Ценни неща
Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.
Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.
Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. Отдалеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.
Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.
Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.
Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Ня-кой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им й ги разбърква. Виждате, какво прави словослагате-льт. Всека буква, всеки знак е турен на своето мъ-сто. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на местото й. Не поставя ли буквите на местото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава опре-дЪлен тон. Който знае да свири, взима точно опредъ-лен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармо-ния ежществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате гол&м безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачейи едйи върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да нам&риш всичко, което търсиш? Мо-жеш ли при това положение да помниш, къде си ту-рил нищо?
Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я нъкъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, Дъщеря си, не са ли я видяли. Всички търсят, но не могат да я намЪ-рят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.
Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, ^гръбва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или «а оня ст.4т, едно и също се иска от вас. Де е
61-
оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа^ че аз живия и на тоя, и на оня свят, няма да повървете. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повървете ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи,. които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили тсТеа, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е ^>ила в слънцето, но по-късно се отдълила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отдълила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само с своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако чов&к държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща цълокупния живот – личния, семенния, обществения и общочовешкия.
Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарису-ваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чър-тите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е
<62
-роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Ор-ганизъмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организъма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях. Кои условия са необходими за човека? – Свят-лината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надъсно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, те. е. да- обиколи кръга десет пъти. Под „единица" разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога нима никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цълото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, те. е. проявява се като баща, като майка и като, син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме." Това значи, че бащата и синът са едно. Същевргменно Христос казва: „Огец ми е по-голям от мене." Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че тб не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е на-правил, но всички неща не са Негово дело. Например, сънките не са Божие дело. В Божествения •свят абсолютно никакви сънки не съществуват. Той
63
е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят но-слабата светлина минава за свика' на пр-силната. На физическия свят тъмнината е сънка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сЪнка на силната светлина.
Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс не тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – тора е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използува труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне никаква работа, той гледа повръхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той- пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.
Некои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползуваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават кжеи. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, нема за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава*? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.
Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не по-знаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаешъ
64
живота? Животът е резучтат. В тоя резултат имаме две ^положения: радост и скръб. – Защо съществу-ват страданията? – Те са гърб на човека. Може ли да имаш лице, а да лъмаш гърб? ,Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имашъ-и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, те. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, те. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя св&те. Тоя човтж обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.
Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по неродност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народиост. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народиост. В същност, няма разлика между хората от различните народности, – Защо? – Всички дишат, пи-ят вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно–налъво, а българинът –- отляво–надясно. Китаецът пише отгоре–надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.
В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бъдещето е на славяните." Обвинили една бедна вдо-
65
вица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помещик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрън и изоставен, ще се пожертвувам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда' и казал: Виновникът за запалване клицата на помещика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вмЪсто вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Запов-вдали да освободят младия човек от затворе, но се оказало, че той не бил вече между живите.
Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотри-чане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мъстото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпле-ние за човека да се откаже от това, което Бог е вло-жил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.
Един американски милиардер умрЪл. Понеже на земята заемал все първи м&ста, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – С свои средства построих един университег. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти
66
е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че едйн ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за никаква по-мощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го вернете на земята.
Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповъдвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или пъвци могат да нодобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и потик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлъбът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото подържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаващ Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влъзеш в възвишения свят, ще се срещнеш с разумни сж.щества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.
Как ще влъзете в възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и голями, доста пророци – малки и голями. Някои пророци говорятъ
67
есе за миналото – перефразирано. Тоя казалъ-това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намерил чо-век, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.
Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия пжл. Нема по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като съмка се посажда в физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той никога по-знавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.
Физическият свят е опитно поле, дето се по-саждат и обработват идеите. Плодовег им зави-сят от почвата и от начина на обработването на евмената. Казано е: „От плодовет им ще ги познаете." В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попар-ват и не капят, както тия на земята. Често ме пи-тат, ще се познавате ли иа оня свят. Там се по-знават само ония, които се обичат. В невидимия св&те не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния
68
свят е точно обратно: там съществата външно си» приличат, вътрешно се различават. Трябва да си на-годен да виждаш вътрешно, за да различи ш един човек от друг. На земята хората имат някой общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: „Вие сте храм Божи." Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог?
Казвам: Ако хората продължават да живеят с своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. ТЕ живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух,. Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казана е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето Ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.
В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по»
69
различен начин. Евангелистите коленичат, те. е. те се молят с сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, те. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли с стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, те. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да' е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използуват, както трябва, Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.
Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата -си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, с светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене, Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за
70
нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява^ Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и в възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще по-търсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.
Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те& наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човекъ» Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиите и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.
Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек с своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че никое камъче не е на място, навежда се и го туря на мъстото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига»
71
камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.
Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, го-лвм консерватор бвше. Той се държеше здраво за старото. Въпрвки това, той каза на Христа: „Всички да се огрекаг от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа." Христос му отговори: „Докле пътелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене."
Христос казва: „Не са дете, да не бе дете съдени." И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. По-жълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето по-
72
казва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернил – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.
Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се сму-щават от войната. На земята воюват – цълияг свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви орждия си служат. Възвише-ните същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. ТЕ казват на хората: Не се бийте. Едно време н ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде ми-рът на земята.
Кога ще се оправи светът? Как ще се рправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспяг всички войници и да се обезоржжат. Като се събудят, ще видят, че нвмат никакво оржжие в ръката си. Как ще воюват без оржжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да опра-
73
-виш себе си, Всеки да се заеме да приспи злото и да даде пжл на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си
– за Божията любов, волята си – за Божествената сво бода. Всвки да живее, както Бог го е научил, и да не чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изя вява животът? – В възприемане на светлина, необхо дима за ума; в възприемане на топлина, необходима за сърцето и в възприемане на материална сила, необхо дима за градеж на душата.
Хората не успъват, понеже не мислят право. Каз-ваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото вжже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирма и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да на-правим опите с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора
— млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това? — — По слиция начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде. — Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евапгелието, оставено от Христа. Онова,
74
което сега се пише, е още по-малко. Един от кодек-сите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушащ един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се нолзуваш от съветите на един мж-дрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го съз-дал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видищ, запитай се, дали е от Бога, или от чо-въка. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нищо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. ггякой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.
Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и вськи пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първи-ят казал: Ако не се оженя за тая мома, няма жи-вот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да преверне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлъзла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни,. всеки си избрал мома по вкуса След време бащата посетил първия си зет и го аапитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си жив&ем. Понякога възлюбената ми краска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запи-тал, как живее с жена си. – Добре живеем, но лонякога тя драще. – Такава е майка й. Огишълъ
75>
и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетът отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цъл ангел, Ной си казал: Тя е истинската ми дъ-щеря, тя е от Бога.
Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Кол-кото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея,. да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остаръл. Бил си млад, енер-гичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остар, без да знаеш и без да искаш? – Остаръх, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва д& чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва. своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младиятъ-прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирчва с мъчнотиите си. Затова Христос казва: „Станете като децата."
Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. ТЕ бвха в колички, возъха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с рж.ката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намъсиха и разрешиха спора. След малко двет деца се примириха и започнаха да се смеят.
Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжет се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мж.жа. Каз-
76
ват, че тоягата е излвзла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се рвжат дървета. Следователно, «вма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никакви мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трепте--ние коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слвзе от «ебето само тогава, когато намври ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пйеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всвки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква в всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степеньта на святлината, по степеньта на свещения огън в тях и по степеньта на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голвма е святлината, толкова по-голвм е све-щеният огън, толкова по-голвма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече святлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря БожественияТ огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голвма е Божествената сила в нас, толкова по-голвма е увереността ни, че сме на прав път в живота.
Помнете: Който иска да запази святлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсрвдоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсрвдоточен,
77
човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кра-кът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-ло-шият човек е обичан от никого. Обичьта подразбира блага. Когото о&ичаг повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Акб на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? .Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползува от благата на живота според степеньта на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговига страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля с страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост? Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христес мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновеп човек бвше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цвл легион от римски войници се гаврвха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно мвсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излвзла кръв от поритв? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му бвше непре-ривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на
78
вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си с старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма кж.щи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.
Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не йм позволяват. Интересен е светът, во> който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са гбтови да замъстят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излъзло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излъзъл обикно-вен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мж.ж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли лю-бов между мж.ж и жена, между родител и деца, нима и царство между тях. Царица е оная жена, която обича ижжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от дюбовьта няма никакво царство.
Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бвше лоша, Бог никога не би слъзъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слъзе на-земята, това показва, че тя е добро мвсто. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?
"Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога ичХриста, Когото си изпратил." .Бог е направил света; търпеливо и снизходително ' гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поум-йвят и ще изпълнят Неговата воля.
- ) III. Послание Иоаново.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, недeля, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрeв.