Разлика между версии на „Размишление върху Пентаграма“

Текуща версия към 20:03, 28 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

- сп. Житно зърно бр.2 1999

РАЗМИШЛЕНИЕ ВЪРХУ ПЕНТАГРАМА

Георги Стойчев

Пентаграмът е окултен символ, известен на посветените от древността. Той винаги е бил свързан със силите на доброто, които предпазват човека, избрал пътя на духовното извисяване, на посвещението в мистерията, която на обикновен човешки език наричаме живот. Животът и душата са синоними. Чрез тях се осъществява връзката между смисъла на съществуванието и формите на проявление. Зад тази сплав от светлина и тъмнина стои Космичният Разум. Животът и формите са негови проекции.

Къде е родината на Пентаграма? Къде в заобикалящото ни пространство бихме могли да открием неговата космическа матрица? Ако проследим движението на планетата Венера в продължение на три години и девет месеца, ще открием, че чрез съвпадите си със Слънцето за този период тя очертава на небето пентаграм. Когато си служим с Пентаграма, призоваваме съществата от Венера и Слънцето; те идват и ни помагат.

Живият Пентаграм е човекът. Според „Битие“ - глава I, 27 и 31 стих, Бог е създал човека в шестия ден на Сътворението - петък, който се управлява от планетата Венера. Времето между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца. Времето, за което човек се ражда на Земята от своите физически родители, също е девет месеца. Пентаграмът е звезда - знак, който освобождава душата, както физическото тяло на човека се освобождава след раждането. Човешката душа, преминала по пътя на символите в Пентаграма, е готова да влезе в царството на Духа.

Символите от първия кръг на посвещение: сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, бихме могли да охарактеризираме като Нощта на живота. Символите от втория кръг: удобните стъпала с арката, образа на Учителя, стръмната пътека към тясната врата, окото, дървото на живота, свързани с петте принципа - Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел, бихме могли да охарактеризираме като Път на зазоряване за човешката душа. Техният дълбок смисъл е добре известен, затова те не са обект на нашето внимание.

Поставяме цветния Пентаграм пред себе си и дълго го съзерцаваме. Образите-символи в кръга са оградени от линията на окръжността, която свети със седемте цвята на дъгата. Цветовете не са ясно разграничени. Те преливат между виолетовосиньо и жълто - животът на душата в Бога, в Бялата светлина, която се пречупва при досег с различните по гъстота материи на седемте цвята. Седемте цвята, съответно седемте тона, са седемте тела на човека, чрез които той в края на тази вечност ще се слее с Бога.

От вътрешната страна на светещата окръжност прочитаме мисълта на Учителя: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа.“ Изречението е ясно като смисъл. Ако се вгледаме по-внимателно, ще открием особеното място на всяка негова дума в кръга. Кръгът е символ, в който се проектират силите, енергиите и материите не само на физическия свят, но и на по-висшите светове. Кръгът, очертан от окръжността на текста, се разделя от двата диаметъра - вертикалния и хоризонталния - на четири четвъртини. Означаваме ги с римските числа: I , II, III, IV. Първата четвърт съответствува на физическото поле, втората четвърт - на астралното, третата четвърт - на умствения свят, четвъртата четвърт - на причинния свят. Причинният свят е свързан с принципите, а умственият свят - със силите, чрез които принципите се проявяват и изпълват със съдържание. Двете полета под хоризонталната ос, физическото и астралното, са материални проявления. Чрез разполагането в кръг, мисълта .„В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“, придобива още по-голяма мощ поради абсолютното съответствие между отделните части на изречението и света, в който те са поставени.

В четвъртата четвърт - причинния свят, прочитаме думите „Волята на Бога“. Думата „Бога“ заема върха на Пентаграма. Бог е онази висша същност, която винаги ще остане непознаваема, но в която човек ще живее реално, когато осъзнае принципите, породили всички причини и следствия. В третата четвърт - умствения свят, прочитаме думите „... е силата...“. Силата на човека е мисълта. Учителят казва: „Човешките мисли не са-нищо друго, освен форми на Божествената светлина.“ „Мисълта е дадена на човека да възпитава неговите чувства.“„Щом мисълта започне да действува, човек се подготвя да премине в състоянието на ангел.“ Във втората четвърт прочитаме думите: „...човешката душа...“. Думата „душа“ е разположена в най-ниската част на кръга, точно срещу думата „Бог“. Тя е неговата полярна проява в света на формите. Учителят казва: „Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви.“ Бог вдъхна в ноздрите на човека и той стана жива душа. Носът е символ на интелигентността. Диханието на Бога, или способността на човека да мисли, е качественият скок в неговата еволюция. Сега Бог ще вдъхне отново своето дихание, но този път в очите на човека - душата да потърси Истината. В първата четвърт на кръга прочитаме: „В изпълнението“. Заветът на Учителя е да изпълняваме законите на живота, които той разкри в моногобройните си беседи и лекции. Земята е мястото, където и най-малкото постижение има огромно значение за еволюцията на човека.

Продължаваме да съзерцаваме Пентаграма. Преместваме погледа си към центъра.

В долния край забелязваме вертикална линия, която се издига и завършва с кръг. Кръгът е човешката глава, а правата линия гръбначният стълб. Двете змии са двете течения - тъмното и светлото начало. В окултната традиция се наричат Ида и Пингала. Те се преплитат спираловидно около канала Сушумна, в центъра на гръбначния стълб, който е място за издигане на силата Кундалини. В центъра на Пентаграма може да влезе само онзи, който е успял да издигне духовната си сила високо горе в главата, да отвори третото си око. Той е минал по лъча на Добродетелта и е изградил своите духовни тела. Учителят казва: „Както човек не може без щитовидна жлеза, така и светът не може без добри хора. Добрият човек е щитовидната жлеза на света.“ Ако се вгледаме внимателно, ще забележим, че двете змии се преплитат в ларинкса, мястото, където се намира щитовидната жлеза, чакрата на душата. Учителят казва: „Доброто е кръвообращението на човека.“ Доброто храни, доброто страда, доброто възкръсва.

Над главата виждаме символите: кръст, кръг, дъга. Кръстът символизира живота на Земята, изпълнен с противоречия, гъстите тела. Кръгът символизира Духа, дъгата - душата. Тези символи могат да бъдат комбинирани по три различни начина:

1. Кръстът на главата, астрологичният знак на планетата Земя, показва, че духовният напредък на човечеството е свързан със страданието. Учителят казва: „Страданието е духовен процес. То предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят.“ „Без страдания няма обновление, няма възкресение.“ Ако начертаем хоризонталния диаметър, той ще премине като допирателна линия в основата на кръста. Кръстът е в най-ниската част на горната полусфера - небето. Чрез страданията небесният свят започва да се проявява в живота на човека. Учителят казва: „Когато иска да подготви някой човек за сериозна работа, Господ го прекарва през големи и трудности и изпитания.“ „Страданията откриват вътрешния смисъл на живота.“

2. Кръстът под втория кръг и заедно с него е астрологичният знак на планетата Венера. Кръгът, или Духът, господствува над материята - над кръста. Силата, която стои над страданието, е любовта. Планетата Венера е символ на тази сила.

3. Ако обединим трите символа: кръста, кръга и дъгата над него, ще разчетем астрологичния знак на планетата Меркурий. Образът на издигащата се към главата духовна сила и знакът на Меркурий имат дълбока мистична връзка. Според окултната теория за произхода на Земята, Земният период се разделя на два полупериода: първият се нарича Марсов, а вторият - Меркуриев. Марсовият полупериод е последната част от инволюционния стадий - слизането на Духа в материята. Меркуриевият полупериод от еволюцията на Земята започва с Христовото разпятие и възкресение. Христос прие смирено страданието - кръста, пътя за духовно повдигане на земното човечество. Трите планети: Венера, Меркурий и отчасти Луната - дъгата горе - са вътрешни спрямо Земята по отношение на Слънцето. Всички постижения на бъдещото човечество ще бъдат насочени навътре, към душата. Силното влияние на инволюционния Марсов полупериод постепенно ще отпадне /Марс е външна планета спрямо Земята по отношение на Слънцето/.

Гръбначният стълб и главата, до която се издигат двете преплитащи се змии, символизират ученика - Исус, преминал шестата стъпка на своето духовно развитие - посвещението. Символите над главата са свързани със седмата стъпка - възкресението: човек се освобождава от материята, става едно с божествената си същност, слива се с Христа. Това е третият, най-вътрешният кръг, най-високият връх, до който може да се издигне човешкото съзнание. Да обобщим:

Първи кръг. Символи: сабя, чаша, книга, свещ, жезъл. Нощта на живота.

Втори кръг. Символи: удобните стъпала с арката, образът на Учителя, стръмната пътека към тясната врата, окото, дървото на живота. Път на зазоряване.

Трети кръг - центърът на Пентаграма. Вечният ден.

Продължаваме да съзерцаваме цветния Пентаграм. Погледът ни се премества към долната тъмна част. Под сабята се вижда символът на Божествения Дух и бялата светеща топка под него. Божественият Дух символизира ангелските йерархии, слезли в материята, пожертвували част от своята същност, за да построят света на формите и да го изпълнят с живот. Ние живеем и се движим в Божествения Дух, а животът е „Светлината, която свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“

В най-горната, светла част на цветния Пентаграм е образът на Учителя. Той е проявление на Бога в образ и плът на Земята баща и майка, приятел и брат, който бди, пази, насърчава.

Отстрани, вдясно, е подписът на Учителя. Той е подписал Пентаграма със своето земно име - Петър Дънов. Това е единственият документ, останал от пребиваването на Учителя на Земята - цялата Истина за пътя на човешката душа в картини и символи.

Написаното е опит да се изследва неизвестната, непроучена досега страна на Пентаграма. Не са използувани непубликувани материали. Споделих онова, което видях зад неразчетените знаци.

Учителят в своето Слово остави идеите отворени. На следващите поколения Той постави задачата да ги разработят и направят част от своя живот. Съзерцавайте Пентаграма. На всеки той ще проговори по различен начин. Хубаво е да споделим на страниците на възстановеното списание „Житно зърно“ нашите малки открития. Всяко усилие, всяко творчество е връзка с Божествения Дух, с Духа на Учителя.

„Fir-fur-fen, Tao bi Aumen.“

Пентаграмата се среща в две форми - като петоъгълник или като звезда /десетоъгълник/. Символиката й е много богата, но нейна основа винаги остава числото пет, което изразява съюза между неравностойните елементи. В този смислъл тя е микрокосмос. Петте рамена на пентаграмата съгласуват плодоносното цяло - тройката /мъжкото начало/ и двойката /женското начало/. В такъв смисъл тя е символ на двуполовостта. Служи като белег за разпознаване на членовете на определени общества - например питагорейците в древността: тя присъединява индивида към групата. За питагорейците това бил предпочитаният символ; те чертаели пентаграмата върху писмата си в качеството на поздрав - „Бъди здрав“. Това е един от ключовете на Висшата Наука, който сочи пътя към тайната.

Освен това пентаграмата означава брака, щастието, осъществяването. .Древните я смятали за символ на съвършенството. Според Парацелз пентаграмата е един от най-мощните знаци.

Питагоровата пентаграма - превърнала се в Европа в пентаграма на гностическия Хермес - вече не е само символ на знанието, но и средство за придобиване на сила. Магьосниците използвали изображения на пентаграма, за да проявят силата си: имало пентаграма за любов, за лош късмет и т.н.

Пентаграмата изразява мощ, получена от синтеза на допълващи се сили.

/Из „Речник на символите“ Жан Шевалие, Ален Геербрант/