Работна среда на електронния архив
Статии от списание Житно зърно
Дейвид Лоримър
Дейвид Лоримьр е дългогодишен директор на 5стй/гс апй МесИса1 Ие1шогК - една международна организа¬ция, търсеща да развие съвременната науКа и в частност медицинското знание отвъд догмите на ортодоК-салното и материалистичния реду!щионизм, в Която членуват едни от най-изтъКнатите съвременни учени.
Роден през 1952 г., Дейвид Лоримьр завършва „Итън" и университетите „Св. Андрю" и КембридЖ. Препо¬давал е съвременни езици и философия в КолеЖа Уинчестър. Разностранната му дейност в последното десе¬тилетие обхваща областите на духовното знание, екологията в КонтеКста на холистичния възглед за Жи¬вота. Председател е на международната асоциация за изследвания на състоянията, близКи до смъртта, ор¬ганизатор, председател и леКтор на многобройни семинари, изнасяни по цял свят. „Новите мистици", „Отвъд мозъКа" са само част от организациите, в Които той е вдъхновител и двигател.
Автор е на Книгите: „Оцелял? Тяло, ум и смърт в светлината на психичната опитност" (1984), „ВсичКо в едно" (1990) и на три Книги, разКриВащи дълбоКата му връзКа с учението на Беинса Дуно: „Кръгът на свеще¬ния танц" (1991) -ръководство по Паневритмия, „ПророК на нашето време", посветена на Учителя Петър Дъ-нов (1991) и „СКъпоценни Камъни на Любовта" (1994) - превод на молитви и формули от Учителя на английсКи.
РедаКтор е на списанието „Ме1шогК тадагт". МеЖду разностранните му интереси трябва да се споме¬нат музиКата и спорта. Дейвид Живее в Шотландия с Жена си ДЖейн - изследовател и новатор в областта на холистичното лечение, и двете си деца. Голям приятел на България, Дейвид Лоримър многоКратно е запоз¬навал своите слушатели по всичКи Краища на света с духовната шКола на Беинса Дуно.
Всички Вие сте запознати Вероятно поВече от мен с Живота и делото на Емануел СВеденборг, но моЖе би се учудВате Кой е Бе¬инса Дуно и по КаКъв начин негоВите идеи се сВързВат с тези на СВеденборг. Моят отго-Вор е отчасти автобиографичен и отчасти сВързан с историята.
ПърВата ми среща със СВеденборг ста¬на през 1973 посредством белеЖКите Към прочутата поема на Шарл Бодлер „Съот-ВетсВия". И другаде бях чел за неговото Вли¬яние Върху писатели Като БлейК и БалзаК. Та¬зи белеЖКа ме заинтригува достатъчно, за да заема биографията на СВеденборг от уни-верситетсКата библиотеКа. Тя леЖа непро-четена няКолКо седмици Върху нощното ми шКафче, доКато една Вечер се задълбочих В Книгата и тя ме грабна. Бях поразен от фаК-та, че един учен е станал мистиК без да по-Жертва при това сВоя разум и здрав смисъл. МеЖдувременно това първостепенно Качес-тво се проявява и В научните, и В мистични¬те трудове на Сведенборг. Д. Т. СудзуКи из тъКва, че моЖе би не е от полза тоВа, че необиКновените му тВърдения за негоВите Ви-дения и опитности са поднесени В този се¬риозен и прозаичен стил. Обаче за мен тоВа е част от негоВата приВлеКателност.
През 1985 година прочетох 1<нигата на Омраам Михаил Иванов „Космични морални закони". Тя ме тласна да прочета останали¬те му трудоВе и В том ПърВи на събраните му произВедения аз прочетох статия за не-гоВия учител Петър ДъноВ, чието духоВно име е Беинса Дуно. Тя ме Впечатли изВънред-но много, таКа че се сдобих с малКото негоВи работи, преведени на френсКи, и с всичКи броеве на списанието „Ье Огат с!е В1е" от 1958 година насам. Задълбочих се във всичКи тези неща и бях смаян от обхвата, силата и дълбочината на неговото учение. Реших, че трябва да науча българсКи, за да мога да че¬та в оригинал няКои от неговите трудоВе, състоящи се от 150 тома, повечето от Ко¬ито непреведени. Късметът ме срещна с
Продължение от стр. 27
една Жена от България.Която Живееше В мо¬ето селище В Гластоншир, и при Която запо-чнах да Вземам уроци дВа пъти седмично. След тоВа отидох В България през 1989 годи-на, Където срещнах много ученици на Беинса Дуно и присъстВах на летния им лагер на Ри¬ла планина. Там срещнах и Весела Несторо-Ва, тогаВа оКоло 80 годишна, Която ми Каза, че Беинса Дуно й е препоръчвал да чете СВе-денборг, Което би я улеснило да разбере по-добре неговото учение. Започнах да ВиЖдам КаК ВсичКо си идВаше по местата.
България е била източниК на дВа по-ран¬шни духоВни импулса. ПърВият е бил учение¬то на Орфей, Който според легендите е Жи-Вял В планината Родопи. Орфизмът и пита-горейстВото са упраЖнили плодотворно Въздействие Върху западната мистична философия, пренесени чрез Платон и неопла¬тонизма В християнството. След тоВа, през десети ВеК, В България се е пояВило бо-гомилсКото учение. То се е осноВаВало на мистичното Евангелие на Йоан и е било пре¬несено в ЮЖна франция Като двиЖение на Катарите. Това е била една много чиста ре¬лигия, твърдяща, че представлява Христи-янството В първоначалния му вид. Бих исКал да ви прочета една КратКа богомилсКа мо-литва:
„Господи, изчисти ме, пречисти ме Вътрешно и Външно. Пречисти тялото ми, душата и духа ми, за да могат семената на светлината да растат В мен и да ме пре-върнат В светеща фаКла. /-/е/са да пребъда В светлината."
МалКо биография: Беинса Дуно е роден през 1864, син на ортодоксален свещениК, Който аКтивно е участвал в дВиЖението за освобоЖадаване на България от ОтомансКа-та империя. Завършва теология и медицина В методистКия университет на източния бряг в АмериКа през 1895, след Което се връ¬ща в България. МеЖдувременно има един пе¬риод на оттегляне преди да започне своята мисия на Учител през 1904 г. Изнесъл е над 6000 беседи и леКции до момента на замина¬ването си през 1944.
От 1920 г. започва да Води своите пос¬ледователи на летни лагери В Рила, Където дава много от най-вдъхновяващите си леК-ции и внася еКологично измерение в своята мистична духовност. Беинса Дуно е бил и му-зиКант. Той е съчинил оКоло 200 песни, КаКто и музиКата Към създадения от него свещен танц Паневритмия. Неговото пророчесКо виЖдане за Християнството не е допаднало на църКВата, но тоВа е неизбеЖното напре-Жение меЖду пророКа и поповете, меЖду съ-дърЖанието и формата, меЖду духът и буК-вата, езотеричното и еКзотеричното. Сега ще дойдем до сърцевината на не¬говото учение, трите принципа на Любов¬та, Мъдростта и Истината: „В целил Космос съществува един, единствен елемент - Любовта. Любовта е първичният елемент, от Който са произ¬лезли Всички останали. От нея произлиза Животът. Вторият елемент е Мъдрост¬та, от Която произлиза знанието. Трети¬ят елемент е Истината, от Която произ¬лиза свободата. Любовта е път за Кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пре-чупване на Божествената светлина. Истината е път за реализиране на Бо-Жествената светлина, Която носи свобо¬да. Тези принципи трябва да бъдат прила¬гани, в противен случай те загубват сила¬та си." ВеднъЖ той бил запитан за същността на учението си: „ЯдКа на Божественото учение е Лю¬бовта, Мъдростта и Истината. Зная, че па/с ще ме попитате: ,А що са те?" Слушайте вие, Които вече сте извър¬шили непоправимата погрешКа - разчупили сте черупКата на Живота, за да вКусите от неговата ядКа. ЯЖте от ядКата, опи¬тайте истината, но не се препъвайте о черупКите - не исКайте „доказателства" И тъй, чуйте отговор на вашия Въп¬рос! Любовта е това, без Което не моЖе да съществува ниКаКъв Живот.
зърно
31
Мъдростта е това, без Което ниКаКво двиЖение не съществува. Истината е това, без Което ниКаКва граница не съществува. Любовта е начало на Живота. Истина¬та е Край на Живота. Това са двата преде¬ла на ВелиКото в света. Това, Което се дви¬Жи по средата и оформява нещата, е Мъд-ростта. Мъдростта не моЖе да работи, а/со няма едно начало и един Край. МеЖду тях работи Мъдростта - в меЖдината, образувана от началото и Края, Които пъл¬нят всичКи вечности. Без да могат да я из¬пълнят. В тая меЖдина се двиЖи Мъдрост¬та и изяснява КаКво са Любовта и Истина¬та. Мъдростта говори: Аз, Която се двиЖа меЖду началото и Края, ви Казвам: Любовта е начало на всяКо битие. Истината е Крайният предел на бити¬ето, върховната му цел. А зад Истината? -Зад Истината няма нищо. Зад Истината не моЖе да се отиде. ВсяКо нещо, Което е сътворено, след Като седвиЖи, двиЖи, най-после ще спре до Истината. То моЖе да се двиЖи милиони и милиарди години, но Като дойде до Истината, там ще спре. И тога¬ва едно от двете - или ще се съобрази със заКоните на Истината и ще Живее според тях, или ще стане на прах и пепел. Ти Казваш: „КаЖи ми Истината?" (и тоВа е КлючоВа фраза). „Истината не моЖе да се КаЖе. Тя се Живее. Истината е плод на целоКупния Жи-вот. Тя вКлючва това, в Което Бог се про¬явява... Тя вКлючва цялата вечност, Коя¬то е съставена от хиляди и милиони „веч¬ности". Защото има вечности, Които са пределни. Има и вечности, Които са безпре¬делни. Л/со ти, със своята любов не моЖеш да преминеш от началото в Края - да Вле¬зеш В Истината, и а/со със своята истина не моЖеш паК да минеш от Края в начало¬то, ти ниКога не ще разбереш КаКво нещо е Животът." НеКа сега се обърнем Към СВеденборг. В пърВата част на негоВата „БоЖестВена Лю-
боВ и Мъдрост" ние четем, че „ЛюбоВта е Жи-Вотът на чоВеКа", но хората съВсем не осъз-наВат, че любоВта е техният истински Жи-Вот: „НиКой не знае КаКВо е ЖиВотът на чоВе-Ка доКато не разбере, че тоВа е ЛюбоВта." При Беинса Дуно намираме: „Източни-Кът на Живота е ЛюбоВта. АКо хората не разбират Любовта, те не разбират Живо¬та. Животът е плод на Любовта. Живо¬тът не моЖе да се прояви без Любовта . Няма Живот извън Любовта." Втората глаВа при СВеденборг гласи, че Бог сам по себе си е ЛюбоВ, защото Той е са¬мият ЖиВот. БоЖестВената любоВ се изяВя-Ва Като слънце, Което даВа топлина (съот-
Емануел Сведенборг (1688-1772) ВетстВаща на любоВта) и сВетлина, Която В същността си е мъдрост. ИстинсКата любоВ и мъдрост са сВързани В БоЖестВено-то. СледВащата глаВа поясняВа, че Бог не е В пространството, ВъпреКи че Той е Везде¬същ - една Концепция, Която моЖе да бъде схВаната само духовно. Беинса Дуно също описВа Бог Като слънцето на ЖиВота или слънцето Като израз на Бога. СраВнете следното: „Има Един, Който се проявява Като Любов, Като Мъдрост и Като Истина. Има Един! И цялата Жива Природа говори за то¬зи Единия, ВелиКия.
32
зърно
Наричат ео Бог, Господ, Отец. Той изпълва Всичко, изпълва цялото би¬тие, Всички светове, Всички слънчеви сис-теми и Все па/с остава непроявен. ИВ цяла¬та Вечност Той не моЖе да се прояви. В нея няма всички форми, чрез Които Той би могъл напълно да се прояви. Сам по себе си Абсолютният, Непос-тиЖимият е без форма. Той е „нищо". Но това нищо съдърЖа всичко В себе си. Огра¬ничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали. Създава, но никога не се изтощава. Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Крепи Всичко - и отвътре, и отвън, но сам Той не Взема участие В нищо. Уподобяваме Го на Светлина, на Разум - Логос. Но сам по себе си, Той не е ни Свет-лина, ни Разум. Светлина, Разум, това са Негови проя¬ви. Ала богато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява Като Светлина без сенКи, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешни, СВобода без ограничения." РазлиКата меЖду СВеденборз и Беинса Дуно моЖе да бъде Видяна В тоВа, че доКато СВеденборг разглеЖда Бога Като ЧоВеК, съ-щестВуВащ сам по себе си, за Беинса Дуно Той е отВъд ВсичКи форми. За СВеденборг ЛюбоВта е същност, а Мъдростта същест-ВуВание или прояВление, доКато за Беинса Дуно същността е зад формите и КаКто Лю-боВта, таКа и Мъдростта са проявления на Абсолюта, отВъд формите. За СВеденборг ЛюбоВта трябВа да бъде В Мъдростта, за да съществува Като таКаВа, ВъпреКи,че на дру-го място той тВърди, че самата БоЖестВе-на същност е ЛюбоВ и Мъдрост. Според Беинса Дуно Христос е прояВле¬ние на Бога. „Има само един Христос - Живият Христос, Който е изявление на Бога, изяв¬ление на Любовта. Христос - това е Бог, Който серазКри-Ва на света. Като проява на Бога, Христос не моЖе
да се отделя от Него, не моЖе да се разг-леЖда Вън от Него. И Когато аз говоря за Христа, считам го не Като отвлечен прин¬цип, а Като реално въплощение на любовта. Любовта, това е най-велиКата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдърЖа-ние и смисъл. Помнете, че Христос е проява на Бо-Жията ЛюбоВ". При Беинса Дуно намираме Истината Като трети принцип, Водещ до сВобода или осВобоЖдение. По-точно, прилоЖението на ЛюбоВта и Мъдростта заедно Води до Ис-тината. КазВа се също, че ЛюбоВта пораЖ-да доброто: „Доброто е основа на Живота. Доброто е почвата на Живота и същевре¬менно неговата храна. Само доброто моЖе да поддърЖа Живота, само доброто моЖе да го подхранва." СВеденборг изразяВа подобни Взаимо¬отношения: „От фаКта, че БоЖествената Същност е Любов и Мъдрост следва, че всичКи неща във вселената са свързани с Бога и Истината. Защото всичКо, Което произлиза от Любовта, се нарича добро, и ВсичКо, Което произлиза от Мъдростта, се нарича Истина". СВеденборг продълЖаВа нататъК Като КазВа, че БоЖестВената ЛюбоВ и Мъдрост са субстанцията и нейната форма. ТоВа съ-отВетстВуВа доняКъде на формулировката на Беинса Дуно, че ЛюбоВта е източниКът на ЖиВота, а Мъдростта създаВа ВсичКи форми меЖду Алфата на ЛюбоВта и Омегата на Истината. За СВеденборг ЛюбоВта про¬тича ВъВ Волята (но съотВетстВуВа на чуВ-стВата), а Мъдростта В разбирането, доКа-то при Беинса Дуно Волята се асоциира с Истината, ЛюбоВта - със сърцето и Мъд¬ростта съотВетно с разбирането и сВет-лината на ума. Техните формулироВКи обаче се приблиЖаВат при следното обяснение на СВеденборг: „Рационалността е Качество, Което ни позволява да разберем Истината, а друго Качество е способността да пра¬вим това, Което е добро и истина. ТоВа Ка¬чество се нарича свобода, и е Качество на волята."
±итно зърно 33
СВеденборг пояснява, че двата цВята -червено и бяло, съотВетстВуВащи на Лю-боВта и Мъдроста, са фундаментални В не¬бесното и земно царстВа. ЛюбоВта съот-ВетстВуВа на сърцето, а Мъдростта на бе¬лите дробоВе. Сравнете описанието на Бе-инса Дуно за БоЖествения сВят (Който е различен от духоВния). ЛюбоВта, която е Вечна и безгранична, се прояВяВа на четири ниВа, според учение¬то на Беинса Дуно. Нейните прояВи се дВи-Жат меЖду личното и ексклузиВното към инклузиВността на БоЖественото. ПърВо-то ниВо, съотВетстВуВащо на корените на дърВото, е любоВта като стремеЖ В сърце¬то, тоВа са Вълненията на емоционалния ЖиВот. Второто ниВо, съотВетстВуВащо на клоните, е любоВта като чуВстВо В ду¬шата, достигащо до Бога и изразяващо се В братско и сестринско приятелстВо. Трето¬то ниВо, любоВта като сила В ума, съот-ВетстВуВаща на цВетоВете, е рядко среща¬на, еВолюирала форма на любоВта, намираме я при онези, които са подготвени да ЖиВеят и дори да поЖертВат ЖиВота си за БоЖие-то дело, като Христос. ЛюбоВта като при¬нцип В духа, съотВетстВуВаща на плода, е Висшата и Всеобхватна хармония, Висшето проявление на ЛюбоВта, която едВа се проя-ВяВа В сВета. И СВеденборг, и Беинса Дуно са Въплъ-тили ЛюбоВта и Мъдростта В сВоя ЖиВот, след като са ги направили крайъгълни стъл-боВе на своите учения. Те също така са има¬ли изключителни екстарасензорни сили (сиддхи според индийската традиция), ха¬рактерни за онези, които са достигнали по-напреднал стадий на развитие. Известен е епизодът със Сведенборг, който е видял отдалече къщата си, обхваната от пламъ¬ци. Беинса Дуно е бил способен да види мно¬го събития от разстояние, едно от които е било убийството на българския премиер, с който е имал разговор година преди това. Най-често обаче такива епизоди са описва¬ни В ситуации, когато е съществувала опасност за някой от неговите последова¬тели. Казано е в Евангелието, че дори и ед-
но Врабче не пада на земята, без тоВа да е известно на Бога, след като цялото творе¬ние Живее, двиЖи се и съществува в БоЖие-то съзнание. Тези, които са се изравнили с БоЖественото съзнание, Вероятно са спо¬собни да ВиЖдат събитията, ставащи В това поле, които са неизвестни за нас ос¬таналите. Но още повече поради връзката, която съществува меЖду учител и ученик. Моите предишни проучвания върху „чуВст-ВуВане от разстояние" ми показват, че лю¬бовта или емпатията е ключовият способ¬ствуващ фактор. Ще завърша с две молитвени формули от Беинса Дуно: Велик е Бог 6 ЛюбоВта си! Велик е Бог В Мъдростта си! Велик е Бог В Истината си! В ЛюбоВта си Бог поучаВа. В Мъдростта си Бог просВещаВа. МилостиВ и Жалостив е Господ. НегоВата благост Владее над Всичко. Веселието му крепи Всичко. В Господа Всичко ЖиВее и се дВиЖи. Той е Веселие и радост на Всичко ЖиВо В сВета.
Няма ЛюбоВ 1^ато БоЖията ЛюбоВ. Само БоЖията ЛюбоВ е ЛюбоВ. Превод от английски д-р СВетла БалтоВа
34 ;&:итно зърно