(→1932 година) |
(→1929 година) |
||
(Не са показани 31 междинни версии от същия потребител) | |||
Ред 5: | Ред 5: | ||
= За Невидимия свят - Неделни беседи = | = За Невидимия свят - Неделни беседи = | ||
== 1918 година == | == 1918 година == | ||
+ | |||
+ | ''' 7 юли ''' | ||
+ | |||
+ | |||
+ | Много мъже и жени бягат едни от други. Защо? Миризливи и нечисти са храмовете им. Тъмнина и хладина владее в тях; те са лишени от Светлина и Топлина – Живот няма в тях. Богинята на доброто ги е напуснала, няма я вече там. Поради отсъствието й всички хора се терзаят, недоволни са и отегчени. Съградят ли се отново разрушените храмове и влезе ли богинята в тях, хората се изпълват с възвишени мисли и чувства, радват се на вътрешен мир и спокойствие – нищо не е в състояние да размъти техния живот. И тогава, между хората и Съществата от разумния невидим свят се създава здрава вътрешна връзка. | ||
+ | |||
+ | [[Трите положения]] | ||
+ | |||
+ | [[Дали може (1917-1918)]] | ||
+ | ---- | ||
'''6 октомври''' | '''6 октомври''' | ||
Ред 53: | Ред 63: | ||
[[Сила и живот, III серия (1917-1919)]] | [[Сила и живот, III серия (1917-1919)]] | ||
+ | |||
+ | |||
+ | == 1922 година == | ||
+ | |||
+ | '''15 октомври''' | ||
+ | |||
+ | Много проповедници говорят на хората за невидимия свят. Не е лошо да се говори за този свят и да се доказва, че той съществува. Аз мога да ви докажа с факти, че Иван е богат, че печели много, но какво от това? Каква полза имате от неговото богатство? По същия начин мога да ви докажа, че съществува невидим свят, че съществуват ангели, но каква полза от това доказване? Друг е въпросът, ако влезете съзнателно в този живот. Важно е, дали разполагате с богатството на Иван. Да ви докажа, че слънцето съществува, това значи, да ви въведа в този свят, да се ползвате от неговата енергия. Да влезем в пряка връзка с природата и да се ползваме от нейните сили, това значи знание. Ние проповядваме едно учение, което може да ни свърже с природата, за да се ползваме от нейните сили. Както днес ви се говори за живата природа, то се различава от онова, което ви се говорило преди две хиляди години. Днес сте по-възрастни от онова време, затова и природата ви говори на по-разбран език, | ||
+ | |||
+ | И тъй, новото учение казва, че природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват, че ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари. – Там е нещастието на хората! Да мислят, че могат да подчинят природата, това е невъзможно! Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от главите на вашите деца. Не е въпрос да подчиним природата, но да я изучаваме и да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея. | ||
+ | |||
+ | [[Ангел Господен говори]] | ||
+ | |||
+ | [[Ще управлява всички народи (1920-1922)]] | ||
==1924 година== | ==1924 година== | ||
+ | ''' 2 март''' | ||
+ | |||
+ | Онзи, който е влязъл в невидимия свят, или онзи, който се е родил изново, той ще види нещата тъй, както са. И когато излезе от тази реалност, той ще има един особен оттенък в цялото си естество. Той няма да ти разправя, че бил в царството Божие и какво видял, но щом дойде в дома ти и види, че има някой болен, че ти си изхарчил всичкото си имане и си заборчлял, той ще положи ръката си върху този болен и ще ви избави от тия страдания. Може да имате някакво главоболие, някакво вътрешно неразположение или какво и да е недоразумение, но от неговото присъствие всичко туй ще изчезне. Това може да направи той. | ||
+ | ---- | ||
+ | Когато човек се новороди, той се свързва с всички по-висши светове, подразбирам същества от по-висши йерархии. На земята ние сме свързани с по-низши същества, а над нас има по-висши, разумни същества. Тези висши същества в нашия живот взимат такова участие, каквото участие взимаме ние в живота на по-низшите същества от нас. | ||
+ | ---- | ||
+ | Когато вие се новородите и видите царството Божие, когато погледнете към небето нагоре, вие ще видите онези светли лица, онези интелигентни сили пред вас. Вие ще видите такава култура, каквато не сте помисляли! Тогава вие ще бъдете в положението на апостол Павла и ще кажете: „Видях и чух неща, които не съм мислил, нито сънувал“. Туй е, което Бог е приготвил и което вие може да видите. | ||
+ | |||
+ | [[Родени изново]] | ||
+ | |||
+ | [[Двата природни метода, VI серия (1923-1924)]] | ||
+ | |||
+ | |||
+ | ---- | ||
'''30 ноември''' | '''30 ноември''' | ||
Ред 66: | Ред 103: | ||
[[Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)]] | [[Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)]] | ||
+ | ---- | ||
== 1925 година == | == 1925 година == | ||
Ред 76: | Ред 114: | ||
[[Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)]] | [[Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)]] | ||
+ | |||
+ | |||
+ | '''22 ноември ''' | ||
+ | |||
+ | Казвам: всички вие, които имате това съзнание, трябва да разнасяте туй учение. Време е вече за това! Вие дължите нещо на невидимия свят. Вие може да отричате това нещо, но то е факт. Ние сме събрани тук именно от този невидим свят, и затова му дължим. Че това е така, ще видите, че според съзнанието, което имате, вие сами ще разберете, че има един вътрешен свят. Туй вътрешното във вас именно е красивото, то е, което не се изменя, което остава при всички условия едно и също. | ||
+ | |||
+ | [[Тридесет и осем години]] | ||
+ | |||
+ | [[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]] | ||
---- | ---- | ||
+ | |||
+ | == 1926 година == | ||
+ | |||
+ | '''16 май ''' | ||
+ | |||
+ | Ако вземете човека перпендикулярно, тогава лявата му страна, страната на ума, представлява разумната, духовната му страна, а дясната, това е волевата страна на човека. Ето защо човек трябва да впрегне на работа и двете страни на своя мозък. Ако мозъкът на човека не е правилно развит, т.е. ако не е симетричен, този човек и във физическия свят, и в духовния свят ще загазва в големи мъчнотии. Например, дойде му на ума някаква идея, рече да я приложи, но веднага се поколебае. Значи, неговата цел не върви по определения диагонал. Този диагонал е целта към Бога, към божествения свят. Извън физическия свят има само една цел, понеже според схващанията на новото учение, извън нас има други разумни същества, с които ние сме свързани още тук, на Земята. Преди нас са живели хиляди и милиони хора, които и досега живеят. Техните тела са изчезнали, но душите и духовете им живеят и днес. Като казвам, че те живеят, подразбирам, че те ни въздействат от невидимия свят. | ||
+ | |||
+ | [[Ще ми изявиш]] | ||
+ | |||
+ | [[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]] | ||
+ | |||
+ | |||
+ | ''' 10 октомври ''' | ||
+ | |||
+ | Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина. | ||
+ | |||
+ | [[Затова се родих]] | ||
+ | |||
+ | [[Затова се родих, IX серия, I том (1926)]] | ||
== 1927 година == | == 1927 година == | ||
Ред 94: | Ред 160: | ||
Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа. Затова, именно, и в света има два метода на действие. Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление. Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си. | Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа. Затова, именно, и в света има два метода на действие. Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление. Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си. | ||
− | |||
− | |||
Търпение трябва на света! При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие. В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота. | Търпение трябва на света! При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие. В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота. | ||
Ред 104: | Ред 168: | ||
[[Влизане, IX серия, II том (1927)]] | [[Влизане, IX серия, II том (1927)]] | ||
+ | ---- | ||
+ | |||
+ | '''23 октомври''' | ||
+ | |||
+ | Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. | ||
+ | |||
+ | [[По-долен от ангелите]] | ||
+ | |||
+ | [[Мнозина казваха, X серия, I том (1927)]] | ||
+ | |||
+ | == 1928 година == | ||
+ | |||
+ | '''5 февруари''' | ||
+ | |||
+ | Според мене, и тия, които мислят, че са се осигурили, не са напълно осигурени. Докато придобият вечния, новия живот, те трябва да заинтересуват със себе си много още разумни същества от невидимия свят. Ще кажете, че Христос, че разумните същества трябва да ви обичат. На какво отгоре? Имате ли нужната вяра? Аз говоря за онази положителна, абсолютна вяра, която пред нищо не се разколебава. Тъй щото, докато придобие тази вяра, човек непрекъснато ще бъде изпитван. За тази цел той трябва да пази равновесието си. Това се постига само с беззаветна любов. | ||
+ | |||
+ | Съвременните хора живеят в такава епоха, когато невидимият свят постоянно изпраща към тях своите поздрави и добри желания. Това са последните дни и години, последните времена, които те преживяват. Мнозина, като чуят думите „последни времена," ще се уплашат, ще мислят, че светът се свършва. Под думите „последни дни" се разбира последен срок на падежа. Който просрочи падежа, той пак ще плати, но с лихвите заедно. Който плати на време, той ще се освободи от лихвите. Тъй щото, при сегашната еволюция на хората, за да се повдигнат, за да видоизменят живота си, те трябва да спазват известни условия. Само по този начин те ще могат да се освободят от влиянието на окръжаващата среда; само по този начин те ще бъдат независими от водата, от въздуха, от огъня. | ||
+ | |||
+ | [[Дерзай дъще]] | ||
+ | |||
+ | [[Синове на възкресението, X серия, III том (1928)]] | ||
+ | |||
+ | |||
+ | '''12 февруари''' | ||
+ | |||
+ | Следователно, спасението на българина е в неговия ум. Той трябва да бъде умен! За да бъде умен, човек трябва да бъде вътрешно търпелив. За тази цел, в ума на човека трябва да проникне идеята, че в света съществува Едно Висше съзнание, което свързва съзнанията на всички хора, и по този начин създава вътрешна, интимна връзка между тях. При тази връзка, на каквото разстояние да се намират двама приятели, те могат да чуват гласовете си: ако единият говори, другият ще слуша, какво му говори. | ||
+ | |||
+ | [[До край]] | ||
+ | |||
+ | [[Синове на възкресението, X серия, III том (1928)]] | ||
+ | |||
+ | |||
+ | '''25 юни''' | ||
+ | |||
+ | Ако сега вие, съвременните хора, тъй както сте, бихме ви извадили душите, да влезете в духовния свят, т.е. да извадим вашата душа или астралното тяло или духовното тяло, за да влезете в духовния свят, вие щяхте да забележите от цялото пространство проточени нишки. Това са милиони нишки. И ще видите, че цялото пространство е прекръстосано само с тия нишки, ще намерите една обвита мрежа и всичкото изкуство на науката седи да знаеш как да функционираш из тия нишки, да се отплетеш от тях. И ако не си умен, тия нишки се заплитат една с друга и някой път трябват 10–20 години, докато се оправят. И хората казват: „Оплели му се работите“. А ние казваме: „Заплели му се нишките“. | ||
+ | |||
+ | [[Гладуват и жадуват]] | ||
+ | |||
+ | [[Сила и живот, V серия (1922)]] | ||
== 1929 година == | == 1929 година == | ||
+ | '''17 февруари''' | ||
+ | |||
+ | Всеки ден, невидимият свят изпраща на хората щастие, но зависи, как те разбират нещата, а оттам, кое наричат щастие и кое – нещастие. Някой човек седи отчаян, обезсърчен от живота, нищо го не радва, всичко е обезсмислено за него. По това време, получава едно писмо. Поглежда го отгоре, захвърля го, почеркът му се вижда крив, нечетлив и казва: Няма да се оправи работата. – Отвори писмото, и работата ще се оправи. Най-после, той отваря писмото и в него вижда един чек, изпратен от негов приятел, който го обича. – Чудно нещо, работата, наистина, била оправена! Отвори зацапаното, с изкривен почерк писмо, в него ще намериш един чек. Когато човешката душа преживява вътрешна криза, от невидимия свят му изпращат един чек, с който да разреши мъчнотиите си, само за един ден. В 365 деня, той ще получи 365 любовни писма, с по един чек в тях, с който да разреши мъчнотиите за съответния ден. Докато не отвори това писмо, слънцето още не е изгряло за неговата душа. Щом отвори писмото, слънцето вече изгрява. | ||
+ | |||
+ | [[На този камък]] | ||
+ | |||
+ | [[Учителю Благи, XII серия, том I (1929)]] | ||
+ | |||
+ | |||
+ | |||
+ | |||
+ | ''' 7 април''' | ||
+ | |||
+ | праведните отиват в по-високите полета на невидимия свят, а грешните дълго време обикалят земята, плачат, смущават се, търсят изходен път от тежкото положение, в което се намират. Те не са готови още за живота на онзи свят. | ||
+ | |||
+ | Казвате, че страшно ще бъде на онзи свят. – В какво седи страшното? Какво страшно има в това, че ще отидете при баща си? Какво страшно има в това, че ще отидете при братята и сестрите си? Какво страшно има в това, че ще отидете при ангелите и светиите? Докато сте на земята, тези същества изглеждат страшни, но като отидете на небето, между тях, те са много любезни и внимателни, говорят тихо, кротко, както се говори на души. Щом отидете между ангелите, първо ще ви угостят, без да ви питат, отде идете, от каква народност сте, как е името ви. Тези неща не ги интересуват. | ||
+ | |||
+ | За да отидете на небето, между ангелите, първо трябва да се освободите от противоречията и да намерите пътя към Бога. | ||
+ | |||
+ | [[Той е реченият]] | ||
+ | |||
+ | [[Който има невестата, XII серия, том II (1929)]] | ||
+ | |||
+ | ---- | ||
+ | |||
+ | '''12 май''' | ||
+ | |||
+ | Като ставате сутрин казвате: Какво ще правя днес? Чудите се, какво да правите, а не знаете, че точно определено е, каква работа трябва да свършите през деня. Точно определено е каква посока на движение трябва да предприемете този ден. Спите, ставате, без да знаете, каква работа трябва да свършите във време на сън, и каква – през деня. Вечер, като спите, вие отивате на аудиенция при разумните същества в невидимия свят да дадете отчет, какво сте свършили през деня, и да ви дадат от там програма за работата, която трябва да свършите на другия ден. Обаче, ставате сутрин и не помните, каква работа ви е дадена. Защо не помните? Като се връщате от онзи свят, по пътя виждате тук-там кръчми, отбивате се ту в една, ту в друга, пийнете си по една.две чашки винце, и като станете сутринта, нищо не помните. Казвате, че сте сънували нещо, но всичко сте забравили. Защо? – Понеже не сте изтрезнели както трябва. Направили сте някаква погрешка някъде и ви пукнали главата. Не е позволено на ученика да пие, да губи своята трезвост. Трезви трябва да бъдете! | ||
+ | |||
+ | Следователно, като се връщате от онзи свят, не трябва да се отбивате никъде. Ще се върнете право в дома си и ще започнете работата, която ви е определена. Щом сте трезви, вие ще помните, каква е програмата ви за деня. Казано е: ”Достатъчно е злото на деня.” Наистина, ако вечер не отивате в духовния свят да поучите директива за работата ви през деня, да приемете добрите съвети на вашите по-големи братя, вие не бихте могли един ден да прекарате на земята. Следователно, красивото в съня се заключава в посещението, което правим вечер на своя дом и връщането ни сутрин на земята в пансиона, в който сме изпратени да учим и да прилагаме знанието си. | ||
+ | |||
+ | |||
+ | ”Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде на яве.” Нека тази мисъл остане в съзнанието ви. Вечер, когато лягате да спите, вие отивате в невидимия свят да учите. Там ви преподават уроци, казват ви много неща, които трябва да помните. Като ставате сутрин, направете малко усилие, да си спомните, какво ви е казано. Ако не можете да си спомните, това показва, че или съзнанието ви не е било будно, или паметта ви е отслабнала. Щом паметта ви е отслабнала, работете върху нея, да я засилите. Колкото по-малко се безпокоите, толкова по-голямо самообладание ще имате. Самообладанието е във връзка с вярата. | ||
+ | |||
+ | |||
+ | [[Ще ти въздаде 2]] | ||
+ | |||
+ | [[Който има невестата, XII серия, том II (1929)]] | ||
+ | |||
+ | ---- | ||
+ | |||
+ | '''8 септември''' | ||
+ | |||
+ | И тъй, разликата между духовния и физическия свят се заключава в това, че съществата от духовния свят се стремят към един общ център, при което всяко същество поотделно образува специфичен център за себе си. Каквото и да правят, погледът на тия същества е обърнат всякога към общия център. За съществата от физическия свят може да се каже точно обратно: погледът им е обърнат само към себе си. Те мислят изключително за себе си, за своите страдания, но не и за страданията на своите ближни. Тази е причината, задето между хората не съществуват дълбоки вътрешни отношения. | ||
+ | |||
+ | Главният процес в духовния свят е процесът на разширяване, а във физическия свят – процесът на сгъстяване, вследствие на което между съществата от този свят се предизвиква голямо налягане. Съществата от духовния свят се стремят към периферията, дето има един общ център. Те насочват погледа си отвътре навън. Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, с които купува ниви, лозя, къщи. Обаче, за да обработва тези ниви и лозя, то има нужда от работници. Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. Да се обърне даден човек, или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към периферията, т. е. да се разшири. Обаче, в това не се заключава реалността на живота. Значи, докато носят човека на ръце, той е доволен. Тогава той се намира на физическия свят. Щом го оставят на земята, той започва да страда, да скърби, защото му отнемат удобствата. Духовният свят пък е този, който човек не вижда. Божественият свят се заключава в реалността, която прониква навсякъде. Ако имате приятел от Божествения свят, той може да бъде невидим, но съзнанието му всякога ви придружава, всякога върви с вас. При това положение човек всякога е спокоен, за нищо не се тревожи. Той не се страхува, че може да изгуби онова, което обича. Щом обича нещо, то не се губи, независимо от това, дали го вижда, или не. | ||
+ | |||
+ | Следователно, физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. Физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Съществата от духовния свят са служители на онзи свят, който се намира между Божествения и физическия. Те са съединителна връзка между тия два свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо, както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. Например, може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? – Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът, например, не знае, какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто. Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното, именно, им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенствуват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. В това отношение ангелът е подобен на виден музикант, който сам създава хармонията и се радва на тази хармония. Човек пък се стреми да се освободи от дисхармонията, която сам е създал. Значи, от една страна човек работи за създаване на хармония, а от друга – за освобождаване от дисхармонията. Тъй щото, смело може да се каже, че човек работи едновременно в две посоки. | ||
+ | |||
+ | Когато умира, човек пристава на никое същество от невидимия свят. Той напуща близките си на земята и отива на онзи свят, при своя възлюбен, или възлюбена. В народните песни се казва, че някоя мома пристанала на някой змей. Този змей представя същество от другия свят. След всичко това хората разправят, че като умирал, човек отивал при Бога. Каква нужда има Бог от хората? Защо трябва те да умират? Да се мисли така, това показва, че хората имат изопачени, ограничени разбирания за Бога. | ||
+ | |||
+ | [[Стотникът КП]] | ||
+ | |||
+ | [[Крадецът и пастирят, XIII серия, том I (1929)]] | ||
'''15 декември''' | '''15 декември''' | ||
Ред 177: | Ред 334: | ||
[[Изново, ХV серия, том І (1931)]] | [[Изново, ХV серия, том І (1931)]] | ||
+ | |||
+ | |||
+ | == 1934 година == | ||
+ | |||
+ | '''4 февруари''' | ||
+ | |||
+ | Някой чувствува, че ще се разболее и се разболява. Друг чувствува, че ще оздравее и оздравява. И това е едно съвпадение, защото нямате никакви съзнателни доказателства. Значи, вън от нашия свят има един невидим свят, по-рафиниран от нашия и съвсем другояче организиран от нашия. Тези същества от този свят седят по-високо от нас и ни влияят. Смъртта отчасти се дължи на тях. Понякога те постъпват с нас така, както ние постъпваме с кокошките. Като решат да заколят някого, заколват го. Решат да пуснат някого, пускат го. Казват: „Този да стане сиромах!“ И става. „Този да стане богат!“ И става. Каквото кажат, става. Тогава защо говорите за късмет? Защо поддържате, че от човека зависи неговото бъдеще? Да, от човека зависи неговото бъдеще, но ако той е разумен. Ако един цигулар може отлично да свири, от него зависи да печели много пари. Но ако не знае да свири, какво ще зависи от него? | ||
+ | |||
+ | [[Разумните ще разберат]] | ||
+ | |||
+ | [[Постижимото (1933–1934) Том I]] | ||
+ | |||
+ | == 1935 година == | ||
+ | |||
+ | '''20 октомври''' | ||
+ | |||
+ | Сега ще ви представя 4 свята: Единият свят го наричам Божествен, другият свят го наричам свят на светлината, един свят имаме на тъмнината и друг един свят имаме на гъстата материя, в която ние живеем. Светът на гъстата материя е свят на хората. Светът на тъмнината е свят на интелигентни същества, но зли и силни същества, в които морал няма. Казват: Право е само онова, което ние правим. Те вярват, че е право само това, което те правят, и че добро е само това, което те правят. Другите на светлината са, които проповядват, че знание и светлина трябва на хората. Най-после иде Божественият свят. Ще оставим човешкия свят. Сега аз ще охарактеризирам с по едно качество трите свята. Тия трите свята са непознати за нас. Ние имаме тяхното проявление. Нас ни обгръща тъмнината. Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества. Те са майстори да произвеждат тъмнина. Светлината произтича от света на светлите същества. Сега тия същества на тъмнината и светлината имат голямо влияние върху нас. Цялото човечество изобщо е под влиянието ту на едните, ту на другите. Ние сме роби на тях, техни поданици. И по какво се отличават. В своите проявления тия същества са интелигентни. Както виждате, Данаил има работа с едно същество, че като го хванало, сила не останала у него. Сила не остана, не мога да говоря. То го укрепи и му разправя за работи, които има да станат за далечното бъдеще. Казвам признаците, по които може да познаете на кои от тия същества служи човек. Тия същества на тъмнината употребяват хората тъй, както съвременните земледелци впрегатните животни, както коларите употребяват конете, както употребяват кравите, доят ги, както употребявате вашите овци и тях доите, по същия начин и те употребяват човека. Нищо повече. Те започват добре, свършват зле всякога. Най-първо ще те примамят с торбичка боб, това-онова, като туриш главата в ярема и оттам насетне целия живот ще ореш и ще копаеш. То е характерна черта. | ||
+ | |||
+ | |||
+ | Идеята за тия два свята, че съществуват трябва да бъде ясна. Ние живеем заобиколени със същества. Ние не сме господари на земята. Господари са други. Ние си представяме, но фактически не сме ние ни най-малко. Онези, които управляват света, те женят хората, те ги венчават, развенчават, те ги карат да се раждат, да умират, интернират ги на общо основание в другия свят тия, които не се подчиняват, – хайде казват в другия свят, понеже, сме под властта на царството на тъмнината. | ||
+ | |||
+ | Та казвам: Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в този свят, на тия светове, в които ние трябва да минем. Трябва да минем в тъмнината и в светлината, да влезем в света на тъмнината и в света на светлината, от света на светлината да влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла. Тия светове на светлината, техните отношения са такива, както на сина и на дъщерята към бащата и майката. Ти веднага ще идеш при светлите духове. Ние в света не можем да бъдем господари. Всички сме господари на земята, ние само предполагаме. Ако служим на светлите духове, имаме отношение като синове. Синът трябва да служи на бащата. По какво се отличава синът? И слугата, и синът работят, само че синът работи без пари, а слугата работи с пари. В света на светлината нещата започват зле и свършват добре. В света на тъмнината най-първо започват добре и свършват зле. Божественият свят се отличава с друго качество, нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е Божествена. Щом започва зле и свършва добре, тя е под ръководството на светлите духове, на тия светлите същества. Щом започва добре и свършва зле, тя е под ръководството на тъмните сили. Това е диагноза. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Аз не искам да вярвате. Ако намерите, че е правдоподобно, добре, ако намерите, че не е, свободни сте. Ако така не разбирате, вие ще хвърлите вината там, където не трябва. | ||
+ | |||
+ | Има моменти в живота, когато сме под влиянието на светлите духове, те са наши приятели. Тия същества аз ги наричам, те са напреднали човешки същества. Тия същества са най-светли, понеже са живели в друга една епоха милиони и милиони години преди съществуването на сегашното човечество. Те са завършили една особена еволюция и следователно те поддържат, окултистите поддържат, когато тия същества са завършили своята еволюция, човек се намирал в стадията на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такива са били отношенията на тия същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки, те слизат сега на земята от тия светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Жертвуват всичко, за да изправят своите погрешки да ни научат да не грешим. Казват: Не правете нашата погрешка, защото ако ги правите, ще ги изкупвате. Те са ги правили несъзнателно. Тия погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост. Те съзнават, че не са ги използували за свои облаги, справедливо са постъпили. Сега искат да ни се отплащат за ония услуги на миналото, които ние сме направили на тях. Тия, тъмните сили, те имат друга философия. Те искат да заробят човечеството, да го спрат, искат да го повърнат, за да могат да се въплотяват и чрез въплотяване в хората да могат да подобрят своето положение. Те искат да повърнат човечеството в уровена, в който се намират, понеже ако не повърнат в уровена, в който се намират, не могат да се въплотят. Ако не повърнат цялото човечество към техния уровен, значи всичко да се изгуби. Христос е един от възвишените духове, слезе и даде едно упътване да обърне цялото кормило на човешката еволюция на хората, да даде светлина да вървят напред, да не би да се повърнат назад, да им покаже, че пътят на човеческото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, не в тъмнината. | ||
+ | |||
+ | Та казвам: Трябва да вярвате в този свят. Може да бъдете заобиколени от тия същества, от тия светли същества на Любовта. Пред тях никога не трябва да лъжете. Щом дойде в съзнанието мисълта за света на светлината, всяка лъжа трябва да бъде съвършено чиста и никаква лъжлива мисъл да нямате. Може да дойдат отвън лъжливи мисли, вие не сте отговорни за тях. Но в душата да няма помен да напакостите някому. Ще кажете: Да бъде Волята Божия. Ще чакате търпеливо, няма да се безпокоите. Ако се безпокоите, да бъде съвършено външно. Ако се безпокоите, работите няма да се поправят. | ||
+ | |||
+ | Та казвам: Положете сега. Ха да не ви казвам положете, вярвайте в светлината, вярвайте в светлите духове, вярвайте в Любовта, вярвайте в Бога, вярвайте в тъмнината, вярвайте и в тъмните духове. Това трябва да го знаете. Те са добри служители. Най-после вярвайте в човешкия свят, вярвайте в хората. Бог е главата, ангелите са ръцете, черните духове са червата и стомахът, хората това са краката на битието. Това е цялото битие, това е целият живот. | ||
+ | |||
+ | [[Забравените неща - 1935]] | ||
+ | |||
+ | [[Вас ви нарекох приятели - 1935-1936]] | ||
+ | |||
+ | == 1939 година == | ||
+ | |||
+ | '''16 април''' | ||
+ | |||
+ | Благодарение, че има един възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал. Този свят е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени. Този свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят. Този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги застави да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива. Ако е въпрос за крайни мерки, като стане нужда, той може да ги приспи, но като ги приспи, трябва да започнат отново. С това нищо не се постига. | ||
+ | |||
+ | [[Събиране и раздаване, заробване и освобождаване]] | ||
+ | |||
+ | [[Любовта дава живот (1938–1939)]] | ||
+ | |||
+ | |||
== 1940 година == | == 1940 година == | ||
Ред 189: | Ред 390: | ||
---- | ---- | ||
+ | |||
+ | == 1941 година == | ||
+ | |||
+ | '''12 октомври''' | ||
+ | |||
+ | Всякога, когато човек направи едно добро, той поканя целия невидим свят на угощение. Защото невидимият свят е крайно чувствителен към всяка добра постъпка, към всяко добро чувство. Една добра мисъл, едно добро чувство, приличат на хубав цвят, цъфнал с най-хубавата краска. Една мисъл прилича на узрял плод в невидимия свят. Следователно, нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки, това са плодове на райските дървета. Всеки от вас ще намери своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Като идете в оня свят, увиснали са върху райските дървета. | ||
+ | |||
+ | [[Истинската лоза]] | ||
+ | |||
+ | [[Благословен (1941-1942)]] | ||
+ | |||
+ | ==1942 година== | ||
+ | |||
+ | '''8 ноември''' | ||
+ | |||
+ | Казвате: „Това е дете.“ Значи то слиза от невидимия свят, да работи. Възрастният човек е на полето, работи, а старият човек се качва нагоре. Той не може да ходи, разбира се, стръмно е нагоре. Детето слиза, търкаля се надолу. Старият се качва нагоре, обръща се назад, надолу гледа. | ||
+ | ---- | ||
+ | В сегашната война целият невидим свят е зает. Цялото Небе мисли. Небето е, което ръководи съдбините на човечеството, какъв начин да избере. То иска да избере най-добрия начин, по който може да се прекрати войната, но да направи тази война да излезе за добро. Да изкарва Любов от тази война и да не искат хората за такива малки работи да се бият и следователно, близо е вече до едно разрешение. Щом решат, и войната ще престане. | ||
+ | |||
+ | |||
+ | [[Ще ви се изявя]] | ||
+ | |||
+ | [[Проявление (1942-1943)]] | ||
+ | |||
+ | |||
+ | '''20 декември''' | ||
+ | |||
+ | Мислим за оня свят, как живеят светиите. Той като човек е живял дълго време, придобил е нещо, минал е през страдания, изпитания. Ние искаме без никакви изпитания, без никакво учение, току изведнъж да влезем в оня свят. Хубаво е изпитанието. Някой иска да бъде ангел. Един ангел е минал през съвсем друга култура. Те са минали през огън, такъв огън, какъвто хората не са [и] сънували. Те са имали такива спорове между себе си, че някои от тях са паднали, някои са станали. Каква борба са имали, че целият свят е пострадал от тях. И ние страдаме от това. Като са паднали, ангелите са засегнали и нас, че и нас са ни повлекли със себе си заедно. Сега невидимият свят иска хората да не падат, защото ако падат, ще повлекат и другите, по-долу от тях. Та падението да няма укор. | ||
+ | ---- | ||
+ | „Търсете първо Царството Божие и неговата правда“. Царството Божие е един организиран свят на душите. Царството Божие е един свят на организираните духове, които са напреднали и имат всичкото знание и всичката Любов да помагат. Напредналите души, напредналите духове, които помагат за въздигането на съвременното човечество, те са в Царството Божие. В тази война, която става в Европа, те са започнали да работят върху всичките европейски народи. За в бъдеще очакваме да имаме една светла култура. | ||
+ | |||
+ | [[Търсете Царството Божие]] | ||
+ | |||
+ | [[Проявление (1942-1943)]] | ||
== 1943 година == | == 1943 година == | ||
+ | '''14 февруари''' | ||
+ | |||
+ | Бог не ни държи отговорни за онова, което сме направили. Той иска да изведем една хубава поука, да проявим Любовта. Във всяка погрешка имаме условие да проявим по-голяма Любов, отколкото без погрешка. Погрешките, които правим, да станем герои – да ги поправим с Любовта, че и невидимият свят да се радва. Христос казва, че за всеки грешник, който се кае, който поправя погрешките си, става голяма радост в ангелския свят горе. Не за праведник, но за грешник, който се оправя, става радост. Да се радваме. Имаме условия да станем видни. Според мен всеки един, който изправя живота си, е виден вече. Всички мислят заради него. | ||
+ | |||
+ | „Иди и се умий.“ Аз казвам: Идете сега и се умийте във водата на Любовта. Вярвайте в Любовта | ||
+ | ---- | ||
+ | |||
+ | Животът в нас от Бога иде, светлината от Бога иде, всичките блага, които чувствуваме, добрите мисли, добрите желания, добрите постъпки, всичкото иде от невидимия свят, или от разумния свят. | ||
+ | |||
+ | |||
+ | [[Умити в Любовта]] | ||
+ | |||
+ | [[Проявление (1942-1943)]] | ||
+ | |||
+ | ---- | ||
+ | |||
+ | '''2 май''' | ||
+ | |||
+ | Следователно злото ограничава свободните хора, а доброто поддържа тяхната свобода. Казвате: „Каква е разликата?“ Злото в края на краищата ще се спре и като се спре, ти ще умреш. Който служи на злото, непременно ще умре. Който служи на доброто, движи се към доброто. Има зло движение – отиваш да направиш пакост, твоята мисъл, твоето чувство е да направиш зло. Отиваш да направиш малка услуга – ти правиш тази услуга на себе си. При това ти не си сам. На твоята страна са всичките ангели, всичките възвишени същества са на твоята страна. Туй, което правиш, е в съгласие с Божията воля. Какво по-хубаво нещо, ако всички се движеха така. Може да не е знайно онова, което аз правя, може да не е знайно и онова, което вие правите, но то е знайно в един невидим свят, или в разумния свят. Онези, които виждат, одобряват вашите постъпки, имате тяхното благословение, имате Божието благословение. | ||
+ | |||
+ | [[Движение в природата]] | ||
+ | |||
+ | [[Оживяване (1942-1943)]] | ||
+ | |||
+ | ---- | ||
''' 14 ноември''' | ''' 14 ноември''' |
Текуща версия към 22:57, 2 март 2012
Съдържание
- 1 За Невидимия свят - Неделни беседи
- 1.1 1918 година
- 1.2 1919 година
- 1.3 1922 година
- 1.4 1924 година
- 1.5 1925 година
- 1.6 1926 година
- 1.7 1927 година
- 1.8 1928 година
- 1.9 1929 година
- 1.10 1930 година
- 1.11 1932 година
- 1.12 1933 година
- 1.13 1934 година
- 1.14 1935 година
- 1.15 1939 година
- 1.16 1940 година
- 1.17 1941 година
- 1.18 1942 година
- 1.19 1943 година
За Невидимия свят - Неделни беседи
1918 година
7 юли
Много мъже и жени бягат едни от други. Защо? Миризливи и нечисти са храмовете им. Тъмнина и хладина владее в тях; те са лишени от Светлина и Топлина – Живот няма в тях. Богинята на доброто ги е напуснала, няма я вече там. Поради отсъствието й всички хора се терзаят, недоволни са и отегчени. Съградят ли се отново разрушените храмове и влезе ли богинята в тях, хората се изпълват с възвишени мисли и чувства, радват се на вътрешен мир и спокойствие – нищо не е в състояние да размъти техния живот. И тогава, между хората и Съществата от разумния невидим свят се създава здрава вътрешна връзка.
6 октомври
Водата е Божествен елемент, който принадлежи на Херувимите. Техният физически свят е съставен от вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трябва да притежава двата елемента – водата, символ на Живота, физическия свят на Херувимите, и Дух – основа на Божественото Царство. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да бъде във връзка с Ангелите – основа на това царство, и с Херувимите – неговият физически свят. Без тази връзка, т.е. без вода и Дух невъзможно е човек да види Царството Божие.
Защо създаде човека с толкова вътрешни органи? Защо му са нужни мозък, бял дроб, сърце и стомах? Не може ли без тях? Не може. Чрез тези органи човек се свързва с Ангелите, Херувимите и Серафимите, от които черпи Знания за своето повдигане.
В староеврейски език Серафимите се наричали Духове на Божия венец.
Чрез белия дроб човек се свързва с Херувимите. Ето защо, като дишате, мислете за тези Духове и за тяхната Мъдрост. Значи, Мъдростта се придобива чрез дишането.
Чрез сърцето си човек е свързан с друга йерархия, наречена Престоли, т.е. Божествен разум. Биенето на сърцето показва, че сме свързани с тази йерархия. Защо се страхува човек от спиране на сърцето? За да не прекъсне тази връзка. Ако спре сърцето, човек изгубва разума си.
Чрез стомаха той е свързан с други йерархии – Същества на благородството1. Ето защо, като се нахрани, човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. Гладен ли е, не можеш да се приближиш до него.
От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с друга йерархия, наречена Власти или Божествена сила. Разстройството на черния дроб се познава по пожълтяването на очите. Това показва, че има нещо дисхармонично в чувствата на човека. Ако разстройството на черния дроб е голямо, явява се жълтеница. Това показва, че между Божествените власти и човека има някаква дисхармония. Как се лекува жълтеницата? Чрез възстановяване на хармонията между Божествените власти и човека.
Чрез жлъчката човек е свързан със Съществата на Доброто2. Прекъсне ли се тази връзка, жлъчката се пука. Следователно, изгубването на Доброто в човека и пукването на жлъчката, това са синоними. Казват за някого, че е много жлъчен. За да се намали жлъчността, трябва да се увеличи Добротата на човека. Когато жлъчката е в нормално състояние, Добротата и Любовта се увеличават. Ако омразата се увеличава, Любовта се намалява. Това е закон, който регулира отношенията между силите. Никой не може да избегне този закон. Каже ли някой, че не иска да бъде добър, той ще бъде лош. Ако не иска да бъде учен, ще бъде невежа. Всеки трябва да се стреми към възвишеното, което може да го предпази от деградиране.
След черния дроб се отива в далака, чрез който човек се свързва с друга йерархия – Началствата3, наречени Божествена Правда и победа в света. Увеличаването и разстройството на далака показва, че Правдата е нарушена, и човек е в дисхармония с Началствата.
Друга йерархия са Архангелите(беше Арахангелите), Същества на Божията слава. Те ръководят народите. Те имат отношение към бъбреците. Който не слави Господа и не се въодушевява от великото в Природата, не може да бъде във връзка с Архангелите и страда от разстройство в бъбреците. Ще каже някой, че няма защо да се възхищава от великото в Природата, докато пред него стои трапеза с печени пиленца, прасенца и буйно червено винце. Няма защо да търси смисъла на Живота, когато го вижда реално пред себе си. Така мисли животното, но човекът на XX век не може да мисли по този начин и да се възхищава от преходни неща. Утре ще го заболят бъбреците и ще търси причината на заболяването.
Най-после слизаме до йерархията на Ангелите, които са основа на Живота. За да бъдем във връзка с тях – всички хора – мъже, жени и деца трябва да раждат. Който не може да роди една възвишена мисъл, едно добро желание, не е свързан с Ангелите. Всеки момент трябва да раждате. Който не ражда, сам прекъсва връзката си с Ангелите. Като се върнете по домовете си, нека всеки се запита защо има мозък, бял дроб, сърце, стомах, черен дроб, далак и бъбреци. Така ще си спомните за връзката, която съществува между Възвишения свят и вас. Само така ще разберете, че не сте свободни да мислите, да чувствате и да действате, както искате.
Да видиш Ангел, това значи, да се преобрази целия ти живот. Ти ставаш по-добър, разширяваш се, придобиваш по-голяма Светлина. Да видиш Бога, това значи, да станеш светия.
"Ако се не роди някой изново." Това значи: ако не се свържете с Възвишените същества – с Ангелите, Херувимите, Серафимите, Началствата, Престолите, не може да се новородите.
1Същества на благородството - Става дума за йерархията Господства, която на друго място Учителя Беинса Дуно нарича Братя на интелигентността и радостта.
2Съществата на Доброто - става дума за йерархията Сили, която на друго място Учителя Беинса Дуно нарича Братя на движението и растенето.
3Началствата - става дума за йерархията Начала или Архаи, която на друго място Учителя Беинса Дуно нарича Братя на времето, състоянието и такта.
1919 година
22 юни
Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимя свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико дърво на живота, а понякога с корените му.
Сила и живот, III серия (1917-1919)
1922 година
15 октомври
Много проповедници говорят на хората за невидимия свят. Не е лошо да се говори за този свят и да се доказва, че той съществува. Аз мога да ви докажа с факти, че Иван е богат, че печели много, но какво от това? Каква полза имате от неговото богатство? По същия начин мога да ви докажа, че съществува невидим свят, че съществуват ангели, но каква полза от това доказване? Друг е въпросът, ако влезете съзнателно в този живот. Важно е, дали разполагате с богатството на Иван. Да ви докажа, че слънцето съществува, това значи, да ви въведа в този свят, да се ползвате от неговата енергия. Да влезем в пряка връзка с природата и да се ползваме от нейните сили, това значи знание. Ние проповядваме едно учение, което може да ни свърже с природата, за да се ползваме от нейните сили. Както днес ви се говори за живата природа, то се различава от онова, което ви се говорило преди две хиляди години. Днес сте по-възрастни от онова време, затова и природата ви говори на по-разбран език,
И тъй, новото учение казва, че природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват, че ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари. – Там е нещастието на хората! Да мислят, че могат да подчинят природата, това е невъзможно! Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от главите на вашите деца. Не е въпрос да подчиним природата, но да я изучаваме и да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея.
Ще управлява всички народи (1920-1922)
1924 година
2 март
Онзи, който е влязъл в невидимия свят, или онзи, който се е родил изново, той ще види нещата тъй, както са. И когато излезе от тази реалност, той ще има един особен оттенък в цялото си естество. Той няма да ти разправя, че бил в царството Божие и какво видял, но щом дойде в дома ти и види, че има някой болен, че ти си изхарчил всичкото си имане и си заборчлял, той ще положи ръката си върху този болен и ще ви избави от тия страдания. Може да имате някакво главоболие, някакво вътрешно неразположение или какво и да е недоразумение, но от неговото присъствие всичко туй ще изчезне. Това може да направи той.
Когато човек се новороди, той се свързва с всички по-висши светове, подразбирам същества от по-висши йерархии. На земята ние сме свързани с по-низши същества, а над нас има по-висши, разумни същества. Тези висши същества в нашия живот взимат такова участие, каквото участие взимаме ние в живота на по-низшите същества от нас.
Когато вие се новородите и видите царството Божие, когато погледнете към небето нагоре, вие ще видите онези светли лица, онези интелигентни сили пред вас. Вие ще видите такава култура, каквато не сте помисляли! Тогава вие ще бъдете в положението на апостол Павла и ще кажете: „Видях и чух неща, които не съм мислил, нито сънувал“. Туй е, което Бог е приготвил и което вие може да видите.
Двата природни метода, VI серия (1923-1924)
30 ноември
Когато изучаваме живата природа, трябва да я разглеждаме като една книга, оставена пред нас за проучване. Всички животни, всички растения, всички звезди са Божествените азбука, слогове и предложения на невидимия свят. Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по-съвършен, по-обширен от видимия. Следователно, туй видимото е азбука, чрез която можем да се домогнем до невидимия свят.
И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота.
Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)
1925 година
22 февруари
И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството. – Само по един начин може. Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.
Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)
22 ноември
Казвам: всички вие, които имате това съзнание, трябва да разнасяте туй учение. Време е вече за това! Вие дължите нещо на невидимия свят. Вие може да отричате това нещо, но то е факт. Ние сме събрани тук именно от този невидим свят, и затова му дължим. Че това е така, ще видите, че според съзнанието, което имате, вие сами ще разберете, че има един вътрешен свят. Туй вътрешното във вас именно е красивото, то е, което не се изменя, което остава при всички условия едно и също.
Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)
1926 година
16 май
Ако вземете човека перпендикулярно, тогава лявата му страна, страната на ума, представлява разумната, духовната му страна, а дясната, това е волевата страна на човека. Ето защо човек трябва да впрегне на работа и двете страни на своя мозък. Ако мозъкът на човека не е правилно развит, т.е. ако не е симетричен, този човек и във физическия свят, и в духовния свят ще загазва в големи мъчнотии. Например, дойде му на ума някаква идея, рече да я приложи, но веднага се поколебае. Значи, неговата цел не върви по определения диагонал. Този диагонал е целта към Бога, към божествения свят. Извън физическия свят има само една цел, понеже според схващанията на новото учение, извън нас има други разумни същества, с които ние сме свързани още тук, на Земята. Преди нас са живели хиляди и милиони хора, които и досега живеят. Техните тела са изчезнали, но душите и духовете им живеят и днес. Като казвам, че те живеят, подразбирам, че те ни въздействат от невидимия свят.
Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)
10 октомври
Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина.
Затова се родих, IX серия, I том (1926)
1927 година
2 януари
Това, което измъчва съвременните хора, са онези наследени качества от деди и прадеди, които прекарали един неестествен живот. Този живот се пробужда сега и в съвременните хора, като неестествени желания, копнежи и чувства, които не носят нищо добро за тях. Щом се породи едно от тези желания в някой съзнателен човек, той започва да се критикува, да се самоосъжда защото не знае, отде произтича това. Невидимият свят, обаче, постоянно регулира тези неестествени прояви в хората, като им изпраща ред страдания. Чрез страданията разумните същества от невидимия свят казват на хората: Не е този пътят, по който трябва да вървите.
Влизане, IX серия, II том (1927)
30 януари
Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа. Затова, именно, и в света има два метода на действие. Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление. Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си.
Търпение трябва на света! При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие. В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота.
Влизане, IX серия, II том (1927)
23 октомври
Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека.
Мнозина казваха, X серия, I том (1927)
1928 година
5 февруари
Според мене, и тия, които мислят, че са се осигурили, не са напълно осигурени. Докато придобият вечния, новия живот, те трябва да заинтересуват със себе си много още разумни същества от невидимия свят. Ще кажете, че Христос, че разумните същества трябва да ви обичат. На какво отгоре? Имате ли нужната вяра? Аз говоря за онази положителна, абсолютна вяра, която пред нищо не се разколебава. Тъй щото, докато придобие тази вяра, човек непрекъснато ще бъде изпитван. За тази цел той трябва да пази равновесието си. Това се постига само с беззаветна любов.
Съвременните хора живеят в такава епоха, когато невидимият свят постоянно изпраща към тях своите поздрави и добри желания. Това са последните дни и години, последните времена, които те преживяват. Мнозина, като чуят думите „последни времена," ще се уплашат, ще мислят, че светът се свършва. Под думите „последни дни" се разбира последен срок на падежа. Който просрочи падежа, той пак ще плати, но с лихвите заедно. Който плати на време, той ще се освободи от лихвите. Тъй щото, при сегашната еволюция на хората, за да се повдигнат, за да видоизменят живота си, те трябва да спазват известни условия. Само по този начин те ще могат да се освободят от влиянието на окръжаващата среда; само по този начин те ще бъдат независими от водата, от въздуха, от огъня.
Синове на възкресението, X серия, III том (1928)
12 февруари
Следователно, спасението на българина е в неговия ум. Той трябва да бъде умен! За да бъде умен, човек трябва да бъде вътрешно търпелив. За тази цел, в ума на човека трябва да проникне идеята, че в света съществува Едно Висше съзнание, което свързва съзнанията на всички хора, и по този начин създава вътрешна, интимна връзка между тях. При тази връзка, на каквото разстояние да се намират двама приятели, те могат да чуват гласовете си: ако единият говори, другият ще слуша, какво му говори.
Синове на възкресението, X серия, III том (1928)
25 юни
Ако сега вие, съвременните хора, тъй както сте, бихме ви извадили душите, да влезете в духовния свят, т.е. да извадим вашата душа или астралното тяло или духовното тяло, за да влезете в духовния свят, вие щяхте да забележите от цялото пространство проточени нишки. Това са милиони нишки. И ще видите, че цялото пространство е прекръстосано само с тия нишки, ще намерите една обвита мрежа и всичкото изкуство на науката седи да знаеш как да функционираш из тия нишки, да се отплетеш от тях. И ако не си умен, тия нишки се заплитат една с друга и някой път трябват 10–20 години, докато се оправят. И хората казват: „Оплели му се работите“. А ние казваме: „Заплели му се нишките“.
1929 година
17 февруари
Всеки ден, невидимият свят изпраща на хората щастие, но зависи, как те разбират нещата, а оттам, кое наричат щастие и кое – нещастие. Някой човек седи отчаян, обезсърчен от живота, нищо го не радва, всичко е обезсмислено за него. По това време, получава едно писмо. Поглежда го отгоре, захвърля го, почеркът му се вижда крив, нечетлив и казва: Няма да се оправи работата. – Отвори писмото, и работата ще се оправи. Най-после, той отваря писмото и в него вижда един чек, изпратен от негов приятел, който го обича. – Чудно нещо, работата, наистина, била оправена! Отвори зацапаното, с изкривен почерк писмо, в него ще намериш един чек. Когато човешката душа преживява вътрешна криза, от невидимия свят му изпращат един чек, с който да разреши мъчнотиите си, само за един ден. В 365 деня, той ще получи 365 любовни писма, с по един чек в тях, с който да разреши мъчнотиите за съответния ден. Докато не отвори това писмо, слънцето още не е изгряло за неговата душа. Щом отвори писмото, слънцето вече изгрява.
Учителю Благи, XII серия, том I (1929)
7 април
праведните отиват в по-високите полета на невидимия свят, а грешните дълго време обикалят земята, плачат, смущават се, търсят изходен път от тежкото положение, в което се намират. Те не са готови още за живота на онзи свят.
Казвате, че страшно ще бъде на онзи свят. – В какво седи страшното? Какво страшно има в това, че ще отидете при баща си? Какво страшно има в това, че ще отидете при братята и сестрите си? Какво страшно има в това, че ще отидете при ангелите и светиите? Докато сте на земята, тези същества изглеждат страшни, но като отидете на небето, между тях, те са много любезни и внимателни, говорят тихо, кротко, както се говори на души. Щом отидете между ангелите, първо ще ви угостят, без да ви питат, отде идете, от каква народност сте, как е името ви. Тези неща не ги интересуват.
За да отидете на небето, между ангелите, първо трябва да се освободите от противоречията и да намерите пътя към Бога.
Който има невестата, XII серия, том II (1929)
12 май
Като ставате сутрин казвате: Какво ще правя днес? Чудите се, какво да правите, а не знаете, че точно определено е, каква работа трябва да свършите през деня. Точно определено е каква посока на движение трябва да предприемете този ден. Спите, ставате, без да знаете, каква работа трябва да свършите във време на сън, и каква – през деня. Вечер, като спите, вие отивате на аудиенция при разумните същества в невидимия свят да дадете отчет, какво сте свършили през деня, и да ви дадат от там програма за работата, която трябва да свършите на другия ден. Обаче, ставате сутрин и не помните, каква работа ви е дадена. Защо не помните? Като се връщате от онзи свят, по пътя виждате тук-там кръчми, отбивате се ту в една, ту в друга, пийнете си по една.две чашки винце, и като станете сутринта, нищо не помните. Казвате, че сте сънували нещо, но всичко сте забравили. Защо? – Понеже не сте изтрезнели както трябва. Направили сте някаква погрешка някъде и ви пукнали главата. Не е позволено на ученика да пие, да губи своята трезвост. Трезви трябва да бъдете!
Следователно, като се връщате от онзи свят, не трябва да се отбивате никъде. Ще се върнете право в дома си и ще започнете работата, която ви е определена. Щом сте трезви, вие ще помните, каква е програмата ви за деня. Казано е: ”Достатъчно е злото на деня.” Наистина, ако вечер не отивате в духовния свят да поучите директива за работата ви през деня, да приемете добрите съвети на вашите по-големи братя, вие не бихте могли един ден да прекарате на земята. Следователно, красивото в съня се заключава в посещението, което правим вечер на своя дом и връщането ни сутрин на земята в пансиона, в който сме изпратени да учим и да прилагаме знанието си.
”Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде на яве.” Нека тази мисъл остане в съзнанието ви. Вечер, когато лягате да спите, вие отивате в невидимия свят да учите. Там ви преподават уроци, казват ви много неща, които трябва да помните. Като ставате сутрин, направете малко усилие, да си спомните, какво ви е казано. Ако не можете да си спомните, това показва, че или съзнанието ви не е било будно, или паметта ви е отслабнала. Щом паметта ви е отслабнала, работете върху нея, да я засилите. Колкото по-малко се безпокоите, толкова по-голямо самообладание ще имате. Самообладанието е във връзка с вярата.
Който има невестата, XII серия, том II (1929)
8 септември
И тъй, разликата между духовния и физическия свят се заключава в това, че съществата от духовния свят се стремят към един общ център, при което всяко същество поотделно образува специфичен център за себе си. Каквото и да правят, погледът на тия същества е обърнат всякога към общия център. За съществата от физическия свят може да се каже точно обратно: погледът им е обърнат само към себе си. Те мислят изключително за себе си, за своите страдания, но не и за страданията на своите ближни. Тази е причината, задето между хората не съществуват дълбоки вътрешни отношения.
Главният процес в духовния свят е процесът на разширяване, а във физическия свят – процесът на сгъстяване, вследствие на което между съществата от този свят се предизвиква голямо налягане. Съществата от духовния свят се стремят към периферията, дето има един общ център. Те насочват погледа си отвътре навън. Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, с които купува ниви, лозя, къщи. Обаче, за да обработва тези ниви и лозя, то има нужда от работници. Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. Да се обърне даден човек, или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към периферията, т. е. да се разшири. Обаче, в това не се заключава реалността на живота. Значи, докато носят човека на ръце, той е доволен. Тогава той се намира на физическия свят. Щом го оставят на земята, той започва да страда, да скърби, защото му отнемат удобствата. Духовният свят пък е този, който човек не вижда. Божественият свят се заключава в реалността, която прониква навсякъде. Ако имате приятел от Божествения свят, той може да бъде невидим, но съзнанието му всякога ви придружава, всякога върви с вас. При това положение човек всякога е спокоен, за нищо не се тревожи. Той не се страхува, че може да изгуби онова, което обича. Щом обича нещо, то не се губи, независимо от това, дали го вижда, или не.
Следователно, физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. Физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Съществата от духовния свят са служители на онзи свят, който се намира между Божествения и физическия. Те са съединителна връзка между тия два свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо, както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. Например, може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? – Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът, например, не знае, какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто. Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното, именно, им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенствуват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. В това отношение ангелът е подобен на виден музикант, който сам създава хармонията и се радва на тази хармония. Човек пък се стреми да се освободи от дисхармонията, която сам е създал. Значи, от една страна човек работи за създаване на хармония, а от друга – за освобождаване от дисхармонията. Тъй щото, смело може да се каже, че човек работи едновременно в две посоки.
Когато умира, човек пристава на никое същество от невидимия свят. Той напуща близките си на земята и отива на онзи свят, при своя възлюбен, или възлюбена. В народните песни се казва, че някоя мома пристанала на някой змей. Този змей представя същество от другия свят. След всичко това хората разправят, че като умирал, човек отивал при Бога. Каква нужда има Бог от хората? Защо трябва те да умират? Да се мисли така, това показва, че хората имат изопачени, ограничени разбирания за Бога.
Крадецът и пастирят, XIII серия, том I (1929)
15 декември
Даването е разумен акт. На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва. Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи. Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свят счита, че този човек не е готов още за това, което желае. Когато човек е готов за нещо и може разумно да го използва, всичко, каквото желае той, ще му се даде.
Да ви даде, XIII серия, том II (1929-1930)
22 декември
Докато намираш, че хората са големи грешници, че си пострадал за тях, Господ не ти обръща внимание. Кажеш ли, че ти си направил за тия хора, каквото си могъл, а останалата работа е Божия, целият невидим свят ще се спре пред тебе и ще ти помогне. Те се радват, че срещат човек, който работи в съгласие с Бога.
Да ви даде, XIII серия, том II (1929-1930)
1930 година
2 март
Сега всички ангелски йерархии, всички разумни и възвишени същества са заети с велика работа. Те строят нова вселена, нов свят, в който могат да живеят само нови хора, с идеално организирани тела, умове и сърца. За да не им пречат сегашните хора, те са им дали един малък свят на разположение, да се занимават с него, както разбират.
Делата Божии, XIII серия, том III (1930)
11 май
Следователно, всички криви мисли, чувства и постъпки на човека не са нищо друго, освен мраморни камъни, които невежите поставят на пътя му като камъни на препъване. Обаче, разумният може да превърне тези камъни в стъпала на къщата си. Те са въглища, които невидимият свят превръща в скъпоценни камъни. Докато се постигне това, много гърбове на хората ще се ожулят.
Делата Божии, XIII серия, том III (1930)
29 юни
И човек трябва да се подчинява на разумния свят, защото се намира в зависимост от разумните, напреднали същества. Сегашните хора не подозират, че над тях се намира една йерархия от възвишени същества. Те са завършили развитието си, поради което днес управляват слънчевата система.Те са предвидили нуждите на хората, както и условията, при които могат да се развиват. Те знаят, какви желания имат хората и ги задоволяват по нов начин. Свободата на човека се заключава в доброволното му подчиняване на разумните същества. В това се заключава и неговото бъдещо развитие. Разумните същества могат в пет минути да наложат волята си на хората, да ги заставят да вървят по техния път, но това е насилие, с което те не си служат.
Делата Божии, XIII серия, том III (1930)
1932 година
7 февруари
Страданието показва, че волята ти е отслабнала. Страданията идват за тониране, нищо повече. От моето гледище това е тониране. Ако разбираш туй, което те тонира, ти ще влезеш във връзка с всички ония разумни същества, които те заобикалят. Те са невидими.
Вземи детето, ХV серия, том ІІ (1932)
1933 година
3 януари
И в окултната наука казват, че има два начина за съобщение с невидимия свят, с този окултен, таен свят - вътрешен и външен; външният за хората е подложен на съмнение, но ако се вслушате във вътрешния си глас, който е по-сигурен, няма да се излъжете. Правото е вложено във вътрешния глас.
Изново, ХV серия, том І (1931)
1934 година
4 февруари
Някой чувствува, че ще се разболее и се разболява. Друг чувствува, че ще оздравее и оздравява. И това е едно съвпадение, защото нямате никакви съзнателни доказателства. Значи, вън от нашия свят има един невидим свят, по-рафиниран от нашия и съвсем другояче организиран от нашия. Тези същества от този свят седят по-високо от нас и ни влияят. Смъртта отчасти се дължи на тях. Понякога те постъпват с нас така, както ние постъпваме с кокошките. Като решат да заколят някого, заколват го. Решат да пуснат някого, пускат го. Казват: „Този да стане сиромах!“ И става. „Този да стане богат!“ И става. Каквото кажат, става. Тогава защо говорите за късмет? Защо поддържате, че от човека зависи неговото бъдеще? Да, от човека зависи неговото бъдеще, но ако той е разумен. Ако един цигулар може отлично да свири, от него зависи да печели много пари. Но ако не знае да свири, какво ще зависи от него?
1935 година
20 октомври
Сега ще ви представя 4 свята: Единият свят го наричам Божествен, другият свят го наричам свят на светлината, един свят имаме на тъмнината и друг един свят имаме на гъстата материя, в която ние живеем. Светът на гъстата материя е свят на хората. Светът на тъмнината е свят на интелигентни същества, но зли и силни същества, в които морал няма. Казват: Право е само онова, което ние правим. Те вярват, че е право само това, което те правят, и че добро е само това, което те правят. Другите на светлината са, които проповядват, че знание и светлина трябва на хората. Най-после иде Божественият свят. Ще оставим човешкия свят. Сега аз ще охарактеризирам с по едно качество трите свята. Тия трите свята са непознати за нас. Ние имаме тяхното проявление. Нас ни обгръща тъмнината. Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества. Те са майстори да произвеждат тъмнина. Светлината произтича от света на светлите същества. Сега тия същества на тъмнината и светлината имат голямо влияние върху нас. Цялото човечество изобщо е под влиянието ту на едните, ту на другите. Ние сме роби на тях, техни поданици. И по какво се отличават. В своите проявления тия същества са интелигентни. Както виждате, Данаил има работа с едно същество, че като го хванало, сила не останала у него. Сила не остана, не мога да говоря. То го укрепи и му разправя за работи, които има да станат за далечното бъдеще. Казвам признаците, по които може да познаете на кои от тия същества служи човек. Тия същества на тъмнината употребяват хората тъй, както съвременните земледелци впрегатните животни, както коларите употребяват конете, както употребяват кравите, доят ги, както употребявате вашите овци и тях доите, по същия начин и те употребяват човека. Нищо повече. Те започват добре, свършват зле всякога. Най-първо ще те примамят с торбичка боб, това-онова, като туриш главата в ярема и оттам насетне целия живот ще ореш и ще копаеш. То е характерна черта.
Идеята за тия два свята, че съществуват трябва да бъде ясна. Ние живеем заобиколени със същества. Ние не сме господари на земята. Господари са други. Ние си представяме, но фактически не сме ние ни най-малко. Онези, които управляват света, те женят хората, те ги венчават, развенчават, те ги карат да се раждат, да умират, интернират ги на общо основание в другия свят тия, които не се подчиняват, – хайде казват в другия свят, понеже, сме под властта на царството на тъмнината.
Та казвам: Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в този свят, на тия светове, в които ние трябва да минем. Трябва да минем в тъмнината и в светлината, да влезем в света на тъмнината и в света на светлината, от света на светлината да влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла. Тия светове на светлината, техните отношения са такива, както на сина и на дъщерята към бащата и майката. Ти веднага ще идеш при светлите духове. Ние в света не можем да бъдем господари. Всички сме господари на земята, ние само предполагаме. Ако служим на светлите духове, имаме отношение като синове. Синът трябва да служи на бащата. По какво се отличава синът? И слугата, и синът работят, само че синът работи без пари, а слугата работи с пари. В света на светлината нещата започват зле и свършват добре. В света на тъмнината най-първо започват добре и свършват зле. Божественият свят се отличава с друго качество, нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е Божествена. Щом започва зле и свършва добре, тя е под ръководството на светлите духове, на тия светлите същества. Щом започва добре и свършва зле, тя е под ръководството на тъмните сили. Това е диагноза. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Аз не искам да вярвате. Ако намерите, че е правдоподобно, добре, ако намерите, че не е, свободни сте. Ако така не разбирате, вие ще хвърлите вината там, където не трябва.
Има моменти в живота, когато сме под влиянието на светлите духове, те са наши приятели. Тия същества аз ги наричам, те са напреднали човешки същества. Тия същества са най-светли, понеже са живели в друга една епоха милиони и милиони години преди съществуването на сегашното човечество. Те са завършили една особена еволюция и следователно те поддържат, окултистите поддържат, когато тия същества са завършили своята еволюция, човек се намирал в стадията на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такива са били отношенията на тия същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки, те слизат сега на земята от тия светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Жертвуват всичко, за да изправят своите погрешки да ни научат да не грешим. Казват: Не правете нашата погрешка, защото ако ги правите, ще ги изкупвате. Те са ги правили несъзнателно. Тия погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост. Те съзнават, че не са ги използували за свои облаги, справедливо са постъпили. Сега искат да ни се отплащат за ония услуги на миналото, които ние сме направили на тях. Тия, тъмните сили, те имат друга философия. Те искат да заробят човечеството, да го спрат, искат да го повърнат, за да могат да се въплотяват и чрез въплотяване в хората да могат да подобрят своето положение. Те искат да повърнат човечеството в уровена, в който се намират, понеже ако не повърнат в уровена, в който се намират, не могат да се въплотят. Ако не повърнат цялото човечество към техния уровен, значи всичко да се изгуби. Христос е един от възвишените духове, слезе и даде едно упътване да обърне цялото кормило на човешката еволюция на хората, да даде светлина да вървят напред, да не би да се повърнат назад, да им покаже, че пътят на човеческото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, не в тъмнината.
Та казвам: Трябва да вярвате в този свят. Може да бъдете заобиколени от тия същества, от тия светли същества на Любовта. Пред тях никога не трябва да лъжете. Щом дойде в съзнанието мисълта за света на светлината, всяка лъжа трябва да бъде съвършено чиста и никаква лъжлива мисъл да нямате. Може да дойдат отвън лъжливи мисли, вие не сте отговорни за тях. Но в душата да няма помен да напакостите някому. Ще кажете: Да бъде Волята Божия. Ще чакате търпеливо, няма да се безпокоите. Ако се безпокоите, да бъде съвършено външно. Ако се безпокоите, работите няма да се поправят.
Та казвам: Положете сега. Ха да не ви казвам положете, вярвайте в светлината, вярвайте в светлите духове, вярвайте в Любовта, вярвайте в Бога, вярвайте в тъмнината, вярвайте и в тъмните духове. Това трябва да го знаете. Те са добри служители. Най-после вярвайте в човешкия свят, вярвайте в хората. Бог е главата, ангелите са ръцете, черните духове са червата и стомахът, хората това са краката на битието. Това е цялото битие, това е целият живот.
Вас ви нарекох приятели - 1935-1936
1939 година
16 април
Благодарение, че има един възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал. Този свят е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени. Този свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят. Този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги застави да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива. Ако е въпрос за крайни мерки, като стане нужда, той може да ги приспи, но като ги приспи, трябва да започнат отново. С това нищо не се постига.
Събиране и раздаване, заробване и освобождаване
Любовта дава живот (1938–1939)
1940 година
19 юни
Сега вие вярвате, че тук има същества от оня свят. На кое място са? Вътре са те, не са отвън. Вие си ги представяте отвън. Ако са невежи, са отвън. Те са прозрачни, понеже телата им са етерни. Слънчевата светлина не може да се пречупва в етерните тела. И затова остават невидими. Материята, която имат, е с коефициент единица.
1941 година
12 октомври
Всякога, когато човек направи едно добро, той поканя целия невидим свят на угощение. Защото невидимият свят е крайно чувствителен към всяка добра постъпка, към всяко добро чувство. Една добра мисъл, едно добро чувство, приличат на хубав цвят, цъфнал с най-хубавата краска. Една мисъл прилича на узрял плод в невидимия свят. Следователно, нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки, това са плодове на райските дървета. Всеки от вас ще намери своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Като идете в оня свят, увиснали са върху райските дървета.
1942 година
8 ноември
Казвате: „Това е дете.“ Значи то слиза от невидимия свят, да работи. Възрастният човек е на полето, работи, а старият човек се качва нагоре. Той не може да ходи, разбира се, стръмно е нагоре. Детето слиза, търкаля се надолу. Старият се качва нагоре, обръща се назад, надолу гледа.
В сегашната война целият невидим свят е зает. Цялото Небе мисли. Небето е, което ръководи съдбините на човечеството, какъв начин да избере. То иска да избере най-добрия начин, по който може да се прекрати войната, но да направи тази война да излезе за добро. Да изкарва Любов от тази война и да не искат хората за такива малки работи да се бият и следователно, близо е вече до едно разрешение. Щом решат, и войната ще престане.
20 декември
Мислим за оня свят, как живеят светиите. Той като човек е живял дълго време, придобил е нещо, минал е през страдания, изпитания. Ние искаме без никакви изпитания, без никакво учение, току изведнъж да влезем в оня свят. Хубаво е изпитанието. Някой иска да бъде ангел. Един ангел е минал през съвсем друга култура. Те са минали през огън, такъв огън, какъвто хората не са [и] сънували. Те са имали такива спорове между себе си, че някои от тях са паднали, някои са станали. Каква борба са имали, че целият свят е пострадал от тях. И ние страдаме от това. Като са паднали, ангелите са засегнали и нас, че и нас са ни повлекли със себе си заедно. Сега невидимият свят иска хората да не падат, защото ако падат, ще повлекат и другите, по-долу от тях. Та падението да няма укор.
„Търсете първо Царството Божие и неговата правда“. Царството Божие е един организиран свят на душите. Царството Божие е един свят на организираните духове, които са напреднали и имат всичкото знание и всичката Любов да помагат. Напредналите души, напредналите духове, които помагат за въздигането на съвременното човечество, те са в Царството Божие. В тази война, която става в Европа, те са започнали да работят върху всичките европейски народи. За в бъдеще очакваме да имаме една светла култура.
1943 година
14 февруари
Бог не ни държи отговорни за онова, което сме направили. Той иска да изведем една хубава поука, да проявим Любовта. Във всяка погрешка имаме условие да проявим по-голяма Любов, отколкото без погрешка. Погрешките, които правим, да станем герои – да ги поправим с Любовта, че и невидимият свят да се радва. Христос казва, че за всеки грешник, който се кае, който поправя погрешките си, става голяма радост в ангелския свят горе. Не за праведник, но за грешник, който се оправя, става радост. Да се радваме. Имаме условия да станем видни. Според мен всеки един, който изправя живота си, е виден вече. Всички мислят заради него.
„Иди и се умий.“ Аз казвам: Идете сега и се умийте във водата на Любовта. Вярвайте в Любовта
Животът в нас от Бога иде, светлината от Бога иде, всичките блага, които чувствуваме, добрите мисли, добрите желания, добрите постъпки, всичкото иде от невидимия свят, или от разумния свят.
2 май
Следователно злото ограничава свободните хора, а доброто поддържа тяхната свобода. Казвате: „Каква е разликата?“ Злото в края на краищата ще се спре и като се спре, ти ще умреш. Който служи на злото, непременно ще умре. Който служи на доброто, движи се към доброто. Има зло движение – отиваш да направиш пакост, твоята мисъл, твоето чувство е да направиш зло. Отиваш да направиш малка услуга – ти правиш тази услуга на себе си. При това ти не си сам. На твоята страна са всичките ангели, всичките възвишени същества са на твоята страна. Туй, което правиш, е в съгласие с Божията воля. Какво по-хубаво нещо, ако всички се движеха така. Може да не е знайно онова, което аз правя, може да не е знайно и онова, което вие правите, но то е знайно в един невидим свят, или в разумния свят. Онези, които виждат, одобряват вашите постъпки, имате тяхното благословение, имате Божието благословение.
14 ноември
Човек е дошъл на земята и мисли, че може да живее, както желае. Блъскане има днес. Темпото на живота е бързо. Нещастията на хората се дължат на факта, че всеки живее, както иска. С тоя въпрос се занимават и невидимите същества. Те искат да знаят, какви резултати има оня, който живее по свое лично разбиране.