„На това недейте се радва, че духовете се покоряват вам, а радвайте се повече, защото имената ваши са записани на небеса.“ (Лука 10:20)
Великото в живота на всеки духовен човек, това е разумното разбиране на Словото Божие. Под „Слово Божие“ подразбирам всичко онова, което ни се открива и във видимия и в невидимия свят: това, което се открива на сърцето ни, на ума ни, на душата ни, на духа ни. При сегашното състояние на човешкото развитие, тези четири съзнания са присъщи на великата човешка душа. Велика човешка душа наричам тази, която държи всичко в света. Тогава, от какво се пораждат различията в човешкото развитие? Причината за това е, че тези четири съзнания не са съединени в едно. Колкото повече се обединяват тези съзнания от човешкия дух, толкова повече човек расте и се развива. Христос е обърнал вниманието на своите ученици към Божествената наука, която трябва добре да се разбира. Защото много вещи или предмети, много живи тела, много наши приятели, даже и ангелите, ако не знаем как да ги съпоставим в своя живот, ние можем да се спънем от идеите, на които те ни навеждат. Забележете например, съвременните хора не знаят, как да поставят в душата си идеята за Бога. Какви не спорове, ежби, гонения се явяват между хората за тази идея. Днес всички хора спорят, има ли Бог, или не. Това показва, че те, колкото и да говорят за Бога, още са далеч от самата същина.
Христос казва: „Не се радвайте, че духовете ви се подчиняват“. Питам ви: когато една майка зачене едно дете, детето ли се подчинява на майката, или майката на детето? Кога детето се подчинява повече на майка си, когато е в утробата ѝ, или когато е извън нея? И кога майката трябва да се радва повече, когато детето е в утробата ѝ, или когато се роди? Вие трябва да размишлявате върху тези положения. Те са същите отношения, за които Христос казва: „Не се радвайте, че ви се подчиняват духовете, но се радвайте, че имената ви са записани на небето“. Който разбира, какво нещо е да бъде името му записано на небето, между всички негови приятели, между всички висши същества, които са завършили своето развитие и които могат да влизат в положението му и да внесат лъчи от радост и блаженство в живота му, той може да се радва за това. Сега ще ви отговоря на въпроса, кога майката трябва да се радва повече. – Тя трябва да се радва повече, когато детето се роди, а не когато е заченато. Защо да не се радва повече, когато е заченала? Защото при зачеването, докато детето се роди, има много изненади, много нещастни случаи. Ето защо, всяка майка се радва повече, когато детето се роди. Щом се роди, слага му име, а когато детето има име, майката се радва повече, отколкото когато няма име.
Този закон е верен и по отношение на вашия живот. Вие не се радвайте на малките придобивки, които имате в света. Например, често вие се радвате на ръкоплясканията, на букетите, които сте получили, когато сте декламирали някое стихотворение. Вие взимате букета, обикаляте с него между хората, радвате му се. Да, но утре тези цветя повяхват, ръкоплясканията престават и от вашата декламация, от вашето свирене нищо не остава. Казвам: тази придобивка е временна, от нея нищо не остава. Питам: какво ще ви ползват тези ръкопляскания, тези букети в живота ви, когато отидете на нивата, или когато решавате някоя велика задача, която ви е дал Учителя, или когато сте на молитва, или когато искате да помогнете на някой беден? Често вие говорите за обществено мнение, радвате се, когато е на ваша страна. Но аз ще ви кажа Истината. Най-напред имайте предвид мнението на Бога за вас, мнението на светиите и мнението на всички добри хора на земята. Дръжте постоянно в ума си тази велика идея. Това мнение е важно за вас. И тези хора ви знаят. Всеки от вас, който е обърнал лицето си към Бога, Той вече го знае, по име го зове. Знае ли ви Бог и добрите хора, и светиите ще ви знаят, макар вие и да не ги познавате. Вие даже и тук на земята не се познавате един друг. Ако накарам един от вас да каже името на някои от своите братя, няма да може, не го знае. Обаче, светиите, добрите хора, които вършат Волята Божия, знаят имената ви, те са записани в техните умове. Те ви знаят по име. Всеки, който поеме пътя към Господа, става известен за тях. Те знаят всичко за него, от всичко се интересуват: как живее, как се моли, до каква степен на развитие е дошъл и т.н.
Когато говорите за Христос, винаги трябва да разбирате първия образ в света, първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род. И за Христос се казва, че Той е глава на Църквата. Глава на Христос пък е Бог. Така стои великият въпрос. И всички вие, които искате да служите на Бога, трябва да имате необикновена вяра – силна, непоколебима от нищо. Ако имате вярата на православния, не си губете времето! Ако имате вярата на обикновените учени хора, на философите, пак не си губете времето! Не, вие трябва да имате вярата на светиите, на праведните, на добрите хора, които са завършили своя живот на земята, които са пожертвали всичко за Бога. Сегашните православни още не са православни, каквито Бог изисква. И евангелистите още не са такива, каквито Бог изисква. Каквито имена и да имат съвременните верующи днес, те са все обикновени имена – имена, които се променят. Ето защо, всеки от вас трябва да пожелае от цялата си душа да бъде записан на небето с онова име, което никога не се променя. И всеки трябва да знае, дали името му е записано горе. Щом неговото име е записано на небето, това е вече голяма привилегия. Представете си, че вие сте записани в английската народна банка, най-голямата и най-богатата банка в света. Какво ще бъде положението ви? Вие ще имате кредит по целия свят. Където и да отидете, на която банка и да похлопате, какъвто кредит и да поискате, веднага пътят ви ще се отвори. Не ви ли познава английската банка, навсякъде и всякога ще се намирате в затруднение. Такова е положението на всеки, който не е записан на небето. Записан ли е, ако рече да отиде и в най-затънтените места на Англия, на Япония, на Китай, или където и да било другаде, в моретата, в реките, или по горите, пътят на този човек е отворен навсякъде. Ако има буря в морето, този човек, като Христос, само ръката си ще вдигне и бурята ще каже: „Познавам те, аз се подчинявам на твоето слово!“ Бурята моментално ще утихне. Това е магическата пръчица в света. Това е нейната сила.
Та казвам: само когато вашите имена бъдат записани на небето, вие ще бъдете приети във великата Божествена Школа и ще започнете да изучавате тази велика Божествена наука. Знаете ли каква велика перспектива за знания, за красота, за наука, за изкуства, за поезия и за какво ли не още има в тази Божествена наука? Това, което човек не може да изкаже и което се таи в човешката душа, в човешкия дух, в човешкия ум и в човешкото сърце, той ще постигне само тогава, когато името му бъде записано на небето. Човек като отиде горе, той трябва да си знае името. Сега аз не искам да дойдете при мене и да ми кажете: „Учителю, кажи моето име!“ Вие трябва да отидете горе и там всеки сам да си узнае името. Една от великите задачи за вас е да разгадаете записано ли е вашето име горе на небето, или не. Аз ще ви кажа признаците, по които да познаете, дали е записано или не. Вземете най-простия случай от живота. Отивате при едно малко дете, викате го: „Детенце, слушай, хей там, детенце, виж какво ще ти кажа!“ – то не се обръща. Но извикате ли го по име, то веднага се обръща към вас радостно. Защо? – Записано е името му. Същото нещо е и по отношение на вас. Като слязат светиите отгоре, ще ви повикат на име. Щом чуете името си, ще почувствате голяма радост. Когато човек има име в света, той е силен. В това именно се състои величието му. Хубаво ли е да му кажат: „Брей, ти там, номер 1, 2, 3...“? Това са само форми на човешката граматика, а според живото Слово, изворът на великия живот, човек трябва да има едно име, което Бог му е определил. Това е реалното. Това е, към което ние трябва да се стремим. Това име всеки сам за себе си трябва да знае.
Сега, какво е вашето име? За да се придобие, обаче, тази реалност, три съществени неща са необходими на човека. Не се стремете изведнъж да отидете на небето. Трябва да разбирате смисъла на земния, на физическия живот и тогава да разбирате Божествения. Човек, който не може да разбере смисъла на земния живот, не може да разбере смисъла и на духовния, на Божествения живот. Христос казва: „Ако ви казвам земни неща и тях не разбирате, как ще разберете, ако ви кажа небесните?“ Ето защо трябва да се започне от близките неща.
Някои от учениците казват: „Какво представлява земята?“ – Нищо! Всичко е горе, важен е животът на небето. Не, земята, живата природа, за която ви говоря, е духовно отражение на Божествения свят и затова ще започнем от видимите, близките до нас неща и така ще отиваме нагоре. Допуснете, че някой човек се нахранва отлично, сладко му е всичко и храната му се смила добре в стомаха. Но когато дойде вторият процес, соковете от стомаха не могат да отидат по-нататък и кръвообращението не става правилно. Питам тогава: какво ще бъде състоянието на този човек? Ако тези сокове не могат да преминат в белите дробове и кръвта не може да се пречисти, организмът постепенно ще започне да се отравя, ще се яви някаква зараза, която ще произведе болест. Но ако тези сокове достигнат правилно до белите дробове, кръвта там се пречиства, състоянието на този човек ще се подобри и той ще се чувства бодър, весел. Ако пък тези сокове не могат да преминат в мозъка, а спрат в дробовете, пак ще настане един ненормален процес. Значи, не е достатъчно само храносмилането да става правилно, не е достатъчно само пречистването на кръвта в белите дробове да става правилно, но тази кръв трябва да отиде в мозъка, там да подейства и да се превърне на една динамическа сила. Само така човешката мисъл ще започне да работи. Но ако мисълта се спре там, до това място и не отиде по-нататък, ние ще имаме един обикновен материалист – човек, който се интересува само от материалните неща на живота, и тогава пак се заражда отравяне на организма. От такова отравяне човек може да умре. Следователно, според този непрекъснат Божествен процес, който става в човека, каквато енергия и да се зароди във вас, не трябва да я спирате. Това значи: всяка възвишена и благородна мисъл, или всяко възвишено и благородно чувство, което се зароди в нас, трябва да оставим да се развие напълно, да направи един кръг. Тази наша мисъл ще мине през цялото небе, ще слезе на земята, ще мине през центъра и пак ще се върне при нас, като ни донесе всички благословения, които ни са необходими. За връщането на една мисъл някой път е потребно един час, някой път един ден, понякога една седмица или месец, понякога са потребни и 10 години, а най-често са потребни 22 години. В краен случай най-дългият период от време, който може да употреби една мисъл за едно пълно обръщане, е 120 години. За много хора, докато чакат да се върне тази мисъл при тях, минават цели 120 години, през което време те се подмладяват наново. Някои казват: „Кой знае кога ще се върне нашата мисъл или нашето чувство! Кой ще ги чака! Забавиха се някъде“. Те нямат търпение да ги дочакат и умират. Други пък отиват да ги търсят. По някой път хората се лутат по 40, 50, 250 години и после пак се връщат на същото място, откъдето са излезли.
Следователно по този начин вие учите великия закон в живота – великото търпение. Като пратите вашата мисъл из пространството, ще чакате с най-голямо търпение 10, 20, 22 години, докато тя измине своя кръг и се върне при вас с едно хубаво, велико известие. Тогава във вас ще стане едно преобразование. При сегашните условия на живота, на всеки 7 години става една промяна във вас. За тези промени в организма на човека, както и в неговото духовно тяло, говорят и теософите. Мислите, които са излезли от вас и са отишли към Бога, ще се върнат след 7 години. След всеки период от 7 години, в човека се започва една нова фаза, която окултната наука нарича „развитие на едно ново тяло“. Такива тела има главно седем. В по-духовно развитите хора има още три, а в най-напредналите същества се развиват още две. Значи в човека може да се развият всичко 12 тела. Сегашната култура е достигнала до положение да схваща едва първите 7 тела, които човек, като 7 струи, изпраща в невидимия свят. Всяка струя, като отиде към Бога и се върне, ще донесе на човека едно специално благо, специални материали, с които той ще строи живота си тук на земята.
Казва Христос: „Не се радвайте, че духовете се покоряват вам, а радвайте се повече, защото имената ваши са записани на небеса!“ Радвайте се, че имате връзка с Бога, да можете да пращате вашите мисли и желания към Него и Той да ви отговаря чрез Своята мисъл.
Сега, кое е практическото, идеалното положение от тази мисъл? Мисълта, дали сте напреднали или ненапреднали, да не ви спъва. Някой казва: „Аз още не съм напреднал“. Всъщност, напреднал и ненапреднал човек не съществува, а съществува само растене. Някой станал поет, това значи, че е пораснал по-напред от друг някой, който още не е пораснал. Не се безпокойте за вашият ръст! Времето, което Бог е определил, ще дойде и ще донесе своя плод. Не бързайте! Ако видите някой голям орех израснал до вас, не се приближавайте близо до него! Или, най-малко, молете се на Господа да бъдете на 100 метра далеч от корените му, защото той събира всички сокове от земята и за вас няма да останат. По същия закон, когато видите някой светия, не отивайте много близо при него! Вие мислите, че като отидете близо до един предмет, ще го изучите добре. Не, близостта заслепява хората.
Ще ви приведа един пример от обикновения живот, който искам да схванете с една широта, а не с това обикновено разбиране, което имате за нещата. Аз взимам примери, които одухотворяват. Имаме двама приятели. Докато са далеч един от друг в училището, докато нямат отблизо взимане-даване, любовта им е чиста и възвишена. Но щом се зародят материални сделки помежду им те веднага започват да чувстват своите грешки, да виждат своите недостатъци. Вземете онзи момък, който обича някоя мома. На първо време той и казва: „Ти си мое божество, без теб не мога да живея, ти си моят спасител, моят ангел! Ако не погледнеш благосклонно към мен, моята еволюция ще спре...“ Той мисли, че е намерил своето щастие. Като я вземе, обаче, още на втората година вижда лошото у нея. Казва ѝ: „Ти, мари, не знаеш ли каква е майка ти, какъв е баща ти. Ти по-горе ли от тях ще бъдеш?“ По-рано и казваше Марийке, Марче, а сега и казва: „Маро!“ Детето, което обича майка си, ѝ казва: „мамичко“, а като порасне, казва ѝ „мамо“. Това изразява всички ония душевни промени, които стават в човека.
Такива промени стават и в религиозния живот на хората. Като влязат в някое ново религиозно общество, казват: „Тези хора тук са толкова възвишени, толкова благородни, между тях ще живея“. Но след като поживеят една година между тях, казват: „Това не са хора, това са вълци, лицемери, ще бягам от тях!“ Че как? Да не мислите, че светии ще срещнете на земята? Светиите не живеят между вас, те живеят другаде някъде. Тук те само се проявяват. Та казвам: трябва да знаете, че никой не живее сам със себе си, никой не е самостоятелен. Вие сте център, където се посрещат не само хиляда, не и 10,000, но милиони духове. Вие сте поле, където те работят. И някой път, като надойдат много от тези духове, вие заприличвате на една нива, за която мнозина спорят. Един от тях иска да оре и друг иска да оре. Започват да орат, но по едно време спират работата, започват да се карат – става побой, кавга, разправия. Вие се чудите на това, което става, и казвате: „В мен става нещо страшно, главата ми ще се пръсне!“ Казвам: духовете се карат в тебе за твоята глава. Ако успеят лошите духове да те завладеят, нещата се обръщат с дъното нагоре. Ако пък духовете разрешат въпросите добре, работата върви напред, ти слагаш ред и порядък във всичко и в тебе настава мир и съгласие.
И така, казва Христос: „Недейте се радва, че духовете се покоряват вам, а радвайте се повече, защото имената ваши са записани на небеса“. Духовете се покоряват, но само временно, защото и те са интелигентни. Те се покоряват, докато намерят във вас някоя най-малка слабост. Намерят ли такава, те веднага ви завладяват и се проявяват така, както си искат. Виждали ли сте, как се борят борците-пехливани? Като се борят дълго време, един от тях надвива и остава отгоре. Ако той не внимава, ако не бъде буден, победеният се окопитва и първият няма да усети, как ще се намери отново на гърба си и ще загуби победата. Значи, победата му е била само фиктивна. Турците имат една поговорка: „Като викаш духовете, лесно идват, лесно ти се подчиняват, но като дойде ред да ги изгониш, зор виждаш тогава“.
У мнозина от вас има известни положения, известни прояви, които се дължат на това, че се намират под влиянието на тези духове. Едно време сте били търпеливи, кротки, въздържани, а сега сте сприхави, искате да се карате с този, с онзи. Туй състояние ваше ли е? – Не е. Възможно ли е един извор, чиято вода до вчера е била чиста като кристал, изведнъж да стане мътен? – Не е възможно. Вие трябва да познавате тези духове, да знаете техните прояви и да се научите да им въздействате. Някой път у вас се поражда честолюбие. Направите една грешка и не искате да я признаете. Казвате: „Аз не мога да направя такава грешка“. Може би, ти да не си направил тази грешка, но фактът е на лице, тя е сложена в твоята кесия. Например, без да знаеш ти някой слага в твоята кесия фалшиви пари. В това време идва комисия да проверява касата и в твоята кесия намира фалшиви пари. Как ще обясниш това противоречие, какво ще кажеш за свое оправдание? Комисарите ще те питат: „Ти ли направи тези пари?“ Ти ще кажеш: „Аз не правя пари“. Да, но фалшивите пари са намерени в твоята кесия. В кесията ти има и същински пари, но има и фалшиви.
Следователно всички лоши мисли в живота ви не са ваши, но и добрите мисли не са ваши. Питам ви: всички ония дървета, които растат в Борисовата градина, или по планините, или в Америка, или къде и да е другаде, ние ли създадохме? – Не. Тези дървета са плод на мисълта на други същества, които са живели преди нас. А всички онези мисли, които са наши, остават да градят в нас. Онези мисли, които държат в порядък нашия мозък, които съграждат нашето тяло и поддържат силите му, са наши мисли. Те са постоянните работнички на кошера. Някой път може да дойдат и чужди пчелички, но не се радвайте на тях, те идват да крадат. Пчелите от разните кошери си имат охрана. По същия начин всеки от вас, като изучава окултните науки, трябва да разбира Божествения закон, за да може да се охранява по най-разумен начин. Как? – Като пчелите. Те имат една царица и мисълта на всички е насочена към нея. Човек в себе си трябва да има една царствена мисъл, господстваща над всички други. Или с други думи казано: ние трябва да поставим Бога в центъра на нашия живот, като цар и при всички мъчнотии да се обръщаме към Него. Обръщаме ли се към Него, всички въпроси лесно се решават. За нас идеята за Бога не е така отвлечена, тя е най-реалната идея. Обърнете се с всичкото смирение на душата си към Бога и Той ще ви помогне. Да кажем, че имате един много мъчен въпрос за разрешение. Ако се обърнете към Бога с искрена молитва, пълна със смирение, каквато помощ поискате от Него, ще ви се даде. Окултният ученик трябва да бъде смирен, отстъпчив и разумен. Той трябва да вижда нещата отдалеч, без да изпада в противоречия. Когато започне една война, той трябва да бъде принципен и веднъж влязъл, не трябва да отстъпва. Някъде пък той не трябва да влиза във война. Ето защо, днес всички имате трудности в живота си. Някой път ще се обезсърчите от тези трудности, но знайте, че много пъти вие сами си ги създавате несъзнателно. Аз забелязвам сега, всички софиянци, както и провинциалистите, братя и сестри, ученици на окултната школа, както и всички религиозни и светски хора, минават през големи изпитания. Разликата е само в това, че светските хора не знаят, защо и за какво идват изпитанията, а вие знаете. В тази беседа аз няма да ви разправям защо и за какво идват изпитанията, но четете беседите, проучвайте ги, там са дадени много обяснения. И за в бъдеще, като ви говоря, следете моите обяснения. Учениците трябва да бъдат готови за всички изпитания. От вас сега се изисква приложение на новото учение в живота ви.
Допуснете, че вие имате един много лош съсед. Как ще постъпите с него? Аз ви казвам: ще укротите вашият съсед по новия начин. Един приятел ми разправяше следния пример. Някой си американец имал един кон, който хем хапел, хем ритал – никой не могъл да се доближи до него. Господарят му постоянно се оплаквал. Този ритне, онзи ритне, на този пукне главата, на онзи пукне главата. Най-после при този американец идва един негов приятел и го пита: „В какво се състои лошотата на този кон?“ – „Остави се, никой не може да се доближи до него – хапе и рита.“ – „Имате ли сено?“ – „Да, имам.“ Той взима един вързоп сено, закачва го на опашката на коня и го пуска. Целият ден конят ритал, хапел, бягал, докато най-после се преуморил и легнал, укротил се. На другия ден впрягат конят на работа и той вече нито рита, нито хапе. Казвам: по същия начин сложете на гърба на вашия съсед един сноп сено, нека рита целият ден, докато се умори. Щом се умори, ще омекне. Това е правилото, по което може да се укроти един човек. Не поставяйте един жив човек за мишена на войниците, но сложете на гърба му сено, или друга някоя вещ.
Ще ви приведа още един пример. Един беден воденичар развъждал кокошки. Той имал едно куче, което се научило да яде яйцата. Воденичарят го бил, гонил, дано да се отучи от обичая си, но кучето все продължавало да яде яйцата. Най-после един негов приятел му дал следния съвет: за да отвикнеш кучето да яде яйцата на кокошките, опечи едно яйце и, както е горещо, като чуеш, че някоя кокошка снесе, смени прясното яйце с печеното. Той направил така, както го посъветвали. Кучето чува, че някоя от кокошките снесла яйце и веднага отива на полога. Бързо налапва горещото яйце, но хуква да бяга. Яйцето се заклещило между зъбите му, та едва го изхвърлило от устата си. От тогава кучето не помислило вече да обикаля полозите.
Казвам: има много хора, които трябва да изядат печено яйце, за да се освободят от някой свой недъг. С всеки недъг трябва да се постъпва разумно, педагогически, така, както кучето трябва да научи правилото да не яде яйцата от полозите и конят да не рита и хапе, а мирно и кротко да живее. Мога да ви приведа още много примери за укротяване на хората, но това са обикновени неща. Има хора, които могат да влияят на пчелите; други, които укротяват змии, тигри, лъвове, но за това се иска присъствие на духа, както и силна воля. Например, когато искаш да укротяваш животните, когато искаш да не те хапят, трябва да държиш ума си силно концентриран. Англичаните, които минават за ексцентрични хора, често правят такива опити за укротяване на животни в Индия и в Африка. Седне някой от тях на един голям камък, концентрира ума си и мисли върху една определена мисъл. Покрай него минава лъв, той не мърда. Но ако рече да мръдне само, този лъв ще го нападне. Онзи, който иска да служи на Бога, съзнанието му трябва да бъде будно. Почне ли да плаче, да рита, да се оплаква, че тук не го приели, че там го изпъдили, лъвът ще го вземе. Ти като ученик, като влезеш в едно общество, и да те обидят, трябва да дадеш вид в себе си, че не са те обидили. И най-лошите думи да ти кажат, да не подозираш, че са казали нещо лошо за тебе. Такъв трябва да бъде християнинът, такъв трябва да бъде ученикът на новото учение! Бог казва: „Не си отмъщавайте, защото мое е отмъщението!“ Забрави всичко и върви напред! Това не значи, че като минаваш покрай кучетата, няма да чуваш техния лай. Ще чуваш, но ще знаеш, че този лай не е заради тебе. Нима всичко, което става в едно село е заради мен? – Не е заради мен. Та първото нещо: когато искате вашите имена да се запишат на небето, трябва да сте дошли до положението да въздействате вътрешно на света със силата на своя ум. Да допуснем, че сте заобиколени от редица трудности. Какво ще направите? – Отправете вашата мисъл към Бога! Имате недоразумение с някого – отправете ума си към Бога! Имате да давате пари, стегнал ви е кредиторът – отправете ума си към Бога! Болни сте, докторът е казал, че след два дни ще свършите – отправете ума си към Бога! Чакайте да дойде отговорът отгоре. Молите ли се на Бога, никакви лекарства не взимайте! Лекарството ще дойде отвътре. Вземеш ли лекарство, то трябва да произведе един вътрешен процес. Ако ти извикаш някой лекар, който разбира Божия закон и се ръководи от Него, той ще разбере твоето състояние и лекарството, което даде, ще ти помогне. Когато за известна болест вие употребите всички лекарства, които съвременната медицина препоръчва, но не ви помогнат, напуснете ги и се обърнете към Бога. Тогава вашето оздравяване ще дойде отвътре. Вътре е вашият лекар. Той е лекарят на душата. И всички вие трябва да бъдете лекари на душите си. Вие страдате, за да проучите себе си, да проучите и другите хора. Умният човек трябва да знае какво мисли неговият другар. Умният човек трябва да знае още, какви са чувствата на неговия другар. Вие трябва да знаете, че не живеете за хората, но за Бога. Може би с всичко, което се случва в живота ви, Господ е решил да ви изпита. Той казва на някои да ви обидят. Казва: „Кажете на този светия една обидна дума!“ Щом това нещо е от Бога, вие трябва да го издържите с радост. Аз съм ви привеждал ред примери, които пък вие привеждате на други, но като дойде същото до вас, не изпълнявате.
Ще ви приведа един пример за поука. Един млад ученик отива при един индуски Учител и му казва: „Учителю, научи ме на великите тайни на живота!“ – „Ще те науча, но ако можеш да изпълниш една задача. Ще направиш три неща: ще излезеш на пътя и ще срещнеш най-напред един военен. Ще отидеш при него и ще му удариш една плесница. По-нататък ще срещнеш един религиозен човек, който се моли на Бога тихо в себе си. И на него ще удариш една плесница. Още по-нататък по пътя ще срещнеш един светия, човек, който е завършил вече своето развитие. На него ще удариш две плесници. След това ще се върнеш при мене.“ Ученикът отива при военния, удря му една плесница – военният му удря две плесници. Отива при религиозния човек, който се моли на Бога и му удря една плесница. Този човек се обръща, прекъсва молитвата си, вдига ръка да го удари, но веднага я сваля и продължава да се моли. Когато отива при светията, удря му две плесници, но той даже не мръднал. Ученикът се връща при Учителя си, който го запитва: „Какво ти каза първия?“ – „А, много лошо беше. Военният ми удари две толкова силни плесници, че и досега ги помня.“ – „Това е методът на обикновения живот. Така постъпва всеки човек, който не може да контролира себе си, който борави със закона на необходимостта. Вторият, религиозният човек е човекът, който е започнал да живее по закон и затова пожелава да направи нещо, но се спира, казва си: „Нищо, закон има, той да го съди!“ Третият, светията, това е човекът, който живее напълно по закона на Любовта. Затова, когато ти, като ученик, придобиеш състоянието на последния, ела при мен, тогава ще те уча!“ – му отговорил учителят. Същото се отнася и за вас: като ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. Светията даже не забелязал, че го ударили – не мръднал нито един мускул на лицето си. Ако можете да понесете изпитанията си в живота като светията, на когото ударили две плесници, вие ще разберете и Божествените закони. Той даже не счел за нужно да си повдигне очите. Защо? – Христос живее в него. Затова и вие не търсете Христос отвън, но вътре във вас. Ако някой път видите Христос отвън, това е отражение само, в огледалото Го виждате. Писанието казва: „Бога никой никога не е видял“. Апостол Павел казва: „Сега ние знаем Христос не така, както едно време, когато е бил на земята“. Когато Христос се явил на Павел, той паднал от коня си. Трябва да има един Ананий, който да отвори вашите очи. Сега Христос, Бог ви се изявява отвътре. И радвайте се, че Божието присъствие е такова. Някой казва: „Защо не мога да видя Христос?“ Не бързайте, ще дойде време да Го видите. Не трябва да Го видите преждевременно. Всички неща трябва да стават на своето време. Така, както Бог сега ни се открива, това е най-добрият начин. Ще слушаме Неговият глас, който говори тихо и мълком вътре в нашето съзнание. И най-малкото, което ни се казва отвътре, трябва да го изпълним.
Важното за нас е това, че Христос всеки ден идва при нас и ни казва: „Направи това заради мен!“ Когато някой ти е казал обидна дума, Христос ще дойде при тебе и ще ти каже: „Прости му заради мен!“ Кажеш ли, че не можеш, че ти е много мъчно, ти не си изпълнил волята Божия. При тебе идва един бедняк и в този момент Христос те посещава и ти казва отвътре: „Дай новите си дрехи на този бедняк!“ Кажеш ли, че ще му дадеш старите си дрехи, защото новите не си обличал никак, пак не си изпълнил волята Божия. Че този бедняк е някой светия! Бог те изпитва чрез него. Този беден може да е и сам Христос. Господ ти казва отвътре: „Отстъпи му твоята стая!“ Ти казваш: имам друга стая, нея ще му дам. Пак не си изпълнил волята Божия. Ние постоянно коригираме онова, което Бог ни казва, затова работата ни не върви. Дойде някой при мен и ме пита: „Колко дни трябва да постим, три или пет?“ Казвам: ако не вършиш волята Божия и 20 дни да постиш, нищо няма да те ползва. Има друг един пост. Ако аз постя 10 дни и всеки ден нося своето ядене на бедни вдовици и сирачета, разбирам такъв пост. Те ще кажат: „Господи, благодарим Ти, дето ни изпрати този брат!“ Или ако постя, за да очистя един недъг от себе си, разбирам такъв пост. Или ако постя, за да придобия разположение на душата си, или да създам добри мисли и чувства в себе си, разбирам такъв пост. Но ако постя само за да изтощя тялото си и да не мога да работя, не разбирам такъв пост. Тогава някои ще кажат: „Като е така, да не постим, да не изтощаваме тялото си“. Това е още по-опасно. Горко на този, който не пости! Човек, който никак не пости, е натоварен кораб, който ако влезе в развълнуваното море, опасност го застрашава. Човек, който пости много, е празен кораб, без никакъв товар. И той може да се обърне, като влезе в бурното море. Тогава на първия казвам да пости, да се изпразни малко, или с други думи: да слезе на някое пристанище, да извади малко от своята стока, да се поразтовари. На втория казвам: натовари малко кораба си! Като се срещнат празен и пълен кораб, пълният да каже на празния: ела, братко, вземи половината от моя товар!
Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример, ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане, и при това като ви обиждат, да можете да издържате. Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате. Искам да бъдете образци на една жива вяра. Никога не изгубвайте вярата си! Защото ние не гледаме на вас, какви сте сега, но гледаме, какви трябва да бъдете след 5, 10, 22 години. И тогава, който ви срещне, да каже: „Ето една наука, която променя хората!“ Всички вие трябва да се подмладявате всеки момент, да развивате най-хубави мисли и чувства. Вие трябва да бъдете образци във всяко отношение. Това е желанието на Бога. Като отидете при Бога, Той ще даде на всеки определеното място и вие ще работите за Него. Не мислете, че като отидете при Бога, цял ден ще пеете, ще свирите и ще почивате. Не, отидете ли при Бога, вие може да поседите там ден, два, три, месец, може и година, но веднага след това ще ви сложат на работа, ще ви дадат да управлявате нещо. Вие трябва да се приготвите за една велика служба в Царството Божие. Казва Христос: „Радвайте се, че вашите имена са записани на небето!“
Сега ви пожелавам имената ви да бъдат записани горе! По-добро нещо от това има ли? Следващата година, като се срещнем, ще ви питам: получихте ли по едно писмо? И желая на всички, без изключение, да получите по едно писмо! Ако се яви едно изключение, всички заедно ще помагате на този брат или сестра и тяхното име да се запише на небето. Всички сте призвани в Бога, няма отмяна. Но всички трябва да се учим. Който знае малко, трябва да се учи от другите. Смирение трябва да има у всички ви! Изслушвайте се, като говорите. Вие трябва да дадете образец за едно бъдещо възпитание, та който ви види, да знае, че у вас има едно Божествено възпитание, една вътрешна дисциплина, на която се подчинявате. Вие трябва да се подчинявате не на външна заповед, а на една вътрешна заповед. Като кажем: „Всички на работа“ – да започнем работа. Като се каже: „Пейте“ – да пеем. „Яжте“ – да ядем. Каквото и да се каже, каквото и да се изпълни, всичко да излиза дълбоко от душата ви. И като срещнете един такъв брат, ще видите, че на челото му има една светеща звезда. Това е един признак, че неговото име е записано горе. И Христос, като дойде на земята, една звезда се появи. Звездата предсказа Неговото раждане. Всякога, когато се ражда един велик човек, на небето се появява една светла звезда.
Аз искам всички вие да видите тази звезда. Звездата, която се появи за Христос, да се яви и за вас! Тя е Божествена, разумна звезда, която носи Новото Учение и всички Божии блага. Тя е звезда, с която идват Божиите ангели. Тя е звезда, с която Божият Дух раздава всички дарби и способности, от които, както вие, така и всички останали хора се нуждаят. И за в бъдеще ние имаме нужда да заработи в нас великият свят Божи Дух, Който разбира всички закони, които Бог е поставил. Тогава всичко ще върви в ред и порядък. Само така ще може във вас да се внесе новото и да почувствате всички едно вътрешно съвземане и преминаване от временния живот на смъртта към вечния живот на безсмъртието.
„Радвайте се, че вашите имена са записани на небето!“
Сряда, 9 ч. сутрин, 25 август 1926 г.
Съборни Беседи
25.08.1926 09:00 Сряда,
София
|
Начало
