Сегашното положение на човечеството
Сегашното му положение е преходно. Но «ие сме длъжни да изпълнимъ своя дългъ. Никакъвъ моралъ вече не е нужденъ за човечес¬твото, осв^нъ да се обърне къмъ Бога. То прилича още на осъдения на вечни окови, който н^ма нужда отъ надежда за сигурно освобождение, а само отъ препоръката да понесе съ геройство затвора си и ,да чака некои изключителни времена, за да си въз¬върне свободата. Като работимъ, обаче, между бъл¬гарския народъ, не ще бжде базполезно да напра- вимъ нашите размишления върху положението, за да посочимъ методите за изправление на целото човечество, въ това число и на нашия народъ. За тая цель ние ще вземемъ единъ новъ начинъ на обсъждане, понеже старата песень се пее отъ други. ТЬзи последните ни напомнюватъ турската поговорка: „ минаре некадъръ юсекса, ходжа билдиини окуръ т. е. „ колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае". И действително, въ всичките области на нашия инди- видуаленъ, общественъ, политически и духовенъ животъ се доказва нагледно пракгиката на турския ходжа: въ частната си дейность ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и -сме възприели новите, нито даже проявяваме какгъвъ годе интересъ къмъ личенъ напредъкъ; подйемемъ
IV ли просветното дело за възпитанието на народа, пакъ пЪемъ старото учение на ходжата; започнемъ ли ужъ да реформираме политическия животъ и да потикнемъ народа си въ новъ пжть, като ходжата, пакъ четемъ старото, което знаемъ; въ църква ходимъ, на Бога се молимъ, но все старото, като ходжата, четемъ. Ние, обаче, сме решили да не се качимъ на старото минаре, понеже то съ хиляди години е чувало все сжщия гласъ и все сжщото четене. За да се поправи съвременното общество, има въ природата само два метода, съ които тя си служи : единиятъ методъ или законъ е законътъ на прецеждане, който подразбира сгжстяване, изстудяване, слизане надолу въ почвата, въ пласто¬вете на която требва да се оставятъ всички ония утайки, които сж се натрупали, и водата да излезе въ некоя долина опръснена и пречистена. Но за този процесъ всекога се изисква едно големо налегане: водата треба да слезе отгоре надолу. Другиятъ методъ, съ който си служи природата, е чрезъ изпаряване: той подразбира разширение на вод¬ните капки, превръщането имъ на паровидни и издигането имъ на високо. Я това става чрезъ закона на топлината или чрезъ закона на магнети- ческото привличане на водните пари горе, въ про-странството. Тия капки, по тоя начинъ опреснени, обновени, оживотворени и напълнени съ енергия, се повръщатъ къмъ земята и донасятъ своето благо- сло^ение отъ въздушното пространство на всичките растения, като измиватъ листцата имъ, т. е. подо- бряватъ дихателната имъ система, освежаватъ коре¬ните имъ, като размекчаватъ почвата около техъ, и съ това даватъ възможность на задържаните
11 сокове да се възприематъ и пр-Ькаратъ въ орга.- низма на растението. Първиятъ процесъ на прецеждането е подо- бенъ на желанията, които се извършватъ въ сър¬цето, а вториятъ процесъ е подобенъ на мислите, които се пораждатъ въ ума и се подигатъ нагоре. Първиятъ процесъ е потребенъ, за да се пренесатъ капките отъ високите места на сушата къмъ по- низките и да се даде възможность на всички заро¬диши въ почвата да поникнатъ, да проявятъ своя животъ и да принесатъ своите плодове, нуждни на човеците и на всички живи сжщестЕа, а втория процесъ е необходимъ, за да се пренесе влагата отъ морските равнища къмъ сушата. Обаче, тия два метода треба да се сжединятъ въ едно. Освенъ техъ, има и трети методъ, който е методъ на движение, т/ е. горе въ въздушното простран¬ство трябва да се явятъ въздушните движения, които да пренесатъ парите отъ океана къмъ сушата. Този процесъ е обясненъ въ физиката въ смисълъ, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното — отгоре надолу. Тия две течения означаватъ човешката воля, коята действува въ човешкото сърце и въ човешкия умъ. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено — отгоре надолу. Тамъ дето тези две течения се срещатъ, се зачева животътъ. По сжщия начинъ и въ пространството, когато водните пари се намерятъ между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосватъ и образуватъ водните капки. Така се явява дъждътъ, носительгь на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържането на живота.
Въ съвременния общественъ животъ туй тече¬ние на сърцето треба да се прати нагоре, да опре- сни и пречисти атмосферата на човешкия животъ. По сжщия начинъ както влагата требва да обсеби л обедини РСИЧКИ ОНИЯ малки частички отъ прахъ, сажди и т. под. въ пространството, така требва да дойде и вториятъ процесъ на изстудяването, на чо¬вешката мисъль, та всички капки да се изпратятъ на земята, а заедно съ техъ и казаните неканени гости (прашинките въ пространството) ще слезатъ долу за работа. По аналогия требва да се каже, че всички отрицателни елементи, отъ които съвремен¬ните хора се оплакватъ, това сж ония малки пра¬шинки, които природата е подигнала нагоре за из~ вестна цклъ — за да съгради росните капки или Д1 имъ даде стебиленъ скелетъ. При сегашните усло¬вия, разумниятъ жиЕОтъе изпратилъ тия крайни еле- тнти^ споредъ нашето схващание, за да образуватъ скелета на новите мисли и желания. Следователно, по сжщия законъ, ние нема защо да се оплакваме отъ положението, а требва да облечемъ същес¬твуващите обществени фактори въ йлъть и кръвъ. Ще припомнимъ тукъ едно свидетелство ртъ стария заветъ: единъ отъ еврейските пророци, Езе- кнлъ, виделъ поле, пълно съ кости, които били су¬хи. И Господъ пита пророка: мргатъ ли тия кости ла оживеятъ? А пророкътъ отговорилъ: „Могатъ, Господи, гко Ти кажешъ". И тогава Господъ казаяъ на пророка: проречи сега, тия кости да се съберахъ. И пророкътъ въ своето видение виждз, че тия *фСт,и почватъ да се събиратъ кость съ косТь, сетн^ пбч- аатъ да се обличатъ съ мускули и да се покрив^гь съ кожа, докато се образували чо&ешки форми. То¬га за Господъ казалъ на пророка: проречи сега
13 дойде Духътъ И когато пророкътъ изказалъ това мощно слово за Духа, споредъ както му ^ло ка¬зано, той видЪлъ, че всичкото това множество ста¬нало на краката си като едно голямо войнство и тръгнало напрЪдъ. Съвременното човечество мяза на тия сухи кос¬ти. Те сж разхвърлени по целото лице на земята,, безъ никаква вжтрешна, тесна връзка, и между техъ постоянно има стълкновение отъ движенията на земните бури. За това те питатъ сега: защо е това стълкновение между насъ? Отговаряме: защото нема никаква връзка помежду ви. Тия кости сж по¬добни на есенните листа, които ветърътъ постоянно отвева и тласка въ всички посоки. Това сж всич¬ките политически движения и обществени ежби^ които произтичатъ отъ хилядите стоещи и неразре-шени обществени въпроси. И сега Господъ наново пита пророка: тия кости на съвременното човечество могатъ ли да оживе- ятъ? Могатъ ли да се съединятъ и обединятъ, да образуватъ едно цело за въдворяването на Божи¬ето Царство на земята? И пророкътъ отговаря: може^ Господи, ако Ти кажешъ. И този, живиятъ Господъ казва на пророка: изкажи тогава мощното слово вт> Моето име. И пророкътъ е произнесълъ вече това магическо слово, и ние виждаме вече, тия кости да се събиратъ и се организиратъ, да се обличатъ въ мускули, въ плъть и кръвь и да се обвиватъ въ кожа. Остава още последниятъ моментъ, да каже пророкътъ: да дойде Духътъ. Тогава всички тия кости ще станатъ на краката си като едно цело и ние ще се нймеримъ пр4дъ свършения фактъ на обедине¬ното човечество въ закона на човешкото братство. Тогава ще бжде деня на общото въз¬
14 кресение на всички народи по лицето на земята. На тия живи кости, които въ България сж поч¬нали да се съединязатъ и обздиняватъ, да се об- личатъ въ жили, въ мускули, въ плъть и кръвь, и които наскоро требва да станатъ на краката си, ние лр-Ьпоржчвзме горЪпоменатигЪ две течения: топлото и студеното, едното отъ кои го върви отдолу наго¬ре, а другото — отгоре надолу. Те ще опреснятъ живота на новооживелите кости, ще имъ дадатъ лотикъ къмъ нова работа, да почнатъ да създаватъ своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуватъ своите цветове и плодове, за да оз- реятъ семките на живота вжтре въ техъ. Следо-вателно, намъ ни требватъ учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеятъ за другите. Тия кости, които сега се събиратъ, сж костите ш младите, на ония деца, които сега се раждатъ, на ония момци и моми, които сега ставатъ,на ония обществени дейци, които сега започватъ своята ра¬бота. И всичката философия седи въ това, да не ги спъваме въ тая техна работа. Ще стане по сжщия начинъ, както пророкътъ е виделъ, че костите се събиратъ и той не е отивалъ да посочвд — коя съ «оя да се събере, нито на мускулите — кой мускулъ кое место да завземе, нито на кръвьта — въ коя посока да се движи, нито на Духа — какъ да слезе. Нека като този старовремененъ пророкъ да исказ- ваме това мощно слово съ вера отъ сърцето си, съвера отъ ума си, съ любовь отъ сърцето си, съ любовь отъ ума си, съ надежда отъ сърцето си, съ надежда отъ ума си. Това е великото бждеще, което ни предстои. И всеки, който така произнася тия думи, €илъ той отделенъ човекъ, билъ отделенъ домъ,
15 отделно общество, народъ или цялото чове¬чество - законътъ еднакво работи. Бждещето носи новия животъ и всички кости, които се подчиняват ь на туй движение на Духа, ще нам^рятъ своя пжть, своето место и своя начинъ за работа. Пророкътъ, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите на¬роди могатъ ли да оживеятъ ? И Господъ отговаря: могатъ. И ние требва да произнесемъ мощното слово: сухи кости отъ по всичкото лице на земята, отъ четиритехъ й краища, събирайте се и обединя¬вайте се, обличайте се съ жили и мускули, Обви¬вайте се съ плъть, кръвь и кожа, защото Духътъ Божи иде и Той ще влезе въвасъ! Всички вие ще станете на краката си, като едно цело, и ще поз¬наете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бждете роби, но свободни, съ¬гласно съ вашето сърце съ вашия умъ и съгласно съ вашата душа и вашия духъ!