| Порталът към съзнателен живот |
Но Син Человечески кога дойде
(Извънредни Беседи,
10.01.1915 Събота, София)
Беинса Дуно |
|
РАЗГОВОР
Лука 18; 8
Ще започна моята беседа с едно изречение, казано от Христа: "Но Син Чеяовечески, кога дойде, дали ще намеривяра-на земята."
Може би самото изречение да ви се види несвързано и да ка- кажете: "Че какво общо има с нас и с епохата, в която ние живеем?" Това се отнася именно за епохата, в която живеем. Человечеството без вяра не може да съществува. Обикновената вяра в живота се крие във всички. Всичко започваме с вяра: който започне да строи къща, има вяра, че ще я доизкара и прочие такива предприятия има, започваме ги с вяра, че ще сполучим.
Обаче Христос не разбира тази вяра. Той подразбира вяра, която не съществува тука на земята. Вярата, за която Христос говори, е една разумна вяра. Вярата в моите схващания, това е почва. В природата сеем на почва: за пшеницата, лозето, растението и пр. трябва да има почва, за да се посеят. Следователно това можем да приложим и в чоЬешкия живот. Вярата трябва да съществува на почва, без нея тя не може да вирее. В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има почва, подразбирам култура и върху нея вяра. Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва. Без вяра не можем да развием една мисъл. Разумната вяра почива на известни закони. И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово зърно, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим. А когато имаме почва за вяра, тя ще вирее. И съобразно тая почва да култивираме вярата.
Христос подразбира друго още. Той казва: "Син Человечески, кога дойде...", подразбира се една нова епоха, през която чело- веците дали ще имат тази разумна вяра?
Евреите нямаха тази почва да възприемат Христовото учение, затова Христос казва, че когато дойде тази нова епоха, дали ще се намери такава вяра на земята. Ако не разбираме Неговото учение, то действува разрушително. Ако бихме приели Неговото учение преди 2000 години, щяхме да имаме един резултат тъкмо обратен на сегашния. Настоящата война е един урок за човечеството. И тя е вследствие на това, че хората не знаят да ое ползуват от законите, «оито управляват човечеството.
Навсякъде срещам хора, които питат: "Какво ще стане с нас?" А всеки знае какво ще стане. - Когато сте в морето, колкото -ло- малко багаж носите, толкова по-леко ще ви е, ще изплавате, ако сте по-лек. При походите ще пътувате по-лесно, ако сте по-лек и с по-малък товар. За да можем по-лесно да плаваме във водата и не се стремим да вземем багаж при корабокрушението, а сме благодарни, че имаме време да се спасим и тогава мислим за спасението си, а не за багажа. Така и ние, колкото е по-малка нашата раница, в живота по-леко ще прекараме тия събития.
"Син Человечески, кога дойде...." Този "Син Человечески" иде. Той се изразява в особени признаци, така както пролетта познаваме по това, че имаме едно възкачване на слънцето. А лятото, есента, зимата също си имат своите положения и ние ги определяме даже по слънцето.
В същия смисъл, като очакваме Син Человечески, имаме признаци, за да определим идването Му.
Явява се въпросът, ще бъде ли Неговото идване едно субективно явление, или обратното - обективно такова. Ще има и двата процеса: субективен и обективен. В началото на пролетта, през март, когато слънцето започва своето възкачване, явяват се болести: всички микроби, които са били в калта, разните миазми се повдигат във въздуха и отравят хората, затова тогава има много болни - едни оздравяват, други умират. И при едно ново учение, при започване на една нова епоха е същото. Слабите хора и в единия, и в другия случай могат да претърпят криза. С появяване на учението става повдигане. Така и ние да се справим с тази вяра и да видим в какво се състои. Една сляпа вяра, една сляпа любов не дават добри резултати. Само една разумна вяра и една разумна любов могат да дадат добри резултати.
Ако ви запитат за задгробния живот, дали има или не задгробен живот, какво ще отговорите? - "Или има, или не." Обаче това не е научен отговор. Отговор без знание не е отговор. А лъжата в каквато и да е форма не ползува никога. Искат се разумни знания. Този разумен живот, който ни заобикаля, на какво почива? Той почива на разумна основа. И който би проследил, ще види как разумно действува и със съвсем малко разноски. Например в една фабрика, за да извадят захар от цвеклото, колко много работнически труд, какви машини са потребни! А природата как просто действува! Взема тя това малко семе от цвекло и образува от него цялата тази глава цвекло, в която без особени усилия набира захарта и с това ползува и себе си, и другите. И ако ние бихме усвоили този начин на действие на природните закони, щяхме да бъдем използували природата и животът ни щеше да бъде по-друг. Христос, когато е казал това изречение, е имал предвид вас и изобщо сегашните хора, защото между Него и нас има свръзка. Между миналото и вас тоже има свръзка, както между бащата и сина, както има свръзка между вас и вашите прадеди. Можем да докажем това и с опит, а за да докажем, че известен елемент съществува, трябва да му дадем условия да се прояви. Например, ако вземем едно семе на роза и ви кажа, че в него се съдържа роза, ще кажете: "Въпрос е това, дали съдържа или не, докажете това!" - Добре! Посаждаме това семе и след няколко месеца вие ще видите, че от това семе ще излезе роза. Силата, която може да произведе от това семе роза, е скрита в семето. Когато един човек умре, той не се загубва, просто обръща се на семе. Вземете една гъсеница в нейния развой. Докато тя е яйце, живее един ограничен живот, а до известно време тази гъсеница ще трябва да се завие в пашкул, от който пак се превръща на пеперуда. Животът на яйцето подразбира гъсеницата, животът на гъсеницата подразбира пеперудата. Въпросът е сега, тази промяна, която става с тази гъсеница, тия три промени имат ли свръзка с живота на яйцето, от което се е излюпила гъсеницата. От проследеното въпросът става ясен, значи те са свързани. По същата аналогия върви и човешката душа. Може някой да каже: "Защо понякога човек загубва своето съзнание?" Това показва, че движението може да се видоизмени, или просто изменят се условията. Ако видите един трамвай, при неговото движение един прът е заловен за жицата, обтегната на трамвая. Обаче, ако по някакъв начин този прът се отметне, трамваят спира. Изчезва ли енергията? Не. Значи има прекъсване на контакта, затова движението спира, но при все това то продължава да съществува. Всякога, когато загубваме своето съзнание, става такова отмятане, както при пръта на трамвая. Животът го има в нас. Когато не чувствуваме, не мислим, има тъмнина - изгубили сме съзнанието, но като турим слънцето, светлината, топлината, веднага всичко е нормално, то се съживява.
Когато Христос казва този стих, Той разбира ще ли има в хората тази светлина, и когато Той дойде, ще иска да даде тази светлина. А как ще дойде Христос? - Има един пример за някой индуски ученик, който, като изучил всички науки, искал да изучи и метода на любовта. Отишъл да пита за това един индуски учител, но той не му отговорил, а само мълчал. На втория ден също мълчал, на третия, на четвъртия пак не му отговорил. Едва на седмия ден станал, хванал го за ръката и го завежда при реката Ганг, гдето му натопил главата във водата. Като го държал така 5 минути, пуснал го и го запитал: "Какво чувствуваше във водата?" - "Какво ще чувствувам? Имах голяма нужда да дишам." - Така и когато почувствуваш нужда в душата си от любовта, тогава ще разбереш какво нещо е любов. Ние сме сега в такова положение, както ученикът в реката под водната повърхност, за да се уверим, че е потребен въздух. Питаме: "Защо Господ ни държи в тия страдания?" - За да научим какво Той може да върши. Какво казва гъсеницата? - "Моят свят е само листът, който ми дава храна. Листа, листа ми дайте! Че имало цветя, какво ми трябва." Нашият живот е като този на гъсеницата. Така и хората като нея казват: "Материя, материя, за нея ни говорете! Че имало задгробен живот, друг свят, какво ни влиза в работата!" И гъсеницата, като изяде един лист, казва: "Този мой свят се свърши, трябва ми друг свят." Така от лист на лист, докато дойде до едно такова положение - образува в себе си жидкост, нужна за тъканта на пашкул, в който се е извела. Като престои там известно време, излиза пеперуда и сега вече казва: "Цветя, само цветя ми трябват на мене!" Вие сте в положението на гъсеницата - физическият свят на гъсеницата е пашкулът и духовният свят на гъсеницата е една пеперуда. Ако нямаме понятие за духовния свят, той ще бъде чужд за нас. Представете си, че дойде в града ви един знаменит първокласен цигулар. Той на концерта, който ще даде, може да свири много хубаво, но какво бихте се ползували, ако сте глухи или щом вие нямате развити музикални чувства?
Сега, когато Христос казва: "Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята", подразбира една разумна вяра и в тази разумна вяра има само разумни принципи. И когато тя влезе като почва в човека, той ще съгради своя живот. За да се прояви мисълта, трябва да има известна форма. Ако можем да проявяваме форма, ще можем да проявяваме и воля. С тая вяра човек ще създаде своята форма на волята, форма на желанията и пр. В съвременните хора липсват форми, затова нямат и воля. Да убия един човек, не е воля; да разруша един град, не е воля; да подпаля една къща, не е воля; тия работи и децата ги вършат. Но в създаването на един град и прочие, там е разумната воля. Воля има само в създаването на нещо върховно.
В разумната воля, е разумната вяра и в разумната любов трябва да има съзнание. Когато един народ се тласка насам-нататък в своя живот, има ли воля? Като народ ние имаме съотношение с цялото човечество и следователно определена работа. Така е и с всеки орган на човешкото тяло: мозъка, дробовете и стомаха. Всеки трябва да се запита: "Какво трябва да направя?" Защото вие сте една разумна единица на мястото си. Всякога един човек е, който може да оправи света. Всеки може да бъде опорна точка, около която ще се групират всички. Когато дойдем до това съзнание, че можем да оправим света, тогава последният ще се оправи. Иначе ако говорим, ние лъжем. Господ е направил човека по образ и подобие Свое, т е. всичко да можем. Попитайте един химик, който е намерил законите, на които се подчиняват елементите, и по тия закони работи в своята лаборатория, но ако случайно обърка техните отношения, той ще причини експлозия. Също и един машинист, когато е на локомотива, той измерва с един уред какво е налягането на парата в котела, колко атмосфери е нейното налягане. Съвременните хора са тръгнали по един произволен път: вървят те, без да гледат на този уред, и вследствие на това всичката им култура ги приближава до катастрофата, понеже с културата си служеха да намират начини да разрушават. Затова днешната цивилизация е отрицателна, с отрицателни идеи. Хората създават само разрушаващи елементи: 42-сантиметрови оръдия, торпили и др. И когато Христос казва: "Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята?", подразбира, когато Христос дойде между тия хора на отрицателната наука, ще намери ли вяра, разумна любов и пр. Сега е моментът. Да не мислите, че туй течение на всесветската война е така произволно? "Всеобща война, всеобща война, всеобща война", тя биде предизвикана от постоянното говорене за нея. Ние я създадохме, ние турихме горивото. Сега ще започнем да говорим обратното. Ние я създадохме, ние ще я и възпрем. Ние подпалихме огъня, ние ще отнемем от това гориво. Тая разумна вяра ще я създадем ние, хората. При съвременния строй жени и мъже държат ключа на бъдещето добро живеене. Вторите имат това главно назначение, от тях ще се съградят бъдещите индивиди на обществото. Когато строите къща, спазвате известни правила, подбирате добро, здраво градиво. Ако ние трябва да съградим бъдещите условия, в които да живеем, могат да ги създадат добрите майки и бащи с добри мисли. Каквито са мислите на майката и бащата, такива ще се дадат и на децата. Може да имаме само мисли за кражба, то и децата ни ще бъдат крадци. Нашите мисли и желания се реализират в обществото. Каквото мислим, това ще се реализира. Нашите мисли и желания непременно ще се реализират в 1, 2, 3, 4 поколения.
Българите трябва да се поправят, от нас зависи. Много работи може да направите, стига да се свържете с тия сили, които работят в природата. В природата има разни степени на интелигентността и с каквито се съедините, такива ставате. Непременно съгласно с тия закони ние трябва да се свържем, с тия разумни закони в природата. Но казваме, че не ги виждаме. Така е, защото не обучаваме чрез постоянни упражнения нашето зрение. Наскоро един приятел ми разказваше как той с течение на времето е можал да различава от 50 метра разстояние най-дреб- ните пеперудки, които, даже да сте до тях, мъчно се съзират. И когато ми показваше той своите колекции, трябваше да си послужа с моята лупа, за да ги разгледам. И той сам казваше ми: "Чудя се как е възможно." Работата се състои в това, че той от постоянното напрягане на своето зрение, този център в неговия мозък се е разширил.
Нашето идване на земята е да бъдем свободни. Любовта ще ни направи свободни. Съвременните хора живеят при стесняващи условия и не могат да ги изменят. От религиозно гледище това тяхно положение е волята на Бога. Знаем ли философията на единиците? - Казваме: един кон, една къща и пр., но с първоначално създадената единица, с нея какво е искал да означи Творецът? - Който е създал числата, казал е, че в света има една мярка, която ще служи за определение: само един принцип, който наричаме Бог. С Него мерим, с числото 1 - единицата.
Във физическия свят числото 2 означава, че животът, за да се прояви, трябва да има две опорни точки, трябва две сили да действуват една към друга. Затова се събират мъжът и жената и от това гледище десет мъже, сто мъже, хиляда мъже са пак един мъж. Числото 2 показва процеса, чрез който природата работи и че процесът на раздвоението е процес на еволюцията.
Едно дърво дава клоне, обаче всичките произлизат от едно място и са свързани помежду си. В разклонението на нещата те трябва да са свързани със своята основа. Всички ваши мисли и желания трябва да са свързани с вашата душа. Защо клоните растат нагоре, а корените надолу? Този въпрос е висящ, но трябва да има и растене нагоре, и надолу. И ние като растенията имаме двояк стремеж. Които са в корените, казват, че светът е само материя. Атомите, от които е съставена материята, са единици на сили. Под думата "материя" разбираме майка, която ражда. Видимото е субстанция, с която нашата майка "материя" ни е обвила. Казват, че между духа и материята имало борба. Борбата, която е между тях, е борба само за растеж в пътя на еволюцията, такава, каквато е между мъжа и жената, само ако това може да се нарече борба.
Плътта било дяволът, ако дявола можем да впрегнем на работа, ще бъде много добър работник. Понеже съвременните хора не могат да сторят това, то дяволът им е създал работа, той ги учи и те в бъдеще ще бъдат по-умни. Първоначално човек е бил господар, но когато се е развалил, развалил и всички други. Вълците, въшките, молците и други не ги е създал Господ, а хората. Господ е създал само добри хора, но не и убийци, крадци и пр. Тях ние ги създадохме. Но всичко е, защото у нас има едно отклонение. Съвременното общество трябва да вземе обратно направление, трябва съвременните хора да се обърнат по друг път на движение.
Трябва да знаем кои неща са необходими. Парите са една потребност, но не необходимост. Къщата също. Необходими са тия неща, които Бог е създал за нашето повдигане, а потребни - които Господ е направил и ни подпомагат, и които се явяват при нашия път в живота.
Съвременните хора ще се запитат как да живеят - ще дойде в тях идеята за живота на Братството. Христос казва, че трябва да работим в пътя на Братството, Любовта. Не е въпросът да бъдем русофили и австрофили. Сега е време за разрешение на въпроса, всеки народ да има право на свобода и братство: малък и голям да има право във владение на земя, за да живее свободно и пр. Всеки брат от едно семейство трябва да живее така. Големите народи, като големи братя, трябва да бъдат умни и да наложат това право, да покажат, че обичат своите по-малки братя. Ще се въдвори взаимност между народите. Сегашната война е в началото си. Тя не е свършена, а когато дойдат ония народни смутове в големите държави, последствията на войната, революциите, с какво ще утешаваме? Когато дойдат воюващите и кажат: "Няма да се бием!" Те ще искат да живеят свободно. Тогава ще се яви разумният принцип, ще кажат хората:"Не искаме стария начин на воюване!" Нека всеки народ и език получат своето си. Сега са най-добрите времена, които преживява светът и които докарват светлото бъдеще на човечеството. Ще докарат те пречистването и възкресението.
Под "възкресение" разбирам промяна на сегашния живот.
Сега се молят бащи, майки и сестри за своите близки на бойните полета. И тези богомолци ще надвият и ще променят живота. Да се молим, то е да дишаме. Имате сега едно заболяване- малко хрема - дишайте дълбоко и ще оздравеете. Молбата съществува навсякъде и тя е един необходим фактор. Само тогава ще престане молбата, когато престанат нуждите. А нуждите никога няма да престанат. Мъдростта, правдата, истината са една необходимост. И когато Син Человечески дойде, хората ще Го попитат: "Защо Господ ни даде това зло?" Христос иде и ще ни каже: "Преди 2000 години Аз дойдох да предотвратя това ваше нещастие и ви казах: Не се противете злому!"Вие давате простор на вашето зло. Ако бихте приложили тоя закон, днешната война нямаше да се допусне. Всички на земята искат да живеят по-сно- сен живот. Всички са господари, никой не иска да бъде слуга. Обаче как е възможно това, когато, ако всичкото земно богатство се разпределеше по равно, щяха да се паднат по 90 лева на човек. Как е възможен сносен живот с такава малка сума? Недоимъкът отде ще дойде? Законът е: Когато на всички хора е добре, и на мен ще е добре. Затова трябва да се обърнем към оня разумен Господ, Който е в нас и ни напомня нашите грешки. И когато Той дойде в нас и Го посрещнем и приемем, беднотия няма да има. Защото, ако Му казваме: "Ти мълчи и си стой на небето", не ни е простено и пропущаме същественото. Трябва да имаме разумна вяра, която да ни даде основа за щастливия живот. Тази разумна вяра ще стане основа за бъдещата наука и бъдещата любов. Целият съвременен свят се нуждае от коренни преобразования на своите идеи и трябва да се даде почва на развитието на тия идеи.
Христос казва:"Гдето са събрани двама или трима в Мое име, и Аз съм при тях и каквото попросят, ще го имат." Затова се събират бащи и майки и ако в името на тоя закон поискат да имат добър син, ще го имат. И ако двама или трима души се съберат и помолят за добри свещеници, добри учители, добри управници, ще ги имат. От нас зависи да имаме добри условия в живота. Но затова пък Христос иска една разумна вяра от нас. И тогава ще знаем да разбираме езика на всички елементи. Ако можем да хвърлим една граната на 10-20 километра, то така може да пратим и една въплотена мисъл и тя да даде добри резултати. Господ иска да оправи света, а за да се оправи светът, трябва да се оправи нашият свят, нашите мисли и желания. Един подсъдим бил обвинен, че откраднал една сума и неговият адвокат се трудил да го оправдае; за аргумент той представил обстоятелството, че обвиняемият се задоволил само с тази малка сума - 25 лева, когато на масата имало Юхилядилева. Втова време обвиняемият заплакал. Съдията помислил, че се кае и го запитал защо плаче. "Ех, казал той, мъчно мие, че не съм видял 10-те хиляди лева."
Българите скърбят, че сърби и гърци им отнеха миналата година това, което беше тяхно право. Но сърбите не ще задържат взетото. Гърците не ще задържат и те нищо. Кражбата е опасно дело.
В реката Нил има едни особени жабчета, които плуват отгоре на водата (този пример го приведох и миналата година). Когато някой голям крокодил глътне някое от тия жабчета, след малко време те прояждат неговия стомах и той се обърне с пробит корем мъртъв, а жабчето излиза. Сърби, гърци, турци, румънци - глътнаха по една такава жаба. Ще прояде коремите им. Ще прояде коремите и на мнозина.
Има Божествено право, което регулира нещата в света. Сега международното право падна и иде редът да учим Божественото право. Човечеството ще опише този закон, но той не е като международното право, който всички престъпиха. Но онзи, който престъпи този закон, ще даде отговор. Сегашната война наглед е едно нещастие, но тя ще принесе големи добрини на човечеството. Ще се явят добри философи, добри писатели, много професори, учени и прочие, които ще я описват и извличат поуките. Ще има за дълги години да се пише върху мен от бъдещото поколение. И затова казва Христос: "Ще има ли тогава разумна вяра?" - Ще можем ли от нашия живот да извлечем полза? Щастлив е този, който може от своето нещастие да извлече своето щастие. Най-добрите неща хората сега могат да очакват, но по- важното е как ще намерим тази основа на разумната вяра, върху която ще съградим бъдещия живот. Сега ще стане същото, каквото става с една какавида - излиза на пеперуда и живее. Така е и с хората. Ще настъпи благословение на човечеството - да възлюби Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си душа. Всички воюващи държави ще принесат едно добро - ще отслабнат и тогава ще настъпи онова необходимо съзнание за правилния човешки живот.
Много народи са се изгубили заради неизпълнение на своите обещания. Така е и с всеки човек. Той се е задължил пред небето и вписано е в книгата на небето - трябва да изпълним Божественото право. И аз бих желал всички българи да имат тая разумна вяра, разумна любов и разумна правда, та те да послужат за основа на бъдещия живот, на обединение. Българският народ не е живял както трябва. Българските царства едва са достигали 50-60 години, защото са живели разединени. Сега се изисква разумно съединение между българския народ, нека се забравят ежбите.
Този урок, който българите научиха преди десет месеца и ставаха по-разумни, другите държави сега го учат, за да поумнеят и те.
Българският народ ще роди умни хора.
В сегашната война не ще има победени и победители. Русия, Франция, Англия, Германия, Австрия, Италия, всички ще бъдат победени. Те само ще извършат волята Божия, а победителят ще бъде Христос. И сега Той казва, че ако преди 2000 години не Го приеха, сега изпитват последствията, за да се изкупи стореното и вземе друг обрат. Защото, ако продължаваме така, след 2000 години щяхме да имаме по-грозна катастрофа. Но ако възприемеш Христовото учение, трябва да се обиква една много възвишена култура. Земята ще бъде една градина и управлението в ръцете на най-умните. За това се иска да образуваме пашкул и да се преобразуваме.
10 януари 1915 г., събота, 20 ч. и 30 мин.
В дрогерията на Г. Зурков
Бургас
Извънредни Беседи
10.01.1915 Събота,
София
|
| |
Из "Искайте сила, имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" ISBN 954 - 8447 - 05 - 3
Книгата е обработена за публикуване в Портал Уики
|
посещения: 1866
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
