от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Светото място

Светото място - София 1939 г.


ДВЕТЕ СТРАНИ

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.


Размишление


За следния път ви давам задачата всеки да си избере по една звезда и да напише името и съзвездието, в което тя влиза. После, проследете каква фигура образува тя със съседните ней звезди. За да изберете една звезда, трябва да излезете вечер, при звездно небе, и да се оставите свободни, без никакво влияние от страна на ума и на сърцето и така, по вдъхновение, да спрете вниманието си върху някоя звезда. Фигурите, в които са наредени звездите, представляват центрове на сили, които оказват известно влияние върху човека.

Сегашните хора разрешават много философски въпроси, едни от които ги спъват, а други – не. Трябва ли човек да се занимава с въпроси, които го спъват? Трябва ли да се занимава с въпроси, които не може да разреши? Запример един от неразрешимите въпроси е защо човек живее, но въпреки това всеки се мъчи да даде някакъв отговор. Някой казва, че човек живее, за да яде. Друг казва, че чо¬век живее, за да се мъчи, да се учи, да познае себе си и т.н. Кой от дадените отговори е правилен, не се знае. Преди всичко човек трябва да се запита живее ли в същност или не. Ще кажете, че щом съществувате, вие живеете. Да живее човек във висок смисъл на думата това значи винаги да има будно съзнание. Прекъсне ли се съзнанието му за момент, и животът се прекъсва. Следователно само онзи човек живее, на когото съзнанието никога не се прекъсва. Прекъсне ли се съзнанието му, той престава да живее. Той мисли само, че живее, но в същ¬ност не живее.

Като ученици вие трябва да придобивате знания. За тази цел трябва да се ползвате от методите, с които природата работи. Ще кажете, че искате да бъдете свободни, независими, да изнесете нещо самостоятелно. Въпросът за свободата е дълбок, философски, и върху него трябва много да се ра¬зисква. Кога пръстът на ръката е свободен? Когато е свързан с ръката. Напусне ли ръката, той изгубва свободата си. Значи истинската свобода подразбира вътрешна връзка с нещата. Прекъсне ли се връзката между пръста и ръката, свободата изчезва. Пръстът е свободен, докато стои на ръката и върши някаква служба. В този смисъл свободата подразбира известно задължение. Значи пръстът е свободен да върши или да не върши своята служба. Щом не върши службата си, той е ограничен. Човек е свободен да учи и да не учи, но като започне да учи, той се ограничава. Човек е свободен да яде или да не яде, но щом започне да яде, той се ограничава. Оттук виждаме, че свободата, за която говорим, е относителна. Абсолютна свобода не съществува.

Какво разбират философите под думата „абсолютна свобода”? Съществува ли абсолютна свобода? Според някои философи съществува абсолютна свобода, а според други не съществува. И едните, и другите са прави. Въпросът за свободата е подобен на въпроса за формата на сферата. Външно сферата е изпъкнала, а вътрешно – вдлъбната. Ако един учен изучава външната страна на сферата, той ще има едно мнение за нея. Ако друг учен я изучава отвътре, той ще има друго мнение за нея. И за свободата на човека има две мнения. Който изучава човека отвън, при външните условия на живота, той казва, че човек не е свободен. Който го изучава отвътре, той казва, че човек е свободен. Кога е свободен човек? Когато има какво да прави. Щом няма какво да прави, той не е свободен.

Думата „свобода” започва с буквата „с”, която означава закон на промени. Свободата подразбира стремеж в известна посока. При свободата, която има, човек се стреми да вземе една разумна посока – към Бога. Не се ли стреми към разумната посока на живота, човек постепенно изгубва свободата си, а оттам и своята самоувереност. Страшно е да изгуби човек самоувереността си.

Разправят за една лекарка, че лесно губела сво¬ята самоувереност. Като се движела из улиците на града, от време на време тя изпадала в състояние, като че губи равновесието си и не може повече да ходи. Тя лягала на пътя и лежала, докато самоувереността ù отново се върне. Защо губи тя своята смелост и самоувереност?

Разправят за един офицер, че изгубил смелостта си благодарение на книги, в които се описва живота след смъртта. Като чел такива книги, той се наплашил много и не се решавал да излиза вечер сам. Той взимал пушката в ръка и молел жена си да го придружи да излезе вън. И с пушка в ръка той пак се страхувал да излиза сам.

Страхът е чувство, при което човек губи и смелостта, и паметта си. Един знаменит проповедник, в Америка някъде, бил известен между слушателите си с голямото си красноречие. Когато излизал на амвона да говори, той говорел с часове и през всичкото време речта му се леела като вода. Един ден, както проповядвал, той видял, че в стаята влязла една госпожа с черни очила. Като погледнал към нея, той веднага забравил проповедта си. Докато се готвел да се извини пред слушателите си, че не се чувства добре и не може да свърши беседата си, в това време отвън влязъл един благ, добър човек, Той погледнал към него. В този момент паметта му се върнала и той продължил проповедта си. Така той завършил своята проповед. Значи госпожата с черните очила предизвикала в него дисхармонично състояние и той забравил всичко, което трябвало да каже на слушателите си. После добрият господин му съдействал да възстанови цялата проповед в паметта си.

За да не губи своята самоувереност, добре е понякога човек да се насърчава. В някои случаи насърчението повдига човека, а някога го спъва. Понякога е добре да насърчиш човека, а някога е добре да премълчиш. Когато поетът напише нещо, добре е преди всичко той сам да хареса работата си. Нека той сам прочете стихотворението си и, ако го хареса, и ближните му ще го харесат. Забелязано е при това, че колкото повече енергия приеме отвън и я предаде на стихотворението си, толкова по-добре ще го приемат хората. Когато човек се моли за реализиране на някое свое желание, Бог всякога му помага.

Сега, за да ви заставят да напишете едно хубаво стихотворение, невидимият разумен свят ви дава трудни задачи. Ако сте човек, който знае да пише добре и да говори сладко, никога не може да бъдете наказан. Обикновено наказват само тия хора, които не знаят да пишат добре, нито знаят сладко да говорят. Даже и смъртта отстъпва пред хора, които пишат хубаво и говорят сладко. Смъртта ги души, но те не умират, а възкръсват.

Допуснете сега, че имате три единици. Първата единица представлява житно зърно, втората – заек, а третата – човек. По какво се различават тези три единици? Те се различават по форма, по съзнание и по възможности. Ако сравните житното зърно и заека, коя от двете единици принася по-голямо благо за човека? Ще кажете, че житното зърно принася по-голяма полза за човека от заека. Кое е отличителното качество на заека? Заекът се отличава с голям страх. Благодарение на страха, който е минал от животното в човека, човек е придобил благоразумие, станал е предпазлив, съвестен. В човека има вътрешен страх, който го заставя да работи. Значи житното зърно храни цялото човечество, а заекът го прави благоразумен, работлив. Какво е допринесъл човек за човечеството? На този въпрос сами ще си отговорите.

Като говорим за човека, ние различаваме няколко човешки раси: черна, червена, жълта и бяла. Кои са отличителните качества на тия раси? Черната раса се отличава с голямо въображение, вследствие на което развива чувствата си; червената – със силно развита активност, благодарение на което тя се занимава с практическото приложение на геометрията и математиката. Жълтата раса се отличава със силно развит обективен или предметен ум . Бялата раса се отличава с разумност. Откак е дошла на земята, бялата раса тегли нещата с везни и така ги изучава. Хората от жълтата раса са по-идейни от тия на бялата раса, които обичат главно да систематизират нещата. Шестата раса, която предстои да дойде, съдържа в себе си добрите качества на всички раси, които са живели преди нея. В това отношение тя представлява вътрешен синтез на човешките добродетели, а като живее на земята, човек преживява всички свои минали съществувания. Вследствие на това ще видите, че понякога в него се проявява обективният ум – остатък от жълтата раса. Хората от жълтата раса са големи консерватори, крайни фанатици. Това особено ясно се вижда в религията. Понякога човек е войнствен – остатък от червената раса. Понякога чувствата взимат надмощие в човека. Той става крайно чувствителен и се отдава на фантазии. Това е остатък от черната раса. Видите ли, че човек проявява разумността си, той е от бялата раса. Колкото да се пази, човек все ще мине през фазите на своите минали съществувания, но ако е съзнателен, ще се учи от тях, без да им се поддава. Слушате някой да казва, че като срещне някого, когото не обича, иска му се да се хвърли върху него, да го разкъса. Кой разкъсва своята жертва? Вълкът, мечката, тигърът. Значи и човек понякога се поддава на низши животински желания и чувства. Тия прояви се крият в подсъзнанието на човека и когато не очаква, те се проявяват.

Когато се казва, че човек трябва да чисти съзнанието си, това значи да се освобождава от всички низши мисли, чувства и желания, остатъци от миналото. Както и да гледате на животните, не забравяйте, че и те имат добри черти, които заслужават подражание. Запример лъвът, слонът са крайно признателни. Направите ли им едно добро, те никога няма да го забравят. Лъвът има голямо достойнство. Като скочи подир жертвата си и не може да я хване, втори път той не се опитва да я напада, оставя я свободна. Така постъпва и турчинът. Не може ли ; при пръв опит да нападне някого, втори опит не прави. Той казва: От мене да мине.

В нивата на един турски бей се завъдили много лалугери. Когато житото завързало, лалугерите го изяли – за бея нищо не останало. Силно разгневен, беят издебнал лалугерите на нивата си и тъкмо се готвел да гръмне с пушката си, всички лалугери се изправили на задните си крака, а предните вдигнали нагоре, като че се молят. Като видял тази картина, беят веднага свалил пушката си и казал: Щом ме признавате за господар, от мене да мине. Подарявам живота ви.

Какво представлява лалугерът? Лалугерът не е нищо друго, освен малка погрешка, която човек съзнателно или несъзнателно прави. Видиш ли погрешката си, не бързай веднага да я убиваш, но намери начин да я изправиш. Благодари, че си видял погрешката си, защото и тя, като лалугера, веднага се скрива. Щурецът обаче като види човек, бавно се отправя към дупката си и застава там с лице към него, като че го поздравява.

Като изучавате характера на хората, виждате, че едни от тях имат нещо общо с лалугера, а други – с щуреца. Когато човек, който има нещо общо с проявите на лалугера, срещне своя кредитор, той веднага се скрива в дупката и гневно извиква: Пет пари няма да ти дам! Защо няма да му даде? Щом е взел пари на заем, той е длъжен да ги плати. Не е ли по-добре да се изправи на краката си, да вдигне ръцете си нагоре и да се помоли на кредитора да отложи за известно време полицата? При това положение кредиторът ще бъде готов да продължи срока за изплащане на полицата. Ако човек, с прояви подобни на щуреца, срещне своя кредитор, веднага ще влезе в дупката си, ще застане с лице към него, ще го поздрави и ще му каже: Господине, сега нямам възможност да ви се отплатя. Отложете малко срока на изплащането. Сега мога само да ви попея. С песента си щурецът лесно разрешава своята задача.

Като ученици вие трябва да изучавате проявите на животните, техния характер и да се учите от тях.

Така можете да изправите някои свои лоши черти и погрешки. Растителното и животинското царства не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части. Съзнанието на човека е пръснато из цялата природа: във въздуха, във водата, в камъните, в рас¬тенията/ в животните. Следователно да изучавате природата, това значи да изучавате себе си, да изучавате състоянията на вашето съзнание. В това отношение всички науки имат своята цена. Това е великата философия на живота. Дойдете ли до изучаване на небето, там се откриват други знания. Като изучавате характера си чрез сравняване с проя¬вите на низшите същества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го очистите от низшите елементи на животинското царство.

Човек трябва да облагороди характера си, но не да го измени. Ако си сприхав по характер, бъди сприхав, но справедлив. Ако си флегматичен, бъди такъв, но за злото, за отрицателното в света. Кой какъвто е по характер, такъв да си остане, но на мястото си. Разнообразието е една от красивите страни на живота. Ако някой е бързорек, такъв да си остане. Той е извор, от който водата изобилно блика. Ако си бавен, тежък в речта си, ти си щерна, която има малко вода. Щом имаш малко вода, бавно ще течеш и малко ще даваш. Ако си страхлив, ще приложиш страха си в живота, да развиеш благоразумие. Ако си сприхав, ще прилагаш енергията си в работа, да придобиеш нещо. Има коне сприхави по характер, но крайно работливи. Такъв кон е за предпочитане пред кроткия, който върши малко работа.

Един български чорбаджия си купил едно малко конче, което обикнал много. И кончето обикнало господаря си. То било много сприхаво. Когато оставало само в обора, кончето ритало, хапело другите коне. Щом виждало господаря си, то утихвало и започвало радостно да цвили. Когато станало голям кон, способен за работа, то работело на господаря си по цели дни. Чорбаджията бил доволен от него. Конят имал любов към господаря си, боготворял го.

Следователно, за да обичаш някого, ти трябва да го боготвориш. Не го ли боготвориш в себе си, ти не го обичаш. Ако хората на миналото са боготворели аписа, котката, змията, защо днес да не боготворят своя ближен? Ако любиш и боготвориш човека, защо да не боготвориш и своята свещена идея – основа на твоя живот? Всяка идея, която човек не боготвори дълбоко в себе си, не е никаква идея. Обичате ли, ще ви обичат. Обичайте своята свещена идея, боготворете я, за да можете да я реализирате, да видите нейните плодове. Не обичате ли, няма да ви обичат. Бог обича човека, всичко жертва за него, затова и човек обича Бога. Идеята на човека за Бога, любовта му към Него трябва да бъдат свещени. Само по този начин човек може да изпълни своето велико предназначение, да стане фактор в живота, да изяви своята мощ в науката, в музиката, в изкуствата.

Днес всички хора говорят за любовта, всички са писали любовни писма, въпреки, това любовта не е в тях. Защо? Не са писали писмата си както трябва. Задача на всеки човек е да напише поне едно любовно писмо в живота си. Ако невидимият свят одобри това писмо, ще го пуснат в рая. Иначе ще остане пред вратата на рая, отдето ще го върнат пак на земята да изучава любовта» Любовното писмо, което човек напише, представлява неговия матуритетен изпит, който ще го вкара в царството на любовта. Не издържи ли изпита си, ще учи още, докато един ден бъде готов за матура. За да видите докъде сте стигнали в любовта, нека всеки от вас напише по едно любовно писмо. За единство в работата, представете си, че вашият възлюбен се е превърнал на кокиче. Тогава нека всеки от вас напише своето любовно писмо до кокичето. Вие ще четете писмото си на кокичето, което ще слуша само и ще мълчи. Това е правилното отнасяне към писмото. Ако любовното писмо се подлага на критика и на бележки, то не е любовно писмо. Щом писмото не е любовно, то не може да постигне своята цел. Получите ли едно любовно писмо, вие ще го приемете без критика, без никакви забележки. Любовното писмо се чете като Евангелие, с трепет и разположение.

Един млад момък, студент в един от световните университети, се отчаял от живота, заради което ре¬шил да се самоубие. Той се събудил рано сутринта и започнал да обмисля начина за самоубийството си. В това време от съседната стая на къщата той дочул няколко думи от една песен: „Дето и да ходиш, аз все за тебе мисля”. Като чул тия думи, той трепнал, скочил на крака, замислил се дълбоко и казал: Няма да се убивам! Питам: Какво по-хубаво любовно писмо можете да получите от това?

„Дето и да ходиш, аз все за тебе мисля”. Това са думи от една обикновена песен, но истинни са тия думи. Кой е този, който всякога мисли за човека? Един е Този, Който всякога'мисли за човека. Дали пада или става, дали греши, човек трябва да знае, че има Един, Който всякога мисли за него.

Да мисли Бог за човека и човек за Бога, това е великото, към което всеки трябва да се стреми.


— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.


25. лекция от Учителя,

  държана на 20 март 1927 г., Софи