По-долен от ангелите
„Направил си го малко нещо подолен от ангелмт-." "')
Често съвременнитъ" хора говорят за Божествения живот. Койго разбира Божествения живот, той вижда, че между всички явления, които стават в този живот, съществува вътрешна връзка. Обаче, за онзи, който не разбира този живот, всички факти, всички явления, които стават там, изглеждат загадки, които непременно тр-вбва да му се тълкуват, да се доказват. Защо^ Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия св"бт. Запримтвр, всички явления в физическия свтвт се доказват на хората, за да се види тяхният смисъл. Това се дьлжи на обстоятелството, че физическият свтбт е прояаен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опите и да се пров"Ьрят. Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на койго те& непременно трябва да се подчиняват. Тия закони не са само физически, но същевременно ттб имат и духовен смисъл. В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че тъ" са съзнателни, разумни прояви. Така са гледали никога и на душата. Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване. Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува. проявява се тъй, както и физическият чозбк. Материали-стите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и чоз-бк умира, изчезва. Идеалистите пък подържат, че и след смъртта си човтьк продължава да живве. Кое живее? Душата жив+зе.
Казвам: смъртта не е мтьрка, с която нъчпата, както и явленията в живота могат да се обясняват. Смъртта е една аномалия в живота В такъв смисъл, аномалията не може да служи за м*Ьрка на нЬщата. Че нб-кой
Послание към Ьвреем 2.7.
142
умрял, това още не показва, че той не съществува. Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата. Всичко не подлежи на смърт. Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво н+зщо е човекът. Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика. Човек може да се познае от своите положителни качества. Ломброзо изучавал човека от негативната му страна. Когото срещал, той го разглеждал с цел ла види, какви отрицателни чърти се крият в него. Той се занима-вал с престъпните типове, но това още не е истинска наука. Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество. ВсЬка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си. Когато Ломброзо срещнал Толстоя, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има никаква лоша, отрицателна чърта в характера си. Тази среща Толстой описал в своя дневник. Той пише, че се стеснявал в присътствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал. Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна. Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна. Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол. Сега ще го изучим добре, да видим неговите отрицателни чърти. И наистина, като проследите съвременната култура, ще видите, че всички хора, всички общества, всички вестници, както и науката, всички се занимават само с отрицателната, а не с положителната страна на живота.
Когато се говори за наука, в правия смисъл на думата, аз разбирам онази, която изучава положителното в живота и в природата. Каква наука е тази, която изучава отрицателните страни на живота? Това е мъртва наука, която н%ма бъдеще, която не подлежи на развитие. Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората с го оживили. Вс&ко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. И наистина, каквото човек мисли, гова става. Като се роди н^кое дете, близките около него ка^ват.
143
Невинно е днес това детенце, но и то ще направи никои грахове. Така мислят, и така става. – Днес родителите му го гледат, грижат се за него, но и то един ден ще се намери в нужда. – И така става. – Възможно е това дете да се провали в живота. – И така става. – Възможно е да се разболее и да умре. – И така става. Каквото хората мислят, това става. Това не е никаква философия. Днес всички философи спорят помежду си, един друг се опровергават. Всеки счита своята философия меродавна, никой не се ползува от философията на другите. Ние виждаме в живота, как една философия умира, друга се ражда на нейно място; после и тя умира и те. н. Питам: какво казват философите за живота, как трябва да се живее? – Е, трябва да се яде, да се подържа живота. – Какво трябва да се яде? – Хл+пб главно. – Какъв хлт^б: мухлясъл, или пртбсен хляб, направен от ново, тазгодишно жиго? Да ядеш пресен хляб, разбирам, но да ядеш мухлясал хл%б, който, след половин час, ще повернеш назад, не разбирам. Или, какъв смисъл има да изучаваш болезнените прояви на живота? Казвате: Човек трябва да мисли! – Какво трябва да мисли? Може ли да се нарече мисъл грижата на човека, как да се прехрани, как да се облече, как да нареди къщата си? Това не е мисъл, това е тревога, безпокойствие. Истинската мисъл подразбира велик, положителен идеал. Само идеалът на човека дава мисъл; само той ражда възвишени и благородни чувства и импулс за работа, Съвременните християни, запример, са поставили за основа на своя идеал благодатта Божия и о {акват да дойде спасението чрез благодат. Тази благодат е патало-гическо проявление. Защо? Защото те очакват тази благодат след като се разболеят, или след като сгре-шат. Докато са здрави, докато н* са сгрешили, те не мислят нито за благопатта, нито за спасението си. Не, такъв идеал не е траен. То е все едно да търсиш богатия човек, само защото си в нужда. Запример, българите не зачитат своите бедни роднини. Ако ги посети някой техен беден роднина, те казват: Отде се намери сега този да дойде на гости? Знаем защо иде, той сигурно пари ще иска. Обаче, ако този беден роднина, по благоприятно стечение на обстоятелствата, се повдигне и стане пръв министър, ц^лият му род започва да се изрежда при него, да му напомнят, че те са негови
144
роднини, негови близки. Всеки иска да изкаже към него своята почите и уважение. Защо правят това? За да му напомнят, че имат синове и дъщери, за които той трябва да се погрижи, да ги нареди на работа.
Днес всички религиозни хора, всички общества, всички народи търсят Бога от нужда, да им помогне да се назначат на служба, да разрешат задачите си. Днес никой не търси Бога от любов. Това е просия, не е любов. Нека гладният умре от глад, но да не проси. За предпочитане е гладен да умреш, но да не просиш. Обаче, това да става не от гордост, но от любов към Бога. Л тъй, да говориш за Бога, да проповядваш за Него и да считаш, че хората са длъжни да те гледат, това не е любов, това е изнудване. В Писанието е позволено на човека да проси, но само от Бога, от никого другиго. Всяко просене вън от Бога е унижение за човешката душа. Дчес става точно обратното: от всички други просим, но не и от Бога. Да просим от Бога, това считаме за унижение; да просим от хората, това било в реда на нещата. Някой е на смъртно легло, бърза да извика лъжар, да му помогне. Моли се на лекаря, проси от него помощ и не му дохожда на ум да се обърне към Бога. Питам: на колко болни лъжарьт е помогнал, след като тъ" са изпълнили абсолютно техните предписания? Колко кае-щи се грешници са изправили живота си, след като са изпълнили абсолютно съветите на своите пастори ^ Мног о болни см се излекували по съветите на лЬкаритъ\ но временно само; в края на краищата, болестта им пак се е повтаряла. Също така и много грешници са се изправили по съветит^ на проповедниците, но временно само, а не окончателно. Временната помощ е залътеане само. В такъз случай, имайте пред вид следното положение: хората, били те лекари, свещеници, учители, държавници, могат да дават само временна помощ, или временни упътвания, но истинското възраждане на човешката душа може да даде само Бог. Хората могат да внесат в човека много идеи и идеали, но онзи вечен идеал, който осмисля живота, който дава истинско направление на човешкия дух, това е връзката ни с Първата Причина, с Великата Божия Любов. Това подразбира познаване на Онзи, Който ни е създал, Който ни е дал услозия да живеем , да растем и да се развиваме.
Сега, аз дьржа тази беседа за ученици! , които ме
145
разбират; онъзи пък, които не ме разбират, нека слу-шаг само. И ако намърят нъжакви междини, нека про-четат някой роман, да видят, че и там се срещат междини. Междините трябва да съществуват, за да се даде възможност на онзи, който слуша или чете, да размишлява, да държи съзнанието си будно. Вземете, запри-мър, един от романите на Виктор Хюго, или на Толстоя, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица. Вие сте се заинтересували вече, искате да чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свершва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка Привидно, той като че си играе с вас. Не, авторът има нъкаква цел, която вие не разбирате. След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави Вие следите с интерес действието, но извед-нъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват. Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, подържа вашия интерес. Питам: каква е развръзката най-после на този роман? Развръзката се свершва с това, че или ге-роят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват. При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина. Щом тази истина ви ползува в живота, романът е постигнал своята цел. Казвате: Да, всичко б-вше хубаво, но героят не се ожени за героинята. – Какво от това? Нима всички герои са се оженили?
Какво нещо е женитбата? Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея. В този смисъл, хората не знаят още, какво нещо е женитбата. Т"б познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всъкакво съмнение, всъкакво недоверие, всъкакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот. Всяко физическо допиране в живота произвежда
146
ред спънки, ред препятствия. Защо? Такова е свойството на твердата материя. Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се вернеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се вернеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лжкът счупен, ти непременно ще се вернеш назад. Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодуше-вение изчезва. Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седяг в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава Ето защо, казвам: това, което човек познава» е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота. Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен? Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава. Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота. Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия жи-вот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени. Това е щкла наука. Тази наука е построена върху знанието на тия числа. Заприм^р, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва да знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва да знаете, от какви числа е съставена всЬка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа. Вс%ка клетка е живо ежщество, което гради своя живог по разумен начин. Дко изучавате живота на клетката отделно, както и нейната ми-съл, ще видите, че тя представя, в миниатюр, живота на целия човек. Дко пък изучавате колективния живот на тия клетки, както и връзката помежду им, ще видите, че те* представят Божествения живот в миниатюр.
И тъй, вие не сте разбрали още, какво представя иетин-ският живот; не сте разбрали още и човекът. За този чов^к, именно, апостол Павел казва, че Господ го е направил малко нещо по-долен от ангелиг. Такъв ще е човекът в бъдещата вселена, но ней в тази, в която ние сега живеем. Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова. Как ще стане това? В една от теориите на учени хора, адепги, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгуб-ват енергията си, изтошават се. Затова казваме, че
147
силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява. Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена. И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот. Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея. Той е казал: „ Сейте семето!" Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена. Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свЯт, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата света да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв чсвек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия св"Ьт, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Мко влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, стра-хът изчезва, понеже виждате, де вервите. Дето има светлина и знание, там съмнението отежтетвува; дето няма светлина, съмнението приежтетвува. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, умразата, безверието са отрицателни течения, те. е. бури в живота на човека.
Пигам: има ли нЯкаква положителна страна в съмнението? От научна гледна точка, съмнението е необходим
148
закон в еволюцията на човека. Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири – пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровег са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята пряснота. Ако нЬ-маше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровет растенията, дърветата се каляват, соковег им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Р внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. Такова нещо е съмнението. Човек живее повече във водна среда, отколкото в тверда. Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне. Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота. Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли.
Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тт^х. Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода. По невнимание, шишето пада от ръцет ви и се счупва. Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам? В тази вода б^ше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Трътеаме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от местото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода.– Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това на пълвате друго шише от тази вода. – При това положение,
149
ще страдате ли още? Не, при бистрия извор страданието изчезва. И затова казвам: който иска да се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и да пие от Неговата вода.
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцет си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство. Срещате учени хора, музиканти, п%вци, художници, вст^ки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек! Отидоха музикантът, художникът, певецът! Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разл. – Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата. Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем. В свт^та съществува вечен огън, който никога не изгасва. Казвате: кога ще дойдем до този Извор на живота? Какво се изисква, за да Го по-стигнемъ^– Търпение се изисква.
Какво нещо е търпението? Само ученикът може да разбере търпението. Защо? Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение. Истин-ският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, прехо-ден. Докато човт^к не дойде до това положенче, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придо-бил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелигк Дко един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо па* дане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Запример, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел гово-
150
рил по ваш адрес лоши думи, че замислял н-ккаква интрига срещу вас и те. н. Ако повярвате на този човйк, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора! В св^та има хора, майстори на измислиците. С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум. Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живъе нищо нечисто, нищо долно Така мисли ученикът Щом се натъкне на никакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. И обикно-веният човек пее, но на миньорна гама.
Следователно, хората могат да се раздъчпят главно на две категории: обикновени хора и ученици. Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пЬе, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетя-ват, той влиза вече в Школата, като ученик. Никое страдание няма да избегне от ученика. Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее. Дпостол Павел, който добре разбираше тези закони, требваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит. След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие " И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа. Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза. „Господи, да бъде Твоята воля* В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забел^зват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша! Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"? Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам на*
151
Пълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вершиш, е добро. Питам. като положи Духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели? Той спечели много нещо.
„По-долен от ангелите." Каква е разликата между ангелите и хората? Ангелите се отличават от хората по своята абсолютна чистота и светост. Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги. Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора. Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да сверши тази работа. Днгелъг изважда ножа си и започва да кълца на-ляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарьт гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарьт с гези грънци? Той взима една тояга и трътеа с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също. Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го. Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа. Тази е символичната страна на въпроса.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите; със слава и почест си го в^нчал, и поставил си го над далата на Твоите ръце." Кога идва славата? Славата идва след Любовта. Любовта пък изисква работа. Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим. Казвате: Ние верваме в Бога, но гърво трябва да уредим своите работи, че каго ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога. – Учени-кът не мисли и не постъпва така. Първата му работа е да сверши всичко онова, което Бог му е определил. Като му остане свободно време, ще работи за ближните си. И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си. Следователно, в живота на ученика на първо место седи Бог, на второ место – неговия ближен, а на трето место – той сам. Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни. Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания. Дз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своиге желания, Защо? Защото във всеко преждевременно задоволяване
152
на човешките желания се крие известна отрова. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време. Ученикът трябва да знае това нещо! Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент. Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката душа. Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение да чака.
За обяснение на тази мисъл ще приведа един ми-стичен разказ. Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата. Като живяла известно време между хората, тя се почувствувала много нещастна, вследствие на което животът й се напълно обезсмислил. Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо! Толкова добрини правим на хората: млекото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни! Какво тр-вбва да се прави при това положение? След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевса и да го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й. Намислила и реализирала своята мисъл. Отишла при Зевса и му казала, какво иска. Зевс я погледнал, помислил си малко и казал: Наистина, аз те забравих, нищо не направих за тебе. Тогава, ето какво: Ще направя зъбите ти големи, като на лъва, да разкъсваш всбки, който се осмели да те нападне. – Не, моля ти се, не ми давай големи зъби; аз не искам да причинявам пакости на другите. – Тогава ще направя ноктите ти яки и силни, като на вълка, да на-падаш с тях и да разкъсваш. – Моля ти се, това по никой начин не искам; опитвала съм ноктите на вълка, не искам да отмъстявам по същия начин на другите. – В такъв случай, ще туря в устата ти отровни жлези, като на змията, дето минеш и те нападне н-бкой, да клъвнеш и да го умъртвиш. – Не, моля ти се, не ми давай такова нещо, да ме намразят хората. – Не остава друго, освен да ти дам роги и копита, като на вола, с които да мушкаш.– И тях съм опитвала, не ги искам. – Тогава, да ти дам такава власт, че каквото пожелаеш, да стане. – Не, и това не искам. С тази власт, може би, ще пожелая да стана лоша и да погубя живота си. Като виждам злото, което съществува в другите, аз съм доволна от живота, който си ми дзл, и затова едно само те моля – да ме благословиш. Зевс я благословил и я
153
изпратил Отново между хората. Значи, овцата разрешила въпроса идейно, като предоставила нещата да се разре-шават постепенно.
1 Някой казва: Аз искам да имам зъби и нокти, като
на лъва и на вълка. – Какво са разрешили зъбите и нок-тите досега? Друг ще пожелае да има отрова, като на змията. – Какво е разрешила змията досега? Трети ще пожелае да има роги и копита. – Какво са разрешили рогитъ1 и копитата в живота? Не, кажете на Господа, както е казала овцата на Зевса: „Господи, благослови ме! Изпълни душата ми с Твоята Любов, да мога чрез нея да разреша задачите си и да завладам сърцата на хората". Един ден овцата ще стане наследница на човешката раса. В това отношение, когато хората се ^преселят от земята, тъ1 ще се превернат на овци. За кои хора се отнася това? Само за ученицитъ\ Само ученикът може да стане овца, но не и обикновеният човек. Аз взимам думата „овци" като символ на нещо велико, на велики качества. Значи, не подразбирам обикновената овца, но разумната овца. Овцата не е толкова страхлива, както обикновено я считаг. Мнозина са изучавали психологията на овцата и са забелязали, че когато вълк напада стадото на някой до-бър, праведен овчар, овцата никога не се плаши и не бъта. Тя повдига главата си нагоре, тропа с крак срещу вълка и го пита: Какво търсиш тука? Вълкът поглежда към нея и се връща назад. Няма случай в живота на овчапит, когато вълк да е нападал стадото на овчар, който е водил добър и чист живот, и да е ял овцетъ" му. Обаче, грешен ли е овчарьт, стадото му винаги е бивало нападано от вълци.
Сега, ще преведа това положение, този закон по отношение на вашия живот. Овчарьт, това сте вие; овцетъ1 са в^тръ" във вас. Следователно, ако вие сте добър, пра-ведег овчар, който нито лъже, нито краде, нито верши беззакония, никой вълк отвън не може да нападне овцетъ1 ви; тб винаги ще бъдат здрави, на време ще дават своята вълна и млекото си. Това не е теория, но факт, който всеки момент можете да проверите в живота. Казвам: ако една овца е могла да разреши въпросите си толкова разумно, колко повече може да направи това ученикът! Всъча вечер ученикът трябва да се чисти. Денем, като се дзижи в евета, между хората, той може да се натъкне на (ед изпитания, но длъжен е да издържа. Силата на
154
ученика седи в издържането. Колкото малко и да се е окалял презъденч, вечер, като се затвори в стаята си, той трябва да се изчисти, да изхвърли навън кальта, която свегът е турил върху неговата външна дреха. На каквито колебания, съмнения и противоречия да се натъкне учени-кът, щом, обаче, реши да посети някой свой ближен, той непременно трябва да се очисти съвершено. Той трябва да измие главата, радете, краката си, външно и вътрешно, и така да отиде при своя ближен, да му занесе своето благословение. Като влезе в стаята на ближния си, лицето му трябва да бъде светло, чисто и да го поздрави по закона на любовта. Ще кажете. Толкова години вече, как следваме това учение, но още не сме постигнали тази чистота. – Важно е, как следвате: като обикновени християни, или като ученици. Мко сте в положението н^ уче-ник, вие ще имате светлина на лицето си и чистота ъ% сърцето си. И ако сте вече ученик, ще минете в по-горна фаза – в положението на брат. Значи, обикновеният чов*ю< има условия в себе си да стане ученик, а ученикът има условия да стане брат. И Христос, впоследствие, казва на своите ученици: „Не ви наричам вече мои ученици, но ви наричам мои братя."
Под думата „ученикъ" в обикновен смисъп се разбира човек, който има ред противоречия в живота си, които трябва да разреши, за да сгане разумен. Под думата „братъ" се разбира ученик, който е излезъл от противоречията на живота и който има вече правилни отношения към всички окржщаващи. Брат е онзи, който може да жертвува живота си за жената, като за своя сестра, без да допусне някаква порочна мисъл, някакво ненисто чувство по отношение на нея. Брат е онзи, който държи сестрата като светиня в душата си. На думи лесно се казва брат и сестра, но кажеш ли н+зкому брат или сестра, а държиш в ума и сърцето си нечисти мисли и чувства към него, ти гр^шиш първо към Бога, после към своя ближен и най-после към себе си. Който има Божията Любов, той само знае, какво нт^що е брат, и какво – сестра, в прав смисъл на думата. Любсвьта определя правите отношения между хората. Мнозина каз-ват, че Царството Божие със сила се взима, но това не подразбира, че трябва да се счупят вратите на това Царство и така да се влезе вътре. „С сила" подразбира с Божията Любов. Само Божията Любов разполага със сила,
155
който може да отвори вратата на човека за Царството Божие. Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл. Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешни. Запример, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога. Де седи това подобие, за което се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни. Чрез ума и сърцето си човек има въз-можност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства. По този начин той е проводник същевременно и на ангелските мисли и чувства, затова и ангелите го оби-чат. От друга страна, човек е връзка между ангелите и животните, затова и животните го обичат. Значи, чрез чувствата си човек се свързва с животните, а чрез ин-телигентността, чрез ума си – с ангелите.
„Направил си го малко нт^що по-долен от ангелите." Какъв трябва да бъде човек , за да отговори на това положение? Той тр-вбва да бъде честен, добър, справедлив и високо благороден. Една бедна, но красива и много интелигентна мома отивала често при двама велики художници да им позира. Когато излизала от ателието на първия художник, очите й били вевкога насъл-зени. Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение. Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение? Влиянията на тия художници били различни. Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола. Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи. Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата? Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола? Да разкриваш не-джзите на хората, това значи да рисуваш техната голота. Да изправяш неджзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи. Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал. Тъй трябва
156
да гледа ученииът на всички хора' Да застйвиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите неджзи. Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива? Това не е човек, но форма на човек, те. е. по-право, това е скелетът на човека Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол. Но в голотата няма никакво геройство. Само човекът на любовта, на справедлизостта, на разумността, на вътрешното благородство може да се нарече ученик, в пълния смисьл на думата. Само ученикът може да служи на Бога, на ближния си и на себе си. Само ученикът може да заеме всякакво положение: той може да бъде и слуга, и господар; той може да заеме положението и на овца, в дълбокия смисъл на тази дума.
Нъжой казва: Аз не искам да бъда овца. – Какво лошо има в овцата? Щом не искаш да бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк. – Не, аз искам герой да бъда.– По какво се отличава героят днес? Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвяра си и убива. На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време. Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовегк си с пари и раздава. Герой е онзи земледелец, който вади по няколко крини жито от хамбаря си и раздава на бедни. Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не мон е да се нарече герой! онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земледелец, който пълни хамбарите йи с жито и не мисли за беднит; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето зйание или своето изкуство. Какво нещо е продажбата? Продажбата е получаване на известно удостоверение, от Което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си. Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътни-цитъ* в Америка срещу багажа им, докато го прегледат. Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия
157
марки. Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път. Когато съвременните хора си услужват взаимно, г плащат тази услуга с пари. Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души. Но истинска, разумна обмена между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие. Тази обмена има смисъл. Ако между един земле-делец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земледт^лецът ще пожелае да даде от житото си на своя приятел, без да мисли за никакво възнаграждение. И богатият ще е готов да даде на приятеля си една или две златни монети, без да счита, че плаща за житото. Земледелецът ще счита, че е дал жито на своя приятел, като израз на любовни отношения към него. Богатият пък, със своята златна монета, закрепва тези отношения.
Казвам. любовта трябва да се постави като връзка в отношенията на хората. Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да жив%ят помежду си. За да сж-ществуват любовни отношения между хората, на първо место тт трябва да се освобоаят от съмнението. Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, умразата, завистта и тем подобни, нито гази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение. те са заминали за онзи св-ьт, близките им ги сметат за умрели, а в същност те се движаг из пространството, съвершено сами, от всички изоставени. Те са в положението на откженат лист от дървото, който чувствува своята самота. Това не е живог. Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички. Молиер е представил положението на такъв човек в
158
своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали. Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така? Защото се съмнявал във всички. В същност, само един човек може да е виновен за този обир. Да се съмнява човек във всички, даже и в най-близкит~Б си, това говори за неговото вътрешно психологическо състояние. В такова състояние е изладнал скъперникът, благодарение на съмнението.
И тъй, когато говоря за окултизъма, аз имам пред вид ученика и това, което той трябва да изучава. Главната му задача е да изучава, да наблюдава своя вътрешен жи-вот, да познае себе си. Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя. Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6"бл, св-бтъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътт му цял посипан с рози, а понякога – покрите с тръне. Понякога очитб му изглеждат светли, ясни, а понъжога са мжтни, примрежени. Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, тверда. Така и космите на главата му понъжога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели. Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства. Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си. Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън. Дойде ли никаква болест в организъма му, като ревмати-зъм, например, той трябва да я изпъди навън. Ревма-тизъмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организъма на човека. Изобщо, болестите са резултат на никаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека. И като резултат на това, нбкои клетки в човешкия организъм се силно индивидуа-лизират и започват да жив-еят самостоятелно от дру-I ит. В някои случаи пък едни от клегките в организъма се поцмладяват, а други остаряват. Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да раетат и да се развиват, залържат храната за себе си и не оставят за другитЯ, вследствие на което оргачит, в които са твзи стари клетки, заболяват. Младите глетки започват да си
159
устройват пиршества, гуляи в организъма и се увелича-ват бързо, както на брой, така и на големина. На тези места в организъма се явяват големи нараствания, увеличавания, отоци, които медицината нарича, с общо име, тумори. И след това, тя тртьбва да впрегне своята лекарска артилерия, с всичките си далнобойни орждия, за да изхвърли тия излишни вещества вън от човешкия орга-низъм.
Казвам: задачата на ученика седи в това, да подмладява всички клетки на организъма си, а не само частично. За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки. Веьжи ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очиг, на носа, на ушите и постепенно ца слиза надолу. След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на чървата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си. Под думата „себе си", разбирам своя ръководител. Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм. Когато не познава това отношение, тази обхода към клет-кит+5 на своето гяло, човек иЬл ден се лута нагоре-на-долу, и работата му не верви добре. Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее! – Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм. Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използува. Много такива хора виждам, които по ц^л ден обика-лят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, ие знаят, защо са дошли на земята. Т не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голт^м палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове. Т казват: Н&ма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно* Тази работа не е за нас. Ако е наш късмет, при краката ни Да дойде! – Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство! Не е време сега за фило-софствуване, Ако философствувате още, всичко ше мз! убите.
160
Който ме послуша, той ще спечели това богатство и ще разполага с него, както намери за добре.
И тъй, намерете това богатство, за да осмислите живота си. – Как ще го намерим? – Като станете ученици. Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използуват. Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство.– Няма какво да говоря по това, но ще ви по-питам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвершено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвершени, както е съвершен Отец ваш Небесни. Съвершен тр-вбза да бъде ученикът! Той трябва да подържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвершенството внася в човека вътрешна радост и веселие. Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър.–Значи, утре има възможностьда бъдешълош. Не, добрият човтбк е всъкога добър; разумният е всякога разумен. С това ние не изключваме погрешкитъл Щом работи, човек все ще направи никаква погрешка, но ще може и да я изправи. И ученикът понякога прави погръш-ки, но веднага се заема да ги изправи.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Защо е дошъл човек на земята? Да учи закона на смирението. Не само обикновеният човбж трябва да учи този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види, какви резултати ще има. Като дойде на земята, Христос требваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и закон ьт на търпението. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение. Следователно, ако нъжой ви пита, зашо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завершите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа. Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие–Негови ученици. Това са проспекти на бтвдещето, но само чрез тех вие ще разберете, какво представя чове-
161
кът и какво – човешката душа. Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всбчи човек на земята търси нтъщо, стреми се кьм постигане на нъжакъв свой идеал. Този идеал се включва, именно, в неговага душа. И когато казваме, че този идеал е нетостижим на земята, ние имаме пред вид сегашнитъ" усгови^ и разбирания на хората, както и сегашното устройство иа тяхния организъм. Вън от тези условия, при никаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо. Какво из гсква тази нова обстановка? – Да имате поне един приятел, който да мисли като зас; двамата заедно пък да мислите като всички добри, свети и праведни хора; всички тия пъх да мислят като Христа, като Бога. Друга философия в сверта не съществува.
Мнозина се извинязат за своите неуспехи, поради разни причини. Не, никакви причини не могат да оправдаят човека щом се отнася до реализиране на нъчцо Божествено. Ето защо, вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да па-рализ^рат дейността на човека. Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трвбва да се подава. Ако имате нячакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече никакво внушение във вас. Вська погрешка, всъчи недъг лесно може да се изправи, стига чов-бк да намери съответен метод затова. Ако е въпрос за методи, за начини, такива ^ма много, но какъвто метод и да приложите, з един ден не можете да имате постижение. Ред упражнечия трябБа да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му г поставите една добродетел. Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши неджзи. По-добре е да имате един разумен приятел, които постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупази приятели, конто днес ви обичат, а утре не ви обичат. По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки. Съвременният жизот на хората се е обезсмислил толкова чпого, че юч е пад^ал даже под цената на германската марка. При сегашните услови^, и сто години да живъете на земята да печелите, едва ли ще можете с париг, които спечелите, да си заплатите за един обЬд на небето. Мною религиозни хора, с 1ед като цели сто години са жи-в%ли на земята и са служили на Бога, едва са заслужили
162
само един объд на небето. Някои окултисти изнасят същата мисъл в друга форма. Т казват, че някои религиозни хора, като заминавали за онзи свят, имали въз-можност само за един момент да зарнат Бога: за мо-мент само вратата се отваряла, и веднага след това се затваряла. През останалото време те прекарвали в голяма бедност.
И след всичко това, някои проповъдват, че достатъчно е човек да поверва в Христа, да се обърне към Бога, за да може да живъе вече при Него. Да се мисли така, това е равносилно на положението, да дойде някои при вас, да каже, че ви обича, и вие веднага да му предложите да живее при вас, като ваш брат. Кой американски милиардер ще бъде готов веднага да ви осинови, само затова, че сте му изказали любовта си към него? Така не може да се мисли, нито може да се подържа тази крива философия. Христос може да отговори на нашата любов само тогава, когато вершим волята Божия. Той казва: „Който верши волята на Отца ми, той е мой брат, и сестра, и майка, и приятел." Следователно, не е достатъчно само да кажеш, че обичаш Бога, но трябва да вершиш Неговата воля. Който работи по този начин, той осмисля живота си и го прави полезен и за себе си, и за другит.
В живота на човека се забелъзват главно две фази: в първата фаза човек днес е добър, утре – лош. И обратно: днес е лош, утре – добър и те. н. Това е фазата на обикновения човек. В втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие в Ееличие, като семе, посадено пред бистрите води на н"вкой планински извор. Листата и цветовете на това растение всъкога ще бъдат живи. Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, вътрове, но падания няма. При всички изпитания на живота си учени-кът расте и постоянно се развива. По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек. В този смисъл, истински ученик, истински христия-нин е онзи, който носи образа на Христа. Ще кажете: Към коя черкова принадлежи този човек? – Към никаква черкова не принадлежи. Той принадлежи на Бога, той принадлежи на Любовта. Според мене, за в бж-деще най-великите хора ще са християнит. Под „хри-стиянин," в пълния смисъл на думата, разбирам чо-в"бк с пробудено Божествено съзнание, в душага на ко-
163
гото няма абсолютно никакво съмнение. Няма по-страшно нещо за човека от съмнението. Съмнението е изразено на малкия пръстьна човешката ръка. Следователно, този враг в човека е меркурианец. Имаш желание да направИш никакво добро, да свершиш една хубава работа, но мал-кият пръст те спира, и ти си казваш: Ако направя това нещо, какво ще стане после с мене? В живота на ученика думата „ако" не съществува. Предприемеш известна работа, пак се спреш и си казваш: Ами, ако хората ме разберат криво? – Няма защо да мислите по това. Добрите, раз-умните хора всякога се разбират правилно. В Божествения живот хората всвкога се разбират. Как познавате, че някой ви обича? Който ви обича, той е готов на всички жертви и услуги заради вас, без да забележите даже, че ви е услужил. Ако ангелит, светииг, добритъ1 хора, па и сам Бог не се грижеха за нас, какво щеше да бъде нашето положение? Ние сме заобиколени от толкова грижи и внимание, но даже не подозираме това нещо/защото всички тия същества ни услужват, жертвуват се за нас, без да се изявяват външно.
„Направил си го мацко нещо по-долен от анге-лиг; със слава и почест си го венчал." Щом Бог ни е венчал със слава и почест, каква е нашата длъжност тогава? Нашата длъжност е да бъдем търпеливи, докато Божият план се реализира; да имаме смирение да поне-сем обидитъ1 на света, за да влезем в Новия живот – в бъдещия живот.Само търпеливият, само смиреният е човек на бъдещето. Никакво оръжие не ще бъде в сила да пробие ръката на новия човек – човекът на бъдещето. В миналото пробиха ръката на Христа с теоздей, но днес никой не може да пробие тази ръка. Яка, здрава е ръката на Христа! В миналото разпнаха Христа на кръста, но днес не може да се намери дърво, на което могат да Го разпнат. Велик, голям е днес Христос! Павел казва за Христа, че е научил една от великите тайни в живота, че няма зло в света, което може да пробие Неговата ръка. Същият закон се отнася и до вас. Когато дойдете пръв път на земята, ще ви гонят, ще ви преследват, накръст ще ви разпнат. Обаче, като дойдете врори път на земята, ще бъдете смели и решителни и ще кажете: Нт^ма оръжие в света, с което можете да пробиете ръката ми! Това е въпрос на бъдещето, когато чо-век стане неуязвим за злото. Тогава никой не ще
164
може да внесе в душата му сЬнка от съмнение и невйрие. Някой казва: Сърцето ми е ранено. – Това означава, че съмнението и неверието са проникнали в ума и сърцето на този човек и са го ранили. Днес вече сърцето на Христа не може да бъде пробито. Значи, иде време, когато сърцата на хората не могат да се пробиват. На кои хора? На новите хора – хората на бъдещето. Погледът на новия човек е чист, прав, без никакво съмнение в когото и да е. Този човек свети, изпуща светлина от себе си, на която хората могат да четат своите книги. От онзи пък, който живее в съмнение, никаква светлина не излиза, той е черен, изгаснал въглен. Какво може да се направи с този въглен? Той трябва да се постави при специални условия, а именно, да се постави на двата полюса на Божествения живот, както на катода и анода на някоя електрическа машина, за да светне. Казвате: Как ще се спася? – Като повярвате в Господа Исуса Христа. – Как ще стане това? – Като ви поставят па анода и на катода на Божествения живот. Отдалечите ли се от тези две жици, токът ще се прекжене, и вие отново ще станете въглен. Има хора, които, сами по себе си, са светещи, не се нуждаят от прекарване на електрически ток през тех. Бог живее в тях, те. е. Божията Любов е в тях. Тона са ученициг, от сърцата на които се отделя топлина, а от умовете им – светлина. За тях съществуват благата в света. От тяхните трапези падат трошици, с които се хранят всички живи същества. За тия ученици, именно, се отнася стиха: „Със слава и почест си го венчал." Значи, със слава и почест е венчал онези, които Го любят, които имат пълна вяра в Него и очакват новата, великата вселена, която е подчинена на ангелит, но не и на хората.
Сега, поздравлявам тези ученици, които познавам. Т ще живЕят в новата вселена, но докато са на земята още, нека си помагат едни-други, за да се отличат със смирение и търпение, отличителните качества на Христа. Казва се в Писанието: „ В последните дни ще ви възкръси и ще ви венчае със слава и почесть".
„И поставил си Го над далата на Твоигь- ръце." – Всичко това се отнася за новия човек, когото Бог ще облаче в слава и почест. Това пожелавам и на вас – слава и почест!
7. Беседа от Учителя, държана на 23 октомври, 1927 г., София. – Изгрев.