Работна среда на електронния архив
Учител и Господ.
„Вие ме викате Учител и Господ, и добър казвате, защото съм".
Външно думите Учител и Господ нймат нищо ново, те са толкова обикновени. Но в света, тези две думи — учител и господар са две противоположности. В български език с думите господар, господин, госпожа или госпожица се именуват хора, които сж господари на положението, които сж управляващи, високопоставени лица Обаче, в първоначалния език, тези две думи означаваха два вглики принципа, които съграждат човешкия живот. Ще требва да се определи положението на учителя и на господаря, който в този смисъл е взет като Господ. Думата Господ в първоначалния език е употребена в множествено число и е означавала господари. Първият принцип „Учительт" има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господъ14 има отношение към човешкото сърце и душа^ Имайте пр&двид, че в това, върху което ще ви говоря, всЪка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думигб се опрЪделят тъй, както се определят слънчевите л&чи. Не може да произведете известен цвЪт, ако не произведете вибрациите, които му съотаЪтствуватъ. Следователно, като се говори за доброде* тель, напр, требва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална истина или истина, която се изявява въ») Ев. Йоана 13; 13.
чагь. Двойките, сж законите на съграждането. Тези двойки сж в стълкновение с единиците. Турете към тех една единица, ще имате тройки, които след това ще станат на четворки и т. н., постояно ще прогресирате. Да допуснем, вие сте интелигентен човек, срещнете некой тих приятел, заподозрете го в нещо, без да зчаете защо. За да заподозрете кекого требва да имате факт. Не до пущайте съмнение без научна основа. Некой, като се съмнева, казва: „Не знам защо, но нещ» чуаствувам, усещам и затова се съмневам". Туй усещане не е още доказателство. Напр. некой пияница казва: ,,Слаб ми е стомахът, ще си пийна малко винце*. И разсъждава по нататък: „ Защо да си не пийна повече? Като п«хъ малко, чувствувам се вече добре". Но това чувствуване не е постоянно, то е само временно, защото утре ще се нувствувате злЬ. Като приложите това правило, че малко $инце да се пие е добре, после злоупотребявате и с това разваляте ефекта, действието на виното. ЧозЪшкият организъм е така нагоден, че не търпи нищо излишно. От химията е известно, че всеки елемент се съединява с друг в точно определени тегловни отношения; или един елемент се съединява с друг с точно определено число атоми, и то толкова, колкото сж необходими, за да образуват едно здраво, постоянно съединение. Това е здкон. Така и човешките мисли се съединяват по сжщия закон на виделината Тази внделина в духовния свет има сжщо своите краски. Те могат да бждат пасивни и активни. Пасивна е краската, която е отражение, а активна е, която иде направо от самия източник. В сек а мисъл, която произведе въ вашия ум раздвояване, не е божествена, тя е само отражение на виделината. Напр. искате да градите кжща, да, станете инженер, да станете писател, да учите медицина това раздвояване показва, че този предмет, къмъ който се стремите, не е за вас. Преди освобождението на България, когато имаше само неколко професии, бащите съветваха синовете си да станат лекари, защото тази професия е по доходна, доставя повече пари; или ги съветваха да станат йнженери, но не да учат професии, които не сж доходни. Какъв лекар или инженер, или свещеник ще стане той, когато у него нема вжтрешно влечение към работата? Ще прилича на онзи лекар в средните векове, който имал много лесен метод на лечение: лЪкувал своите пациенти с пущане на кръв и им давал да «пият топла вода, слЪд което пациентът умирал. Той се чудЪл: „Нима всички други лекари лекуват сполучливо своите пациенти4'? Така е и със съвременните лекари: дадат некое лекарство, и болният умира, а огЬд това казват, не болният имал слабо сърце, или пък намират друга некаква причина, за да се оправдават. Но не е там причината. Този лекар требва да разбира човешкия организъм, темперамента на всеки свой пациент и да дава лекарства съобразно с това, Сангвиникът и холерикът не могат да се лекуват по един и сящ начин. Защо? Защото в единия и в другия организъм има различни елементи, които реагират по свой особен начин. Споредъ мене, всички болести, които сега сжществуват, се длъжат на дисхармонията, която се явява в божествената виделина. Колцина от вас вЪрват, че има задгробен живот? Но ще кажете; „Тъй е писал еди-кой си велик човек, тъй е казал апостол Павел". Но каква олитност имате вие за тази реалност? Ще кажете: „като умрем, като отидем на онзи свет, тогава ше разберем, има ли, задгробен живот". За да се разбере тази виделина, требва да имате духовно зрение. Всички хора, у които е развито това чувство, имат известни белези в очите, около зеницата, имат извЬстни петна, които показват, до каква степен е развито това чувство у гЬ, У съвременните западни хора това чувство е започнало да се явява като интуиция, предчувствие и т. н.
Един ден и пред вас щи се открий един велик свет, в който виделината съществува Тази виделина иде отвжтре, а не отвън. Съвременните окултисти казват, че, който има тази виделина, той има магнитизъм. Такъв човек е мек, отстдпчив, у него има любов, и той скоро прощава. Това, което разрушава, разваля съвремен¬ните хора, сж следните седемъ елемента: гордостьга, гневътъ, сладострастието, леностьта, скъперничеството, завистьта и лакомството. Гордостьта не е отъ Бога. Богь % създалъ човека да се самоуважава, но той се ,е отдалечилъ отъ Него съ гордостьта. На такьвъ чо¬векъ лицето, ржцете, носа, иматъ белези на гордость. Нема да се впушамъ да ви обяснявамъ какви сж те. Вие сами требва да изучавате тези неща, има много ав¬тори, които сж писали по това. Когато почувствувате въ себе си гордость, че сте много нБщо въ света, идете предъ огледалото и запомнете чертите на лиието си, очи¬те си, запомнете целото ваше разположение. Когато има¬те разположение на любовь, благость, пакъ се огледайте. Хрмстосъ казва; „Неиа нищо скрито въ човека". За сле¬пите хора всичко е прикрито Некой казватъ, че азъ съмъ ви челъ некакви мистерии За онези, които иматъ очи, нема никаква мистерия. Въ моята кесия имамъ една ябълчна семка — ето я — тя е мистерията, посейте я, следъ десетъ години ще видите нейните цветове, плодове и тогава ще разберете тази мистерия. Ще кажете: „Може да има нещо прашно въ всичко това". Страхливите не¬ма да влезатъ въ Царството Божие. По какво се отличава добриятъ отъ лошия човекъ? Който лъже, той говори бър¬зо, а който говори истината, той говори тихо, спокойно и иска казаното отъ него да се провери. И азъ искамъ да проверявате всички неща. Мога чре*ъ тази виде¬лина да се съобщавамъ съ напредналите американци, Ки¬тайци, японци, съ вашите заминали за другия светъ, све- тътъ на божествената хармония. Щомъ имашъ любовь къмъ онзи, който е заминалъ за другия светъ, можешъ да го- воришъ съ него интелигентно, разумно. Има некой медиу¬ми, които не разбиратъ езика на духовете, и като се мжчатъ да убедятъ другите, че говорятъ съ духове, поч- ватъ да изопачаватъ истината и да полъгватъ Не лъжете, кажете с« истината, защото на лъжата краката сж къси. Истината се движи съ голема бързина, и нейните крака сж дълги, за да може да помага на нещастните духове Когато некой казва: „Моите крака сж дълги", азъ казвамъ: „Щасливъ си, но бихъ желалъ краката на твоята душа, на твоето сърце сжшо да сж дълги, за да носишъ тази виделина". Ако може да се развие у насъ тази виделина, ние ще можемъ да избегнемъ 90% отъ тези злини, които сега ставатъ. Виделината е единъ оть основ¬ните елементи за отгледването на добри синове и дъщери. Яа всички жени препоржчвамъ това правило: да не долу-едатъ въ своя умъ мисли, който носятъ отрицателни ка¬чества; онези, които сж изгубили смисъла на живота, не¬ка да посрйщатъ всЬка сутринь изгрева на слънцето.
Наблюдавайте изгрева на слънцето въ продължение на единъ мЪсецъ, и вижте тогава, какво ше почувствувате. На пролйтъ, когато цветята никнътъ, дърветата цъв- тятъ, наблюдавайте ги и проверявайте резултата — въ товл ще намерите смисъла на живота. Какво правятъ съвременните хора? Спятъ до 10 ч сутринъ и надве- черь, когато слънцето залезва, излизатъ да се радаатъ на неговите загасващ* лжчи. На есень, когато листата падагь, тогава излизатъ по разходка. Требва да се изучава природата въ своето време. А сега на какво при- личатъ хората? Некой чеге Евангелието и чуди, какво е искалъ да каже Христосъ съ известни думи. Христосъ е челъ много добре тази книга на божествената природа. Азъ чета книги и се питамъ винаги: има ли писательтъ виделина или не, и какви краски липсватъ у него. СлЪдъ прочита на всека книга азъ мога да вя опиша, какъвъ е неЙьиятъ авторъ, каква глава има, какво е лицето му, какви сж ржцете му, какво мисли и пр Некой искатъ да ^знаятъ, кой и какъвъ съмъ азг. Азъ съмъ това което ви говоря. Ако ви украдя, такъвъ съмъ; ако зи излекувамъ, такъвъ съмъ. Ще питате: ,.Защо той да ни лекува? Безразлично е чой ше ви помогне, азъ или другъ некой. Споредъ мене азъ требва да дамъ никому излишъка отъ моите знания, отъ моя животъ, защото той не е мой- Тази виделина, която иде отвжтре, требва да я препратя навънъ „Всички вие сте виделина". Отъ 2000 години хрис¬тияните четап» този ст>*хъ и не могатъ да го разбератъ. Затова хванете вашия Св. Никола и го обърнете съ главата надолу: той е длъженъ да пази вашата кжща и имането ви, защото той е вашиятъ разумъ. Кажете му: „Ти или добре ще разсжждавашъ, или съ главата надолу ще те обърна44. Питате: „Какво нещо е виделина" ? Когато влезе тя въ ва¬шата душа, лицето ви ще бжде красиво, очите блестящи, отъ ржцегГви ще излиза една приятна топлина, ше изпущате хубава миризма. А какъ миришатъ съвременните хора? Лошо, много лошо. Теменужките и другите цветя ви помагагъ да замаскирате вашата естествена миризма. Тази теменужка, която в*е употребявате, говори; „Богъ се проявява въ скромностьта на живота, а не въ гордостьг&~ Ако вие сте долина, и имате добра почва, Богъ ще наса¬ди въ васъ най добрите семена; а ако сте голъ, горделивъ върхъ, нЪма да има нищо по васъ, освЪнъ вечни снегове". Този е езикътъ на теменужките, и когато хората се пръс- катъ съ техния парфюмъ, нека научатъ езика имъ. Съ това, обаче, не ги обвинявамъ. Бихъ желалъ всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като из¬кажете една дума или напишете нещг, въ него требва да има прекрасна миризма. Споредъ схващанията на тази виделина, всички хора сж цветове. Що е единъ учитель, проповедникъ, земледелецъ, баща, майка, братъ или сестра? Те сж велики божествени цветя. Разбрали ли сте какъвъ цвегь има майката? Като влезете въ живота на виде- лината, ще разберете какъвъ цвегь е майката. По пре¬красни цветове отъ майка, отъ баща, отъ братя, отъ сес¬три, отъ ближни въ света нема. Имате ли тези цветове вжтре въ себе си ? Кой досега не е изпжждалъ виделината десетъ пжти отъ себе си? Кой не е осакатявалъ цвето¬вете на майка си, на баща си, на ближните въ себе си ? Отсега нататъкъ требва да градимъ, да градимъ. И ако искате да подигнете българския народъ, требва да гра~ дите. България се нуждае отъ соль и отъ виделйна, която възраства нещата, и затова учеьите хора требва да мис* лятъ върху това. Безъ соль и безъ виделина — нема Бъл¬гария. Българскиятъ народъ има единъ коренъ долу въ земята и единъ клонъ въ божествения светъ: този народъ требва да роди плодове на клона си горе. Само така мо¬же да се охарактеризира единъ народъ или една душа. Душите, наистина сж индивидуални, но сж едновременно и колективни. Колективностьта е законъ на хармонията. Виделината можемъ да чувсгвуваме съ душата си, съ сърцето си, сь волята си. — Друго нещо, което руши в/делината, е гневътъ. Гневливиятъ човекъ е човекъ безъ воля. На едно место въ Писанието се казва: „гневете се, но не съгрешавайте", Гневътъ е известна енергия, неиз¬ползувана въ добро направление. Всеки е изпиталъ слЪдъ гневъ едно отслабване, което показва, че е настанало де- магнитизиране. — Трети елементъ, който спъва видели¬ната, е сладострастието. То е гробътъ на любовьта. Кол¬ко млади моми и момци сж отмшле преждевременно въ гроба отъ него! Любовьта е хармония, а сладострастието — отрова. — Четвърти елемеитъ, който съсипва видели- ната, е лЪностьта Ако отидете въ Америка, «ше видите, че въ училищата, освЪнъ наука, децата учатъ и съответни за тЪхъ занаяти. Тамъ всеки работи, всеки самъ си изкарва прехраната и счита за унижение да очаква подаяния. Тамъ уважаватъ всеки момъкъ или мома, които работятъ. Бихъ желалъ въ България всеки да се стреми къмъ трудъ; това се отнася до гражданите, защото за тЪхъ се явява опасность отъ леностьта, а не за селените. — Пети елементъ, който руши видели¬ната, е завистьта. Завистьта и гордостьта сж братъ и сестра. Човекъ, ксйто завижда, е и гордъ. Оня, когото е обладала завистьта, се наслаждава*, когато гледат, че другите страдатъ. Спомняте си за оная Шекспиров* драма, дето ск&перникътъ еврейнъ сключилъ договор! да се отреже месо отъ длъжника, и настоявалъ за излъл^ нението на договора» макаръ длъжникътъ да е билъ Пече въ положение да плати. Има и много други примери, то се проявявала тъй злорадно завистьта. Двама се сждили, и сждътъ, като ги изслушалъ, признесълъ се, че на *дии»(А ще наложи наказание два пжти по-тежко, и ги залй талъ, какво наказание искатъ да имъ се наложи. Омзи, комуто предстояло по-малко наказание, предложил*^ДВ се извадятъ очите, на другия — „Но и на тебе и|« извадимъ едното око", казалъ съдията. ,;Нека", отго- ворилъ той, „но затова пъкъ на другия ще се изва¬дятъ и двете". Чо*екъ съ тачава жестокость не може да има виделина. Завистьта се явява и у политическите хо¬ра. В> България има доста много. Дайте место на благородните хора! Ако у некой човекъ има споме-натите петь порока, спънете го, той не е на местото си.
Като казва: ,,в*е сте виделина", Христосъ, раз¬бира хората на бъдещето. Когато Господъ създаде' света съ неговите звезди, Луна, слънце, Той каза: „Това е за бжде- щите хора11, Некой ми казва: „Кажи ми, какъвъ е миналиятъ ми жйаотъ" Той е написанъ на тебе Сега може да имашъ разстроенъ организъмъ, това обаче не значи, че си боленъ. Щомъ се махнатъ условията, Които пречатъ на виделината, това растройство ще изчезне — Другъ Лорокъ, който пречи на виделината, е лакомството — да имаме много. Ще ви приведа единъ лримЪръ за лакомство Въ Испания имало единъ милионеръ, който заробилъ ли области. Всички се оплаквал < отъ него, и за това испанскиягъ царь заповедаль да го затворятъ. Въ затвора, когато искалъ вода или хлебъ, взимали му по 1000 л. за чаша вода и късче хлебъ. „Това е най голямата жес- токость, която се върши спрямо мене казва", затвоникътъ „Това е твоето наказание, му отговорилъ иарьтъ, „ИДИ си сега и не прави другъ пъть това, което не искашъ и на тебе да правятъ". За това Богъ в* праща всички тези злини. Казвате за нЬкого: „Той се е родилъ малоу- менъ(|. Не е верно, че майка му и баща му сж го родили такъвъ, той самъ си е майка и баща. За това нЪшо има дв% теории: едни ^азватъ, че майките предавали своите качества на децата си; други, че детето съществува въ невидимия светъ като разумно същество и си избира под-ходяща майка, подходяща среда, и ще влияе на май¬ка си, като й внушава добри мисли. Бременната майка може да определи, какъвъ ще бъде нейния синь споредъ това, какви мисли въ тов<* време я вълнуватъ* Ние мо- жемъ да се прот*вимъ на божествения св%тъ, но когато- законътъ му започне да действува, силата ще премахне нашето безразсъдно съпротивление. Вие, мъже и жени, които сте тука, сте виделина. За мене злото не съществува. Азъ разбирамъ. че въ бо-жествената хармония зло не съществува, но извънъ бо-жествената хармония има зло. Ако решите да водите добъръ, благороденъ животъ, вие ще имате тази ви¬делина, тя ще бъде съ васъ. Тази виделина е разумна, и всички стари мистици, които иматъ тази виде¬лина, виждатъ необятенъ светъ, пъленъ съ най-хубавите цветове, съ които се пълни техната душа. Когато сте разположени, имате тази виделина. Само че не можете да я задържите за дълго. Некой пъть си мислите, че азъ добре проповедвамъ, но казвате: „Кой знае каква цель има'1. Цельта ми е да изпълня волята Божия. Не съмъ отъ онези, които лъжатъ; досега никого не съмъ лъгалъ, нито съ ме излъгали. Съ нищо друго не може да ме под¬купите, а само съ добро, истина, любовь и мъдрость. Ако искате да служите на Бога т решите това да правите, само тогава Богъ ще слезе отъ своето величие и ще е направи добри хора и велики духове. Азъ ви проповед- вамъ за живия Господъ, за Господа на XX. в*Ькъ — който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, редъ и лордяъкъ, радость и веселие Той носи такива «блага, за които хората не съ помислювали. Ще превърне тази земя въ райска градина, и вие, българите, ше живеете въ нея. Всички ще бъдете живи, пакъ ще ви срещна и ще видите дали е верно това, което ви говоря, или не. Това не съ илюзии, както може да си мисли некой Въ илюзиите има следното качество: за пр., може да храните некого съ илюзии, като му казвате, че сте му дали да яде, но следъ 40 — 50 дени той ще отслабне и ще умре. Съ илюзиите човекъ отпада и оглупява. Но ако вашата душа се храни, ободрява, живее отъ некаква мисъль, то¬ва не е илюзия. Желалъ бихъ всички българи и българки да бждатъ велики — велики въ добродетель, велики въ любовь, велики въ правда, велики въ мъдрость, велики въ онази божествена истина на виделината, за която азъ ви говоря. Разсъждавайте за виделината, тя е съ васъ, опи¬тайте я, бъдете самостоятелни, влезте като пчелите въ всеки цветъ, за да си съберете медецъ. Не оставяйте тамъ да пренощувате — то е сладострастие — а вземете си меда и идгте въ вашия кашеръ,
Това е йскалъ да каже Христосъ съ ду¬мите: „Вие сте видълина" и „Градъ, поставенъ на планина не може да се укрие1'. Като влезете въ този градъ, ще разберете смисъла на вашйя земенъ животъ. Вие си въобразявате, какъвъ ще бъде бъдещия ви животъ. Той е вътре въ васъ I? зависи отъ сегашния ви животъ. Съ¬щото е и съ всека буба, която има въ себе си всички елементи, необходими за превръщане на пеперуда. Нема да се мине дълго време, и вие ще бъдете като тази пе¬перуда, Сега вие вървите по земята въ права линия и се питате, има ли другь животъ: Като станете п е~ перуди, вие ще видите, че има другъ животъ, и съ вашите крилца, вашиятъ умъ и вашето сърце на виделината, — ше кацнете на най-хубавото божествено дърво, дър¬вото на живота, ще разберете смисъла и ще бъдете ра¬достни и весели.
(Беседа, държана на 1 априлъ 1917 г.)