7 юли 1925
В природата има много методи за говорене, но главните са два: единият е методът на тихия дъжд, който пада тихо, без гръмотевици; другият е метода на силния дъжд, който иде с гръмо- тевици. Тогава всички палят свещи и се молят. Първият метод е Божествен, вторият е човешки. Гръмотевиците не са опасни.
Те имат едно отлично предназначение - пречистват въздуха. Дъжд с гръмотевици е по-добър, отколкото без гръмотевици. От тия дъждове с гръмотевици, някои са придружени и с бури, та обрулват всичко. Тихите дъждове са обикновено без бури. Но тъй, както е в природата, всичко е хубаво. Дъждовете, които са придружени с бури, всичко обрулват, но и всички нечистотии очистват. Тъй щото, тия два метода работят и вътре във вас. Те представляват вътрешен, а не външен процес. Те са работа на душата. Някой път в душата настава тихата, хладна нощ - нощта на тихия дъжд; някой път дохожда онази бурна, студена нощ - нощта на дъжда с гръмотевици и бури. При дъжда с бури покривите на къщитеЬ се разкриват, керемидите им се разпръсват, кепенците на прозорците се отварят. Всичко това е за хубаво!
Тук в България, учениците изобщо, понеже са събрани измежду всички народи, са от високо произхождение: те са царе, князе, графове, лордове - искат Господ да изпрати за тях специални ангели. Често, като говоря, някои казват: общо ли говори, или лично? Казвам: общо и лично, това е един и същ метод. Едно нещо имайте предвид: за всеки едного лично, както и за всички общо, ще дойдат разни изпитания, но не се спъвайте от тях. Трябва да знаете закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мъчнотии и противоречия срещнете в живота си, толкова повече имате и благоволението на небето. Турете това нещо в живота си като общо правило! Колкото се отнася до хубавото, доброто, оставете го настрана. То е общо за всички. Когато дойде хубавото, всички го носят лесно. Най-силните ученици се познават при големите бури. Хубавите кораби се познават при големите бури в океаните и моретата.
Сега, няма защо да доказвате, кой е вашият Учител, какъв е вашият Учител. Не доказвайте това! Туй е една сложна задача с десет неизвестни, а за сега, вие едва ли решавате задача с три неизвестни. Какво разбирате под думата "учител?" - Човек, който учи. На какво учи? Вие ще научите едно от правилата на Учителя. То е следующето: Учителят поддържа правилата, методите на светлината. Светлината само благородни, само чисти места ли посещава в света? Кажете ми! Вие някой път казвате: знаете ли кой съм аз? Там, на това ли място трябва да бъда пратен? Питам: Господ, Който праща своята светлина от небето, тя само в царски ли палати влиза, само в клетките ли отива? - Не, навсякъде. Тя прониква в най-мръсните места, като ги осветлява, поддига и пречиства. Оцапани, нечисти са ръцете на живата светлина! Питам: ако светлината, която седи толкова високо в Божествения свят, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече живите хора на земята трябва да сторят това? Вие, учениците, по някой път казвате: да си изцапам ръцете, да вляза в това място! Ами че, когато влизате в някой клозет, не носите ли свещта си там? Светлината влиза навсякъде. Тази свещ не казва: защо ме носиш тук? Тъй ще разбирате дълбокия смисъл в метода на светлината. Тази Божествена светлина, именно, прониква в нас, в най-тайнит, в най-скритит места, за да ни очисти. Туй е великото смирение! От светлината трябва да се учите на смирение. Казвам: ако нямате смирението на светлината, нищо не може да стане от вас.
Едно ново правило ще имате предвид: ще пазите правилата на светлината, ще имате смирението на светлината, готовността на свтлината да отивате, да прониквате навсякъде, дето тя отива. Светлината преминава през всичко и навсякъде, но не остава там. Помнете: че нито една частица от свтлината не остава, дето е влязла. Тя остава, запример, в клозета само за една тристахилядна част от секундата, и след това си заминава. Само за толкова малко време може да остане тя в едно нечисто място. Тъй че, срещнете ли една нечиста мисъл, не я дръжте в ума си дълго време! Лошите мисли задържайте само за една тристахилядна част от секундата и после ги изпратете навън. Ако вие бихте имали този метод на светлината, всичките спорове бихте разрешавали много лесно. Триста хиляди несгоди можеха да ви дойдат, и всичките тия несгоди бихте могли да разрешите само в една секунда. Как? - С метода на светлината.
Та, през тази Божествена година, в която сега сме родени, в първия ден на тази година, той е доста дълъг ден, прилагайте метода на светлината! Дойде ли някое противоречие, кажете си: аз ще бъда като светлината! Когато светлината влезе в човешките очи, тя се радва, понеже има ума на едно разумно същество. Светлината не е еднакво посрещната навсякъде. Когато светлината влезе в очите на един вълк, какво говори тя там? - Мине и си замине. В някоя глистя, когато влезе, пак минава и заминава. Там не е така добре посрещната, както когато влезе в човешкото око. Как мислите, какво ще бъде сърцето на светлината? Колко е велико това сърце! Светлината казва: след време аз пак ще мина, пак ще посетя това място. Тя непреривно обикаля света. Когато Христос е казал: "Аз съм светлината на света", Той е подразбирал, че тази светлина трябва да проникне в най-тъмните, в най-затънтените места, за да внесе разумното. Щом дойде разумното, тогава ще се прояви Любовта.
Беседа, държана от Учителят.
III Младежки събор (Младежки събор (1925). София, 1925)
5 беседи от 5 юли 1925 г. до 7 юли 1925 г.
Младежки Събор
07.07.1925 Вторник,
София
|
Начало
