1925г.
- Всеки един от вас може да направи този опит. Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър. Вие разбирате ли това нещо? Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири. В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава. Владеят тия хора своето изкуство! Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: Колко е хубаво да се живее! Приятен е животът! Има смисъл да се живее! Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни! И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“. В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост.
- Сега, аз искам всеки един от вас да има своя цигулка, че като засвирите всички под онзи хармоничен такт на великия капелмайстор, да се проявите като майстори и така да засвирите, че вашата скръб да се превърне на радост!
" Сега скръб имате"01.03.1925г.
Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)
1930г.
- Следователно, хората могат да се разбират само тогава, когато между характерите и темпераментите им има пълно съответствие, т. е. правилно, хармонично съчетание. Две цигулки могат да бъдат в съгласие, когато и двете са нагласени по правилата на музиката: магаренцата им добре поставени, струните – добре настроени. Ако и цигуларите са в хармония помежду си, цигулките им ще звучат хармонично. Който чуе, как свирят, той ще остане напълно доволен. Човек представя цигулка с четири струни. На четирите струни отговарят четирите темперамента.
"Да се радват наедно"12.01.1930г.
Да ви даде, XIII серия, том II (1929-1930)
- Двама майстори взимат две дъски от най-хубаво дърво, от което правят цигулки, и започват да работят. Единият от тях може да направи цигулка от системата „Страдивариус”, която струва милиони лева. От същото дърво и другият може да направи цигулка, която струва едва стотина лева. Тъй щото, не е достатъчно само човек да има мисли, чувства, душа, но важно е, съчетанието между тия мисли и чувства, важно е, как се изявява тази душа. Ако цигулката на някой майстор не издава добри тонове, вината не е толкова в материала, от който е направена, колкото в съчетанието, в строежа, който и е даден. По строеж тя не отговаря на техническите изисквания на музиката. Да се стреми човек към новото, това не значи, че трябва да се откаже от старото, но всеки ден да прибавя по нещо ново към старото, да го усъвършенства. Най-после, като му се даде по-съвършена форма, то се патентова. Това става във всички занаяти и изкуства.
"Призовете ги на сватба"09.03.1930г.
Делата Божии, XIII серия, том III (1930)
- Най-усъвършенстваният инструмент на земята е човешкото сърце. Следователно, ако човек не се е научил да свири на своя собствен инструмент – сърцето си, мъчно може да разбира и да управлява външните инструменти. Който не знае да свири на сърцето си, е нещастен; който знае да свири, е щастлив. Ако не знае да свири добре на цигулка, човек не може добре да я настройва и постоянно вика този-онзи да му я настройват: един му скъсва струните; друг – развие лъка повече, отколкото трябва; трети – пукне някъде цигулката. След това всички се произнасят, че цигулката не свири, нищо не струва. Казвам: Не давайте цигулката си на другите хора, да правят опити с нея. Това значи: не давайте сърцето си на хората, да правят опити с него. Само вие имате право да настройвате сърцето си и да свирите на него.
"На видело"04.05.1930г.
Делата Божии, XIII серия, том III (1930)
- Представете си, че на един виден цигулар дадат да свири на цигулка Страдивариус. Цигуларят е голям майстор, цигулката е много хубава, но струни няма. Какво ще прави той? Ще погледне цигулката със съжаление и ще я тури настрана. Съвременният човек представя такава цигулка. Майсторът, който го е направил, е съвършен, но, в продължение на дългия живот, човек е изпокъсал струните си и днес, едва ще намерите една или две струни на него. Повечето хора са цигулки Страдивариус без струни. Лесно се турят струни на цигулки: ще вземат червата на някоя овца и ще направят струни. В последно време употребяват струни от меко желязо. Оттук или оттам ще се намерят струни и за човешката цигулка, но те не са струните, които майсторът е поставил. Днес употребяват и вълчи струни, но те са по-лоши от другите. Ако една от струните е вълча, а трите – овчи, вълчата ще скъса овчите – и тук вълкът не може да се примири с овцата. Какво е положението на цигуларя, който свири на такава цигулка? Той трябва да свири и да примирява вълка с овцата на цигулката си.
Мнозина отричат съществуването на Първата Причина на нещата. За да се убедят в съществуването й, те искат силни доказателства. Че има музика, че има цигулка Страдивариус, доказателствата са налице, но струни трябва да има цигулката, за да се свири с нея. И като слушат, че свири на цигулка, някои пак не вярват в съществуването на музиката и на цигулката и казват: „Цигулар къща не храни”. В което българско село, да идете на хорото, ще видите, някой цигулар да свири. Ако цигуларят поиска някоя мома, не му я дават. – Защо? – Казват му, че цигулар къща не храни. Едно време може да е било така, но днес добрият цигулар гледа къща. Когато цигуларят свири и поддържа дома си – майка, жена, деца, не трябва ли да вярвате в музиката и в цигулката? Следователно, когато тялото с четирите струни на него – вашата цигулка, поддържа първо вашия живот, а после живота на близките ви, не трябва ли да вярвате в него, както и в Онзи, Който го е направил?
Ние не говорим само за външното свирене, за музиката като изкуство, но имаме предвид музиката като елемент на човешката мисъл. Ти не можеш да мислиш право, ако музикалното ти чувство не е добре развито; ти не можеш да бъдеш философ, ако не си музикант. Музиката предхожда философията; музиката предхожда поезията, даже и проявената любов на земята. Само когато запее майката, тогава детето й започва да я обича. Ще каже някой, че майката пее, защото се е влюбила. Не, майката пее, защото са я залюбили. Докато не знае, какво нещо е любовта, тя не пее. Щом пее, тя пее за любовта. Тя пее, за да покаже, че се явило нещо красиво в света. Велико нещо е музиката! Много от сегашните хора имат повърхностни понятия за музиката, за вярата, за любовта. Затова, именно те се запитват: Съществува ли Бог в света? Вярваш ли в Бога? - Вярвам, че има цигулки Страдивариус, но нямат струни. Ако казвате, че човек е създаден по образ и подобие Божие, а няма струни, какъв човек е той. Ако скъсаш четирите струни на цигулката си, какъв човек си ти? Първата струна е сърцето, втората - ума, третата – душата, а четвъртата – духа. Какъв човек е този, който няма сърце, ум, душа и дух? Цигулката е на лице, но струни няма. Какво представя цигулка без струни? След това философите пишат трактати върху отвлечени въпроси и казват, че субстанцията, т. е. цигулката е там, но струните ги няма. Ако се скъсат струните на цигулката, чрез които се проявява музиката, какъв смисъл има самата цигулка, т. е. субстанцията. Ако скъсаш струните, чрез които се проявява Битието, какъв смисъл има животът?
Съвременните хора се намират в положението на онзи арабски търговец, който пътувал през една местност. Той седнал близо до една чешма, да си почине. След това извадил от торбата си една дървена кутия с маслини и хляб и започнал да яде. Ял маслини една след друга и хвърлял костилките им настрана. Още не завършил закуската си, пред него се явил един великан който му казал строго: Знаеш ли, че ти наруши едно от свещените правила на тази местност? – С какво съм нарушил? – запитал търговецът. – С костилките, които хвърляше на различни страни. Тук това не е позволено. С една от костилките ти удари сина ми в окото и го ослепи. Сега ще бъдеш наказан: ще извадя двете ти очи и ще бъдеш умъртвен. – Моля ти се, прости ме, нямах никакво желание да ослепя сина ти, не знаех правилата на тази местност. Аз съм човек, който вярвам в Аллаха. – Ако ти, наистина, вярваш в Аллаха, нямаше да хвърляш костилките на маслините, а щеше да ги гълташ. –Нас са ни учили другояче: като ядем маслините, костилките да хвърляме навън. – Щом си дошъл в нашата местност, трябваше да знаеш правилата, които съществуват тук. Ето, ти извади окото на моя син. – Слушай, казал търговецът: Казано е от Христа, че ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли навън”. Какво да ти кажа, когато моят син имаше само едно око. Най-после търговецът казал на гиганта: По всичко се вижда, че моят живот е свършен. Дай ми един месец отпуск, да се върна у дома да се простя с жена си и с децата си, да им кажа, какво ме чака. – Ще те пусна, но с условие, че след един месец ще се върнеш.
Сега всички се интересуват, какъв е краят на тази мистична приказка. Какъвто и да е краят, той е добър. Три положения има, при които се изявяват постъпките. Когато краят на една постъпка е лош, имаме трагедия; когато краят е добър, имаме драма, когато краят е смешен, имаме комедия. Значи, всяка постъпка, всяко явление може да се свърши или с трагедия, или с драма, или с комедия. Това зависи от авторите, които са писали трагедията, драмата или комедията.
Търговецът се върнал при жена си, разправил й за бедата, която го сполетяла и решил, че трябва да се моли на Аллаха, да му помогне. Нещастието му се заключавало в това, че той никога не се молил, не знаел, как да пристъпи към молитва. Той взел цигулката си и чрез нея искал да отправи молитвата си към Аллаха, но останал изненадан - цигулката нямала струни. Търговецът извикал жена си и я помолил да му даде първите правила за молитва, както учителят по музика дава първите правила на ученика. Тя му казала, как да застане, накъде да отправи очите си, както ученикът се учи да държи цигулка, да управлява лъка първо по празните струни, а после по позициите. Като се молили, той трябвало да отправя очите си нагоре, но да не бъдат много отворени. С това жена му искала да каже, че отворените очи са причина за нещастието, което го сполетяло. Ако очите му бяха затворени, той щеше да хвърля костилките около себе си и нямаше да извади окото на младия човек. Значи, докато очите на човека са отворени и вижда всичко, все ще го постигне някакво нещастие. Търговецът се молил толкова сърдечно, че молитвата му отишла до Аллаха, който решил да му помогне. Аллах изпратил един адепт при него, да му каже, по какъв начин да изправи погрешката си. Адептът му разправил, че жителите в тази местност имали особени капаци на очите, които се отваряли и затваряли с помощта на някаква пружина. Как става това, и те не знаели. Тъй щото, окото на младия човек не е извадено, но затворено с капачето. Адептът разказал на търговеца, как може да вдигне капачето, и пострадалият да прогледа. Търговецът благодарил на Аллаха и на адепта и тръгнал на път, да стигне на определеното време при великана. Като дошъл, той му казал, че иде да изправи погрешката си, да върне зрението на сина му. Като чул това, бащата останал крайно доволен и казал: Ще ти благодаря, ако можеш да направиш това. – Ще го направя, аз съм честен човек и разполагам със знания. Той вдигнал пружината, окото се отворило, и синът прогледал. Бащата задържал търговеца при тях, да го угостят, да изкажат своята благодарност, след което го изпратили с големи почести и подаръци.
"Име на препратка"22.06.1930г.
[[]]