(Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи СЪБОРНО СЛОВО [[Работна среда на елект…) |
|||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
[[I Младежки събор]] | [[I Младежки събор]] | ||
| + | |||
| + | 5 ч. в. | ||
| + | |||
| + | == Разисквания върху рефератите. == | ||
| + | |||
| + | К. Константиновъ. Революцията е вжтрЬшенъ процесъ, въ огъня на който, стариятъ свЬтъ вжтрЬ въ насъ, заедно съ всички свои заблуждения и ограничения - изгаря, т. е. изгубва своите отно¬шения къмъ реалния животъ, а вместо него възраства новия свЪтъ на Истината, въ който, единствено, човЪкъ може да бжде свободенъ. | ||
| + | Безъ революцията, съ която доброто начало започва да гради, външното преустройство въ обществото е немислимо. | ||
| + | Насилието е стариятъ методъ на заминалата култура. Силата е вжтрЬ, въ степеньта на убеждението, въ идеята, и то до толкова, до колкото тя може да се приложи. Нека насилникътъ знае, че свободата, която иска за себе си, е длъженъ да дава и на другите. Индиецътъ Ганди изрази учението на пасивния (несъпротивляващия се) анархизъмъ, и доказа, че въ силата на убеждението се крие успеха на едно дело. / | ||
| + | Г. Драгановъ. Анархистите и толстоистите по принципъ сж противъ войната. Некои отъ техъ прилагатъ този принципъ на дело. Какво становище требва да вземе окултниятъ ученикъ по въпроса за войната? Теософите казватъ, че войната е ликвидиране на общест-вената карма, но, азъ мисля, че окултниятъ ученикъ требва да бжде свободенъ, всеки да разреши този въпросъ индивидуално, за себе си. Разрешението на този въпросъ не може да се подведе подъ известна норма, а требва да остане, всеки свободно да го разреши, самъ за себе си. | ||
| + | М. Константиновъ. Новото учение казва, че капиталътъ е на живата природа, и никой не може да го притежава. | ||
| + | П. Пампоровъ. Ние въ всичко требва да виждаме само положителната страна. Въ толстоистите ще виждаме широката душа, въ анархистите - хората на волята, а въ окултизма преобла- даватъ знанията. Всичко това е все подготовление къмъ новото учение. Величието на новото учение е тамъ, че то е пълна хармония между тези три учения. Отъ анархистите ще научимъ смелостьта, отъ толстоистите - чистотата, а отъ окултизма - знанията. А ние | ||
| + | ще приложимъ всичко това на опитъ, като си служимъ съ методитЬ, дадени отъ Учителя | ||
| + | Б. Боевъ и Г. Тахчиевъ говориха въ сжидия духъ, върху нЬкои положения на анархизма и толстоизма. | ||
| + | Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. | ||
| + | Тогава струите на Любовта ще потекат през него¬вата душа. | ||
| + | Учителят | ||
| + | (Свещени думи на Учителя, стр. 68, София 1938 г.) | ||
| + | Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. | ||
| + | Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодар-ност и благоговение. | ||
| + | Учителят | ||
| + | (Свещени думи на Учителя, стр. 100, София 1938 г.) | ||
| + | Учителю, благодарим Ти за Божественото Слово, с което ни дари. Израз на нашата благодарност ще е изучаването и прилагането Му от всеки ученик, на когото съзнанието се е отключило за Него, за Словото. | ||
| + | 6.45 ч. | ||
Версия от 22:04, 28 януари 2011
Работна среда на електронния архив
5 ч. в.
== Разисквания върху рефератите. ==
К. Константиновъ. Революцията е вжтрЬшенъ процесъ, въ огъня на който, стариятъ свЬтъ вжтрЬ въ насъ, заедно съ всички свои заблуждения и ограничения - изгаря, т. е. изгубва своите отно¬шения къмъ реалния животъ, а вместо него възраства новия свЪтъ на Истината, въ който, единствено, човЪкъ може да бжде свободенъ. Безъ революцията, съ която доброто начало започва да гради, външното преустройство въ обществото е немислимо. Насилието е стариятъ методъ на заминалата култура. Силата е вжтрЬ, въ степеньта на убеждението, въ идеята, и то до толкова, до колкото тя може да се приложи. Нека насилникътъ знае, че свободата, която иска за себе си, е длъженъ да дава и на другите. Индиецътъ Ганди изрази учението на пасивния (несъпротивляващия се) анархизъмъ, и доказа, че въ силата на убеждението се крие успеха на едно дело. / Г. Драгановъ. Анархистите и толстоистите по принципъ сж противъ войната. Некои отъ техъ прилагатъ този принципъ на дело. Какво становище требва да вземе окултниятъ ученикъ по въпроса за войната? Теософите казватъ, че войната е ликвидиране на общест-вената карма, но, азъ мисля, че окултниятъ ученикъ требва да бжде свободенъ, всеки да разреши този въпросъ индивидуално, за себе си. Разрешението на този въпросъ не може да се подведе подъ известна норма, а требва да остане, всеки свободно да го разреши, самъ за себе си. М. Константиновъ. Новото учение казва, че капиталътъ е на живата природа, и никой не може да го притежава. П. Пампоровъ. Ние въ всичко требва да виждаме само положителната страна. Въ толстоистите ще виждаме широката душа, въ анархистите - хората на волята, а въ окултизма преобла- даватъ знанията. Всичко това е все подготовление къмъ новото учение. Величието на новото учение е тамъ, че то е пълна хармония между тези три учения. Отъ анархистите ще научимъ смелостьта, отъ толстоистите - чистотата, а отъ окултизма - знанията. А ние ще приложимъ всичко това на опитъ, като си служимъ съ методитЬ, дадени отъ Учителя Б. Боевъ и Г. Тахчиевъ говориха въ сжидия духъ, върху нЬкои положения на анархизма и толстоизма. Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на Любовта ще потекат през него¬вата душа. Учителят (Свещени думи на Учителя, стр. 68, София 1938 г.) Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодар-ност и благоговение. Учителят (Свещени думи на Учителя, стр. 100, София 1938 г.) Учителю, благодарим Ти за Божественото Слово, с което ни дари. Израз на нашата благодарност ще е изучаването и прилагането Му от всеки ученик, на когото съзнанието се е отключило за Него, за Словото. 6.45 ч.