кажете: „Ще пея за Господа отсега нататък.“

"Музикални подтици"12,11,1941г,

В музиката всяко нещо е на мястото си и си има точно определено време. Тогава всичко туй е определено музикално. Музикално нещата се уреждат магически. Всичко туй само по себе си иде. Направете един опит. Вие по някой път имате хрема. Попейте на хремата – тя ще си замине, нищо повече. Какви са тоновете на хремата? Не бързайте вие да си замине болестта изведнъж. Болестта в дадения случай е публика. Вие като погледнете на болестта, тя да остане доволна, че да ви плати. Публиката е болест. След като ѝ попеете, като си замине болестта, вие ще бъдете доволен. Без пеене болестта [не] заминава и вие сте недоволен. Като замине болестта, вие сте доволен. Музикално трябва да ѝ пеете. Имате главоболие – попейте на главоболието. Нямате пари, безпаричие. Попейте на безпаричието – ще дойдат парите. Къща нямате – попейте, къщата ще дойде. Нямате нива – попейте и нивата ще дойде. Каквото и да пееш, магически става. Каквото и да помислиш, става. Попей на Слънцето – ще идеш на Слънцето. Попей на Марс – ще идеш на Марс. Попей на Юпитер – ще идеш на Юпитер. Но да знаеш как да пееш. Да знаеш кой тон да вземеш, откъде да започнеш.

Цигуларят, който дава концерт, той е излязъл из зимата. Някои цигулари свирят хубаво, някои не свирят.

Казвам: Сега трябва да се научите да пеете. Как бихте ми изпели една песен на първия тон? Представете си, че до е първата ябълчна семка, която си заровил в земята. Тази семка заровиш в земята, каква песен ще ѝ изпееш? Как ще създадеш една песен за семката, която е посята? То е до, песента на семето, основният тон. Трябва да му изпееш една песен сега. Тя няма да е много голяма песен. Няма да бъде ария или голяма соната, или оперно парче няма да бъде.

Сега, да дойдем до музиката. Сега се спрях върху нещо – страданията в света произтичат от неразбиране.

Та, казвам: Когато един човек пее лошо, когато не взема тоновете, лесно може да се поправи. В музиката един професор, един добър капелмайстор, той ще се обърне весело, ще го погледне и онзи ще се оправи. Който не е добър, ще се начумери. Като разбере капелмайстора добре, ще се поправи. В музиката лесно се поправят погрешките. То е една погрешка на ухото. Ти един тон си го взел няколко трептения по-малко и тонът не е верен. Щом наваксаш трептенията, ще се оправи. Ти не искаш да подядаш. Не трябва да подядаш тоновете. Музикант, който не взема вярно тоновете, той е като бакалин, който подяжда 5–10 грама. Музикантът от този тон вземе нещо, от онзи тон вземе нещо и хората са недоволни. Казвам: Не подяждайте нещата.

Сега Бог ни е пратил на Земята да се научим да пеем. Най-първо ще се научиш да пееш на светлината. После ще се научиш да пееш на топлината. Ще се научиш да пееш и на силата. Или: най-първо ще пееш на главата си, ще пееш на сърцето си, ще пееш и на тялото си. Като станеш сутрин, на кого искаш да пееш? Ще пееш на главата, на своята мисъл. После ще пееш на сърцето, което тупти, и най-после ще пееш и на цялото си тяло. Коя песен сега мислите, че съответствува на тялото? Коя можем да изпеем? Тук доста песни имаме. „Весел бъди, добър стани“, я я изпейте! (Изпяхме я.) В песента кое съответствува на ума, кое съответствува на сърцето? „Бодрост и веселие“ е на сърцето. И кое съответствува на тялото? Сега не може да се разреши въпросът.

Сега ще изпеем още една песен. Коя песен ще изберете? Я изпейте „Ще се развеселя“. (Изпяхме я.) Знаете защо има дисонанс? Понеже произтича от Стария Завет. Туй нещо отдавна е направено, когато имало голямо разногласие между хората. Сега в ума ви, като пеете, изключително не е било доброто. Трябва да се пее нещо, което е от сегашния век. Със старите работи човек трябва да знае как да се справи, да ги филтрира. Сега да изпеем една песен от 3 думи или от 6 думи. Сегашната песен, която може да я изпеем… Да изпеем песента: „Днес Слънцето иде да ни донесе Божиите блага“. Този дисонанс няма да го имаме, защото схващаме много добре. Туй преди години как е било – „като невеста, загърната с мантия.“ Вие не вземате участие, вие не сте някоя, която е загърната, вие не сте от избраните. Пеете песента на миналото, затова не върви. Какво време, какъв ритъм трябва да дадем на песента? Слънцето иде полека, тържествено изгрява. Тъй, както иде Слънцето, така трябва да изпеем песента. Днес Слънцето иде да ни донесе Божиите блага. Вие изпейте една песен и кой както знае да я изпее.

Пее един човек – радвай се. Аз не мога да пея, аз се радвам. Без разлика – все трябва да се научим от някого. Като дойде Слънцето, внася светлина. Светлината сама по себе си не може да създаде светлина. Слънцето внася светлина. По някой път ние започваме да се пълним със светлина.

Сега имате песента, може да пеете всички, но някъде някои тонове не можете да вземете. До не може да го вземете вярно, понеже не знаете да саждате. Ре не можете да го вземете вярно, понеже не знаете как да ходите. Ми не можете да го вземете вярно, понеже не знаете как да се разклонявате. Фа не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да се събирате. Сол не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да се разцъфтявате като цвят. Ла не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да зреете. Си не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да ядете. Следователно ще се научите. Който не знае да пее до-то, ще посажда дървета, жито, да посаждате по една хубава дума. Една дума ще посадиш и този човек ще запомни думата. Ако я запомни, ти си посадил думата.

Сега във вас седи идеята да идете при ангелите и те ще ви пеят в онзи свят и да се срещнете със светиите. Светиите са отлични певци. Аз не съм слушал по-добри певци от светиите. Пеят хората. Те са като децата. Вие мислите, че светиите са такива големи, както сте ги виждали тук големи. Те са карикатури на светиите. Те са като разумните деца. Като запее където и да е, ще го слушаш, ще се спреш. Като слушаш песента му, в тебе ще се яви желание и ти да пееш. Всяко нещо ще стане възможно. Той като пее една песен, всичко става възможно. Искаш по-добре да работиш, да се учиш, да се жертвуваш. Щом чуеш песента на един светия, всичко става възможно. Щом не чуеш една песен на един светия, всичко е невъзможно. Казвам: Ако чуете светиите да пеят, нещата стават възможни.

Сега идеята е във вас: „Не може да пеем, понеже сме остарели.“ Радвам се, че сте остарели, поумнели сте. Сега на стари години да пеете. Казвате: „Не можем да се движим“ – зима е, ще идете като ученици в училището да се учите. По-напред ходихте в пролетта навсякъде от цвят на цвят.

"Божии блага"24,12,1941г,

1942г

Често казвате: „Така не се пее.“ Как се пее? Пеението е останало едно възпоменание от рая. Дето са пели райските птици, едва сега хората си спомнят за тяхното пеение как са пели. Пробужда се в тях чувството за пеение. Някой път считате, че е много лесна работа да се обясни някое явление.

Онези, които не пеят, какво трябва да правят? Човек в даден случай или трябва да пее, или трябва да мълчи. За да мълчи, той трябва да бъде слушател, не индиферентен, не трябва да взема участие. Има хора, трябва да бъдат потенциали, да кредитират онези, които пеят. Онези, които пеят на сцената, ако няма кой да ги кредитира, няма с какво да изявят туй изкуство. Едновременно човек като мълчи, ще почива. Не всеки, който почива, мълчи. Ако вие не слушате, вие не можете да придобиете. Ако музиката във вас не влиза тъй, както въздухът в дробовете, тя не може да принесе никаква полза.

Сега, под думата музика в широко отношение разбираме целия човешки живот да бъде музикален. Неговите чувства трябва да бъдат музикални, неговите мисли трябва да бъдат музикални, неговите постъпки трябва да бъдат музикални. И движенията трябва да бъдат музикални. Ако ходи човек, да му бъде приятно, като стъпва. Пък сега някой път изкривява крака си, не знае как да ходи. Някои от животните, котката за пример, е майстор. Тя стъпва на ноктите си отпред, но тъй, че в своя неприятел да не събуди подозрение, стъпва много полека, за да не я усети, като стъпва. Значи в котката умът и чувствата работят.

После, за да развиете устата си хубаво, непременно трябва да ядете музикално. Като седнеш да ядеш, музикално да ядеш, да ти е приятно, да слушаш зъбите, когато се допират – който има зъби, пък който няма… Като допираш кътниците си, това са басови тонове; като дойдеш до [кучешките], те издават тенор, а като дойдеш до резците, те са сопрано. Всички зъби като се допират, то е цяла една арфа. Като се допират, зъбите издават тонове. Най-хубавото нещо в живота е яденето и щом ядеш с благодарност, няма по-хубаво от това. После, участие взема и носът. Той постоянно ухае. Този като яде, онзи свири, а друг ръкопляска. Туй е публиката. Казва: „Бис, да се повтори!“ Носът аплодира, публика е, ръкопляска.

Сега децата как ще пеят? Големият син е тенор, малката сестра е алт. В какво седи разнообразието? В една песен може да внесеш едно любовно чувство към Бога.

Досега сте се молили на хората, защо да не можете да изпеете една песен на Господа? На Господа ще изпея една песен. Ако искам да пея на Господа, ще изпея една хубава песен на едно хубаво цвете. Като пея една песен на цветето, Господ е в това цвете. Ще му изпея една песен като артист, че той да е доволен от мене. Казвате: „На едно цвете песен ще пея?“ Пея на Господа, Който е в цветето. Ако пея на Господа и Той е на Слънцето, няма да ме чуе. А като пея на Господа в цветето, Той е наблизо. Ако туря Господа на Слънцето, какво ще внесе? Ако мога да пея на цветето, ще пея и на Слънцето. Ако не мога да пея на цветето, няма да мога да пея и на Слънцето. Някой път и на Слънцето може да пеете.

Да се изпълнят сърцата ни с благодарност за хубавото. Да изявяваме хубавото и отвсякъде да черпим. За идущата година всички да станете хубави певци, да може всеки от вас да пее по една песен соло. Тази година изберете си по една песен от песнопойката, която и да е песен, и всеки да може сам да я изпее. Може да вземете някоя от някоя опера, откъдето и да е, но трябва да научите една песен тъй хубаво, че да може да я пеете сам. Идущата година ще дадем концерт от артисти, които са учили по една песен. Тричетири дена концерт ще имаме все от знаменити артисти.

Тази година да помагаме и да станем проводници на Господа, да примири хората. Да ги научим да се примирят. И от войната, която съществува днес, да излезе едно добро за бъдеще.

"Добри певци"07,01,1942г

Снощи цяла една група бяхме представители на една музикална вечеринка, на едно музикално угощение. Някои искат да знаят какво е музика. Музиката има работа с ядене и пиене. В музиката, ако не знаеш да пиеш, не ходи. Ако можеш да ядеш, да си дъвчеш храната, да пееш хубаво, да ни са отворени очите, ушите отворени, да не спиш, иди. Ако спиш, никак не ходи. Като се връщаме, ме питат: „Какво е твоето мнение?“ Казвам: „Доста хубава вечеря, богата вечеря.“ Туй не се дава често, в годината веднъж се дава такава голяма вечеря. Там имаше едно богато парче от Бетховен, хубаво приготвено яденето, повече от 20 минути ни взе, докато го изядем. Имаше приготвен бифтек от Паганини, десетина минути взе.

Музиката е един организиран свят. Щом говорим за музика, разбираме организиран свят, излизане от хаоса и влизане в организирания свят. Там всяко нещо е на мястото си. Някои питат какво нещо е музика. Аз представям така: до представя Слънцето, ре представя Меркурий, [ми – Венера,] фа – Месечината, сол представя Марс, ла представя Юпитер и си – Сатурн. Цяла една история как е създаден светът. Сега това го давам само за обяснение, може да се измени. Не трябва да го вземете догматично, че съм казал тъй. Туй е едно сравнение. Човек има 5 сетива, до първичната музика още не е дошъл. Онези, които не разбират тази музика, какво разбират под до? Под до се разбира онази първична енергия, която организира. До-то е проводник на тази енергия. Не е въпрос да сложа до, но този основен тон, основните трептения. Слънцето дава до. Сега, съчетание има. Да вземеш вярно до, трябва да мислиш за Слънцето. За да вземеш ре вярно, трябва да мислиш за Меркурий. За да вземеш ми вярно, трябва да мислиш за Венера. За да вземеш фа вярно, трябва да мислиш за Месечината, за Земята. За да вземеш сол вярно, трябва да мислиш за Марс. За да вземеш ла вярно, трябва да мислиш за Юпитер. За да вземеш си вярно, трябва да мислиш за Сатурн. Значи който не може си да вземе правилно, не може да мисли правилно, критически да мисли. Подозрението иде. Защото всякога, когато човек не може да пее си, пада в мрачното на живота. Когато човек не може да пее ла вярно, той няма благородство. Когато не може сол вярно да пее, той не може да бъде юнак, да се състезава за истината. Ако не може фа да пее вярно, въображение няма, всичко за него е безсмислено.

Тоновете са свързани с онова, което в природата е създадено. Ако вземеш до без Слънцето, то е безпредметно. То е само едно положение. Слънцето е тяло. Туй до има отношение към всичките тонове, понеже Слънцето има отношение към известни планети, които образуват вътрешната и външната система. За бъдеще тия планети, които сега се разкриват, те имат съответни нови тонове, които липсват на сегашната музика. Ние имаме само 7 тона. Още 5 тона има неразкрити. За бъдеще, когато хората се развият музикално, ще имаме не 7 тона, но 12. По-напред хората са имали 5 тона, в ранните времена са имали само 3 тона. Животните имат само един тон.

То е една малка философия на музиката. Музиката е едно качество на човешкия ум, качество на човешкото сърце; музиката е качество на човешката душа и качество на човешкия дух. То е музика. Качество на човешкия ум значи, че само чрез туй качество [човек] може да мисли. Музиката е качество на човешкото сърце. Само чрез сърцето [човек] може да чувствува правилно. Музиката е качество на човешките способности. Чрез музиката душата може да се прояви благородно. Всичките Божии благословения идат в душата чрез музиката, която Бог изпраща. Музиката е качество на човешкия дух. Тогава вече искате да знаете определено какво нещо е музика. Музиката е качество на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Тогава, като пее [човек], ще пее за ума си, ще пее за сърцето си, ще пее за душата си, ще пее за духа си. Той има още за много работи да пее, но 4 работи има главно, за които трябва да пее. Защо трябва да пееш? Ако не пееш, не можеш нищо да постигнеш. Ако пееш, много неща можеш да постигнеш. Говорът е пеене. Само че говорът не е още музикален. За бъдеще ще бъде много музикален.

Казвам: Сегашните хора имат едно много повърхностно понятие. Сега говорят за Паганини. Паганини е проникнал. Снощи като свири, виждам духа му, как се [е] борил. Показва един начин, по който един човек може да победи мъчнотиите. Бетовен като дойде, показва по кой начин човешкото сърце може да постигне своите желания.

Музикантът, който разбира, ще знае; който не разбира, ще търси дребнавости, че еди-кой си тон не го взел правилно. Защо не го взел правилно? Понеже не е качество на ума му, не е качество на сърцето му, не е качество и на душата му. Какво ще вземе? Един тон, за да го вземеш в природата, трябва да бъде свързан със Слънцето. Слънцето за тебе трябва да бъде живо. После, според Писанието кога е създадено Слънцето? На четвъртия ден. Значи в квартата. Първият ден е до, вторият е ре, третият е ми, четвъртият е фа, петият е сол, шестият ден е ла, седмият ден е си. В седмия ден Господ си почива. В си си почина. В шестия ден, на ла, човек е създаден. Шестият ден е ден на Любовта. Изменя се, друга гама имаме. Значи имаме друг един музикален строеж.

За да пее човек и за да мисли, той трябва да има някого да обича. Ти като не обичаш никого, ще бъдеш мълчалив като риба. Като обичаш, ти веднага ще пееш, веднага ще мислиш и движение ще има. Музиката е вече движение в света, вечната хармония, която съществува. Човек, който пее, показва, че е във вечно движение. Неговият ум, сърце и дух постоянно работят и са в хармония с Божия закон. Той не може да бъде в противоречие. В музиката много лесно се разрешават въпросите. Сега [младите] разбират много по-добре музиката, отколкото старите. Едно дете тази система може да я разбере много лесно, да започне да пее. По-възрастните започват да философствуват.

Искам музиката да вържете с вашия ум, да свържете музиката с вашето сърце, да свържете музиката с вашата душа. Когато се говори за музиката, разбираме човешкия ум в неговото нормално състояние, човешкото сърце в неговото нормално състояние, човешката душа в нейното нормално състояние и човешкият дух. Затуй Бог изпраща тия учители по музиката. Един учител по музиката трябва да бъде философ, поет, трябва да бъде художник. Той не е глупав човек, но един човек съвършен. То са най-издигнатите хора в света. Някои мислят: Каква философия има в музиката? Философията има своя музика. Поезията има своя музика. Всички изкуства имат музика, движение. Ти ходиш – има музика. Ако не вземеш основния тон, не може да ходиш. Яденето има основен тон. Като вземеш тона, приятно ти е. Пишеш някое писмо. Ако не вземеш основния тон, не върви. Щом [го] вземеш, всичко върви.

Говори се за хармонията. Всяка работа трябва да започне музикално. Щом започне музикално, трябва да знаеш като пееш, къде си. Значи вземеш до – ти си във връзка със Слънцето. Тогава вече имаш отношение към Слънцето. Ще разгледаш всичките планети, всяка планета за какво е предназначена. Без Юпитер не можеш да бъдеш благороден. Ако твоята умствена и сърдечна енергия не минава през Юпитер, не можеш да бъдеш благороден. Ако твоята енергия не минава през Марс, ти не можеш да бъдеш смел и решителен.

Та, аз наричам вярващи онези, които могат да пеят правилно, да пеят гамата. Казваш: „Аз вярвам.“ Изпей тези думи: „Аз вярвам“. Като изпееш „Аз вярвам“, ако си гладен, веднага пред тебе ще има един сомун хляб. Този хляб ще дойде. Като заспиш, ще дойде топлият хляб, не алегорично, но де факто. Всичките плодове и зрънца под музиката зреят. Като им пеят, плодовете се радват и зреят. Ако не пееха, нямаше да узреят. Благодарение, че пеят, затова узряват. Слънчевите лъчи, които идват от Слънцето, пеят. Червеният лъч, всичките други лъчи пеят. Най-възвишените същества пеят и те гледат другояче. Те не гледат на нас с мъчение, но те гледат на нас както ние гледаме на скъпоценните камъни. Като намериш някой диамант, ще го туриш на пръста си. И те гледат на хората така. Казват: „Да си вземем този камък.“ По някой път ни вземат и ни турят на пръста или на гърлото и ни носят. Благодарение, че ни носят като скъпоценни камъни, ние се изявяваме, те се ползуват. И ние се ползуваме от тях. Не само това, но казва Писанието, че Господ ни написал на дланта Си. Понеже сме скъпоценни камъни, Той ни написал на дланта Си. По някой път погледне ни.

Човек е създаден в ла. Някой не може да пее ла. В деня на Юпитер е създаден човекът. Юпитер е иносказание. Венера го управлява, понеже Венера се застъпва пред Юпитер да направят човека. Казва Писанието: „И рече Бог: Да направим човека.“ Та, Любовта в света е дала идеята да се направи човека, че като се пее, да има за кого да се пее. За човека пеят. Майката на кого пее? На детето пее. Детето, и то започне да пее на майка си.

Та, казвам: От това гледище вие седите и се безпокоите, че имате някаква болка. Това не е музикално. Болят те гърдите. Това не е музикално. Вратът те боли. Това не е музикално. Главоболие имаш. Не е музикално.

На тази инертна материя като започнеш да пееш, понеже пението е движение, туй движение като влезе, изчиства калта. Пението в дадения случай е мощно течение, което става по целия организъм. Правилно трябва да пеете, не само с устата си, но с ума си да пееш. В сърцето си да пееш, да чувствуваш, че клетките пеят, да чувствуваш, че цялата природа и тя пее. Знаете колко е приятно това? Да слушаш ябълките как пеят. Уханието, което излиза от цветята, е пеене. Временно пеят. Някои птици в май пеят.

Окултната наука казва, че хората са дошли от Месечината, след като са придобили, каквото имало да придобият. И от Месечината слязоха на Земята. На Месечината останаха най-умните хора, които не може да се забавляват. Ние сме на Земята на забавление, на пеене. Някои пеят [дневно] време, други пеят вечерно време. Месечината пее вечер. Слънцето пее дене. Пеенето на Слънцето е до. Ако поставим още 6 радиуса в кръга, може да поставим нощните тонове. (фиг. 20.2) 6-те поставените, те са дневните тонове, другите 6 са Лунните. Две гами има: едната гама е на Слънцето, другата е на Луната. Мажорната гама е на Слънцето, миньорната е на Месечината.

Сега, да остане само мисълта, че тоновете са свързани с небесните тела. Целият свят от това гледище е една композиция. Земята има особен тон, Слънцето има особен тон, Месечината има особен тон, Марс има особен тон, Юпитер има особен тон, Сатурн има особен тон. Всичките безбройни светове пеят на разни гами, всичко туй пее. Възвишените същества, ангелите пеят. За Паганини казват, че той турял едно петолиние и поглеждал небето. Каквато звезда идела на петолинието, той композирал.

Сега, вие искате без музика да бъдете щастливи. То е невъзможно. Без музика не можете да разберете християнството. Голяма погрешка е на християните, че те не можаха да разберат музиката. Тази, първата музика на евреите беше много обикновена музика. Първите християни се учиха да пеят. Песните им бяха много тъжни, понеже бяха гонени, не им даваха да пеят. Сега може да имат концерти, да пеят. Тогава пеенето не беше така достъпно, както сега.

Има известни същества в природата, които хас не струват от пеенето. Щом речеш да пееш, ще те погнат. Да запее една стара жена, ще кажат: „Какво си се разпяла, какво мислиш? Тази работа не може. Старите жени не трябва да пеят, трезвени трябва да бъдат.“ Българите считат, че старите не трябва да пеят, на тях не е позволено, престъпление е. На младите малко се позволява, но и те, като остареят, не могат да пеят. Криво разбиране за живота. Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си.“ Пейте и възпявайте Господа в ума си. Пейте и възпявайте Господа в духа си. Щом престанеш да пееш, ти си остарял. Щом започнеш да пееш, ти си млад. Защото, щом не пееш, тази неорганизирана материя дойде, спре всичкото движение. Спре движението на ума, спре движението на сърцето, спре движението на душата, на духа. Ти се намериш в тъмна нощ, няма нито една звезда. Виждаш, няма за какво да мислиш. Като дойде музиката в света (аз говоря за Божествената музика), целият свят се разкрива. Виждаш онази красота, която съществува. Тогава какво струва на човека да пее?

Та, казвам: Слънцето е по Закона на Любовта, до. Оттам започва животът. Ако не можеш да вземеш правилно до, ти не можеш да разбереш Закона на Любовта. Защото любовта има ония трептения в себе си, които дават организирания живот наоколо и правят всичките неща приятни. След туй всички други тонове. Те са живи същества в невидимия свят. До е един специфичен тон само на известни разумни същества. Те са авторитет. Други са авторитет за ре. Други разумни същества са авторитет за ми, за сол, за ла, за си.

Казвам: Когато ние пеем гамата, ние сме във връзка с тия разумни същества. Щом човек пее, те прииждат и се обменя. Любовта обича да се обменя с всичките тонове. Тя всички ги обича, всички ѝ са обични. Когато някой път казваме: „Трябва да се обичат хората“, разбираме: този тон до не може да обича другите, понеже съставят цялото. До може да се изрази само когато обича другите тонове. Те като се съединяват с него, образува се една песен, в която човек може да изрази своята идея. Умът е обоснован на законите на пеенето. Чувствата са обосновани на закона на пеенето. Говоря за приятните чувства. Щом дойде страданието, гледайте да се освободите от ония наслойки на миналото, че не трябва да се пее, че не му е дошло времето. Даже хората са закъснели в пеенето. Още като станеш сутрин, ако обичаш Слънцето, ще пееш. (Учителят пее „до“, после следното:)

Като станете сутрин, но криво-ляво да пеете. Пей, крякай! Нека да има крякане. Мисли, че можеш да пееш, не мисли, че не можеш да пееш. Като станеш, пей. Ти да бъдеш и певец, и слушател. Да екне целият Изгрев, да може да се чувате. Целият Изгрев, цяла една седмица като ставате, пейте. Да използуваме едно велико Божие благо. Трябва силна вяра. Да няма колебание дали е вярно или не. Всяко нещо, за което можеш да мислиш, е вярно. Всяко нещо, което можете да чувствувате, е вярно. Всяко нещо, което може да направите, е вярно.

Сега като пеете, мислете, че ви помагат гениите на музиката. Сегашният свят само по този начин може да се избави. Хората, като започнат да пеят, ще престанат да мислят лошо. Трябва да пеем, да славим Господа в сърцето си, в ума си.

"Музика и организиране"11,02,1942г

Вие пеете един тон в музиката, да кажем до. До има съдържание. Тъй, както пеете, основният тон има 256 трептения. По парижкия строй има 437 трептения в секунда. Ти по някой път вземеш един тон, произвеждаш приятно настроение, като пееш, усещаш приятност на слънчевия възел. Като пееш, някой път усещаш приятност в мозъка. Ако приятността чувствуваш в мозъка, е едно нещо, ако я чувствуваш долу в слънчевия възел, е друго. Ако чувствуваш горе в мозъка приятността, тонът е красив; ако чувствуваш приятността в слънчевия възел, тонът има съдържание. Вие пеете: „Изгрява Слънцето“. Тъй, както го пеете, не може да ви ползува. Изгряването на Слънцето тебе трябва да те интересува. Изгряването на Слънцето е велик момент. Представете си 20 години си затворен в една тъмница, дойде някой и каже: „Свободен си.“ В тъмницата си бил, сега те пускат на свобода, на светлина, изгрява Слънцето за тебе. Каква ще бъде радостта?

Конските мухи бягат от пеенето. Като пееш една песен, те бягат. Казвате: „Как бягат?“ Като пееш както трябва, ти с пението произвеждаш известни трептения, мухите не могат да ги търпят и те бягат. Казвам: По някой път вас ви газят лошите мисли. Защо ви газят? Защото не пеете. Лошите мисли никога не могат да търпят трептенията на една хубава песен. На една от най-лошите мисли изпейте една песен, като разбере, бяга. Ако не знаете да пеете, мухите ще се наберат, 1, 2, 3, 4, 100.

Изгрява Слънцето, праща светлина, радост носи за живота тя. Зун мезун, зун мезун, бином тумето. Ум е ум, ум е ум, добрият ум. Ум е ум, твоят ум.

То започва от си, аз го пея от ла. „Изгрява Слънцето“ има три коментарии. Ако го взема от сол, Слънцето цъфти. Ако го взема от ла, Слънцето зрее. Ако го взема от си, Слънцето какво прави? (Учителят пее пак „Изгрява Слънцето“.) Аз пея за себе си. Искам тук песните да ги носите, на ум да пеете. Всичките песни са изопачени. Всеки направил своя песен. Не е лошо да съчините някоя песен, нямам нищо против това. Но то е едно правило. Много простите песни не вървят по всичките правила. Основните принципи в песните са турени много добре. Слънцето изгрява, движи се, праща светлина. После разцъфтява се. После имате ми, тонът значи, че Слънцето мисли. Пак имате движение, после пак се разцъфтява още веднъж. Си има отношение към мене. Ла значи зреене, то значи онези блага, които Слънцето носи. Сега ако бихте ги изпели на българска мелодия? (Учителят изпя думите на песента „Изгрява Слънцето“ на българска мелодия.) Другите неща са като нещо написано на морския бряг. Ще се заличи. Само ефект произвежда.

Сега, не само да се пее. Може да го изпея класически. (Учителят изпя същата песен на класическа мелодия.)

Трябва да пеете, понеже без пение, то е един метод външен. Сега както се изучава, музиката е много тромава. Много механически изучават. Вземете до: подразбираме едно семе, което се посажда. Пея ре, разбирам: туй семе расте. Вземам ми: в ума ми е, че туй семе започва да мисли, съзнание има. Пея фа: туй семе се обуславя, събира. Фа е земен метод, събира енергия на Слънцето. При сол цъфти, при ла зрее. При си опитвам му благата. Цял един процес. Като пея още, виждам процесите, които Бог турил вътре в законите. Цялото ми тяло оживява. Често аз ходя музикално. Аз, като излизам, вземам тон. Като тръгна, вземам ре правилно и тогава леко се върви. Започна някой път да правя нещо. Трябва да взема ми. Щом взема ми, моята работа е свършена. Един художник може да вземе ми. Той взема ми, без да има правилно схващане за картината. Ако не вземе ми, все ще направи някаква погрешка. Ти не можеш да направиш добро, ако не вземеш ла. Ако не знаеш ла, добро не можеш да направиш. Пък доброто да го направиш, трябва да имаш какво да даваш. Трябва да знаеш как да направиш туй добро. Ти свириш една песен. Тя трябва да е узряла, за да ти бъде приятна.

Всички трябва да имаме желанието каквото свършим, да е благоугодно. Като ни слуша Господ, да е доволен от нас. Като пеем, казва: „Така не се пее.“ Дал ни глас, казва: „Така не се пее.“ Има и други певци, които ни слушат. Като пея, цял концерт, по радиото ще ме слушат. Казват: „Така не се пее.“ Не че ме осъждат. В музиката осъждане няма. Щом не пееш хубаво, оставаш назад, докато останеш на опашката. Като започнеш да пееш хубаво, вървиш напред, дойдеш в средата, докато станеш пръв. При пението пръв не може да стане, който не пее. Който пее, той е пръв. Той разнася Божиите блага. Човек, който е пръв, той раздава Божиите благословения.

Някои от песните са мантри. Всичките стари мантри са вложени в песните. Ако ги пеете, ще се ползувате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Понеже онези, които са ги създали от памтивека, се застъпват за тях. Мене не ме интересува дали вие ще пеете. Тези са песни, които не умират. Те са ценни. В природата туй не умира. Аз може да фотографирам някои. То е друг въпрос. Но те са неща, които съществуват. Не е създадено сега „Изгрява Слънцето“. Гласът не е измислен сега. В българското съзнание има нещо, което се е родило. Това показва, че в българския ум има нещо, което е проникнало. То е радостта в съзнанието на българския народ. Всичките тия песни показват новото в човечеството. „В начало бе Словото“, то е песен, досега не се е пяло. Пее се като музика в съзнанието на хората.

Искам да бъдете свободни. Не мислете, че искам да ви изпитвам. За мене някои от вас сте много даровити по пеене, но не пеете. Даже някои от вас можете да пеете много по-добре от мене. Аз не съм от много добрите певци. Сега, когато пея, може да държа изпит с който и да е певец, и с най-добрите певци. Сега туй, което ви показвам, то е нищо. И понеже зная законите на музиката, като пея, аз трябва да имам някакъв мотив. Като пея по любов, е нещо. Като пея по законите на Любовта, е нещо. Като пея по законите на Мъдростта, е нещо. Като пея по законите на Истината, е трето нещо. Всяко нещо има своето време. Аз може да пея не само както на Земята пеят, но и в небето както пеят. И вие може да пеете. Когато една струна се тури на цигулката, нагласи се добре, може да излезе глас. Ако не се тури на цигулката, не може да даде този тон. Ако се тури и се спазват законите, веднага може да произведе тия тонове.

По някой път мен ми е неприятно да пея пред другите. Аз не съм от тези, които обичат да пеят на хората. За да пея, трябва да вложа любовта, да имам уважение. Като ви пея, може да ви пея и да подигна във вас амбицията. Но искам да ви подбудя да пеете. Аз пея от любов, за да ви дам една идея, че и вие да пеете. Пея по някой път, когато имам някаква мъчнотия; пея, защото се разрешават. Казвам: По същия начин и вие може да си помогнете, че пеенето всичко разрешава. Но то е запалка. Щом се запали един, всички се запалват.

Пейте сега. Няма да бъдете одремали, но ще кажете: „За Тебе, Господи, ще пеем. Сега ще бъдем герои, за Господа всичко да сторим в света.“ Всичко е възможно за Бога в името на Любовта.

Като дойдете, да няма мисъл, че сте големи, но дете в новото знание. Първия път ще пеете на Слънцето. Идната седмица за първи път ще изгрее. То не е изгрявало. Като изгрее, да видите туй слънце във вашето съзнание изгряло, че целия ден да бъдете радостни. Вярвам, че ще го направите. Не искам никой да се оплаква. През тази седмица няма стари. Старите да вървят добре. Да няма прегърбени. Като срещнете една сестра, която е прегърбена, ще пеете „Изгрява Слънцето“. Когото срещнете –„Изгрява Слънцето“. Туй се изисква от всички. Защото сега плащате данъка. Всички ще ги поставим на работа, ще оставим новото да дойде. „Малко да си поживеем.“ – По стария начин мислиш. Днес имаме да плащаме, утре имаме да плащаме. Ще оставим всичките тия платежи, пък ще кажем: „Сега имаме да вземаме вече.“ Изгрява Слънцето, носи вече своите благословения.

"Изгрява слънцето"18,02,1942г