(Нова страница: '''ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО''' В последните дни на 1944 година на Изгрева дойде човек. Той дотича запъ…) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Книги със спомени за Учителя]] | |
| + | |||
| + | [[Изворът на доброто]] | ||
| + | |||
| + | == ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО == | ||
В последните дни на 1944 година на Изгрева дойде човек. Той дотича запъхтян. Той бързаше. | В последните дни на 1944 година на Изгрева дойде човек. Той дотича запъхтян. Той бързаше. | ||
Текуща версия към 19:02, 20 юли 2010
ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО
В последните дни на 1944 година на Изгрева дойде човек. Той дотича запъхтян. Той бързаше.
-Кажете на Учителя, че искам да говоря с него. Цял живот човекът се беше колебал между Божествената Школа и света, сега беше направил своя избор.
-Кажете на Учителя, че искам да говоря с него.
Учениците съобщиха на Учителя:
-Човек иска да говори с Вас.
Учителят мълча дълго, после промълви:
-Кажете му, че концертът свърши.
И пак повтори тихо:
-Концертът свърши вече.
Разговорите "Изворът на доброто" както и беседите, събрани в трите томчета "Заветът на Любовта" са заключителната част на "Великия концерт". В тях Учителят хвърля последен поглед на изминатия път, обобщава, преоценява, пояснява всичко, върху което е говорил, спира се върху най-същественото, дава последните напътствия на учениците.
Разговорите "Изворът на доброто", както и цялото Слово на Учителя, отразяват съвършения свят, от който той иде, чистия и свят Живот, към който той ни води.
Този Живот иде сега за всички човеци братя.