Ще прочета 18-а глава от Евангелието на Йоана.
Йоан е ученик на Любовта, затова Евангелието на Йоана ще наречем „Евангелие на най-високия връх“. Този ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе вън и каза на вратарката да пуснат Петър. Значи Йоан въведе Петър. Йоан е емблема на Любовта, а Петър е емблема на старото учение. Той е камъкът. Щом дойде Любовта, веднага ще те поставят на изпит, за да видят дали можеш да поддържаш нейните принципи. Момата, която се влюбва, тъкмо се разговаря със своя възлюбен, ето, идват баща ѝ и майка ѝ и я питат що търси тоя момък тук? И той започва да се отрича.
И слугинята вратарка казва на Петър: „И ти ли си от учениците на тоя човек?“ Той казва: „Не съм!“Петър казва рязко и отривисто: „Не съм!“ Да се отрича един човек от Истината, то е все едно онзи човек, който има черно лице, да се отказва от него. Истината, като тури печата си, с нищо не може да се изтрие.
Външният живот е отражение на вътрешния. Туй, което е станало преди 2000 години с Исуса, с Петър, с тия първосвещеници, е това, което става и в самия човек. Не е въпросът какво става отвън, а какво става отвътре. Много пъти вие имате свещени идеи, които ви причиняват голяма радост, но един ден вие се отричате от всички тия свещени идеи. Казвате: „Това е празна работа!“ Вие ги предавате на Пилат и Кайафа. После казвате: „Аз бях щур едно време, че се водих по такива глупави учения. Сега станах умен човек!“ В този случай вие играете ролята на Петър. Но когато пропее този петел, той ще напомни на човека за неговите погрешки. Този петел пее винаги, когато дойдат страданията. Преди да дойдат страданията, човек мисли, че всичко ще му върви добре, лесно, но дойдат ли страданията, тези неизбежни спътници в живота, този петел много пее, той кукурига всяка минута, проглушава ушите ви. Той пее много, понеже страданията му дават хубава храна. Вие знаете, че петелът пее, щом си похапне, и след това започва да вика кокошките наоколо си. Хубавите идеи, това са кокошките, които се подхранват с житцето – условията на живота. Те казват: „Да помогнем, да освободим нашия господар.“ Вие мислите, че петелът не може да освободи господаря си. – Може.
Знаете ли онази басня за един знаменит маг, който разбирал езика на животните и могъл да се разговаря с тях? Тази тайна, да се разговаря с животните, му била поверена, но с условие да не я съобщава никому. В момента, в който разправи някому за своята тайна, ще умре, ще изгуби своята сила. Обаче един ден жена му заподозряла, че той крие нещо. Тя видяла, че като влязъл в яхъра, позасмял се малко. Учен, сериозен човек бил той, тя никога не го виждала да се усмихва. Чуди се и си казва: „Как тъй, толкова сериозен човек, влиза в яхъра и се засмива!“ Той се усмихнал, защото, като влязъл в яхъра, чул, че конят и магарето се разговарят, и разбрал разговора им. Жена му казва: „Кажи ми защо се засмя, като отиде при коня и магарето!“ – „Остави тия неща, те са обикновени работи.“ – „Ти ще ми кажеш защо се засмя!“ Той се замислил: ходи из двора, не може да разреши въпроса какво да ѝ отговори. Пече го тази жена, иска да узнае тайната. Той трябва да се отрече. Един ден той чува, че петелът, по обикновеному, си изкукуригал, но кучето веднага излиза срещу него и му казва: „Не те ли е срам! Огън гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти с всичкия си ум си събрал кокошките и кукуригаш.“ Петелът му отговорил: „Кой му е крив, когато не постъпва умно! Аз имам 100 кокошки, 100 другарки, и всички ми се подчиняват, всички ме слушат, а той има една другарка и тя не го разбира.“ Този знаменит маг, като чул отговора на петела, разрешил въпроса, като си казал: „Няма защо да се безпокоя от това, че жена ми се интересува. Истината, която ми е поверена, никога няма да я съобщя, защото хората не са готови за нея.“
Аз вземам думата жена не в обикновения смисъл. Какво означава жената в обикновен смисъл на думата? Жената – това е животът. Всички идеи, които влизат в нас и ни занимават, имат това характерно свойство, че ни излагат някой път. Защо? – Всяка идея иска да се прояви. Казвам: тази драма се разиграва вътре в нас. Това е ужасното в живота! И всеки от вас ще се опита доколко е силен да устои. Всеки от вас ще види дали може да устои за своята свещена идея. Какво представляват свещените идеи? – Те са облеклото на Господа. Щом дойдат тия свещени идеи в нас, това показва, че Господ ще дойде. Това са Неговите дрехи. И ако ние възприемем тях, ще възприемем и Господа. Вечерно време, когато се задава в морето някой параход, най-първо парахода ли виждате, или неговата светлина? Когато отдалече се задава някой параход, той ли се вижда най-първо, или неговото знаме?
Та тия идеи – това са Светлината, която Господ носи със Себе Си, великата Светлина, която Господ ни изпраща. Това са живите дрехи, които Той носи. Когато Господ дойде в света, разпръсква тази Светлина навсякъде. Когато Господ дойде в нас като Светлина, тия идеи възникват като мощни сили и движат нас, движат и света. Сега някой ще каже: „Има ли смисъл да умра за своите идеи?“ Аз питам: има ли смисъл човек да живее за своите идеи? Защото ако ние тълкуваме думата смърт, тази дума за нас има съвсем друго значение. Ако преведем думата смърт с посаждане, а живота с растене, тогава можем да примирим смъртта с живота. Следователно между смъртта и живота има тясна връзка. Ние трябва да направим тази тясна връзка. Ако човек умира и не расте, това смърт ли е? – Това е недоумиране, този човек не е умрял. И ако човек расте, без да израства, това растене ли е? – Не е. Значи човек трябва напълно да умре, за да може напълно да израсте. Такъв е законът. Не умреш ли напълно, не можеш да растеш напълно. То е преобразуване на енергията от едно по-гъсто състояние в едно по-рядко, от едно спящо състояние в едно будно. Ето защо в смъртта всякога има страдание. И Христос казва на едно място: „Скръбна е душата Ми до смърт.“ Значи в смъртта са най-големите страдания, които човек може в даден случай да опита. Същевременно след най-голямата скръб иде най-голямата радост, която човек може да добие в своя растеж.
Сега от какво зависи колебанието на Петър? – От неразбирането на закона на Любовта. Той се подвоуми и каза: „Този човек говореше, че цар ще стане, а днес е изложен на такова гонение! Възможно ли е това Учение, което Той проповядваше? Не си струва да умира човек за него!“ Петър беше практичен, умен човек. Той се поколеба в себе си по отношение на Христа и каза: „Ако Христос беше силен човек, не щеше да се предаде в ръцете на римската власт. Аз не съм вече от Неговите ученици.“ Питам сега: този, който се отказа, Петър ли беше? Същият Петър ли е, който казваше: „Всички да се отрекат от Тебе, аз обаче, никога!“ Как ще примирите тия две състояния? Христос му каза: „Сатана поиска да те пресее.“ Но знаете ли какво значи пресяване? Представете си, че един по-силен човек вземе ръката ти и с нея те подпише някъде. Питат те после: „Ти ли се подписа?“ – „Да, аз се подписах.“ Как ще се оправдаеш, че не си се подписал? – Не можеш да се оправдаеш. Христос познаваше характера на Петър и му каза: „Моли се, и Аз се моля заради тебе, да не оскудее вярата ти, докато преминеш своята голяма опитност. И когато се обърнеш към Бога, ще обърнеш и своите братя.“ Петър беше малко по-смел от другите ученици. Друг един от учениците беше по-слаб и от Петър. Него, като го хванаха за дрехата, той я остави и избяга. Йоан беше този ученик. Петър се отрече, а Йоан каза: „По-добре да оставя дрехата си, отколкото да се отрека.“ – И избяга. Кое е по-хубаво: да избягаш и да оставиш дрехата си, или да останеш и да се отречеш? Кое е по-хубаво: да се отречеш, да излезеш вън и да се разкаеш, или да избягаш и никога повече да не се върнеш? Следователно по-добре е в първия случай да оставиш дрехата си и да избягаш, без да се отречеш. Но когато дойдем до разкаянието, по-добре е да се отречеш и после, като пропее петелът, да се разкаеш, отколкото да избягаш и никога да не се връщаш.
Нека разгледаме сега това трояко проявление на човешкия живот като физически, духовен и Божествен. Първото проявление на живота е като физическо движение. Той е временният живот, с тези временни блага за нас, които упражняват най-силно влияние върху организма ни. От тези временни блага на първо място са тия, които се доставят за поддръжка на нашето тяло: хлебецът, водицата, въздухът – без тях не може. Питам сега: ако ние грешим, ще подобрим ли своя живот? – Няма да го подобрим. Струва ли си тогава човек да жертва своя духовен живот за физическия? По кой начин именно ние ще можем да запазим своя духовен живот, без да накърним и физическия си живот? – Физическият живот се запазва, когато бъдем разумни, когато живеем духовен живот, защото духовният живот е основа на физическия. Духовното в нас е най-деликатното нещо, което трябва да знаем как да запазим.
Ето защо ние трябва основно да изучаваме законите за физическия свят и после да прилагаме тия закони по отношение на нашата духовна природа. Нашето тяло ще се трансформира, ще мине в един по-висок стадий на своето развитие. Туй тяло е живо, направено от живи клетки, с които ние сме тясно свързани. Обаче човек с неразумния си живот може да разврати своите клетки, а това ще се отрази и на духовния му живот. Например ако някой човек разврати клетките на стомаха си, той постоянно го възбужда и в неговата камара се издават укази, че трябва да се яде, трябва да се готви. Такива хора ще ги видиш, че постоянно мляскат. Виждаш го: вади от джоба си семки, яде, плюе – цял ден намира какво да яде. Такова дете цял ден иска да бозае. То едва заплаче и майката го туря да бозае. Ще кажете: „Е, дете е.“ – Не, това е глупаво разбиране на живота. Когато Бог изпраща това дете в света, Той е дал програма за неговото хранене: колко пъти на ден трябва да яде и каква храна да употребява. То трябва да се подчинява на тази програма. Щом дойде това дете на Земята, вие ще му кажете: „Ти ще се подчиняваш на разумните закони, които Бог е положил във физическия свят. Само три пъти ще ядеш на ден: сутрин в толкова часа, на обяд в толкова и вечер в толкова часа – оттам насетне няма да ядеш. Никакъв плач да няма!“ По възможност всички своенравности, всички детски прищевки и капризи да се избягват! Колко майки има в света, които схващат въпроса тъй идейно? Децата трябва да се възпитават, преди да са дошли на Земята, още докато живеят като идеи в Невидимия свят. Там е погрешката. Синът и дъщерята, които се раждат, носят идеите на баща си и майка си в техния живот. Туй дете е живяло като едно свещено чувство в майката или бащата и сега се проявява навън. Детето, което за пръв път се ражда в един дом, изразява най-свещеното чувство, което родителите му са имали в себе си. Ако бащата и майката не изпълняват Волята Божия, когато се роди детето им, те ще усетят някаква празнина, като че нещо са изгубили, но ако изпълняват Волята Божия, детето им ще бъде радост за тях, то ще запълня живота им, ще ги въодушевява, ще усетят, че е станало едно преливане от тях към детето им. Когато майката и бащата не устоят на своето свещено чувство или свещена идея в живота си, тогава и двамата се хващат за туй дете, дано не избяга. Майката го държи и бащата го държи. Питам: защо не задържаха туй чувство в себе си? Туй дете живееше като една свещена идея в тях, като един велик идеал, защо не го запазиха? Някои хора живеят с възвишени идеи, но като се роди синът им, казват: „Нека сега синът ни да се занимава с тази работа!“ Значи синът е бил свещената идея в тях. След като се роди синът, бащата остава празен. Хубаво, ако този син, който се ражда по такъв начин, възприеме тази свещена идея, която баща му е носил в себе си, и успее да я прокара, неговото идване на този свят е оправдателно. Бащата казва: „Аз не можах, но синът ми ще продължи.“ Право е това. Но когато синът или дъщерята не изпълнят свещената идея на родителите, тогава бащата и майката казват: „Изгубихме, не си струва този труд, тези усилия, които направихме за това дете. То не е от тези, които очаквахме.“
Сега у всинца ви има тези свещени идеи, но вие трябва да ги родите, да ги облечете във форма. Как? – Има един нов начин на въплътяване. Не материализирайте вашите идеи, а ги оставете да живеят духовно във вас. Друг път ще ви обясня закона. Турите ли в едно ваше свещено чувство или в една ваша свещена идея желанието да я въплътите в животинска плът и кръв, вие развращавате тази свещена идея или това свещено чувство. Вие ги погубвате. Следователно, ако искате да облечете туй ваше чувство или тази ваша идея във форма, има и друг начин. Кой е този начин? Христос казва: „Трябва да се родите от Дух и вода.“ Духът – това е най-мощното, това е Великата майка на нещата, която е вложена в тази твоя свещена идея, в това твое свещено чувство. Първото качество на Духа е Любовта. Тя внася живот, затова, живее ли Духът в тебе, и туй дете ще остане в тебе. Не очаквай нищо от това дете, което не иска да живее в твоята къща! Христос казва: „Аз излизам от Отца, дойдох в света и пак се връщам при Отца.“ Същото трябва да бъде и с нас. Ние сме тук, на Земята, и пак трябва да се върнем на Небето. При кого? – При Отца. Онзи, който се стреми към една свещена идея, но същевременно иска да остане на Земята да благува, не може да носи тази свещена идея.
Искате ли да благувате на Земята, ще опитате големи горчивини, каквито и сега опитвате, т.е. Бог ще ви прекара през страданията. Щом постъпваш невярно спрямо общия живот, спрямо онзи велик принцип на Любовта, ти ще имаш приятел, който ще те разлюби; ще имаш слуга, който ще те разлюби; ще имаш син, който ще те разлюби; ще имаш жена, която ще те разлюби; ще имаш дъщеря, която ще те разлюби. Където и да идеш в света, всички ще те разлюбват. Питам тогава: какьв смисъл ще има за тебе животът? Като минеш покрай някой кошер – всички пчели ще те жилят. Ще минеш през някое село – кучетата ще те залаят. Отдето и да минеш, ще бъдеш немил-недраг на всички. Ще кажеш: „Господи, дотегна ми този живот!“ Какво ще ти отговори Той? – „Ти страдаш, защото се отрече от своя Господ.“ Казваш: „Не Го познавам, аз не дойдох на Земята за Него, дойдох на Земята да се проявя.“ Някой казва: „Аз трябва да се проявя!“ – Ами че как ще се проявиш? Аз ви давам тази свобода – да се проявите. Как се проявявате сега? На един българин дали 20 000 лева, за да се прояви. И той се проявил. Как? – Направил си нов костюм, хубав пъстър пояс, купил си една салтамарка, един хубав самурен калпак и го накривил, купил си една бъклица и я напълнил с най-хубавата ракия, че най-после си купил и един кон, качил се отгоре му и като минавал през селото, викал: „Ха бре, де-е-е-е!“ Обаче като станал на 60-годишна възраст, конят му умрял, бъклицата му се счупила, той ходи недоволен с тояжката си. Казват му: „Дядо Милене, каква е работата?“ – „Е, отиде конят, отиде бъклицата, отидоха и 20-те хиляди лева, нищо не разбрах от живота. То не било, както аз си мислех. Нека втори път Господ да ми даде пари, другояче ще живея.“ – „Как ще живееш?“ – „Тогава ще си помисля.“
Та и вие сега как ще се проявите? Като този българин ли? Не, има друг начин, по който човек може да се прояви. Ще ви дам друг пример, пак за един българин. Българите не са толкоз лоши хора, добри сърца имат те. Този българин се казвал дядо Генчо. Добър и умен бил той. Нему Господ помагал и той забогатял. Още първия път, като спечелил 10 000 лева, съумял как да ги използва. Имало една бедна вдовица, за която той знаел, че живеела в един коптор. Той ѝ направя една малка къща, купува ѝ покъщнина, един чифт волове, праща слугите си да ѝ изорат нивата, да ѝ насадят лозе, градина, и най-после праща децата ѝ да се учат на училище. И като уредил всички тия работи, зарадвал се и казал: „Хубаво е!“ Кой живот е по-красив? – Вторият живот е по-красив. Ако и ние постъпваме на Земята по същия начин, Бог ще ни помага. В тази бедна слаба вдовица живее Бог, затова дядо Генчо ѝ помагал.
Защо Бог се проявява на Земята в най-слабата форма? Една от великите тайни е тази именно, че Бог се проявява в една от най-слабите форми. Самите ангели, като видят Бога в такава форма, учудват се. И най-великите Духове се учудват. Защо Този, Който създаде всичко, взема такава форма? Всички се чудят защо Господ се е намалил до такава малка форма и очакват какво ще излезе от тази работа. В това именно е величието на Бога, че невъзможните неща за човека са възможни за Него. Господ ни изпитва как ще постъпим спрямо Него. Господ ще се прояви като една свещена идея в тебе. Ти можеш да Го изхукаш, но Той, тих и спокоен, с голямо смирение, отново ще се обърне към тебе. Виждали ли сте Бога в смирение и унижение? Ти може да Го нахукаш, но Той няма да каже: „Знаеш ли кой съм? Аз създадох света!“ Когато ти постъпиш с Бога така, Той, макар че не плаче, ти ще видиш в този случай да капне една сълза от очите Му. Когато изпъдиш Господа навън, една сълза ще капне от очите Му. Той ще каже: „Това дете не е разбрало смисъла на живота.“ Защо капва тази сълза? – Това е Неговата Любов, която казва: „Трябва да се моля още много за това дете.“ Господ те посещава, докато най-после в тебе проработи законът на Любовта: ти се събуждаш от дълбокия сън и започваш да плачеш. И толкова пъти ще плачеш, колкото пъти Господ е проливал по една сълза за тебе. Най-после Господ събира тия сълзи, праща ги на други и казва: „Свърши се с тебе, ти разбра великия закон на Живота, ела сега да работиш.“ Така и всички ние сме повикани от този велик закон, за да участваме в тази велика драма на живота. Животът е драма, не трагедия – драма на страдания, драма на противоречия. Един ден, когато тази драма се завърши, когато се изиграе, ще настане нещо много тържествено и ние ще разберем дълбокия смисъл на този велик вътрешен живот. Затова трябва да минат всички страдания, за да дойдат радостите.
Христос дойде на Земята и също така очакваше Любов? Но Любов не Му се даде? Какво Му се даде? – Страдание. Отказа ли се Той? – Не. Питат го: „Ти цар ли си?“ Той казва: „Ти казваш, че съм цар.“ Защо именно Христос отговори по този начин? Христос с тия думи обърна вниманието на Пилат, каза му: „Вие имате извратени понятия за царете. Аз не съм от тези царе, чието царство е на Земята. Ако бях от тези царе, Моите слуги щяха по същия начин, както и вашите, да се бият за Мене, но Моето Царство не е от този свят.“ Те Го питат: „Какво нещо е Истината?“ Как ви определих аз вчера Истината, какво нещо е тя? – Истината води към Живота.
Второто положение е животът на чувствата, животът на душата. С чувствата ние опитваме вътрешното съдържание на живота. Във физическия живот човек иска да има къщи, ниви, да бъде богат външно. И това е право, защото човек трябва да има нещо, което да владее, с което да покаже, че е физическо същество. Той все трябва да има някъде нещо материално, на което да разчита. Щом е на Земята, той не може да бъде един съвършен дух, каквито са ангелите, които живеят в Бога.
Друго важно положение в живота е, че трябва да имаме нещо живо, което да обичаме и което да ни обича. В първия случай ти искаш да владееш неодушевени неща. Във втория случай ти искаш да обичаш живи същества, които да отговарят на твоите чувства. Ти искаш да имаш деца, искаш да имаш жена, искаш да имаш приятели. Дойде ли в тебе този живот на чувствата, ти непременно ще искаш да се жениш, да имаш деца. Туй е естествено нещо в живота. Законите на този живот трябва да се разбират. Той не е така прост. В сегашната форма на живота тъй, както хората се женят, това е предисловие на един велик закон. Жененето, както сега хората го правят, не е нещо идеално. Ако някой пита коя ще бъде идеалната форма на женитбата, казвам: хората на бъдещата култура нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Кога ще бъде това? – При сегашните условия това не може да бъде, пазете това в ума си. Кога ще бъде? Когато този ум, това сърце се изменят. Това може и при този живот да бъде, но при условие, ако придобиете Христа в себе си, ако придобиете Възкресението. Следователно този човек няма да бъде вече ограничен.
В сегашния живот, тъй както хората се проявяват в своите постъпки, те извращават чувствата си. Това се дължи на обстоятелството, че хората не разбират правилно закона на Любовта и не могат да го приложат правилно в живота. Между чувствата на хората не става правилна обмяна. Когато един човек те обича и ти не отговаряш на тази обич, ражда се една вътрешна реакция, която образува язва. Ако той те обича, а ти си индиферентен, в него се раждат чувства на омраза. Значи тази обич ще се изрази по друг начин. Вие ще кажете: „Аз не искам да зная нищо за него.“ – Да, но ако той пусне в твоята градина вадичката си, не го подпушвай. Позволи на тази вадичка да полее твоите растения и да мине по-нататък, в другите градини. Той, като види това, ще се зарадва. Пусни го, Господ го е допуснал! Дай възможност на този човек да се прояви, не го връщай, пусни го да мине. А ти започваш да му четеш морал, да казваш: „Кой дявол те е накарал да дойдеш тук, да ме безпокоиш?“ Той ще каже: „Ами тебе кой дявол те е накарал да стоиш на пътя ми и аз да мина покрай тебе?“ – Това не е разрешение на въпроса. Или ти ще му кажеш: „Защо ме обичаш? Какво хубаво видя в мене?“ Пък той ще каже: „Защо да не те обичам, какво лошо има в това?“ – Не е въпросът и там. Ако този човек те е обикнал, ето една задача, която трябва да разрешиш. Ако свещта свети, признай, че има защо да свети. Ако някой те обича, признай, че той има право да изяви чувствата си. Ако чувствата са проводници на Божията Любов, ти имаш право да ги проявиш. Искаш ли да проявиш чувствата си, ще извикаш Божественото в себе си и ще кажеш: „Господи, как да постъпя?“ – Има начини, по които може да се постъпи. Вие често избягвате да проявявате чувствата си. Не трябва да избягвате тия неща, но трябва да изявявате чувствата си правилно. Някой казва: „Аз с детински работи не се занимавам!“ – Най-хубавите работи са детинските. Животът без Любов няма смисъл. Който казва, че не иска да знае нищо за Любовта, той всъщност най-много се интересува от нея, само че се крие. Ами ти като мислиш за общественото мнение, не е ли същото, че искаш обичта на хората? Като пишеш нещо, не е ли пак за хората? Искаш да имаш власт. Не е ли пак за хората – да дойдат при тебе? Искаш да станеш виден човек. Не е ли пак за хората? Навсякъде и във всичко действа Любов¬та, скрита дълбоко, като един вътрешен импулс.
Ще ви представя някои примери из живота, но да не ви съблазняват. Представете си например, че вие сте една сестра красива, имате мъж, който много ви обича. Един млад момък се влюбва във вас и ви пише идеални писма, обяснява се, че ви обича. Той ви пише: „Без теб не мога, без теб животът ми няма смисъл, само теб като видя, мога да живея, да се приближа към Бога.“ Питам: как ще разрешиш въпроса? – Ще криеш писмата от мъжа си, няма да му казваш нищо. Това не е разрешение на една задача. Аз засягам въпроса чистосърдечно, искрено. Разберете ме право и разсъждавайте тъй, както Господ иска. Аз вземам такъв случай, дето младият момък не може да живее без вас. Вярно ли е, че не може да живее без вас? Да, в дадения случай е така, но че може да живее без вас, и туй е вярно. Той си мисли, той си е внушил, че без вас не може да живее. Най-после вие се убеждавате, че ако му откажете, наистина може да се самоубие. Тогава какво трябва да правите? Ще започнете да се плашите от мъжа си, ще си кажете: „Ако научи той, ще се създаде голяма неприятност!“ Да, но и мъжът ви е красив. Там е работата сега, че друга някоя сестра, също красива, се влюбва в мъжа ви. Пише му едно писмо: „Аз не мога да живея без тебе! Откак те видях, ти стана моят идеал“, и т.н. Той крие писмото, става сериозен, мисли какво да направи. И двамата стават много сериозни вкъщи. Въпросът е сериозен, и двамата са свързани. Питам: как ще разрешат въпроса? Как го разрешават хората в света? Хората в света ще го разрешат по следния начин. И двамата един ден ще си кажат, че забелязват, че чувствата им вече са доста охладнели, затова искат да направят един опит – за малко време да се поразделят. Съгласяват се. Мъжът отива в еди-кой си град по работа, по търговия, а жената отива някъде си на курорт. Между тях се промъква една малка лъжа. И двамата не са искрени вече. Те търсят един начин за разрешение на въпроса, но ако се опитат да скъсат връзките, отношенията си по този начин, правилно ли е решена тази задача? – Не е правилно решена. Защо? Защото този млад брат, който се е влюбил в сестрата, и тази сестра, която се е влюбила в брата, създават нови връзки, нова верига, която усложнява положението, и те се намират в един замотан лабиринт. Турците казват: „чакмак сокак“ – задънена улица. Такова е тяхното състояние.
Но има един велик закон в света, според който тази, женената сестра, в която се е влюбил младият момък, може да трансформира неговите чувства от едно по-нисше в едно по-висше състояние. Тя трябва да му покаже закона на великата жертва, да му каже, че ако той действително я обича, трябва да пожертва всичко за нея: „Аз искам ти да ми покажеш идеалната Любов. Моят мъж е користолюбив, но искам да видя, че ти, като ме обичаш, жертваш всичко за мене. Постъпиш ли така, ти ще живееш в душата ми като една свещена идея, като едно свещено чувство, което ще нося в сърцето си за в бъдеще. Защото, ако се самоубиеш, ще ми създадеш най-голямото нещастие. Ако произведеш скандал с мъжа ми, ще нараниш сърцето ми. Пък ако с твоето поведение ме компрометираш пред другите хора, ще ми създадеш кръст, който трябва да нося. Това не е Любов. Аз искам твоята любов да бъде благословение за теб, за мен и за мъжа ми. Нека и другите знаят, че имаш свещено чувство в себе си.“ Тъй трябва да му говори тя. Ребром трябва да постави въпроса и с това да трансформира чувствата му. Той ѝ казва: „Да, аз ще направя всичко това.“ И действително, направя го. Как? Мъжът на тази сестра е търговец. Този млад момък се спазарява слуга при него, става му най-добрият слуга и мъжът забогатява. Той обиква този млад човек и всяка вечер го хвали на жена си: „Много добър, отличен човек е този млад момък, с богато сърце!“ Тя си мълчи, нищо не казва. След време им се ражда дъщеря. Расте тя, развива се и когато стане на 21 години, този млад човек е вече 40-годишен. Оженват го за дъщеря си. Въпросът се разрешава правилно.
Това става в света. Ще кажете: „Ожениха го!“ Аз вземам любовта във втора степен, дето няма съблазни. Туй е разрешение на въпроса по Божествен начин. Това е по закона на жертвата. Тук дъщерята е жертвата. Това е вътрешно съединение на две близки души. Туй разбирам под женитба! Ако вие ожените дъщеря си по материален начин, те ще имат същата спънка, каквато имате и вие. Женитбата не трябва да включва материални сделки. Чувствата трябва да се трансформират всякога във втора степен. Онзи, който ви обича, трябва да жертва всичко заради вас. И онази сестра така трябва да трансформира неговите чувства, че да няма никакви користолюбиви цели за свое удоволствие. Същото се отнася и за този брат, в когото се е влюбила някоя млада сестра. Той трябва да трансформира нейните чувства и да ѝ каже: „Ако ти ме обичаш, трябва да жертваш всичко заради мене.“ Тогава ще имаме една млада и красива сестра и един млад брат, които идеално жертват всичко. И двамата живеят в тази свещена идея. И двамата жертват. Какво прави тази млада сестра, която се е влюбила в този мъж? – Става слугиня на жената на този, когото обича. Тя започва да хвали слугинята пред мъжа си: „Толкоз внимателна, толкова добра слугиня никога не съм имала! Той мълчи и си казва: „Така е, и аз зная същото.“ Тъй трябва: той да хвали слугата, а тя – слугинята.
Ето как се разрешават великите въпроси в живота! Когато обичаме някого, ще идем да му слугуваме. Момата, която обича своя възлюбен, ще отиде да слугува на жена му. И момъкът, който обича своята възлюбена, ще отиде да служи на мъжа ѝ. Само така може да се разреши този въпрос правилно. Не постъпвате ли по този начин, всякога в живота си ще имате спор. Не се ли разреши въпросът правилно, ще дойдат всички нещастия, ще се наложат, не могат да се избегнат. Защо стават тия неща? Защото не живеем правилно. Ние трябва да възприемем живота тъй, както днес се проявява – по Бога. Ние трябва да възприемем живота тъй, както е вложен във великата книга на Живата Природа и да бъдем чистосърдечни и искрени. Не живеем ли така, ще се роди подозрението. Като дойде подозрението, нищо не се печели. Подозрението може да бъде вярно, може да бъде и невярно, но даже и когато е вярно, пак нищо не печелим. Добре е да имаме в душата си нещо хубаво, красиво – за когото и да е. Защото, при сегашните условия на живота, ние сме склонни, без да искаме, да вярваме повече на отрицателните прояви на живота, отколкото на положителните. А туй спъва нашите души, спира нашето развитие, спира светлината на нашите мисли и чувства.
И тъй, който люби някого, аз му препоръчвам горния метод за разрешение на въпроса. Любовта е неизбежна за всички същества. Всички, стари и млади, все ще чувствате Любовта, в една или в друга форма. Все ще имате по един любимец или по една любимка! Много баби са се влюбвали. Тупка сърцето на бабата, внимателна става тя! Свещени са нейните чувства! Колко е хубаво това нещо! Ще уважавате тия чувства. Няма да казваш: „Туй старо бабище.“ – Не, това е голяма обида. Сърцето ти трябва да тупти с едно детинско чувство, като погледнеш старата баба, която се е влюбила. В душата на старата баба се развива една велика драма. Поглед¬нете я с онова велико уважение и почитание, че в тази ѝ възраст, на тия стари години, Господ се проявява в нея. Ще гледате да закрепите туй чувство в нея, да се зарадва и тя.
В страданията на Христа се крие нещо велико! Той дава велик пример на самоотричане. Той имаше сила да стори всичко. Казва се в Евангелието, че войниците, които дойдоха да Го уловят, паднаха на лицето си. Той можеше да ги парализира, но ги запита: „Кого търсите? Ако търсите Мене, ето Ме, Аз съм готов.“ Той беше готов да пожертва Своя живот, да понесе всичките тягости, всичките страдания, но само да не накърни онези страдащи души: да вложи Своя живот в тях, за да бъдат спасени. „Аз приемам страданията, дано след Мене тия хиляди, милиони души да могат да се зарадват, да заживеят в тази Любов, която им оставям.“ Това е великата Любов, това е великият закон на самопожертване.
Аз засягам един от жизнените въпроси. На това огнище на Любовта се раждат най-големите противоречия, спорове и нещастия в живота. Разрешите ли ги, тогава идва третото положение на живота – идейният живот, животът на Духа, или животът на мисълта, както го наричат съвременните културни хора. Тук по-лесно се разрешават въпросите.
Сега всички ще се стремите да разрешите по любовен начин вашите отношения към обкръжаващите ви. Не мислете, че Любовта няма да дойде. Ако Любовта не се прояви в положителен смисъл, ще се прояви в отрицателен смисъл: в омраза, отмъщение, негодувание и т.н. Затуй съзнанието ви всякога трябва да бъде будно. Когато дойдем в противоречие с Любовта в живота, ние трябва да обърнем мисълта си към Бога – изворът на живота. Всяко противоречие насочва мисълта ни към Бога и казваме: „Господи, Ти, Който си Любов, най-високият връх, помогни ми да се изкача на този връх, оттам да погледна!“ И започваш да се качваш на този връх. Защото със седенето си на ниските места, без да се качваме на този връх, няма да можем да обичаме и да ни обичат. Започват ли да те обичат хората, качи се на този връх. Обичаш ли хората, пак се качи на този връх. И в двата случая – когато обичаш и когато те обичат, трябва да се качиш на високия връх. Не се ли качиш, ти ще изживееш най-големите противоречия, които животът може да ти донесе. Някой казва: „Аз намерих една душа, с която можем да се разбираме.“ Намерил си една душа, но след две години намериш друга душа, а първата изоставяш. След други две години намираш трета душа и т.н. Най-после виждаш, че тази душа, която си обичал, умира. „Отиде – казваш – моят приятел, умря.“ Може ли да умират онези, с които се обичаме? Може ли да умре една душа, която обичаш? Аз не вярвам в любов, която умира. Аз не вярвам в смъртта на душата, която те обича. Онзи, който те обича свещено, след като замине в другия свят, пак е около тебе. Той мисли постоянно за тебе, всичко прави за твое добро. Той е силен човек, силен дух. Като умре, може да ти помага десет пъти повече, отколкото приживе. Тогава той е повече жив, отколкото когато беше на Земята. Като умре, ти мисли само за него, без да плачеш. Като мислиш за него, ще ти олекне нещо на душата, понеже чрез него се проявява Бог. Бог ще ти покаже Своя образ.
И тъй, всички ние сме образ на Бога, на Неговата Любов. Нашият живот на Земята ще придобие смисъл само тогава, когато изразим Божията Любов, когато се качим на най-високия връх. Само тогава вашият живот ще се осмисли и само тогава ще може да придобиете тази красота, която търсите. Нали сестрите искат да бъдат красиви? Пък и братята искат да бъдат красиви. Не е лошо това. Аз ви казвам какво значи красота. Красотата – това е Истината. Човек трябва да бъде красив, да има Истината в себе си. После, човек трябва да има живот в себе си, но трябва да се качи на най-високия връх. Най-после човек трябва да бъде силен, но трябва да бъде и мъдър.
С тази си беседа искам да ви накарам да се качите на най-високия връх, да се свържете с най-великата сила в света, да дойдете в съприкосновение с Истината, която ще ви даде тази възвишена красота на живота. Това ще бъде встъпление към онзи велик Божествен живот, който може да се изрази на Земята. Ние ще можем да живеем в този Божествен живот само когато излезем извън земните условия и минем в по-висши условия на живота си. Ние, които се срещаме тук, ще се срещнем и при тия по-висши условия. Къде са те? – При Господа. Де е Господ? – Господ е навсякъде. Ще се срещнем при по-красиви условия на живота. Сега ще ви дам една картина каква ще бъде тази среща. Представете си, че имате един млад момък, 21-годишен, завършил гимназия, много интелигентен, образован, среща се с едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговор с него. Между този млад момък и малкото детенце се образува една връзка, едно съприкосновение в чувствата им. Тази връзка не е умствена, защото това дете не може да разсъждава като момъка. След години туй момиченце пораства, става 21-годишна мома, завършва гимназия, а младият момък е вече 40-годишен. Какви ще бъдат отношенията им при тази среща? Тази мома е придобила известни знания. Те сега могат да се разговарят, могат да се разбират и по ум. Любовта на тази мома сега ще бъде по-силна, по-идеална, отколкото по-рано, защото децата са материалисти. Тяхната любов е неустойчива. Те се привързват към всички хора. Децата са идеалисти в друго отношение – по своята чистота. Ние не можем да вземем децата като идеал за Любовта, те са много неустойчиви. Аз вземам две фази в живота като идеални образи на Любовта: младата мома на 21 години и стария дядо на 100 години. Любовта и на двамата е идеална. Ако момата до 21-годишна възраст не се е покварила в Любовта си, тази любов ще има идеален характер. Хората отпосле се покваряват, като влизат в живота, тогава се явяват примеси в Любовта им. Тия примеси развалят красивата любов. Всички сте минали през тази възраст. Някои от вас още живеете в 21-та си година; други вече мислят да я напуснат, казват: „Тук, на Земята, с идеали не става, ами чакай да се вдълбоча в себе си, да поразгледам какво имам.“ И като се затворите, какво става? – Въздухът става несносен за живота ви. Човек не трябва да се затваря, но трябва да се отвори като цвете за тази Божествена светлина и да придобие тази мощна форма. Вие още не сте любили. По кой начин не сте любили? Вие още слуга и слугиня не сте ставали, нито при тебе слуги са идвали.
Слуга да станеш – туй е разрешението на задачата на Любовта. Вие тепърва ще почнете да разрешавате този въпрос. Тепърва ще започнете да проявявате Любовта си! За вас сега се създават условия. Вие сте повикани да разрешите този специален въпрос, специален в неговия пръв етап. Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си. Отрече ли се от себе си, според онова дълбоко разбиране на смисъла на тия думи, той е завършил целокупния си живот. Разреши ли въпроса в тази форма, той ще добие пълно разрешение да помага и на другите. Само така ще се образува между вас тази хармония, тази мека атмосфера – без подозрения, без съмнения и без страх. Аз трябва да имам в съзнанието си само един идеал: да зная, че в душата ми царува безкористна Любов, и да кажа: „Аз съм готов да жертвам живота си за доброто на всяка душа!“ Всяка сестра и всеки брат трябва да са готови да жертват всичко за онзи, когото обичат. Ако ние сме готови така да се жертваме един за друг, ние ще се жертваме и за Бога. Вие не трябва да вземате всичко това в буквален смисъл. Ще дойдат изпитанията и ще ви заставят да проявите Любовта.
Някой път ангелите слизат от Небето с цел да разрешат известна задача на Любовта. Например на някой ангел се дава задача да прояви Любовта чрез някоя сестра с кораво сърце, която никога не се е влюбвала. Той трябва да влезе в нейното сърце и да изяви Любовта навън. Тази мома, като се влюби, ще се намери в небрано лозе. Какво ще прави? Ще се влюби! Тази мома ще се влюби, защото ангелът разрешава своята задача. Ако тя върви по неговите съвети, ще дойде до най-красиво разрешение на Любовта. Обаче, ако не послуша този свещен глас, ще падне в изкушение.
И тъй, когато казвам, че Бог е Любов, подразбирам, че някой ангел разрешава във вас задачата на Любовта. Когато Бог дойде във вас да се прояви, по никой начин няма да Го подпушвате. Подпушите ли Го, вие ще си създадете най-голямото нещастие. Ще съзнавате, че Господ е във вас, ще слушате Неговия свещен глас: ще бъдете верни, няма нито на йота да отстъпвате от това, което ви говори. Вървете по този прав път и не се бойте! Вървите ли по този път, ще се яви разширение в сърцето и душата ви. Умът ви ще се освободи от всички спънки и ограничения. Тогава вие ще почувствате вътрешния смисъл на живота, ще оздравеете от всички недъзи и обкръжаващите ви ще познаят, че вашият живот е чист. Тази е великата задача, която ви предстои да разрешите. Ако не разрешите въпроса по този начин, тогава ще имате един живот на изсъхване. Да скъсате известни връзки и да считате, че сте ги разрешили, това е глупаво. Религиозните хора в това отношение са егоисти. Божественото учение, което иде в света да повдигне човечеството, няма такъв характер, какъвто вие се стремите да му дадете. Та всички ще се молим!
И тъй, молете се един за друг не за опрощение на греховете си, но Бог да оправи пътищата на Любовта, която действа във вашите сърца. Бог да оправи пътищата на Светлината, която се отправя към вашия ум. Бог да оправи пътищата на Знанието, което иде да се всели във вашите души, да ви покаже свещения път на Живота. Казвате: „Ние можем да направим всичко.“ Ако Бог живее в нас като Любов и ние като живеем в Него, щом прояви Любовта Си, ние ще се качим на най-високия връх, ще дойдем в съприкосновение с най-високата сила – Любовта, ще бъдем при Истината, която ще даде красота на живота ни, и тогава ще се създаде Новото човечество. То е създадено вече, но ще се даде израз на новия човек. Ние ще почувстваме тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние, в безгранично, от временния живот към вечния, дето няма изтощаване – с една дума, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване. Това е смисълът на живота – човек постоянно да усеща в себе си как се подмладява, как се видоизменя от красота в красота, от сила в сила. Затова Христос пострада. Той казваше: „Много работи има да ви кажа, но сега още не е време. За в бъдеще, когато Духът дойде, Той ще ви научи. Тогава Аз пак ще бъда на Земята.“
Сега Бог иде в света да се изяви по един нов начин. Той се изявява във всички ни, преустройва всичко наново. Ние ще бъдем строители на туй ново, строители на Новото човечество. Вие ще кажете: „Какво можем да правим ние тук?“ – Бог, Който живее в нас, и ние, които изявяваме Неговата сила, всичко можем да направим. Тези ние вече живеят по цялата Земя. Един ден тия Братя ще започнат да ви посещават и тогава няма да се плашите. Някой от тия Братя ще дойде и тогава мъжът няма да пита: „Кой беше онзи, който влезе вкъщи?“ И ти няма да питаш мъжа си: „Коя беше онази, която влезе в стаята?“ Ще имаме свещена вяра един в друг и никой абсолютно няма да се съмнява в нещо нечисто. Всичко ще бъде свещено! Любовта ще се проявява и по друг начин, без каквото и да е опетняване, което грехът е внесъл. Навсякъде ще има голямо изобилие.
Коя мисъл остана в ума ви като най-важна? – Мисълта за Божественото. Вие не се безпокойте как ще се разреши въпросът. Той ще се разрeши по един естествен път, но всички трябва да бъдете готови, когато Божественото говори във вас, да Го слушате. Всички трябва да бъдете готови за това, да не жертвате Божественото, да не се отказвате от Него, но да Го познаете. Този въпрос е за сега, не е за в бъдеще. Днешния ден ще отбележим с това – да се качим на високия връх! Туй ще бъде задачата ни. Сега ни предстои една материална работа – да се качим на високия връх. Той е много висок, но все-таки приятно е да се качим горе! Само там ще разберете какъв е този връх. Той не е много остър, той е най-красивият връх, който някога сте виждали в света. Той е толкоз красив, че като се качи човек горе, каквато скръб и да има, всичко това моментално изчезва, сърцето започва да тупти усилено и той забравя всичко. Като се качи на високия връх, човек е готов всичко да направи. Няма нещо невъзможно за него! Той казва: „Не струва човек да скърби!“ Музикант може да стане, поет може да стане, господар може да стане – каквато работа и да започне, всичко разрешава. Като погледне отгоре, той поклати глава и казва: „Сега разбирам Божиите пътища! Господи, прати ме пак долу.“ И като слезе долу, той вече е пълен с онази велика сила на Любовта. Отдето мине, носи благословение. Такива са великите Братя! Все от този връх слизат: те там живеят. Като слязат, после отново се качват, защото все оттам черпят. Дойдат на Земята, пак се върнат. Слязат, пак се качат. Постоянно има слизане от върха и качване към върха.
Сега, по същия закон, и вие ще започнете да се качвате и да слизате – това е великото разрешение на въпроса!
25 август, вторник, 8 ч.
Съборни Беседи
25.08.1925 08:00 Вторник,
Търново
|
Начало
