| Порталът към съзнателен живот |
Разковничето
(Общ Окултен Клас,
06.01.1926 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди"
Размишление
Сега ще ви напиша няколко разхвърляни прави и криви линии: II — (ТИ — ( . Какъв смисъл намирате в тези линии? Те представляват елементи на известна идея. Могат ли тези елементи да се сглобят в едно цяло? - Могат. - Какво ще се образува от тях? Думата „истина". Цялата природа се състои все от такива разхвърляни части, които съставляват елементи на една велика, свещена книга. Тъй щото, ако знаете начина, по който да сглобявате тия прави и криви линии, разхвърляни из цялата природа, вие ще намерите и техния дълбок смисъл.
Днес всички хора искат да се движат по прав път. Представете си, че вие трябва да се движите по една хоризонтална плоскост, съвършено гладка, като лед. Как бихте вървяли тогава? Колко пъти щяхте да изминете в един час? Освен това как щяхте да вървите? Почти на всяка крачка щяхте да падате и докато стигнете края на тази плоскост, вие щяхте да имате нос охлузен, уста изкривена, глава пукната - здраво място нямаше да остане по тялото ви. Но благодарение, че в природата има грапави места, трапчинки, ниски и високи места, та човек може свободно да се движи из нея и, ако внимава, ще остане неповреден. И тъй кривите линии в природата често произвеждат голяма хармония. Мнозина мислят, че хубавото, красивото седи в еднообразието. Допуснете, че всички хора имат еднакво дълги носове - по 6 см, еднакви уши - по 7 см големина, вежди - по 5у см, чела - по 6 см високи, как щяха да изглеждат те? Всички хора щяха напълно да си приличат, като че имате пред себе си един и същи човек. Има ли нещо красиво в такава голяма прилика между хората? Въпреки това вие казвате на някого: „Ти трябва да мислиш като мене, да вървиш по моя път." Какво разбирате под думите „да мисли човек като вас или да върви по вашия път"? Да мисли някой човек като вас,това значи и той да пие вода от същата чешма, от която и вие сте пили. Този човек може да пие от същата чешма, от същия чучур, но не и от същата вода. Водата привидно само е съща, а всъщност всеки момент тя е различна. Щом е тъй, вие сами трябва да желаете всички хора да пият вода от една и съща чешма - най-красивата, на най-високото място поставена и с най-чистата вода, но водата на всекиго да се различава по нещо от вашата. Апостол Павел е разглеждал този въпрос в друга форма. Той е казвал, че ако човешките удове започнат да разглеждат службите, които те извършват, помежду им ще се яви спор т.е. ще се създаде известна дисхармония. Защо? - Защото едни от тях изпълняват по-висока служба, а други - по-ниска. Ако всички удове съзнаваха, че са части от Божествения организъм, който еднакво се нуждае от тях, те щяха ли да спорят помежду си? На същото основание трябва ли хората да спорят помежду си кой каква служба изпълнява? Едно е важно: всички да пият от Божествената чешма. Пият ли от Божествената чешма, те са удове на Божествения организъм, без разлика на това, кой каква функция изпълнява.
Запример много от съвременните хора имат слабост, след като се нахранят, те започват да разправят, кой от какво страда. Казвам: Има неща, за които не трябва да се говори. Човек може да говори за ябълки, за хляб, изобщо за всичко, което иде отгоре, т.е. от Бога. Ще кажете: „За какво не трябва да се говори?" - За всичко онова, което излиза от човека. Онова, което човек прави, трябва да става в тъмнина, а онова, което Бог прави, трябва да става на видело, на бял ден. Затова именно Бог създаде нощта и деня. Нощта е създадена за човешките дела, а денят - за Божествените дела. Тъмнината е за хората, а светлината -за Бога. Да бъдем Божествени хора, това подразбира постоянно да живеем в светлина. Ако човек може непрекъснато да живее в светлина, той е постигнал вечното щастие. Това зависи от него. Вие задавали ли сте си въпроса за дълбоките причини, които са заставили растенията да пуснат едната си половина, т.е. своите корени в земята, а другата половина, т.е. клоните си във въздуха? Това е една гатанка, един от неразрешените въпроси не само за вас, но и за всички учени хора.
Съвременните естественици казват, че растенията пускат корените си в земята, за да черпят от нея сокове и да се хранят. Питам: Животните как черпят сокове от земята, без да поставят краката си в нея? Хората как черпят енергии от земята, без да заравят краката си в нея? Млекопитаещите ходят на четири крака и по този начин са в контакт със силите на земята. Хората ходят на два крака и с тях влизат във връзка със силите на земята. Ангелите пък никак не стъпват на земята. Хората си представят ангелите като същества с два крака, подобни на тях. Доколкото ние знаем, ангелите никога не стъпват на тази земя, която е направена само от умрели клетки. Когато ангелите слизат на земята, те кацват върху главите на хората и вървят от глава на глава. В това отношение човешките мозъци представляват стъпала, по които ангелите ходят. Както виждате, това е особена философия. При това забелязано е, че колкото по-често ангелите стъпват върху мозъците на хората, толкова мозъците им са по-обработени, а следователно и хората мислят по-добре. Колкото по-малко ангелите стъпват върху мозъците на хората, толкова по-зле мислят. Ние не говорим за ума, но за мозъка на хората.
И тъй, когато се натъквате на противоречията, ви страдате. Казвам: Не се спирайте върху противоречията и върху страданията, които те произвеждат. Старайте се да схващате красивата страна на страданията. Докато сте на земята, щастливите дни, светлите точки в живота ви са радостите, а нещастните дни, тъмните точки - скърбите, страданията. Обаче, когато отидете на небето, там ще бъде точно обратното: светлите точки на живота ви ще бъдат скръбните дни, а за радостите, които сте преживяли на земята, вие почти няма да си спомняте. И тогава ще разберете, че смисълът на земния живот е в разумните, а не в безсмислените страдания. Разумни, смислени страдания са тези, в центъра на които се крие една малка радост. Казвам: Два важни момента има в живота на човека. Единият момент е, когато човек се ражда, т.е. когато иде на земята; вторият момент е, когато човек умира, т.е. когато напуска земята и заминава за другия свят. Първият момент представлява процес на растене, на придобиване; вторият момент е процес на раздаване. Когато наближава някоя душа да дойде на земята, тя кацва върху главата на някой човек и той започва да я залъгва да слезе на земята. Щом слезе на земята във форма на малко дете, то започва да плаче, но веднага го окъпват, дават му млечице, това-онова, турят го в люлка и започват да го люлеят, докато се укроти. Като поизрасне, дават му хлебец, месце, започват да го учат, купуват му дрешки, обличат го хубаво. Като свърши училище, назначават го на някаква служба, определят го в някакъв чин. Сега той разбогатява, купува си къщи, лозя, имоти и започва да се радва на живота. Щом забогатее достатъчно, извикват го да се върне назад и по този случай той започва да раздава всичко, каквото е придобил на земята. Всеки трябва да разбира закона на придобиването и закона на раздаването. Тези два процеса трябва да се извършват правилно, хармонично. И придобиването и раздаването трябва да става според закона на Любовта. Ако човек придобива и раздава без любов, животът няма смисъл.
Като говорим за Любовта, вие трябва да имате предвид едно от нейните особени качества, по което тя се познава. Щом Любовта дойде между хората, тя веднага ще произведе някакво противодействие. Това е много естествено, понеже началната буква на думата любов е Л, която е закон на противодействие. Буквата Л затваря ъгъл от 30°, което в астрологията е добър знак. Значи чрез Любовта човек противодейства на някои свои слабости. Този закон се проверява навсякъде в живота. Наблюдавайте какво става с някое младо момиче, когато се влюби. Докато не се е влюбила, тя е небрежна към себе си, не се облича добре, но щом Любовта я посети, тя започва да се облича добре, става внимателна и към другите хора и се заема с изправяне на някои свои слабости. Тъй щото, когато възлюбленият й дойде при нея, тя го посреща весела и засмяна. Любовта й казва: „Ти ще слушаш всичко, каквото ти казвам; не слушаш ли, да му мислиш!" Значи Любовта е закон на противодействие срещу нисшето в човека. Всеки, който не противодейства на нисшето в себе си, той не люби. Това не подразбира, че трябва да бъдеш груб със себе си. Не, ще бъдеш мек и ще противодействаш на нисшето.
Втората фаза на Любовта е щедростта, жертвата. Дойде ли Любовта в човека, той ще отвори касата си, ще отвори сърцето си и разумно ще дава. Понеже всички хора съставляват части, удове на великия Божествен организъм, те трябва взаимно да си подпомагат в името на тази велика Любов. Казвате: „Щом ние съставляваме удове от Божия организъм, не сме ли свободни да мислим, да чувстваме и да се проявяваме, както искаме?" - Свободни сте, но свобода съществува само в разумния живот. Дето няма разумност, там няма абсолютно никаква свобода. На земята само живите хора са свободни, а мъртвите са роби. Докато листата на дървото седят на него отгоре, те са свободни, понеже могат да заемат различни положения. Паднат ли листата от дървото, вятърът вече ги разнася където ще и те стават играчка в неговите ръце. Обаче свободни ли са падналите листа? - Не са свободни. Следователно на основание на този закон и ние можем да бъдем листа, цветове или клончета от това Велико дърво на Божествения живот. Докато се държим за него, ние ще имаме всички възможности за растене и развитие, ще опитаме всички радости, в които се проявява Божественият Дух.
Сега например ще ви дам една формула, която вие трябва да решите.Тя е следната: X=Y=Z=0. Тази формула има дълбок смисъл и за нейното разрешение трябва да се роди някой велик математик. Нашата цел не е да разрешаваме неразрешими въпроси, но да обърнем внимание на външния, на обективния свят, като на азбука от великата Божествена книга. В това отношение всеки трябва да изучава природата. И нашите тела, с,които сме облечени, съставляват букви, слогове от езика на живата природа, както и от великия Божествен свят. Понякога, както се забавлявате в някой бал, току изведнъж ще дойде някой ангел, ще ви дигне и ще ви занесе горе.Защо? - Той иска с вас като с буква да напише нещо на своите ученици. Когато учениците му прочетат написаното от него, той ви пуска да си отидете на земята. След 10-15-20 секунди вие се чувствате отново свободен. И затова, когато нашата свобода се ограничи в този свят, това става по единствената причина, че някой ангел ни е задигнал за онзи свят, иска да си послужи за известно време с нас като с буква и после пак ни връща на земята. В този случай ние трябва да бъдем мирни като букви. Запитват ли ни защо сме толкова мирни, ще отговорим: „Причината, дето седим мирни, е тази, че в дадения случай ние сме букви, с които ангелите си служат да пишат и четат." Когато седим пред някой фотограф, ние сме мирни, тихи и спокойни. Ако пред един фотограф заставаме толкова тихо и спокойно, колко по-мирни трябва да бъдем пред тия напреднали същества от разумния свят! И тъй най-първо ние трябва да се самоизучаваме, като част от Великото. Щом съзнаем, че сме части от Великото, и животът ще придобие смисъл за нас. Изучим ли частите на Великото, ние ще се запознаем и със самия Божествен живот. Казвате: „Ние познаваме света." Щом познавате света и знаете много неща, ще можете ли вие да изтълкувате всички символи в природата? Природата е пълна с прави, спиралообразни, змиевидни и ред други линии, чиито смисъл вие не разбирате. Те остават за вас неразрешени. Когато някой ми каже, че не знае нещо, аз се радвам, защото красиво е човек да не знае нещо. Тъй както ние сега живеем, това още не е „живот" в пълния смисъл на думата. Животът засега включва две състояния: радост и скръб. Следователно, колкото се радва човек, толкова и скърби. Значи животът е съединение на еднакво число плюсове и минуси, които се взаимно унищожават и дават нула. Ако радостта на някого е +2, а скръбта му —2, какво ще получи? - Нула. Тогава какво остава в живота? Какъв смисъл има такъв живот, в който няма никакъв плюс? При това как може да се обясни живота без радости и скърби? Всяко движение в света се дължи или на радост, или на скръб. Човек се движи, защото го подтиква или радост, или скръб. Когато вървя напред, имам желание да придобия нещо и затова изпитвам в себе си някаква радост. Когато отстъпвам назад, изпитвам скръб. Обаче, щом има настъпване, има и отстъпване. Значи животът всякога се изразява в две противоположни величини: +2 -2, които в резултат дават нула. Това представлява сегашният живот. Питам: Какво нещо е животът? - Движение. Да се движиш, това значи да живееш -В каква посока? - И напред, и назад. Да се движиш напред, това означава радост; да се движиш назад - скръб. Ако имате еднакво число радости и скърби и извадите радостите от скърбите, какво ще остане? - Нула. Де е животът тогава? Представете си, че вие сте посветили цели 15 години от живота си в служене на Бога, учили сте хората как да вярват в Бога и как да Му служат. След тези 15 години у вас се явява съмнение, дали сте в прав път или не. Питам: Какво сте спечелили от вашето 15-годишно служене на Бога? Цели 15 години сте вървели напред, имате плюс в живота си и след това се връщате назад; значи имате минус. Де остава вашата вяра? Само онзи човек е разбрал живота и познал Бога, който в своя стогодишен живот не е допуснал в душата си нито едно съмнение. Отвън могат да пристигат много вълнения, важно е те да не проникват в душата или в съзнанието на човека. Когато морските вълни се бушуват и удрят стените на парахода отвън, това е едно нещо; когато вълните пробиват парахода и влизат вътре в него, това е съвсем друго нещо.
Питам: Каква е вашата вяра 2+2 или 2-2? Ако е 2+2, резултатът ще бъде 4. Ако е +2-2 резултатът ще бъде нула. Значи имате следните положения:
+ 2-2=0
+2+2=4
2+2-2-2=2+2=4-2-2=0.
Като разглеждате тези числа, вие може да се смеете, но и съвременните учени са смешни пред лицето на небето, когато искат да убедят тамошните жители в някои техни заключения. Какво означава 2+2-2-2? Числата 2+2 показват, че някой човек е служил на Бога цели 20 години, през което време имал резултат:2+2=4. След това той се е усъмнил в Бога и започнал да губи. Животът му може да се изрази сега с числата -2-2=-4. Ако извадим от първите 20 години последните години на неговия живот, нищо няма да остане. Ще имаме тогава: +4-4=0. Защо се е усъмнил този човек? Понеже много от хората не вървяли по Бога. Няма защо да съдим тези хора, толкова е тяхната сила. Значи тези хора, които са те разколебали, са по-силни от тебе. Първите двама +2+2 са започнали работата много добре, но другите двама, които са дошли отпосле, развалили работата на първите двама. И затова ние казваме 2+2=2-2. Съвременната математика допуща ли това нещо?
Понякога ние искаме да въздействаме на Бога да направи неща, които не са в съгласие с Неговите закони, т.е. със законите на живата природа. Мислите ли, че може да се въздейства на Бога? В света съществува закон, който регулира отношенията. Според този закон Бог е готов да направи всичко, което е разумно. Щом е въпрос за нещо разумно, Бог ни отговаря още при първия зов, отправен към Него. Речем ли да искаме невъзможни неща от Бога, тогава иде и Божествената пръчица. Тази пръчица не е нищо друго, освен показалеца на Неговата ръка, с който Той иска да ни каже, че това, което в дадения момент желаем, не носи благо за нашата душа. Трябва ли да скърбим в този случай? Представете си, че вие минавате през пустинята и носите в ръката си шише с вода, която ще ви стигне през цялото пътуване. В това време иде при вас един човек, взима шишето ви и го напълва със злато. Той казва: „Ще напълня шишето ви със злато, защото вода отвсякъде може да вземете, но злато не може да намерите така лесно." Като тури златото в шишето, водата се излива. Вие продължавате пътя си в пустинята, като носите вече шише, пълно със злато. Може ли това злато да задоволи жаждата ви в тази суха, безводна пустиня? -Не може.
Казвам: Сега много хора се намират в пустинята, където се нуждаят от вода, а не от злато. Докато човек е в пустинята, той предпочита водата пред златото. Излезе ли от пустинята, той предпочита златото, т.е. знанието. Да добиеш злато, това е дълбокият смисъл на живота.
Всички хора са изпратени на земята да учат. Какво трябва да изучават? - Живота. Питам: Вие какво трябва да научите тази вечер? Някои ще кажат, че трябва да научат как да любят Бога. Как можете конкретно да изразите любовта си към Бога? Да оставим настрана вашия отговор, но аз ще ви дам един пример, да видите как може човек да изрази любовта си към Бога. За пример вие вървите по пътя с един отчаян, скръбен човек и му казвате: „Ти трябва да разбираш Великия Закон, който движи човешките съзнания!" Този човек ще разбере ли нещо от вашите думи? - Нищо няма да разбере - Ще се утеши ли? - Няма да се утеши. Обаче, ако вие, като вървите с този човек, се обърнете към Бога с молба да му помогне и му кажете няколко сладки думи, той ще ви разбере повече от първия път; той ще ви изслуша и ще се раздели с вас малко успокоен и насърчен. При раздялата си с него, вие му казвате: „Вяра, абсолютна вяра в Бога!" - и си заминавате. Думите „вяра в Бога" е семето, което вие насаждате в неговата душа. Няма да минат и 15 години, това семе ще порасне и ще даде своите добри плодове. Ако попадне на добра почва, вярата съдържа в себе си голяма сила. Един ден като срещнете този човек, той ще се зарадва и ще ви каже: „Заповядайте в моята градина да си откъснете от хубавите плодове на вярата." Значи доброто, красивото в света всеки може да направи и то по всяко време.
Следователно добрите мисли, които сме посяли в човешките умове, сърца и души, са истинските придобивки на живота. Да помогнете на човека, това не подразбира да му дадете парче хляб, но да му кажете онази съществена дума за случая, която ще даде своите добри плодове. Парчето хляб днес ще се изяде, утре пак е нужно, а съществената дума, паднала на добра почва, дава днес 30, утре 60, други ден 100 семена. И аз искам тази вечер да ви кажа само една съществена дума: Вяра! Защо и за какво ще ви послужи тази дума, не питайте. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". И аз казвам: Без вяра не може да се придобие Любовта; без вяра не може да се придобие Мъдростта, знанието, без вяра не може да се придобие Истината. Без вяра няма растене. Без вяра не може да се постигне нищо в света. Вярата е единствената сила,която движи света. Тя е първата стъпка в живота на човека. Имаш ли вяра, ще придобиеш търпение. Вярата е първият слуга, който ще ти каже: „Влез, където искаш. Всички врати са отворени за тебе."Тя сама ще ти показва в коя врата можеш да влизаш и през коя - да излизаш.
И сега като задача за цялата година ви давам дума та „вяра". Вие искате да ви се даде един ключ. Вярата, това е ключът, с който трябва да работите. Обезсърчите ли се, кажете: „Вяра!" Срещнете някоя мечка на пътя си, кажете: „Вяра!" Мечката ще мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква пакост. Нямате пет пари в джоба си, кажете: „Вяра!" Нямате приятели, кажете: „Вяра!" Няма да мине много време и приятелите ви един след друг ще дойдат при вас. Вяра трябва на хората, а не вярвания! Да вярваме в Бога без никакво колебание и съмнение, да знаем, че живеем в разумен свят, това е великото, славното в живота. И тогава всички, които са около нас, ще разберат, че ние имаме жива вяра в себе си. Ако учителят има тази жива вяра, като влезе между учениците си, и той ще ги разбира, и те ще го разбират. Ако и учителите, и учениците живеят в живата вяра, те ще работят с въодушевление. Интелигентният човек има вяра. Той разбира нещата изведнъж, няма защо да му се доказват. Казвам: Дръжте в себе си ключа на вярата! Никаква друга философия не ви трябва. Имате ли вяра, ще имате и знания. Навсякъде ходете, но вярата си дръжте! Какво е вярата, не чоплете, ако искате да имате успех в живота си. Винаги носете със себе си ключа на вярата! Дръжте го на чисто място! Във вода не го туряйте! На хората не го давайте! Носете го на лявата страна, до сърцето си и по десет пъти на ден проверявайте седи ли този ключ на мястото си. От сутрин до вечер дръжте ключа на вярата в себе си, да не би някой да го открадне. Отиваш на работа, провери в тебе ли е ключът. Ако е в тебе, не бой се; не е ли в тебе, много нещастия могат да те сполетят. Така е било от памтивека, така ще бъде и до скончанието на света. Без вяра не може да се угоди на Бога. Без вяра няма живот.
И тъй тази вечер ви се даде светлата и мощна дума „вяра", с която всички недоразумения ще престанат и всичко ще тръгне по мед и масло. Служете си през цялата година с ключа на вярата и догодина ще проверим как сте го употребявали. Ние ще проверим дали този ключ седи още във вътрешния джоб, до сърцето ви. Този ключ не е нито железен, нито златен. Той е от диамант; изработен е в една от първите фабрики на Божествения свят. Когато ангелите проверяват сърцата на хората, те гледат дали този ключ е на местото си, дали е употребяван или не. Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Защо Бог иска именно сърцето на човека? - Защото там е ключът на вярата. Когато този ключ отваря и затваря сърцето на човека, Любовта влиза и излиза свободно през него. Когато този ключ не отваря и не затваря сърцето на човека, Любовта не влиза и не излиза свободно. Какво става с такова сърце? То се покваря. И тъй, ще знаете, че сърцето носи ключа на вярата.
Това е угощението, което тази вечер ви дадоха отгоре. Носете със себе ключа на вярата и каквото желаете, ще постигнете!
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. "
8 лекция от Учителя, държана на 6 януари, 1925 г., София.
Общ Окултен Клас
06.01.1926 Сряда,
София
|
| |
Из том „Козативни сили“ (Общ окултен клас. V година, 1925 – 1926 г.)
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
ISBN-978-954-744-128-6
обработено в
ПорталУики
|
посещения: 2822
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
