Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Двете страни
— Само свЯтлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъистината. Размишление. За следния пжть ви давамъ задачата, всЯки да си избере по една звезда и да на¬пише името и съзвездието, въ което тя влиза. После, проследете, каква фигура образува тя съ съседнитЯ ней звезди. За да изберете една звезда, трЯбва да излЯзете вечерь, при звезд¬но небе, и да се оставите свободни, безъ ни¬какво влияние отъ страна на ума и на сърд-цето и така, по вдъхновение, да спрете внима¬нието си върху нЯкоя звезда. ФигуритЯ, въ които сж наредени звездитЯ, представятъ цен¬трове на сили, които указватъ известно влия-ние върху човЯка. СегашнитЯ хора разрешаватъ много фи¬лософски въпроси, едни отъ които ги спъватъ, а други — не. ТрЯбва ли човЯкъ да се зани¬мава съ въпроси, които го спъватъ? ТрЯбва ли да се занимава съ въпроси, които не може да разреши? ЗапримЯръ, единъ отъ неразре- шимитЯ въпроси е, защо човЯкъ живЯе, но въ- прЯки това, всЯки се мжчи да даде нЯкакъвъ отговоръ. НЯкой казва, че човЯкъ живЯе, за
61 да яде. Другъ казва, че човЯкъ живЯе, за да се мъчи, да се учи, да познае себе си и т. н. Кой отъ даденитЯ отговори е правиленъ, не се знае. Преди всичко човЪкъ трЯбва да се запита, живЯе ли въ същность, или не. Ще кажете, че щомъ съществувате, вие живЯете. Да живЯе човЯкъ, въ високъ смисълъ на ду¬мата, това значи, винаги да има будно съзна-ние. Прекъсне ли се съзнанието му за мо- ментъ, и животътъ се прекъсва. Следователно, само онзи човЯкъ живЯе, на когото съзнание¬то никога не се прекъсва. Прекъсне ли се съзнанието му, той престава да живЯе. Той мисли само, че живЯе, но въ същность не живЯе. Като ученици, вие трЯбва да придобива¬те знания. За тази цель трЯбва да се пол- зувате отъ методитЯ, съ които природата ра¬боти. Ще кажете, че искате да бъдете свобод¬ни, независими, да изнесете нЯщо самостоя¬телно. Въпросътъ за свободата е дълбокъ, философски, и върху него трЯбва много да се разисква. Кога пръстътъ на ръката е сво¬боденъ? Когато е свързанъ съ ръката. Напус¬не ли ръката, той изгубва свободата си. Зна¬чи, истинската свобода подразбира вътрешна връзка съ нЯщата. Прекъсне ли се връзката между пръста и ръката, свободата изчезва. Пръстътъ е свободенъ, докато стои на ръка¬та и върши нЯкаква служба. Въ този сми¬сълъ свободата подразбира известно задълже¬ние. Значи, пръстътъ е свободенъ да върши,
62 или да не върши своята служба. Щомъ не върши службата си, той е ограниченъ. ЧовЯкъ е свободенъ да учи и да не учи, но като за¬почне да учи, той се ограничава. ЧовЯкъ е свободенъ да яде, или да не яде, но щомъ за¬почне да яде, той се ограничава. Оттукъ ви¬ждаме, че свободата, за която говоримъ, е от¬носителна. Абсолютна свобода не сжществува. Какво разбиратъ философитЯ подъ ду¬мата „абсолютна свобода"? Сжществува ли абсолютна свобода? Споредъ нЯкой филосо¬фи сжществува абсолютна свобода, а споредъ други — не сжществува. И еднитЯ, и другитЯ сж прави. Въпросътъ за свободата е подобенъ на въпроса за формата на сферата. Външно сферата е изпъкнала, а вжтрешно — вглъбна- та. Ако единъ ученъ изучава външната страна на сферата, той ще има едно мнение за нея. Ако другъ ученъ я изучава отвжтре, той ще има друго мнение за нея. И за свободата на човЯка има две мнения. Който изучава човЯка отвънъ, при външнитЯ условия на живота, той казва, че човЯкъ не е свободенъ. Който го изучава отвжтре, той казва, че човЯкъ* е свободенъ. Кога е свободенъ човЯкъ? Когато има какво да прави. Щомъ нЯма какво да пра¬ви, той не е свободенъ. Думата „свобода" започва съ буквата „с", която означава законъ на промЯни. Сво¬бодата подразбира стремежъ въ известна по¬сока. При свободата, която има, човЯкъ се стреми да вземе една разумна посока —
63 къмъ Ьога. Не се ли стреми къмъ разумна¬та посока на живота, човЯкъ постепенно из¬губва свободата си, а оттамъ и своята само¬увЯреность. Страшно е да изгуби човЯкъ само- увЯреностьта си. Разправятъ за една лЯкарка, че лесно губЯла своята самоувЯреность. Като се движе¬ла изъ улицитЯ на града, отъ време на време тя изпадала въ състояние, като че губи рав-новесието си и не може повече да ходи. Тя лягала на пж.тя и лежала, докато самоувЯре- ностьта и отново се върне. Защо губи тя своята смЯлость и самоувЯреность? Разправятъ за единъ офицеръ, че изгу- билъ смЯлостьта си, благодарение на книги, въ които се описва живота следъ смъртьта. Като челъ такива книги, той се наплашилъ много и не се решавалъ да излиза вечерь самъ. Той взималъ пушката въ ржка и молЯлъ же¬на си да го придружи да излЯзе вънъ. И съ пушка въ рж.ка той пакъ се страхувалъ да излиза самъ. Страхътъ е чувство, при което човЯкъ губи и смЯлостьта, и паметьта си. Единъ зна- менитъ проповЯдникъ, въ Америка нЯкжде, билъ известенъ между слушателитЯ си съ го- лЯмото си красноречие. Когато излизалъ на амвона да говори, той говорилъ съ часове, и презъ всичкото време речьта му се лЯяла като вода. Единъ день, както проповЯдвалъ, той видЯлъ, че въ стаята влЯзла една го¬спожа съ черни очила. Като погледналъ къмъ
64 нея, той веднага забравилъ проповЯдьта си. Докато се готвЯлъ да се извини предъ слуша¬телите си, че не се чувствува добре и не може да свърши беседата си, въ това време отвънъ влЯзълъ единъ благъ, добъръ човЯкъ. Той по- гледналъ къмъ него. Въ този моментъ па- метьта му се върнала, и той продължилъ про¬повЯдьта си. Така той завършилъ своята про- повЯдь. Значи, госпожата съ чернитЯ очила предизвикала въ него дисхармонично състоя-ние, и той забравилъ всичко, което трЯбвало да каже на слушателитЯ си. После, добриятъ господинъ му съдействувалъ да възстанови цЯлата проповЯдь въ паметьта си. За да не губи своята самоувЯреность, добре е понЯкога човЯкъ да се насърдчава. Въ нЯкой случаи насърдчението подига човЯка, а нЯкога го спъва. ПонЯкога е добре да на- сърдчишъ човЯка, а нЯкога е добре да пре- мълчишъ. Когато поетътъ напише нЯщо. добре е, преди всичко, той самъ да хареса работата си. Нека той самъ прочете стихотворението си и, ако го хареса, и ближнитЯ му ще го ха- ресатъ. Забелязано е при това, че колкото повече енергия приеме отвънъ и я предаде на стихотворението си, толкова по-добре ще го приематъ хората. Когато човЯкъ се моли за реализиране на нЯкое свое желание, Богъ всЯ- кога му помага. Сега, за да ви заставятъ да напишете едно хубаво стихотворение, невидимиятъ, ра- зуменъ свЯтъ ви дава трудни задачи. Ако сте
ЬБ чов-Ькъ, който знае да пише добре и да гово¬ри сладко, никога не може да бжде наказанъ. Обикновено наказватъ само тия хора, които не знаятъ да пишатъ добре, нито знаятъ слад¬ко да говорятъ. Даже и смъртьта отстжпва предъ хора, които пишатъ хубаво и говорятъ сладко. Смъртьта ги души, но т-Ь не умиратъ, а възкръсватъ. Допуснете сега, че имате три единици. Първата единица представя житно зърно, вто¬рата — заякъ, а третата — човЯкъ. По какво се различаватъ тЯзи три единици? Т-Ь се раз- личаватъ по форма, по съзнание и по възмож¬ности. Ако сравните житното зърно и заяка, коя отъ дветЯ единици принася по-голЯмо благо за човЯка? Ще кажете, че житното зърно при¬нася по-голЯма полза за човЯка отъ заяка. Кое е отличителното качество на заяка? Заякътъ се отличава съ голЯмъ страхъ. Благодарение на страха, който е миналъ отъ животното въ човЯ¬ка, човЯкъ е придобилъ благоразумие, станалъ е предпазливъ, съвЯстенъ. Въ човЯка има вжтре- шенъ страхъ, който го заставя да работи. Зна¬чи, житното зърно храни цЯлото човЯчество, а заякътъ го прави благоразуменъ, работливъ. Какво е допринесълъ човЯкъ за човЯчеството? На този въпросъ сами ще си отговорите. Като говоримъ за човЯка, ние различаваме нЯколко човЯшки раси: черна, червена, жълта и бЯла. Кои сж отличителнитЯ качества на тия раси ? Черната раса се отличава съ голЯмо въображение, вследствие на което развива чув- 5
66 сгвата си; червената — съ силно развита ак- тивность, благодарение на което тя се занимава съ практическото приложение на геометрията и математиката. Жълтата раса се отличава съ силно развитъ обективенъ или предметенъ умъ. Балата раса се отличава съ разумность. Откакъ е дошла на земята, бЪлата раса тегли н-Ьщата съ везни и така ги изучава. Хората отъ жъл¬тата раса сж по-идейни отъ тия на балата ра¬са, които обичатъ главно да систематизиратъ н-Ьщата. Шестата раса, която предстои да дой¬де, съдържа въ себе си добритЪ качества на всички раси, които еж. жив-Ьли преди нея. Въ това отношение тя представя вжтрешенъ син- тезъ на човЪшкигЪ добродетели. Като жив'&е на земята, чов1зкъ преживява всички свои минали съществувания. Вслед¬ствие на това ще видите, че пон-Ькога въ него се проявява обективниятъ умъ — остатъкъ отъ жълтата раса. Хората отъ жълтата раса сж големи консерватори, крайни фанатици. Това особено ясно се вижда въ религията. Поня¬кога човЪкъ е воинственъ — остатъкъ отъ червената раса. Понякога чувствата взиматъ надмощие въ чов-Ька. Той става крайно чув- ственъ и се отдава на фантазии. Това е оста¬тъкъ отъ черната раса. Видите ли, че чов-Ъкъ проявява разумностьта си, той е отъ балата раса. Колкото да се пази, чов-Ькъ все ще мине презъ фазитЯ на своитЪ минали съществува¬ния, но ако е съзнателенъ, ще се учи отъ т-Ьхъ, безъ да имъ се подава. Слушате нЪкой да каз-
67 иа, че като срещне нЯкого, когото не обича, иска му се да се хвърли върху него, да го разкъса. Кой разкъсва своята жертва ? Въл¬кътъ, мечката, тигърътъ. Значи, и човЯкъ понЯ-кога се подава на низши животински же¬лания и чувства. Тия прояви се криятъ въ подсъзнанието на човЯка и, когато не очаква, тЯ се проявяватъ. Когато се казва, че човЯкъ трЯбва да чисти съзнанието си, това значи, да се освобождава отъ всички низши мисли, чувства и желания, остатъци отъ миналото. Както и да гледате на животнитЯ, не забравяйте, че и тЯ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. ЗапримЯръ, лъвътъ, слонътъ съ крайно при¬знателни. Направите ли имъ едно добро, тЯ никога нЯма да го забравятъ. Лъвътъ има го- лЯмо достойнство. Като скочи подиръ жерт¬вата си и не може да я хване, втори пъть той не се опитва да я напада, оставя я свободна. Така постъпва и турчинътъ. Не може ли при пръвъ опитъ да нападне нЯкого, вторъ опитъ не прави. Той казва: Отъ мене да мине. Въ нивата на единъ турски бей се завъ¬дили много лалугери. Когато житото завърза¬ло, лалугеритЯ го изяли — за бея нищо не останало. Силно разгнЯвенъ, беятъ издебналъ лалугеритЯ на нивата си и тъкмо се готвЯлъ да гръмне съ пушката си, всички лалугери се изправили на заднитЯ си крака, а преднитЯ дигнали нагоре, като че се молятъ. Като ви- дЯлъ тази картина, беятъ веднага свалилъ
68 пушката си и казалъ: Щомъ ме признавате за господарь, отъ мене да мине. Подарявамъ жи¬вота ви. Какво представя лалугерътъ? Лалугерътъ не е нищо друго, освенъ малка погрешка, коя¬то човЪкъ съзнателно или несъзнателно пра¬ви. Видишъ ли погр-Ъшката си, не бързай веднага да я убивашъ, но намЪри начинъ да я изправишъ. Бла] одари, че си вид-Ьлъ по- гр-Ьшката си, защото и тя, като лалугера, вед¬нага се скрива. Щурецътъ, обаче, като види човЪкъ, бавно се отправя къмъ дупката си и застава тамъ съ лице къмъ него, като че го поздравява. Като изучавате характера на хората, ви¬ждате, че едни отъ тЪхъ иматъ н'Ьщо общо съ лалугера, а други - съ щуреца. Когато човЪкъ, който има н'Ьщо общо съ проявите на лалугера, срещне своя кредиторъ, той веднага се скрива въ дупката и гневно извик¬ва: Петь пари нЪма да ти дамъ! Защо нЪма да му даде? Щомъ е взелъ пари на заемъ, той е длъженъ да ги плати. Не е ли по-добре да се изправи на краката си, да дигне рждегЪ си нагоре и да се помоли на кредитора да отложи за известно време полицата? При това положение кредиторътъ ще бжде готовъ да продължи срока за изплащане на полицата. Ако човЪкъ, съ прояви подобни на щуреца, срещне своя кредиторъ, веднага ще вл-Ьзе въ дупката си, ще застане съ лице къмъ не¬го, ще го поздрави и ще му каже: Господи¬
<»9 не, сега нЯмамъ възможность да ви се отпла¬тя. Отложете малко срока на изплащането. Се- I а мога само да ви попея. Съ пЪсеньта си щу- рецътъ лесно разрешава своята задача. Като ученици, вие требва да изучавате проявит-Ъ на животните, техния характеръ, и да се учите отъ техъ. Така можете да из¬правите некои свои лоши чърти и погрешки. Растителното и животинското царства не сж нищо друго, освенъ човекътъ. разложенъ на своите части. Съзнанието на човека е пръсна¬то изъ целата природа: въ въздуха, въ вода¬та, въ камъните, въ растенията, въ животните. Следователно, да изучавате природата, това значи, да изучавате себе си, да изучавате съ¬стоянията на вашето съзнание. Въ това отно-шение всички науки иматъ своята цена. Това е великата философия на живота. Дойдете ли до изучаване на небето, тамъ се откриватъ други знания. Като изучавате характера си, чрезъ сравняване съ проявите на низшите съ¬щества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го очистите отъ низшите елементи на животинското царство. Човекъ требва да облагороди характера си, но не да го измени. Ако си сприхавъ по ха¬рактеръ, бъди сприхавъ, но справедливъ. Ако си флегматиченъ, бъди такъвъ, но за злото, за отрицателното въ света. Кой какъвто е.по харак-теръ, такъвъ да си остане, но на местото си. Разнообразието е една отъ красивите страни
70 на живота. Ако нЪкой е бързорекъ, такъвъ да си остане. Той е изворъ, отъ който водата из¬обилно блика. Ако си бавенъ, тежъкъ въ речь- та си, ти си щерна, която има малко вода. Щомъ имашъ малко вода, бавно ще течешъ и малко ще давашъ. Ако си страхливъ, ще при- ложишъ страха си въ живота, да развиешъ благоразумие. Ако си сприхавъ, ще прилагашъ енергията си въ работа, да придобиешъ н-Ьщо. Има коне сприхави по характеръ, но крайно работливи. Такъвъ конь е за предпочитане предъ кроткия, който върши малко работа. Единъ български чорбаджия си купилъ едно малко конче, което обикналъ много. И кончето обикнало господаря си. То било мно¬го сприхаво. Когато оставало само въ обора, кончето ритало, хапало другигЬ коне. Щомъ виждало господаря си, то утихвало и започва¬ло радостно да цвили. Когато станало голЪмъ конь, способенъ за работа, той работ^лъ на господаря си по ц-Ьли дни. Чорбаджията билъ доволенъ отъ него. Коньтъ ималъ любовь къмъ господаря си, боготвор-Ьлъ го. Следователно, за да обичашъ н-Ъкого, ти тр-Ьбва да го боготворишъ. Не го ли боготво- ришъ въ себе си, ти не го обичашъ. Ако хо¬рата на миналото сж боготворели аписа, кот¬ката, змията, защо днесъ да не боготворятъ своя ближенъ? Ако любишъ и боютворишъ човЪка, защо да не боготворишъ и своята свещена идея — основа на твоя животъ? ВсЬка идея, която чо-
71 вЯкъ не боготвори дълбоко въ себе си, не е никаква идея. Обичате ли, ще ви обичатъ. Оби¬чайте своята свещена* идея, боготворете я, за да можете да я реализирате, да видите нейни¬те плодове. Не обичате ли, нЯма да ви оби¬чатъ. Богъ обича човека, всичко жертвува за него, затова и човЯкъ обича Бога. Идеята на човЯка за Бога, любовьта му къмъ Него, трЯбва да бждатъ свещени. Само по този начинъ чо-вЯкъ може да изпълни своето велико предна¬значение, да стане факторъ въ живота, да из¬яви своята мощь въ науката, въ музиката, въ изкуствата. Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, всички сж писали любовни писма, въпрЯки то¬ва любовьта не е въ тЯхъ. Защо? Не сж пи¬сали писмата си, както трЯбва. Задача на всЯ- ки човЯкъ е да напише поне едно любовно писмо въ живота си. Ако невидимиятъ свЯтъ одобри това писмо, ще го пуснатъ въ рая. Ина¬че, ще остане предъ вратата на рая, отдето ще го върнатъ пакъ на земята да изучава лю¬бовьта. Любовното писмо, което човЯкъ напи¬ше, представя неговия матуритетенъ изпитъ, който ще го вкара въ царството на любовьта. Не издържи ли изпита си, ще учи още, дока¬то единъ день бжде готовъ за матура. За да видите, докжде сте стигнали въ любовьта, нека всЯки отъ васъ напише по едно любовно писмо. За единство въ работата, представете си, че вашиятъ възлюбенъ се е превърналъ на
72 кокиче. Тогава нека всЬки отъ васъ напише своето любовно писмо до кокичето. Вие ще че¬тете писмото си на кокичето, което ще слуша само и ще мълчи. Това е правилното отнасяне къмъ писмото. Ако любовното писмо се подлага на критика и на бележки, то не е лю¬бовно писмо. Щомъ писмото не е любовно, то не може да постигне своята цель. Получите ли едно любовно писмо, вие ще го приемете безъ критика, безъ никакви забележки. Любовното писмо се чете като Евангелие, съ трепетъ и разположение. Единъ младъ момъкъ, студентъ въ единъ отъ св-ЬтовнигЬ университети, се отчаялъ отъ живота, заради което решилъ да се самоубие. Той се събудилъ рано сутриньта и започналъ да обмисля начина за самоубийството си. Въ това време отъ съседната стая на кжщата той дочулъ н-Ьколко думи отъ една п^сень: „Дето и да ходишъ, азъ все за тебе мисля." Като чулъ тия думи, той трепналъ, скочилъ на крака, за- мислилъ се дълбоко и казалъ: Н1ша да се убивамъ! Питамъ: Какво по-хубаво любовно писмо можете да получите отъ това? „Дето и да ходишъ, азъ все за тебе ми¬сля". Това сж думи отъ една обикновена п-Ь- сень, но истинни сж. тия думи. Кой е този, кой¬то всЪкога мисли за човека? Единъ е Този, Който всякога мисли за чов-Ька. Дали пада или става, дали грЪши. човЪкъ требва да знае, че има Единъ, Който всЬкога мисли за него.
тл Да мисли Богъ за човЯка, и човЯкъ за Бога, това е великото, къмъ което всЯки трЯб¬ва да се стреми. — Само свЯтлиятъ пжть на м ж - дростьта води къмъ истината. 25. Лекция отъ Учителя, държана на 20 мартъ, 1927 г. София.