Мотото за тази година ще бъде:
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Коя беше последната лекция от миналата година? (За свободните движения.)
Кои движения са свободни? (Разумните движения.) Да, свободните движения подразбират разумност. Конят може да се движи свободно, но когато прескача от един плет на друг, това не е свобода. За птичката може да се каже, че има свобода в движенията си. Защо? Понеже в нейните движения има разумност. Свободните движения подразбират и по-висока култура. Според закона на еволюцията в стълбата на животинското царство най-високо стъпало заемат млекопитаещите. Обаче птиците имат по-стар произход от конете. Рибите пък са по-стари от птиците. Науката поддържа, че птиците са произлезли от рибите. Последните се движат в по-гъста, а птиците – в по-рядка среда. При това рибите са безгласни, те нямат орган на гласа, на звука. Културата на рибите е много ниска. Всички престъпления във водата стават безгласно. Животът във водата е цял ад. Там рибите се гълтат цели едни други без следи от престъпления и никоя от тях няма възможност да каже някому нещо, да се оплаче.
Птиците пък имат по-висока култура от рибите, защото в тях има разумност. В какво се забелязва разумността, както и по-високата култура у птиците? В тях има музика, движения из въздуха, виене на гнезда, които неща се подчиняват на известни закони. Движението на хората из въздуха с аероплани се основава на същите закони, на които се подчиняват и птиците. Освен това птиците са разрешили отношенията между половете по-разумно даже и от съвременните хора, които го разрешават като млекопитаещите. На съвременните хора са нужни още хиляди години, докато разрешат този въпрос по човешки. И действително първото падане е станало между млекопитаещите. Оттам започва падането на човека. Като говоря за птиците, не подразбирам да се вземат като образ, но като символ на по-висока култура в света, която ще се яви за в бъдеще и в човешкия род. Днес в хората се забелязва вече стремеж да се приближат към птиците.
Питам, според вас на какво се дължат външните противоречия в живота? Вземете следния прост пример. Двама родни братя се обичат, разбират се, живеят си добре. След известно време между тях се явява спор за някакви материални блага, които те получават в наследство от баща си. Коя е дълбоката причина да се зароди между тия братя несъгласие, спор? Отде води началото си този спор? Нали тия братя се обичаха? Нали се разбираха помежду си? Във физиката има един закон за промяна на телата от топлината и от студа. – Този закон гласи: всички тела от топлината се разширяват и отиват нагоре, а от студа се свиват, сгъстяват и падат надолу. Природата си служи с този закон всякога, когато й потрябва. Щом пожелае да превърне някое течно тяло във въздухообразно, тя го нагрява и така го препраща в пространството нагоре. Щом пожелае да превърне въздухообразното тяло в течно, тя го охлажда и то слиза на земята във вид на течност. И в човешкия организъм има и въздухообразни, и течни, и твърди тела, но понякога става накопление на тия вещества, което се отразява по един или друг начин върху човека. Обаче разумната природа не позволява да се престъпват законите й, т.е. тя не търпи никакви житници, никакви хамбари в тялото на човека. Всеки ден човек има право да взима от нейните складове само толкова, колкото му е нужно за деня. За другия ден – добър е Господ! Той пак ще даде. Но вследствие отдалечаването на човека от разумните закони на природата у него се заражда желание да се осигури, и той всеки ден живее с мисълта да трупа, да събира колкото може повече. Това негово желание се предава и на самите клетки, в които постепенно става отлагане, натрупване на излишни, неоползотворени от организма, материали. Този човек започва да надебелява, да затлъстява и впоследствие в него се зараждат различни болести. Ето защо най-първо човек трябва да се заеме с разрешаване на прости явления, на малки величини, а после да прибегне до решаване на сложни явления, на големи величини. Сложните явления, големите величини, създават натрупвания в човешкия организъм. И тъй, за да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре. То значи – той трябва да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните във въздухообразни, и така да обърне погледа си нагоре. Отгоре ще дойде помощта му. Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли. Никой сам не създава своите мисли! За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко тя е минала през ред същества по-възвишени и по-благородни от вас. Ако вие й дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви подигне. Същевременно вашите мисли отиват надолу към същества, по-нискостоящи от вас. Значи в природата става прекръстосване на мислите. Висшите същества влияят на човека, но и човек им влияе. Човек влияе на по-нискостоящите от себе си, но и те му влияят. Затова, когато изучавате живота си, трябва да разграничавате мислите, да разбирате кои мисли идат отдолу и кои отгоре, за да знаете как да ги обработвате.
 Това е една окръжност. Как дефинират окръжността в геометрията? (Окръжността е крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една постоянна точка, наречена център – С. Пространството, което е заградено от окръжността, се нарича кръг.) Ние ще дадем друго определение за кръга. Кръгът представлява всички реални възможности, които се съдържат в разумния живот. Всеки кръг има свои граници. Тогава какво трябва да направи човек, като дойде до крайните предели на кръга, който в дадения случай представлява неговия живот? Той трябва да премине от един кръг в друг. Значи всеки кръг е скачен с редица други кръгове. Центърът С представлява друга една реалност, към която човек трябва да се върне. Какво е значението на радиуса в кръга? (Радиусът е единственият елемент, който определя големината на кръга. Окръжностите се различават по радиусите.) Кривите линии в природата са признаци, по които се съди, че тя събира енергия и материя. Тия линии наричаме събирателни. Когато природата иска да твори, тя си служи с прави линии. Всеки радиус, като дойде до своя краен предел, той се връща назад в кръга. Защо? Понеже зад този предел той среща известно съпротивление, което не му позволява да отиде по-нататък. Значи окръжността, кривата линия, показва докъде се простират възможностите на радиуса. Възможностите на правата линия са в творчеството. Като се свърши творчеството, започва се вътрешната обработка на материята и на енергията. Тъй се създава кръгът.
По този начин вие ще знаете пътя, по който се развиват вашите мисли и желания. Най-първо в човека се зараждат известни мисли, желания и проекти, които, щом стигнат крайния предел на своите възможности, образуват един кръг, в който се започва обработването им. От всички тия мисли, желания и проекти в човека се образува една обща идея, която го тласка в дадена посока. Помнете, че проявите на живота не са отделни. Всяка постъпка на човека се обуславя от някое разумно същество. Никой не може да каже, че е творец на своята съдба. Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества. Може ли да се определи колко радиуси могат да се прекарат в една окръжност? (Казва се, че в окръжността могат да се прекарат безкрайно число радиуси, но се говори само за един радиус, който е в движение, защото, като минава през окръжността, същевременно той минава през всичките радиуси.)
Питам, кои са причините за образуването на квадрата? (Причина за образуването на кривата линия се взима някоя централна сила, а квадратът се образува от движението на една отсечка.) Когато единият край на радиуса се движи, а другият остава неподвижен, образува се кръгът, а когато се движат двата края на радиуса, образува се квадратът. Квадратът включва в себе си възможностите на правата линия. Правата линия представлява отношения между две разумни същества. Най-късият път на съобщение между две разумни същества е правата линия. Двама души могат да се запознаят само по пътя на правата линия. Квадратът представлява условията, при които приятелството на тия двама души може да се съгради. Ако човек не разбира тия отношения, той ще изкриви, ще развали квадрата, и по този начин ще дойде до вътрешно противоречие. Всички противоречия в живота се съдържат в квадрата. Той е рационално число, а кръгът е ирационално число. Той е част от едно спирално сечение, което пък е сечение от друга една фигура. Кръгът, квадратът, кубът са части от тесаракта.
Защо при създаване на очите природата си е послужила с кръга, а не с квадрата? (Понеже окото се движи радиално, гледа на всички посоки.) Действително окото е създадено по образа на слънчевата система. Който иска да изучава света, трябва да изучава и човешкото око. Квадратът се забелязва в кожата на хората. Значи в противодействията на физическия свят в кожата се образуват множество квадратчета. Различните фигури, с които си служи геометрията, това е най-красивият, най-мистичният език, чрез който природата говори на разумните същества. Когато у човека се зароди известен дух на припряност или на нервност, той вече престава да се движи в кръг и влиза в квадрата. Тогава как ще излезе той от противоречията, в които е попаднал?
Сега ще начертаем един квадрат и от върховете му А, Б, С, Д, които ще вземем за центрове на окръжности, ще опишем четири окръжности. Какво ще се образува в квадрата? (Една четиристенна фигура, заградена с дъги, и четири тристенни фигури, също тъй заградени с дъги.)
За да се разбере тази фигура и да се приложи в живота, ще направя малко отклонение в мисълта си. Какво става с житното зърно, когато попадне в почвата? За да излезе на повърхността на земята, с него стават ред промени – химически и физически. На пръв поглед се вижда, че то се разпуква, при което изгубва своята външна форма.
Вътрешната фигура показва пътя, начина, по който човек може да излезе от противоречията, от безизходното положение, в което се намира. Значи, както житното зърно трябва да измени външната форма, за да излезе на повърхността на земята, така и човекът, който се намира в живота на квадрата, трябва да измени своята форма, за да излезе от своите ограничителни условия. Това излизане наричат „закон на самоотричане". И затова, когато искаш да минеш в по-рядка среда, трябва да се откажеш от по-гъстата, в която се намираш. Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала до това време вързан в земята. Много от идеите на съвременните хора са във връзка със земята, т.е. с по-груба материя. Тия идеи са потребни на човека дотогава, докато той живее на земята, но щом пожелае да се изкачи в един по-висок свят, той трябва да се откаже, да се освободи от формите на тия идеи.
Както виждате, всичко е в приложението, формите на нещата трябва да оживеят във вас, за да може да ги разбирате и изучавате. Запример у вас се заражда едно желание. Това желание може да бъде приятно, може да бъде и неприятно и да ви дразни. За вас не е достатъчно само да знаете, че това желание е приятно или неприятно, но трябва да знаете точно де именно се зараждат хубавите желания и де – лошите. Ще кажете: „Мястото на желанията е в главата." Така е, всичко излиза от главата, но на кое място именно? Желанията не се зараждат в цялата глава. Всяко желание си има своя определена област в мозъка, отдето то произлиза. Човек не може да владее себе си, докато не знае в коя част на неговия мозък се заражда дадено желание. Например де е мястото на милосърдието? Чувството на милосърдието е там, дето е и религиозното чувство на човека, а именно в горната част на главата. Когато искате да проверите мястото на милосърдието на главата у човека, направете следния опит. Повикайте двама души, в които това чувство е добре развито. Единият от тях да постави трите си пръста върху горната част на главата на другия, дето е религиозното чувство, и веднага ще почувства тока на милосърдието или чувството на приятелство. В съзнанието пък ще се яви малка светлинка.
И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начинът, по който са централизирани силите в живата природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът, от своя страна, изпраща своите сили по цялото тяло. Преодоляващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства. Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. Това показва, че изтичането и втичането на енергията от техния организъм става леко, без съпротивление. Ръцете на материалистите не са тъй деликатни, нежни. Който не разбира тия неща, като наблюдава и едните, и другите хора, ще каже, че това е игра на природата. Не, това са течения в природата, които имат своя разумна причина. Всеки пръст на човешката ръка е една област, през която изтича известна енергия. През всеки пръст минават две течения: едното тече в горната част на пръста и излиза навън, а другото тече в долната част на пръста. То иде от корените на пръстите и влиза във всеки пръст поотделно. Често у някои хора се преплитат няколко течения. По-напредналите хора, у които чувствата са по-добре развити, имат и по-силни възприятия. Те възприемат по-лесно тия течения.
Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го добие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, человеколюбиви, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около десет, двайсет минути най-много, да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство. Чувствата се подхранват с енергия. Съществуват два вида чувства: едните са нисши, животински, а другите са възвишени, благородни чувства. Например дружите известно време с някой човек, но после се разделяте и казвате: „Съжалявам, че се сдружих с този човек." Защо? Защото в тази дружба вие сте подхранвали користолюбиви чувства, очаквали сте нещо и като не сте го постигнали, разочаровали сте се. При такива чувства човек усеща някакво стягане в слънчевия възел, което е признак, че той е попаднал в пътя на животните. Дойдеш ли в този път, спри се, размисли добре, и се върни назад. Не е достатъчно човек само да слуша или да чете какво говорят другите, но има един практически, опитен, начин, по който той може да се учи. Който иска да се учи и да напредва в живота, той трябва да си избира такива другари, които природата е щедро надарила. Тия хора са родени при благоприятни условия.
Човек може да добие някои благородни, възвишени чувства от растенията и от животните. Например милосърдието е развито и у някои растения и животни. По тази причина именно човек още от най-стари времена е бил овчар, водил е овцете на паша. Овцете развиват смирение в човешкия характер. Те го учат още и на самопожертвувание. Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човека да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да реши известен въпрос, но не може. Веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това той иска да каже на господаря си: „Попей малко! Тази работа не става с много мислене." Господарят казва: „Огън гори на главата ми!" „Не се безпокой! Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре." Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Той е символ, с който природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скърбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост.
Сега, ако някой слуша отвън с какво се занимаваме, ще каже: „Върху какви глупави работи разискват тия хора." Привидно е така, но ако изучавате работите на някои учени, ще видите, че и там има привидно глупави неща. Например някой учен изучава микробите и намира, че особен род микроби имат сто и двайсет стомаха. Каква важност представлява този въпрос? Ако проследим внимателно този факт, ще видим, че той говори много нещо. От него ученият вади заключението, че този род микроби живеят при много неблагоприятни условия. Действително микробите изобщо живеят при неблагоприятни условия.
Питам, вашите петли кукуригат ли? Забелязали ли сте вие при какви случаи петлите кукуригат? (Забелязано е, че когато петлите престават да кукуригат, случва се някакво нещастие. Когато кокошките се качват на високо да пеят, за добро е. Когато пеят на ниско място, това не е за добро. Всички тия неща са символи, с които природата си служи като прояви на разумен живот, като пътища на съобщения. Това показва, че и животните имат известна разумност, която се намира в по-висок свят от физическия. И наистина често животните интуитивно схващат нещата по-добре от хората. Това показва, че интуицията у тях е по-силно развита, отколкото у някои съвременни хора. Казвам, работете съзнателно върху развитието на вашата интуиция!
Сега ще ви задам няколко въпроса. Какво ще стане с някое семе, ако се посади в почвата по-дълбоко, отколкото е нужно за него? (Или няма да израсне, или ще закъснее с израстването, понеже всеки род семе има определена дълбочина, на която то трябва да се посажда.) Оттук вадим следната аналогия – когато човек се обезсърчи или започне да става песимист, да се отчайва, това показва, че той навлиза в по-гъста материя от тази, в която е бил по-рано. Всички негови желания са заровени дълбоко в тази гъста материя и като не може да ги реализира, той се обезсърчава и започва да страда.
Какво ще стане с някое семе, ако се посади много плитко в почвата? (Ако почвата е малко влажна и торна, има възможност да израсне семето. Ако почвата е камениста, семето не може да израсне.) Това е вярно по отношение нашия живот. Когато нашите идеи не срещат някакво съпротивление на пътя си, те не могат да израснат. Това подразбира живот без страдания. Страданията са естествени съпротивления, при които животът може да расте и да се развива правилно. Скърбите, страданията са най-дълбокият слой от почната, в който са посадени костилките на плодовете. След време те израстват от тази почва. Който не може да използва скърбите и страданията в своя живот, в него нищо не може да израсте. Затова всеки човек ще понесе толкова скърби и страдания, колкото природата му е определила. Радостта е най-малкото съпротивление, при което животът може да се прояви. Значи вие срещате на пътя си две съпротивления: най-голямо съпротивление, когато корените не могат да вървят надолу безпрепятствено, но първо трябва да си пробият път и после да се развиват правилно; съпротивлението е най-малко, когато коренчетата намират свободен път надолу в земята.
В кой случай семето иждивява повече енергия: когато коренчетата си пробиват път надолу в земята или когато стъблото покълва над повърхността на земята? Коренчетата иждивяват повече енергия, за да си пробият път надолу в земята. В това отношение растенията са по-добри техници, естественици и химици от самите хора. Те отделят от себе си разни киселини, с които си пробиват път даже и в канарите. Ако човек се остави свободно, с пълно доверие, на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото, ако действа изключително по своя разум. Ако някой човек е болен и се остави на своята интуиция, т.е. на разумните закони, които ръководят целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. Оставете се свободно, без страх, на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. Този кон ще го занесе, дето трябва. Всички сте виждали какво правят малките деца с баща си. Като се върне той от работа, едно по едно децата се качват на гърба му да ги носи. По същия начин и вие понякога се качвате на своя кон, карате донякъде, докато го изморите добре, без да свършите някаква работа.
Да допуснем, че някой от вас излиза на сцената, но го освиркват. Като се върнете дома си, вие сте неразположени, цяла нощ не можете да спите, въртите се на една, на друга страна, докато най-после изморите тялото си и заспите. Какво от това, че ви освиркали? Ако нямахте уши да чуете, че ви освиркват, щяхте ли да се обидите? Нямаше да се обидите. Какво трябва да направите тогава? Да си признаете, че не сте играли добре и заслужавате да ви освиркват. Кажете: „Много добре направиха тия хора, че ме освиркаха." Щом си кажете така, веднага ще ви олекне. Едва сте се примирили, натъквате се на друго противоречие: „Защо трябваше да ме освиркват? Нима толкова лошо играх?" Казвам, две противоречия в живота не раждат една добродетел. Две положителни рационални числа раждат едно отрицателно число. Единицата е положително число. Тогава 1 + 1=2. Двойката е отрицателно число. Следователно тия две положителни числа можем само да ги съберем, за да получим отрицателно число, но по никой начин не можем да ги умножаваме. Например 1x1 = 1.
Обаче има и друг един закон: като съберем две отрицателни числа, получаваме едно положително. Например 2+2=4. Числото 4 е положително. Като умножим две отрицателни числа, пак получаваме едно положително: 2x2=4. Следователно, ако искаме да получим положителен резултат, трябва да работим с две отрицателни числа. Какво означава 2+2=4 или 2x2=4? Като се съберат или умножат двама меки хора, дават числото 4. Ако съберете числото 2 и числото 4, получавате 6. Какво представлява шесторката? Тя е неутрално число, неутрална зона. Значи, докато дойдете до неутралната зона в живота, т.е. до състояние на примирение, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си. Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. В първо време вие сте активен, борите се. Значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има време, ще се постигне това нещо", и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисълта. В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате.
И тъй, за всеки човек е важно да знае в коя област на мозъка действат единиците, в коя – двойките, в коя – тройките и т.н. Човек не може да работи със силите на своя мозък както му попадне. Положителните енергии трябва да се превърнат в отрицателни. Всеки, който може да превърне една положителна енергия в отрицателна, той разумно пести силите си. Представете си, че две братчета, които са положителни в себе си, спорят за две ябълки: кое от двете да вземе по-голямата ябълка. Ябълките са от различна големина. Как трябва да се разреши въпросът? (Да разделят двете ябълки на половина и всяко дете да вземе половината и от едната, и от другата ябълка.) Както виждате, тук трябва да се приложи законът за превръщане на положителните енергии в отрицателни. Случва се някога, че мисълта, чувствата, волята на човека са положителни, а той иска нещо непостижимо. Какво трябва да направи този човек в дадения случай? Да кажем, че този човек е беден студент, идеалист, но пожелава в продължение на една седмица да получи десет милиона лева, които ще употреби за някаква велика идея, възникнала в главата му. Какво трябва да направи, за да не претърпи крах или някакво падение в себе си? Като дойде краят на седмицата и не получи парите, въпросът е решен вече, но какво трябва да се направи, преди да е дошъл този момент? (Нека си представи, че ги е получил и се отказва от тях. Или нека си помисли, че сега е получил само една малка част от парите, каквато той има на разположение в себе си, а останалата част ще получи впоследствие.) Индусите са правили ред опити за усилване на волята си и са получили добри резултати. Например един индус може да разреже някъде ръката си и после със силата на волята да не допусне да падне капка кръв, нито пък да усети най-малка болка. Чрез волята си той анестезира порязаното място и затова не усеща никаква болка. Обаче според законите на живата природа, когато успеем да избегнем дадено страдание, след известно време това страдание пак дохожда до нас, само че на друго място и в друга форма.
Казвам, всеки ще понесе страданията, които природата е определила за него. Ако е слаб, ще му се дават по-малко, но в продължение на повече време. Ако е силен, ще му се дават повече страдания наведнъж, при което ще се употреби по-малко време. Например юнакът може да вдигне сто килограма товар на гърба си и в продължение на един час да го занесе на определено място. Слабият ще раздели същия товар на части и ще го пренася цял ден. Следователно слабите ще иждивяват време, ще пестят енергия. Силните хора ще иждивяват енергия, ще пестят време. Казано е в Писанието: „Силните ще носят слабите." В това отношение индусите са направили грешка. Когато са били силни, те са товарили слабите, вследствие на което са изгубили способността си да ръководят другите хора и се спрели в своето развитие. Днес други хора, които работят правилно, разумно, идат да заместят индусите и да довършат тяхната работа. Сега и бялата раса започва да работи по малко в това направление. За да не губи силите и способностите си, човек трябва да бъде изправен във всички свои мисли, чувства и действия. Както виждате, лесно е да се напише 1 + 1=2, 2+2=4. Обаче това са два закона, които имат приложение в живота. Действието 1 + 1=2 представлява превръщане на положителните сили в отрицателни. То е закон на силата, който работи сега. Днес силните хора работят. Действието 2+2=4 или 2x2=4 представлява превръщане на отрицателните сили в положителни. То е закон на времето, в което работят слабите хора. Кое е по-силно в човека – умът или сърцето? Как си обяснявате следните положения? Обичате някое лице. В този случай умът скроява хиляди добри мисли за любимия ви. Значи умът става слуга на сърцето. Друг път мразите някое лице. Умът пак започва да измисля хиляди лоши работи за това лице. И тук умът се явява в услуга на сърцето. Кой е по-силен сега – умът или сърцето? (Сърцето.) Обаче това са прояви на животинския, нисшия ум в човека.
Човек има четири сърца: нисше, или животинско, висше, или човешко, ангелско и Божествено сърце. Той има и четири ума: нисш, или животински, висш, или човешки, ангелски и Божествен ум. Човек трябва да благодари, че има толкова сърца и умове. Това, което животинското сърце не може да направи, човешкото сърце ще го направи. Това, което човешкото сърце не може да направи, ангелското ще го направи. Това, което ангелското сърце не може да направи, Божественото ще го направи. Същото се отнася и до ума на човека. Четирите сърца се преплитат взаимно и образуват две сърца. Затова именно се казва в Битието: „Човек е направен по образ и подобие Божие."
Сега ще ви дам едно правило като за деца, но и възрастните хора могат да си служат с него. Когато дойдете до някое противоречие, до една невъзможност в живота си, кажете: „За Бога всичко е възможно. Аз живея в Бога и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна." Поставите ли тази мисъл в ума си, Бог, Който живее във вас, веднага започва да действа. Който е в съгласие с Бога, Той работи с него. Бог работи заедно с нас, за да се прояви. Вие може да проверите това правило, този закон, всякога, когато се намерите в безизходно положение.
Да допуснем, че се намирате някъде в пустинята, изложени на явна смърт – отникъде помощ не идва. Какво трябва да правите? Обърнете се към Бога с пълна вяра и надежда, че за Него всичко е възможно и след това очаквайте резултат. Няма да се мине дълго време, и вие ще проверите този закон, ще видите, че Бог се проявява и в пустинята.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Първа лекция на Младежкия окултен клас
15 ноември 1925 г., неделя, 19 часа
София – Изгрев
* Лекцията е препечатана от Лекции на Младежкия окултен клас от Учителя, 1925 – 1926 г., София – V година, София, 1929 г., стр. 3 – бел. изд.
Младежки Окултен Клас
15.11.1925 Неделя,
София
|
Начало
