Пасха Господня

Пасха Господня

„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеиа приве-чер, пасха Господня е". (Левите 23: 5)

Мъдрецът си представя ьгБщата другояче, не както обикновеният човек. Невежата, обикновеният чо-втзк казва: Огън от огън произлиза. – Не, огъньт никога не произлиза от огъня. Казва се, че огъньт е в-вчен. И това не е в+фно. За да бъде огъньт в"б-чен, трябва да го е запалил някой, който е въчен. Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство. Цъ\ли томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили. И след сто хиляди години едва ли ще го разрешат. Обаче, ако влъзете в света на мъдрецитъ\ там и децата знаят, какво представят времето и пространството.

Пространството се отнася до външния, до обективния свят. Външният свят дава форма, израз на реалността. Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето – вж-трешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да дока-жем обективно, колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно. Н-вкой може да изпреде един тъняк конец и да каже, че го е изпрел за кратко време. Това време може да бъде 30 секунди, 30 минути или един час.

Понятията за време и пространство имат сми- ) съл за необикновените хора. Обикновените хора се чудят, защо трябва да се занимават с тези въпроси. Обаче, ако няма понятие за време и пространство, чо-в%к н"Бма да има понятие за живота, защото той се проявява в време и пространство, т. е. външно и вж-трешно. Човек може да нтзма ясна представа за вре-

289

мето и за пространството, но като идеи т съществуват в неговия ум. Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за гбх като нещо реално. Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е вернал обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видътг там. Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Дмерика, много нЪща чул и видъл, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видъл и чул. Друп някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т. е. според неговото вътрешно разбиране на нещата. Когато четете някой роман, виждате, че авто-рът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност. Това зависи от неговите лични впечатления за нещата. Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко т отговарят на действителността. Има автори, които, без да искат, преувеличават фактитъч В гЬх е развита способността да преувеличават нещата.

Следователно, колкото и да се пази човек от тази чърта, той винаги преувеличава. Един от про-повъдниците на Христовото учение имал обичай да преувеличава фактит, вследствие на което сам из-падал в противоречия. Един ден той проповЪд-вал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хлъба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлъбовете били големи като могили. Следователно, с такива големи хлъбове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ. А колкото за големината на хлъбовет, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлъбове. Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи. За Бога всичко е възможно. Човек не може да прави такива хлъбове, но Бог всичко може. Един от слушателит, като си представил големината на хлъбовет, казал на проповъдника: Мене не ми се вижда чудно, че съществували хлъбове големи като могили, но се

19

290

чудя, какви трябва да са били пещите, в които са пекли тия хлябове. В възгледите си и досега хората са разделени на две категории: едни се очудват на големината на хлЪбовет, а други – на големината на пещите.

Съвременните учени разправят, че вътрешность-та на слънцето била огнена материя. Що се отнася до големината му, те казват, че слънцето било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно. Има учени, които не са съгласни с тия твердения. Те подържат, че вътреш-ността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот. Външността на слънцето, т. е. неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети в вид на светлина. И това твердение може да е вярно, може и да не е вярно. Изобщо, когато се дойде до някой научен въпрос, за който не може да се говори абсолютне точно, хората казват: Това е наука, това е нещо, което бъдещето ще докаже. Както е доказала много въпроси, един ден науката и тези ще докаже.

Какво е доказала науката? Много неща е доказала. Запример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окржжността, е по-малък от самата окржжност. И всека окржжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат. Сумата от вътрешните ъгли на трижгълника е равна на два прави ъгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери техното приложение в механиката. Обаче, механическият живот има свое специфично приложение. Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света. Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта. Това влияние се вижда навсекъде в природата и в живота. Запример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества. Същото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате един мраморен палат. Без да мислите

291

много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същестцо. При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество. В мраморния палат ще видите барометър за определяне на времето, тер-мометър за измерване на температурата. В овчарската колиба ще намерите тояга, с която овчарят опитва гърба на своите овце.

В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, иззестни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т. н. Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Мко в-врванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Немат ли никакво отношение към реалността на нещата, те немат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всеко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията. той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема.?Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.

И тъй, всека теория, всеко верую, всеко знание, което човек е възприел външо само, не може да се приложи в живота. Мко човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен. Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е в същност такъв. Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповедва,

292

нито гласът му се чува. Ако човек се ползува от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е пол-ковник, той е учен човтьк в запас. Докато уче-ният разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своигб, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек тр-Ъбва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас.* пъкой се оплаква, че получава само три хиляди лева^месечна заплата и не може да сверже двата края. Дко"ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запасъ^и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който Гполучаваш три хиляди лева месечна заплата, да не'можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на Човека. Каквото мисли човек, това става. И двамата, обаче, прекарват живота си. И който има, и който няма, по н^какъв начин нареждат работите си.

Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато човек е беден и не разполага с много средства. Влизате в някое бедно* семейство и виждате на трапезата сложена коприва. Те веднага я скриват, считат, че само простите хора ядат коприва. Външно т се стремят да бъдат добре облъчени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се 'отнася до яденето, гледат да мине, както и да е. Хората се сра-муват от това, от което не трябва да се срамуват. Дето тртзбва да се срамуват, там затварят очите си и вървят по пътя, по който се движат ония, които не мислят много. Виждате пред масата на някоя бирария седат мъж и жена, бедни хора, но заръчали си бира, кебапчета и минават за аристократи. Отъ^ време на време и мъжът, и жената запалват цигарка, пушат. Жената иска да се представи пред хората за културна, модерна дама. Не е лошо, че пуши човек,

2§3

бил той мъж или жена, но лошото е в дима, който трови организъма. За предпочитане е човек да пуши, но да е жив, отколкото да не пуши и да е мъртав. И огъньт, който домакинята кладе, пуши. В това отношение той представя една голяма цигара. ^Значи, животът е пълен с цигари, малки и големи, които отдълят дим; дето има дим, там никаква култура не съществува. Ще възразите, че на този {свят не може без огън. Наистина, без огън в света не може, но никой няма право да съче горит, да съче живите дървета, за да кладе огън. Стзчете само сухите дървета, в които няма живот, но не и живите. За да съкат горит, хората взимат разрешение от власти-т на земята, но никога не искат разрешение от властите на невидимия свят. Според мене, човек няма право да свче живи дървета без разрешение на невидимия свят.

Като се говори за изсичане на горит, мнозина считат това за дребна работа. – Не, външните постъп-ки на човека опредълят неговия вътрешен живот, неговия вътрешен морал. Една българска поговорка казва: „Напиши два реда, да ти кажа, кой си". Лз казвам: Първата дума, с която посрещаш Човека, опредъля, какъв си. Първата дума на молитвата показва, ще получи ли човек отговор на молитвата си, или не. От първата дума, с която ще искаш пари, служба, или ще търсиш приятел, ще се опре-дъли отговорът. Първата дума, която детето е казало на баща си, опредъля неговата съдба. Много думи още може да каже детето на баща си, но първата дума остава паметна. Първата дума, първата мисъл, първото чувство, които човек възприема сутриньта още, опредъля съдбата му през деня. Първата дума, която чо-вЪк каже при пробуждане на съзнанието му, опредъля цълия му живот. Първата стъпка, която човек направи при пробуждане на съзнанието си, опредъля неговия бъдещ живот. Следователно, първата мисъл, която минава през ума на човека при изгръване на слънцето, опредъля цълия ден. Един ден представя един жи-вот. Ако всъка сутрин човек започва деня с една и съща дума или с една и съща мисъл, тя, именно, показва, как ще тече цълият му живот. Всъка дума е специална гама. Лко по дадена гама животът на човека

294

не върви добре, той трябва да знае ключовет на га-мигб, да ги измъня. Ако някой започне деня с съмнение, цЪлият ден ще върви с съмнение: в този ще се съмнява, в онзи ще се съмнява, докато се свърши деня. За да се избави от това състояние, нека заверти този ключ, да дойде на друга положителна гама и цтзлия ден да живЪе по нея.

Съвременните хора се запитват, какво н!;що е доброто и какво – злото. Всяко добро нещо, което човек мисли в себе си, а отвън не се решава да го направи, е зло.; Всяко добро нещо, което човек отвътре мисли, и отвън може да го направи, е добро. Външният, физическият свят е отражение на Божествения. Ако през ума на човека е минала една Божествена идея, и той не се решава да я реализира, той върши зло. Реализира ли тази идея, той върши добро. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява волята Божия отвътре – навън, т. е. от Божествения свят в себе си към външния Божествен свят. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява волят^ Божия отвън навътре, т. е. от външния Божествен свят към вътрешния Божествен свят.

«►Казано е в Писанието: „Ние живеем и се дви-жим в Бога". Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте. -± Къде живее Бог в човека? – В душата му. Обаче, душата на човека не е в тълото му. Той чувствува, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да опредъли мъстото му.^Физическото тъло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенствува, той все ще остане човек с неджзи. – Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и пло-дът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар. Каквито способности прояви човек в началото на живота си, с същите ще остане и до края на живота си. Детето е семето, а старият човек – плодът. Семето крие

295

в себе си качествата 'на плода, а плодът представя развито семе.

Сега, като разсжждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия.

Следователно, човек има много възможности да из-мъни живота си, в смисъл да го подобри или влоши.

Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество. Запримър, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т. н.

Следователно, когато човек проявява някакви анор-малности в живота си, това показва, че има) нещо чуждо в неговото първично естество, т. е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадка-та, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хверляй. Запримър, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хверля тръна навън? – Счупи тръна и го хверли навън. Трънът се е ползувал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но т се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдействува за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за нтзкое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро. Разумният човек всъкога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.

Когато се натъкват на противоречия и на страдания, хората дохождат до криви заключения и за-почват да мислят, че са изгубили нещо в живота си. В това отношение т приличат на боговет, които съществували още при създаване на вселената. Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спещите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от боговет казал: Знаете ли, че една от най-

296

светлитб звезди изгасна? Всички спр-вли пъсните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговетъ' си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време т чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговет. И хората, като бого-веттз, мислят, че са изгубили нтбщо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се верна към нея. Този човек се намира в положението на боговете, които едва ок. се пробудили и виждат, че им липсва нещо. Липсва им, наистина, нещо, но какво? – Липсва им любов. Те трябва да възлюбят Бога.

Защо човек трябва да люби Бога? – За да бъде свободен. Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава. Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Кладе отиваш? г\ко не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излъзе. Учительт пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учительт ще го пусне да излъзе; ако не го одобри, ще му забрани да излъзе. Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицепът дава заповъд да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората гр-вшат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да грЪши, но не е свободен от последствията на своите гръхове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя дру-гар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щомъси го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Мз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава

297

при мене, да го превержа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото. Като знаете това, за всеки даден случай ще използувате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите.

„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е". Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет. И досега още т празнуват излизането си от Египет, т. е. освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цълото човечество. – Това не ^е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света? Новото е светлината. Новото е свободата. Новото е Въчният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреит, но всички хора са излъзли от Египет чрез Пасхата Господня Ако сегашните хора, които са излъзли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? глко вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, запримър, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодо-ветъ – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и коренит, и плодовет са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има пред вид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цълото човечество. Като се намърят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости грехоает им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите гръшки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това

298

значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание. Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовет им сладки. Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовет горчиви. Най-после, има и трета категория учени, на които и коренит, и плодовет на тяхното знание са. сладки. За да дойде до знание, на което и коренит, и плодовет са сладки, човек трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота.

Мнозина казват: Какви са разбиранията на човека за живота, не е важно. Важно е човек да живее. – Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовет на неговата наука ща станат горчиви. Щом плодовет на човешката наука са горчиви, т ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят. Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре. Колкото малки и да са тревогите на човека, т представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си с скръб и страда-ния. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с ра-дост. Дето върви този човек, навсякъде ще го при-дружават разумни, светли същества Днгели с мечо-вет си ще го пазят. Кой ще смее да посегне на него? За всеки човек, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия. Вярата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вяра, която носи в себе си безсмъртие, която разполага с истинско знание.

лСъвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава човека, а не го ограничава. Това знание възкресява човека, но не го умъртвява. Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне. За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностит, които са вложени в него. Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всъкога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че

299

е божество, а никога ще мисли, че е животно.^Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностит, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. Справедлив е Бог. Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него. Следователно, на чо-въка не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него. Само при това положение животът има смисъл.}Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолит, все ще ви липсва нещо. Тези книги не са още единстве-нит, от които човек може да се ръководи. Преди всичко, т излъзоха от времето на Мойсея насам. Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам мате-риал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет. Но какво е било преди Мойсея? Какви книги са ръководили Аврама, Иере-мия и другите пророци? Аврам нямаше никаква рж-ководна книга, но бъше приятел на Бога. Аврам носъше в сърцето си книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели. Не говорете за неща, които не сте чели. Аз не оби-чам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам. Затова, именно, аз говоря всъкога за неща, които съм чел и познавам. Ако не сте чели цълата книга, а само няколко страници от нея, говорете върху това, което сте прочели вече. Венка книга се познава, само когато се прочете. Препоръчат ли ви някаква книга, прочетете я, да видите, на какъв език е написана.

300

„Ако говоря на челов-вчески и на ангелски езици, а любов н"Бмам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. Лгобовьта дълготърпи, благосклонна е, никому не завижда, не дири своето си"... Който има любов, той има търпение. Да търпи човек, това не значи, като го занимават с глупостите и с блуд-кавостите на хората, да слуша с голямо внимание. Това не е търпение. Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си. Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва. Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант. В живота на светията има плодове, които заслужават внимание. В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават. Бог е дълготър-пелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си. Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но напривиш някакво престъпление и прекъснеш разказването. Тук се явява злото. И Бог седи, чака, търпи, да продължиш разказа си. Така пише за търпението в Свещената книга, която аз съм чел.

Някой мъж се оплаква от жена си, казва, че не може да я търпи. Кой мъж е показал дълготър-пение към жена си? И коя жена е показала дълготър-пение към мъжа си, като му говори лоши думи? Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори. Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак. Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си напрввиха, облякоха се добре, изучиха децата си. Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш! Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми. Толкова години жи-вея на земята, но още не съм си съградил къщата. Сега я градя. Един ден все ще имам и аз нова солидна къща. Днес още не съм човек, както тр-ъб-ва, но един ден ще стана човек. Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми. Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя. Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се обл-в-

301

ка, че всички хора ще се очудят. Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение. Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива. Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздействува по някакъв начин. Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не. Професорка е тази жена. Тя преподава лекции на мъжа си. Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет? – Само една лекция. Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет. Разнообразие трябва да има в темите й. Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка. Една от темите на жената е следната: Квадратът, вписан в окржжността, е по-малък от самата окржжност. Втората тема: Квадратът, описан около окржжността, е по-голям от самата окржжност. Това трябва да говори жената на мъжа си, и той трябва да я разбере.

Съвременните хора се интересуват от стари теории, от стари истини. Коя истина наричаме стара? Старата истина е същевременно и нова истина. Всъка истина, която е минала през процеса на растенето, цъвтението и узръванато, е стара истина. И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека. Само новото е в състояние да подмлади човека. Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека? Запримър, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява. Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мъстото на някои пострадали удове от организъма нови, здрави части. Ако носът на някой човек е пострадал, отръзват здраво парче месо от тълото и го поставят на болното място. Това не е ново нещо. Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нт^що би било, ако учените изнамърят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за цельта. Запримър, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа. Това значи наука. Един ден и това ще се по-

302

стигне. Като изучават състава, образуването и рода на клеткит, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женскит, благород-ните от неблагородните и т. н. Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни. Безсмъртните клетки но-сят в себе си безсмъртие. Изобщо, онзи, който култивира клеткит, трябва да знае времето, опредълено за тяхното култивиране. За всеки вид клетки се изисква специално време и специални условия. Ако в организма на някой престъпник се вмъкнат клетки на безсмъртието, това ще му причини голямо нещастие. Това значи, да му се даде възможност да прави повече престъпления.

Сегашните хора не са дошли и не могат да дойдат още до новата, до истинската наука. Те не са готови още за нея. Поради невежеството си в известни области, вмъсто да направят добро, т ще направят зло. Истински ученият знае, че не само клетките би-ват смъртни и безсмъртни, но мислите и чувствата на човека също така са смъртни и безсмъртни. Безсмъртните мисли и чувства идват в човека на своето време. Изпусне ли този момент, с него заедно човек из-пуща и благото, което тия мисли и чувства носят с себе си. Нещастието на съвременните хора се дължи, именно, на това, че когато доброто минава покрай тях, т затварят очите си. Щом злото мине покрай тях, т веднага се стръскат, отварят очите си и го приемат. Тази е причината, поради която хората виж-дат повече лошото в човека, отколкото доброто. Жената ходи подир мъжа си, дебне го, да улови нещо лошо в него. Мъжът пък дебне жена си като де-дектив. Учителите следят учениците си, да ги уловят в незнание. Учениците следят учителите си, да ги уловят в несправедливост. Изобщо, всички хора се, следят едни-други, никой не дава на ближния си да) излъзе над него. Всеки се страхува да не го засънчи някой. И затова, като видят че някой показал главата си над другит, веднага гледат по някакъв начин да го снишат, да не стърчи над тях. Това е една аномалия в живота на хората.

Въпръки тази аномалия, хората очакват нещо ново. Те търсят начин да оправят живота си и каз-ват: Ако на земята не можем да оправим живота

зоз

си, на онзи свят поне ще го оправим. Те не подози-рат даже, че този и онзи свят са едно и също нещо, вследствие на което живеят едновременно и в двата света, -Физическият свят е стомахът на човека, който е съставен от три области: ад – дебелите чърва, чистилище – тънките чърва и рай – самият стомах. Духовният свят, това е белият дроб, съставен от две крила: дъсно, през което доброто минава, и лъво, през което злото минава. Дъсното крило на белия дроб представя рай, а лъвото – ад. Главата на човека, в която се вмъства мозъкът, представя Божествения свят. Предната част на главата – челото и горната част представят доброто, рая в човека. Задната част на главата е адът в човека. Значи, човек живее едновременно в физическия, в духовния и в Божествения свят.

Днес всички хора се оплакват от ада на своя живот, без да знаят, че т сами са причина за сж-ществуването на този ад. Трябва ли да се оплаквате от миризмата на човешкия и на животинския тор, когато вие сами го поставяте на нивите си? Изчистете нивите си от всъкакъв тор и оставете ги свободно да се развиват. Лошите и отрицателни мисли и чувства в човека са подобни на тия торове. Иска ли да живее чист и спокоен живот, човек не трябва да допуща в ума и в сърцето си мисли и чувства, които гният и развиват лоша миризма. Щом казвате, че Бог живее в сърцата на хората, защо ги еждите? Има кой да ги ежди. Вие не трябва да се интересувате от интимния живот на хората. – Лош е светът. – В какво седи лошавината, злото на света? Ако е въпрос за злото, знайте, че ние наричаме зло всяко нереализирано добро на външния Божествен свят в нашия вътрешен свят. Когато доброто на вътреш-ния Божествен свят нз се реализира в нашия вън-шен, обективен свят, ние също го наричаме зло. Следователно, искате ли да се освободите от злото, реализирайте доброто на Божествения свят в вашия. Направете усилие в това направление и ще видите, какво нещо е доброто. Живъйте само един ден в любовта, за да я разберете. Това не значи, че не сте живъли в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине. Запримър, любовта на мравката,

304

на пчелата, на гължба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската. Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта. Любовта не е нито настроение, нито чувство. Любовта се разглежда като вътрешен потик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия ли-чен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цълата човешка и ангелска култура, към цълото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се сверже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любов-та С стремежа на човека, да се сверже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обича н.дЦа те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе. Щом отправя мисъл-та си към тебе, като сила, той ще те насърдчава, въодушевява и подига. Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага. От човека се иска едно: правилно да изпоп-зува тази мисъл. Не я ли използува правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина. Положението на този човек е подобно на пустиня без вода. Всяко цвътеице в него е осъдено на изсъхване.

И тъй, да познае човек любовта, това значи да се е домогнал до Божествената наука. Който е при-добил тази наука, той е дошъл до вътрешно познаване на нещата, до истинското знание. Който носи тази наука в себе си, той не седи по цЪли дни по пазари-т, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква. Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерьта, като свърши работата си, връща се при господаря си, дово-лен, че е свършил нещо. Господарят му го нахран-ва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цъли часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излъзе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както тръб

305

ва. – Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неесте-ствен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т. н. Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има ввра. Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план. Това трябва да съзнава всеки човек. Щом го съзнава, той всвкога ще има готовността да изпълнява волята Божия Да изпълнява човек волята Божия, това значи, да е влъзъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се препо-дават. Не е ли подготвен за училището, той ще излезе от него такъв, какъвто е влъзъл.

Великият въпрос, който седи днес на дневен ред пред цълото човечество, е въпросът за изпълнение на волята Божия. Всички учени хора се стремят към изясняване на този въпрос, как да се служи на Бога, как да се изпълни волята Му. Всички учени, проповедници казват, че трябва да се живее добре. Да се живее добре, това е волята Божия. – Защо хората не живеят добре? – Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин. Малцина могат да кажат истината на хората. – Защо? – Нямат смълост. Смелите пък внасят известни примъси в истината, влед-ствие което не могат да бъдат полезни на човечеството. Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене. Те са подобни на абонатите на гостилниците. Те отиват в некоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е при-г отвил гостилничарьт. Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати. Учительт се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или

20

306

общината ще му плати. Проповъдникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават. – Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата. Като проповъдва, или като учи учениците си, човек трябва да е убеден в всичко, което говори. Мнозина говорят за онзи свят, но колцина са ходили там? Хората не позна-ват онзи свят, но и себе си малко познават.

Някой се оглежда в огледалото и намира, че е красив. Това не е достатъчно. Външността не опре-дъля цълия човек. Вътре в човека има нъчцо, което той тр-Ьбва да познава. Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е при-добил той в въковет. Те представят истинския човек. Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят. Най-после молбата му била чута. Една вечер той сънувал, че ср-ъща един красив, бо-гат, учен човек и започнал да се разговаря с него. Той се влюбил в него, защото намърил известна прилика с себе си. Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият. Един ден ти ще стигнеш до това положение и ще излезеш от своята бедна хижа, в която днес живееш. – Какво показва това? – Че на земята човек не е напълно проявен.

Съвременните хора се запитват, какво трябва да направят, за да се проявят. – Малко нещо се иска от човека, но той трябва да знае, как да го направи. Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на верха му. Много философи мислъха по този въпрос, но никой не се съти, какво да направи. Колумб удари яйдето, сплесна верха му и го закрепи. Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи. Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си. Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате. Докато не се чукне яйцето, докато не се спле-сне, пилето не може да се излупи. Така трябва да мислите, за да дойдето до пълния, проявен живот на човека.

И тъй, човек трябва да има конкретна идея за

307

нещата. Той трябва да знае, какво нещо представя чо-вт5кът, семейството, народа, човечеството. Той трябва да знае, какви са правилните отношения между хората. Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т. н. Има нЪ-ща, без които може. Обаче, има неща, без които по никой начин не може. ЗапримЪр, без слънце не

I може. При това, слънцето трябва да изгрева и да залязва. Само едгЮ слънце трябва да има в нашата

1 система, а не две Само една месечина трябва да има, а не две. Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на^съществената, подобна на месечината. Има ли две съществени идеи, човек нема да постигне нито едната. Който нтзма слънце в живота си и не знае, как да оре и да све на неговата светлина, той нищо не може да постигне Всичко в сверта се дължи на слънцето. От слънцето произтича и огъньт, и електрическото осветление. Дко слънцето измени отношенията си към земята, и сж-ществата, които жив-вят на нея, ще изм~бнят отношенията си.«Тази е причината, поради която казваме: Един Бог, едно слънце.

^.Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, благодарение на кривите им идеи за Бога. Запример, те казват, че един Бог съществува на небето и на земята.* Ако синът почита баща си, той трябва да знае, че на земята съществува само един баща. Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща. В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си. От този момент отношенията между бащата и сина се изменят.УГъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече нема нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Бо-жие.Жой човек може да каже, че е направил земята? Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери? Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тех. Привидно, те минават за тЬхни бащи и майки, но в същност не са*Един е бащата на всички хора. Всички останали бащи са пастроци на хората. Всеки човек трябва да

308

търси своя Баща. Щом Го намъри, животът му коренно ще се измъни.

Днес всички хора страдат, понеже не се разби-рат. Щом не се разбират, т не могат да си по-магат. Когато някой излъзе на сцената да свири, изслушайте го докрай. Имайте търпение да чуете, как свири. Изслушайте го, както себе си бихте слушали. Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него. Отдайте му нужното уважение, за да се насърд-чи. В втора глава на Откровението се говори за раз-умността, към която човек трябва да се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата. Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане. Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ. Който е дал път на лю-бовьта в себе си, той е силен човек. Само любов-та може да произведе преврат в човека. Дко някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска. Мощна, велика сила е любовта !'?В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях. Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере. Котката се отличава с го-лъма външна чистота. Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. В това отношение тя превъзхожда някой хора. Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща. Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито. Това показва, че тия хора нямат усът към външна чистота.

„Ще излея Духа си". Присжтствието на Духа Божий в човека е великото, възвишеното, към което той се стреми. Духът Божий свързва всички хора в едно цъло, да могат заедно да градят, да приемат великото Откровение на живота. Без това Откровение т нищо няма да разберат. За тях нещата ще останат винаги запечатани. Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал? Кой е разбрал смисъла на седемт светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа? Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадатъ

309

в истинския им смисъл. Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш. Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават т. Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото. В Откровението, за-пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си. Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидътели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите вътова, което днес говоря. Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране. Ттз трябва да поставят любовта за основа на своя живот. ^Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората. Любовта трябва да се проявява в мислит, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят с страданията и противоречията в живота си. Само любовта е в състояние да смекчи човешкото сърце, да уреди обър-каните им работи. В физическо и в умствено отношение хората са отишли много напред, но в духовно и в Божествено отношение са изостанали назад.

Съвременните хора се намират пред голям изпит, и т трябва да го издържат. За да издържат изпита си, т трябва да дадат ход на Божественото в себе си. Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него. В това отношение човек тр-Ьбва да бъде носител на новата мисъл в света. Всъка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света. 3найте, че светът ще се оправи.,«Дръжте непрекженато тази мисъл в ума си. Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора. Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания. Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но т трябва да знаят условията, при които житото е посъто. Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае,

310

какви материали ще му се дадат. Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа 'се иска за това. Да предсказва човек, това е изкуство, наука. Това не е нещо съществено.

Като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате, какви трябва да бъдат отношенията ви към Първата Причина и какво е предназначението ви на земята. Да мислите за Бога, за отношенията си към Него, това значи, да мислите и за всички хора. Не мислите ли за Бога, няма да мислите и за хората. Да мислите за Бога и да изпълнявате волята Му, това значи, да бъдете извор, който постоянно блика и далеч разнася водите си; да бъдете въздух, който постоянно се движи; да бъдето слънце, което осветява цълата вселена.

Сега, желая ви да видите себе си в лицето на онзи красив човек и тихи да ви се пошепне: Това си ти.

14. Беседа от Учителя, държана на 1 декемврий, 1929 г. София. – Изгр-Ьгс.