Разлика между версии на „Пътят на щастието“

Версия от 23:10, 15 октомври 2009

ПЪТЯТ НА ЩАСТИЕТО

28 март 1934 г., сряда, 5 ч.с. Изгрев – София

„Добрата молитва." Размишление.

Толкова е зает човек с физическия си живот, че пропуща истинския. Не можете да си обясните противоречията, които ангажират вашето съзнание. За вас това е живот. Не, това е сянка на живота. И всичките ви нещастия произтичат от сенките на живота. Сянката прониква в човешкото съзнание като някой образ, някое просветление, някоя постъпка, някоя идея, и ти не можеш да се справиш с нея. Например говорим за Любовта, за която толкова съм говорил. Любовта е една цяла наука, която човек трябва да прилага. Божествена наука е тя. Трябва да се освободите от сенките на Любовта. Тя си има кокарди. Знаете ли какво разбирам под думата „кокарди"? Кокарди – това са украшения. Тези кокарди хората наричат любов. Тези украшения не са Любов. Казваш: „Колко са хубави очите му, устата му, носът му, ушите му". Това са кокарди. Друга казва: „Колко е красив! Какви са ръцете му, лицето му." Кокарди са това. Утре гледаш, това лице се е изменило, очите също, кокардата се е изменила. Тази кокарда по-рано е била светла, а после е станала тъмна. Върху златния предмет ще се натрупа малко прах.

Някой ти казва: „Ти не знаеш колко много те обичам!" Онзи, който обича, той получава най-голямото благо. Все едно, че казва: „Ти не знаеш ли, че аз твоя хляб ям?" Хубаво, но който яде моя хляб, той ли се ползува от него? „Аз ще ти платя хляба." „Не съм хлебар." „Пет лева ти давам. Аз ям хляба ти, но ти заплащам." Какво се ползувам от това? Утре с тези пари аз купувам брашно и си правя хляб. Той мисли, че като ми дава пет лева, ми прави голяма услуга. Тук има обмяна. Онзи, който ме обича, той трябва да ми благодари, че ме обича. Не аз съм му длъжен, но той на мене е длъжен. Защото, когато човек полива градина с плодни дървета, кой яде плодовете? Градината ли, или онзи, който е посадил плодните дръвчета? Когато някой ми каже, че ме обича, аз съм градина, в която той е посадил плодни дървета. И той един ден ще яде, а пък аз ще стоя настрана. Като кажеш, че ме обичаш, ти трябва да се радваш, че имаш една градина, в която си посадил плодни дървета. Без това ти не можеш да познаеш живота. Бог, като ни обича, е вложил всичко в нас. Той иска да събуди съзнанието в нас и ние да Го обичаме. Защото, ако ние не Го обичаме, нашата работа е загубена. Бог е направил света и Той иска да ни събуди. Желанието Му е ние да посеем нещо, да направим нещо, макар и в малък размер, и да Го обикнем. Тогава Бог ще бъде една градина, в която ние ще посеем всичкото добро, което е вложил в нас, а след това ще събираме плодовете. Ние често казваме: Господ не ни обича. Това е първата лъжа, която прониква в съзнанието на човека. Ако остане сега Господ да обикне човека, това щеше да бъде загубена работа. Въпросът не е защо Бог не ни обича, а защо аз не обичам Господа. Като обичаш Господа, ти ще помогнеш на себе си. Това е активната Любов, която възприемаш. В горния чертеж едни и същи знаци имат двояк смисъл, две значения. Например, буквата „п", лявото „п" означава проявената Любов във всички нейни детайли. Това е първата причина, която дава и създава нещата. Любовта е едно поляризиране на цялото. Любовта – това е цялото. Това цяло се разделя на два полюса: Любов на частите, на половинките и Любов на цялото. Най-първо ще познаеш Любовта, която дава всичко от себе си (лявото „п"), после Любовта, която възприема всичко (дясното „п"). Ако двама души имат една и съща Любов към един и същ предмет, те винаги ще се отблъскват. Щом искате да посадите една и съща градина, вие ще бъдете в спор. За да няма спор, какво трябва? Да кажем, че и двамата имат по една градина. Те трябва да си ги разменят – всеки да посее градината на приятеля си. Вярно е, че ще намерите голяма разлика при сегашните материалистични разбирания, а именно, че едната ще даде повече, отколкото другата. Но от външния приход не може да се определи коя градина е по-добра. Зависи какви сортове са посадени.

Когато обичате един човек, то този човек за вас е една Божествена градина, в която вие ще опитате каква е вашата Любов. Той трябва да бъде пасивен, не трябва да се меси. Че някой може да ме обича, това е негова работа. Той трябва да прави опити; и аз ще опитам своята Любов към него. И той ще бъде една градина за мене. Всеки един ваш ближен може да бъде една градина за вас, в която вие можете да опитате вашата Любов.

Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за Любовта. Това е престъпление, това е криво разбиране. Това е все едно, когато пращате някого да прави благодеяние, дадете му известни суми, а той казва на сиромасите: „Аз ви правя добро". Тези пари не са негови, той казва: „Вие трябва да ми бъдете признателни. Аз ви ги давам". Това е първото престъпление. Той трябва да се радва, че има условия да направи едно добро, да се запознае с тези хора. Да се запознае с тях, това е важното, а не да очаква признателност, която не заслужава. Той трябва да ги остави свободно да се проявят. Много важно е да оставите всеки един да се прояви свободно в своята Любов, защото, ако Любовта свободно не се проявява, винаги се раждат престъпления. Престъпленията са плод от насилствената любов. Ти искаш да заставиш един човек да те обича. Това е престъпление. Искаш да накараш той да извърши за тебе това, което ти желаеш. Това е престъпление. Освен това, щом ти насилваш, друг някой пък тебе ще насили. Всички престъпления в света произтичат все от неразбраната любов. Ти обикнеш една кокошка, заколиш я, изяждаш я и това правиш, защото я обичаш. Но твоята обич прекъсва живота й. Това не е обич. Ако ти наистина я обичаш, би трябвало да се грижиш за нея, да я храниш и да й създадеш условия да се прояви.

Защо и откъде се е научила кокошката да рови? Няма да ви обяснявам. Намерете произхода на ония подтици, които са я накарали където и да отиде, все да рови. Защо свинята ручка – като орач разорава всичко наоколо. Кое кара вълка да разкъсва овцата? Трябва да спрете вниманието си върху тези въпроси и да се опитате да дадете правилен отговор. Трябва да отговорите и на това – защо се сърдите на този, който не ви обича? А някой път се сърдите, че ви обичат. Сърдиш се, когато те обичат, сърдиш се и когато не те обичат. Кое е правото? Правото е, при сегашния уровен на вашето разбиране да се прояви вашата Любов. Вие не очаквайте да ви обичат, но вие се проявете. Дайте път на онова, което е във вас, да се прояви. Така както Бог се проявява, и ние да се проявим. И ти, като проявяваш Любовта си, проявяваш едно Божествено качество. Бог е търпял милиони години. Някой греши, Бог търпи. Някой върши престъпление – Бог пак търпи. Ти виждаш, че един човек върши престъпление и казваш: „Как го търпи Господ!" А този човек, когото ти не можеш да търпиш, Бог го търпи. И казваш: „Той е голям грешник. Аз по 3 пъти на ден се моля, а пък на него Бог му дава всичките благословения". Как ще си обясните това противоречие във вашето съзнание? Мислите ли, че вашето разбиране е норма за Бога? Най-първо вие трябва да се помъчите да разберете защо Бог му дава тези блага. Той му ги е дал, защото вие го обичате. Ако вие обичате някого и Бог му дава блага – значи вашата Любов е истинска. И ако Бог не го благослови, значи вашата любов е лъжлива. Ако сте недоволен, че той получава блага, вие пакостите на себе си. Сега има някои неща, които за вас са необясними – не можете да им намерите обяснение. Какво противоречие има в това, че моята градина с плодни дръвчета е кална, понеже Бог е пратил дъжд? Че ако не падне дъжд, може ли да израсне това, което съм посял? Това, което съм посял, ще даде плодове, чрез този дъжд и ние ще им се радваме. Няма сиромах, който да не завижда на някой богат човек, и го мрази, защото иска да вземе богатството му. Тогава той ще стане богат, а пък богатият ще заеме мястото на сиромаха. Когато богатият слиза на мястото на сиромаха, сиромахът става богат. Бог благославя сиромаха. Вие казвате: „Защо Бог благославя сиромасите?" Че сиромасите са най-силните хора. По-силни от тях няма. А пък богатите хора, това са децата на света, те са възрастните деца. Трябва да ги обичаме. То е дете, понякога невъзпитано, своенравно. Нали децата обичат да имат коли, слуги, да ги гощават? Нали вие сте бащи и майки? Всички ваши деца са все богаташи. А пък бащите и майките са сиромасите в къщата. Това е само едно съпоставяне, за да станат нещата ясни. Сиромасите са най-силните хора. И Христос е казал: „Блажени нищите духом, защото на тях е Царството Божие". Едно царство, кои го подкрепят – здравите или болните хора? Здравите, разбира се. Това са сиромасите. Те са здравеняци. Вие казвате: „Защо Господ ме е направил сиромах?" Какъв да те направи? Богат ли? Колцина от вас искате да сте богати, но болни? Най-важното нещо е да не си на легло. Като богат, ще ви турят инжекция. По 10, 15, 20 инжекции като ви сложат, ще станете богати. Но от това богатство ще ви боли навсякъде. Това е пак иносказателно. Вие ще кажете: „То така се говори, но по-хубаво е човек да си е богат".

Истинското богатство седи в проявената Любов. Не можеш да станеш богат, ако не проявиш Любовта, ако няма какво да обичаш. Тогава не си сиромах. Ако никого не можеш да обичаш, ти си един дявол с опашка и рога. Ако обичаш, ти си отражение на Бога, но ако не обичаш, ти живееш в тъмен свят, дето нищо не става.

Следователно най-важният закон е да обичаме. Силата на човека е там. „Кого да обичам?" – питаш. То не е моя работа. Ще обичаш когото искаш. „В коя градина да сея?" Ще сееш в тая градина, дето могат добре да растат плодните ти дървета. От нея ще започнеш. Там са благоприятни условията. А пък може почвата да не е благоприятна. Ще я наториш тогава. Когато някой наторява градините, иска да му платят. И ние, като проявим Любовта си, искаме да ни платят. Който иска да му платят за Любовта, той все едно, че е с опашка и с рога. Веднага щом влезе тази мисъл в тебе, ти си вече нещастен. Трябва да се радваш, когато можеш да проявиш Любовта си. Тя носи пълнота. В проявената Любов е твоето щастие. А пък този, който възприеме Любовта ти, ще получи подтик и той да прояви своята Любов. Аз често чувам някой да казва: „Аз обичам този брат, но той не заслужава това". Защо този брат не заслужава твоята обич? Значи, Бог го е създал, според Него той заслужава да живее, а пък от твое гледище не заслужава. Че онзи брат преди всичко не е създаден за тебе. Нищо не е създадено специално за вас. Ти си създаден, за да проявиш своята Любов, а пък хората край тебе са само възможности, за да се проявиш.

(Учителя посочва чертежа.) Тук е написано числото 1, а тук числото 10. Какво показват тези две числа? Десет показва, че тук са събрани всички условия, липсва само един малък подтик. Да кажем, че това е огнище с дърва, всичко е приготвено, няма само кибрит. Единицата означава една малка запалка, която ще запали огъня в огнището. Следователно онази, първата причина, която може да използува условията, това е числото едно. А пък другото число, то е пасивното. Единицата е активно число. А пък другото число, то е пасивното. Единицата е активно число. То означава

169

причината, която дава подтик – това, от което произтичат нещата. А пък нулата, турена после, съдържа условията за проява. Нулата е знак, който съществува от памтивека, изнамерили са го посветените. Ако махнем нулата, тогава единицата не може да се прояви. За да можеш да се проявиш, ти трябва да обичаш и да мислиш. Не можеш да мислиш, ако не обичаш някого. В Любовта всеки човек е отражение на Божественото. В човека ти можеш да видиш отражение на Бога, на себе си, на един звяр и пр. Но това не е човекът. Това е само едно негово състояние

Вие често се спъвате и тогава се пораждат всички недоразумения в домовете. Някой казва: „Баща ми и майка ми не ме обичат. Те обичат повече брат ми и сестра ми." Това е криво схващане. Ако турим на един кон златни юзди и го подковем със златни петала и го впрегнем в хубава каруца, това обич ли е? Не е обич. Обич е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата му и хомота му и го оставиш в гората да си походи свободно, без ограничения. Това е Любов. В Божествения свят този кон ще го оставиш свободен, той сам да дойде да се впрегне. Ти няма да го впрягаш. Един ден ти ще го намериш впрегнат и той ще каже: „Какво обичате?" Като ти извърши работата, той пак си заминава. Този кон те обича. И ще каже: „Понеже те обичам, ще ти слугувам, но не искам да ми плащаш. Не искам, като свърша малко работа, да ми туриш торбичка със зоб и после да кажеш: аз нахраних този кон." Ако аз ви дам по една торба с ядене, защото ви обичам, ще бъдете ли доволни? Не натрапвайте вашата Любов, понеже това ще ви направи нещастни. Като обикнеш един човек, ти искаш той да знае за твоята Любов. Тогава ще бъдеш нещастен – ще се яви ревността. Например един мъж обикне някоя жена и като се ожени за нея, ходи подире й да не би тя да се среща с някой друг. Че ако не я обича някой, тя ще умре. Но със своята любов той също ще я уморява. По-рано

170

Вие често се спъвате и тогава се пораждат всички недоразумения в домовете. Някой казва: „Баща ми и майка ми не ме обичат. Те обичат повече брат ми и сестра ми." Това е криво схващане. Ако турим на един кон златни юзди и го подковем със златни петала и го впрегнем в хубава каруца, това обич ли е? Не е обич. Обич е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата му и хомота му и го оставиш в гората да си походи свободно, без ограничения. Това е Любов. В Божествения свят този кон ще го оставиш свободен, той сам да дойде да се впрегне. Ти няма да го впрягаш. Един ден ти ще го намериш впрегнат и той ще каже: „Какво обичате?" Като ти извърши работата, той пак си заминава. Този кон те обича. И ще каже: „Понеже те обичам, ще ти слугувам, но не искам да ми плащаш. Не искам, като свърша малко работа, да ми туриш торбичка със зоб и после да кажеш: аз нахраних този кон." Ако аз ви дам по една торба с ядене, защото ви обичам, ще бъдете ли доволни? Не натрапвайте вашата Любов, понеже това ще ви направи нещастни. Като обикнеш един човек, ти искаш той да знае за твоята Любов. Тогава ще бъдеш нещастен – ще се яви ревността. Например един мъж обикне някоя жена и като се ожени за нея, ходи подире й да не би тя да се среща с някой друг. Че ако не я обича някой, тя ще умре. Но със своята любов той също ще я уморява. По-рано тя е била красива. Той като се оженил за нея, тя почва да губи своята красота и погрознява. Вие затваряте един прозорец, друг прозорец, да не влиза отникъде светлина при нея и тя умира. Но по този начин ти ще умориш и себе си. Оставете Любовта да се прояви свободно. Не се месете в тая работа. Дойдете ли до Любовта, не изисквайте. Поне за една година направете този опит. Дойдеш ли до Любовта, кажи сиц с този въпрос не се занимавам. Ти се радвай, когато някой обича някого. Как го обича? Това не е твоя работа. Остави Бог да оправи всички криви работи на

171

хората. Ако ти искаш да ги оправиш, нищо положително няма да постигнеш, само нещастия ще си спечелиш. Нито един от вас не може да застави някого да обича. Не е в наша власт да накараме хората да се обичат. И не само това,, но след като обикнеш, някого ти ще се скараш с него. Това е при човешката Любов. След като се обикнат, хората се карат. По-рано не са се карали. Защо са се скарали? Защото, след като са се обикнали, Любовта ги е напуснала. Скарването показва, че Господ го няма между тях. А пък те мислят, че от голяма Любов се карат. Защо? За своите рога. Той казва: „Ти не знаеш ли, че аз Те обичам? Аз за тебе пожертвувах всичко. Напуснах баща си и майка си." И тя повтаря същото.

Вие ще ме извините сега. Вие мислите, че сте женени, а пък аз не ви считам женени. Нито един от вас не е женен. Аз досега не съм срещнал нито един женен човек. Под „женен човек" разбирам човек, който е познал Любовта, обича всички и винаги е радостен и весел. С нищо не можеш да го подкупиш. Женен човек е той. Тези думи „женен човек" нямат още това съдържание. В тях вие влагате съвсем обикновено съдържание, нещо като извършване на някаква работа. Когато някой каже, че обича, това е само временно явление в живота му, защото това съвсем не е още истинската Любов. Не искам да кажа, че това, което преживявате, не е реално. Реално е, но с това ваше преживяване не може да се обясни животът и вие не можете да израснете чрез него. Тая Любов, която сега имате, тя не може да ви освободи. С тази Любов, която имате, ще се заробите и ще остареете. Казваш: едно време какъв трепет имах. Ти се самозаблуждаваш. Ти не си разбрал Божията Любов. Христос казва: „Това е живот вечен да познаете Единаго Истинаго Бога". Онези, които са обикнали Бога, много често престават да работят. Една мома, като обикне някой момък, постоянно ходи подире му. И един момък, като обикне

172

в тази Любов Бог се проявява, не се намесвайте, за да видите Неговото величие. Той не проявява своята Любов тъй, както ние я проявяваме. Не казвай за някого, че е много студен човек, няма никаква Любов и е жесток. Това са само ваши заключения.

Кой е топъл човек? Топъл, добър човек за мене е онзи, който не ме ограничава, оставя ме свободен. И аз за него съм добър, когато не го ограничавам. Когато той прави нещо, оставям го свободен, това е негова работа. Всеки от вас е една незавършена картина, незавършени бюстове. Има да се дяла върху вас още хиляди години. Казвате за някого, че е много красив. Каква ти красота? Аз не съм срещнал красиви хора. Не съм срещнал завършени бюстове. Гледаш, челото му много хубаво, но носът го няма никъде. Има още много да работи скулпторът. Устата, ушите, ръцете и те не са довършени. Всеки ден скулпторът идва да работи. Вие искате да бъдете красиви. Защо? В това ваше желание има скрито користолюбие. Всички трябва да бъдете свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Човек, който продава своята Любов, не разбира нейния смисъл.

Да оставим сега това. Любовта е, която моделира. Тя моделира целия човек – тялото, умът, сърцето и волята. И трябва да оставите Духът, който работи във вас, да се прояви – вслушвайте се в него! Някои казват: „Как да му простя?" Така ще прощавате, както Бог прощава на вас. Ти по сто пъти на ден грешиш и Бог все ти прощава. Ако не беше ти прощавал, ти щеше да си заминеш. По същия начин и ти ще търпиш и ще прощаваш, но не от немай-къде. Искате да се изясня. Добре. Да кажем, че те е заболял коремът и аз ти държа една лекция. Ти казваш: „Премахни болката!" Причината на тази болка в корема е в главата. Почни да мислиш право. Причината е в твоята глава. Ти не мислиш право. И затова те боли коремът. Почни да мислиш право и веднага ще изчезне болката ти в

173

корема. Ти казваш: „Какво ми разправяш? Не знаеш ли, че ме боли коремът?" Аз го зная и затова ти говоря.

(Учителя показва чертежа.) Тази фигура е една формула, с която можеш да се лекуваш. Да кажем, че ти не живееш добре с жена си. Ето една формула, чрез която да работиш. Не те обича дъщеря ти, или си задлъжнял до гуша. Ето една формула, чрез която ще въздействуваш на дъщеря си. Ето една формула, чрез която можеш да се освободиш от дълговете си. Но как? Но как? Мисли право, чувствувай право и постъпвай право. Влагай светлина в мисълта си, топлина в чувствата си и енергия в постъпките си. Не си лягай, преди да си свършил една работа. Не яж, преди да си направил едно добро. Не говори, преди да си обикнал. Това са правила.

Кога трябва да ядеш? Като направиш едно добро, имаш право да ядеш, да вземеш една закуска. Щом не си направил добро, стой гладен. Щом направиш добро и ядеш, този обед е на място. Ако не си направил добро и ядеш, то невидимият свят те държи отговорен за това и ти ще платиш много скъпо.

Но някой може да се усъмни – права ли е тази философия? Аз ще ви запитам: а философията, от която вие се ръководите, права ли е? Хубаво, аз няма да споря, само ще кажа: да проверим, като Илия. Как провери той с Вааловите пророци? Той им каза: "Вие ще принесете жертва на вашия Бог и ще го повикате, и ако слезе огън от небето и изгори жертвата ви, прав е вашият Бог." 400 души викаха, крещяха и се мушкаха .с ножове, но огън не слезе. Илия им каза: „Може да е зает вашият Бог, чакайте и аз да се помоля". И той направи своята жертва, обърна се с молитва към Бога и веднага слезе огън. Тогава Илия направи голяма грешка, като даде лош пример с избиването на Вааловите пророци. И затова после, като Йоан трябваше да дойде и да изпита резултата от погрешката си. Той

174

каза: "Изколете ги". Но после, като Йоан трябваше да отнемат и неговата глава. Дъщерята на Иродиада, научена от майка си, пожела главата му и й я дадоха. Затова че не можаха да снемат огън от небето, той изкла толкова хора, отне главите на 400 пророци. Ирод постъпи по същия начин. Ако не беше тази мома играла, то главата на Йоан щеше да остане. Ако заради играта на една мома трябва да се снеме една глава, питам, какъв смисъл има в това? И ако ти снемаш от небето огън и избиваш тези, които нямат твоята вяра, тогава какво разбиране имаш? Понякога вие казвате: криви сме били. В какво седи кривината? Вие не сте дали свободата на себе си, вие не сте свободни хора. Свободата почва от свободните прояви. Като се говори за свободна Любов, вие разбирате съвсем друго нещо. Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ги ограничаваш. Защото, като ограничаваш Бога в себе си, ти ще си създадеш зло и ще станеш лош човек. Ти искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи. Тогава ще станеш лош, а това ще покаже, че не вървиш по правия път. Като дадеш свобода на Бога в себе си, ще разбереш, че всички Божии дела са съвършени. Това трябва да държите постоянно в ума си. Когато си беден, ще кажеш: добре, че съм беден. Когато боледуваш, ще кажеш: добре, че боледувам. Когато се учиш добре, ще кажеш: добре, че се уча добре. Когато не се учиш добре, ще кажеш: добре, че не се уча добре. В дадения случай всичко е за добро. Не ти е писал учителят шесторка, ще кажеш: за добро е това. Не си имал хубав обед, ще кажеш: за добро е това. Не те обичат хората, ще кажеш: за добро е това. Не стават работите, както ти искаш. Кажи: за добро е това. От Божествено гледище всичко е за добро. Кое бихте предпочели: Господ да ви направи един кон, да ви тури позлатено седло и да носите цар на гърба си или да бъдете заек в гората, свободен да си пасе трева, с големи уши и непрекъснато

175

да му трепери сърцето от страх? Кое бихте предпочели? Кое ще изберете? Аз бих предпочел да съм заек. Моят избор е заек, понеже там е свободата. А човекът, когото ще нося на гърба си, ще ме мушка, ще ме бие с камшик, а след това ще ме затворят в обора и аз трябва да се подчинявам. За да стана кон, голяма наука се иска, голямо търпение. А пък като заек е по-добре. При това заекът има нещо хубаво. Това, което харесвам в него, е, че при всички големи опасности, на които е изложен, той е голям оптимист. В историята на зайците няма нито един случай някой заек да се самоубие от отчаяние. Значи, смели са зайците! Той казва: всичко, което имам, го оценявам, но най-много ценя свободата. Заекът оценява свободата, затова никога не се отчайва. А вие казвате с пренебрежение – заек! Време е да започнете с проявяването на Любовта! Не с възприемането, понеже вие сте възприели вече Божията Любов, затова трябва да я проявите. По-голяма Любов от Божията не може да ви даде никой. Вие вече сте я приели, сега ще развържете кесиите и ще раздавате. Ще извадиш семето от чувала и ще сеещ, а след това ще жънеш. Ще получиш от едно по 60 и по 100 зърна. Всяко едно левче ще ви донесе 30, 60 или 100 лева. Взели сте един билет от лотарията. Много сте хитри! Без да сеете, очаквате да ви дадат няколко милиона лева. Ще отворите кесията си. Парите – това са семената. Ще ги хвърлиш, а идущата година ще имаш резултата от засяването. Това е Божият закон. Ако ние постъпваме така, както Бог постъпва, въпросът е разрешен. Но понеже хората нямат Божията Любов, въпросът е неразрешен. Всички очакват да бъдат обичани. Сиромахът очаква друг да дойде да оправи работите му. Ученикът отива на училище да се учи. Тези деца дават хубав пример. Приложете Любовта като един малък подтик вътре в себе си. Трябва да се вглъбявате в себе си. Не трябва да се ограничавате, тогава работите ви ще вървят по-добре,

176

отколкото сега. И вкъщи, и като лекари, и като търговци, като чиновници, каквито и да са условията ви, ако сте положителни в Любовта си, работите ви ще вървят. А пък дето сега работите ви не вървят, то е, защото сега сте в пасивната Любов, в която има една опасност. Същото е със застоялата вода – щом не тече, тя се разваля. Любовта не търпи никакъв вътрешен застой. Тя е единствената сила в света, която не търпи никакво ограничение. Ти не можеш да вземеш малко от нея, или всичко, или нищо. Ако се опиташ да вземеш част от Любовта, тя ще ти даде такъв урок, че ще го помниш през целия си живот. Като мине Любовта край тебе, нищо не взимай от нея, даже и един косъм. Понякога у вас се явява такова желание. Един косъм от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Една трошичка взета от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Защото тя дава изобилно, но иска и ние да направим същото. Това е закон.

Та сега вие се радвайте, че обичате, а не се радвайте, че ви обичат. А пък вие се радвате, когато ви обичат, и сте недоволни, ако не ви обичат. Щом е така, почни да обичаш. Вие сега се спирате върху крайния резултат и питате -> какво ще постигна, като обичам? Всичко ще постигнеш. Не в този живот, но пред тебе е едно велико бъдеще. Ти ще бъдеш цар, ще бъдеш философ, ще бъдеш всичко: поет, музикант, каквото искаш. В този живот ще бъде всичко според съзнанието, според проявяването на Любовта. Всичко в света става според проявяването на Любовта, според степента на Любовта. Ако можеш за проявиш Любовта на ангелите, тогава всички твои способности ще забликат като извори. Вие очаквате сега да ви обикнат. Когато една мома израсне, продават я на един момък. Същото е и със сина – чакат го да израсне и го продават. А после се чудят, че са нещастни. Стига вече сте продавали! Като дойде някой, кажете: „Нямаме дъщеря или син за продаване, за женене." Как ще ожениш твоя син, за

177

кого ще го жениш. Как ще ожениш ума и сърцето си, кажете ми!

Мъжът и жената, това са прояви на цялото, което не можеш да разделиш. Левият триъгълник в чертежа е мъжът, а десният е жената. Тук е господарят, а тук е слугата. Тук е учителят, а тук е ученикът. Тук е генералът, а тук е войникът. (Учителя посочва двата триъгълника.) Но това са само проявления на Бога. Тук (Учителя посочва кръга) ти си в полюсите. Ти ще ходиш от единия полюс в другия, а твоето щастие ще седи в кръга. Силата ти трябва да бъде в основната идея, в центъра. Трябва да чувствуваш, че живееш в Бога и че Той живее в тебе. Тая идея трябва да проникне в тебе и тогава ще бъдете същински ученици, ще реализирате нещата. Мнозина са ми казвали: ти не можеш ли да туриш нещо в нас? Освен че няма да ви туря нищо, но аз съм дошъл да вземам. Аз съм Давал, давал и виждам, че ако дам още малко, вие ще потънете някъде. Още един милиметър има до устата на съда, в който сте потопени. Аз ще взема десет килограма и вие ще усетите, че сте олекнали – значи, намалено е теглото, ти ще се спасиш от потъване. И затова Христос казва, че човек трябва да бъде щедър, да дава. В даването е нашето спасение. И като не даваме и не проявяваме Любовта, това е гниене. Минаваш някъде и дадеш 10 стотинки, малко нещо. Никой не те вижда, но ти вървиш и се радваш. Бог ти казва: "Много добре постъпи. Никой не те видя, но Аз видях!" Направиш една услуга и никои не те е видял, но може би с години ти помниш тая своя постъпка. И като си спомниш за нея, ти се радваш. Това, малкото, Божественото, то е Любовта. А вие чакате да ви обикнат хората, та тогава да проявите Любовта. Хубаво е, но вие сте поставени на много опасно място.

Ще ви представя една картина. Вие сте поставени като една царска дъщеря, която седи на прозореца в

178

палата и очаква да мине някой царски син и да се ожени за нея. Няма да бъде. Царските синове минават с конете си и вие ще си умрете със своите мечтания. Не очаквайте княжески, царски синове да се оженят за вас и да ви турят в своята каляска. Не очаквайте като Мойсея да ви се даде тояга, да отидете при фараона. Вие искате да бъдете като Мойсея. Но вие били ли сте турени като него в реката, изложен на опасност да те изядат крокодилите? Но Мойсей, когато беше в кошницата, имаше вяра, затова го намери царската дъщеря. Вие още не сте били в тази кошница, защото колкото пъти Бог ви постави в кошница, вие вдигате такъв шум, че Той ви изважда веднага. Като ви постави Бог в трудни условия, дигате шум. Това е кошницата. Вие казвате: „Беднотия не искаме." Тогава няма да ви намери фараоновата дъщеря. Вие ще кажете: „Тая философия ние я знаем." Философията на Любовта вие не я знаете, тепърва сега ще я учите. Като ви говоря за шестата раса, подразбирам Любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътно понятие. Хората ще се обичат тогава както трябва. Аз наричам шестата раса, раса на братството. Всеки ще проявява Любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Когато някой задлъжнее, когато е болен, всички ще насочат мисълта си да оздравее. И светът ще бъде уреден, понеже всички ще проявяват Любовта. Ще кажеш: дано по-скоро да дойдат тези времена. Вие искате да бъдете зрители на Божественото. Ами ако в шестата раса един от вас бъде, да кажем, ухо, друг око или две очи, трети може да бъде нос, уста! Нали трябва всеки от вас да бъде на мястото си? Уста ще станете, нос, очи, уши, чело и пр. Това е за изяснение. Вие искате да ви дадат почетно място. Като дойдат тия от шестата раса, напредналите души, ще ви кажат: „Братко, какво искате?" Ти ще станеш ухо и те ще кажат. „Ти ще позволиш ли да поговоря с твоето ухо; много съм благодарен." Или ще кажат: „Ще позволиш

179

ли да погледам с твоето око". Като че ли вие сте господари, а те са слуги. И после ще кажат: „Ще благоволиш ли да поговоря през твоите уста".

Вие ще влезете в шестата раса като уста, носове, очи, уши. Това е иносказателно. Или другояче казано, те ще бъдат учители, а вие ще бъдете ученици. Ще ви дадат известни задачи, които трябва да разрешите. Като казвам, че някои от вас ще бъдете ухо, това значи, че ще изучаваш, ще възприемаш знания. Да бъдете очи, това значи, че ще бъдете ученици да изучавате светлината и Нейното възприемане. Носът подразбира, че ще изучавате науката на онези благоухания, които се съдържат в растенията. Устата подразбира, че вие ще изучавате хранителните вещества.

Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи. Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат.

Приложете Божия закон: да обичате безвъзмездно, за да бъдете щастливи.

„Отче наш."