Разлика между версии на „Три необходими неща“

Версия от 07:29, 7 август 2011

Утринни слова - Шеста година (1936-1937)

Той създава, том 1

Ликвидиране и прилагане

Ще прочета 12-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 25-ти стих.

Когато майката отиде в града, децата я очакват с нетърпение. – Защо? – Очакват да им донесе нещо. Какво ще им донесе, не знаят. Важно е, че ще им донесе нещо. Майката знае какво ще донесе на децата, тя си е определила, но за децата е тайна. И на вас, като на децата, казвам; Пазете се от желанието да знаете всичко и от еднообразието в живота. Пророкът казва, че и Бог не иска да знае всичко. Наистина, има пророци, които казват за Господа неща, за които на ум не Му е дохождало. Те говорят от името на Бога неща, за които Бог никога не е мислил. Да знаеш всичко, това значи да имаш отношение към истината. Само истината дава знания. Лъжата не дава никакво знание. Казваме „лъжа“, „лижа“. Може да лижеш мед, може да лижеш мляко. Всеки обича меда и млякото. И котката обича мляко. Ако не е гладна, тя не поглежда хляба, но млякото на всяко време ще го оближе. Дето го намери, тя ще се справи с него. Какви трябва да бъдат хората днес? – Такива, каквито са. Утре ще бъдат други. Като посеете ябълкова семка, от нея ще излезе пак ябълка. Важно е да бъде доброкачествена. От сливата излиза слива, от черешата – череша. Сливата казва: „Аз няма да бъда вечно слива“. – Вечно няма да бъдеш слива, но и човек не можеш изведнъж да станеш. И човекът иска да стане ангел, но изведнъж не може да стане. В далечното бъдеще ще стане нещо повече от ангел, но време се иска за това. В бъдеще ще станеш херувим, серафим, ще минеш през всички степени на ангелската йерархия. Днес, обаче, не можеш да се докоснеш до един серафим или херувим – ще изгориш, ще се превърнеш на пепел.

Серафимите и херувимите са огън, който изгаря всичко. Ако станеш преждевременно херувим или серафим, ще направиш хората нещастни: нито ти можеш да се приближиш до тях, нито те до тебе. Като говорим за изгаряне, ние внасяме нещо отрицателно в умовете на хората, но това зависи и от тяхното тълкуване. Тълкувайте нещата правилно. Има опасност от криво тълкуване при четенето на свещените книги. Който тълкува, мисли, че внася нещо ново, а всъщност той повтаря старото. Така постъпват всички сегашни хора. Те казват: „Да се обичаме, да бъдем добри, да почитаме баща си и майка си!“ Това са изтъркани думи, повтаряне на старото. Днес, каквото и да кажеш на човека, не му се слуша, той иска да чуе нещо ново. Всеки се интересува от истината. Казвам на един млад момък: Иди на планината, да видиш колко хубава колибка има там. Около нея е разположена една кошара с овце, които дават мляко. От млякото правят масло и сирене. Едно немирно дете наклало около колибката огън и я запалило. Момъкът слуша и се ужасява. Продължавам: Една добра и красива мома видяла това и бързо се затичала с менците си, пълни с вода, и изгасила огъня. Така тя спасила колибката от пожара. Момъкът се заинтересувал още повече; той иска да знае коя е тая умна и добра мома. Интересува се той от думите ми, защото не са проникнати от истината. Днес, каквото и да се говори на хората, те се отегчават. Всеки иска да чуе нещо ново, което никога не е чувал. Религиозният иска да му се каже нещо върху религията. Думата „религия“ не е много съдържателна. Като се разболее, човек става религиозен. Религията подразбира нещо външно, без вътрешно съдържание. Ще кажете, че не е добре да се говори така за религията. Това се отнася за религията като външна форма, а не за религиозното чувство на човека. Каква религия е тая, която вярва в парите? Днес вярваш, че някой ще ти плати добре; на другия ден, като не ти плати, не вярваш. Сега, за вас е важно това, което всеки ден възприемате от разумния свят като блага, които трябва да използвате. Кога може човек да използва разумно тия блага? – Като стане съзнателен. В първо време той е малко дете, в люлка. То прави постоянно погрешки, за които никой не го съди. Щом порасне, не му позволяват да греши. Всяка грешка се наказва. От четири до седем години то ходи на забавачница. След това го записват ученик в първо отделение. Като свърши четирите отделения, то постъпва в прогимназия, после в гимназия, в университет, докато свърши образованието си. Съзнателен ли е този човек? – Отчасти. Той влиза в живота, оженва се и изучава специфичен университет. Раждат му се деца, които също растат, учат се, женят се. Като се занимавате с училището, с децата и с внучетата, не усещате как минават годините и като станете на 100–120 години, чудите се, че като сте живели толкова много, нищо не сте направили. Един ден ще похлопат на вратата и ще ви поканят за оня свят. Там ще прегледат какво сте свършили на земята и ще ви дадат нова служба. Старият ще каже: „Отивам вече на другия свят, предавам службата си“. Какво виждаме днес? Всички хора уреждат работите си на земята, но все неуредени остават. Някои от вас не са свършили университет; други не са свършили гимназия; трети не са свършили прогимназия. Мнозина са свършили университет, но не са отгледали децата си. Други не са ги оженили. В края на краищата всички се критикуват, че тоя или оня не живеят добре. Не е лесна работа да разбереш кой как живее. Как ще познаеш кой човек е певец? По пеенето ли? Но за да пее, той трябва да се предразположи. Ако не го предразположите, не може да пее. Ако му платите добре, ще пее. Значи чрез парите вие изразявате любовта си. Певците и музикантите се нуждаят от любов, те искат да бъдат обичани.

Един американец-милионер чул, че един виден европейски цигулар ще даде концерт. Милионерът искал да посети тоя концерт, но закъснял. Понеже имал силно желание да чуе цигуларя, той отишъл в хотела, където цигуларят се установил, почукал на вратата му и помолил да го приеме. – „Какво обичате?“ – „Исках да ви чуя, но не можах. Моля ви да ми посвирите.“ – „Не мога, уморен съм, ще си лягам.“ – „Ще ви дам хиляда долара.“ – „Не съм съгласен.“ – „Ще ви дам още 500 долара.“ – „Добре, ще ви посвиря малко.“ След като благодарил на цигуларя, американецът казал: „Ще ви дам още една сума, да ми услужите с цигулката си, аз да ви посвиря, да проверите докъде съм стигнал“. Днес много хора са в положението на цигуларя, който свирил на американеца за 1500 долара. Щом му плащат, нека свири. Интересно е положението на американеца, който искал да провери догде е стигнал в музиката. Той държал в тайна желанието си, да се провери в музикално отношение, за което бил готов да жертва и време, и средства. Значи всяко нещо, което е в процес на развитие, трябва да остане в тайна. Щом узрее, то става явно. – „Да изнесем всичко пред света.“ – Не, докато плодът не узрее, не трябва да излиза на пазара. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да стоят на дървото, докато узреят. Ако са още зелени, не водѝ малки деца при дърветата, да не се изкушават. Макар и зелени, децата преждевременно късат плодовете и ги развалят. Не изкушавайте нито себе си, нито децата. Има неща, които могат да изкусят и младите, и старите. Пазете се от тия неща. Ако попаднете в тая област, където има диаманти, все ще се яви у вас желание да си вземете поне един диамант за спомен. Обаче забранено е да взимате диаманти. На това място са поставени хора, които следят, да не се взимат диаманти.

Сегашните хора се намират пред една опасност, а именно: живеят с миналото. Те казват: „Какви бяхме едно време! Какво беше по-рано!“ – Може да е било по-добре, но може да е било и по-лошо. Има две мнения по тоя въпрос. Един стар, 85-годишен дядо, малко тщеславен, като вървял по една ливада, видял един голям трап. Спрял се пред него и като мислел, че има хора наблизо, казал си: „Едно време прескачах и по-големи трапове. Ще се засиля да прескоча и тоя трап“. Засилил се и паднал в трапа. Пак си казал: „Така ли беше едно време?“ Като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като видял, че никой не го вижда, казал: „Каквото беше едно време, това е и днес“.

Преди няколко дена един наш брат, на възраст 45–50 години, иска да вдигне на гърба си един чувал, тежък около сто килограма. Като го видял, казал му: „Добре е да викнеш двама млади братя да ти помогнат“. – „Няма нужда, аз сам ще си го вдигна и пренеса.“ Той се засили, вдигна чувала на гърба си. В първия момент се залюля, но после се закрепи и занесе чувала на определеното място. Казвам: Макар и възрастен, тоя брат може да свърши такава работа, каквато и млади не могат да свършат. Той е силен, може да носи товар от 80–100 килограма. Всеки човек ще бъде поставен на такива изпитания, чрез които да изпитат силата му. Виждам братя и сестри, които обичат да проповядват. Те казват: „Това трябва да се направи, онова да се направи“, но като дойде до тях, те да направят нещо, крият се. Виждам един брат, физически слаб, надигнал един чувал с тежест 30–40 килограма, едва го носи, сълзи му текат от очите. Те го гледат, но никой не му помага. Казвам: Тоя брат е слаб, защото губи разположението си от малките изпитания. Той носи чувала и плаче. Аз се интересувам от плача на хората. Малцина плачат, както трябва. Като видя, че някой плаче, казвам: Приятелю, не знаеш да пееш. Плачът е музика. Някой плаче меко, приятно е да го слушаш. Друг плаче задъхано, хълцане се чува. В чувствата му се събужда известно противоречие, в него се смесват чувства на обида и тщеславие. Той е обиден, как след като се моли толкова много, Бог не му обръща внимание, хората и приятелите му не го оценяват, жена му и децата му – също. Казва: „Станах за посмешище на хората и на близките си“. Чувствата и мислите му се объркали и той плаче. Аз го наблюдавам и изучавам неговата музикалност. Музикалността на човека се познава освен по плача, още и по начина, по който хлопа на вратата. Ако някой хлопа силно, това показва, че той е сприхав, не е музикален. Аз го наричам „султан чорбаджия“. Преди да хлопа, някой стои известно време пред вратата и мисли колко пъти да тропне. Той съобразява нещо. Някой тропне един път. Казвам: Няма да отворя. Ако хлопне два пъти, мога да отворя, мога и да не отворя. Тропне ли три пъти, ще му отворя. Тройката е положително число. Четворката е число без всякакво съмнение. Изобщо, като тропате на вратата, аз броя по колко пъти се хлопа и правя своите научни изследвания. Мнозина хлопат по един път, но аз не им отварям. После ме питат защо не съм им отворил. Според мене тия хора са крайно пестеливи, не изразходват енергията си. Те искат с едно хлопане да им се отвори вратата и да разберат много неща. И духовете хлопат. По хлопането им се разбира кой какъв е. Когато зададете един въпрос на някой дух, и той хлопне само веднъж, това показва, че от работата, която ви интересува, нищо няма да излезе. Ако хлопне два пъти, това показва, че или ще излезе нещо от работата, или нищо няма да излезе – зависи от условията. Казвам: Всяко нещо, към което се стремите, трябва да има определена цел. Седя един ден между младите братя и сестри и им обръщам внимание на малките величини. Например, много от тях са свършили университет, но като ги питам на колко е равно a+b, те дават различни отговори. Един от тях казва, че a+b=a+b. Друг казва, че a+b=c. Трети казва, че a+b=ab. Защо a+b=ab, той отговаря: Ако a=2, b=2, то 2+2=2х2. Това равенство е вярно само за числото 2, но не и за другите числа. Например 5+5 не е равно на 5х5. Лесно се казва, че знаете да събирате, да изваждате, да умножавате и да делите, но важно е да прилагате тия действия при всички свои несгоди, да се справяте с тях. Има болести, които се лекуват с изваждане, други – с умножаване или деление. Всеки трябва да знае кое действие да приложи при дадена болест. Ако знаеш, добре; ако не знаеш, ще носиш болестта дълго време със себе си. Знанието е потребно, да освободи човека от всички мъчнотии и препятствия. Без знание нищо не се постига.

В Писанието е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Без вяра молитвата не се приема. Иначе не може да се обясни защо Бог отговаря на някои молитви, а на други не отговаря. Всеки, който върши Божията воля, получава отговор на молитвата си. Затова е казано: „Преди да поискаш нещо от Господа, ще получиш отговор на молитвата си“. Някой отправя много молитви към Господа, но не получава отговор. – Защо? – Молитвата му не е силна. Тя е лишена от вяра. В Стария Завет има пример, където 400 пророци се молеха на Ваала, но не получиха никакъв отговор. След това пророк Илия се обърна към Господа с молба, да му се изяви, и след малко получи отговор на молитвата си: огън слезе от небето и изгори жертвата, която беше поставил на жертвеника. От голяма ревност към Бога Илия изби всички пророци. Какво щяхте да направите вие, ако бяхте на мястото на пророк Илия? Лъжливите пророци и днес пълнят главите на хората. Ако искате да се освободите от тях, ще вземете гребен, както чистите паразитите от главата си, и ще ги извадите навън, да ги избиете.

Изкуство е да се справиш с паразитите. Един американец намерил начин да възпитава бълхите. Той събрал около 40–50 хиляди бълхи, сложил ги под един стъклен капак и започнал да ги командва. Разделил ги на взводове, на дружини, на полкове, на дивизии и започнал да ги учи да маршируват. Това постижение се разчуло из цяла Америка, откъдето започнали да се стичат хора да го видят с очите си. Всички искали да видят военната тактика на бълхите. Един религиозен човек, редактор на вестник, пожелал да разбере как тоя американец могъл да накара бълхите да маршируват по заповед. Американецът му отговорил: „Единствената мъчнотия, която срещнах в своя опит, беше да отвикна бълхите да скачат. След това всичко вървеше добре“. – „Чудно нещо – казал редакторът, – толкова време се мъча да накарам хората да вървят в правия път, а ти можа да научиш бълхите да маршируват!“

Питам: Вие правили ли сте такъв опит? Нито вие сте правили, нито аз. Обаче правили ли сте опит да възпитавате своите неестествени мисли и желания? Ако не сте правили, ваша задача е да направите тоя опит. Ако и това не постигнете, къде е вашата сила? Много от вашите движения се дължат на тия неестествени мисли и желания. Те не са красиви и вместо добро причиняват ред нещастия. На неестествените мисли се дължат и някои отрицателни думи, с които човек си служи. Магична сила се крие в отрицателните думи. Често лошите резултати на вашите действия се дължат на такива думи. Казваш: „Какво лошо има в това, че съм казал една отрицателна дума?“ И в написване на името ви няма нищо лошо, но някога то може да се използва за нещо лошо. Ако над подписа ви пише, че дължите голяма сума, трябва да плащате. Какво ще правите тогава? Може ли да откажете, че подписът е ваш? Ето защо, царският подпис се пази строго. С него могат да стават такива злоупотреби, за които той да плати с живота си.

Да се върнем към Лазара, когото Христос възкреси. Къде отиде Лазар след излизането си от гроба? Той се върна в своя дом, където беше и Христос, да слуша Божието Слово. Когато влезе в Божествения свят, човек разбира колко работа предстои на младите и на старите. На ум не му е дохождало това, което Бог дава на човека. Ако не проникне в тоя свят, той живее като обикновен човек и казва: „Прекарах и днешния ден“. Прекара и тоя ден, но не можа да използваш благото, което Бог изпраща всеки ден. И тоя ден мина неизползван.

Един ден, като разглеждам писмата си, намирам едно още неотворено. Отворих го и видях, че е писано преди шест месеца. Един млад човек ме моли да помогна на неговата възлюбена, която заболяла тежко. В това време тя или е оздравяла, или е заминала за другия свят. Навярно той останал недоволен, че не съм му отговорил. Как е попаднало това писмо между отворените? Някой го бутнал, като си мислел, че Учителят знае всичко. Така не се постъпва. Същия ден намерих още неотворено писмо, изпратено преди три месеца. Как мислите, аз ли съм го забутал, или някой друг? Всеки от вас има такива случаи в живота си, да получава писма, които остават неразрязани и непрочетени. Много писма ви е изпратил Бог, но като сте мислили за други неща, сложили сте писмата настрана и сте ги забравили.

Днес ние сме на края на една епоха, където всичко старо изгаря. Всички стари възгледи се топят и заместват с нови. Иде новото в света. Снегът вече се топи и от земята изникват нови, хубави цветя. Сега вие страдате, но страданията са признак на нещо добро. Те показват, че нов живот се показва изпод земята. Малките цветенца подават главичките си от земята, а вие страдате за тях, страхувате се от неблагоприятните условия, при които растат, и казвате: „Животът няма смисъл“. Днес се готвят условията за новия живот. Следователно не може да се говори още за намиране смисъла на живота. Ще дойде ден, когато ще постигнете всичко, каквото желаете. Някой иска да бъде като светията. Знаеш ли какво представя той? Светията е човек, който гори, без да изгаря. Той е човек, който никога не обеднява; учен, който никога не губи знанието си; умен, които никога не оглупява; той носи болестите на гърба си, без да боледува; където и да отиде, никога не се цапа. Светията се движи бързо, като светлината; мисълта му е като светкавицата, затова нищо не го засяга, нищо не го съблазнява. Сегашните хора се съблазняват от малки неща. Ако някой види, че съседът му яде кокошка, пуйка, прасе, той се съблазнява и казва: „Нали съм беден, не мога да ям нито кокошка, нито прасенце“. Той не подозира колко нечисто е месото на прасето. То е най-нечистото животно. Човек мисли, че с изхвърляне червата на прасето всякаква нечистотия се премахва. Не е така. Нечистотията е в клетките на прасето, изобщо на свинското месо. Растителната храна е по-чиста от месната. Най-чиста храна е житото, или на евангелски казано: „хляб наш небесен“. Като излязоха от Египет, евреите бяха принудени да ядат растителна храна. Те станаха вегетарианци по необходимост, но вдигаха бунт против Моисея, искаха месна храна. Те казваха: „Дотегна ни вече манната“.

Това, което говоря днес, се отнася до учениците. Искате ли да бъдете ученици? Евреите бяха ученици на Моисея. Дълго време ги учи той, но въпреки това понякога те се бунтуваха против него, не бяха доволни от живота си. Той казваше: „Тия ученици ще ме убият с камъни“. Те бяха възрастни и страдаха от мисълта, че много знаят. Понякога те не вярваха и на своя пророк – Мойсея, и роптаеха против него.

Как познавате кои неща са верни и кои – неверни? Ако обонянието ви е силно развито, лесно ще различавате цветята. По миризмата им ще познаете кое цвете е карамфил и кое – роза. Като дадете на близките ви да ги помиришат, и те ще се съгласят с вас, че едното е роза, а другото – карамфил. Който няма силно обоняние, не може да се съгласи с вас. Сега, като ви говоря и ме разбирате, това показва, че обонянието ви е силно развито. Следователно, който и да ви говори – ученик или учител, проверявайте дали верни неща се говорят, или неверни. Без проверка нищо не приемайте. Всяка дума трябва да се проверява. От това зависи бъдещето на човека. Хиляди години ще работи човек върху своята бъдеща сграда. Щастието на човека се крие в днешния ден. Казвате, че щастието е в Любовта. Вие говорите за Любовта, но опитвали ли сте докъде е стигнала вашата Любов? Не казвам, че нямате Любов, но трябва да сте я опитали. Казвате, че Бог е Любов. Имате ли представа за Неговата Любов? Знаете ли, че Бог, като Любов, не търпи абсолютно никаква лъжа? Той мълчи, но не оправдава лъжата. С когото и да говорите – никаква лъжа! Който иска да се развива, не трябва да допуща никаква лъжа в съзнанието си. То трябва да бъде будно и абсолютно чисто. Ще кажеш, че ти се налага да излъжеш. – Никакво оправдание! Ще живееш без лъжа. Само така ще растеш и ще се развиваш правилно. Ако си сгрешил, не се оправдавай. Веднага изправи погрешката си. Не можеш да бъдеш благоугоден на Бога, ако допуснеш най-малката лъжа в себе си.

Кои са основните мисли на днешната беседа? Днес ви прочетох 25 стиха от 12-та глава от Евангелието на Йоана. Тук се говори за Юда Искариотски, който имал практичен ум. Мария взе един литър чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови. Тогаз Юда Искариотски, който щеше да го предаде, казва: „Защо не се продаде това миро за триста динарии и да се дадат на сиромасите?“ Тогаз Исус рече: „Недейте я ! За деня на погребението ми го е задържала. Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате“. (3–8-ми стих.) Тук Юда и Христос са на две различни мнения. Юда казва, че Мария е направила грешка, като употребила маслото за нозете на Исуса. Христос казва, че тя е направила добре, защото Той няма да бъде всякога между тях. Христос казва: „Който иска да запази живота си на земята, той ще го изгуби. Който се отрече от своя живот и ме последва, той ще придобие вечния живот“.

Много ангели са идвали и до днес идват в домовете ви, но като не ги познавате, казвате: „Дотегнаха ни тия бедни просяци и страдащи“. Ангелът не е обикновен просяк, нито обикновен страдащ. Той е дух от високо произхождение, слязъл на земята да ви изпита. Като влезе в дома на човека, той го следи как постъпва с хората. Ти седиш на стола си и като влезе някой беден в стаята ти, погледнеш отвисоко към него, посочваш му стол да седне и го питаш какво иска. Ако дойде при тебе някой министър, веднага ставаш прав, предлагаш му стол да седне и през всичкото време се разговаряш учтиво с него. Значи на богатия и на силния ти ставаш прав и му правиш път да мине, а на бедния и на слабия не обръщаш внимание. Той не е големец, не е силен човек, нямаш интерес от него. Тоя беден и прост човек е дегизиран ангел, който иде да те изпита. Като се върне на небето, той ще даде рапорт за тебе, за твоето поведение, въз основа на което ще те уволнят. И най-бедният да дойде в дома ти, предложи му стол да седне. Бъди еднакво разположен и пред бедния, и пред богатия. Сложи госта си от дясната си страна. След това го запитай откъде иде, как е пътувал. Какво представляват сегашните хора? Всеки ден искат от Господа блага и като получат, задържат ги само за себе си. Бог изпраща един беден човек при тебе да те изпита, да види имаш ли любов и милосърдие. Някои просяци носят по две празни торби: едната за него, а другата за близките му. Като напълни едната, той започва да пълни и другата. Ако пълни първо лявата, той те изпитва, не постъпва добре. Същевременно той иска да знае коя торба ти пълниш първа: лявата или дясната. Който пълни първо лявата торба, той се интересува повече от чуждите работи, а по-малко от своите. Той обръща внимание повече на човешките работи, а по-малко на Божествените. Той иска да знае какво говорят хората за него, а не какво Бог мисли за него. Оня, който живее повече в човешкия порядък, не предава точно нещата. Вие ще кажете нещо, което не е в съгласие с истината. Мнозина се опитват да ме лъжат, но аз зная, че това, което казват, не е съгласно с истината – астрологически не е вярно. Всички неща са строго определени. Определено е кой ден и час ще се роди един обикновен човек или един министър. Казваш, че си роден в седем часа сутринта. – Не е вярно. По чертите на лицето ти се чете, че си роден в четири часа след обяд. За всеки човек е определен месецът, денят и часът на раждането му. Също така е определено кога ще се роди една наша мисъл или едно наше чувство. Пазете се от мисли и чувства, които не са родени на своето време. При това, като се разговаряш с някого, запитай се говориш ли истината, или не.

Сега, като ви говоря, аз имам предвид същото правило и за себе си: да говоря само истината; да предавам фактите така, както са – нито да увеличавам, нито да намалявам; да си служа с отбрани думи – нито една обидна дума. Какво печеля, ако кажа, че вие сте прости, не ме разбирате? При това никого да не съдя. Като виждам погрешките им, казвам: И аз да съм на тяхно място, ще постъпя като тях. Ако постъпвам с едного по един начин, с друг – по друг начин, аз пакостя на себе си. Не е право да постъпваш добре само с оня, когото обичаш. Друг е въпросът, ако не мога да услужа на човека. Аз съм искрен с него и казвам: „В тоя момент не мога да ти услужа“. – Защо? – Много естествено, нямам ябълки на дървото. Много ябълки имах, но децата ги изядоха. Сега нямам нищо на дървото си. Ще почакаш няколко месеца, да роди отново. Тогава ще ти дам, колкото искаш. На заем не мога да взема. Трябва да ти дам само от моите ябълки. Както виждаш, има неща, които в даден момент не мога да направя. Има неща, които всякога мога да направя. Това, което казвам за себе си, се отнася и за другите. Не изисквам от хората това, което те не могат да ми дадат.

Вие искате да се развивате добре, да работите върху себе си. – Щом е така, прилагайте правилата, които ви давам. Казвате, че се разговаряте с Бога. Ако това е вярно, вие трябва да знаете една от Неговите отличителни черти и да я прилагате в живота си. Тя е следната: Бог обръща внимание на малките неща. Той никога не пренебрегва малките животни, цветенца и камъчета. Той се отнася еднакво и с малките, и с големите същества. Христос казва: „Отец ми никого не съди“. – Защо? – Защото знае условията, при които всяко същество живее. Някои се страхуват от Господа, защото гледат на Него като на човек. Велик е Бог в своите прояви! Той се отнася снизходително към всички същества, но щом разбере, че някой човек обича да лъже, Той изменя отношенията си към него. Затова казвам: Изключете лъжата от живота си. Не се позволява никаква лъжа, нито пред Бога, нито пред себе си, нито пред своя ближен. Живот без лъжа – това се иска от всеки човек. Мъчно се изправят погрешките на лъжата. Само чистият живот е в състояние да организира вътрешното естество на човека. Следователно, като дойда до човека, аз не се интересувам, дали той говори истината, или не. За мене е важно аз да говоря абсолютната истина. Ако направя една погрешка, ще я изправя. Не казвай на хората, че си сгрешил, но изправи погрешката си. Само така хората могат да обичат. Все трябва някой да ви обича! Любовта внася подтик в човека. Тъй щото, даже и грешният човек, който има подтик към доброто, може да бъде обичан. Той страда, мъчи се, търси начин да изправи погрешките си. Друг някой греши, но не признава погрешките си. Той се мисли за праведен, добродетелен човек, както фарисеят мисли за себе си. Учителят обича оня ученик, който признава погрешките си, изправя ги и се учи от тях. Ученик, който си въобразява, че е придобил големи знания, сам се спъва. Сега, нека всеки от вас си зададе въпрос, докъде е стигнал: в забавачницата, в отделенията, в прогимназията, в гимназията, в университета или на специализация. Като си отговорите, започнете да се самовъзпитавате. Вие бързате да заемете висока служба, т.е. да се ожените. Да стане човек баща или майка, да възпитава децата си, това значи да прекара най-малко 30 години в житейския университет. Какво получават родителите от синовете и дъщерите си? След техните грижи те казват на родителите си, че са прости, невежи хора. Преди години срещнах един млад човек, въздържател. Попитах го как е станал въздържател. Той каза, че баща му, голям пияница, е станал причина за това. Като гледал как баща му пие и бие жена си, той се отвратил от пиянството и решил никога в живота си да не пие. По тоя начин той искал да изправи погрешката на баща си. След няколко години синът се ожени и живееше добре с жена си. Когато виждал, че ще се разгневи, веднага си казвал: „Трябва ли и аз да постъпвам като баща си? Трябва ли да се карам и бия с жена си?“ Така той се въздържал и живял добре с жена си.

И тъй, не си позволявайте три неща: да измъчвате ума, сърцето и душата си. Служете на Бога с любов и с радост! Това е новото, което днешният ден носи.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 21 февруари 1937 г., София, Изгрев.

Книги:

Ликвидация със стария живот и приложение на новия Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003) 35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Ликвидиране и прилагане Той създава (София, 1998) 15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00