| Порталът към съзнателен живот |
Външни влияния
(Общ Окултен Клас,
27.01.1926 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди."
Размишление
Чете се резюме от темата: „Добри и лоши последствия от богатството и сиромашията".
Четоха се темите: „Разлика между въздържание и самообладание."
Следния път пишете върху темата: „Отличителните черти на четирите годишни времена".
Как ще отговорите на въпросите: Защо и за кого Бог създаде сушата? Защо и за кого създаде моретата? Защо и за кого създаде въздуха? И най-после защо и за, кого създаде светлината?
Когато някоя домакиня прави баница, най-първо тя замесва брашното, после го точи на тънки листа и след това го навива така, че между листата да се образуват гънки, празни места. Защо листата на баницата се нагъват? Онзи, който е дал идеята за правене на баници, той все ще е имал предвид някакъв закон. Той е нагъвал листата по този начин именно, за да се опече баницата добре. Ако листата й са плътно прилепнали един до друг, тя ще остане сурова.
Ще ви задам още един въпрос: Коя и каква е била подбудителната причина, която е заставила ябълката, крушата, черешата, сливата и другите плодни дървета да създават своите плодове по особен начин едно от друго и да вложат нещо особено в тях?
Сега ще направим едно малко отклонение от зададените по-горе въпроси. Тук имате окръжност с център А.
Ако вън от окръжността действат силите b, c, d, f, мислите ли, че ще можете да запазите своето равновесие и да се движите по окръжността, без да се отклоните? Вие непременно ще се отклоните и тогава окръжността ще измени своята правилна форма, ще се превърне в крива линия 1, 2, 3, 4, на която всичките точки няма да бъдат еднакво отдалечени от центъра А. Как ще обясните това отклонение? В научно отношение всяко отрицателно чувство, което човек проявява, представлява отклонение от правия път на живота. Някой казва: „Аз се разгневих." Гневът в научен смисъл е отклонение, на което трябва да се намерят причините. Да се констатира един факт, това още не е наука. Истинската наука седи в издирване причините на явленията.
Силите b, c, d, f, които действат върху окръжността, са външни; значи те са външни влияния. Да допуснем, че в кръга действат вътрешните сили b1, с1, d1, f1 които също така оказват известно влияние върху окръжността. В този случай пертурбациите, които стават отвън, ще бъдат ли тъй мощни, както ако нямаше действието на вътрешните сили? Не, те ще бъдат по-слаби. Ако пък външните и вътрешните сили са еднакво големи, ще настане момент на пълно равновесие. Сега, като се говори за гнева, той представлява натрупване на излишна енергия в човека, която при известни случаи се изявява отвътре навън. Според законите на природата тази енергия трябва да се използува. Природата не обича излишъци, но обича изобилие, на което трябва да се даде правилен път. Не се ли използува излишната енергия разумно, тя се изразява в гняв или в друго някое отрицателно чувство. Изобщо природата не търпи застой. В нея има вечно движение, което се регулира от един специален закон. Да допуснем, че имате една молекула, съставена от много атоми. Всички тия атоми се движат с известна бързина около един център, който също така се движи, но вече с бързина, по-голяма от тази на атомите. Понеже бързината на този център е по-голяма от бързината на останалите частички, вследствие на това той се явява като сила, която уравновесява, т.е. регулира общото движение. Бързината на този център е толкова голяма, че той едновременно се намира, както по местата на всички частици, така и на своето място. Движението на частиците, които са по периферията, е по-бавно.
И тъй, когато духовният живот на човека започва да отпада, той казва: „Аз изгубих нещо от себе си, Бог ме е изоставил." Този човек констатира известен факт, но това още не е наука. Това показва, че той е напуснал центъра и е отишъл към периферията, вследствие на което чувствителността му се е намалила. Причината за това е някакво външно, странично влияние. Представете си един млад момък, много набожен, който по цели часове се моли на Бога. Де се намира той? Докато е духовен, той се движи около центъра А. По едно време младият момък се влюбва в една светска мома и забелязва в себе си духовно отпадане. Той престава вече да се моли и казва: „Не искам да се моля, не вярвам в такива глупости." Защо? - Защото тази млада мома като външно влияние върху него, го е изкарала от центъра към периферията, като същевременно е създала в него известна пертурбация. Той не се моли, не вярва в Бога, защото и тя не вярва.
Обаче в живота може да се случи и обратното явление. Срещате един безверник, който не признава нищо друго освен материята. Той не се моли, не вярва в Бога, отрича всичко духовно. По едно време той се влюбва в една много набожна мома и под нейно влияние става религиозен, започва като нея да се моли по три пъти на ден. Значи и той изпада под външно влияние, както и религиозният момък. Причините, които влияят върху религиозния момък и го правят безверник, както и тези, които влияят върху безверника да стане религиозен, са почти едни и същи. Коя е главната причина за промяната на тези двама души? - Користолюбието. Следователно, ако сте безверник, вие трябва да знаете коя е причината за това; ако сте религиозен, пак трябва да знаете причината. Наблюдавайте се, изучавайте причините на всички промени, които стават с вас, докато дойдете до същественото, до неизменното във вас.
В живата природа съществува закон, който определя същественото, неизменното в развиващия се живот. От същественото в живота зависи и щастието на хората. Докато човек постоянно се влияе отвън, той не може да бъде щастлив. Това не подразбира, че човек може и не трябва да се влияе. Преди всичко съществува закон на влияние, под който се намират всички живи същества. Щом Бог пребивава във всички свои части, ние не можем да не се влияем едни от други. Обаче според Великия Божи Закон, който регулира всички неща, не е позволено на човека да изгуби своя център. Каквито промени и да претърпява човек, под чието влияние и да се намира, той всякога трябва да пази своето място, своя център, да не излиза вън от него. Не пази ли своето място, излиза ли вън от своя център, голяма катастрофа го очаква. Той ще се разпръсне на милиарди малки частици из пространството, които ще се въртят около центъра си, но няма да имат сила да се обединят в едно цяло.
И тъй дали се увеличава или намалява вашето религиозно чувство, дали сте учени или прости, дали постигате своите идеали или не, ние разглеждаме всички тия неща с цел да обясним вътрешните прояви на живота. За всяко нещо в живота трябва да се даде конкретно обяснение, за да имаме ясна представа за силите, които действат в нас. Иначе не знаем ли тия неща, ние можем да изпаднем в някои слабости. Запример има големи критици, които виждат само погрешките в хората. Който се занимава с погрешките на хората той представлява портрет, върху който са написани най-грозни образи. Какво придобива човек, ако главата му е пълна с погрешките на другите хора? Като отворите главата на такъв човек, вие четете: еди-кой си се убил, еди-кой си откраднал нещо, еди-кой си бил болен, еди-кой си казал това-онова и т.н. Каква наука има във всички тия сведения?
Бъдещата наука трябва да бъде положителна, да се занимава със здравословните, а не с болезнените състояния на човека. Тя не трябва да изучава какво нещо е омразата, глупостта и лъжата, но да се занимава с Любовта, с Мъдростта и с Истината. Тя не трябва да се занимава с неправдата, със злото, но Правдата и с Добродетелта. Какво трябва да изучава музикантът: дисонансите или хармоничните тонове? В музиката няма дисонанси. Някои казват, че между два тона може да се яви някакъв дисонанс, т.е. вибрациите на тези тонове да не съвпадат. Така е, всички музикални тонове от различни гами не си хармонират. Тоновете на някои гами хармонират помежду си, а на някои - не хармонират. Понякога преходът или преливането на гамите от едно състояние в друго се съвпада, а понякога - не се съвпада. Това несъвпадане съвременните музиканти наричат дисонанс.
Казвам: Ако всички хора бяха музиканти, те напълно щяха да разберат какво нещо представлява живота в своята същина. Казвате: „Малко ли музиканти има в света? Те всички разбират ли живота?" Казвам: Всеки, който пее, той още не е истински певец; който свири, той още не е музикант; който говори, той още не е разумен човек. Според мен истински певец или музикант е този, чиято музика се отразява върху живота му. Ако певецът пее така, че неговото пение му дава подтик в живота и го кара да върши благородни дела, той е истински певец. Такова пение представлява мощна сила в живота. То може да се прилага навсякъде. Представете си един болен човек, на когото мисълта е разсеяна, краката не го държат, ръцете му слаби. Какво трябва да прави той, за да възстанови силите си? Лекарите ще му препоръчат валерианови капки за успокоение на нервите или ще му кажат да пие повече мляко. Ако някой певец му изпее една хубава песен, тя ще даде хиляди пъти по-добри резултати от валериановите капки, дори и от млякото. Това зависи от разбирането и умението на човека да използува енергиите на природата. Един българин казваше, че с енергията на един тон въглища той могъл с един локомотив и 60 вагона да обиколи земята три пъти. - Възможно е. И аз мога с един килограм хляб да преживея цяла година. Това е въпрос на разбиране. Постигне ли се това, икономическият въпрос е разрешен. А сега някой казва: „Трябват ми 700-800 лева за ядене, и то при най-скромна храна." Гледаш някой беден студент ходи тук-там, чука камъни, дано изкара 50 лева на ден да се прехрани. Казвам: Нека този студент купи с тия 50 лева няколко килограма житни зрънца и ги посади в почвата. Няма да мине дълго време и от плодовете на тези житни зрънца той ще прекара цяла година. От едно житно зрънце той ще направи цяла баница. Това ви се вижда смешно и казвате: „Всичко може да повярваме, но не и това." Имайте малко търпение и ще проверите казаното, ще ядете баници. Това е въпрос на време само.
И тъй великата наука на живота седи в изучаване на законите, по които се проявяват основните сили. Човешката душа има ред красиви и възвишени стремежи, но докато ги постигне, тя ще се натъква на съмнения, на противоречиви мисли и чувства. Който знае законите, ще разбере защо става всичко това и няма да се самоосъжда, но ще употреби всички разумни мерки, за да ги предотврати или да ги разреши правилно. За пример, когато аз отивам при В, ще взема всички предпазни мерки, да не се натъкна на нещо лошо, макар че В не ми мисли злото. На същото основание, когато земята минава покрай Юпитер или покрай Сатурн, те оказват известно влияние върху нейната орбита, вследствие на което тя прави едно малко отклонение от своя път. Защо? - Тя взима всички предпазни мерки да не се предизвика нещо лошо. Всъщност нито Юпитер, нито Сатурн желаят злото й. Обаче всяка планета, като върви по своя строго определен път, тя все ще предизвика известно влияние върху тела, които се изпречват на пътя й. Заедно с отклонението на земята и хората се отклоняват от своя път.
Както планетите се движат по своя път, така и молекулите, и атомите, от които е съставен човешкият организъм, се движат кръгообразно. Срещнат ли тези малки частици някакво препятствие в пътя си, движението им се изменя. Измени ли се движението им, изменя се и ритмусът на човешките мисли и чувства. Например ставате сутрин, но се чувствате неразположен духом, пущате пояс и само чакате да дойде някой да ви предизвика малко, за да избухнете. Знаете ли защо става това? Вие казвате: „Ще ме извините, нервен човек съм, затова избухнах." Кой няма нерви? Да бъде човек нервен, да има нерви, това е преимущество за него. Не е въпросът, че има нерви, но той трябва да каже: „Аз съм нервен човек и избухвам лесно, защото не зная как да управлявам нервите си. Моята нервна енергия изтича навън, вследствие на което се изтощавам. Аз, както и всички хора, имам кръвоносна система, но често ми тече кръв, вследствие на което съм малокръвен." Значи малокръвието в човека се дължи на изтичане, на изпаряване голяма част артериална кръв от организма, вместо която остава повече венозна. Ние знаем при това, че венозната кръв е причина за всички болести. Искате ли да подобрите състоянието си, спрете изтичането на артериалната кръв от организма си.
Окултният ученик трябва да знае всички тия закони, тъй както и пророците едно време са ги знаели. Някои мислят, че пророците са били хора говедари, овчари, които Бог е определил като свои служители. Не, пророците са били окултни ученици, които Бог е изпратил между говедата, да приложат върху тях своето учение. Бог им казал: „Идете между говедата, да видите, дали те ще могат да ви разберат. Ако говедата ви разберат, тогава може да отидете между хората, да им проповядвате, защото те са много по-разумни." Тази е причината, дето някогашните пророци са били овчари и говедари. Пророкът като говедар е правил своите опити върху говедата. Пророкът като овчар е правил своите опити върху овците. Днес Бог е изпратил и вас някъде да правите своите опити. Някой казва: „Защо съм изпратен при тези тежки условия на живота?" - Да правите опити. И ако вие можете да подобрите условията, при които живеете, ще ви кажат: „Идете сега да изпълните своето предназначение."
Съвременните хора са много суеверни, но трябва да се прави разлика между вяра, вярвания и суеверия. Човекът на вярата е дълбоко убеден в това, което предприема. Той казва: „Аз ще се кача на Хималаите." Той не допуща в ума си никаква отрицателна мисъл: дали ще мога да се кача или няма да мога. Той казва: „Когато и да е през живота си, аз ще се кача на Хималаите." Човекът на вярванията казва: „Аз имам силно желание да се кача на Мусала, но ще чакам благоприятни условия." Суеверният казва: „Имам желание да се кача и на Мусала, и на Хималаите, но съм човек с деликатно здраве, не мога да предприема такъв път. Ще почакам малко, може да се нареди някак, с аероплан ще отида." Той очаква нещата да станат като в хиляда и една нощ. Обаче такова нещо може да се случи едва един път през хиляда години. Суеверният очаква всичко да се нареди по магически начин, без труд, без усилие, и като не успее, казва: „Свърши се животът, нищо не направих." При суеверията нещата се реализират в отношение 1:1000. И тогава човек се чуди, че е станало нещо, което той никога не е очаквал. Запример с Христа се е случило нещо подобно. Когато е прекарвал 40-дневен пост в пустинята, дяволът дошъл да Го изкушава. Той Го качил на храма и му казал: „Ако си Син Божи, хвърли се от храма". Христос му отговорил: „Понеже ти ме качи, ти сам ще ме снемеш. Аз не мърдам от мястото си". Това например говори за суеверието на дявола. След това той задигнал Христа на една висока планина, откъдето посочил към всички царства на земята и му казал: „Ако ми се поклониш, ще ти дам тия царства да ги управляваш". Христос му отговорил: „Всички царства и земни, и небесни са в ръцете на Бога. Ти искаш много евтино да ти се продам". Както виждате дяволът е много суеверен, защото той обича лъжата, а самата лъжа е суеверие. Като лъже, той сам започва да вярва в това, което говори и казва: „Възможно е да е така." Човекът на вярванията пък казва: „Съдбата е такава. Каквото да прави човек, той не може да измени съдбата си." Човекът на положителната вяра знае, че той сам създава съдбата си, и затова никога не се разочарова.
Окултният ученик трябва да се домогне до положителната наука, която определя точно силите, които действат у нас. Домогнем ли се до тази наука, ние ще знаем причините и последствията на нещата. И по този начин само нашият ум, нашето сърце и нашата воля ще се развиват хармонично, а душата и духът ни ще се проявяват правилно. И тогава, според степента на своето развитие, всеки ще може да си обяснява явленията във външния свят. В това отношение окултният ученик трябва сам да решава задачите си, да има ясна представа за себе си. Например, ако е нетърпелив, ако се съмнява, ако не обича да се моли на Бога, или ако има силно развита вяра, той трябва да знае произхода на своето търпение, на своето съмнение или пък произхода на своята вяра. Всичко това той трябва да разбира правилно, по закона на положителната вяра, а не по законите на суеверието и на вярванията.
Казвам: Добре е, когато правите движения за урегулиране силите на вашия организъм, да ги придружавате с гласните букви а и о. Те са два естествени, мощни звука, които се срещат в езиците на всички народи. Звуковете а и о се отнасят към междуметията. Като правите движения, трябва да обръщате внимание на това, дали те са разумни или не. Разумните движения се намират под контрола на съзнанието у човека, при което всичките частици на тялото му са под негов контрол. При неразумните движения съзнанието на човека не взима никакво участие. Разумните движения спомагат за избягване на много болезнени състояния у човека. Те регулират нервната система, която е носителка на жизнените енергии. Тя възприема живите сили от природата. Когато нервната система е в изправно състояние, всички функции на организма се извършват правилно. Когато нервната система на някой човек не е в изправно състояние, тогава никой лекар не е в състояние да му помогне. Казано е: „Помогни си сам, ако искаш и Бог да ти помогне". Казвате: „Как ще ни помогне Бог?" - Чрез хора, които са в хармония с вас. Когато човек се заеме безкористно с реализирането на някоя възвишена Божествена идея, в помощ му идват и Бог, и хората. Рече ли, че тази идея е негова, това показва, че той не разбира Божиите закони.
Сега ще ви дам следното упражнение с произнасяне на гласните букви а и о. Поставете дланта на лявата си ръка над дясната и така я прокарайте до рамото. След това поставете дясната си ръка над лявата и пак я прокарайте до рамото. Правете това упражнение в продължение на 10 дена всяка вечер преди да си легнете: шест пъти с лявата ръка и шест пъти с дясната, като се редуват ту лявата, ту дясната ръка; започвайте с лявата ръка. Дланта на лявата ръка е отрицателна страна в човека, чрез която се предават меки, магнетични вибрации. Горната част на лявата ръка е положителна, т.е. електрична. Същото е и с дясната ръка. Това движение на лявата ръка над дясната и обратно е необходимо, за да се произведе разумно движение. То се образува всякога между две противоположни течения. Значи в човека има два вида електричество и два вида магнетизъм. Единият вид електричество и магнетизъм изтичат от лявата ръка, а другият вид - от дясната ръка.
Някой казва: „Може и без физически упражнения." Достатъчно е да работим с ума си. Да, човек може да работи и с ума си само, но тогава, когато той може да проектира своите умствени енергии така, че да направи по умствен начин същото упражнение, със същите резултати. По този начин могат да се правят не само упражнения, но и ред още опити. Например някой човек страда от треска и според съветите на лекарите той трябва всеки ден да употребява по 30 сгр1 хинин. Обаче този човек е беден, той има в джоба си пари само за хляб. Какво трябва да направи? Нека приложи закона на самовнушението и така да се излекува. Нека отиде мислено до една аптека и да си купи 30 сантиграма хинин. След това нека приеме пак мислено този хинин и да чака резултат. По този начин той ще се излекува два пъти по-скоро, отколкото ако вземе действително хинина. Ние можем да направим този опит с няколко души, които страдат от треска: едни от тях да се лекуват с хинин, купен от аптеката, а другите да се лекуват чрез закона на внушението. От резултатите ще съдим кой от двата метода е по-рационален. Обаче за опита чрез внушението се изисква интензивна мисъл. Не е ли интензивна мисълта, човек може десет пъти мислено да ходи до аптеката и пак да няма никакъв резултат.
Освен по този начин човек може да се лекува още и чрез музиката. Известни музикални тонове повишават вибрациите на организма, вследствие на което неговото състояние се подобрява. Накарайте някой болен да пее и той ще оздравее. В това отношение музиката трябва първо да се употребява за тониране на организма, а после вече като изкуство.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. "
11 лекция от Учителя, държана на 27 януари, 1926 г., София.
Общ Окултен Клас
27.01.1926 Сряда,
София
|
| |
Из том „Козативни сили“ (Общ окултен клас. V година, 1925 – 1926 г.)
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
ISBN-978-954-744-128-6
обработено в
ПорталУики
|
посещения: 3031
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
