Понеделник, 6 юли 1925, 6 ч. с.
Ще направя няколко встъпителни бележки.
Всяка постъпка, всеки живот трябва да е основан на нещо, трябва да има основа, или друго-яче казано, трябва да има своя връзка. В целия органически свят, във всички същества има една тенденция, един стремеж да се групират, да образуват една вътрешна връзка. Така се създадоха малките единици - домовете; така се създадоха съвременните общества, народите; така се създаде и цялото човечество. Значи, идеята, която е вложена в този вътрешен стремеж, е връзката. Сега вие имате всички тия връзки, само една връзка ви липсва, съзнателната връзка с невидими свт. Тази връзка нямате. Вие говорите, че съществуват ангели, но нито един от вас не е имал разговор с ангелит. Може и да сте имали, но не сте съзнавали това. Може би, някой ангел ви е говорил, без да сте съзнавали, че ангел ви говори. Значи, съзнанието ви още не е будно. Тъй щото, когато казвам, че трябва да имате вътрешна връзка с невидимия свят, аз разбирам "пробуждане на съзнанието". Когато, обаче, вашето съзнание се пробуди, има една опасност - появяване на страха. Всеки човек, който няма будно съзнание, се плаши, страхува се. Когато човек започне да строи една голяма къща и вижда, че средствата няма да му стигнат, той се уплашва. А когато започне някоя малка работа, за която средствата му са достатъчни, той не се плаши, радва се. Ето защо, вие трябва да започвате работа в кръга на вашите възможности. Когато говорим за бъдещи проспекти, или за стремежите на човешката душа, виждаме, че тия неща са толкова велики, че човек съвсем се изгубва в тях. В тях се прозират великите замисли на Бога. В туй състояние, в което се намирате днес, най-важното нещо за вас е да образувате една вътрешна връзка с невидимия свят.
Ще ви напиша думата ЛЮБОВ. Какво разбирате от нея? Онези хора, които са създали речта, писмеността, с имали предвид и значението на всяка дума. Двете линии, които образуват буквата Л, показват, че у човека има две същества. Едното изразява стремежа на човешката душа, а другото - стремежа на човешкия дух. Накъде? - Към Бога. При този стремеж Любовта трябва да бъде разумна. Ако разложим буквата Ю, ще получим от нея следните елементи '''I и О'''. Първата линия е отражение, сянка. Къде е предметът, който хвърля тази сянка? Двете линии в буквата Ю са успоредни. Втората проекция иде от друго някое тяло. Значи, онова тяло, което хвърля тази проекция, има друго разположение. В буквата О също се забелязват две успоредни линии. Буквата О означава главата, ума на човека, който се движи. Значи, с нищото, т.е. с нулата се означава ума, понеже умът не е нещо материално. Умът се развива разумно по две успоредни линии. Само разумните хора се движат успоредно. Щом се движат успоредно, никакви стълкновения не могат да стават помежду тях. Значи, духът и душата трябва да се стремят успоредно към Бога, без какви и да е стълкновения. Всяко стълкновение на ума и сърцето показва, че човек не е на правия път. Запример, някой се бори, дали има Господ, или няма. Това вече е стълкновение в човека. Какво има да се съмнявам, дали съществува Господ, или не? Някой казва: дали моята постъпка е права, или крива? Защо ще се съмнявам? Така само глупавите хора могат да мислят. В дадения случай, аз мога да зная, дали моята постъпка е права, или не. Запример, кажа някому една груба дума, а след това искам да зная, дали е груба, или не. Как ще проверя? Ето как. Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата дума на мен, за да я опитам! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъв ефект произвежда. Друг случай: ударя някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не. Ще кажа някому: удари ми една плесница! Щом той ми удари плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто. Следователно, постъпката ми в двата случая е лоша. Но ако една плесница намести челюстта ти, питам: тази плесница намясто ли е? - Намясто е, разбира се. Тъй че, всяка дума, всяко действие трябва да бъдат на своето място. Празните думи не принасят никаква полза.
Буквата Б показва, че разумният живот е почнал да се развива. Второто О показва един ум, който седи по-високо от индивидуалния. Всеки един от вас е обгърнат с единъ по-висок ум, той е Божественият. Запример: вие решавате да направите нещо, но във вас се започва една борба. Вие казвате: тъй ще направя, иначе ще направя. Веднага във вас се явява едно противодействие, вие започвате да се съмнявате, да се борите, дали ще успеете, или не. Най-после, Божественият ум, който ви обгръща, определя посоката на вашето движение. Вземете, запример, една река. Как може да се движи тя? - Само по една посока - по своя наклон. Въздухът как може да се движи? - В четири посоки. Там разширението е на всички страни. Следователно, колкото енергиите са по-фини, толкова и движението е по-свободно.
Когато ние дойдем до любовта, тази любов трябва да бъде разумна. Бъдещият живот трябва да се сложи върху нея. Всички вие трябва да имате определени възгледи за нещата, а не само вярвания. Можете да кажете някому, че го обичате. Не, когато кажем, че обичаме някого, ние ограничаваме Любовта.
Вие сте се събрали тук не да вършите вашата воля, а волята Божия. До сега вие сте служили само на себе си, на домовете си, на народа си. Ако сте се събрали да повтаряте тия стари работи, по-добре вземете раниците си и се върнете по домовете - не си губете времето. Да кърпите старите си дрехи, нямаме нужда от това. Но ако искате да внесете нещо съвършено ново в живота си, да живеете за Бога, това вече има смисъл. Новият подтик, който трябва да имате, това е вътрешният Божествен живот, вътрешната връзка. Каква трябва да бъде вътрешната връзка? - Разумна. Ще турите едно правило в живота си: всяка добра мисъл, която се зароди в когото и да е, не й противодействайте. Да кажем, че решите да имате един братски обяд, или една вечеря, направете я. Ама отвън нямало условия. - Направете я! Ама какво ще кажат хората? - Направете вечерята! Нямало достатъчно хляб. - Колкото има. Не е в хляба, не е в яденето, всичко е в срещата, в общението на душите. Това е една малка вътрЬшна връзка. Някой пък иска да пеете. Съберете се, попейте си! Животът не е в пението. То е само една малка вътрешна връзка. Някой иска да се разговаряте. Съберете се, разговаряйте се! Разговарянето е също една връзка.
Вие сега се събирате тук, да обмените мисли. Животът няма да се оправи от вашите мисли, но за вас е важно това, което ще приложите в живота си. На какво разчитате, като се събирате? Пари нямате, власт нямате, не сте силни. Тогава какво можете да направите? С какво мислите да оправите света? - С малкото добро, което излиза от Бога. Не е достатъчно само да говорите за Любовта, но трябва да почувстваме, че Бог е Любов, че Бог е жив. В Него живеем и се движим, в Негово име се събираме, с Него можем да се разговаряме, и Неговата воля трябва да изпълняваме, защото само Той туря ред и порядък навсякъде. Сега аз съм между вас. Защо? - Това е волята Божия. Бог е, Който върши всичко. Когато една работа се върши за Бога, или в името на Бога, тя придобива цена. Няма по-велика идея от идеята за Бога! И когато решим да вършим Неговата воля, когато решим да служим на Бога, всички същества, тук на земята и горе на небето, ще ни съдействат. Всички същества се групирват в идеята да вършат
Божията Воля. Следователно, вие трябва да направите една връзка. Сегашната ви връзка с невидимия свят не може още да издържа изпитите на живота.
Аз съжалявам, че някой път трябва да правя човешки сравнения за Любовта. Запример, някой път ние употребяваме израза: влюбил се един момък в някоя мома. Това не е любов. Друг път казваме: тия двама приятели се обичат. Отношенията между тия двамата приятели, и то още не е любов. Само тогава две души се обичат, познават, когато са родени от Бога, когато са излязли от Него. Ние трябва да познаваме проявленията на Бога във всяка душа по особен начин. Хубавото седи именно в туй, че всички не сме излязли от Бога изведнъж и по един и същ начин. Следователно, всяка душа носи една особена красота, едно особено проявление на Бога в себе си, което в другит души го няма. Ако във вашата душа имаше туй, което има и в моята душа, или ако в моята душа нямаше нещо особено, ние нямаше да се търсим. Ако не беше това разнообразие в душите, нямаше да ви говоря, нямаше да се запитвам, дали ме разбирате. Мога ли да кажа, че нямам нужда от храна, от въздух, от слънце? - Не мога. Значи, всяка душа търси другите души. Бог е разпределил своите блага между всички тъй, че като се търсим взаимно, това правим с цел да придобием туй, което нямаме в себе си. И тъй, обмяна става постоянно между душите. И вие ще придобиете от мене туй, което нямате. Вие ще кажете: ние ще придобием всичкото знание от Учителя и после няма да имаме нужда от Него. Не е така. Вие, като дойдете на моето стъпало и придобиете тези знания, които имам, аз ще бъда на друго, по-горно стъпало. Вие никога няма да ме стигнете, защото, ако вие растете, и аз раста. Развитието е вечно! Аз говоря за Божественото у човека. То седи в разнообразието, а разнообразието в човешката душа съставлява красотата на живота. Не мислете, че като се запознаете с един човек, вече го познавате. Във всяка душа има нещо особено, във всяка душа има много красиви работи. Вие още не познавате нито вашето богатство, нито богатството, което имат другите души.
Някой път искате да бъдете идеалисти. Какво нещо е идеализмът? Идеализмът, тъй както се изразява, е една хубава дреха, една отлична мушама, която не пропуща влагата, но в тази мушама няма живот. Идея, значи образ на един вътрешен живот. Идеализмът трябва да бъде само една връзка, която да ни доведе в контакт с Любовта, а Любовта трябва да ни доведе
във връзка с Мъдростта; Мъдростта трябва да ни доведе във връзка с Истината; Истината трябва да ни доведе във връзка с Правдата; Правдата трябва да ни доведе във връзка с Добродетелта, с Милосърдието и т.н. Всички тия добродетели са така скачени една за друга, че придобиването на една от тях води към придобиване и на останалите.
Сега, вие сте се събрали заедно, и това наричате "събор". Разумните неща не се събират, но не изключват събирането. Разумните хора не се умножават, но не изключват умножението. Те не се и делят, но не изключват делението. Запример, кое можем да делим? Кое можем да вадим? Разумният човек дава от своята любов и на другите. Трябва да дадеш! Защо? Ако не дадеш, ще се пукнеш, а като се пукнеш, от тебе ще изтече излишното. Това е закон в природата. Всяка пъпка най-първо е користолюбива, тя мяза на едно запушено шишенце. Дойде някой при нея, казва й: дай! - Не давам. Но, като дойде слънчевата енергия и я облее изобилно, листата й се разтварят, и тя дава. После листата й окапват, и плодът завързва. И плодът в първо време е користолюбив, казва: няма да дам! Но природата и за него има методи, как да го преобрази. Разкъсва външната му корица, месестата част изгнива и семката му пада върху почвата. Христос казва: "Богатството трябва да се пожертвува." То значи: месцето около костилката трябва да се даде, за да се извади костилката и посее в почвата. Костилката, семката е връзката между Бога и плода. Следователно, щом образуваме връзка с Бога, и нашето растене започва. В какво седи това растене? - Всяка сутрин като ставаме, ние ще виждаме лицето на Бога тихо и спокойно, и ще бъдем доволни; каквато работа започваме, ще ни върви добре; каквито спънки и да срещаме в живота си, те винаги ще се разрешават разумно.
И тъй, какво мислите да направите в тази ваша среща? Ще ви трябват някакви методи за работа. Какви ще бъдат тия методи? Как трябва да разбирате новото учение, науката, изкуството, музиката? Науката е средство, музиката е средство, речта на човека е средство, богатството е средство. Изобщо, всички неща, които имаме в света, се средства, които ще ни доведат в съприкосновение, за да работим за Бога.
Сега казвам на вас, младите, да се пазите, докато любовта ви не е покварена, защото, щом се поквари, вие ще бъдете в неведение. Аз употребявам думата "млад" в добър смисъл - млад в Любовта. Ще ви дам едно малко обяснение. Вие казвате, че човек трябва да живее. Да, но как трябва да живее? Представете си, че имате редица красиви шишета, но все празни. Казвам: вие трябва да напълните вашите шишета. Казвате: защо да пълним тия празни шишета? Ще ви трябват, защото за в бъдеще условията на живота ще се изменят. Бъдещето ви ще зависи от тия пълни шишета. Всяка мисъл у човека е една форма, която трябва да се напълни със съдържание на Любовта. Следователно, цената ви ще зависи от това, колко от тия шишета сте напълнили със съдържание на Божествените блага. Ако вашето сърце, ако вашият ум не са пълни с Божествените блага, какво струват? В какво седи цената на някой богат човек? - Касата му е пълна. В какво седи цената на един разумен човек? - В неговата разумност. Разумният човек, както и богатият човек, са пълни каси. Сърцето на добрия човек е пълно с добрини. Ние не препоръчваме празните шишета. Ние искаме да бъдете богати, пълни шишета. Когато говорим за богатство, разбираме, че човек трябва да бъде богат с добродетели. Когато говорим за сиромашия, подразбираме, че трябва да бъдете сиромаси в негативен смисъл: сиромаси в лъжа, в страх, в завист, в злоба, в омраза, в доносничество, в изопачаване на Истината, в интриги, в безверие, в глупости, да нямате нито майка, нито баща. Изобщо, във всичко негативно да бъдете крайно сиромаси. Щом обаче, дойдете до положителните неща, там трябва да бъдете крайно богати, не само милионери, но билионери, милиардери, колкото се може повече богатство да имате.
Вие трябва да изучавате живота в неговия положителен смисъл. Аз искам всички да бъдете умни, добри, богати в доброто, и богати в Любовта. В туй общество, именно, трябва да създадем един модел. Ако и ние сме като другите хора, тогава няма по какво да се отличаваме от тях, а ние трябва да се различаваме. Ние няма да се делим от хората, но трябва да се различаваме. По какво? - По степента на светлината на нашия ум. Ние трябва да се различаваме и по силата на нашия ум. Нашит мисли трябва да бъдат творчески. Ние трябва да се различаваме още и по какво? - По любовта на нашето сърце. В огъня на нашето сърце всичко трябва да се топи. И най-мъчнотопимите метали, злато и платина, трябва да се топят в огъня на нашата любов. В този огън трябва да се топи и злобата, и омразата, и неверието. Ние няма да се разправяме с това, с което съвременният свят се занимава, защото ние влизаме в един нов свят, светът на опита. Вие се съмнявате в този нов свят. Аз от 20 години насам правя опити, изследвания, за да намеря един положителен метод, който да изразява абсолютната Истина. Ще направя един опит и с вас. Ще взема някой от вас и ще го пратя в другия свят, в света на Любовта, дето нещата са реални. Той, като се върне от там, ще разправи съзнателно всичко, каквото е видял и чул. Всички ще се съберат наоколо му и ще слушат. Ако не вярват, ще пратим втори. И той като се върне, ще разправи всичко, каквото е видял. Ако и на него не вярват, ще изпратим трети, четвърти, пети... Като изпратим десет души, и те разказват едни и същи неща, тогава няма какво да се съмнявате, ще приемете думит им за верни и истинни. Сега вие бързате, някой от вас ще кажат: дано стане това нещо още тази година! То ще бъде в годината, която Господ е определил. Коя е тази година, не се знае. Господ има своя година, определена за тази работа. За сега, от невидимия свят, няма още благоприятни условия за този опит.
Та вие се събирате за работа. Ще внесете Любовта в душите си. Искам вие, младите, да дадете образец. Сега старите ще кажат: е, хубаво е човек да бъде млад! Казвам: всеки от вас може да стане млад. Как? - Като се съблече от греха си, а всеки може да се съблече от греха. От него зависи. Всички можем да се учим в този нов живот, и всеки може да се подмлади.
И тъй, първото нещо: всички ще турите, като основа на живота си разумната Любов. Ще разисквате помежду си разумно. Ако се зародят някои недоразумения, ще ги разрешите по братски, а не материално, всеки да настоява на своето.
Всеки диамант, или какъв и да е скъпоценен камък, се определя по своята величина и по чистотата в състава си. Всяка мисъл се определя от степента на съзнанието у човека, с което той я проявява. Трябва да бъдете тъй будни, че като разсъждавате, никога не пренебрегвайте другите, да мислите, че те не знаят нищо, а вие само знаете. Мислите ли така, вие оскърбявате техния ангел. Някой човек може да не знае, но неговият ангел знае, той не е невежа. Следователно, ти ще си кажеш: ангелът, който ръководи този човек, е умен. На самия човек пък ще кажеш: братко, ние трябва солидарно да извършим волята Божия. А вие казвате: аз върша волята Божия, а той не я върши.
Друго важно нещо е: да бъдем благоугодни на Бога! Когато говоря нещо, аз всякога имам предвид следното: мисълта ми да е вярна пред Бога! Не мислете, че аз не чувствам влиянията на хората, но си казвам: че хората мислят за мен криво, това не е важно. За мен е важен авторитетът на Господа, какво ще каже Господ за мене. Не мислете, че аз не коригирам думите си. Когато кажа някъде нещо повече или по-малко, аз веднага се коригирам. В мен е закон, като говоря на вас, едновременно говоря и на себе си и коригирам всяка своя погрешка. И вие трябва да говорите така. После, дето имате погрешка, ще я коригирате. Всичко хубаво, което има в света, ще възприемете. Всичко хубаво в другите души също ще възприемете. Трябва да възприемете хубавите неща, които Бог е вложил, дето и да ги срещнете. Защо да не ги възприемем? Има красиви неща в нас, има красиви неща и в душите на другите. Само така ще има туй любовно, братско отношение към всички. Само така ще повдигнете душите си. Любов на самопожертвуване трябва да има между вас, а не честолюбие. Тази Любов вие още не сте проявили.
Някой казва: Учителят казва тъй. Не казвам аз, но това е Божият закон, който всички трябва да изпълним. Бог е наредил нещата така, и така трябва да бъде - нищо повече! Едно мнение има в света, на което всички трябва да се подчиняваме. То е Божието мнение. Понеже Бог така казва, така трябва да бъде! Ето защо, всички ще се стремим да бъде тъй, както Бог е определил първоначално. Всичко, което Бог е наредил, е красиво, велико! Тук, именно, ще проявим своята свобода и своята интелигентност. Тук, именно, ще добием своята красота и всичко ноебходимо за нашите души.
Та казвам: вие ще постъпите според тая велика мисъл, да сте прави пред Бога, и след като разисквате въпросите във виделината на Любовта, ще имате плод.
Беседа, държана от Учителят.
Младежки Събор
06.07.1925 Понеделник,
София
|
Начало
