Ще ви прочета 18-а глава от Евангелието на Матея.
Ако се не обърнете и не бъдете като децата,
няма да влезете в Царството небесно.
Това е едно много ясно положение за вас, но не е приложено. Вие казвате: „Ние го разбираме.“ Да, разбирате го, но опитайте се да го приложите! Например сега аз гледах от прозорците: като се вдигнахте да дойдете тук, дигнахте прах до 20 м височина, който после сами ще гълтате. Вие не стъпвате на пръсти, не вървите полекичка, а бързате, всеки тича да заеме първото място. Като се яви малко вятър, този прах ще навлезе в устата, в дробовете ви, ще се яви кашлица, неразположение. И след всичко това ще кажете: „Неразположен съм нещо.“ Този прах е на мястото си, но след дъжд, обаче сега не е време за дъжд, защото, щом дойде дъждът, ще развали нашето събрание и тук не ще можете да седите. Та първото нещо: като идвате тук, ще стъпвате на пръстите си полекичка, внимателно, да не вдигате прах – нищо повече. На какво мязате вие? Ще ви дам един пример. Аз съм виждал някой учен, завършил два факултета: върви по прашния път, бърза, разисква философски въпроси, но вдига прах наоколо си, гълта го, а после кашля, киха. Той трябва да върви съобразно мисълта си: каквато е мисълта му, такова трябва да бъде и движението на краката му. Вие трябва да обръщате внимание на това как ходите, защото според вървежа си вие издавате скритото във вас, вашия недъг. Вие вървите тъй, малко изкривени, ребром, но с това се издавате. Човек трябва да върви прав. Като направи едно движение, в него да се забелязва пластичност. Той трябва да бъде като кораб, който като се издига и слага по повърхнината на водата, да образува онези, кривите линии, да прави движения ту на една, ту на друга страна, но тия движения да бъдат гъвкави, пластични. Каквито са движенията на вашето тяло, такава ще бъде и мисълта ви. Ако движенията ви са гъвкави, пластични, и мисълта ви ще бъде гъвкава, пластична. Казвате: „Е, това е физическо.“ Да, но физическото е резултат на духовното.
Забелязвам, някой писал едно писмо. Започнал най-първо много внимателно, отчетливо, но после е станал по-невнимателен, започва да зацапва, да прави грешки и се извинява: „Ще ме извините, направих много грешки, зацапах, защото снощи свещта ми догаряше, та не се виждаше добре.“ Казвам: това не е извинение, ти не трябва да пишеш никакво писмо вечерно време. Като изгрее Слънцето, тогава ще напишеш писмото си. На когото и да пишеш, ще знаеш, че пишеш като за Господа, като за ангелите – ще се научиш на чистота. Ангелите са същества на абсолютната чистота, на ред и порядък. Сега например вие искате да живеете като тях, но щом влезете в това училище, много пъти ще плачете, много пъти упражненията ви ще бъдат задрасквани, ще ги връщат и един, и два пъти. Това трябва да знаете! Всеки живот е един Божествен ден и когато не напишете упражнението си добре, постоянно ще повтаряте програмата си.
Сега въпросът е да станете като малките деца. Като кои деца? Като глупавите деца ли? – Не, като разумните деца. Майката например казва на своето разумно дете: „Хайде, мама, вземи тази стомничка!“ – „Сега, мамо“ – скача, взема стомничката и отива за вода. „Друго нещо мога ли, мамо, да направя?“ – „Хайде сега донеси малко дръвца!“ То веднага отива, донася дръвца. Разумното дете никога не пита защо все него пращат. Напротив, то казва на майка си: „Мамо, прати мене да услужа.“ И наистина, то всякога услужва. Вас, като ви пратят един-два пъти да услужите нещо, на третия път казвате: „Само аз ли ще ходя за вода?“ Сега например кой ходи тук за вода? Вие казвате: „По-културните братя не бива да ходят за вода.“ Тъй е, по-учените братя не бива да ходят за вода, но по-простите – могат. Щом мислите тъй, това е в реда на нещата и в света. Тогава и вие мислите като хората от света. В такъв случай какво ново има във вас, което да ви отличава от светските хора? Като казвам, че всички трябва да ходите за вода, не значи, че ако отида аз да донеса една стомна вода, ще стана по-добър, но аз, който съм завършил два факултета, ако отида за вода с онова дълбоко убеждение, с онова смирение като у малките деца, то като донеса стомната с вода, в мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влезе във водата. Че как мислите? Тия свещени идеи могат да влизат в стомните! И който пие от тази стомна, ще възприеме една от тия свещени идеи. Аз ще отида някой ден да донеса една стомна вода и вие, като пиете от нея, ще видите какви нови идеи ще влязат във вас. Ако вие ме заставите да сторя това, аз няма да отида, но ако направя това нещо с дълбокото убеждение, че трябва да донеса вода, като пиете от тази вода, ще видите какви нови идеи, какви нови убеждения ще почерпите от нея. Трябва да направя това нещо и аз, но как? – С онова дълбоко вътрешно убеждение, че като носят всички вода, и аз да донеса. У мене трябва да дойде онова непринудено желание, онзи дълбок свещен подтик – да донеса една стомна вода.
Това значи да бъдем като онези малки, разумни деца. Не казвам, че у вас няма доброто желание да направите това или онова, но вие считате, че известни идеи са за предпочитане пред други. Като дойде да служим на Бога, всички идеи имат еднаква тежест. Защо? Защото в една машина и малката вида, и голямата вида могат да причинят еднаква вреда. Някой път малката вида може да причини по-голяма опасност, по-голяма вреда, отколкото голямата, но има и обратни процеси. Някой път малката вида струва повече, отколкото голямата. Като дадеш на някой майстор да поправи тази малка вида, той казва: „С такива малки работи не се занимавам, трябва да платите повече.“ Мъчно се правят малките работи! За тях се изисква по-голям майстор. Големите работи и циганин може да направи, но за малката вида, за онази малка, деликатна част, всеки не може да се заеме, нея само големият майстор може да хване и поправи. Някой път една малка, микроскопическа постъпка ни струва по-скъпо, причинява по-голяма пакост,отколкото голямата. За големите неща ние сме съвършени, с чукове можем да ги поправим, лесно ги дяламе, но за малките неща се изисква голям майстор.
И който приеме едно таквоз дете
в Мое име, Мене приема.
Какво разбирате от този стих? Как трябва да се приеме такова едно дете – вътрешно или външно? – Вътрешно. Такива деца някой път се изпращат от Небето да посетят Земята и като дойдат, запитват: „Мога ли да дойда у вас, да ви погостувам една седмица?“ Туй дете е много разумно. Като ви дойде на гости, ще ви свърши много работа: каквото поискате, ще направи. Ти го погледнеш и си кажеш: „Не е това дете, което очаквам, не мога да го приема.“ Ти не приемаш това свещено дете, но с това изгубваш много. Като си замине то, ти почувстваш една болка и си казваш: „Не направих добре.“
Който съблазни едного от тези, малките,
които вярват в Мене, за него по-добре би било
да се окачеше на врата му камък воденичен
и да потънеше в дълбините на морето.
Една от големите погрешки се крие тук именно, че някой път ние можем да съблазним и другите. Тогава? Именно от това трябва всички да се пазите. Аз мисля тази вечер да ви говоря върху християнската етика, как трябва да постъпва човек в живота си.
Горко на света от съблазните!
По-добре е ти да влезеш в живота хром или клосен,
а не с две ръце и с две нозе да влезеш във вечния огън.
И ако те съблазнява окото ти, извади го
и го хвърли от себе си; по-добре е ти с едно око
да влезеш в живота, а не да имаш две очи
и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен.
Христос под думата око е подразбирал всички навици, създадени в нас от миналото. Ако аз кажа на един вол, че докато не отреже своята опашка и не я хвърли, никога няма да стане човек, какво ще ми каже той? Ще каже: „Тази опашка ми трябва, аз с нея се браня от мухите. Тази опашка ми е нужна, дадена ми е от Бога.“ Питам: като човек той ще има ли нужда от тази опашка? – Няма. Е, да допуснем сега, че ти имаш това завистливо око, с което виждаш навсякъде кому какво е дадено – какво ще те ползва то? Добре, ти си християнин, влезеш някъде, но с това око виждаш само лошите работи: кой къде седнал, кой взел първото място, кой седнал на плюшен стол, с какви дрехи бил облечен, и т.н. – какво те ползва всичко това? Човек възприема с такова око всички тия работи, напълва ума си само с такива мисли и почва да критикува всичко, което вижда. Той не вижда хубавите работи. Какво добро ще допринесе с всичко това за себе си? В дадения случай за себе си той е точило, нищо повече. Ако аз стана едно точило и изтривам ръждата на хората, това в дадения случай е добро за тях, но за мене, като човек, не е добро – аз имам друго предназначение, ще загубя правата си посока. За точила има хиляди други хора, по-способни, нека те извършат тази работа! Господ не ме е пратил да бъда точило в този свят, нито пък вас е пратил да бъдете точила. Та в този смисъл всички онези непотребни навици трябва да се отрежат и да се изхвърлят навън. Те са като онези дяволски нокти, тъй наречените мазоли, брадавици, които, за да ги отрежеш, трябва да ги изтръгнеш от корен, иначе не можеш да ходиш.
Гледайте да не презрете едного от тези, малките!
Ако един человек има сто овци и се изгуби една от тях, не оставя ли той деветдесет и деветте в гората и отхожда да търси едната?
Христос цитира този стих като факт от живота. Така правят и овчарите.
И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече, нежели за деветдесет и деветте неизгубени.
Това не е волята на Отца вашего, Който е на небеса, да погине един от тези, малките.
Под малките подразбирам въплътените души, които са дошли на Земята да се спасят. Хубаво, дойде някой тук и вие му казвате: „Не можеш да се спасиш, върви си!“ Вие много бързо решавате въпросите. Добре е човек да решава бързо, но само в някои случаи; а някога не е добре. Защо? Защото щом решаваш бързо, и за тебе ще решат бързо. Щом решаваш медлено, и за тебе ще решат медлено.
Ако ти съгреши брат ти, иди и изобличи го
между тебе и него самичък!
Знаете ли защо трябва да отидеш самичък? Онзи ученик, който се заема да скрибучи на своята цигулка, трябва да се отдели някъде самичък да свири, никой да не го чува. Чували ли сте такова скрибучене на цигулка? Този ученик си свири, а тебе ти дотяга да го слушаш. Ето защо, понеже ти ще споделиш с този твой брат горчиви думи, а може и да се поскарате, идете надалече, двама само да сте, никой да не ви чува. Ако има трети, и той ще се намеси, а това ще обърка работата. Иди при брата си и насаме го изобличи! Той ще те изобличи, ти ще го изобличиш и тъй ще се свърши въпросът. Така е по-хубаво. Онези, които имат право да правят бележки, това са пророците, изпратени от Бога. Само те имат право да изобличават, да правят общи бележки. Знаете ли колко пророци са бити за това? Трябва да знаете, че за всеки човек, който не знае да изобличава, Господ казва: „Я му дайте един хубав урок!“ Трябва да знаеш как да изобличаваш. Ако направиш една малка погрешка в изобличаването, ще ти дадат един добър урок, за да знаеш как да изобличаваш.
Ако те послуша, спечелил си брата си.
Значи при брата си ще отидеш сам.
Но ако те не послуша, вземи със себе си още едного
или двама, за да се потвърди всяка дума
чрез устата на двама или трима свидетели.
Значи при първия опит сам ще отидеш, при втория опит – с един или двама братя, тъй че двама или трима ще бъдете.
Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата;
че ако и църквата не послуша, нека ти бъде
като езичник или митар.
Значи има три фази: най-първо ще отидеш сам, после ще отидете двама или трима, след това ще отидете при църквата и така те ще решат въпроса.
Истина ви казвам: каквото вържете на земята,
вързано ще бъде на небето; и каквото развържете
на земята, развързано ще бъде на небето.
Тъй ще бъде за всеки едного, който постъпва съобразно Божия закон.
Тогаз пристъпи Петър при Него и рече:
Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми,
да му прощавам, до седем пъти ли?
Петър излиза измежду дванадесетте ученици като старши брат и запитва Христа до колко пъти да прощава на брата си. Умно постъпва той. Умен човек е, осигурява се.
Казва му Исус: Не ти казвам до седем пъти,
но до седемдесет пъти по седем.
Петър, като пресметна, казва: „Много е това, на седемдесет места по седем!“
И смили се господарят над тогози слуга,
пусна го и прости му заема.
Христос привежда един пример от древността за един древен цар, който е постъпил така. Тоя пример не е измислен. Съществувал е този разумен цар. Понеже този слуга нямаше да си плати дълга, позволи господарят му да продадат него, жена му и децата му и всичко, що имаше, и дългът да се плати. Падна прочее слугата пред него, кланяше му се и думаше: „Имай търпение към мене, и ще ти платя всичко!“
Така и Отец Мой Небесни ще стори с вас,
ако не простите от сърцата ваши
всеки на брата си прегрешенията.
Тук Христос засяга един кармически закон. Между хората съществуват не само обикновени отношения, но и кармически отношения, кармически връзки.
Аз ще приведа само някои извадки от прочетената 18-а глава. Казва се, че Бог е Светлина. Бог не само че е Светлина, но Той произвежда светлината, проявява се в светлината. Всеки човек, който иска да борави със светлината, трябва да разбира законите ѝ. Светлината си има свои начини, методи, по които действа. Тази светлина, която дeйства във физическия свят, тази светлина, която действа в Духовния свят, и тази светлина, която действа в Умствения свят, се различават по своята сила, по своята интензивност. Светлината, както и всички други сили, може да се подпуши, да стане натрупване. Това става и в хората и тогава се образува туй вътрешно горене, което ги изсушава. Някои хора са нервни по причина, че светлината в тях е подпушена. В тях се образува вътрешно електричество. Тези хора стават сухи, слаби като куки, много нервни, много нетърпеливи – подпушили са светлината. Ти не можеш да търпиш някого – това е подпушване. Ти не можеш да изслушаш някого – това е подпушване. Изслушвай го, изтърпи го, ще има време и ти да говориш.
Ако разбираш законите, ти всякога можеш да говориш. Кои закони? – Законите на говора. Силният извор всякога може да се прояви повече, отколкото слабият. На силния извор всеки може да отвори път, а онзи, слабия извор, от който водата едва цицирика, и децата могат да го подпушат. Той се оплаква на хората и казва: „Кажете на тези деца да не ме подпушват, да ме оставят свободно да си върша работата!“ А този, големият извор, казва: „Аз и тези деца мога да нося.“ Големият извор задига всички прегради. Той казва: „Всеки, който се опита да ме спре, ще бяга далече от мене.“ Това е силният човек. Силният човек е като големия извор. Ученият човек е силен човек, ти ще бягаш от него. Ти не можеш да го подпушиш. Той всичко може да аргументира. Всеки може да подпуши малкия извор. Следователно при големия извор ти ще бъдеш разумен – да не го подпушваш, защото сам ще си причиниш вреда. Но и малкия извор не подпушвай, защото той може да образува локва и пак ще причини вреда. С това ти нищо не печелиш, но само правиш пакости. Бъди благоразумен, пусни извора в себе си!
Законът, който може да извадите от този пример и да го приложите в живота си, е следният: силните желания, силните мисли, силните чувства, които излизат от дълбочината на вашата душа, това са силни извори, Божествени извори. Не туряй никаква преграда на тези Божествени подтици. Дай им ход да се проявят! За тях няма да даваш никакъв отговор. Дойдат някои при тебе, питат те: „Защо си допуснал този извор да тече в тебе?“ Ти ще им кажеш: „Това е изворът, който извира от мене. Той кара воденици, аз не трябва да го спирам. Той ще си тече, а аз спокойно ще си продължавам пътя.“ – „Ама винтове трябва да му се турят!“ – „Елате вие да турите тези винтове.“ Тук, преди години, имахме един много религиозен брат, който казваше: „В името на Исуса Христа аз мога да направя всичко.“ Той имаше много планове. Например имаше един план да вземе една кадилница, да ходи из Търново и да кади. Обаче това не направи. Един ден му идва друга една идея – да опита силата си. Как? Един ден, при обиколката си из Търновско, като минава през село Беброво, излиза срещу него един голям бик. Този брат хваща бика за рогата и казва: „В името на Исуса Христа аз ти заповядвам да се махнеш!“ Този бик не познава думите „в името на Исуса Христа“, поваля светията на земята и го рови в праха. Идват други двама души и едва го спасяват. Какво трябваше да направи той? – Той трябваше най-първо да опита силата си на един малък бик, че после на по-голям, на по-силен. А той изведнъж отиде срещу големия бик. Обаче бикът излезе по-силен. Всяка ваша силна мисъл е един голям бик, който излиза насреща ви. Не я бутайте, оставете я настрана! Нека си ходи из горите, нека си върви из своя път. Остави силната мисъл сама да се реализира. Слабите изворчета са най-добри за вас, използвайте ги разумно! И в тях има сила.
И тъй, при реализиране на вашите мисли, чувства и желания, пазете следния закон: не подпушвайте светлината на вашия ум! Щом я подпушите, ще се яви съмнение в душата ви. Аз гледам: мнозина са повярвали в Бога, но срещне ги някой и, от своя страна, иска да ги наставлява да вярват. Онзи, който наставлява хората във вярата, трябва да разбира степените на вярата като разумни сили. Той сам трябва да разбира в какво седи степента на вярата. И тогава, като обяснява на другите хора или на някой брат, да може да им я предаде. Първо, ти трябва да си способен да предадеш вяра на някой човек. Ти не можеш да предадеш вяра на когото и да е, който няма търпение. Щом не търпи, не се опитвай да му говориш за вяра, говори му други работи. Щом придобие търпение, тогава можеш да му говориш за вяра. Имайте предвид едно правило за себе си: без търпение не можете да приложите нищо. Вие искате да приложите някои неща, но не успявате. Защо? Защото нямате търпение. В окултната наука има методи, ред правила за придобиване на търпение. Например да вземе човек едно огледало и да се гледа в него 5-10-15 минути, до половин час. Седели ли сте вие толкова време пред някое огледало? Ако се гледате толкова време в едно огледало, ще се хипнотизирате. Щом се самохипнотизирате, никой не ще може да ви събуди. Какво трябва да направите? Като започнете опита, ще си кажете: „Като направя опита, след два часа ще се събудя.“ Само така ще пристъпите към опита. Постъпите ли така, разумният закон вече действа. Като паднеш в този летаргически сън, ще дойдат разумните същества да пазят тялото ти и след два часа ще те събудят. Ако не ги предупредиш, те ще мислят, че ти си силен човек, някой Велик Учител, и ще те оставят сам да се събудиш. В това време ще дойдат други същества, ще те оберат и след няколко часа може да се събудиш, но ще бъдеш вече един хилав човек.
Значи вие няма да се подпушвате! Всякога ще се стараете да имате едно добро разположение на духа и една непоколебима вяра. Вяра в какво? – Вяра във великия закон, че ако ние имаме търпение, Бог ще ни даде разумна вяра. Той ще я внесе в нас. Туй, хубавото, което имаме досега, това Бог е внесъл в нас. Всеки има начатък от вяра в себе си, но туй, малкото, Бог ще го благослови. Христос обяснява този велик закон на Своите ученици със стиха, в който уподобява вярата на синапово зърно. И казва: „Ако бихте имали вяра, колкото едно синапово зърно, бихте могли да пренасяте планини и гори от едно място на друго.“ Защо се уподобява вярата на синапово зърно? Защото в него има условия да расте. Като му давате светлина и топлина, един ден то ще стане голямо дърво. Стига да разкопавате това дърво наоколо, след няколко години то ще израсте голямо и силно. Вярата не е механически процес. Тя е нещо разумно, което можете да положите като основен камък в живота си. Тя е една велика разумна сила, която постоянно се развива във вашия дух. Вярата може да се развива само на Земята. И ангелите имат вяра, само че тяхната вяра се различава от нашата. Аз говоря за вярата, която е свързана с физическия свят.
И тъй, няма да подпушвате светлината във вашия ум. Никаква алчна мисъл, никакво алчно желание няма да допущате в себе си. Те ще дойдат отвън, но вие не трябва да им се поддавате. Като казвам, че не трябва да имате никакви алчни желания, трябва да имате предвид следното обяснение. Като се качите на парахода в океана, ще дойдат срещу него големи вълни, ще блъскат парахода ви отпред-отзад, отляво-отдясно, но параходът не трябва да допуща тия вълни вътре. Тия вълни – това са човешките желания. Нека тия вълни отвън си бушуват, колкото искат, нека вдигат шум, но параходът не трябва да ги допуща вътре. Душата ти трябва да бъде тиха и спокойна. И при най-големите бури ти трябва да имаш самообладание и вяра, че Бог няма да те остави и твоят параход няма да потъне. Всички вие трябва да минете през известни опитности. В тази Божествена наука млади и стари трябва да минете през известни опитности, но не е необходимо всички да минете през един и същи път. Всеки от вас минава през особена планинска пътека. Всеки човек има в живота си особени пътеки, през които минава и които го водят към главния Божествен път.
Значи тази светлина, която е определена за вас, е специална. За очите на всеки едного е изпратена от Невидимия свят специална Светлина, специален лъч. Специална светлинна енергия е изпратена само за вашите очи. И някой път, когато правим екскурзиите си по Витоша, аз избирам времето, за да може да се придобие тази именно светлина. В даден случай ти не можеш да добиеш тази светлина в София, а трябва да се качиш или на Витоша, или на Мусала, или да отидеш в някой друг град. И какво трябва да направиш? – Ще напуснеш работата си и ще отидеш на това определено за тебе място. Не напуснеш ли работата си, няма да добиеш тази светлина. Някой път ще те накарат да пътуваш далече някъде, да отидеш в Америка например, за да добиеш тази светлина. Като се върнеш, ще кажеш: „Аз съм много доволен, че ходих в Америка.“ Защо? Защото добих тази светлина. Някой ще каже: „Ами защо трябва чак в Америка да се ходи? Не може ли и тук да се добие тази светлина?“ – Не, в Америка ще отидеш, за да добиеш тази светлина. Някой американец, за да добие тази светлина, ще го изпратят в България. Ще кажат: „Чудно нещо, този американец не може ли другаде да се просвещава, ами дошъл в тази страна, която европейците считат за некултурна?“ Той не се просвещава тук, но от Небето, от Невидимия свят са изпратили за него тази светлина именно в България. И той, като се върне, казва: „Чудна работа, каква светлина добих в България!“ Той трябва да се подчини на Божия закон, на Божия Дух, на това вътрешно ръководство. Той трябва да дойде тук и като търговец ли ще работи, като проповедник ли, или на някаква друга работа ще се залови, но непременно ще дойде тук.
Сега вие се събирате тук, в Търново, и казвате: „Не може ли другаде да се съберем?“ Може навсякъде: и на Мусала може, и на Витоша може, и във Варна може, и в Русе може: навсякъде може да се направи съборът, но навсякъде не може да приемем тази Светлина, която ни е определена за тази година. Там е въпросът! Туй е закон. Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрешава, но онова, духовното, от което ние се нуждаем, него именно трябва да спазваме. Някой казва: „Защо дойдох тук?“ – За да добиеш тази Светлина. Само тук като дойдеш, ще добиеш тази светлина. Вие по някой път тичате да седнете напред, на първите места, обаче не знаете на кое място е вашият лъч. Всеки от вас по интуиция трябва да избира това място, отдето ще дойде неговият лъч. Ако се подчинявате на този закон, той ще ви посочи точно на кое място трябва да седнете, до кой брат или до коя сестра. И ако седнете там, в този момент вие ще получите тази светлина. Туй течение е точно определено за вас. Ако направите този опит, вие ще възприемете навреме тази светлина, която иде отгоре, и ще проверите закона. Разумните същества са определили точно геометрически мястото ви и ако не седнете на своето място, а на друго място, казвате: „Усещам се нещо много неразположен.“ Защо? Понеже тази Светлина, като стане физическа, вие я приемате от всички страни като вълни и се образува това вътрешно неразположение, вътрешно бълникане, и казвате: „Днес не съм разположен.“ Станеш сутрин, искаш да се молиш, но почувстваш, че не можеш да се молиш къде и да е. Някой път ти се молиш в кухнята и пак приемаш тази светлина. Казваш си: „Чудно нещо, и в кухнята може да се моли човек!“ За този ден това е твоето геометрически определено място. Там ти е определено да приемеш тази светлина. Някой път излезеш на двора да се помолиш. Там ще те намери тази светлина, този лъч. Вие не знаете де ще намерите Божественото. Може би, като стигнеш до вратата, там ще дойде тази светлина. Ама какво ще кажат хората, като те видят, че се молиш на двора или пред вратата? Не се безпокой за това! Втори път обаче няма да се спреш там. Спреш ли се, нищо няма да получиш. Ще се спреш там, дето ти е определено да получиш светлината. Всеки ден е определено да получиш по едно Божествено благо.
Та хубавите дни в живота, Божествените дни всякога се отбелязват. Те започват с едно Божествено благо. Всяко благо се определя с нещо много хубаво, което трябва да дойде на деня си. За да стане знаменит този ден, за да се отбележи в живота ти, трябва да се определи с едно благо, което да помниш завинаги. То ще се отбележи тъй, както в албумите се пишат някои изречения и ценни мисли за спомен. Тъй е и в Божествения свят, като дойдат тия два лъча. Има лъчи, които идат всеки ден. Има лъчи, които идат един път през седмицата. Има лъчи, които идат един път през годината, а има и такива лъчи, които идат само един път в живота ви. И колко буден трябва да бъде човек! Тия лъчи може да дойдат в твоите младини, може да дойдат в средата на живота ти, а може да дойдат и в края на живота ти. Ти не знаеш кога ще дойде тази Светлина. Някой път идва към тридесетата година, някой път към средата на живота, а някой път накрая. Някой казва: „Защо трябва да дочаквам края на живота си?“ Защото не си получил тези лъчи, които ознаменуват живота ти. Ти не си приел още тия два лъча. Като ги получиш, ще кажеш: „Сега съм доволен, приел съм тези лъчи в живота и мога спокойно да замина за другия свят.“ Докато не си ги приел, не ти се иска да умираш. Тази е причината, задето човек не иска да умира.
Та в обходата си трябва да бъдете внимателни. Например вие не можете да обмените никакви идеи помежду си. Някой път казвате, че човек трябва да се самовъзпита, да се самообразова и вдълбочава в себе си, затова прекарвате в мълчание и не разменяте никакви мисли помежду си. Пък и да разменяте някои идеи, не можете да образувате тази връзка на свобода. Например, като слушаш някой брат да ти говори, изслушай го с такова внимание, да чувстваш, като че себе си слушаш. Сега някой брат седи там недоволен. Защо? – Не е намерил човек, който да го разбере. Казва: „Аз дойдох при тези хора, но те са студени, нищо не разбрах!“ И така, вие чакате да ви запознаят, че тогава да се приближите един към друг, тогава да се поразговорите. Ами знаете ли, че като изслушате този брат, като видите на какво стъпало на развитие се намира, ще имате Божието благословение? Може би Господ е определил да получиш тия два Божествени лъча чрез този брат. Гледам, някой брат седи, всички се разговарят помежду си, а той, горкият, седи сам: никой не се занимава с него, никой не му проговаря. Иди при него, седни, почни да се разговаряш, вникни в душата му! Не казвам да го прегръщаш, но влез в положението му! Изпълниш ли великия закон, и за тебе, и за него ще дойде това благословение. Този е пътят!
Всички трябва да бъдете внимателни. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдете внимателни. Опитайте това. Онзи, който е майстор да се кара, нека бъде майстор и да се примирява. Аз обичам тия две качества в човека. Дойде някой и те нахука. Нека дойде след това и ти каже: „Братко, ще ме простиш, аз съм малко сприхав човек, такъв ми е характерът, но ще ме извиниш. Хайде малко да се поразговорим! Слава Богу, научих един добър урок.“ Че някой се проявява грубо, това не показва, че той е най-грубият, но тъй се изявява. Защото някои хора лесно се изявяват, а други не се изявяват. Казват за някой брат: „Ето, този брат е много нетърпелив.“ – Не, има други, които са по-нетърпеливи, но се въздържат пред хората. Знаете ли на какво мязат тия хора? – На онази млада невяста, която пред своя възлюбен показвала, че се самообладава, не се дразни, не се сърди, а после, като отишла в кухнята, от голяма нервност направила дупка на масата.
В прочетената глава се засяга този кармически закон. Всички, като ученици на това Велико училище, трябва да се стремите да имате израз, да изслушвате душите, да знаете, че когато ти страдаш, има още много души, които страдат в друга посока, и както ти искаш да бъдеш утешен, така и те искат да бъдат утешени. Ти искаш да намериш някоя душа, която да има пълна вяра в тебе. Затова, като изслушваш някого, изслушвай го с пълна вяра и не казвай: „Гледай какви малки, какви детински работи го занимават!“ Малките работи в живота ни причиняват големи терзания.
Друго положение ще засегна. На тия, които обичате, вие давате повече, отколкото трябва. Това е една слаба черта, която съществува във всички хора, даже и в много религиозните, в много напредналите. Когато имаме много знания, даваме много, говорим много, но като се почувстваме изчерпани, отпаднали, изтощени, съжаляваме, че сме дали повече, отколкото трябва. Тези пък, които ни слушат, казват: „Ама че дърдорко – държа ни цели 2-3 часа.“ Казвам: ти можеш да говориш 3 часа само на някоя душа, която се е отворила, която е голям джобур, та тъкмо за 3 часа да се напълни. Когато говориш на този човек, той ще каже: „Сега съм доволен, напълниха ме.“ Ако този човек е някой малък джобур, ти като си му говорил 3 часа, той е преливал, преливал, че е окалял всичко наоколо. Не е лошо и това, на тази тиня ще изникне тревата. В дадения случай е важна етиката в обходата. Етика, етика ви е необходима! Трябва да бъдете разумни, да знаете тази нова обхода – не принудената, а естествената обхода. Вие, като срещнете някой брат, казвате: „Аз познавам този брат.“ – Не го познаваш. Тъй, както вчера го познаваше, днес той не е такъв. Пазете се да не правите тези грешни, прибързани заключения.
Всеки ден човек се разтваря, всеки ден разгръща по един нов лист от своята душа. Всяка душа е отлична книга, но за външния, физическия свят човек е нещо друго. Когато дойдем до душата, тя е една велика Божествена книга, която постоянно се разкрива. Пристъпите ли към някоя човешка душа, вие ще считате тая душа за свещена. Вие с благоговение ще пристъпвате към нея, за да пристъпят с благоговение и към вас. Когато се отнася до тялото, това е друг въпрос, но пристъпите ли към душата, най-първо, преди да я пипнеш, ще измиеш ръцете си 3-4 пъти със сапун, та като дойде да обърнеш някой лист, да не остане никакво петно върху нея. Внимателно ще пипате! Физическия човек може да го гледаш, както искаш, но онази душа, която е пробудена, виж, тя е проникната от свещеното съзнание и трябва да се пипа внимателно. Тя те погледне, иска да те проникне, да обмени своите хубави мисли и чувства с тебе, но започнеш ли да се предпазваш от нея или да я човъркаш, ще ѝ оставиш много лоши впечатления. Ако не си готов да говориш на тази душа, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, днес не мога да говоря с тебе, имам всичкото добро желание, но не съм разположен духом. Имам нещо, което ми тежи на душата, ще ме извиниш.“ Кажеш ли така, и той ще ти отговори: „Разбирам те, братко!“
Ако хората бяха тъй внимателни един към друг, щеше да се образува една вътрешна хармония. Необходимо е да се образува тази вътрешна хармония, защото тя ще привлече съответни сили. Защото сродните сили винаги се привличат и вследствие на това човек всякога търси противоположното. Противоположното у човека е хубавото в живота. Като видите у човека една хубава черта, тя ви привлича. Та у всеки човек трябва да има необикновени проявления на ума, необикновени проявления на сърцето. Вие ще кажете: „Нека бъдем всички еднакви.“ Ами ако бъдем всички еднакви – гладки, валчести като билярдни топки, всички направени все от слонова кост, как бихме се познали? На какво ще замязаме тогава? Не, ние не сме топки, нито сме гумени кукли. Душата не може да бъде гумена кукла. Душата действително може да я ограничим по някой път, но тя е свободна. Тя не може да бъде робиня. Тя може да се зароби, но най-после тя е силна да се избави от това робство. Този закон ще го знаете: никой не може да зароби вашата душа.
Сега някои от вас се опасяват дали са спасени или дали им е простен дългът. Дългът ви всякога може да се прости. Някой ден вие мислите, че сте най-големият грешник, че греховете ви не са простени, окайвате се. Какво трябва да направите? Намерете някой голям грешник и му кажете: „Братко, и тъй аз не съм спасен, поне тебе да спася.“ Платите ли дълговете му, ще се простят и вашите. Знаете ли какво е направил един голям скъперник, който никога в живота си не е правил добро? След като изгубил всичкото си богатство, започнал да се измъчва и да си казва: „Голям глупак, голям серсемин бях! Досега нито на един човек не помогнах, никому добро не направих. Не стига това, ами опълчих всички хора против себе си, опропастих много нещастни. Сега имам всичко сто лева в джоба си, тях ще дам.“ Отива, намира един беден човек, купува му едни дрехи и казва: „Носи тези дрехи за мое здраве! Аз нищо не мога да направя, поне тебе да благослови Господ.“ Друг един господин го проследява и като вижда туй проявление на скъперника, отпуща му един аванс от 100 000 лева. Значи Господ, като вижда, че той признава грешката си, че скъперничеството не е хубаво нещо, и пожелава в себе си да стане щедър, казва: „Ето една хубава черта в този човек!“ И тъй, щом дадеш всичко, Божието благословение ще дойде върху теб. Сега вие трябва да търсите по-добри хора от вас, но някой път трябва да търсите и по-лоши хора от вас. Защо? Някой път лъчите на Божествената светлина ще намерите при добрите хора, при светиите, тях ще търсите. Накрай света ще отидете, но ще ги намерите. Някой път ще отидете при най-лошите хора – там ще намерите тия Божествени лъчи.
И тъй, няма да се подпушвате! Срещал съм някои сестри, казват: „Какво да правим, ние не сме учени хора.“ Ами учените какво са направили? Действително, ученият човек, като намисли нещо добро, хубаво ще го направи, но като намисли нещо глупаво, и него майсторски ще направи. А простият, като направи някоя беля, и най-голямата да е, няма да е толкова лошо направена. Не е въпросът в това, да бъдем всички учени. Кой може да бъде учен? – Който се учи. В дадения случай в живота вие трябва да имате тази вътрешна благодарност, да съзнавате, че във вас има сили, още непроявени, неразкрити, и ако вие дружите с някои по-високо издигнати от вас братя, вие трябва да дойдете в такова съприкосновение с тях, че да се събудят във вас тия скрити сили. Затова, като идваме в съобщение един с друг, трябва да спазваме закона на хармонията, за да можем да придобием нещо; или по-право, да получим нещо по-добро. Не мислете, че ще имате загуба. Всеки, който върви по този закон, нищо не е загубил, а всеки, който върви против този закон, всичко загубва. Следователно, ако не спазвате закона на Светлината, в главата ви ще стане едно подпушване, ще се яви едно забъркване на идеите. Ако подпушите вашето сърце, ако задържате топлината на вашите чувства, ще забележите едно вътрешно недоволство, едно неразположение, една вътрешна нервност. Ако подпушите правилните функции на тялото си, или светлината на физическото тяло, ще дойдат болестите.
Следователно ще започнете вече с отпушването. Няма да казвате: „Днес много пече.“ – Не говорите право. Няма да противодействате на проявлението на Природата. Ти казваш, че пече, а друг казва, че не пече. Не, ти ще кажеш: „Приятна е топлината, която иде, отлична е светлината!“ Ако времето е дъждовно, няма да казвате: „Колко е неприятно това облачно време!“ – Не, отлично е времето. Това време е точно за тебе. Ами ако ти отиваш на разораната си вече нива да садиш царевица, жито, и по пътя удари един проливен дъжд и те накваси хубаво, но същевременно полее и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е времето? Питам: царевицата и житото изгубиха ли нещо? – Не, царевицата и житото ще платят дрехите ти. Да допуснем сега, че не вали дъжд, прашно, сухо е времето и дрехите ти не се мокрят. Искаш да копаеш, но земята е суха, корава – не можеш да копаеш. Какво ще правиш тогава? Хубаво ли е сега? Кое положение е по-хубаво: с дъжд или без дъжд?
Друга аналогия. Ти отидеш при някой брат, който говори много ласкаво за Христа, за Бога. Казваш му: „Дай ми 100 лева.“ – „Нямам.“ Отиваш при друг брат, той ти говори за морал, за това-онова, и най-после те нахука. Ти му поискаш пари назаем и той веднага ти дава. Нахука те, но ти дава пари. Нахукването не е ли този дъжд? – Дъжд е. Ти ще благодариш на Бога и ще кажеш: „Благодаря, Боже, че заваля дъжд. Наистина, той накваси дрехите ми, но и царевицата се поля.“ Така и този брат – нахука те, но ти даде пари. Това положение е по-хубаво от първото. Трябва да бъдете внимателни, да прилагате тази философия в живота. Приложението ѝ е мъчно. Аз съм виждал много развити, учени хора, които са срещали много трудности, големи спънки в приложението на тази философия. Например обиди те някой. Знаеш ли колко мъчно можеш да глътнеш този хап на обидата? Лекували ли сте вие тази обида? Знаете ли как се лекува тя? – Със сурова сланина. Вие сте чудни, не вярвате в това! Ще ви кажа каква е тази сланина. Да кажем, че ти си обидил някой брат много и той не иска да ти прости. Какво трябва да правиш? Ако направиш една хубава къща на този брат, ако издържаш децата му в странство, това не е ли намазване на обидата, която си му причинил? Това не е ли сланината, която си употребил?
Този е един от ефикасните методи. Този метод наистина е много труден, но е възможен. Първото положение: ние трябва да бъдем като разумните деца. Второто положение: ние трябва да имаме този всеопростителен дух. Третото положение: ние трябва да бъдем търпеливи. Четвъртото положение: всичко това трябва да правим от Любов към Бога. Когато правим нещата от Любов към Бога, Той ще ни даде това, което обичаме. Ами кой образува връзката между хората? – Бог я образува. Много пъти аз гледам: някои братя измежду вас са поети, пишат, искат да ви прочетат нещо, но вие нямате желание да ги изслушвате, нямате търпение. Външните хора ги изслушват, вие не ги изслушвате. Този брат, като отиде между външните хора, те харесват това, което пише, изслушват го. Вие казвате: „Знаем го ние!“ Някой писател от светските хора външните не искат да го изслушват, но като дойде тук, между вас, вие го изслушвате, разбирате го и той казва: „Много добре ме приеха тези хора.“ Същото нещо се забелязва и в семействата. Майката, като набие хубаво дъщеря си, при кого отива тя? – При баща си. Като дойде при него, той взема страната ѝ. Тя върви зад него. Ако пък бащата набие сина си, той при кого отива – При майка си. Добре, но ако и майката, и бащата набият детето си, то при кого отива? – При дядо си, при баба си. Това ви се вижда смешно, но това са закони. Всеки човек усеща, че трябва да има някого, на когото да се осланя. Все търсиш някого, с когото да споделиш скръбта си – искаш да имаш тил.
Сега Христос се обръща към Своите ученици и в тази дълга беседа разправя за законите, които ще преобразуват техния живот, които ще създадат онези хармонични отношения помежду им. Защото отсега нататък ние ще създадем образци. Божественото у вас още спи. То ту се пробужда, ту пак заспива. Казвам: ти не си юнак. Онзи юнак, който спи, не е силен. Малкото дете може да върже и най-силния юнак. Кога? – Когато спи. Виждали ли сте какво правят децата с някой юнак? – Завържат го хубаво и после между пръстите му вплетат книжки и след това ги запалят. Търкаля се той, горкият, а те си правят смешки с него! Само онзи човек, който е пробуден, той е силен; а онзи, който спи, всякога е слаб. И слабият, който е буден, и силният, който е буден, всякога са силни. И обратното е вярно: и слабият, който спи, и силният, който спи, всякога са слаби. Онзи заек, у който се събужда съзнанието, щом дойде хрътката, и той избягва. А онзи, който спи, той попада в устата ѝ. Мечката, когато е будна и дойде човекът, тя избягва. Казвам тогава: и заекът бяга, и мечката бяга. Заекът бяга от кучето, а мечката бяга от хората. Питам: страхът на заека не му ли помогна? Пък и страхът на мечката не ѝ ли помогна? Заекът става силен, като се събуди; и мечката става силна, като се събуди. Ако и двамата спяха, и двамата щяха да платят с живота си. Следователно от всички се изисква будност. И всичките нещастия в живота ни идват всякога, когато ние спим. Затова Писанието казва: „Будни бъдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески.“ Будни бъдете!
Та казвам сега: вие се събирате тук за 5-6 дни да прекарате заедно, да се образуват между вас приятелски връзки, че след заминаването да си пишете, да се разговаряте мислено, да се образува тази вътрешна връзка на единодушие. Като се образува тази връзка, тогава ще проверите този велик закон, според който „дето са двама или трима души, събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Това събрание трябва да става според законите на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. В дадения случай аз мога да постъпя според един от тия закони, не мога едновременно да постъпя и според трите закона. Аз мога да постъпя например според закона на Любовта, друг може да постъпи според закона на Мъдростта, а трети може да постъпи според закона на Истината. Така ще се допълваме. Ако постъпя по закона на Любовта, ще ви дам Живот. Ако постъпя съобразно закона на Мъдростта, ще ви дам Знание. Ако постъпя съобразно закона на Истината, ще ви дам Свобода, ширина, възможности да работите в света. Значи ще работите по тези три закона в света. Някоя сутрин, като станете, ще работите с Любовта. Втория ден ще работите с Мъдростта. Третия ден ще работите с Истината. При каквото състояние и да се намирате, приятно или неприятно, при раздразнено състояние, обезсърчение – при всички случаи работете съзнателно, бъдете будни, използвайте всички условия в живота! Някой бил нервен. Хубаво е това. Аз плащам за нервни хора. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всички хора бяха така широко разположени. Пък щеше да бъде голямо нещастие, ако всички хора бяха от нервните. Сприхавите хора с разположените добре се допълнят. Като се съединят, те се обикват, но никога не впрягай двамата заедно в една каруца. Ако искаш да впрегнеш една каруца, впрегни в нея или двама разположени, или двама бързи. Вижте как впрягат парата в машината. Впрегнете два бързи коня заедно и вижте как тичат!
И тъй, първият важен закон е: не подпушвайте Светлината! Щом се подпуши Светлината, като срещнете и най-малкото препятствие, ще почувствате вътрешна тъмнина. Туй трябва да го знаете! Стане ли някакво подпушване във вас, срещнали сте някакво препятствие. Как да се отпушите? – Махнете туй препятствие. Да допуснем сега следния пример. Някой брат ви е обидил – съзнателно или несъзнателно, това не е важно, важното е, че ви е обидил. По кармическия закон и вие трябва да го обидите. Да допуснем, че обидата седи в това: срещне ви този брат, вземе от ръцете ви стомната, която носите, удря я в земята и я строшава. По кармическия закон и вие вземате неговата стомна, удряте я в земята и тя се строшава. После и двамата се хващате за косите. Питам: въпросът свършен ли е? – Не е свършен. Този брат, на когото вие счупихте стомната, и тоя, който счупи вашата, какво трябва да направите? Ще му купите най-хубавата стомна и ще кажете: „Братко, аз бях неразположен духом, друг път няма да правя така. Ще ме извиниш.“ Щом му дадеш тази хубава стомна, въпросът е ликвидиран. Колко струва една стомна? Може да струва и 100 лева. Ще извадиш тия 100 лева и ще я купиш, макар да са и последните ти пари. По-хубаво е да отпушиш ума си, ако ще би да похарчиш и последните си 100 лева. Като направиш това, ти премахваш враждебното чувство, което стяга сърцето ти, и ще почувстваш, че в ума ти влиза светлина. Тогава Господ ще ти каже: „Добре направи, че купи стомната на брата си.“ По този закон именно, когато хората на Земята се обичат, трябва да се молят един за друг да не умре някой от тях. Защо? – Когато ти обичаш някого, който също те обича, той всякога внася в тебе своите светли мисли, внася нещо ново в живота ти. Ти чувстваш това нещо, но когато той умре, в тебе настава тъмнина и ти чувстваш вече, че нещо ти липсва. Като умре, той не може вече да внася тази светлина в тебе. Някой път казваш: „Аз мога и без него.“ – Не, не можеш. Като го изгубиш, в твоето съзнание се образува едно тъмно петно.
Разправяше ми един анархист за един свой приятел, когото много обичал, но често си казвал, че може и без него. Обаче един ден неговият приятел се самоубива. „И оттогава – казваше той – аз почувствах такива тъмни, черни петна в съзнанието си, че не можах никъде да си намеря мир.“ Тези черни петна в него показват, че след като е изгубил приятеля си, изчезнала е и онази светлина, която той му е изпращал. И знаете ли сега колко е мъчно да се възстанови старото положение? Трябва да се извика тази душа от онзи свят, да се предизвикат тези светли мисли, за да може да дойде отново светлина в съзнанието му. Колко мъчно може да се примири тази душа! Само така могат да се махнат тия тъмни петна. Затова, като обичаш някоя душа, трябва да се молиш за нея да я пази Господ от всяко зло. Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ И вие трябва да се молите един за друг.
Знаете ли колко блага изпраща Господ за вас? Всеки от вас е един велик фактор в икономията на Живата Природа. Това е един велик закон. Вие казвате: „Да си върви този брат, и без него можем.“ Знаете ли колко добрини приемате всички чрез тази душа? Не само вие приемате тези добрини, но и целият свят ги приема. Казвате: „И без тази смахната сестра може.“ – Не, колкото и да е смахната тази сестра, колкото и да е смахнат този брат, те заслужават да живеят между нас. Защо? Защото света няма да го оправят умните хора, но смахнатите хора ще го оправят. Ами че и в Писанието се казва: „Избрал си, Господи, само безумните хора.“ Щом в тези хора именно има доброто желание да бъдат носители на Божията Любов, да отворят душите си за Бога, добре са дошли! Казвам: ето къде е хубавото в живота. Всички трябва от сърце и душа да се молим усърдно на Бога да даде светлина на еди-кой си брат, та работите му да се оправят, но не тъй, както той иска, а както Бог иска. Например някой брат няма пари да се върне в София. Другите казват: „Господ да промисли за това!“ Хубаво, Господ е промислил. Как? – В моя джоб Той е турил няколко лева и за този брат. Трябва да ги извадя и да му ги дам. Днес ми дойде този метод на ума и го казвам на вас. Някоя сестра няма пари да дойде тук и си казва: „Господ ще промисли за мен.“ Качва се на трена, влиза в първа класа купе – пътува. Казвам: добре е постъпила, но тя не разбира законите. Аз, който разбирам законите, ето какво ще направя. Като разбера, че тази сестра няма билет за пътуване, ще взема един билет от първа класа, ще го дам на кондуктора и ще му кажа: „Този билет е за тази сестра там.“ Така тя няма да знае, че пътува с билет, ще мисли, че Бог е промислил за нея, и вярата ѝ ще се утвърди. Господ ми казва: „Тази сестра се качва без пари на трена в Мое име. Аз не искам да се петни името Ми, затова ти ще ѝ купиш билета.“ Тази сестра ще каже: „Аз се радвам, че Господ ми помогна.“ И аз ще се радвам, че Господ ѝ е помогнал.
Аз бих желал всички братя, които са без пари, да се качат на трена, а другите, които имат пари, да отидат след тях, да им купят билети и да се радват, че са изпълнили Божия закон. Нека те отидат след тях като ангели хранители. Направете този опит! Колкото души тръгнат, вие идете след тях и проверете дали ще бъдат от тия, които ще пътуват със специален билет. Този план ми дойде на ума днес и аз пръв ще го приложа, като разбера, че някой брат няма билет. Не е ли хубав този план?
Та казвам: много братя и сестри нямат пари за билет, т.е. изпратен им е чекът, но не са го получили още. Ти, като разбереш това нещо, иди след тях и им купи билета, защото днес те нямат нито пет пари в джоба си. Той, като забогатее, ще ги плати. Няма да събирате пари по милост, а по любов. Този брат иска да дойде тук, а няма, горкият, билет. Не, за тия братя има приготвени специални билети. Ако на един кореспондент се дава специален билет за пътуване, защо на един наш брат да не се даде специален билет. Разбира се, това се отнася за онези по-напреднали духове от вас, за онези, които с тази си постъпка искат да добият Божествената светлина, да приемат Божия лъч. Един брат казва: „Тази година аз не мога да дойда на събора, парите ми не дойдоха навреме.“ Ти, който искаш да получиш Божията светлина, побързай да купиш на брата си билет, за да не съжаляваш после. Ще кажеш: „Братко, тази година аз ще ти купя билет, а догодина ти ще ми купиш.“ Тъй трябва да си услужвате. Във вас трябва да се роди това братско чувство. Каквото вършим, да го вършим за Бога, да чувстваме, че това, което правим, е една привилегия за нас. Тъй да направим тази услуга, че този брат да не знае нищо. Ако пък узнае, тъй да я направим, че да не се обижда. Ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз ще ти услужа сега, но не се обиждай, не се огорчавай от постъпката ми. Един ден, когато имаш възможност и аз изпадна в нужда, ти ще ми купиш билет.“ Още по-добре би било, ако този брат свободно можеше да ти каже: „Братко, можеш ли да ми купиш един билет?“ Искрени трябва да бъдем! Сега между вас трябва да се образува такава обхода, че да не накърнявате чувствата си един на друг. В отношенията си вие отивате в другата крайност.
И тъй, вие ще проверите сега на опит закона за подпушване на светлината. Този въпрос още не е изчерпан, ще се продължи и по-нататък.
24 август, понеделник, 17. 30 ч.
Съборни Беседи
24.08.1925 05:30 Понеделник,
Търново
|
Начало
