МИРЪТ ИДЕ
Иде вече иде с палмово
клонче на Мира.
Слиза Той отгоре, слиза той,
вестител благ.
Иде вече с палмово
клонче като сияние.
Иде мирът обещан
със неговият поглед чист.
всички души поздравява,
всички сърца вдъхновява
с лика си благ, мил , озарен.
радост и веселие разнася
той навред където мине.
Иде той във ранните зори,
Слънцето като простира
своите милващи ръце
и бъди всяко семе,
всяко цветче- своите деца.
Полските цветя със аромат го посрещат.
Малките горски птички
от възторг песни пеят нему
и свежите струи
на планинските изворчета тук ликуват.
Златни ниви благоговейно
класове навеждат.
Цялата Природа е храм велик.
Иде Ангел на Мира в този храм
да служи.
А стои човекът пред Светият олтар.
Огън гори там, в Свещения олтар.
И с молитва във душа
Божият вестител чака той.
Иде вече ангел на мира
със клонче палмово и жезъл.
Слиза той отгоре,
царствен и желан,
кат' слънчева усмивка блага,
и с радост пълни сърцата ни той.