Разлика между версии на „Самосветеща лампа“

Версия от 09:54, 16 декември 2008

Самосветеща лампа

Т. м.

Какво носи малкото дете в себе си: теория или практика, т. е. знание или опит? Малкото дете носи теория, т. е. знание, което постепенно прилага и опитва в живота. Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота. Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се пре-връщат в научна теория. Въпросът с тази теория още не е свършен. Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основите й се разклащат. Колкото повече явления се явяват, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойността си като вярна, научна теория.

Като се говори за хипотези и теории, за мнозина те представят отвлечени неща. Отвлечените работи са разбрани, а неотвлечените – неразбрани. Така ли е всъщност? Зависи от разбирането на хората. Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да

315

работи. Тя става вътрешен член в тази къща. Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка. Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом. Значи, отвлечените неща стават познати. Казвате, че и любовта е нещо отвлечено. Да, отвлечено нещо е любовта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта. Казвате, че любовта е невидима. Въпреки това навсякъде я виждате. Значи, любовта е видима, но не се подава на пипане. Пипнете ли я, тя изчезва. Няма жива форма в света, чрез която любовта да не се проявява, в малка или в голяма степен.

Като изучавате проявите на съвременните хора, виждате, че животът на всеки народ, на всяко общество, на всяко семейство, на всеки индивид има свой специфичен израз. От това, именно, произлиза голямото разнообразие в живота. Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата. Слушате някой да пита, какво нещо е морал. Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен. Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала. В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им тряб-

316

ва да бъдат поставени на техните места. Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен. Не само това, но проявите на морала имат и своя форма. Всяко число, всяка идея, всяка проява на морала имат свои форми. Запример, научната идея има научна форма, обществената идея – обществена форма, моралната – морална форма и т. н.

Някои казват, че не вярват в неща, които не виждат. Това е друг въпрос. Някои хора вярват и в невидими неща. Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания. Запример, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение. Ученикът пише числата 1. 2, 3 и ги събира: 1+2+3=6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място? Могат да се съберат. Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето. Значи, като съберете мъжа, жената и детето на едно място, получавате шесторка. Вие можете да съберете тия числа по няколко начина:

1+1 + 1 + 1 + 1 + 1=6.

2+2+2=6.

3+3=6.

Резултатът при събирането на тия числа е

еднакъв, но числената им стойност не е

една и съща. Те се различават още и по

317

значение. Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца. Това показва, че всяко число има специфичен смисъл. – Защо? – Защото числата изразяват идеи. Можем да кажем още, че идеите изразяват числа. Тогава, какво число представя идеята за доброто?

Всички хора говорят за зло и за добро, но те не могат да дадат обяснение, какво в същност е доброто и какво – злото. Те познават доброто чрез злото по негативен път. Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод. Много неща струват скъпо, но са хубави. Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави. Обаче, не всички скъпи неща са хубави. Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността. Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността?

Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността. Те се движат с голяма бързина. Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят. На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата

318

се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си. Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. Морален човек ли е апашът? Не е морален. – Защо? – Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея. Честният и добър човек е морален. Той се движи с голяма бързина, вследствие на което минава свободно през всякакви препятствия. Никаква каса не е в състояние да го отклони от пътя му.

Често хората се натъкват на такива идеи, които, вместо да ги повдигнат, спъват ги. Запример, те се натъкват на една от социалните идеи – идеята за осигуряване. Те се питат: Как можем да се осигурим? Всеки говори за осигуряване. Чудно нъчцо! Човек е осигурен от самата природа, а въпр-Ьки това говори за осигуряване. Щом главата, дробовег и стомахът ви фукциони-рат правилно, вие сте осигурени вече. Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени. Щом краката и ръцете ви са. свободни да действуват и да се движат добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свет, дето живее, чов^к е осигурен. Каква по-гол-вма осигуровка от тази може да желае? Вън от възможности-

319

т и способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува. Заблуждението на човека седи в това, че той очаква никакво осигуряване вън от себе си. Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осшурси. Неговото осигуряване зависи от банкерит, които образуват банката. Ако тях-нигб умове са на мъхто, и неговите пари ще бъдат па мъхто. Обаче, ако умовете на бан-керите не са. на мъхто, и неговите пари ще изчезнат, нищо н^ма да остане от тях.

Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като енъта и леда, само че при по-висока температура. Представете си, че носите в една торба злато, на стой-ност 50 хиляди лева. По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока. От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усЬщате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натукъ-натам, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата. Къде е отишло златото? В природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като вщгЪли, че златото ви се топи, г започнали да го събират капка по капка. Затова казваме, че в природата ни-

320

шо не се губи. Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отняся до хората. Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го нам-Ьрят и ще го запишат в книжата си на свое име. Единственият добър пла-тец е природата. Като намЪри нещо чуждо, тя веднага го записва в книгигб си, но на името на неговия притежател. Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе. Години и въкове минават, докато го намери. Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го верне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, къде се крие богатството му, чов^к роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища? Докато научат нейния език. Знаете ли поне една дума от езика на природата? Природата е един от най-добрите банкери. Дето ходи, тя носи перото с себе си и записва. Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Един ден, когато види, че той е поумн-вл и може да се ползува разумно от богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава с хората, но тъ-занимават ли се с нея? Те мислят, че зна-ят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум. Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че

321

знаят много работи от по-висок характер. Истински ученият не може да бъде сиромах. Той не може да бъде и болен. Той е разре-шил основните задачи на живота. Той е го-сподар на положението, в което се намира. Ако се намери в планината, в тъмна, сту-лсна зимна пощ, той нъчиа да пострада от студ. Защо? Ще вземе кремък и огниво и сам ще си произведе огън. Той не философ-сткува, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го.

Казвате: Отде можем да почерпим това знание, което да ни направи учени? – От училището на природата. Който се запише в това училище, учен става. •– По какво познавате. че сте ученик от школата на природата? Там не изучават обикновени работи. В обикновените училища изучават обикновени неща. В училището на природата изучават необикновени неща. Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на ц-Ьл живот. Не става ли същото и с подписа на н-вкой съвременен цар? Достатъчно е да имате подписа на някой цар, за да бъдат вратите на всеки дом отворени за вас.

Един ден, един от турските султани, султан Махмуд, излЪзъл да се разходи с лодка по водите на Златния рог в Ца-риград. Той бил дегизиран, да не го познае никой. Като се качил на една лодка, сул-танът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката?

21

322

Лодка рьт бил хитър, досътлив човтзк. Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на сул-тан Махмуд. – Как прекарваш живота си? – От времето на султан Махмуд добре прекарвам. Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, верзан с седем превесла. Хвани едното от гЬх и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си. Лодкарьт казал на султана: Много ми харесват тия думи. Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче. Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд. Като направил разходката си, султанът извадил от кесията си една жълтица и я дал на лодкаря. Последният не приел парит- и казал: Аз съм благо-дарен за това, което ми даде, повече не искам.

Така изминали десет години. Един ден лодкарьт събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: ВсЬки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. С тия пари гой си купил нови дрехи, обл^къл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсЬкъде му отваряли пж.г. Така той успЪл да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като

323

прекарал три месеца в затвор,старият ве-зир изиратил писмо до султана с следното съдържание: Ако имам никаква грътика, няма ли извинение? Султанът останал очуден, кой си по:шолил да затвори везира. Той го пзпикал при себе си и го запитал: Кой те затмори? Повият везир. – Кой е новият |ц\111|п. V Не зная. Султанът извикал но-шш незир и го запитал: Кой те назначи на га:ш служба? Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Нто, този ме назначи. – Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло. а ти хвана седемте. Лодкарьт отговорил: Про-стият хваща само едното превесло, а уче-ният - - седемте. – Щом е така, управлявай царството ми и занапред. Лодкарьт останал да управлява царството и добре управля-вал.

Това е един от р^дките примЪри, които се случват в живота, но все пак са. възможни. От прост войник, от ефрейтор, Наполеон .стана император. Глава имаше той! Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ. Всички велики хора сами си пробиват пж.т. Султанът казал па лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Ние седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас. Ако работите ви се наре-ждат като хванете само едното превесло па живота, колко по-добре ще се наредят,

324

ако хванете седемтъ*. Хванете седемт преве-сла на живота и не се страхувайте от нищо. – Какво ще правим с сиромашията? Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин. Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очитъ1 му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. ВсЬки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно мъхто на друго.

Оттук можем да извадим следнитъ-изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар. Господарьт й не е дово-лен от нея, но тревициг, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревит-в? Едни ще ка-жат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревит-в. И едното, и другото мнение говорят за относителния мо-рал на хората. За предпочитане е стомната

325

да е здрава, господарьт й да е доволен от нея, и тревите да се радват. Тревите и цветята се радмат, защото и господарьт, и стомната сл разумни. Господарьт взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цввтита и тревите.

Сега, да се пърнем пак към въпроса за сиромашията и богатството. В един свет сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в лруг свет е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – блаю. Представете си, че по тегло сге толкова лек, че можете да се задържате на поверхността на полата. Ние стоите спокойно на водната поверхпост, разглеждате нътцата около себе си, нищо не ни смущава. По едно време дойде някой и закачи на гърби ви то-вар от н-бколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате в водата. В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас? Не само, че не е благо, но е спънка. Без него вие щ-вхте да се крепите на водната поверх-ност. Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за из-пит. Издържи ли изпита си, човек придобива богатството като благо на живота. Като мине съзнателно през пътя на сиромашията и се поучи от нея, казваме, че той е ликви-дирал вече с този въпрос и влиза в нови условия – в света, дето го очаква богатството, като благо на живота.

326

Съвременните хора се намират в училището на живота, дето са. дошли да учат условията, при които той се проявява. Не е въпрос да бъдете богати или бедни. Важно е да бъдете разумни. Разумността седи в правилното използуване на силите, с които разполагате. Същевременно трябва да знаете функциит-Б на тези сили, -за да ги прилагате в работа. Не е достатъчно да знаете функци-игб им, но трябва да се ползувате от гбх. Какво ще ви ползува известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една св-Ьщ, знаете, от какъв мате-риал е направена и как е направена, а не можете да се ползувате от нея. Има лампи, които временно горят, светят и после загас-ват. Има и такива, които постоянно горят. Такава светд е човешкият мозък. Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използуват като горивен материал в някоя лампа. Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в нтжолко години той би станал милионер. Знаете ли, колко скхпо струва една такава лампа? Ум се иска, за да изобрети човек такава лампа.

Когато сиромашията ви посети, вмъхто да се оплаквате от положението си, започнете да мислите върху изработване на са-мосв-Ьтещата лампа. Нека това бъде една задача за всЬки от вас. Ако усп-вете да направите такава лампа, вие ще се прочуете.

327

Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за никакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни. Ако можете да постигнете това, встзкаква сиромашия ще отстъпи от вас. Вие не мислите да направите никакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са. дадени условия да бж-де умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества. Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум. Султанът даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи. Десет години той мисли върху тази формула, докато един ден я приложи.

Следователно, като ученици, работете върху себе си, без да се оплаквате от сиромашията. Не казвайте, че сте бедни или богати. И едното, и другото не е в^рно. На Човека са дадени дарби и способности, върху които той трябва да работи. Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използува като методи за работа. Като види, че нтжой човтж става инертен, природата му изпраща сиромашията, да го направи активен, да стимулира неговата воля.

328

Сега ви оставям да мислите върху светещата лампа, да направите такова откритие, с което да се повдигнете пред очит на хората. За вас откритието е важно дотолкова, доколкото имате възможност да впрегнете ума си на работа. Като работите с мисълта си, вие същевременно развивате и талантите си. Ог усилията, които човтж прави, и от съзнателната работа върху себе си, зависи, може ли човек да постигне нъчцо в областта на науката и изкуствата, да се прояви като изобре-тател, или да остане обикновен чов^к.

Човек е дошъл на земята да работи, да прояви своигб таланти, да се опече добре в пещьта, да не пропуща вода през порите си. Който е здрава стомна, той може да влъзе в употребление. Всички ще бъдат доволни от него и ще му се радват.

Изпъйте п"Ьсеньта на зората, точно спо-ред гамит, в които е написана. Тази пъхен е съставена от три части: първата част има отношение към природата, втората – към човека, третата – пак към природата. Като п-Ьете пъхеньта, съзнанието ви трябва да участвува. Като п-вете по този начин, вие се ползувате от пънието.

И тъй, изучавайте условията, да знаете, какво е нужно за постигане на известни цели. Земед-Ззлецът и градинарьт, заприьгЪр, зна-ят, при какви условия расте вс-Ько дърво и цвъте. Не спазват ли необходимите условия за растенията, растенето само по себе си спи-

329

ра. За развиване на дарбит също са нужни специфични условия. Не поставите ли дарбите си при специфичните за гЬх условия, г постепенно заглъхват.

— Само св^тлият пхт на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит живо т т .

19. Лекция от Учителя, държана на 17. януарий, 1930 г. София. – ИзгрЪв.