от ПорталУики
Версия от 21:23, 30 януари 2011 на Ани (Беседа | приноси) (Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Статии, посветени на Учителя и Учението [[Статии от списание Житн...)

Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно година ХХIII бр. 8 / 2001 г.

СМИРЕНИЕТО. ТЪРПЕНИЕТО

Подготвил по беседи на Учителя д-р Васил ВЕЛЕВ

СМИРЕНИЕТО

В беседите и лекциите си Учителя Беин- са Дуно отделя важно място за добродетелите и вътрешните качества, които трябва да придобие всеки, който иска да стане ученик в школата на Бялото братство. Той казва:

Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига. Магията на живота се крие в добродетелите.

Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирението - да знае, че Вечното, Безграничното не могат да се вместят в преходното, ограниченото. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения. Кротостта и смирението са вътрешни качества, които дават възможност на човека да се развива правилно. Смиреният никога не говори за себе си. Той изпълнява задълженията си тихо и добросъвестно. За да придобием Любовта, казва Учителя, непременно трябва да имаме смирение. Любовта познава само смирените, слабите - тя е техен дар.

Закон е: всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога. Първото нещо, което се изисква за създаването на тази връзка, е смирението. Имате ли смирение, Божията Любов може да дойде във вас.

Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема Великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява към различните условия. Всички Учители са минали през смирението. Ако великият Учител Христос казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото братство, трябва да придобиете смирение. Освен смирението, нужни са още четири качества: честност, доброта, интелигентност и благородство, които са присъщи на ученика. Щом се придобият тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети.

Като дойде на Земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: на смирението и на търпението. Той казва: „Ако не станете като малки деца, не може да влезете в Царството Божие." Да станеш дете, това значи да се смириш. Само смиреният служи на Любовта, Мъдростта и Истината. Само смиреният може да влезе в Царството Божие. Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Ако искате Небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени. Да бъдеш смирен значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка.

Само разумният човек може да бъде смирен. Някои мислят, че смиреният човек е слаб. Не, смиреният човек е много силен. Всички хора на добродетелите са смирени хора, а те са и най-великите, най-силните. Истински смиреният е най-силният човек. Той заема последното място и от там наблюдава всичко без възмущение. Той вижда всичко, а него никой не го вижда. Докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш смирен. Обръщай внимание не на художника, но на неговите картини. Художникът трябва да бъде в сянка, а картините му - в светлина. Така трябва да разбирате живота.

Като ученици, от вас се изисква голямо смирение, да не се бъркате в работите на своите ближни, да не се осъждате. Щом осъдите някого, вие веднага се свързвате с неговите отрицателни черти.

Много хора днес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучават закона на смаляването, т.е. да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде. Големият обаче се спъва от най-малкото препятствие.

Да се смири човек, това значи да бъде готов всеки момент да изправя погрешките си. Смирението подразбира съзнаване, разбиране, виждане на нещата тъй, както са в действителност. Смиреният човек знае какво представлява сам по себе си във всеки даден момент. Той не се мисли нито за повече, нито за по-малко от това, което е.

Когато човек пристъпя към Великото в света, трябва да има смирение, трябва да знае, че той не е разгадал света. За да може да разгадае света, той трябва да бъде свързан с Бога. Светът винаги ще остане една не- разгадана загадка.

Смирението укротява алчността у човека, а кротостта е оръжие против гнева. Чрез кротостта и смирението иде Божията благодат. За да разберете Любовта, тя трябва да мине през кротостта и смирението. Смирението е път, врата, през която трябва да влезете в Божествения свят, да се научите да работите. Само смиреният човек върши волята Божия и затова познава Любовта. Само Божията Любов осмисля живота. Първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че от сега нататък има да учат много.

Не е достатъчно само да знаете, но да прилагате това знание. Знание без приложение прави човека горд. Гордостта е обратен процес на смирението. Кога се смирява човек? Когато прилага знанието, което е придобил. Така той вижда какво може да направи и какво не може и постоянно се смирява.

Учителя дава следното практическо правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смали, веднага да се почувства малък и нищо пред Бога, и тогава изкушението минава. Да се смири човек, това значи да мине през огъня на Любовта.

Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение. Смирението не е външно качество, а вътрешно. То е мярка, която определя правилните отношения между човешките и Божествените мисли. Следователно докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата причина на нещата. Казано е в Писанието: „Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи." Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Внесете тази идея в ума си, за да приемете новите идеи, да приложите новите методи за тяхното реализиране.

ТЪРПЕНИЕТО

След смирението, търпението е едно от най-необходимите качества, които трябва да развие окултният ученик. За него Учителя Бе- инса Дуно казва следното:

Търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението трябва да се придобие, а страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпение. Дълготърпението пък създава условия да се прояви любовта. Търпението е жизненият еликсир на душата. То е вътрешно качество на човешката душа, което ние наричаме „будност на съзнанието".

Търпението е едно качество на разумните и великите хора. Само здравият човек, само благородният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. Дали човек е светски или религиозен, като стане ученик на Великата школа на живота, първата година ще изучава мълчанието. Хората около него ще говорят, ще се произнасят върху различни въпроси, а той ще слуша и ще мълчи. Втората година ще изучава търпението. Каквото и да му се случи през това време, той трябва да го понася с търпение. Третата година ще изучава закона на вярата. Да вярва човек, това значи да дойде до убеждението, че всичко е за добро. Вън от любовта търпение не съществува. В основата на съзнателната любов лежи търпението. Велика любов е тази, която понася всичко с търпение. Търпението още е разумен акт. За да можем да претърпим външните несгоди, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума. Търпението е качество на разумния, на вътрешно богатия, на оня, който е добил самообладание. Някой казва, че търпи по неволя, и мисли, че е търпелив. Неволята не е търпение. Не е достатъчно само да виждаш грешките и да желаеш да ги изправиш. Важно е да знаеш методи за тяхното изправяне. Търпението е метод за изправяне на грешките. Ще търпиш хората, ще търпиш и себе си, докато се изправиш.

Човек е дошъл на Земята не да се бори със злото, но да развива самообладание и търпение, да работи с положителните сили на Природата. Защо трябва да бъде човек търпелив? За да не се поддава на отрицателните сили. Търпението е броня, която предпазва човека от злото.

Търпението има две страни: от едната страна е съзнателното, разумно търпение, а от друга страна това, което се налага по необходимост. Ние говорим за разумното търпение, в което взимат участие умът, сърцето и волята. При това търпение човек е свободен. Само абсолютно свободният човек може да бъде търпелив. Търпението има следните отличителни черти: търпеливият човек усеща удоволствие и работи за постигане на един краен резултат. Търпеливият човек всякога е весел и затова не може да загуби равновесието си. Търпеливият има мир в себе си. Той всякога е тих и спокоен. Търпеливият човек проявява едно отличително качество - каквато и погрешка да направите пред него, той никога няма да наруши своя мир. Каквато и пакост да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно. Търпението е най-разумното качество на човека. Без търпение вие не можете да мръднете нито крачка напред. Най-хубавият метод за придобиване на търпението е работата.

Мнозина казват: Търпението - това е волщина. Не, търпението е велико качество. Съвременните хора не успяват в живота си, понеже са много нетърпеливи. Може да търпиш от страх, може да търпиш и от любов. Истинско търпение обаче е само онова, което се диктува от любовта. Такъв човек е търпелив при всички условия на живота. Търпението е необходимо за нас, за да не харчим напразно своите сили.

За да познае човек себе си, той трябва да има търпение. Пътят на страданията и радостите е път за постигане на търпението. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Страданията раждат търпението. Търпението пък създава условия за опитности. Опитността носи знание. Значи страдание, търпение, опитност и знание представляват една непрекъсната верига.

Търпението се култивира в страданията. Страдаш, понеже имаш някакъв дефект. Ще работиш върху този дефект, докато го изправиш. В изправянето на дефекта пък ще развиваш търпение.

Съвременните хора нямат нужното търпение, вследствие на което се оплакват едни от други. Днес хората не могат да се търпят само защото не се познават. Щом не познават Бога, те не познават и Любовта. Да вярва човек, това значи да търпи. Да търпи, това значи да понася всички неща, без да се смущава.

Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припрени; те искат да постигнат всичко. Концентрирането на мисълта е в зависимост от дишането. Също така и добиването на търпение е в зависимост от дълбокото дишане. Не диша ли дълбоко, човек става нервен, сприхав, нетърпелив. За развиване на търпението ви препоръчвам да дишате дълбоко. Колкото повече секунди задържате дишането си, толкова по-голямо ще бъде търпението ви.

Всички растения и животни представляват условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли например да развие търпението в себе си, човек трябва да наблюдава как паякът прави мрежата си. Тогава той си казва: „Паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз, човекът да не бъда търпелив." Следователно от паяка човек може да се учи на търпение, от мравката - на трудолюбие и постоянство, от пчелата - на чистота и ред, и т. н.

Казано е в Писанието, че Бог е дълготърпелив. Ако не е дълготърпелив, Бог трябва да прояви гнева си. Като следствие на това светът ще се разруши, няма да остане нито едно живо същество на Земята. Големи са престъпленията и беззаконията, които хората вършат, но Бог не се ръководи от тях, затова не проявява своя гняв. Да се разгневи Бог, това значи да наруши своя вътрешен мир, да излезе вън от своите закони и да унищожи това, което Той сам е създал. Това е причината, поради която Бог прилага своето дълготърпение. Следователно щом Бог е дълготърпелив, ние трябва да бъдем поне търпеливи. Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си в каквато и да е форма. Ще кажете на някого, че трябва да бъде търпелив, и му налагате вашата воля. Ако може да бъде търпелив, той сам ще прояви търпението си, но не външно. Търпението е вътрешен процес, не може да се налага отвън.

Ученикът трябва да бъде търпелив. Какво означава търпението? Някой мисли, че като въздържа гнева си, е търпелив. Това не е търпение, а мъчение. Търпеливият не се мъчи. Той е вътрешно богат и е готов във всяко време да плаща задълженията си. Той има вътрешна сила, която му дава възможност да понася всичко с радост.

Говори ли някой, изслушайте го, не го спирайте. Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трябва да проявявате търпението си, да дадете свобода на всички. Недоразуменията в живота на хората се дължат единствено на тяхното нетърпение.

Жаден си. Вземи една чаша с вода, тури я пред себе си и гледай часовника, докато не изминат 60 секунди, да не пиеш. Гледай водата и бъди тих и спокоен. Ако издържиш опита, имаш търпение. Направи същия опит, когато си гладен. Тури хляб или плод пред себе си и чакай 1-2 минути. Ако издържиш това време, без да нарушиш спокойствието си, имаш търпение.

Стремете се да постигнете търпение. Чрез търпението се добива и дълготърпение- то. Дето е дълготърпението, там са всички добродетели. Знанието, силата, любовта се придобиват все чрез търпението. Само търпеливият човек може да има послушание към Бога.

Ако някой ви пита, защо сте дошли на Земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението. Щом научите тези закони и тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на Земята.

Начало на Всички неща с Духът.

Начало на Духа е Любовта.

Зенитът на Духа е Мъдростта.

Краят на Всички неща е Истината, която носи Свобода.