| Порталът към съзнателен живот |
Добро и свобода
(Младежки Окултен Клас,
26.03.1926 Петък, София)
Беинса Дуно |
|
Двадесета лекция
28 март 1926 г.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Чете се темата”Жабата като символ“.
Тема за следния път: „Произход на десетичната система”
Какво ще получите, ако съберете 2 и 2?
Отговор: Четири.
Като числа две и две са равни помежду си, понеже съдържат еднакво число единици. Обаче можете ли да съберете два коня като равни величини? – Не може. Преди всичко два коня могат напълно да се различават един от друг. Можем да ги сравняваме само по отношение на тяхната сила. Следователно можем да събираме конски сили една с друга, но не самите коне. Как ще съберем двама души, ако единият е химик, а другият – естественик? В дадения случай ние можем да събираме родовете, а не видовете. Често хората употребяват термина двойка за означаване на двама души, били те мъже, жени или мъж и жена. В това отношение има естествени, има и неестествени двойки. Например неестествена двойка е събирането на мъж и жена. Мъжът и жената са полюси, но от две различни единици. Природата си служи с естествени двойки. Естествена двойка например е магнитът, в който се съдържат два полюса: северен и южен. Дето има двойки, там всякога се забелязва движение. В прав смисъл на думата под двойка се разбира сила, която има две противоположни прояви, т.е. две противоположни движения. Казваме за някой човек, че има една идея. За друг казваме, че има две идеи и считаме, че той е раздвоен и не може да се разчита на него. За трети пък казваме, че е двоеумен човек и не му вярваме. И в Писанието е казано: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ В този смисъл двойката подразбира раздвоен, двойствен човек – човек с две идеи. Хората се страхуват от раздвояване, т.е. от участие на двойката в живота. Наистина, опасно нещо е раздвояването, но за да се избегне опасността, раздвояването трябва да се превърне в поляризиране. И тогава казваме, че като процес поляризирането съществува навсякъде в Природата: в растенията, в животните и в хората. Единият полюс в растенията е в корените им. Те представляват лошото, отрицателното в живота, защото са посадени в гъста среда. Другият полюс – това са клоните, които представляват доброто, положителното в живота. Те растат в рядка среда.
Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да развивате доброто, положителното в характера си. Българинът има една лоша черта: той започва работите си с жар, с увлечение, но никога не ги довършва. Като знаете това, пазете се да не правите и вие същата погрешка. Дойде ли въпрос за работа, бъдете като англичаните. Англичанинът започва добре и свършва добре. Даде ли някакво обещание, той непременно ще го изпълни. Той е точен, изпълнителен и в най-малките си задължения. Един българин си изписал книги от Англия и от изпратената сума останали да му дължат един шилинг. За тази сума той получил от книжаря повече от десет писма с молба да му се отговори да изпратят ли тази сума, или ще иска някаква книга срещу нея. Тъй щото, като ученици, започвайте работата си като англичани и свършвайте я като англичани. И българинът има нещо английско в характера си, но то не е още разработено. Англичанинът обмисля нещата добре. Когато се яви нещо ново, той не бърза веднага да го приложи. Но щом се убеди в практичността на нововъведеното, приема го без никакво колебание. Например, когато електрическото осветление се въведе в Америка, в Лондон продължаваха да си служат с газово осветление. Те пратиха хора да го проучат на място добре и като се убедиха в преимуществата на електричеството пред газовото осветление, приеха го навсякъде. Като приемат нещо, те го прилагат изцяло.
Като ученици вие трябва да се ползвате от всички науки, чрез тях да трансформирате състоянията си, да развивате известни центрове. Например изучаването на геометрията ще ви помогне да развиете въображението си. Без въображение вие нищо не можете да постигнете. Представете си, че имате седем куба, поставени един до друг. Ако преместите седмия куб и го поставите в средата, между останалите шест, с него заедно ще се изместят всички кубове, защото са тясно свързани помежду си. Вие трябва да знаете какво място ще заеме всеки куб. Вземете 20-25 такива куба, стените на всеки от тях различно боядисани, и ги размествайте. Правете опит да видите какво положение ще заемат кубовете при разместването си. Един от тях трябва да бъде централен, а останалите да се местят около него. Като правите размествания на кубовете, по този начин ще развивате въображението си.
Днес вие виждате човека радостен, разположен, утре радостта му се превръща в скръб. Радостта и скръбта на човека се дължат на промени, които стават в съзнанието му. Ученикът трябва да изучава промените на своето съзнание от гледището на живата геометрия и да следи кой център в съзнанието му като централен куб никога не изменя своето място. Скърбите и радостите показват, че с тях заедно човек мени мястото си в пространството. Когато скърби, човек се свързва със същества, които седят по-ниско от него. Техните вибрации, техните състояния са дисхармонични и не отговарят на неговите. Тази е причината, задето в скръбта си човек чувства понижаване на състоянието си. Едно трябва да знаете: състоянията, които човек преживява, не са индивидуални, но колективни. Чрез тях той изразява едно общо състояние. Ще кажат: „Не сме ли свободни да се проявяваме независимо от другите хора?“ – На Земята човек не може да бъде абсолютно свободен. Той е свързан с много същества в системи и от хармонията или дисхармонията между тях зависи и неговото състояние. Пък и състоянието на тия същества зависи от неговата вътрешна и външна хармония и дисхармония. Такава хармония или дисхармония съществува и в инструментите. Пианото например има 52 клавиша, които са поставени на местата си. Всеки клавиш е доволен от мястото си, което заема. Ако някой виртуоз започне да свири на пианото, всички клавиши ще бъдат доволни от хармонията, която съществува между тях. Защо? – Защото той знае кой клавиш кога да се пипне. Обче ако някое дете започне да пипа клавишите, ще се произведе голяма дисхармония. Самите клавиши няма да бъдат доволни от себе си, от шума, който се произвежда. Следователно, когато сте хармонично добре разположени, това се дължи на онзи виртуоз, който пипа клавишите на вашия мозък и ги докарва в хармония. Рече ли някое дете да си поиграе с клавишите на вашия мозък, да разбърка местата на вашите мисли, вие ще изпаднете в неразположение на духа, в дисхармонично състояние.
Често същества от Невидимия свят, по развитие равни на малките деца, си играят с вас, като нарушават хармонията на цялата система, в която се движите. Като се наиграят, те казват: „Свърши се вече представлението.“ За тях това е забава, представление, но за вас е голямо страдание. Ако това става един път на десет години, лесно ще го преживеете, но какво трябва да правите, ако става по няколко пъти в седмицата? За да не изпадате често в такива състояния, вие трябва да се изучавате, да знаете коя мисъл, кое чувство и кое действие в дадения момент е ваше индивидуално, и кое е чуждо. Щом можете да различавате вашите мисли и състояния от чуждите, ще можете да се противопоставяте на последните и по този начин ще се освобождавате от тях. Това значи да бъде човек господар на себе си. Ако не сте господари на себе си, вие често ще се гневите, ще избухвате. Казвате: „Ще се разгневя, но поне ще се проявя.“ – Ако бутането на клавиша е проява на самия клавиш, прав сте. Обаче всяко бутане на един или на друг клавиш е проява на човека, който го бута, а не на самия клавиш. Начинът, по който човек свири на пианото, определя от една страна човешкия характер, а от друга – степента на неговата интелигентност. Като наблюдават разположението и състоянието на човека, висшите същества заключават дали сам човек свири на своето пиано, на струните на своя мозък, или се е оставил на други същества те да разполагат с него. Да се остави човек на деца да го управляват, това говори за отсъствие на характер, на идейност.
Във всяко нещо, което човек предприема, трябва да има дълбока вътрешна идея. За да дойде до това положение, човек трябва да се стреми към Доброто като основа на неговия живот. Човек може да бъде свободен, самостоятелен само в Доброто. Вън от Доброто никаква свобода не съществува. Злото ограничава човека, а Доброто го освобождава. Следователно свободата се добива само при правене на добро. От една страна правенето на добро е метод за придобиване на свобода, а от друга – метод за усилване на ума. Например от двама ученици по-големи условия за развиване на ума си има онзи, който помага на своите другари. Ако той е добър ученик и всеки ден разказва, обяснява уроците на другарите си, той ще ги усвои по-добре и ще засили ума си. Откаже ли да помага на другарите си, които се нуждаят от обяснение на уроците, той губи свободата си. Бъдете готови да помагате на всеки, който искрено се нуждае от помощта ви. Докато сте млади, работете за себе си, за ближните си. Под думата младост разбирам, че човек трябва да работи, да учи, докато Божественото е в него. Когато Божественото начало в човека е пробудено, всеки му се радва, всеки го обича. Когато почвата е девствена, растенията растат и се развиват добре в нея. Щом почвата обеднее, растенията започват да вехнат – те нямат условия да се развиват добре.
Като ученици, стремете се всяка сутрин или всеки ден да намирате в ума си поне по една нова идея. Безидейността води към остаряване. При това идеите ви трябва коренно да се различават една от друга. В разнообразието на идеите се крие красотата на живота. Божественият живот се отличава с разнообразие и изобилие, а човешкият – с еднообразие и оскъдност. Дойде ли човек до еднообразие и оскъдност, той трябва да направи стъпка напред и да мине в Божествения живот. Материализмът е област на човешкия свят. Идеализмът пък е област на Божествения свят. Материализмът си служи с няколко стереотипни фрази, с които разрешава всички въпроси. Като каже сила и материя – нищо повече не го интересува. Каже ли, че освен живота на Земята нищо друго не съществува, той мисли, че си е отговорил на всички въпроси. Каже ли, че животът е произлязъл от клетката, той мисли, че е разрешил проблема на живота. Не, това е еднообразие на мисълта, което задоволява онези хора, които не обичат да мислят. Тези хора са подобни на мързеливците, които често слушате да казват: „Да имам една кука близо до себе си, че каквото ми потрябва, да го закача, за да не става нужда постоянно да се движа.“ – Какво по-добро нещо може да желае човек за себе си от това, да се движи от едно място на друго, сам да си услужва?
Задача за цяла седмица: размишление върху разнообразието и изобилието в Природата. Разнообразието и изобилието внасят красота, сила, светли мисли, подтик към нови идеи в човека. Като размишлявате върху зададената тема, вие ще се натъкнете върху ред образи и идеи, с които си служи живата геометрия. По този начин само ще разберете какви сили се крият във всяка жива, геометрическа идея, изразена чрез един или друг образ. Чрез размишление човек ще дойде до положение да си обясни всички противоречия, недоразумения и спорове в живота. Когато много хора живеят на пространство, по-малко, отколкото те трябва да заемат, между тях се явява спор. Често спор се явява и между клетките на човешкия организъм. Този спор води към заболяване на онзи орган, в който е станало стълкновение между клетките. Особено опасно е да не възникне спор между клетките на мозъка. За да избегне тази опасност, човек трябва да знае как да храни клетките на своя мозък. За това се изисква голямо знание. Мнозина търсят начин за изправяне на света, без да се замислят, че те трябва да започнат първо от себе си, да изправят своите поданици – клетките на своя организъм. Клетките на всеки организъм се нуждаят от съответна храна, която може да им достави човек – техният господар. Отношенията на човека към външния свят ще бъдат точно такива, каквито са отношенията му към неговите поданици – клетките на неговия организъм. Ако той не може да задоволи клетките на своя мозък, как ще задоволи външните хора, които нито обича, нито познава?
Външните отношения на човека се определят от вътрешните, които той има към себе си. Човек представлява голямо общество от много членове, които трябва да се превъзпитат, да заживеят в единство. Когато между членовете на това общество, или между поданиците на тази държава, настане пълна хармония и единство, човек ще намери в себе си всичко, каквото търси – щастие, знание, сила, богатство. Докато не е постигнал тази хармония и това единство, той всякога е изложен на опасност да се увлече от външния свят, в него да търси своето спасение и щастие. Тъй както сега е организиран, външният свят може да вземе от човека всичко, каквото той има, без да му даде нещо от себе си. Какво особено е придобил един професор, който е работил цели 50-60 години из областта на своята наука? Той е преподавал на студенти, разправял им е своите опити и постижения, но в края на краищата нищо не е получил. Науката всеки момент крачи напред, а той е иждивил десетки години в университета да преподава своите лекции, без да придобие нещо съществено. Един ден ще го пенсионират, ще го турят в архивата на немощните, на слабите хора, докато смъртта дойде и го задигне. Смисълът на естествените науки например не седи само в това, да знае човек какви растения и животни съществуват, как живеят и се развиват, или в това как става храненето, кръвообращението в човека, и т.н. Дойде ли до това знание, човек трябва да отиде по-нататък, да намери връзка между всички системи в човека, да проникне до техния вътрешен смисъл, и т.н. Като дойде до истинската наука, до онзи простор, който тя открива, човек се подмладява, чувства се радостен и весел, че може да работи. Алхимикът знае методите, чрез които може да се подмлади. Като остарее, той извиква няколко от добрите си студенти да го пазят отвън. Той взема необходимите елементи за подмладяване и влиза в ретортата, дето прекарва цели девет месеца. Като мине това време, професорът излиза от ретортата, но вече подмладен и пречистен, с нови сили за работа и живот. Голямо търпение и самообладание се изисква от тия студенти, които знаят, че професорът им се е подложил на някакви опити, да не любопитстват да видят какво става с него в ретортата. Най-малкото любопитство от тяхна страна е в състояние да развали работата на професора им. Когато излезе от ретортата подмладен и пречистен, професорът ще разправи на студентите си всичко онова, което е преживял. Като слушате да се говори по този начин, ще кажете, че това са неразрешени още въпроси, до които никой учен не се е домогнал.
Това са въпроси, с които се занимава Новата наука, чиито резултати ще се видят в бъдеще. След колко време ще бъде това, не е важно. Това е една светла идея, за реализирането на която усилено се работи. Не е мъчно да се подмлади човек. Достатъчно е да влезе в съзнателна връзка с клетките на своя мозък, които са интелигентни и разумни, и да се разговаря с тях. Те могат да го напътят към нов живот, към обнова. Не живее ли съобразно законите на Разумната Природа, те ще въстанат против него и ще го напуснат. Напуснат ли го веднъж, с него всичко е свършено. Те се отказват да му служат, а с това заедно и смъртта започва да го преследва. Следователно, за да продължи и за да обнови живота си, човек трябва да се съобразява с изискванията на своите разумни клетки и да задоволява техните естествени нужди и стремежи. Това може да постигне човек, като предизвика доброто в себе си. Да предизвика доброто в себе си, това значи да предизвика деятелността, мощните сили на своите клетки – те да му дойдат на помощ. За да дойде до единство със своите клетки, човек трябва да изучава самообладанието. Не е лесно човек да се владее. Ако някой се маскира и влезе в едно общество, дето всички се нахвърлят върху него с обидни думи, той ще се смее, защото никой не го познава. Обаче ако е без маска, мъчно може да издържи на всички обиди. Ето защо, когато човек трябва да мине през големи хули, обиди и поругания, Природата му налага маска, за да може да издържа. В този случай маската е на мястото си. Тя отбива всички лоши влияния, които обидните думи съдържат в себе си. Тези лоши влияния се отразяват неблагоприятно върху светлите мисли и благородните чувства на човека. Те действат убийствено върху него. Самообладанието служи за ограда срещу лошите влияния на обидните думи.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.
Добро и свобода
Жива реч (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том III. София, 1937)
14 беседи от 21 март 1926 г. до 27 юни 1926 г.
Начало: 19:00
Младежки Окултен Клас
26.03.1926 Петък,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 1401
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
