Разлика между версии на „Учител и Господ - 1917“

Версия от 23:17, 11 януари 2011

Работна среда на електронния архив

== Учитель и Господъ. ==работи се

pdf за сверяване

„Вие ме викате Учитель и Господъ, и добрЪ казвате, защото съмъ".

Външно думит-6 Учитель и Господъ нймать нищо но-во, гЬ сж толкова обикновени. Но въ св^та, гЬзи дв-Б ду- ми — учитель и господаръ с& две противоположности, Въ български езикъ съ думите господарь, господинъ, го¬спожа или госпожица се именуватъ хора, които сж гос¬подари на положението, които сж управляващи, високопо¬ставени лица Обаче, въ първоначалния езикъ, тези две думи означаваха два вглики принципа, които съграждатъ човешкия животъ. Ще требва да се определи положение¬то на учителя и на господаря, който въ този смисълъ е взетъ като Господъ. Думата Господъ въ първоначалния езикъ е употребена въ множествено число и е означава* ла господари. Първиягь принципъ „Учительтъ" има отно¬шение къмъ човешкия умъ и воля, а вториятъ принципъ „Господъ14 има отношение къмъ човешкото сърце и душа^ Имайте пр&дъ видъ, че въ това, върху което ще ви говоря, всЪка дума има особенъ смисълъ. Когато употре- бявамъ известна дума, азъ търся нейните вибрации, за¬щото думигб се опрЪделятъ тъй, както се определятъ слънчевите л&чи. Не може да произведете известенъ цвЪтъ, ако не произведете вибрациите, които му съот- аЪтствуватъ. Следователно, като се говори за доброде* тель, напр, требва да произведете вибрации, съответни на добродетельта, и тогава ще разберете съответния смисълъ на тази дума. Само така ще имате една обек¬тивна, реална истина или истина, която се изявява въ») Ев. Йоана 13; 13.

чагь. Двойките, сж законите на съграждането. Тези двойки сж въ стълкновение съ единиците. Турете къмъ техъ една единица, ще имате тройки, които следъ това ще станатъ на четворки и т. н., постояно ще прогреси¬рате. Да допуснемъ, вие сте интелигентенъ човекъ, срещ, нете некой тихь приятель, заподозрете го въ нещо, безъ да зчаете защо. За да заподозрете кекого требва да има¬те факт. Не до пущайте съмнение безъ научна основа. Некой, като се съмнева, казва: „Не знамъ защо, но нещ» чуаствувамъ, усещамъ и затова се съмневамъ". Туй усе¬щане не е още доказателство. Напр. некой пияница казва: ,,Слабъ ми е стомахътъ, ще си пийна малко винце*. И раз¬съждава по нататъкъ: „ Защо да си не пийна повече? Като п«хъ малко, чувствувамъ се вече добре". Но то¬ва чувствуване не е постоянно, то е само временно, за-щото утре ще се нувствувате злЬ. Като приложите това правило, че малко $инце да се пие е добре, после злоупо-требявате и съ това разваляте ефекта, действието на ви¬ното. ЧозЪшкиятъ организъмъ е така нагоденъ, че не тър¬пи нищо излишно. Отъ химията е известно, че всеки еле- ментъ се съединява съ другъ въ точно определени тегло¬вни отношения; или единъ елементъ се съединява съ другъ съ точно определено число атоми, и то толкова, колкото сж необходими, за да образуватъ едно здраво, постоянно съединение. Това е здконъ. Така и човешките мисли се съединяватъ по сжщия законъ на виделината Тази внде~ лина въ духовния светъ има сжщо своите краски, Те мо- гатъ да бждатъ пасивни и активни. Пасивна е краската, която е отражение, а активна е, която иде направо отъ самия източникъ. В сек а мисъль, която произведе въ ва¬шия умъ раздвояване, не е божествена, тя е само от¬ражение на виделината. Напр. искате да градите кжща, да, станете инженеръ, да станете писатель, да учите ме¬дицина» това раздвояване показва, че този предметъ, къ¬мъ който се стремите, не е за васъ. Преди осво¬бождението на България, когато имаше само неколко про¬фесии, бащите съветваха синовете си да станатъ лекари, защото тази професия е по доходна, доставя повече пари; или ги съветваха да станатъ йнженери, но не да учатъ професии, които не сж доходни. Какъвъ лекаръ или инженеръ, или свещеникъ ще стане той, когато у не¬го нема вжтрешно влечение къмъ работата? Ще прилича на онзи лекарь въ средните векове, който ималъ много лесенъ методъ на лечение: лЪкувалъ своите пациенти съ пущане на кръвь и имъ давалъ да «пиятъ топла вода, слЪдъ което пациентътъ умиралъ. Той се чудЪлъ: „Нима всички други лекари лекуватъ сполучливо своите пациен-ти4'? Така е и съ съвременните лекари: дадатъ некое лекарство, и болниятъ умира, а огЬдъ това казватъ, не болниятъ ималъ слабо сърце, или пъкъ намиратъ друга некаква причина, за да се оправдаватъ. Но не е тамъ при-чината. Този лекарь требва да разбира човешкия орга- низъмъ, темперамента на всеки свой пациентъ и да дава лекарства съобразно съ това, Сангвиникътъ и хо- лерикътъ не могатъ да се лекуватъ по единъ и сящъ начинъ. Защо? Защото въ единия и въ другия организъмъ има различни елементи, които реагиратъ по свой особенъ на¬чинъ. Споредъ мене, всички болести, които сега сжщест- вуватъ, се длъжатъ на дисхармонията, която се явява въ божествената виделина. Колцина отъ васъ вЪрвагь, че има задгробенъ животъ? Но ще кажете; „Тъй е писалъ еди-кой си великъ човекъ, тъй е казалъ апостолъ Павелъ". Но каква олитностъ имате вие за тази реалность? Ще кажете: „като умремъ, като отидемъ на онзи светъ, то¬гава ше разберемъ, има ли, задгробенъ животъ". За да се разбере тази виделина, требва да имате духовно зрение. Всички хора, у които е развито това чувство, иматъ известни белези въ очите, около зеницата, иматъ извЬстни петна, които показватъ, до каква степенъ е раз¬вито това чувство у гЬхъ, У съвременните западни хора това чувство е започнало да се явява като интуиция, пред¬чувствие и т. н.

Единъ день и предъ васъ щи се открий единъ великъ светъ, въ който виделината съществува Тази виделина иде отвжтре, а не отвънъ. Съвременните окултисти казватъ, че, който има тази виделина, той има магнитизъмъ. Такъвъ човекъ е мекъ, отстдпчивъ, у него има любовь, и той скоро прощава. Това, което разрушава, разваля съвремен¬ните хора, сж следните седемъ елемента: гордостьга, гневътъ, сладострастието, леностьта, скъперничеството, завистьта и лакомството. Гордостьта не е отъ Бога. Богь % създалъ човека да се самоуважава, но той се ,е отдалечилъ отъ Него съ гордостьта. На такьвъ чо¬векъ лицето, ржцете, носа, иматъ белези на гордость. Нема да се впушамъ да ви обяснявамъ какви сж те. Вие сами требва да изучавате тези неща, има много ав¬тори, които сж писали по това. Когато почувствувате въ себе си гордость, че сте много нБщо въ света, идете предъ огледалото и запомнете чертите на лиието си, очи¬те си, запомнете целото ваше разположение. Когато има¬те разположение на любовь, благость, пакъ се огледайте. Хрмстосъ казва; „Неиа нищо скрито въ човека". За сле¬пите хора всичко е прикрито Некой казватъ, че азъ съмъ ви челъ некакви мистерии За онези, които иматъ очи, нема никаква мистерия. Въ моята кесия имамъ една ябълчна семка — ето я — тя е мистерията, посейте я, следъ десетъ години ще видите нейните цветове, плодове и тогава ще разберете тази мистерия. Ще кажете: „Може да има нещо прашно въ всичко това". Страхливите не¬ма да влезатъ въ Царството Божие. По какво се отличава добриятъ отъ лошия човекъ? Който лъже, той говори бър¬зо, а който говори истината, той говори тихо, спокойно и иска казаното отъ него да се провери. И азъ искамъ да проверявате всички неща. Мога чре*ъ тази виде¬лина да се съобщавамъ съ напредналите американци, Ки¬тайци, японци, съ вашите заминали за другия светъ, све- тътъ на божествената хармония. Щомъ имашъ любовь къмъ онзи, който е заминалъ за другия светъ, можешъ да го- воришъ съ него интелигентно, разумно. Има некой медиу¬ми, които не разбиратъ езика на духовете, и като се мжчатъ да убедятъ другите, че говорятъ съ духове, поч- ватъ да изопачаватъ истината и да полъгватъ Не лъжете, кажете с« истината, защото на лъжата краката сж къси. Истината се движи съ голема бързина, и нейните крака сж дълги, за да може да помага на нещастните духове Когато некой казва: „Моите крака сж дълги", азъ казвамъ: „Щасливъ си, но бихъ желалъ краката на твоята душа, на твоето сърце сжшо да сж дълги, за да носишъ тази виделина". Ако може да се развие у насъ тази виделина, ние ще можемъ да избегнемъ 90% отъ тези злини, които сега ставатъ. Виделината е единъ оть основ¬ните елементи за отгледването на добри синове и дъщери. Яа всички жени препоржчвамъ това правило: да не долу-едатъ въ своя умъ мисли, който носятъ отрицателни ка¬чества; онези, които сж изгубили смисъла на живота, не¬ка да посрйщатъ всЬка сутринь изгрева на слънцето.

Наблюдавайте изгрева на слънцето въ продължение на единъ мЪсецъ, и вижте тогава, какво ше почувствувате. На пролйтъ, когато цветята никнътъ, дърветата цъв- тятъ, наблюдавайте ги и проверявайте резултата — въ товл ще намерите смисъла на живота. Какво правятъ съвременните хора? Спятъ до 10 ч сутринъ и надве- черь, когато слънцето залезва, излизатъ да се радаатъ на неговите загасващ* лжчи. На есень, когато листата падагь, тогава излизатъ по разходка. Требва да се изучава природата въ своето време. А сега на какво при- личатъ хората? Некой чеге Евангелието и чуди, какво е искалъ да каже Христосъ съ известни думи. Христосъ е челъ много добре тази книга на божествената природа. Азъ чета книги и се питамъ винаги: има ли писательтъ виделина или не, и какви краски липсватъ у него. СлЪдъ прочита на всека книга азъ мога да вя опиша, какъвъ е неЙьиятъ авторъ, каква глава има, какво е лицето му, какви сж ржцете му, какво мисли и пр Некой искатъ да ^знаятъ, кой и какъвъ съмъ азг. Азъ съмъ това което ви говоря. Ако ви украдя, такъвъ съмъ; ако зи излекувамъ, такъвъ съмъ. Ще питате: ,.Защо той да ни лекува? Безразлично е чой ше ви помогне, азъ или другъ некой. Споредъ мене азъ требва да дамъ никому излишъка отъ моите знания, отъ моя животъ, защото той не е мой- Тази виделина, която иде отвжтре, требва да я препратя навънъ „Всички вие сте виделина". Отъ 2000 години хрис¬тияните четап» този ст>*хъ и не могатъ да го разбератъ. Затова хванете вашия Св. Никола и го обърнете съ главата надолу: той е длъженъ да пази вашата кжща и имането ви, защото той е вашиятъ разумъ. Кажете му: „Ти или добре ще разсжждавашъ, или съ главата надолу ще те обърна44. Питате: „Какво нещо е виделина" ? Когато влезе тя въ ва¬шата душа, лицето ви ще бжде красиво, очите блестящи, отъ ржцегГви ще излиза една приятна топлина, ше изпущате хубава миризма. А какъ миришатъ съвременните хора? Лошо, много лошо. Теменужките и другите цветя ви помагагъ да замаскирате вашата естествена миризма. Тази теменужка, която в*е употребявате, говори; „Богъ се проявява въ скромностьта на живота, а не въ гордостьг&~ Ако вие сте долина, и имате добра почва, Богъ ще наса¬ди въ васъ най добрите семена; а ако сте голъ, горделивъ върхъ, нЪма да има нищо по васъ, освЪнъ вечни снегове". Този е езикътъ на теменужките, и когато хората се пръс- катъ съ техния парфюмъ, нека научатъ езика имъ. Съ това, обаче, не ги обвинявамъ. Бихъ желалъ всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като из¬кажете една дума или напишете нещг, въ него требва да има прекрасна миризма. Споредъ схващанията на тази виделина, всички хора сж цветове. Що е единъ учитель, проповедникъ, земледелецъ, баща, майка, братъ или сестра? Те сж велики божествени цветя. Разбрали ли сте какъвъ цвегь има майката? Като влезете въ живота на виде- лината, ще разберете какъвъ цвегь е майката. По пре¬красни цветове отъ майка, отъ баща, отъ братя, отъ сес¬три, отъ ближни въ света нема. Имате ли тези цветове вжтре въ себе си ? Кой досега не е изпжждалъ виделината десетъ пжти отъ себе си? Кой не е осакатявалъ цвето¬вете на майка си, на баща си, на ближните въ себе си ? Отсега нататъкъ требва да градимъ, да градимъ. И ако искате да подигнете българския народъ, требва да гра~ дите. България се нуждае отъ соль и отъ виделйна, която възраства нещата, и затова учеьите хора требва да мис* лятъ върху това. Безъ соль и безъ виделина — нема Бъл¬гария. Българскиятъ народъ има единъ коренъ долу въ земята и единъ клонъ въ божествения светъ: този народъ требва да роди плодове на клона си горе. Само така мо¬же да се охарактеризира единъ народъ или една душа. Душите, наистина сж индивидуални, но сж едновременно и колективни. Колективностьта е законъ на хармонията. Виделината можемъ да чувсгвуваме съ душата си, съ сърцето си, сь волята си. — Друго нещо, което руши в/делината, е гневътъ. Гневливиятъ човекъ е човекъ безъ воля. На едно место въ Писанието се казва: „гневете се, но не съгрешавайте", Гневътъ е известна енергия, неиз¬ползувана въ добро направление. Всеки е изпиталъ слЪдъ гневъ едно отслабване, което показва, че е настанало де- магнитизиране. — Трети елементъ, който спъва видели¬ната, е сладострастието. То е гробътъ на любовьта. Кол¬ко млади моми и момци сж отмшле преждевременно въ гроба отъ него! Любовьта е хармония, а сладострастието — отрова. — Четвърти елемеитъ, който съсипва видели- ната, е лЪностьта Ако отидете въ Америка, «ше видите, че въ училищата, освЪнъ наука, децата учатъ и съответни за тЪхъ занаяти. Тамъ всеки работи, всеки самъ си изкарва прехраната и счита за унижение да очаква подаяния. Тамъ уважаватъ всеки момъкъ или мома, които работятъ. Бихъ желалъ въ България всеки да се стреми къмъ трудъ; това се отнася до гражданите, защото за тЪхъ се явява опасность отъ леностьта, а не за селените. — Пети елементъ, който руши видели¬ната, е завистьта. Завистьта и гордостьта сж братъ и сестра. Човекъ, ксйто завижда, е и гордъ. Оня, когото е обладала завистьта, се наслаждава*, когато гледат, че другите страдатъ. Спомняте си за оная Шекспиров* драма, дето ск&перникътъ еврейнъ сключилъ договор! да се отреже месо отъ длъжника, и настоявалъ за излъл^ нението на договора» макаръ длъжникътъ да е билъ Пече въ положение да плати. Има и много други примери, то се проявявала тъй злорадно завистьта. Двама се сждили, и сждътъ, като ги изслушалъ, признесълъ се, че на *дии»(А ще наложи наказание два пжти по-тежко, и ги залй талъ, какво наказание искатъ да имъ се наложи. Омзи, комуто предстояло по-малко наказание, предложил*^ДВ се извадятъ очите, на другия — „Но и на тебе и|« извадимъ едното око", казалъ съдията. ,;Нека", отго- ворилъ той, „но затова пъкъ на другия ще се изва¬дятъ и двете". Чо*екъ съ тачава жестокость не може да има виделина. Завистьта се явява и у политическите хо¬ра. В> България има доста много. Дайте место на благородните хора! Ако у некой човекъ има споме-натите петь порока, спънете го, той не е на местото си.

Като казва: ,,в*е сте виделина", Христосъ, раз¬бира хората на бъдещето. Когато Господъ създаде' света съ неговите звезди, Луна, слънце, Той каза: „Това е за бжде- щите хора11, Некой ми казва: „Кажи ми, какъвъ е миналиятъ ми жйаотъ" Той е написанъ на тебе Сега може да имашъ разстроенъ организъмъ, това обаче не значи, че си боленъ. Щомъ се махнатъ условията, Които пречатъ на виделината, това растройство ще изчезне — Другъ Лорокъ, който пречи на виделината, е лакомството — да имаме много. Ще ви приведа единъ лримЪръ за лакомство Въ Испания имало единъ милионеръ, който заробилъ ли области. Всички се оплаквал < отъ него, и за това испанскиягъ царь заповедаль да го затворятъ. Въ затвора, когато искалъ вода или хлебъ, взимали му по 1000 л. за чаша вода и късче хлебъ. „Това е най голямата жес- токость, която се върши спрямо мене казва", затвоникътъ „Това е твоето наказание, му отговорилъ иарьтъ, „ИДИ си сега и не прави другъ пъть това, което не искашъ и на тебе да правятъ". За това Богъ в* праща всички тези злини. Казвате за нЬкого: „Той се е родилъ малоу- менъ(|. Не е верно, че майка му и баща му сж го родили такъвъ, той самъ си е майка и баща. За това нЪшо има дв% теории: едни ^азватъ, че майките предавали своите качества на децата си; други, че детето съществува въ невидимия светъ като разумно същество и си избира под-ходяща майка, подходяща среда, и ще влияе на май¬ка си, като й внушава добри мисли. Бременната майка може да определи, какъвъ ще бъде нейния синь споредъ това, какви мисли въ тов<* време я вълнуватъ* Ние мо- жемъ да се прот*вимъ на божествения св%тъ, но когато- законътъ му започне да действува, силата ще премахне нашето безразсъдно съпротивление. Вие, мъже и жени, които сте тука, сте виделина. За мене злото не съществува. Азъ разбирамъ. че въ бо-жествената хармония зло не съществува, но извънъ бо-жествената хармония има зло. Ако решите да водите добъръ, благороденъ животъ, вие ще имате тази ви¬делина, тя ще бъде съ васъ. Тази виделина е разумна, и всички стари мистици, които иматъ тази виде¬лина, виждатъ необятенъ светъ, пъленъ съ най-хубавите цветове, съ които се пълни техната душа. Когато сте разположени, имате тази виделина. Само че не можете да я задържите за дълго. Некой пъть си мислите, че азъ добре проповедвамъ, но казвате: „Кой знае каква цель има'1. Цельта ми е да изпълня волята Божия. Не съмъ отъ онези, които лъжатъ; досега никого не съмъ лъгалъ, нито съ ме излъгали. Съ нищо друго не може да ме под¬купите, а само съ добро, истина, любовь и мъдрость. Ако искате да служите на Бога т решите това да правите, само тогава Богъ ще слезе отъ своето величие и ще е направи добри хора и велики духове. Азъ ви проповед- вамъ за живия Господъ, за Господа на XX. в*Ькъ — който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, редъ и лордяъкъ, радость и веселие Той носи такива «блага, за които хората не съ помислювали. Ще превърне тази земя въ райска градина, и вие, българите, ше живеете въ нея. Всички ще бъдете живи, пакъ ще ви срещна и ще видите дали е верно това, което ви говоря, или не. Това не съ илюзии, както може да си мисли некой Въ илюзиите има следното качество: за пр., може да храните некого съ илюзии, като му казвате, че сте му дали да яде, но следъ 40 — 50 дени той ще отслабне и ще умре. Съ илюзиите човекъ отпада и оглупява. Но ако вашата душа се храни, ободрява, живее отъ некаква мисъль, то¬ва не е илюзия. Желалъ бихъ всички българи и българки да бждатъ велики — велики въ добродетель, велики въ любовь, велики въ правда, велики въ мъдрость, велики въ онази божествена истина на виделината, за която азъ ви говоря. Разсъждавайте за виделината, тя е съ васъ, опи¬тайте я, бъдете самостоятелни, влезте като пчелите въ всеки цветъ, за да си съберете медецъ. Не оставяйте тамъ да пренощувате — то е сладострастие — а вземете си меда и идгте въ вашия кашеръ,

Това е йскалъ да каже Христосъ съ ду¬мите: „Вие сте видълина" и „Градъ, поставенъ на планина не може да се укрие1'. Като влезете въ този градъ, ще разберете смисъла на вашйя земенъ животъ. Вие си въобразявате, какъвъ ще бъде бъдещия ви животъ. Той е вътре въ васъ I? зависи отъ сегашния ви животъ. Съ¬щото е и съ всека буба, която има въ себе си всички елементи, необходими за превръщане на пеперуда. Нема да се мине дълго време, и вие ще бъдете като тази пе¬перуда, Сега вие вървите по земята въ права линия и се питате, има ли другь животъ: Като станете п е~ перуди, вие ще видите, че има другъ животъ, и съ вашите крилца, вашиятъ умъ и вашето сърце на виделината, — ше кацнете на най-хубавото божествено дърво, дър¬вото на живота, ще разберете смисъла и ще бъдете ра¬достни и весели.

(Беседа, държана на 1 априлъ 1917 г.)