Непреривност в процесите

Непреривност в процесите

Размишление.

В природата съществува една непреривност. За да се разбере тя, нужен е отличен ум. Всяко разумно същество изучава живота дотолкова, доколкото го интересува, доколкото му е потребен, доколкото има отношение към него. Ти градиш къща и се интересуваш за нея дотолкова, доколкото къщата ти е в зависимост от природните условия. Например, ако мястото, дето строиш е ветровито, къщата ти ще бъде по-здрава, от по-здрав материал; ако е влажно, ще я поставиш по-високо. На всяко действие има и противодействие; и обратно, на всяко противодействие отговаря действие.

Казваш: Зная добре нещата, опитал съм ги. – Каква опитност имаш? Твоята опитност е отрицателна, тя не може много да ти помогне. Страдал си. Какво си придобил от това страдание? Научил си да се предпазващ ог бъдещи страдания. Страданията са те направили малодушен, изгубил си смелостта си. Казваш, че познаваш хората. Какво си придобил ст това знание? Станал си страхлив. Какво познаваш в хората? – Слабостите им. – Това не е знание. Това са сенки на живота. Истинско знание

185

€ това, което придава сила на човека, с която той гради. Има едно знание, за което се казва, че възгордява човека. Като се надуе, и циреят мисли, че много знае. Да бъдеш надут това не показва, че имаш много знания. Циреят може да бъде надут десетина деня, но щом го боднат с игла, всичката му надутост изчезвя. Това е аналогия, която обяснява нещата.

Мнозина искат да обяснят на хората, какво нещо е доброто и злото, какво нещо е Бог; какво представя Духът; какво са водата, въздухът и светлината, но сами не ги знаят. Смешно е да обясняваш на хората това, което ти сам не знаеш. Как ще говориш за Господа, когато ти сам не Го познаваш? Говориш на хората за любовта, а ти имаш само една допирна точка с нея. Ти сам не разполагаш с любовта. Ако разполагаше с нея, ти би направил чудеса. Духът щеше да работи в тебе. Дето Духът отсътствува, там не е Бог, там любовта не работи. Дето е любовта, там Бог работи. – Искам да зная, какво представят любовта, мъдростта и истината. – Любовта е извор, от койтр изтича животът. Мъдростта е път, по който иде светлината. Истината е цел, към която всички се стремят. Какво разбрахте от това? Лесно е да се каже, че любовта е извор, но това не е достатъчно. Какво извира от любовта? – Животът. – Какво е отношението между любовта и живота? Какво е участието на човека в този извор?

18Ь

Сега, като говоря по този начин, във вас се събуждат личните чувства, обиждате се„ Оставете обидата настрана, и нека всеки си каже, какво представя. Изпъчиш се, изправиш се, мислиш, че много знаеш. Това е временно положение на телото. Утре се разболееш, изкривиш се – друго положение на телото. В този случай, мислиш, че си слаб. Телото мисли ли така? Човек мисли, а не телото. Ти казваш, че си здрав, прав, че си добре построен. Ти същият мислиш, че си слаб, че си зле построен. Това са процеси, през които всеки човек минава. Виждаш един прегърбен човек, казваш, че гредите на къщата му са изгнили, ще се съборят и ще го затрупат. – Какво да направя с тези греди? – Не се занимавай с тях. Днес целият свят се занимава със себе си. Следователно, не се занимавайте със себе си.

И тъй, същината на човека е неуязвима, за никого невидима. Не можеш да кажеш, че човек е тук, или там. – Как, не виждам ли човека? – Какво виждаш? – Виждам, че човек стои пред мене. – Днес го виждаш, но утре замине занякъде. Къде отиде? Друг е въпросът, ако виждаш надалеч и наблизо, през разстояние, както ясновидецът вижда. Дали е на другия край на земята, или на небето, ти пак ще го виждаш. С обикновеното зрение ти виждаш човека, докато е пред тебе. Щом мръдне малко, вече не го виждаш. Следователно, това, което виждаш, още не е човекът, Това е неговата сянка. Някой говори, но ти още не знаеш,

187

какво иска да каже той. – Чувствувам, долавям мисълта му. – Това не е абсолютно истинно. Долавяш нещо, но си далеч от истината. Всеки човек иска да бъде силен, да го обичат и уважават хората. Това са желания, чувства, вложени в природата на човека, той не ги е създал сам. Като контраст на това, Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеците." – Как ще те славят хората, когато спят още? Кой ще те слави? В духовния свят няма спане. Там съществата не спят, както хората. Затова е казано: „Търсете слава от Бога." –Можели човек да не спи? – Докато е на земята, не може. Щом влезе в духовния свят, и без сън може. – Може ли без болести? – На земята не може. Обаче, небесните жители не знаят, какво нещо е болест. Как си представяте небето? Като земята ли? Какво нещо е небето, ще разбереш, само като отидеш там. Като се върнеш па земята, не можеш да разкажеш, какво си видял и разбрал. Спомените, които носиш о*т небето, са като тия от сънищата. Сънуваш, че се разхождаш някъде, качваш се по високи планински върхове, но като се събудиш, нищо не можеш да кажеш: де си бил, какви са тези планини, как се казват, нищо не знаеш. Казваш: Бях на една висока планина, но .де' е тя, не зная. Бях цар, с корона на глава и скиптър в ръка, но де остана царството ми, де останаха короната и скиптърът, не зная. – Реално ли беше това нещо? Някога си добре разположен, чувствуваш, че можеш да обхванеш целия свят,

188

сърцето ти е пълно с любов. Дойде някой при тебе и те бодне с игла. Веднага изгубваш разположението си, и любовта ти изчезва. – Как ще разчиташ на това, което, от едно бодване с игла, изчезва? Любов ли е това? Можеш ли и ти да бодеш? – Мога. – Каква любов е тази, която боде? Клетките, от които е съставено телото на любещия, се движат с такава бързина, че никакъв удар или никакво бодване не може да ги засегне. Клетките на обикновения, физическия човек се движат много бавно, поради което всеки удар или сътресение лесно се отразява върху човека. Ще го боднеш с игла, и той веднага я усеща. Колкото по-бързо е движението, толкова по-неуязвим е човек. Ако мисълта е бърза, и чувствата са бързи; щом мисълта и чувствата са бързи, и действията са бързи.

– Защо се препоръчва на хората добър живот? – За да увеличат бързината на клетките в своето тело. Ако трептенията на клетките ти са по-бавни от бързината на куршума, последният ще те удари и рани; ако са по-бързи, куршумът ще те докосне и ще се върне назад. Днес повечето хора са толкова слаби, че само една дума може да ги повали на земята. Някой ти каже, че^коро ще се разболееш. Ти веднага повярваш на думите му и, като се върнеш у .дома си, лягаш на легло и казваш: Не съм добре. Питам: Как можа да повярваш на празните думи на някого? Друг ти казва, че ще станеш учен човек, и ти веднага

]§9

повярваш. Тежко на онзи, който от думите на хората заболява и учен става. Ученият се ражда с възможности да стане учен. Без да му кажат, че ще стане учен, той става такъв. Здравият се ражда здрав. Следователно, разчитай нау Божествените възможности, вложени в тебе, а не на приказките на хората. Какъв юнак си, ако се плашиш от една дума? Бъди такъв щнак, че и с най- силната дума да те ударят, да я разпръснеш, като че нищо не е било. Минаваш край двама души – мъж и жена, които се карат, ругаят се. Ти се спреш за момент пред тях, искаш да чуеш, кой от двамата е по-красноречив. В това време техните обидни и груби думи се натрапват в съзнанието ти, и дълго време не можеш да се освободиш от тях. Без да искаш, ти ги повтаряш и" препо-втаряш. Случва се, че с месеци не можеш да се освободиш от натрапените думи в съзнанието ти. Мъжът и жената престанаха да се карат, а думите им още звучат в тебе. Не давай ухо на всичко, което се говори около тебе. Мъдрецът знае, кои неща да слуша и възприема и кои да отблъсква. Не давай път на любопитството, да се вслушваш във всичко казано – речено, във всичко, което правят хората. Животът е наука, валидна не само за земята, но и за духовния свят. Трябва да знаеш, как да живееш на земята, но трябва да знаеш, как да живееш и в духовния свят. Въпреки това, хората имат смътно понятие и за физическия, и за духовния свят. Молиш се на Бога

190

и си Го представяш като човек. Чудиш се, защо, като Му разказваш положението си, не ти отговаря веднага. Ти още не си страдал, не знаеш, какво нещо е страданието, а очакваш Бог да ти помогне. Че си изгубил хиляда лева, страдание ли е това? Че те ударили със снежна топка, страдание ли е това? Да мислиш, че страдаш, това значи, да не разбираш истинското страдание.

В древността, един цар често правел разходките си из града с цел, да види как живеят неговите поданици. Един ден, като се разхождал из крайните квартали, видял едно семейство, състоящо се от мъж, жена и няколко деца, всички голи, със скъсани дрехи. Мъжът нямал риза на гърба си. Всички били здрави, весели, работели, за да си изкарат прехраната. Царят се трогнал от положението им и веднага се разпоредил да им се даде известна сума, да подобрят материалното си състояние. Като получили парите от царя, те веднага си направили къща. Мъжът накупил стока и започнал да върти търговия. В няколко години състоянието им се подобрило; жената и децата започнали да живеят богато – не останал никакъв спомен от тяхната сиромашия. Случило се, този търговец заболял и помолил царя, да му изпрати един опитен лекар. Като дошъл лекарят, първо го запитал, как заболял, коя е причината за неговата болест. – Както седях в магазина, от полицата падна една топка памук и ме удари по рамото -- отговорил търго-

191

вецът. Лекарят се почудил, как е възможно такава малка причина да стане повод за толкова сериозна болест. – Много естествено, изнежил се човекът, не може да издържа никакво сътресение. Богатството изнежило цялото семейство.

Някой се оплаква от нерви, стягало го нещо. – Аз не признавам такива болести. Нервни болести не съществуват. Като изучаваме физиологията на нервната система^ дохождаме до "Заключението, че нервната система е една инсталация, през която минават силите на живата природа. НервниIе влакна са живи клетки, проводници на нервна енергия. Тя протича през тях, как го водата – през водопроводните тръби. Ако водата е песъчлива, пясъкът постепенно се утаява по тръбите, докато един. ден те окончалтелно се запушат. Така става запушване на водната инсталация. Такова подпушване става и в нервната система на човека. – Какво да се прави? – Ще се отпуш-вате. Трябва да знаете., какви мисли и желания да допущате в себе си.~ Ако не "знаете закона, как да живеете, за да не се подпушвате, един ден ще допуснете такива мисли и желания, които ще подпушат нервната ви система; друг ден ще допуснете други, докато най-по-сле заболеете – подпушили сте нервната си система.

Казваш: Нервната ми система е разстроена. – Не е разстроена, но е подпушена. – Боли ме коремът. – Защо? – Запушени са онези нерви на гръбначния стълб, през кои-

192

то слиза енергията за стомаха и корема. Излагайте гръбначния си стълб на слънце, да се отпушат нервите ви. Ако не се отпушат, болките неизбежно ще ви следват. Болестите се дължат на недоимък на енергия. Подпушване става не само в физическото тело, но и в останалите тела. Човек има няколко тела, за които малцина знаят. Вие знаете, че стомахът, черният дроб имат отношение към храносмилането и нищо повече. Обаче, те имат отношение и към другите тела на човека. И дробовете не са само за дишане. Те имат и други функции. –Като отидем на другия свят, там ще научим всичко. – Кой ще ви учи там? Това са елементарни работи, които трябва да изучавате на земята. На онзи свят ще изучавате други неща. Ако не знаете елементарните работи, ще ви върнат отново на земята. – Нищо ли не знаем? – Много неща знаете, но още много има да учите. Аз говоря за онова, което не знаете; не говоря за това, което знаете. Дойде някой при вас, иска да му кажете нещо за Господа. Какво ще му кажете? На младия ще кажа едно нещо, на гладния ще кажа друго нещо, на болния – трето нещо. На всички ще говоря за Господа, но всекиму според нуждите. Това, което ще кажа на младия, няма да важи за гладния, за болния или за невежия. Когато гладният иска да му говориш за Господа, ще вземеш един хляб и ще му кажеш: Ето, хапни си. Бог е в хляба. Като се нахрани, и той ще ти каже нещо. Той ще говори, а ти ще слушаш.

193

1л си '/л.;д чс?сх, лсл.:ш да обичаш ня-ксгс. Чрез .:к>созта,?н ще познаеш отчасти Господ. . Ако започнеш „а заповядваш на сзоя пъ?-любе.1-, ти ре си познал Господа. Можеш ли да заповядаш ьа Господа? В лицето на твоя възлюбен трчбза да виждаш Господа. Този, ко-5 ото ся обичал, е Господ – от Него ще се учиш. Какво правиш ти? Като обикнеш някого, казваш му, че си готов на всякакви жертви за него, че ще го оставиш свободен, а ьсъщност носиш юлар в джоба си. Ксто видиш. че твоят ьъзлюбен заспи, ти метнеш юлара ^а гърба му и го подкарьаш: Дий, напред! Сега ще знаеш, че си в мои ръде. – Това било новото учение! Не, ще се освободите от старите навици да ограничавате. Например, р^носп^е-ХтдЦ. навж..,,ДаЙ1 е свобсШГПВ&ТЗйчкиТЛГГбогоьете страдат от ревност. За .ла-^.лщищш-.с~*сва чувство, .нужно е знание. Който може да се справи с ревноспаГТйинава за учен. Не е въпрос да я игнорираш, но да я надживееш. Знание е нужно за това.

- ""Наскоро дохожда при мене една млада светска жена, около 28 годишна, външно угледна, с правилни чърти на лицето. Тя е издържлива, търпелива, волева натура, темпераментна. Каквото намисли, ще го направи. Тя е готова да чака 20 години, но няма да остави магарето да се търкаля в праха. Ще го вдигне и ше го изтърси. Оженила се за един вдовец, 50 – 60 годишен човек, висш чиновник. Той сега изучава закова ьа лгобовта. Между чиновничките си,

13

194

имало една млада 11 годии;ча мома. Той се влюбил в нея и започ:-<и да и разхожда с автомобил. На жена са ье обръщал вете някакво внимание. Жена му намислила две неща: Да го напусне, без да иска нещо, или да иска рдзвоц и да го застави да й плаша. Питам я: Ка^ се отнася мъжът ти с тебе? – По-рапо беше по-груб. Сега, след като се влюби, е по-деликатен, но аз не искам да се занимава с тази мока. Тя ще го развали. Не, тази гюма е оказала дебро влияние върху мъжа ти.

Питам: Кой разваля хората? Любовта ли? Любовга оправя хората, не ги разваля. Ревността, кривото разбиране развалят и изопачават хората. Като ме питаш, какзо да правиш, не ге съветвам да го даваш под съд. Години те минат, докато съдът разгледа лялото. През това време или камиларят, или камилата ще отиде. Ако беше искала съвет от мене преди да се ожениш, щях да тн кажа да не се жениш ча този човек. Той се е женил веднъж, нма др^го разбиране, не като твоето. Вие не можете да се разберете. Очисти мисълта си и гледай на мъжа си с добро око. Не м} приписвай нищо лошо. Ако петниш неговото име, с това заедно петниш н себе си, петниш и младата мома. Ти си намислила да се караш с момата, да я нападнеш с груби, обидни думи, Откаки се от това намерение. Напиши й едно хубаво пие мо, ще ми го прочетеш, преди да го изпратиш. Сега ще ти предскажа следното: След две години тази мома ще се влю-бя в един млад мо-

195

мък и ще се откаже от мъжа ти. Тогаза той ще се върне при тебе и ще се забрави всичко. Трябва да обикнеш Бога. Ти искаш от мъжа си такава любов, каквато сама нямаш в себе см. Ти не си го обичала, не си готова още на жертви. Качвате: С какви работи се занимава Учителят! – Въпросът за ревността е важен. Аз влизам в положението на хората. Влизам в положението и на младата жена, и на нея искам да помогна. Ревността бушува в нея, и тя не може сама да се справи. Ревността, която бушува в човека, трябва да се замести с една светла мисъл. Преди да се подадеш на ревността, провери, верно ли е това. което мислиш и чувствуваш. Нов.ияг живот изисква от новека, всяка мисъл и всяко чувство в него да отгова,-рят на истината. Само така той може да бъде чист. Много мисли и чувства от миналото ще ви се наложат, не може да се освободите от тях, но ще ги пресявате. Сегашният жавот на хората не е нищо друго, освен сплитане на мисли, чувства и постъпки от миналото. Телото на човека е оплетено от тях – чисти и нечисти мисли, чувства и постъпки. Трябва да се освободиш от тях. – Как? – Чрез съзнателна изучаване законите на разумния живот. Не можеш да се обнбвиш н- подмладиш, ако не разбираш законите на.мисълта. Старите мисли, чувства и постъпки трябва да се заместят с нови. Това е наука. – Как се постига това? – Чрез различни методи, чрез тоз начин на възпитание.

196

И тъй, когато се натъкнете ка изпитание – голямо или малко, първо се запитайте, защо е дошло то, какво е неговото предназначение. Всяко изпитание има своето велико предназначение. То не се дава само на един човек, на мнозина се дава. Важно е да се справиш с него. Никой на никого не може да помогне. Щом е дошло изпитанието, ще го преживееш – нищо повече. Едновременно, хиляди хора са престъпили известни истини, и всички заедно ще носят последствията. Когато видите хората с вдигнати чукове да дялат камъни, знайте, че те творят, с цел да изкарат прехраната си. По цели дни те вдигат и слагат чуковете си, очите им се пълнят с малки камъчета, но продължават да работят. Мислите ли, че ревността не е такъв камък, даден ви от природата да го одялате. Каквото и да правите, не можете да се освободите от ревността. Ще вземете този камък и ще го дялате, докато стане годен за работа. Господарят ще го прегледа и, ако намери, че е добре одялан, ще го тури в сградата. Като минавате край нея, ще кажете: Ето, аз надялах този камък. Ти ревнуваш слабия, да не би да пропадне. Силния не можеш да ревнуваш»

Значи, ревността показваа че в човешкото естество има нещо слабо. Страхуваш се за детето, че може да го прегази кола; за възрастния не се страхуваш. Страхуваш се за, невежия и гот пазиш ревниво, да не се провали. За мъдреца не се страхуваш. Ревниво пазиш слабда

197

да ье пзпадае в изк) шем.г; силния пльог. не може да го изкуси,

Една светска жена ми казваше: Чудя се не религиозните хора. Те се страхуват да се проявят, да не би да сгрешат, да направят някакъв грях. Нас кал не на хваща. Казвам й: Ще ти дам една правилна философия за живота. Докато си на сушата, всеки може да хвърли кал върху тебе и да те окаля. Щом те окаля, влез във водата. Тя всичко измива. Същата познага казваше, че като срещне човек, ст; гкк се да напери една добра черта в кего. Тя не тьрси лошото в човека. Тя знае, че отношения ложе да се създават само въз основа на доброто. Ако не намери поне една добра черта в човека, тя стои- -далеч от него. Тога е истинската фвдееофия" з2' живота: 'Следователно, .щом измериш една добра черта з човека," ти имаш вече "Допирна точка с него. Аз я наричам Божествена точка. Само в нея"Сгаошеиията между хората са праьилни. Истински отношения има между хората, когато се основават на някои допирни точки. Докато се съмняваш и нямаш никакво доверие в човека, ш не можеш да имаш отношение към него. – В никого не вярвам. – Ами ти светец ли си? Трябпа ли всички да имат доверие в тебе? Ако те поставят на изпит, да видят, имаш ли знание, сила, търпение, любов, готовност за жертва, ще издържиш ли?

Срещам светски и религиозни хора, конто ь*и харесват еднакво. Казваш: Човек трябва да има пълно доверие г хората. Говориш за огно-

198

тенията си към хората, но не и за отношенията към Бога. Важно е отношението към Бога. В човека живеят едновременно две съзнания: едното съзнание е човешко, в което стават постоянни промени. Другото съзнание е Божественото, което определя отношението на човека към всички хора. Когато Божественото съзнание у човека е пробз^дено, ние сме с всички хора в прави отношения. Тогава могат ли да се явяват спорове между тях? Напротив, между тях съществува пьлно съгласие и единство. В човешкото съзнание, напротив, всички спорят. Много естествено. Дето знанието отсьтствува, там всякога съществуват спорове – интересите на хората се преплитат. Ако искаш да имаш доброто мнение на един човек, тряова да бъдеш внимателен с думи и обхода към него. Ще бъдеш внимателен, не по' форма, привидно, а вътрешно, по дух. Какво ще говориш на Човека? Ако те пита за нещо, което знаеш, ще си дадеш мнението. Ако не можеш нищо да кажеш, по-добре мьлчи. Щом си дадеш мнението за неша, които не знаеш, веднага в тебе ще се явл горчиво чувство. Ето защо, като те питат за нещо, което не знаеш, отговори: В тази облас; сам невежа. Вие се събирате по няколко заелно и веднага давате мнението си – по човешки постъпвате. – Знаеш ли, какво мисля за тебе? – Ами ти знаеш ли, какво аз мисля за тебе? Единият се надул, разсърдил се и след това се изправили и двмата пред Бога, да се молят. Някой се хване за сърнето да покаже, че го

199

божг. Човешка хитрост. Любовта изключва всякаква хитрост. 3 кея няма болести и страдания. Щом сърцето те боли, любовта ти не е Божествена. – Но аз го обичам, не мога да дишам (без него. – Това не е Божествено. Ако обичаш Истински, дробовете ти ще се разширят.

Сега аз говоря за онези от вас, които искат да бъдат ученици. Бих ви дал известни методи и правила за освобождаване, но още сега ье може да ви ги дам. Как може да се освободи човек? Виждаш едного, че пипа главата си. Ти започваш да търсиш причината за това, но не можеш да я намериш. Освободи се от тева желание. Причината е много проста – ьъчкотни има човекът. Виждаш другиго, скръстил ръцете си, намръщил се, движи се натук -ьгтги. И тук търсиш причината, но лак не я гамираш. Гладен е човекът, иска да яде. Щом }.с можеш да разрешиш правилно една задача и си готов да се разгневиш, нахрани се. Значи, преди да се гневиш, яж, за ла не те намери гневът с празен стомах. Тури гнева в стомаха си, да работи. Като постъпваш така 2 – 3 пъти с него, той ще те напусне. Следователно, когато се разгневиш, представи си най-хубавото ядене, което обичаш, и гневът веднага ще изчезне. Някой казва, че не трябва да се яде, когато си гневен. – Не, яж, да обработиш I вев^. Волята Божия е да бъде човек свързан със словесното мл«;ко, т. е. да се храни с него.

Помни: Телото е предметно учение, което трябва да се изучава. Вън от телото си, човек

2С0

не знае, какл~> тс^ предс:аз-. Гогл.р_тс- за ду-шата, за ^уха. :а \ ма и за сърцето. Гова са \ отглечени пеиг. О^ггс стс,оа реално, когато \ усетиш болка в к.^. II л.гава, достатъчно е да туриш ръка -а си на него за да изчезне бол-, ката. Ако др_( }рг ^ъка:с сд вьрх} сърце-? то ай, след : тсп 1рябвй да си измие ръцете в горещ? ,.л, за да се освободи от мисълта, че е в >ел нещо ог бслпдя. Икаче, топ психически се саьрзва с болката.

Ког&то се образ) ^а едно общество, хората, които г^ със;азят, трябва да имат добри, положите "ми яисл! I'чупстза едш: към др}п:./Не спазпат ли това ^ е стават проводници на г.бши мисли и чувстг., Това не е ьпщо др)го. освен калта Н1 прир^ а. Па-, те се ог теза к.л. Тя опасва смята оедстаоч ьсината прачоа зона. Най-малката д> < от тази психическа кал ь:оже да ;арязи човии^яя организъм. Тя е една ог причините за страданията па хората. Каго знаете топа, пазете се от нея. Има начин за предпазване ог тази кал, а именно: бйндги дръжте_в ума си мисълта за_Бргз. Ти не^си^ошъл на земята -да 'СяуШиГт сй?е си или на хората, а на Бога. Въпросът за служене на Бога се разрешава в един момент, а не с векоое. Щом го разрешиш, недиага се разрешапа въпросът за отношението към себе си п към ближния.

Кой е ближният ка човека? Тоза кг е човекът, когото виждаме пред себе съ, а окова, което е скрито ь него. Ближният може да е ангел, скрит в човека. Чрез човека ангелът те

201

изпитва, доколко си готов да се отзовем ь~а неговите нужди. Този чозек може да е болек, беден, да страда, и ти трябва да му помогнеш. Ангелът може да е скрит в една млада кока, и от твоето поведение към не?, той вижда до колко си разбрал Божията Любов. Като пипнеш угоената кокошка, казваш: Мазничко е, добра е за ядене. Ти си дошъл до разбирането на вълка. Далеч си оше от овцата. Докато си вълк, к}ршум те очаква. Кожата тц ще бъде одрана, ще се употреби за ксжух на богатия. Като те носи па гърба си, богатият казва: Чудесна е тази кожа! Тя е кожата на един вълк, който изял много овце. Ще се научи, как се ядат овце! – С това не искам да ви плаша. Според мене, страхът е страж, койта..дазд яазедз рт-'Опасностите в които дгоже Да изпадне. По невнимание или по ьеша-ние, човек може "да изпадне в опасност.

Като говоря по този начин, у вас може да остане мисълта: – Не сме ли добри? Нищо лн не сме научили досега' – Вашата доброта е резултат на пикалото. Аз не се интересувам от кея. За мене е важно, какви отноше пия имаге дкес към Бога. За мене е важно, как се справяте с благата, конто Бог ви е дал. Важно е, лгежете ли да изпращате вашите мисли и чувства по целия свят. Ако можете, това е вашият капитал. Ако. от нагряването >о ееля-зваяето ка слънпето можете да?зпаоите своето добро настроение, тоаа съсипя. епоха във взпгая живот». Додето сттгат вашите гиелн и ^увегва, там' е границата на вашн^ живот.

202

И тъй, пазете се от завършените процеси. Решето тело още не е завършено. Сега се съз-хава във вас друго тело – духовно тело, което също не е завършено. От това тело зависи нашето бъдеще. Павел казва: „ И ла се разруши земната ни къща, имаме дом неръкотворен." Не ставайте причина, зарад временните неща, ..а осакатите вашето духовно тело. Преди няколко дчи дойде при мене един познат, сърдит, ^ед.овален, че говорели лошо за него. Казва: Опапах се, изгубих чистотата си. В какво се състои изцапването му? Искал да помогне на една мома и я целунал. Грехът не е в целз'в-ката, но в подражаването. Тя водела лош живот, и той, вместо да й помогне, попаднал под нейно влияние. Някой пие не по свое желание, а подражава на пияниците. Друг крале, пак по подражание. Хората се страх\ват от ,ова, от уоето не трябва, а не от това, ог косю трябва "да се страхуват. Че веднъж си кзлъкш, ти се страхуваш по-нататък да се проявиш. Щом си излъган, кажи си: Никаква лъжа не се позволява. – Може ли .без лъжа? – Това е друг въпрос. Принципът е: Никаква лъжа! Иа небето, в разумния свят, не "търпят никаква лъжа. В ада търпят лъжите. Там има пазар за лъжите – продават се и се купуват. На небето Такъв пазар не съществува. Там, за най-малката лъжа. ще преживеете голямо страдание. Етода-що, съзнанието ви всякога трябва да бъде будно, да изправя котата.

203

В човека нш навик към преувеличаване на фактите. Не е грях, че си преувеличил нещата, но че искаш да ги използуваш за лична, своя сметка. Казваш: Баща ми е много богат, с милиони разполага.–Не говориш истината. Ти преувеличаваш, защото искаш да се ползуваш с името на баща си, да имаш по-голям кредит. Тук е грехът. Кажи: Богат е баща ми, но ие е милионер; той има на разположение само двеста-триста хиляди леьа. Ако трябва да разчиташ на нещо, разчитай ка своите ръце и на своите способности. Работи, за да си създадеш сам положение.

Школата, в която влизате, разполага с ^гзлични методи. Качс.:те: Да се молим! – Как ше се молите? Каква е вашата молитва? Да ьикаш с часове към Господа, да ти прости греховете, това не е молитва. В еднообразието няма никаква молитва. Какво искаш да ги прости Господ? Казваш: Господи, заличи малката лъжа. която направих. Не искай от Господа да заличи лъжата ти, но помоли Го да ти покаже, как ти сам да я изчистиш. Лъжата оставя петна по дрехите, които трябва да се чистят. Име специални течности за това. Много петна има по дрехите ви, и те трябва да се очистят. Ням» човек в духовния свят, който да не се е оцапал. Вчера и аз направих едно петно на коприненото а палто. Турих няколко череши в джоба си и, по невнимание, натиснах джоба. Една от черешите се смачка и нацапах дрехата си. Казах си: Трябва да бъдеш внимателен, ла

^04

не прасиш грешки. РешиХ да изпера дрехата си веднага, да изчистя петното. Правило е: Когато някой сгреши, сам трябва да изпрайи грешката си. Когато виждаш, ле лрзг греши, ти ще му помогнеш да дздрави грешката си. В случая, докато?з се готвех да изпера дрехата си, една сесгра приложи правилото, взе дрехата ми, тя да я иччисти.

Съществува един правилен начин на само-възпитапие. Бъдете готови да го приложите. Много правила зи се дават, но вие мислите, че те ье сз за вас. В някои случаи сте прави. но не във всичките. Например, какво ще каже 45 годишната сестра, ако 'й препоръчам, като метод за трансформиране, да играе с кукли? Разумно ли е това от моя страна? Тя ще ме погледне и ще каже: Подиграваш ли се с меье? Какво трябва да препоръчам ка тачи сеора? – Да чое. Ще й дам една хубава философска книга или поезия. Това й подхожда. На друга сесгра, която няма обувки, дрехи, ще й пратя, без да знае от кого са. Так^, *я щг трансформира състоянието си. Днес светът е , пълен само с пудри и помади – козметични \ средства. Те съществуват не само а физическия, но и в умствения сьят. Седиш ка едно място песимистично настроен. Скърбиш, че не си учен, не си силен, не си богат. Много просто, трябва да работиш. Има начини, чрез които можещ да придобиеш сила, знание, богатство. Възлшцаваш се от търпението на някого. Да, работи'! с човекът, ьинал е през 1.ззестгш из-

20а

пити и така е придобил търпение. То се постига чрез рабрта върху чувстЕата, а не върху ум?. Ако не въздържаш ч\ встьата и желанията си, ти г}бищ равновесие. Чувствата, разтопяват твърдото, коравото естество на човека. Някога го правят мекушав, разкзшкат го. Слушал съм жени да каззат: Като стана йайка, ще бъда строга към депата си. Обаче, щом агн^г лайки, омекнат. Бъди строг, но не груб към себе си. Бъди строг към децата си, но не гр>б.

Когато детето сгреши, не го бий, но го нахрани. Ако ти направиш погрешка, не се из-обдач рай, нито се извинявай, но изправи погрешната си. Ставаш сутрин, виждаш устните ти посинели, изгубили червенината си; очите ти пожълтели. Жълтият цвят не трябва да бъде а. очите. Те трябва да бъдат светли, чисти. Потърси начин да направиш устните си червени и да махнеш жълтия цвят от очите. Ако е въпрос за жълт цвят, лицето трябва да има златист цвят, като слънчевия. Всяка клетка в него да трепти, да издава светлина. Красиво лице е това, на което се отразява вътрешният живот на човека. Приятно е да гледаш такова лице. Не говоря за конвулсии на мускулите, но за свещения трепет, изразен в клетките. Приятно е да наблюдаваш лицето на светията, когато е вдълбочен в себе си, обзет от възвишени мисли и чувства. В този момент той държи в мисълта Си всички възвишени, съвършени същества и се свързва с тях. Той не ми-

206

ечи за обикновените кгща, за дребназосгиге ка живота. Мнозина мислят за Бога, но се подават на влиянието на света. Гледан, хубавата къща на съседа си и пожелаваш и твоята да бьде такава. Художник си, гледаш краскоите картини на видни художници. н пожелавай и ти да бъдеш като тях. Слаб, болнав си. Срещаш здрав, снажен човек и казваш: И ач да съм като него! Не се смущавай от това, ксего виждай*. Все едно, дали той нма нето, или ти го имаш; дали другите имат, или ти; дали си на първото стъпало, или па най-високо гс. – Искам да бъда на горното стъпало. – И това може, но кой ще бъде на долното стъпало? Ако няма първо, второ, трето стъпало, как це се направи връзка с горното? За всеки човек е определено по едно стъпало. Ако не е тара, никой не би могъл да се качи на горното с гъпало.

От тази лекция искам да остане в ума ви мисълта, да бьдете непреривш>_ добри; любрвга ви също да бъде непрерпкнаГда бъ'д"ете в общение с всички хора. И мисълта вй да бъде непреривна, както планинските вериги. Когато правите екскурзии по планините, погледът ви се движи от един връх на друг. Вие се радвате на тази непреривиост в природата. Тг повдига човешкия дух, обновчва мисълта. Докаго гледаш на нещата като па разхвърлени части, ти всякога ще се уморяваш. Докато се занимаваш с обикновените мисли и чувства, мел ду които няма никагва връзка, ти сам себе си ще

207

разрушаваш. Следователно, не допущай нито една блуждаеща мисъл, нито едно блуждаещо чувство в себе си. – Мъчно ми е, не съм разположен, – Тоза неразположение е чуждо, на твоята баба или на твоя дядо. Някога те са имели известна мъка, а ти днес си попаднал ка тоза място, от което не можеш да излезеш, Вземи Библията или Евангелието, обърни се мислено към баба си и дядо си и им кажи: Слушайте, какво ще ви чета. Ти ще четеш, а те ще слушат, докато разберат причината на своята мъка и се изправят. Щом те се изправят, и ти ще се изправиш. Така мъката ще изчезне. – Защо ти е мьчно? – Любов тп липсва. На всички хора липсва любов. Казваш: Това съм аз, друг не мога да бъда. – Ти не си това. Ако някой те удари и ти причини болка,, тя не е твоя, отвън е дошла. Този човек имал лошо чувство към тебе, затова те ударил. Требва да знаеш, как да се освободиш от лошото чувство, което този човек е отправил към тебе. Ако знаеш, как да се освободиш от него, болката лесно ще мине; ако не знаеш, болката та ще остане дълго време с тебе. Някога човек сам може да се удари. Дялаш едно дърво и, по невнимание, ножът падне на криво и те удари. Някога и с мисълта си човек може да се отрови.

Помни: Както физическото тело е изложено на опасности, така човек сам може да причини пакост на духовното си тело и да се осакати. Седиш някога замислен, обезсърчен и си

208

казваш: Ще се хвърля от една канара, да се свърши с мене.-– Теза е чуждо желание, на което ги се подаваш. Нещо отвътре ти нашепва-да се" хвърлиш. Хвани това същество в себе си и му кажи: Ще се хвърля, чо с парашут. Ще взема един парашут, ше слеза няколко пъти с него, да разбера, какво значи, да слизаш и да се качваш, но съзнателно, по собствено желание. Всички кска_те да бъдете силни. – Как ще стане това? – Очаквате наготово да станете силни; да дойде някой отвън и седна дута да вложи във вас сила. Верно е, че трябва да бъдете силни, но силата не иде отвън, Има неща, които вие сами трябва да свършите. Отвън нккои не може да ва помогне. Има работи, които лесно могат да. се свършат, но вие трябва да знаете адщвг,ьи0 който да се свършват. Вие не сте дохшга мземята да обръщате света. До* шли сте само да похлопате леко на вратата на своя брат, да го събудите и кажете, че* е време вече за~ екскурзия. Той е обещал в себе си да отиде на плшината.-Ще му кажеш тихо и спокойно: Братко, ти обеща пред Бога, че ще отидеш на екскурзия. Времето е дошло, не може повече, да се отлага. Няма да му говориш да вярва в Бога, н& ще му кажеш: Стани, време е вече за работа \ Няма да го учиш, как да се облича. Той сам знае, как да се облече, какда тури раницата си, кога да тръгне на път и какво да говори. Ако се държиш за старото, ще влезеш в сгъйкновение с новото. Старотб има отношение към* миналото, а новото към ва-

209

стсяшетс я бъдешето. У^те се да се справяте сьс своите кредитора. Имаш десет кредитори, сприхави хора. Ти се молиш, търсиш начин да се справиш с тях, ьо те казват: Ето един изе-дник, еднк безчестен човек. Трябва ли да се гкегиш, да искаш да ги биеш? И силен да си, постът с тях така, както е постъпил един американец със своите кредитори. Те постоянно го безпокоелн, искали да им се изплати по-скоро. Един ден той им казал: Уючя ви се, почакайте още малко. Щои се замогна. ще си изплатя всичко, до стотинка, и ще ек благодаря. Ако ме притеснявате, нишо няма да излезе. И да искам, не мога да ви задоволя. Аз съм способен човек. Ще работя и ще изпълня задълженията си.

И на вас казвам: Като дойдат кредиторите ви, пипайте ги с меки ръце. .Много методи има за това, но всички не са ефикасни. Един познат ми разправяше една своя опитност. Един дев, като вървят през една гъста гора, срещнал мечка с две малки мечета. В първия момент той си помислил: Дано мечката се отбие от пътя си. Обаче, мечката не се отбила, продължила своч път. Тогава той се принудил да се качи на едно дърво, докато мечката се скрие в гората. Казах му: Добре си направил, че се качи на дървото. Ти си искал чре? мисъл га, да внушиш на мечката да се отбие от пътч си, но трябва да знаеш, как става това. Щем не си могъл да внушиш на мечката, ше внушиш на себе си да се качиш на дтрвото. Следователно, ако не мо-

1 1

210

жеш да разреиц^: а свестен въпрос по един начин, ще го разресиш по друг.

Често хората се смущавиг от това, че не могат да внушат на мечката да се отбие от пътя си. Слушате някои да казват: Не знаем, ние тръгнахме в духовния път, ко всеки момент се натъкваме на мъчнотии. Как ще се справим с тях? – Много просто, ще оставите мечката с мечетата, т. е. вашите мъчнотии да вървят в своя път, а вие ще се качите на дървото, докато те заминат. – Ще кажат, че сме много страхливи. – Това не е страх, но уважение към мечката. Вие се качвате на дървото, за да не изплашите нейните мечета. Качете се на дървото и оттам наблюдавайте мъчнотиите си. Ако вие гледате на мечката като на ннсше същество, как ще гледат небесните жители на вас? Ако отидете на небето, всички ще минете през такъв преглед, през такова претърсване, каквото не сте мислили. Няма да остане гънка, ъгълче у вас, което да не се прегледа, да няма нещо нечисто. Докато живеете по човешки, никой не може да се яви при Господа. Не е лесно да вземеш титлата дс/ктор. Трябва да се явиш пред 12 видни професори, да отговаряш на всеки зададен въпрос от тях и, ако можеш достойно да защитиш тезата си, едва тогава ще получиш титлата доктор. Не се взима лесно докторат, Мислите ли, че лесно се взима докторат на небето? Ако на земята се взима мъчно докторат, колко по-мъчно е това на небето! На всички е позволено да влезаг в небето, но само

211

онези се признават за граждани на небето, които издържат доктората си с отличие. Само онзи носи титлата доктор, който е издържал с успех всичките си изпитания.

Като ученици ка велика Школа, от вас се иска самообладание. Мъчно се постига самообладание в мисли и чувства, но това не трябва да ой обезсърчава. Много същества ви помагат, не сте сами. Това, което вие не можете да направите, те ще го направят. Ако не можете да оправите работата си, оставете я на разумните същества, те ще я оправят. Какъвто съвет ви дадат те, изпълнете го. Казвате: Духът ни говори. – Пазете се, внимавайте да не изпаднете в заблуждение. Не всичко, което ви се говори отвън или отвътре, иде от Духа. Мислите ли, че всяка грамофонна плоча съдържа думите па Духа? – Любовта ни говори. – И това не е сигурно. Преди да дойде Любовта, Духът иде. Той предшествува Любовта. Тя изключва всякакво съмнение, подозрение, ревносг. Любовта трябва да те намери тих и спокоен, с дълбоко вътрешно разположение и готов на всички услуги. Тя ще,ти каже: Иди по този път. Няма да питаш, кога ще стигнеш, ще имаш ли мъчнотии. Ще вървиш в пътя, без съмнение и страх. Ще имаш мъчнотии, ще минеш през огън, но ще вървиш напред. Ще минеш през огнената пещ, както тримата момци, но ще излезеш здрав и читав, косъм няма да падне от главата ти. Ще слушаш гласа на Любовта и? докато си с нея, ще бъдеш вън от всякаква опасност. С Любовта

212

и с Духа, и в опасност да си, ще излезеш неповреден. Без Любовта и без Духа, вън от опасност да си, пак ще пострадаш.

Първото нещо, направете връзка с Духа,, да не се колебаете. Духът ще ^ввесе вярата и любовта във вас. – Аз се разколебах. – За какво се разколеба? За парче хляб и за парче земя. Ако ти трябва земя, Бог ще тн даде земя, голяма като луната, по дни и нощи да се разхождаш, без да можеш да я обходиш. Ако искаш хляб, облекло, и това ще ти даде.. Всеки момент ще обличаш нови дрехи, без да те види някой, да ти се порадва. Ако е за жилище,. ще имаш къща по-голяма от палат, сам ще се разхождаш, без да чуеш човешки глас Всичко ще имаш; но жива душа около тебе няма да се мярка» Защо ти е такова изобилие? Ще сечна-мериш в положението на онзи българин–свещеник, който на 80 годишна възраст се радвал на богатство и имот. Къщата му била пълна,. но попадията я нямало. Той си ^казвал: Защо умря попадията толкова рано? Докато беше на земята, ние бяхме бедни. Днес имам всичка в изобилие, но тя ми липсва. Той не знае, че в онзи свят попадията е по-дрбре, отколкото беше на земята. Щастието не е във външното богатство, но във вътрешното. Какво по-голямо щастие търсиш от това, да обичаш безкористно, Да обичаш, без да очакваш и изискваш. В човека има едно същество, което го обича при всички условия, което никога не му

213

се сърди, Това същество е истината. Обелете и вие това същесгзс.

Казвам: Всякога гразеге добро, без да знае някой за това. – Поне да го оценяват. – И това не е нужно. Важно е Бог да е доволен от това, което правите. Щом Бог е доволен, вие ще почувствувате Неговата Любов. Какво повече може да искате от Божията Любов? Аз зная, кой какво иска. Младият иска да не остарява, старият иска да се подмлади, бедният пека да забогатее, невежия! – да придобие знание, слабият – да стане силен. Всичко това е хубаво, но един е пътят, по който може да се придобие. Пътят е един, целта е една, изворът е един. Ако твоята любов не извира и не ражда живот, не е правилна. Истинска любов е онази, от която животът постоянно изтича. Може ли този живот да бъде нещастие за човека? Според някои, животът коси страдания. – Не е така. – Тогава да са поживеем. – Няма защо да си гоживеете. – II това не се допуща. Животът е нещо непре-ривно, красиво, пълно с благодат и сила. Животът не е мъчение, ни го труд. Велико нещо е животът. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единпаго, Истин-наго Бога и Христа." По-велико кещо от това няма. Тогава ще дойдат благодатта, богатствата, добродетелите, дарбите. Каквото пс.>же-1е човек, всичко ще придобие.

Питате: Възможно ли е това?–Въшо;-ио е. Каквото е невъзможно да посгйп еш на

214

петгодишна възраст, ще го постигнеш на десет години; каквото не можеш да постигнеш на десет години, ще го постигнеш на 20, на 30, на 40 години. До 120 години има достатъчно време – все ще постигнеш нещо. Да пе говорим за хиляди години, но до 120 години всеки може да постигне много неща. Може да ве живееш хиляди години, но всичко това можеш да постигнеш до 120 години – цял зодиак. Не допущай в ума си мисълта, че това лли онова ве можещ да постигнеш. Можеш да станеш учен, можеш да станеш добър, богат. И да не станеш, всякога мисли, че ще станеш такъв, какъвто желаеш. Това са незавършени процеси, към които трябва да се стремите. – Може да обичаме. – Това е незавършен процес. Докато е на земята, човек живее в незавършените процеси. – Защо? – Защото миналото му още не е заличено. Един ден, когато се заличи, човек ще естане само със завършените процеси в себе си. Той ще каже: Дебър съм, силен съм, богат съм, учен съм. Докато сте в незавършените процеси, ще падате и ставате, ще боледувате и оздравявате, ще се обезсърчавате и насърчавате. Така, именно, ще се подготвите за идването на Духа. Този процес не е еднократен. Духът се приближава до човека и отдалечава, докато един ден го заведе лри същества с възвишено и будно съзнание., Тона значи сливане с Духа. Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа си, и Той ще ви научи на всичко." Павел казва, че Духът е в

215

човека. Тсй го }чи на всичко. Ако Духът не ни учи, нишо не бихме могли да направим.

Т. м.

42. Ле:нЦ'*:ч от Учителя, дърх;ана на 5 юли, 1933 г. София. – Изгрев.

Красивите линии в природата

Размисяекие.

Ще прочета 4 гд. от I. послание към Ко-ринтяните. 1 – 19 ст.

Велико благо за човека е да бьде учен. Затова, той трябва да се освободи от всички заблуждения ка миналото. Човек се натъква иа спиткости от миналото, на стари истини, останали от неразумните мъже, жени ц деца. Смешно е да се държиш за старите истини 1-а разглезените деца, за старите истини на възмъжалите, за старите истини на старите и оглупели хора. Всичко това наричат „истини." Това е едната страна на живота, която трябва да се разбира добре.

Човек слиза временно на земята, да научи нещо. В този смисъл, той е яйце на вселената, което се търкаля, както камъните в природата. Турците казват: „Камьк, който се търкаля, основа не става." Къде може да се постави такъв камък? Следователно, не мислете, че, тъй както днес живеете, е идеалният живот. Не, това е фаза на живота. Идеалният живот е в Бога. – Де е Бог? – Не чопли този въпрос. Само онзи» който изгубил баща си и майка си, пита за т«х и ги търси. Който не ги изгубил,

217

знае, къде са те. Чувате да питат: Де е баща ми, де е майка ми, де е брат ми? Значи, сегашните хора са изгубили своатс близки. Затова, като те срещне някой, гледа те и си казва: Не е той. Той търси някого. Едва брата си може да намери, а баща си и майка си не може дл намери. В търсенето на своите близки човек се раззиза, дава път нл онова, което е вложено н него. Човек се радва на това, което другите са придобили, както и на окова, което сам е придобил и придобива. Иь:а нещо в човека, което досега е останало неразвито, непроявеко. То с Божественото, което трябва да се прояви. Щом се прояви, животът взима друга посока. Например, в първо време майката носи детето си на ръце, кърми го, къпе го, облича го. То не с проявено още. Щом стъпи на крака!а си. то започва да се проявява. Разкриват се талантите в него. Преди няколко години то е било не-лющко, слабо, но сега взика цигулката и се учи да свири. Много хора и досега още плачат. Нито от това. Но плачът има смъсъл, докато си дете, докато те косят ка ръце, докато те къшт в коритото. Плачът има отношение към жертвата. Детето плаче, учи се да даде нещо ог себе си. Докато не даваш доброволно, поне сълзи да капят от очите ти на земята, Да знаеш, че и ти си направил нещо. Значи, плачещ, за да се научиш да жертвуваш.

Често се говори за красота, за хармония. Изучавайте природата, там те намерите красива, хармонична лчкии,. И »ивотъг се изявява

218

ко определени .ха^жшнчкл линии. Щом се отдалечим от тези линии, идат вече мъчнотиите, страданията. Различни имена се дават на последствията от това отдалечаване. – Какво трябва да се прави? – Да заместите нехарконич-ките линии с хармонични. Тръгнете в Божествения път, т. е. в пътя на красивите линии, които Бог и ангелите са поставили на пътя ви, когато вселената се създавал?. Светлината върви по пътя на красивите линии. Топлината също върви по пътя на тезл линии. Изобщо, добрите мисли, светлите чувства, правите поаъпки също вървят по пьтя на хармоничните линии,, Хармоничното движение е движение на красотата. Когато вървиш по красивите линии на живота, ти изпитваш радост и веселие. Млад си, радваш се ка живота – вървиш по пътя на красивите линии. Щом изгубиш тези лини, веднага идат изпитанията. Чудиш се, какво ти стана и казваш: Урочасаха ме. Условията на живота мине са добри. Баща ми и майка ми са лоши, не ми помагат. Търсиш причината вън от себе си. Не, спри се пред стрелочника и кажи: Посочи ш правата, красивата линия, която води към Царството Божие. Докато търсиш линията към света, никога няма да стигнеш Царството Божие, затова кажи на стрелочника определено: Дай ми линията за Царството Божие. Трябва да знаеш," какво да искаш и как да кажеш; лначе, ще се намериш в положението на онзи българин, който отишъл в Румъния и знаел само думата „дскнуле". Дето трябва и не тряб-

219

ва, казвал все ,домнуле. Щом си в Румъния, ще говориш румънски. Ако говориш български, никой няма да те разбере. Откажи се от своеобразния език на твоите деди и прадеди.

Време е да се откажете от своя език и да научите езика ка природата. Там е спасението. Докато не научите езика на живата, разумна природа, никога няма да бъдете щастливи. Ще кажеш, че си царски син, но основната линия на царския живот, е кргсиьата линия в природата. Ако не живееш по тази линия, не си царски син. Сегашните техници, инженери, учени, познават хармоничните линии. Когато строят мост, те го поставят на предварително начертани красиви хармонични линии. Само такъв мост е устойчив и здрав. Каквато тежест мине по него, тя се разпределя равномерно по всички линии ьа моста. Само по такъв мост стават важни работи. И вие имате такива мостове с себе си. Здрави ли са вашите мостове? Искате да водите идеален живот. Какво нещо е идеалният живот? Искате да ви обичат хората. Това е второстепена работа. Научете се на изкуството, първо вие да обичате. – Защо? –За да оценявате, когато Бог ви обича. Приемете Божията Любов и я оценявайте правилно. Тя носи живот. Докато Божията Любов работи в човека, той е мощен, силен. Щом се прекъсне тока ка тази Любов, идат страданията и нещастията. Ти си вън ст красивите линии на живота.

220

Казваш: Аз принадлежа към. еди-ь.ок си народ. – Не сд прав. Съществува само един народ, който се двнжи по пътя на красивите линии. Той е избраният, Божият народ. Всички линии, членове на този народ, се отличават от обикновените линии на живота. Това са хора със светли, красиви лица. По техните лица няма сянка от недоволство, от вкисване. Недоволен може да бъде само бедният. Истински богатият е всякога доволен. Под „богат" разбирам човек, богат с добродетели,- богат в правилно разбиране, с мъдрост и знание, Под „сиромах" в прав смисъл на думата, разбирам човек, неспособен на престъпления. Бъдете такива сиромаси и такиг а богаташи. – Не искам да бъда сиромах. – И аз не искам да бъда сиромах, т. е. лишен от добродетели. Обаче, желая да бъдеш сиромах, лишен от престъпления. Бъди беден човек, който не знае, що е престъпление – Защо осиромашах? – Защото си забогатял в престъпления. – Какво да направя, за да,забогатея отново? – Ще станеш сиромах в престъпления. Лесно е да станеш богат в материално отношение, но знай, че те очаква сиромашия в добродетели.

Днес всички хора се нуждаят от гртилно разбиране, което може да се приложи,1 Затова е нужно да се освободите от старите си навици. Казваш: Годините минават, остарявам. Вече съм 40 годишен. 11маме числата 7, 14, 21, 28, 35, 42, 49. Какво означават тези числа? – Седем г.нкла от по седем години. Гсаа са пери-

221

оди от човешкия живот. Ще аквееш, ще се трудиш и работиш, за да придобиеш нещо. Искаш да бъдеш щастлив, без да се трудиш. Това е вевъзможно. Ако не разбираш простите аритметически действия, как ще разбереш сложните алгебрическа действия? Ако на физическият свят не си добър математик, не можеш да влезеш в духовния свят. Там се иска висша) математика; там се иска голяма музикалност. Не е лесно да бъдеш добър музикант. От тебе се иска тон, такт, ритъм. Трябва да знаем, що е пространство. За да влечеш б духовния свят, трябва да имаш отлична памет; да помниш всичко, което е станало от създаването на света доднес. – Възможно ли е това? Има ли такива хора? – Има хора, които помнят всичко» Помнят, че са били в рая. Някои от тях казват: Помня, че бях в рая и ме изпъдиха» И Адам може да каже, че неговата история започва от рая. Обаче, има неща, които и Адам не помни и не знае. Например, той не знае, кога и как Бог е омесил пръстта, от която го Създалг И Ева не знае, кога и как е била направена^ от реброто на Адама. Тя казва: Зная дървото, от което ядох» забранения плод, Помня момента, когато дойде изкусителят, който говори за любовта, и ме излъта. Понеже вярваше на всички хора, тя първа се излъга. Тя мислеше, че изкусителят говори истината, затова яле от забранения плод. Тя първа повярва на думите му, но и първа се разочарова и каза: Не си струва да вярва човек на

222

всички. Това са спонеккте от далечното млра-ло на човека. Това е алегория.

Какво не знаете вге? Вие не Зг^етг, рдк-ва е била обстановката в рая; не знаете, каква е била змията. Вае саью си представяте кещага. Но това са символи, зад които се коне реалността. И писателят изнася в символична форма чувствата на «ладия момьк и на младата мома, при тяхната среща. Как ги зкас- той? По какво познава любовта? Казза, че ьюмъкът се елгобал в момата, или че комата се влюби та в момъка. Но това не е влюбване. Истинското влюбване внася разширяване. Пулсът на момата и на момъка се усилва. Температурата им се повишава. Ще кажете, че младите заболяват. Дз. всяка болест е любов. Хората боледуват от любов, от любовни чувства. Влюбиш се, температурата та се повишава. Влюбиш се в някое ядене, температурата пак се повишава. Животът е пълен с любовни работи. Повишаването ка температурата при любовта върви по известни линии. Повечето хора се плашат от повишаването на температурата. Всъщност, не се плашете. Страшно е, когато температу рата спада. Важно е да различавате температурата при любовта ог температурата при заболяване. Радвайте се, когато температурата се повишава, защото иегарят непотребни вещества в организма. Вътрешният огън трябва да се превърне в пламък, светлина и да освети целия организъм. Когато огънят не се превърне в светлика, растенето спира. Първите християни, които възприеха идеята за лю -

223

боьта, разбраха тези закон. Всички останалк, който дойдоха след тях, възприеха любовта механически, по външен'път. Те очакваха да видят Христа външно, като човек. Някой казва: Видях Христа. Лицето му беше светло, усмихнато. – Това пе е достатъчно. Важно е, какво искаше да ти каже Христос. Един руски студент от музикалната академия видял Христа, който му казал: Не ти харесвам очите. Той си казал: Щом Христос не ми харесва очите, ще ги изгоря. Поставил запалена свещ под едното си око и го изгорил. В този момент, неговите другари влизат в стаята и, като видели, какво прави, взели свещта от ръката му и спасили другото око. – Какво правиш? – запитали го те. – Христос не ь:н харесва очите. Той не разбрал скрития сашеьл на Христовите думи. Трябваше ли да изгаря очите си? Не са виновни външните, физическите очи на човека. Важно е, как гледа човек. Очите се изопачават, когато линиите, чрез които става гледането, не са хармонични. Морал трябва да има човек.

Седиш сам в стаята си. Искаш да свършиш някаква работа и си казваш: Никой не ме вижда, сам съм. След малко погледнеш нагоре и си казваш: Има Бог, има ангели в света. – Сам ли си тогава? Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината. Те мълчат, нищо не ти казват. Но ти се безпокоиш, чувствуваш, че не мислиш право. Отиваш до прозореца, пак сядаш, мислиш, но нещо отвътре ти казва: Ви-

224

кдат те. – Кой а»с вижда? – Искаш да се успокоиш, но не можеш. Онзи те вижда, от кош го никъде не можеш да се скриеш. От Него зависи твоята съдоа, твоят успех. Хората са само условия, а от тебе зависи развитието ти. Ако учиш, ще прогресираш. Външните условия ида'" от окръжаващите, а вътрешните – от теОе. Може ли детето да каже, че не се интересува от майка си? – Не може. Нд физическия свят майката е пьрвото условие за неговото развитие. Следователно, истинският морал изисква да признават условията, които ти се дават отгоре, и тези, които ти се дават на земята. Само така ще бъдеш доволен.

Има линии на недоволство и линии ка доволство ; линии на истината н чинии на лъжата. Тези линии трябва да се различават. Някой ти говори с часове, а ти се пигаш, истина ли о това, или не. Лесно ще разбереш. Имаш шише, пълно с вода. Питаш * Чиста ли е тази вода? –Пий от водата и ще разбереш. Ако водата е чиста, а ти си болен, след половин час състоянието ти ше се подобри. Ще пиеш и няма защо да се съмняваш ььа водата. Божиите блага ни се дават всеки ден и лесно може да се познае, дали са Божествени, или не. Казваш: Какво ли ще стане с мене след двадесет години? – Приеми Божише блага и не питай. След двадесет години условията ще се изменят, но ти ще бъдеш пак същият, пак човек, който разрешава известни въпроси. – Ще отида на онзи свят, между ангелите. – И там има работа.

225

Друг е въпросът, гкс си в болниьг. Там ще ти услухзат милосърдни сестри. Денем ще те обли чат, вгчер ще те събличат. Ще тц носят ядене, ще те пренасят от едьо място на друго, ще те утешават. В болницата е лесно, но какво ще пра виш, като излезеш от нея? Ще бъдеш лишен от милосърдни сестри, от лекари и от грижи за тебе. Сега ще ти дадат мотика в ръка, ще идеш да копаеш на лозето и ще разбереш, какво значи да работиш с мотиката. Аз наричам мо тика човешката воля. Търнокопът, брадвата, мотиката – това е човешката воля във всич ките свси приложения. Каш копаеш, ти обра ботваш една част и се ползуваш от нея. Така ще упражняваш полята си. Как се развива во лята на човека? Ти си сърдит, свил си вежди. Детето ти счупило една наша. Мислиш си: Колко струва чашата? – Десет лева. Ти искаш да го набиеш, но нещо отвътре ти казва: Като набиеш детето, чашата ще остане ли здрава? Да приемем, че детето е наказано, и чашата е счупена.,

От две злини може ли да се създаде едно добро? Ти, който биеш виновния, никога ли не си счупвал нещо? Колко мисли и желания си изпочупил! Ако Бог рече да те набие, нищо няма да остане от тебе. Около Бога са наредени хиляди и милиони чаши, счупени от тебе. Той отваря тевтера да види броя на счупените чаши. Въпреки това, Той с пръст не те е бутнал, а ти за една супена чаша от 10 лева дигаш пял скандал. В заключение казвам: Щом

15

226

детето тн сч} п ! една чаша, вместо нея купи две. Едната ще замести счупената, а втората ще дадеш на една бедна вдовица. Ако детето ти счупи втори път чаша, ти ще купиш три чаши: две за вдовицата и една вместо счупената. Така ще }Ееличаваш броя на чашите: три за вдовицата, една за вкъщи, четири за вдовицата, една за вкъщи и т. к.

Казвате: Като даваш толкова много, де ше му отиде краят? – Ами като не даваш, де му отива краят? Като даваш, краят ще бъде добър. Ако кивеете, както досега сте жизели, и мислите по стария начин, нищо няма да направите. Нов живот, ноза философия, нова мисъл е нужна на хората. Старото не върви вече, както не вървят старите пари. Отиваш на фурната да си купиш хляб, но фурнаджията не приема парите ти. Отиващ при зарзаватчията, и той не гн иска. Имаш пари, но те не вървят. Какво ще правиш тогава? Това е все едно, да влезеш в свят между глухи хора и да искаш да им свириш. Глухите не се нуждаят от музика. Слепите не се нуждаят от художество. Куците не се нуждаят от разходки. Мъртвите не се нуждаят от храна. Обаче, материята, която остава от мъртвите, се използува за нов живот. Така правят растенията. Те се ползуват от изгнилите листа, цветове, клончета за градивен материал. Следователно, страданията, през които минават хората, крият в себе си възможности за нов живот. Ако не използуваш тези

227

въ?можностк, страдакияга. саии по себе ек ще те отровят.

Сега, аз не искам дз ви плаша, но да ви насоча към онова знание, което меже да ви помогне. Някога и учените се намират в затруднение. не знаят, как да изнесат истината. Ако лекарят се опита да каже на болния от какво страда, последният ще се уплаши. Даже лекарят, като че-, е много за известна болест, започва да чувствува нейните симптоми върху себе си. Има условия, при които човек не се подава на никакви болести. Болесгта е живо нещо. Като влезе в човека и намери съответна храна за нея, тя остава да живее в него; ако не намери храна,, заминава си. Следователно, махни всички условия в себе си, които храня г болестите, и ти ще бъдеш свободен от тях.

Питам: Де са вашите хармонични линии на живота? Кои са красивите линии на вашааа седемгодишна възраст? Или, кои са вашите красиви линии, когато бяхте на 14, 21, 28, 35, 42 или на 49 годишна възраст? Като станете на 60 – 70 години, вие казвате, че сте остарели, не мислите за хармоничните линии. Казьате, че сте стари вече. Каква старост е вашата в сравнение с годините иа Адама? Годините не правят човека млад или стар, но неговото разбиране или неразбиране на живота. Разбираш правилно живота, млад си'; не го разбираш празилно, стар си. Изменете посоката на мисълта си, от киеходеща във възходеща, и старостта ще ви напусне. Далк си стар, или

228

млад, ти трябва да з чиш. да из\ даваш линиите, фигурите, телата. Всички знаете от геометрията, какво нещо е триъгълникът. Обаче, в живата, природна геометрия, триъгълникът представя човешки-; яос. Например, в триъгълника АВС

В

/\

АС

фиг. 1.

(фпг. 1], двете страни АВ и ВС са страните на носа, а АС – основата, т. е. широчината му. Широчината на носа показза чувствата, т. е. сърцето на човека. Ако сърцето и умът не работят заедно, човек не може да постигне нищо. Ако в мисълта не е вложено чувство, тя не може да се реализира. Значи, чувствата под-храньат мислите. В чувствата се крият Божествени възможности, а в желанията – чозешки. Има желания и страсти в човека, които трябва да се преодоляват. Носът е акумулатор на енергии. От него зависи състоянието на човека.

Една от причините за неуспеха на хората се дължи на това, че те не знаят, как да пипат

229

носа ек. Някой пипа носа си често – това е похват на черната ложа. Когато трябва да пипнеш носа си, помисли мзлко; после, извади чиста кърпичка и леко го изтрий. С носа си трябва да се отнасяте много деликатно. Някой хваща носа си грубо, дърпа го, без да подозира, че с това пречи на бъдещето си развитие, Казваш: Аз водя морален живот. – Виж носа си и ще разбереш, доколко си морален. Моралният има красив нос. Който няма красив кос, не е морален. Носът е живо нешо, нсеки ден се мени. Всичко, което човек преживява, се отпечатва на носа.

Човек трябва да работи върху носа си, да го извае, както скулптурьт вае своите статуи. Ако работите върху носа си, и разумните същества ще помагат. Внимавайте, да не разваляте тяхната работа. Наблюдавайте, как се изменя носът на човека. Детският нос има една форма, а носът на възрастния – друга. Детският нос възприема, а носът на възрастния дава. Трябва да знаеш, как да възприемаш любовта; трябва да знаеш, как да възприемаш и даваш светлината. Всеки се нуждае от светлина. Любовта не се дава, тя се проявява чрез добрите постъпки. Само Бог дава Своята Любов, а човек я възприема ; ако трябва да дава любовта си, той ще я даде във вид на светлина. Детето знае само да взима. Щом заплаче, майката бърза да му даде нещо, да го задоволи. Не, ще му купиш цигулка и ще го учиш да свири. Само онзи може да прави добро, който знае да пее и

230

да свири. Следовгтеето, прели да направиш добро, пей. От пеенето зависи, как ще направиш доброто. – Като пея, ще ми се смеят. – Пей и не мисли за това. Без песен добро не се прави. Как ще дадеш нещо ка човека, без да пееш? Бог даде дрехи на Адам н Ева, но след това гн изпъди от рая. Като знаете това, не искайте дрехи от никого. Жената иска от мъжа си нов костюм. Той ше й направи косгюм, ьо ше я изпъди от рая. Докато бяха голи, Адам и Ева живяха в рая. Щом се облякоха, те го напуснаха. Щом ви облекат, ще ви пратят на работа,

Казвате: Чудно нещо, защо Бог постави първите човеци в рая и след това ш изпъди вън? Това е противоречие за вас. Колко противоречия имате! .Ако е само едно, лесно ще се справите. Животът е пълен с противоречия. Няма човек, който да не живее в противоречия. Гледаш си дрехите, окаляпи. Казваш: Работих, времето беше кално, затова се оцапах. – Не говориш истината. Ходил си в кръчма да пиеш и, като си вървял, падал си. Тази е причината за оцалването. Кажи си истината, не е лошо, че си ял и пил. Лошо е, ако яденето и пиенето внасят отрова в организма. Ядеш и казваш, че яденето не е хубаво, лошо е сготзеко. Така ти внасяш отрова в телото си. За да се ползуваш от Божието благословение, яж и пий с благодарност.

Като говоря така, не казвам, че сте лоши. Вие сте добри, ко трябва да проявите доброто. Умни сте, но 1рябва да проявите своята разум-

231

ност. – Не съм учен. – Дшс ье си учен. но ше работиш, да придобиеш знание. Има начини, по които се придобива знанието. Не е достатъчно само да четеш, но да намериш основната идея във всичко прочетено. Знаете ли, коя е осесвната идея в ясивота на Платона, на Канта, на Толстоя? Всеки трябва да знае, коя е основната идея в неговия живот и от вея да се ръководи. Тя определя състоянвето на мозъчната и снмпатнчка~а нервна система на човека. Тя определя неговото бъдеще.

И тъй, вярвгкте в невъзможните неща, т. е. в необикновените. 8 тях се крие благото на човека. Живееш във вселената, в необятния живот, макар. че не разбираш, че е непостижим и необикновен. Всички се ползуваме от топлината и светлината на слънцето, което е далеч от нас и непостижимо. Ползуваме се от луйата и звездите, също непостижими за нас Ако ви говоря за слънцето и звездите, за коз-моса, вие ще се уплашите. Не сте готови още да слушате такива неща. – Защо не сме готови? – Нямате любов. Страхът е вътре във вас, а любовта – отвън. Човек се страхува от необикновените неща. Например, ако видиш умрелия си баща, ще се уплашиш. Ако видиш майка си, баща си, приятеля си, които са умрели, също ще се уплашиш. Щом считцш, че те са умрели, те не са вече твои близки и нямат обшо с тебе. Човек хе плаши и от страданието, като от мечка. – Защо? – Любов няма в

232

себе си. Често страхът на чозека г неоснователен. Дето е любовта, там няма страх.

Един овчар отишъл з гората да си насече дърва. Като се връщал, срещнал на пътя си една мечка. В първия момент той се уплашил, но забелязал, че мечката се приближава към него със страдалчески рев. Тя вдигнала лапата си, и той видял един трън в нея. Той се ьазел, извадил внимателно тръна и с маслото, което имал в торбата си, нлмазал болното място. След това мечката започнала да го тегли, и той тръгнал след нея. Дошли до едно място,_дето имало хубави сухи дърва. Тя погледнала към дървата, като че ли искала да му каже да си вземе от тях, и продължила пътя си. После се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Там «шало рой пчели, пълно с мед. Овчарят разбрзл, че мечката му показва меда. Така тя изказала своята благодарност към него. След това тя се скрила в гората.

Ще кажете, че този пример с за насърчение. Не, искам да обърна вниманието ви върху разумността в природата. Всяко животно има известна разумност. Христос казва: „Бъдете умни като змиите и незлобиви каго гълъбите." Той не говори за таралежа, за маймуната, но за змията и за гълъба. Понеже се храни само със зрънца, гълъбът е незлобив. Топ има убеждение, воля – издържа на всички условия. Векове, хилядилетия се изминали, откак гълъбът съществува, но поез каквито условия да е минал, той си е останал вегетарианец. Гьлъбът

2^3

вярва, че щом съществува Бог е промислил за него. Даже славеят, като певец, е отстъпил от своето убеждение. Гълъбът и гургулицата и до-сега се хранят по един и същ начин, със зрънца. Затова те са едни от най-кротките птици. Колко хора има, които са запазили своите убеждения? Колко хора са останали верни на любовта? Велико нещо_е, като ти направят най-голямото зло, да простиш. Казваш: Прощавам, – Не само на дууи да прощаваш, но на дела, Да простиш, и нищо да не те засяга.

Вчера дойде при мене един г/лад момък, който ми раоказваше: Едно време вярвах в Бога. Четях евангелие, библия, но изпаднах в безверие. Извърших много престъпления, докато най-после свърших с едно убийаво. Осъдиха ме на две години строг тъмничен затвор, окован във вериги. Обаче, за нищо не съжалявам, В затвора намерих истината и се посветих на Бога. В първо време се дразнех от дрънкането на веригите, но после бях доволен от тях, Те станаха причина да намеря Бога, да се събуди Божественото. Блаюдареьие на веригите, намерих истинския път, както и вътрешния мир на душата си. Разбрах, че пътят, по който бях тръгнал, щеше да ме погуби. Каго го слушах, погледнах очите му, виждам, че са късогледи, ушите му – неоформени. Казах му: Слушай приятелю, ти трябва да работиш върху себе си. Много работа ти предстои. Трябва да стигнеш до границата, дето няма падане. Докато въя-лнзаш нагоре, все илга възможност да се хль-

234

знеш и паднеш. Бъди внимателен, докато излезеш на равно, бе^гпаско място.

И тъй, като пипате воса си, мислете за любовта, която Бог е вложил във вас. Тя е новото в човека. Старото е в стомаха, а новото – в главата. Има и трето нещо, което Бог е ' вложил в човека – Духа си. Чрез него човек познава Бога. Духът обединява двете начала в човека –г нисшето и висшето, за да се роди ст тях новият човек. Той се отличава по Това, _ че ье боледува и не страда като стария човек. Докато дойде новият човек въз вас, .неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите равновесието си и пак ще го възстановявате. В края на краищата, ще се свържеге с колективното съзнание, т. е. с Божественото съзнание и ще придобиете вътрешен мир и свобода. Това значи, да се свържеш с всички разумни същества, с всички светии и добри хора. Ако мислиш, че можеш сам да се справиш с мъчнотиите и противоречията в живота, ти се лъжеш. Без тил нищо не можеш да постигнеш. Влизаш в университета да учиш, ко в лицето на своите професори ти виждаш онези учени на миналото, които са пробили пътя към науката. Те са тил на самите професори. Има нещо велико, мощно в света, което изгрява в човешката душа и дава й потик да се развива. Това е изгряващото слънце на живота. Гледаш на лицето си един малък уд – носа. Знаеш ли, каква роля играе този малък уд? Между ума и волята има известно отношение. Следователно,

235

аьо зка-зш, как да пипнеш носа си, умът и волята ще се хармонизират, и ти ще постигнеш, каквото желаеш. Ако не знаеш, как да го пипнеш, ще си причиниш вреда. Христос знаеше, как да пипа. Той познаваше пътя на красивите линии и се движеше по тях. Той плю на земята, взе малко кал, намаза с нея очите на слепия и каза: „Иди сега да се измиеш." Слепият се кзми и прогледа.

Мнозина казват: Да можем и ние, като Христа, да отваряме очи. – Не е въпросът в отварянето очите на слепите. Ти сам си сляп, отзори своите очи. Плюй на земята, вземи кал, намажи очите си и прогледай. Неразположен си, съзнанието ти е помрачено. Плюй ка земята, вземи кал, намажи очите си и прогледай. Неразположен си, съзнанието ти е помрачено. Плюй па земята, намажи очпте си и се освободи от мрачното състояние. Ако не можете да постигнете това, нищо не знаете. – Можем ли изведнъж да стенем съвършени? Не можете, ко ще признаете, че не сте съвършени, не сте дошли до върха на високата планина. Младата мома се оглежда и казва: Красива съм, ко не 'съм достигнала върха на красотата. И ка зае казвам: Добри сте, но не сте достигнали върха на добротата. Силни сте, но не сте достигнали върха на" силата. Това, което сте постигнали, да еп сл}-жи като потик за по-нататъшна работа. Предстои ви още да се качвате. Казваш: Не ми трябва повече от това, което съм постигнал. Значи, след като си тръгнал на дълъг път и

23Ь

си извървял само 20 клу„ да &а>;.ж, че позече не искаш да върьнш. Ти си едва з началото на пътя. Какво те правия на това пясто? – Иа средата съм. – II на средата да си, какво ще правиш 1}к? Ще вървиш, докато стигнеш крайната цел на свог живот. Спреш ли някъде на пътя, ще остячеш с неразбирането си. Какво виждам? Вие локате да разберете живота на хората. Това е :.езъзможяо. Докато ие разберете вашия живот, никога няма да разберете живота на другите хора. Ти си огледало първо на своя живот, после – ка живота на драгите, Стедовачслко, ако ти не се огледаш и познаеш, никога няма да познаеш другите.

Казвам: Лчо сте чувствителни, лесно може! е да разберете живота на другите хора, както и това, което ще им се случи. Така, именно, пророците ц гадателиге предсказват всичко, което ще стане в бъдеще. Чрез своя 1а интуиция и крайна чувствителност, те влизат в контакт с Божествените мксли. Значи, животът на хората се отразява върху тя^-. Мнозина искат да имат знанието на пророците. – И това юоже, но чнсг трябва да бъдеш. Знание 10 е достояние на чистите уьюве. Някои казва, че видял нещо от възвишения свят. възприел много идеи, но не ги помни. – Щом нищо не помниш, ти не си добьр възприемате.! н предавател. Гласът не си схванал; времето, когато :ч се гово рело, не помниш; мястото, дето си бил, не помниш; мислите, които са ти казали, не знаеш, Какво излаза от гова? Първо ще помниш гласа,

237

после – времето, мястото ;. мислите. Бсяка добродетел има тон. време и място за проява и съдържание. Ако не грнтежава тези неща. тя п»чава и заминава, без да даде своя плод.

Чоьек трябва да бъде, освек добродетелен, оше и интелигентен. Топа зависи от неговия кос. Ако ьссь! е дебел, трябва да се изтъни. Дебелината из носа се дължи на натрупване на мазнини. Линиите на носа трябза да бъдат праьилии. Кривата линия на ноздрите показва1 способността па човека към възприемане и даване. Изпъкналата , дини» да-ва-,- а вдлъбнатага-взивта. Ако тези линии се изгладят и станат рач вни, човек е загубен. Като знаете това, пазете тези линии, да не се изправят. Докато линиите са изпъкнали и вдлъбнати, ти ще бъдеш добре. От тези линии зависи доброто състояние на сърцето' и душата. Върхът на носа не трябва да завива надолу, като човка, но да бъде прав, като висок планински връх, отдето гледаш красотата па природата.

Нека остане в ума ви мисълта: Не разваляйте това, което Бог е направил. Не разваляйте формата на носа си. Може да го оформите, без да го изкривите. Ако развалите носа си, с това заедно изопачавате ума и сърцето си. От външните форми се съди за вътрешните възможности и условия. И обратно, от вътрешното се съди за външното. Не се страхувайте, вашият нос се преустройва, работи се върху него. И да е малък, носът ви има възможност да стане голям. Ве* озете са пред вас. Ще работите

233

и ще развивате роса си. Нормалният нсс гоаа-звг естественото състояние па мозъчната и симпатичната нервна система на човеьа. Всички школи ка древността са -имали пред внД това и се стремели да подържат хармонията между носа, ушите, очкте и устата на човека. Само така човек може да бъде здрав, да се справя леско с мъчнотиите в своя живот.

И тъй, дръжте носа си в изправност. Пазете го и го почитайте като свещен уд. Докато носът е в изправност, човек е здрав. Щом носът е добре, ще знаете, че и очите, и ушнте, и устата ще бъдат добре. Оттам пък те бъдат добре и дробовете, и сърцето и стомахът. Ако се наруши нещо в носа, и организмът постепенно се разглобява. Това не значи, че трябва да дойдете до крайност, да се плашите. Пазете коса си и не се страхувайте. Внимавайте да не изгладите кривата линия на ноздрите. Нещастие е, ако тя се изглади. Нещастие е да нямаш нос. Той представя красив планински връх, дето се трансформират енергиите на човешкия организъм. Който не знае значението на носа, не може да го оцени, като велико благо на живота. Докато носът ти е з изправност, Бог ще ти говори и чрез ума, и чрез сърцето. Щом се наруши нещо в него, и Бог престава да говори. Забележете: централното място на човешкото лице е носът. Като погледнеш лицето, първо носът изпъква. Приятно е да видиш един съвършен нос, както е приятно на геометрика да види един правилен три иълник.

239

И Бог се изявява на земята трояко: чрез мислите, чувствата и постъпките на човека. Това се отпечатва ка носа,

Като гОворя за носа, аз имам пред вид вашия духовен нос. С него ще работите в духовния свят. Красив е духовният нос на човека. Той е съчетан от различни цветове, които непрекъснато вибрррат. Такъв е носът на светията, на великия Учител. Той е подобен на плодна градина, насадена с различни плодове по вкус, цвят и форма. – Не виждаме това. – Ще вървите от видимото към невидимото Щом външно носът е красив, и вътрешно е красив. Ако носът ти -има някакъв дефект, ще работиш, за да го изправиш. – Не ми се живее. – Не ти се живее, защото ти липсва нещо. Ще живееш, за да придобиеш нещо ново, да влезеш в новия живот. Ако искаш да умреш, за да се върнеш пак на земята, да се усъвършенствуваш, смъртта има смисъл; Ако искаш да умреш и повече да не се връщаш на земята, смъртта не е на място. Смъртта подразбира минаване от едно състояние в друго.

Сега, нека остане у вас мисълта за красивите и хубави неща в живота. Приятно е да четеш хубави книги. Приятно е да работиш и да се трудиш. Приятно е да срещнеш красив човек. Оценявайте тези неща, за да придобивате всеки ден по нещо ново. В какво се заключава красотата? – В красивите и хармонични линии. Като ставате от сън, оглеждайте се да камерите онези красиви линии на лицето

240

си. които никога пе се менят. Ако те наежат, л красотата изчезва. Лицето трябва да бъде израз на слънчевата светлика. Погледът никога да не се раздвоява. Ако вечер, след дневните преживявания, стане изкривяване на лицето, сутрин то трябва да стане по-красиво. Като спи, човек трябва да обработва материала, който през деня е придобил. Раздвоен ли е погледът на ловена? Щом види заек, той веднага отправя погледа и мисълта си към него, готоз е да гръмне. Обаче, добрият човек, като види заека, спира погледа си на ;?его, по слага пушката ка земяга и казва: Достатъчно вече! Досега стрелях, но отсега нататък се отказвам, няма повече да убивам. – Какво трябва да прави ловецът? – Вместо да държи пушка, нека вземе перо в ръка, да пише; цигулка – да свири; ноти – да пее. – На кого да пес? – На детето си. Щом заплаче детето, той да започне де пее.

Един мой познат – лекар, разказваше една своя опитност за силата на молитвата. Една вечер жена му отишла на театър и го оставила да гледа детето. Той се съгласил, не предполагал, на каква мъчнотия ще се натъкне. – Чудно нещо, качваше той – като че всички дяволи влязоха в детето. Като започна да плаче, видях се в чудо. Носих го на рьце, люлях го, то не престава да плаче. Опитах се да го нахраня, но то не иска да яде, още повече плаче. Започнах да пея, но не можах да го успокоя. Детето не утихваше, все повече плачеше. Най-

241

пс-сче у.л дс!1де на \м да се помоля. Отдавна не бях се ьюлил. Почнах да «ета Отче наш. И като по пудо, детето постепенно затихваше, докато заспа е ръцете ми. Аз свободно си отдъхнах. Никога в живота си не бях се молил така сърдечно.

Да се молиш, това е музика. Между мислите и чувствата трябва да има хармония. Пеенето, свиренето, това е музикален говор. И говорът е музиг-.а, която има две страни: рънш-на страна, егмиге думи, и вътрешна – музиката. Кажеш ли, че не искаш да пееш, това значи, че не искаш да гозериш. Ако не говориш м} зикално. ти попадаш в областта на грешните хсра. Две или три думи ше кажеш, но кажи ги музикално. Те^и дий пях една българска песек. Момък казва на мог/ата: Ти не разбираш живота, затова той те направил гр}'ба. – Така е. Бях малко, невръстно дете, когато баща ми се ожени за втора жена – мащеха. Тя умори баща ми, а мене изпъди на улицата. Питам: Кой баща не се е оженил за втора жена, зла мащеха? Неестествените мисли, чувства и постъпки – това е злата мащеха. Младият, новият човек не може да живее с неестествени прояви. Понеже не е в съгласие с тези прояви, бащата го изпъжда от своя дом. И блудният син напусна бащиния си дом, но доброволно. понеже искаше да живее свободно и охолно. Той търсеше младата мащеха в света. И какво стана с него? Тя го изпъди, прати го да се учи. Един ден той се върна при баща си, раз-

16

242

каян и смирен. Теза показва, че доброто в човека има надмощие над злото. Бог е вложил доброто в човека, да работи с него. Доброто, любовта, вложени в човешкото сърце, даваг истинската стойност на душата. Като работиш съзнателно върху себе си, нищо не е в състояние да те спъне. Голямо богатство е вложено в човс*:а, и той трябва да го обработва. Във вътрешното богатство на човека 'се крие неговото бъдеще.

Има една опасна страна в човешкото естество, а именно: човек обича или да подценява, или да надценява нещата. Не, ще знаеш истинската им стойност. Знай, че живееш в Божественото съзнание, дето всичко е определено. – Аз зная това. – Много неща знаещ, но не точно това, което ти трябва. – Искам да бьт добър. – Каква е твоята доброта? Ти нямаш добротата на светията, който е завършил своето развитие. Чувствуваш ли любовта на Бога? Усещаш ли Неговия свещен трепет? Ако с името на любовта искаш да направиш зло, каква е тази любов? Има нещо лошо в твоето второ естество. Грехът не е вложен в първичното естество на човека. В първо време грехът, злото обещават облаги, но краят им е лош. Истинските облаги идат от това, което Бог е вложил в човека. Ще дойде ден, когато благата на всички хора ще бъдат благо н ка отделния човек. И благото на отделния чозек ще бъде благо за всички. Много естествено. Бог не може да се прояви чрез едното. Мили-

243

арди хора трябва да работят хиляди векове, за да изработят вложеното в тях,

Днес всеки казва: Мене слушай, какво тн говоря. – Да слушаш мъдреца, има смисъл, но да слушаш пъдарина! Да слушаш природата, разбирам, но да слушаш обикновения Зовек! Законите на природата са неизменни, а законите на човека постоянно се изменят. Ние живеем в природата, дето Бог пише закони, чертае пътища. Трябва да Го слушаме! Ако следваме Неговите пътища, всичко ще постигнем. Какво ще придобием, ако слушаме пъдарина? Вие слушате пъдарина, за това послушание ви похваля-вам. Няма човек, който да не го е слушал. Не ви упреквам, че го слушате, но казвам, че нищо няма да придобиете. Той може да ви каже да излезете само няколко метра вън от лозето. Нищо друго не може да ви даде. Какво са няколко метра? Слушаш един професор, който ти казва: Десетина метра назад! Той иска да ти обърне внимание на своята градина, която си отминал. Върни се в градината му да си починеш. Тук те чакат хубави, зрели плодове. Откъсни си от тях и си хапни. Кого от двамата ще слушаш – пъдарина, или професора?

Т. м„

43. Лекция от Учителя, държана на 12 юли, 1933 г. София. – Изгрев,