Първо послание към коринтяните, 12-а глава.
Днес имаме за лозинка:
Бог е Любов, Бог е Живот, Бог е Светлина.
Това са три думи, които съдържат сила в себе си. Любовта всякога се изявява чрез Живота. Любовта може да се прояви само там, дето има живот. Извън живота тя не се проявява. Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление. Ние познаваме Любовта само в живота. Как се проявява Любовта в живота? – Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това са качествата на Любовта. Всеки от вас знае туй добре. Самият живот пък се проявява в това, че той носи светлина и топлина. Значи светлината и топлината не могат да се проявят извън живота. Или, казано другояче, животът не може да се прояви извън светлината и топлината. Ако се прояви извън светлината и топлината, ние не го познаваме.
Та всеки от вас, който иска да знае какво нещо е Любовта, трябва да има изобилен живот, не трябва да бъде хилав. Например често във вас се заражда недоволство. Недоволството у човека показва липса на Любов. Някой казва: „Ама аз съм недоволен от живота.“ Защо? – Липсва ти нещо. Някой гладен човек е недоволен. Защо? – Гладен е, липсва му нещо. Има липса или от храна, или от вода, или от въздух. Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва? – Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша. Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен. Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта. Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината. Без храна не може да се яви топлина. Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо? – За да се образува топлина. Топлината сама по себе си е носителка на живота. И затова казвам: човек трябва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи. Тия думи имат смисъл. Онзи ден ви говорих за продължението на живота. Продължението на живота зависи от топлината на човека. Всички хора, които изгубват своята топлина, преждевременно остаряват и умират.
Сега всички вие имате криво понятие за рибите, мислите, че те се движат в морето по права линия и плуват отгоре. Това не е вярно. Рибите никога не се движат в морето по права линия. Те плуват винаги там, дето има топли течения. Вие ще кажете, че те са студенокръвни. Студенокръвни са, но и те търсят топлинка. Затова рибарите, които ходят да ловят риби в северните морета или другаде, изучават тия качества на рибите, знаят де да ги търсят.
Следователно, като станеш сутрин, най-първото нещо е: възстанови топлината си. Вие ще кажете: „Как да се възстанови топлината?“ Например имаш някакво неразположение в чувствата си, някакво недоволство – отстрани това недоволство! Търговец си, изгубил си 1000 лева – недоволен си. Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш. Скараш се с някого, ти си пак недоволен. Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи. На служба си някъде, но те уволнят оттам. Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти. И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план. Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази. След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес? Вие знаете какво ще кажете. На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта. Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти. Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето? Какво трябва да направиш? Вземи четка и парцал и изчисти всичко! Ще ви приведа един закон. Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води? Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват. Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка? – Никога! Тя ще изчисти утайките и всякаква грапавина съвсем ще се изглади. Затова именно най-първо Любовта трябва да мине през душите ни, за да изчисти всичко. Животът е потребен за измиване на утайките.
Та първото нещо: като станем сутрин, ще помислим, че Бог е Любов. От тази Любов излиза извор, който протича към нас. Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение. Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие. Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим? Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си. Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет? Нали Бог ми е дал здрави крака? Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака. Пътуването пеш има някаква привилегия. Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна. При пътуването по трена може да се яви друго нещо. Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора. Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме. В живота има големи лишения! Трябва да се лишаваме. Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече. Това безпокои ли земеделеца? – Не, това за него е богатство. Питам: защо му е този тор? Нивите без тор не могат ли? – Могат. Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение? Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения. Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове. Това е най-голямото безобразие! В съвременната наука, в химията, трябва да има изкуствен тор, а не животински, от земята трябва да се взема. Сега ще направя едно сравнение. Под тор ние разбираме старите вярвания на хората, останали от техните деди и прадеди, които вземаме и туряме в двора си, държим ги като светиня, гордеем се с тях, с този тор.
Питам: мислите ли, че след като наторите нивите с този тор, ще получите нещо ново? Затова аз наричам Божестве¬но¬то девственият живот, нещо, което за първи път се проявява. Всяко нещо, което се проявява за първи път, е Божествено, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти, е човешко. Туй запомнете! Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото. Мисли за Него. Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи. Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата. Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда. Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот. Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме. Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот, и ако у нас се пробуди съзнанието и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем. Той ще ни даде най-хубавото. Божественият живот всякога се предшества от страдания. За да се прояви Божественият живот индивидуално за всеки човек, за всяко общество или за всеки народ, непременно ще дойдат страданията.
Важната мисъл, която трябва да остане в ума ви от това, което ви казвам сега, е следната: сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя нова, Божествена мисъл. Дойде ли в ума ви една нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл! Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си. Колкото по-голяма Любов има, толкова повече знания ще придобие в живота си. Всичко зависи от Любовта! Новата мисъл е импулс през деня. Когато човек намери тази Божествена мисъл, нещата за него се извършват лесно, планомерно.
Съвременните верующи са изгубили тази вътрешна опитност. Те очакват всичко на това механическо християнство. Например те очакват да дойде Христос днес от Небето и да спаси света по един механически начин. Всъщност спасението е един вътрешен процес. Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов. Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко. Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете! Той знае какво може да изисква от вас. Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите. Каквото Бог поиска, никога не отказвайте. Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога. Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец. Нищо няма да стане от тази работа! Тази работа не е за мене, друг изпрати!“ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува. Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща. Той остава цели три дни в утробата на този кашалот. Като престоява толкова време в утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казва: „Господи, ако ме извадиш от това място, ще отида да проповядвам не само в Ниневия, но дето ме изпратиш.“ И Господ го извади от утробата на тази риба. Тя го изхвърли на брега и той отиде да проповядва. Ще кажете: „Всички все риби няма да ни гълтат.“ Ами смъртта постоянно ви гълта!
Пак да дойдем до основната мисъл. Тя е следната: всичко онова, което е ново, което носи живот в себе си, е Божествено! Всеки от вас, като стане сутрин, нека се спре за 5-10 минути и да помисли върху тази мисъл.
Тъй както ви се даде тази година наряда, с четивата и упражненията, вие си казвате: „Дали ще можем да изпълним днес наряда тъй, както трябва?“ Това е външната страна. Истинското изпълнение е вътрешно. Например през цялата година вие ще прочетете Добрата молитва много пъти. При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? – Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става, като се молим? Веднага вратата на живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
Та молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратитe му са отворени през деня, да влeзе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите!“ Те всичко отлагат. Духовният свят – това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! Коя молитва ще прочетеш?“ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Например в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме“ – ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива! И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас.
Допуснете сега, че един ангел дойде от Небето и ви задигне. Какво ще направите? Два ангела има в света, от които единият е във възходяща степен, другият е в низходяща степен. Единият те носи към Небето, а другият иде отдолу. В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу. Важното за вас е кой ангел ще дойде. Като дойде ангелът, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боят от ангелите. Какво представляват ангелите? – Носители на Любовта. Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него. Знаете ли от какви ангели да се страхувате? – От тези, които ви носят към чистилището. Кога ви е страх? Чудни са хората, когато ги е страх от ангелите, да не им вземат живота! Когато някой приятел ви носи живот и здраве, храна и дрехи, защо ви е страх от него? Когато дойде някой разбойник да ви обере, разбирам да ви е страх. Тия ангели, от които хората се страхуват, аз наричам ангели на мъчението.
В прочетената 12-а глава от Посланието първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа. Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря!“ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът?“ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига. Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек. Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради. Аз оспорвам това.
Важното за вас е да имате детинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Дух. Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате! Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце. Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните. Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога. Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.
Сега какво липсва на Търново? – Липсва му малко топлина, понеже зоната, която обхваща, е студена, не е тропическо място. Търново е северният полюс. Всичката философия на търновци седи в това, че им трябва повече топлина. Те ще кажат: „Да вземем тогава малко топлина от София или от другаде.“ – Не, и софиянци едва имат за себе си.
Всички вие казвате, че сте готови да служите на Бога, но представете си, че Бог днес ви каже да направите нещо. Ще го направите ли? Ще започнете да философствате, ще кажете: „Не съм готов още.“ Друг някой ще каже: „Дано ме почака Господ поне още няколко дни!“ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия!“ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж. Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва. Питате: „Защо са страданията?“ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист. А това е отлично! Когато страданията дойдат, човек почва да мисли. Почва ли да мисли, Духът Божий действа вече върху него.
Сега, понеже е настанал вече Денят Божий, Денят Господен, очаква се Второто пришествие. Второто пришествие е настанало вече на Земята. Вашият ред иде сега. Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали. Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата. Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там!“ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право!“ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел!“ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги. Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш. Там е мъчнотията – докато занесеш житото. Сам ще го вземеш на гърба си и ще го върнеш. Тъй че сега Господ ще похлопа на вратата ти, ангелите ще похлопат и ще ти кажат: „Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал.“ Туй е съдбата на света.
Света от толкова години са го плашили, че в огън ще гори, че големи мъки го очакват, обаче хората и досега не са се поправили и пак не се страхуват. Защо светът не се поправя? Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим!“ – Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взел, ще го върне. Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам!“ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш. Работа има отсега нататък. Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам!“ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката. Работа е това! Сегашните религиозни хора мислят, че във Второто пришествие няма да има никаква работа, всичко ще престане. Това е криво разбиране на нещата. Отсега нататък започва работата. Това е едната страна на картината от Второто пришествие.
Другата страна е да бъдем всички чисти, да забравим старото. И тогава, в Новото човечество, ще останат само три неща: вяра в Любовта, вяра в Живота, вяра в Светлината! От тия три думи ще се развие целият бъдещ свят. Тe са символи. Всичкият сегашен свят ще се преустрои. Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина. Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина. При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа! „Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа. „Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия неща навън. Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност. Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо? Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато. Гледам някоя каса пълна. С книги само, а вие ги наричате пари. Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи. Мен такива дрехи не ми трябват. Аз мога да си направя дрехи от новата материя, които да не овехтяват. Единственото нещо, което ме интересува, то е Любовта ви. Имате ли Божията Любов в себе си, всичко друго, което имате, се освещава.
Първото нещо, с което трябва да започнем, е сърцето на човека. Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!” Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си. Дадено ли е на Бога? Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето. Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо. Той ще ви даде живот. Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това! То ще внесе такава радост, такъв мир, такова разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали. То е най-хубавото състояние, което човек може да има!
Уточнение: Слабо заросява.
Защо иде сега този малък дъжд? – Дъждът е закон на жертвата, нищо повече! За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият. За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие. Като се измие, Животът ще дойде. Ето, дъждът престана! Символ е туй. Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш. Такъв е законът! Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл. Туй е за подмладяване. Това е Новият живот. Аз го наричам Живот на възкресение. Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това? То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня. Питам: ангелите как прекарват своя живот? Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата? Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа. После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш?“ – Това е второто заблуждение. Де са всички онези, които са се осигурявали? Де са тия, осигурените? Светът е пълен само с гробища. Те са създадени все от осигурени хора. Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора. Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее. Сега на всинца ви трябва жива вяра! Духът Божий действа вече във вас. Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват. Затова на много събрания Духът приспива хората. Духът казва: „Като не можеш да ме разбереш долу, ще те приспя и ще те взема горе.“ Но като се качи горе, човекът и там заспива. После се връща долу, гледа – събранието се свършило, и казва: „Бях горе, Духът ме носи навсякъде, върнах се долу и не можах да разбера беседата.“
Единственото важно нещо за всички е новото, Божественото. Колко трябва да бъде буден човек! Всички ние вдигаме шум, врява на този свят: едни за едно, други за друго. Любов, Любов трябва на хората. Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота. Вяра, вяра трябва на хората! Спор не трябва да има вече. Няма за какво да спорим. Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни. Всички тия неща минаха, всичко старо мина. Господ не се нуждае от никакви символи. Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога?“ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра?“ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов?“ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот?“ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов?“ – „Нямам.“ – „Имаш ли вяра?“ – „Нямам“ – „Имаш ли Божия живот?“ – „Нямам.“ – „Изхвърли старото, съблечи старата дреха!“ Ангелът ще те пита тия три неща: любиш ли Бога, имаш ли Неговия живот, имаш ли Вяра.
Някои стари верующи, със своите стари традиции, ще цитират, че Бога никой никога не е видял. Те са чудни! Действително грешникът може ли да види Бога? При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги. Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял? Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш. Това е най-важната мисъл. Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори!“ – Че светът е пълен само с глупости! „Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна! Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си. Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения. Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я!“ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения? Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения. Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои!“ – „Ама не можем да я търпим!“ – „Какво от това? Прави си особени движения!“ Колко ви шокират тия работи! И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи. Тя ще престане, друг ще се яви. Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията. Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си! Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани!“ Това са необходими движения. Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани!“ То си прави своите движения. Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения?“ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения. Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш. Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н. Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие. Ако оставим Духът да действа свободно, всички движения, които прави човек, ще бъдат хармонични.
Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка радост. Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката радост в себе си, дали мъжделее тя. В селата имат обичай да заравят вечер огъня в огнището си с пепел, та като станат сутрин, гледат дали има останали няколко живи въгленчета. Туй е хубавото и в живота! Като станем сутрин, да разровим сърцето си и да видим дали са останали в него някои живи въгленчета, от които да запалим този свещен Божествен огън на Любовта!
Тайна молитва
6 септември, неделя, 6 ч.
Съборни Беседи
06.09.1925 06:00 Неделя,
Търново
|
Начало
