Изгрев и залез
Размишление.
Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нъщата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи нъща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нъщата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много ПАТИ онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-по-сле се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избътеайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате нъкого, какви са отличителнит чър-
- ) II. Послание към Солунянит*, 3 гл.
214
ти на българина, на християнина, на вврващия или на ученика от новото учение. Музи-кантът се отличава с способността си да свири и да разбира музиката, пъвецът – с способността си да пее. Каквото и да е по-стигнал човек, много още има да учи. Има нъща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са тв за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още говече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.
Какво представят миналото, настоящето и бъдещето в човешкия живот ? Миналото може да се уподоби на залъза на слънцето, насгоящето – на пълния ден, когато слънцето е на зенита, а бъдещето – на изгръва. Обикновено хората объдват на 12 часа, когато слънцето е на най-високата си точка. Ако мислите криво, ще извадите заключението, че настоящето е момент на ядене. Но чозък не яде само на объд. Той яде и сутрин, и на объд, и вечер. Значи, настоящето е пъл-ният ден; в него влизат и миналото, и бъдещето. Ако не се мисли така, ще излъзе, че деньт е само объд или пладне. В САЩ-ност, пълният ден включва изгръв, пладне и залъз. Ако кажем, че бъдещето е да-леч ог нас, трябва ди отречем изгръва. Ако кажем, че миналото няма отношение към нас, трябва да отречем залъза. Това е невъзможно. Колкото и да е противоречиво
215
яова, без противоречия не може. Ще мислите, ще разсжждавате, да си изясните противоречията. Така, именно, ще разберете, че има привидни противоречия, както и съще-ствени, които трябва да различавате.
Като говорлм за изгръв, пладне и за-лъз, разбираме проява на различни съще-ства. ИзгрЪвът е проява на ангелит, пъл> яият ден, т. е. пладне, зенитът е проява на Бога, а залъзът – проява на човека. С други думи казано: Бъдещето е на ангелиг, настоящето – на Бога, а миналото – на чо-въка. Значи, чов&к жив&е в миналото. Той се въодушевява от това, което е направил в миналото, и от това, което е бил в ми-лалото. Всеки си мисли: Каквл бях едно време! Какви възможности имах едно време! Миналото е залъзът на живота. Обърнете тази страница, направете един полукръг и спрете се пред изгръва, дето са ангелит. Като минете през тях, ще дойдете до зенита, до Божествения свЬт. Не минете ли по този път, не можете да се справите с противоречията. В човешкия живот противоречията са неразрешими, в духовния или ангелския свет – наполовина разрешими, а в Божествения свет – напълно разрешими, ТТри Бога не същестеувет никакви противоречия. Там всички части живеят в съгласие и единство. Как ще се сърдиш на лъ-вата, или на дясната си ръка, че са ти уда-
216
рили по една плесница ? Ако им се сърдиш,. т ще се откажат да ти служат.
Представете си, че ви поканят на угощение. Яденето е вкусно, добре приготвено,. но ръцет ви не се мърдат. Какво ще правите без ръце? Ето защо, когато се говори зз прощаване, ние имаме пред видъ-правилнит отношения между частит и цялото. ЦЬлото не може да не прощава на чв' СТЙГБ; И частиг не трябва да се еърдят на цълото. Каквито погръшки и да правят р;&~ цет, човек е готов да им прости. Ако не им прощава, т ще се откажат от него.-Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички жизи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в кой' то всички живЕят ? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лавата рх.ка на Бога те е ударила. Ще*се сър-диш ли на Бога ? Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушиг, на устата си, толкова ще се сър' диш и на Бога. Който се сърди на ръцет- и иа краката си, осакатява; който се сърди на очит си, ослЪпява; който се сърди на ушити си, оглушава; който се сърди на устата С(т, онемява. Какво придобиваш с сър' денето ?
217;
Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. – Да проща-ваш, това е мекушавост. – Не е мекуша-вост, но правилно разбиране и отношение към нЬщата. Как да не простя на рж.-ката си? Ако не й простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея.-Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли й, че я обичам, тя е готова на всъкаква работа. гТЪма слицество в свЬта, което да не е готово да се жертвува за лю-бовьта. Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов. Това се дължи на неразбраната любов.
Всички трябва да имат прави възгледи,., прави разбирания. Нвкой ден се случват голями нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден.–Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори пж.т не желаеш да прежи-вт>еш това, което ти се случи този ден. Сам по себе си, деньт носи нещо хубаво.. Следователно, не можете да не желаете днит да се нижат един след друг. Вейки ден носи своето благословение.
И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самит тяхъ^ а не отвън. Например, нЬкой е недоволенъ
218
от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него. Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него. Той страда от болка в ръката си и, който го бугне на болното място, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него. В същност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка. Ако ръката му бъше здрава, той щъше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква ,болка. Ето защо, преди да сте недоволни от близкит си и да търсите причината за всичко в тЬх, потърсете я в себе си. Ако стома-хът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болкит, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обвд ? Вината е в вас, в вашата неразумност. Вие трябва да бж дете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите. Който боледува, сам трвбва да се пази. Иначе, ще търси причина в другит и никога няма да разреши задачитв си. Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошиг дни са. от Него. Не е така. Бог създаде деня, но не и лошитв, нещастни дни. Ангелитв създадоха изгрьва, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залвза. В Божествения свЬт същгствува само изгрвв на слънцето, а в човешкия – залвз. Хората накараха ельн-
219
цето да залязва. Напримвр, нвкой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност,и той веднага изгубва разположението си. След това казва : Ще се търпи, нвма какво да се прави, Бог е наредил работитв така.–Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението СЙ. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нвщо ценно. Анге-литв носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се сверже с ангелитв и с Бога, той живве в щастието на деня. Ан-гелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внима-телен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трвбва да пазите. Ако четете и работите при голвма святлина или при силен огън, може да повредите очитв си. Ако работите и се движите чрезмврно, може да повредите рж-детв и краката си. В всичко се иска умвре-ност. Не е позволено на човека да се пре-силва. Казва се за нвщо: Пази го като очит си! Очитв, като важен и деликатен орган, се взимат за мврка, как да се пазят всички ценки нвща. Какво по-ценно нвщо има човек от тялото си? То е неговият инстру-
220
мент, с който трябва да си служи през цълия си живот.
И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господ пази човека. Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на голями изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всвкога се намира под крилата Му. Казано е в Писаниего, че Бог ни е напи-сал на дланьта си. От нас зависи да остане името ни за ввчни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването ? – С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земедвлие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсжждава право. И като вврващ, и като безвврник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погръш-китв си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земедъ-лец още нъкокко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промъна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, тв казват: Нашият господар се измвни, стана добър човек. След твхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земедвлието и да залови друга работа. Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успвх и примърно поведение. Кажеш ли
221
една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си. Това се иска от всички хора, безразлично, дали са. занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го вер-нат назад, да запълни празднината. Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и т към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се е ьрне. Тази мисъл е изказана в Евангелието с стиха: „С каквато м&рка мъриш, с такава ще ти се отмъри." Закон е: всъка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връ-щат към вас. – Защо? – Понеже т са направени от гжета, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявит си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпро-сът с положителните мисли или чувства. Т са направени от лека, ефирна и свт>тла материя, поради което възлизат нагоре и оти-ват към своята цел. Нт>ма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се верне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си."
222
Права мисъл е нежна на човека. Като мисли право, той лесно изправя погртзШКИг си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са. виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хверля вината върху тях. На кого ще хверли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щаст-лив външно. Поводът за щастието е вж-трешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свет. И при едното, и при другото положение ти мо-жеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи св-вт, ти трвбва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освенъ-ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излъзете от този път на раз-сжждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. ВеЬко страдание, вейка бо-лест, беднотия, които идат от Бога, са. приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото въ-
223-
добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вера. Като верва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби верата си, веднага идат изпитания и страдания.
Страшно е положението на онзи, който изгуби верата си. Без вера, човек е изло-жен на голями съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърд-цето си състояние на абсолютна вере. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае верата му. Все ще мине нъкаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората н се стреми, в всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от труднит изпити за светиит. Малцина могат да го издър-жат. Повечето светии пропадат и се връ-щат назад. Трябва да бъдеш голям, ве-лик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиит, понеже пътт им е тру-ден. Снизхождението се заключава в това,.
224
че се дава възможност на човека да се явява по много ПАТИ на изпит. Докато не научи уроцитв си и не издържи изпититв си, той има право да се явява на изпит. Най-малко сто ПАТИ има право да се явява на изпит по един и същ предмет.
Сега, да се вернем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важ-нит условия, при които човек може да постигне своитв желания, е мекотата. Тя е мърка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човвшкит идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нвщо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нвмаш ли материл за работа, ти ще оста-неш само с въображението си. Кой земе-дълец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който нвма книги и научни пособия за работата си ? Значи, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ за работа, за постижение и за развитие се кри-ят в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползувате и вие, и вашитв ближни от нея. Съвременнитв хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да из-ползуваш минимално количество от нея. 'Човек трвбва още да расте, за да дойде до лоложение да се ползува от всичката енер-
225
гия. Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме." Благодарение на частичното знание на нъщата, гес-логът изследва земнит пластове, химикът изучава елементит и тяхнит сеединения, астрономът и астрологът – звездиг, планетите и влиянието им върху човека.
И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погръшкит на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пж.тя на учителит, които 1юправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учительт ? Взима червено мастило и изправя погръшкит на ученицит си. Някои ученици не са доволни от учителя си, нами-рат, че е голям педант, поправял и най-дребнит погръшки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи <и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погръшки и сте изправни в всичко ? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погръшкит си и ги изправя. Докато с» ученик, все ще правиш погръшки. Не се учи лесно математика; не се учат лес-«о езици. Ще научиш един език на физическия свет, но след това ще научйш сж-щия език в ангелския свет. Като го на-
15
226
учиш там, ще отидеш в Божествени» свет да го усъвършенствуваш. Така е не само с езициг, но с всеки предмет, ксйто изучавате на земята.
Човек е дошъл на земята да се учи». Земята е велико училище. Следователно, нвма ио-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свер-шат едно училище, не искат да следват друго. Т. се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш ? Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бж-де господар, той си създава тежка карма, Как постъпва господарьт с своит подчинени? Ако е готов да госнодарува, той постъпва разумно и справедливо с подчине-нитт> си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи нъкого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е
227
да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освобо-диш от него. Запитайте се първо, търпи ли го Бог. Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.
Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онъзи, които никой не обича. Към тях е насочено най-мно-го вниманието Му. Бог отправя едното си око към онъзи, които мнозина обичат, а дветв си очи към онъзи, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимцит на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онъзи, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Т мислят за Него, и Той мисли за гЬх. Ако и Бог ги изостави, т ще изпаднат в отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърдчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всъкога мисли за вас.
Приложете мекотата в живота си, за да се ползувате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и въз-можностит в живота си. Който губи добрит и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е йзгубил своит добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатЬл. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомит му го обичали и щедро го
228
възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
Какво означава думата „попъ"? – Папа, баща. Пазете се да не изпаднете в положението на обран баща, който изгубил жена си и децата си. Децата представят добритв мисли, желания и постъпки, които човек отхранва в себе си. Пазете се да не ги изгубите. Божествените мисли, чувства и постъпки не са. нищо друго, освен огърлицата на човешката душа, украсена с скъпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивитв мисли, чувства и постъпки, като огърлица на вашата душа. Т са. дар от Бога. Пазете свещено тази огърлица.
Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал. Това е правият път, по който уче-никът трябва да верви.
– Божият Дух носи всичкитe блага на живот а.
29. Утринно Слово от Учителя, държано на 19 април, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.