Разлика между версии на „Благоприятният час“

Версия от 15:30, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Благоприятният час

В к р е н ъ, истинен ъ, чистъ и благъ всякога бжди! Размишление. Да допуснемъ, че ви е дадена задача, да направите сравнение между две личности: лич- ностьта А — младежъ на 20 години и лично- стьта В — на 22 години. Първиятъ — А е ро- денъ въ 1906 г. на 22 мартъ, ср-Ъда, 6 ч. с. Вториятъ — В е роденъ въ 1904 година, на 22 декемврий, петъкъ, 12 ч. по пол}нощь. Има ли допирни точки между тЬзи две лица, за да бждатъ приятели? — Отъ астрологиче- ско гледище, въ хороскопа на първия слън¬цето минава въ знака на овена и е изгряло вече. Понеже вториятъ е роденъ презъ декем¬врий, вср'Ьдъ полуношь, на зимното слънце- стоение. той спада въ знака на козирога. Въ момента на раждането на В изгрева знакттъ на везни, а слънцето е минавало въ надиръ, въ четвъртия домъ, долу. АсцендентнигЬ знакове на тия двама души сж противоположни, а слънцето въ хороскопа на единия и на дру¬гия се намира въ квадратура. Квадратурата е аспектъ, който показва, че дветЯ планети се намиратъ на х/4 отъ кржга. Като съберете циф¬рите на годинитЯ на раждането на първия и

141> на втория, ще получите: 1906 — 1+9+0+6= =16=1+6=7;1904=1+9+0+4=14=1+4^5. Числото 16 означава изхвърляне на злото отъ висшитЯ свЯтове. То е число на голЯми про¬тиворечия. То означава още събаряне кулитЯ на дявола. Щомъ кулитЯ на дявола се съборятъ, явява се числото седемь — Божественъ прин- ципъ. Преди да се е справилъ съ злото въ себе си, човЯкъ живЯе въ числото 16. Ако е търговецъ. той се кара съ длъжницитЯ си, дава ги подъ сждъ, взима голЯми лихви отъ тЯхъ, докато единъ день фалира. Като се види въ положението на последенъ сиромахъ, той иска да се самоубие, да тури край на живота си. Най-после той се смирява, започва да търси Бога и казва : Да бжде волята Божия! Числото 15 е число, при което силата на злото е най- I олЯма. Дойде ли до числото 16, силата му чувствително намалява. Сумата отъ дифритъ на числото 15 е 6, което е число на илюзии. Като ученици на окултна школа, вие трЯбва да изучавате астрология, да я прила¬гате въ живота си. Като знаете влиянията на планетитЯ върху земята, върху всЯки човЯкъ, вие ще можете да опредЯлите, какви резул¬тати ше имате при започване на известна ра¬бота, или нЯкакво предприятие. Отъ гледище на астрологията, запримЯръ, не е безразлично, кога започва човЯкъ да учи музика. За да ус- пЯва въ музиката, човЯкъ трЯбва да започне да я изучава въ най-благоприятната година, дай-благоприятния месецъ, день и часъ. Това

142> се отнася не само до музиката, но до всички чов-Ьшки предприятия. Не се ли съобразява съ тия н-Ьща, чов-Ькъ всЬкога губи. Когато не иска да учи и да мисли, чов-Ькъ казва, че всич¬ки дни сж Божии и не е важно, кой день каква работа ще започне. Обаче, като види, че при. всички усилия, които прави, работит-Ь му не се нареждатъ, той започва да мисли, да търси причината на неусп-Ьхит-Ь си вънъ отъ себе си. Като четете Библията, вие казвате, че Богъ създаде свъта въ шесть деня, и въ сед¬мия день си почина. Кото четете, какъ е съз- деденъ св-Ьтътъ, вие не се спирате, да видите, дали тия шесть дни иматъ н-Ькакво отношение къмъ вашия животъ. Казано е въ Битието: „И разлжчи Богъ виделината отъ тъмнината. И на¬рече Богъ виделината „день", и тъмнината — „нощь". Значи, въ първия день на чов-Ьшкия животъ ще се роди велика борба, докато св-Ь- тлината се отд-Ъли отъ тъмнината, докато деньтъ се отдъли отъ нощьта, докато се очъртае орбитата на неговата земя. Първиятъ чов-Ькъ е билъ създаденъ въ петъкъ. Това показва, че той се намира подъ влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. Въ бждеще, духов- ниятъ чов-Ькъ тр-Ьбва да се роди въ другъ день — въ деня на слънцето. Като знае, че планетит-Ь указватъ влияние върху целокуп¬ния животъ на земята, чов-Ькъ тр-Ьбва да има предъ видъ, какви препятствия и какви бла¬гоприятни условия ще срещне на пжтя си. Ако въ петъкъ се яви н-Ькаква идея въ ума му, той

143> требва да се вземе предъ видъ препятствията,, които ще срещне въ пжтя си. Ще кажете, че това сж суеверия. Не, това е наука, която всЯ- ки моментъ има приложение въ живота. И тъй, човекъ роденъ подъ знака овенъ е импулсивенъ, деятеленъ. Той решава нещата бързо, безъ да мисли много. Обаче, родениятъ подъ знака козирогъ обмисля добре нещата и тогава се проявява. Първиятъ бързо вади ножъ. Щом се засегне неговата личность, щомъ се разочарова отъ нещо, той веднага вади ножъ. Поради това сжществено различие въ прояви- те си, те не могатъ да бждатъ приятели. Ро- дениятъ презъ месецъ мартъ е изложенъ на големи промени и противоречия. Въ края на краищата той свършва добре, но съ н-Ьколко белези на главата. Родениятъ презъ декем- врий е уравновесенъ човекъ. Той се интересу- ва повече отъ материалните работи, отколкото • отъ духовните. Напишете следните изречения: Истината носи животъ за разумните. Любовьта носи животъ за благите. Мислете върху тези изречения десеть деня, по десеть пжти на день: сутринь три пжти, на обедъ три пжти и вечерь четри пжти. Като размишлявате съзнателно върху тия изречения, наблюдавайте, какви преживя- вания ви се създаватъ. Отбелязвайте си по- важните опитности. Щомъ престанете да ми- слите върху дадените изречения, вложете ги въ подсъзнанието и свърхсъзнанието си, тамъ

144> да работятъ. Като казвате, че свободата е само за разумнитЯ, не мислете, че вие сте дошли до разумностьта, но пожелайте въ себе си да я придобиете. Ще кажете, че човЯкъ не трЯбва да жи- вЯе съ внушение, но да бжде самостоятеленъ, независимъ. Мислите ли, че можете ла бъде¬те абсолютно независими и свободни ? Вие не подозирате даже, че всички ваши разбира¬ния. всички възгледи, които носите въ себе си, сж. придобивки на миналото, именно, чрезъ закона на внушението. Колко пжти сте си внушавали една и сжща мисъль. докато най-после тя е станала ваша плъть и кръвь. Често слушате нЯкой да повтаря думитЯ: Азъ трЯбва да бжда човЯкъ! Следъ дълго само¬внушаване той, наистина, става човЯкъ. Ка¬то е недоволенъ отъ своитЯ пос1Жпки, чо¬вЯкъ самъ си казва: ЧовЯщина трЯбва да имамъ! Като си внушава тия думи той посте¬пенно проявява човЯщината си. Истински чо-вЯкъ е онзи, който устоява на думата си. на своитЯ обещания. Обещае ли нЯщо. той не¬пременно трЯбва да го изпълни. Ако не може да го изпълни, по-добре да не обещава. Чо¬вЯкъ трЯбва да бжде точенъ, изпълнителенъ на думата си. Въ всичкитЯ си работи той трЯб¬ва да бжде като ученикъ. Ученикътъ се ха-рактеризира съ своята точность. Той влиза и излиза отъ класъ на време. ВсЯкакво закъ¬снение говори зле за него. Казвате: Не е ли свободенъ човЯкъ да се проявява, както иска ?

145 Чов-Ькъ е свободенъ само тогава, когато е самъ, а не въ общество, между много хора. Когато прави добро, чов-Ькъ е свободенъ; ко¬гато изучава н-Ьщо, чов-Ькъ сжщо е свободенъ. Чов-Ькъ жив-Ье въ св-Ьтове, които сж. крайно взискателни. Дойде ли до св-Ьта на мждрость- та, отъ чов-Ька се изисква гол-Ьма точность, последователность и разумность. Истината и любовьта сж малко по-снизходителни къмъ чов-Ька. Затова казваме, че любовьта не вижда погр-Ьшкит-Ь на хората и всичко прощава. Лю¬бовьта лрощава, но не извинява. Това значи: чов-Ькъ носи последствията и за добрия и за лошия си животъ. Следователно, искате ли да придобиете качествата на истински чов-Ькъ, вие тр-Ьбва да спазвате законит-Ь на трит-Ь велики св-Ьта — на любовьта, на мждростьта и на истината. Думата „истина" има два смисъла, които се «пред-Ълятъ отъ ударението й. Можемъ да ка¬жемъ „истина" и „истина". Ако чов-Ькъ гори, ако става пожаръ въ него» добре е да истине; чов-Ькъ тр-Ьбва да има топлина въ себе си, но не да гори. Пожарътъ тр-Ьбва да се зам-Ьсти съ бавно, непрекъснато горение, при което да се образува нормална топлина и св-Ьтлина. Който е дошълъ до нормалната топлина и св-Ьтлина на живота, той никога не истива. «Само горещит-Ь т-Ьла истиватъ. Топлината, оба¬че, може само да се прекрати, но не и да истине. Може ли да запази нормалната си топлина и св-Ьтлина, чов-Ькъ изпитва разполо¬ 10

146> жение на ума и на сърдцето си. Всички не¬гови действия сж. хармонични. За такъвъ чо¬вЯкъ казваме, че е уравновесенъ. Щомъ то¬плината на човЯка се усили, въ него става горение. Дето има горение, тамъ се раждатъ противоречия, борби, смущения. Не е лошо нЯщо борбата, но тя има смисълъ, котато се завършва съ придобивки. Като се бори, чо¬вЯкъ заяква. Като живЯе все трЯбва да се бори съ нЯкого. Ако нЯма съ кого да се бо¬ри, той трЯбва да отиде въ нЯкоя гжста го¬ра, да хване нЯкое дебело, здраво дърво и да започне да се бори съ него, не съ цель да го победи, но само за упражнение. Като се по- бори малко съ дървото, той се върша дома си доволенъ, че се е борилъ. Въ тази борба, дървото му е предало часть отъ своята енер¬гия, която го е обновила. И тъй, дойде ли до трудни положения въ живота си, човЯкъ трЯбва да потърси помошь въ природата, между дърветата, изворитЯ, ра¬стенията. ЧовЯкъ минава презъ тежки душевни състояния, въ които никой не може да му по¬могне. ВъншнитЯ хора сж слЯпи за неговитЯ преживЯявания, близкитЯ му—сжщо. Той самъ трЯбва да носи своя кръстъ. Единствена при¬родата може да му помогне. Изпадне ли въ такива състояния, човЯкъ самъ трЯбва да се лЯкува. Какво прави говедарьтъ при такива случаи? Той е самъ между говедата си. ТЯ не могатъ да го разбератъ и да му помогнатъ. Какво могатъ да на правятъ тЯ на неговия бо-

147> ленъ кракъ? Говедарьтъ ще куца день — два, докато самъ по себе си кракътъ му оздрав Ье. Който е минавалъ презъ тЯзи състояния, той може да го разбере, но не и да му помогне. Той ще му каже: Разбирамъ те, влизамъ въ положението ти, но нЯма какво да се прави. Това сж. неизбежни състояния, презъ които всЯки човЯкъ трЯбва да мине. Като живЯе на земята, човЯкъ ще се гнЯви, ще се бори. ще се ядосва. ПедагозитЯ, лЯкаритЯ препоржчватъ на човЯка да не се гнЯви. ГнЯвътъ, обаче, е неизбЯженъ. ЧовЯкъ не трЯбва да се дразни,, да се възпламенява и гори, но не може да не се гнЯви. ГнЯвътъ произвежда топлина въ чо¬вЯка. ГнЯвътъ е изразъ на неправда. Като се гнЯви, човЯкъ изказва своя протестъ ,срещу неправдата въ живота. Когато видите, че нЯ- кой юнакъ, силенъ човЯкъ налегналъ едннъ слабъ и го бие по всички правила на изуство- то, трЯбва ли да стоите безучастни? Първо ще се разгнЯвите срещу силния и ще питате, защо се е заловилъ съ този човЯкъ. Той го бие, защото бедниятъ му дължалъ сто лева. Щомъ се намЯсвате въ тази работа, вие трЯб¬ва да платите дълга на сиромаха, да го осво¬бодите отъ ударите на силния човЯкъ. Щомъ го освободите, ще му дадете добъръ урокъ, ще му кажете, че като взима пари на заемъ отъ силни хора, трЯбва, или на време да пла¬ща задълженията си, или, ако не може на време да плати дълга си, да се извини. При

148> тази постъпка пгЬвътъ и негодуванието на човека сж. нам-Ьсто. Следователно, правилна присжда е тази, която се извършва още въ момента, безъ от¬лагане. Днесъ хората се сждятъ съ месеци и години. Като заведатъ едно д-Ьло, пон-Ькога то се продължава съ години. За предпочитане е да набишъ човека, отколкото да го дадешъ подъ сждъ, да се опропастишъ отъ даване пари на адвокати, за книжа и т. н. Като ка- звамъ, че боятъ е за предпочитане, имамъ предъ видъ само този бой, който е въ състоя¬ние да опомни чов-Ька, да внесе въ ума му н-Ьщо св-Ьтло. Какво правите, когато видите, че н-Ькой бие своя ближенъ? Вие дигате рж- ката си въ въздуха и казвате: Стой, не бий този чов-Ькъ! Какво означава дигането на ржката? Да дигне човЬкъ ржката си нагоре, това означава призоваване на разумнигЬ сили на помощь. Видите ли чов-Ькъ съ спуснати надолу ржце, съ увиснала глава, ще знаете, че той е изпад- налъ въ отчаяние. Този чов-Ькъ тр-Ьбва да дигне главата и ржцет-Ь си нагоре, да се на- сърдчи. Въ ржцет-Ь на чов-Ька сж вложени редъ сили, чрезъ, които той влиза въ връзка съ сжщества отъ невидимия св-Ьтъ, които му се притичатъ на помощь. Тр-Ьбва ли чов-Ькъ за нищо и никакво да се отчайва и обезсърдча- ва? Като се отчае и реши да се отрови, вм-Ь- сто да вземе чаша съ хининъ, по-добре да взе¬ме нЬколко чаши гореща вода и да ги изпие.

149> Като изпие водата, състоянието му ще се смЬ- ни. Той самъ ще се чуди, какъ е дошълъ до положение на отчаяние. За да ви помагатъ хората, преди всичко вие сами тр-Ьбва ди си помагате. Това е истина, отъ която трЬбва да се ръководите. Думата „истина" въ български езикъ е съставена отъ шесть букви. Първата буква „И" означава начало на н-Ьщата, начало на нЬкак- ва работа. За да започне чов-Ькъ една работа, това показва, че въ ума му се е родила нЬ- каква мисъль. Буквата „С", знакъ на луната, означава промЬни. Буквата „Т" означава пре¬пятствия, мъчнотии въ живота. Следъ буквата „Т" иде пакъ буктата „И", която отваря пъть за ново начало, за нова работа. Чов-Ькъ не може да излЬзе отъ мъчнотиитЬ и препят-ствията въ живота си, докато не постави Божественото начало — второто начало въ жи¬вота си — надъ човЬшкото. Сричката „ти" въ думата „истина" означава второто лице на чо¬в-Ька. Следователно, щомъ второто лице дойде въ вашия животъ, работитЬ ви веднага се на- реждатъ. Най-силната сричка въ думата „исти¬на" е сричката „ти". Ние казваме често: Ти ра- ботишъ за нЬкого. За кого работи чов-Ькъ ? За своя живъ идеалъ. Безъ този идеалъ животътъ му нЬма смисълъ. Сега, като говоря за буквит-Ь, имамъ предъ видъ тЬхново съдържание и смисълъ. Ако ги изучавате, вие ще се домогнете до специална наука, която заслужва внимание. ЗнаковегЬ

150> на буквите сж взети отъ египетските йерогли¬фи. НЯкои отъ техъ сж така необходими, как¬то сенките, съ които художникътъ си служи. Въпреки това, всеки народъ иска да се осво¬боди отъ некои букви на своята азбука, като излишни. Българите, запримеръ, сж правели редъ опити да се освободятъ отъ ъ, ь, е, но и до днесъ още не сж ги изхвърлили. Не е лесно да се реши, кои букви требва да оста- натъ и кои да се изхвърлятъ. Обаче, въ реша¬ването на този въпросъ. човекъ прави редъ умствени упражнения, които допринасятъ за развитието на неговия умъ. Следователно, една картина е добра, ко¬гато сенките, които художникътъ е поставилъ, отговарятъ на тия, които сжществуватъ въ природата. Сжщото се отнася и до буквите въ азбуката на различните езици. Освенъ въкшенъ изразъ, всека буква има и вжтрешенъ изразъ, т. е. вжтрешенъ смисълъ. И слънцето, което виждаме отвънъ, е отражение на друго едно, вжтрешно слънце, което сжществува и въ чо¬века. Ако не може ди възприеме топлината на вжтрешното слънце, човекъ се оплаква отъ вжтрешенъ студъ. Той чувствува, че е изгу- билъ нещо сжществено—изгубилъ е вжтрешна- та топлина на живота. Лиши ли се отъ вжтрш- ната топлина на живота, човекъ се чувствува •самотенъ, изолиранъ отъ света. Той се движи между хората, но не ги познава. Натъква се яа доброто въ живота, но никжде не го вижда. Като се почувствува изолиранъ отъ

151> всички, човЯкъ започва да мисли за себе си, че е н-Ькакво божество, отъ никого наразбранъ. Той очаква хората да му се кланятъ и се чу¬ди, защо никой не му обръща внимание. Кой на кого може да се кланя? Може ли статуята да се кланя на своя създатель? Колко¬то статуи да извае скулптурътъ, т-Ь никога нЬ- ма да му се поклонятъ. Хората могатъ да се кланятъ само на онзи чов-Ькъ, който е далъ животъ поне на една велика идея, или на едно възвишено чувство въ себе си. Защо ? Защото тази велика идея, или това възвишено чувство е общо за всички. Да храни чов-Ькъ една ве¬лика идея въ себе си, това значи, да бжде свързанъ съ любовьта, съ Бога. Щомъ е свър- занъ съ Бога, гой е свързанъ и съ всички ония, които любятъ Бога. И тогава, каквото благо придобие той отъ тази идея, това благо ще бжде достояние на всички ония, съ които е свързанъ. Каква е тази идея, не е важно. Тя може да е отъ областьта на науката, на музи¬ката. на изкуството и т. н. Отъ чов-Ька се иска да храни своитЬ мисли и чувства съ любовь, а какви сж тЬ, това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Ако нЬкой работи въ обла¬стьта на математиката, той се свързва съ всич¬ки математици. Това показва, че човЬкъ не жи- в-Ье за себе си, той не е самъ въ живота. Чо¬вЬкъ е колективно сжщество. Като ученици, отъ васъ се иска здрава, положителна мисъль. Каквото да се случи въ живота ви, търсете добрата страна и се по¬

152> учавайте. Ако ви скжсатъ на иапитъ, ще се явите още единъ пжть и ще издържите. Ако дрехит-Ь и обущата ви сж скжсани, и за това благодарете. Ще дойде день, когато всичкигЬ ви работи ще се оправятъ. Когато студентътъ е училъ и пропадне на изпитъ, това показва, че невидимиягъ св-Ьтъ изисква отъ него н-Ьщо повече. Кото се яви втори пжть на изпитъ, той ще усвои материята по-добре и съзнателно. Като работи съзнателно върху себе си, уче¬ни кът ъ развива своята паметь, своитЬ умстве¬ни центрове, които иначе не биха могли да се развиятъ. Ако иска да усили паметьта си, ученикътъ тр-Ьбва да работи върху себе си, да хармонизира своигЬ чувства. Когато се на¬руши хармонията между мислит-Ь и чувствата, и паметьта отслабва. Изобщо, когато чувства¬та взима гъ надмощие надъ мисъльта, чов-Ькъ се разсейва и губи паметьта си. Тъй щото, отъ чов-Ька зависи да усили своята паметь. Има хора, които разполагатъ съ феноменална паметь, която е резултатъ на усилена деятел¬ности въ това направление. Следователно, ра¬ботете и вие да развиете своята паметь, както и всички ония мозъчни центрове, върху които още не сте работили. — В-Ьренъ, истинен ъ, чистъ и благъ вс-Ькога бжди! 13. Лекция отъ Учителя, държана на 19 декемврий, 1926 г. София.