| Порталът към съзнателен живот |
Разумният и неразумният слуга
(Общ Окултен Клас,
03.09.1924 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Тайна молитва
Изпейте упражненията „Сила жива, изворна, течуща“, „Изгрява Слънцето“, „Сладко, медено“, „Блага дума“ и „Скръбта си ти кажи“.
Живата Природа изисква от своите деца наблюдение. Наблюдението – това е метод за придобиване на знания. По някой път думата наблюдение се взема в много ограничен смисъл.
Ще ви напиша няколко числа на черната дъска. Как пишете вие единицата? С арабска цифра, нали? По същия начин с арабски цифри пишем и числата 2, 3, 4 и т. н. Питам ви: тия символи произволни ли са? – Не са произволни. На всеки, който не е запознат с живата геометрия, всички тия линии, които съществуват в Природата, му се виждат произволни. Всъщност не е така. Всяка линия, всяко движение, в каквото и да е направление, си има своя разумна причина. И като е тъй, символите на тия числа също си имат своята причина. Аз, разумното същество, ги написах, но самото число не е разумно. Ако попитате туй число защо е взело такава форма, и то само не знае. Хващате числото 2, питате го защо е взело такава форма – и то не знае. Хващате единицата, питате я защо се е изправила като кол – и тя не знае. Ако тия числа биха имали съзнание, биха ви дали едно разумно разяснение: числото 2 не е нищо друго освен пътят на единицата. Той показва движението на единицата. Числото 2 показва пътя, по който единицата се е придвижила, за да образува числото 2. Следователно ние можем да кажем, че числото 2 е утробата на числото 1. За да може единицата да стане две, за да може силата ¢ да се раздвои, трябва да мине през този път, през двойката. Този, който е написал туй число, е бил адепт, той е разбирал законите. Числото 3 показва раздвояване на кръга. Вие сте виждали каква форма взема житното зърно, като се посее в земята. То се разпуква и приема формата на един разделен кръг, а именно следната форма:
Тия две части на кръга по-рано са били затворени. От това разпукване се образува числото 3, в центъра на което се намира Животът. Следователно числото 3 показва как се е образувал съвременният човек, тялото му – първата фаза на неговото развитие. Единицата в този случай показва как се е развивал човешкият ум, пътищата, по които той е минал. Числото 2 показва пътищата, по които се е развивало човешкото сърце. Това са методи, това са начини за целокупното развитие на човека. Единицата – това число на ума е толкова далечно, че едва се вижда като една малка права линия. Числото две е по-близо. Значи в него се виждат всички процеси, през които е минало човешкото сърце.
Сега вие сте изучавали геометрията, нали? Учителят казва на учениците си тъй: „Сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла.“ Защо е равен на два прави ъгъла, а не на три? За да се образуват правите линии в геометрията, поставят на пътя им големи препятствия, та да не могат много да обикалят, а да вървят в определената им права посока. Значи линии, които срещат на пътя си препятствия, са прави. Защо? Защото няма накъде да се движат – посоката им е определена. Туй наричам аз закон. Казват за някого: „Той е прав.“ Прав е, защото няма накъде да иде.
Какво представлява четириъгълникът? – Четириъгълникът е основа на Битието. Слънчевата система, целият наш Космос е създаден по законите на четириъгълника. Следователно в един четириъгълник ние имаме четири прави ъгли. Ако прекараме в този четириъгълник един диагонал, ние го разделяме на два триъгълника. Същевременно и двата прави ъгъла разделяме наполовина. Всеки един прав ъгъл в четириъгълника е място на война. Там, дето има прав ъгъл, това е най-ужасното място, в което вие можете да попаднете. Значи четириъгълникът е място на творчество. Природата, за да видоизмени силите на този четириъгълник, тя намалява величината на тези ъгли, т. е. на тия действащи сили. Най-първо тя ги разделя на две, като образува триъгълници. В тези триъгълници в основата им има борба. В триъгълника важно нещо е основата. Силите на ума и на сърцето се стремят към нещо идеално. Например човек най-първо се грижи само за себе си. Някоя мома, преди да се ожени, мисли само за себе си: гледа се пред огледалото, облича се добре, днес сложи една рокля, утре – друга, седне, похапне, ходи, играе на хорото, много е весела – байрака носи навсякъде. Майка ¢ казва: „Млада е, трябва да си поживее.“ „Лудо-младо“– казват българите, – значи мисли само за себе си. Младият момък, също завъртял мустачки, ходи безгрижен натук-натам. Казват: „Весели хора са младите.“ Младият обаче, понеже представлява половината само, не е цяло нещо, недоволен е от своя живот и казва един ден: „Чакай да си взема една другарка, че да направя живота си по-щастлив.“ Момата също тъй казва: „И аз ще си взема един другар, да стана по-щастлива.“ Момата е един грош и казва: „Чакай да намеря едного с още един грош, та да забогатеем.“ Един грош плюс един грош правят два гроша. По този начин момата намира процеса, по който може да подобри своя живот. Всеки, който е събрал един грош с друг, знае какво става. Вие, които сте бащи и майки, знаете смисъла на двата гроша. Това е отлична философия. Двата гроша после казват: „Вяяя...“ Майката седи цяла нощ при числото две. „Какво искаш, мама?“ Туря му люлка или количка и постоянно люлее числото две. То още не е оформено, то е чисто физическо, в него още не се е проявила никаква разумност.
Любовта най-първо иде разединена. Майката постепенно започва да вижда разумност в това нещо, което вдига само шум. Вие нали сте слушали грамофоните. Като се завъртят, най-първо те вдигат шум, чува се едно шумене, съскане по плочата и само след като тя се завърти няколко пъти, започва да излиза нещо разумно, започва да се чува някаква мелодия. И с човека е същото нещо. И той най-първо съска, шуми, но като се завърти плочата, започва да излиза нещо разумно. Детето в първо време плаче, кряска, но като се завърти плочата много силно, започва да излиза разумен глас. Майката казва: „Виждате ли туй мое детенце, това малко грамофонче? Отлично е то!“ Защото, за да се прояви човешкият Дух, трябва му една плоча. Вие, като се наблюдавате, казвате: „Аз всякога не съм еднакво разположен.“ Защо не сте еднакво разположени? – Местят се плочите ви. Българите казват за някого: „Разместила се е дъската му“, т. е. мръднала му е дъската. И те не са далече от истината. Ще пазите вашите дъски хубаво. Тия дъски са турени на мястото си. Много лесно може да се размести дъската на някой човек. Това са фигури на речта, затуй мъдрите хора на света са образували мъдри правила, по които може да направляваме нашия живот.
Тялото, в което вие сте поставени, което ви служи в живота – това е само едно условие да може вашият разумен живот да се проявява. По някой път вие сте недоволни от вашето тяло, но то е една малка фирма, без която не може да живеете на Земята. За предпочитане е някой път малката и честна фирма, отколкото голямата и безчестната. Някой казва: „Аз не съм много умен човек.“ Не си много умен човек? Ако употребиш своя ум за пакост на другите хора, защо ти е този ум? Ако си умен и изобретиш някой отровен газ или някое взривно вещество, защо ти е този ум? Умът има смисъл само тогава, когато е насочен да показва пътя на човешкото развитие, а не да спира човека в развитието му. В съвременната култура много хора се спират в своя развой. Всяка лоша мисъл, която се явява във вас – това е все спънка на пътя ви. По някой път вие мислите, че сега са се явили известни препятствия в живота ви. Не е тъй. Един работник минавал цели 20 години през едно хубаво шосе, но всякога е бил замислен, та не му е дохождало наум да гледа наоколо си. Един път, като бил много замислен, вървял по шосето и не видял един голям камък на пътя си – спънал се в него и паднал. Като станал, казал си: „Кой ли тури този камък на пътя ми? Такъв голям камък туря ли се?“ Всъщност този камък седял на това място от 20 години, но работникът така минавал, че го обикалял ту от едната му страна, ту от другата му страна, и само след като налетял на него, тогава го видял. Във вашия път, по който вървите, има много такива големи камъни, и по някой път, като се препънете в тях, питате: „Кой ли е турил тия камъни на пътя ми?“ Не е важно кой ги е турил. Вие ще вземете този камък, ще го турите или отляво, или отдясно на пътя си, и втори път няма да се препъвате. Ти казваш: „Кой ли е турил този камък? Тия хора са лоши, втори път няма да минавам по този път.“ – Не, бъди внимателен, защото може и друг път да се спънеш.
Ще ви приведа сега следния пример, за да ви обясня мисълта си. Някой казва: „Както Господ даде, както Господ нареди тази работа.“ Друг казва: „Както ти наредиш тази работа.“ Спор има по този въпрос. Ще ви докажа, че и двамата са прави. Как? Представете си един голям джобур, който има вместимост 10 000 литра и е пълен с вода. Този джобур има долу някъде канела, през която водата от него може да изтича. Вие например сте слуга при един господар. Господарят ви казва: „Слушай, Стоянчо, ти ще изпразниш джобура!“ Обаче Стоян не знае, че джобурът има канела. Отива да го изпразни. Взема един котел, мушва го в джобура, напълва го и изхвърля водата навън. Така прави втори, трети път, но дойде донякъде, не може да стигне дъното. Взема тогава едно въже, връзва котела и така гребе водата. Цял ден прави това и едва най-после успява да изпразни джобура. Вечерта, запъхтян, казва: „Много мъчна работа е да се изпразни джобурът.“ На друго място има друг джобур. Слугата се казва Петкан. Господарят му казва: „Петкане, иди изпразни джобура!“ Петкан знае къде е канелата. Отива, отпушва я, туря отдолу кофата и само излива, като си пее „Блага дума на устата“. Джобурът се изпразва, а той си пее. Стоян го изпразва отгоре, а Петкан – отдолу. Единият работи цял ден, а другият изпразва джобура за един-два часа. И тъй, когато казваме: „Както Господ даде“, намираме канелата на джобура, а когато казваме: „Както човек си нареди“, изпразваме джобура отгоре. Значи вие може да свършите една работа отгоре с котела, а може да я свършите и отдолу през канелата и да си четете някоя книжка. Петкан казва: „Много лесна работа е да изпразниш джобура.“ Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобура.“ И двамата обаче изпразниха джобура. След това господарят дойде, казва на първия: „Стояне, я напълни този джобур с вода!“ Стоян взема котела, отива на чешмата, напълва го, излива водата в джобура. Отива втори, трети път на чешмата, докато най-после до вечерта джобурът е пълен. Някога са нужни за това и два-три дни. После господарят казва на Петкан: „Петкане, напълни джобура с вода!“ Той взема един маркуч, туря го на чешмата, другия край поставя в джобура и той се пълни, а Петкан пак си пее „Блага дума“. Питам: кой е умният човек? Разбира се, онзи, който намира маркуча и с него пълни джобура. Това значи да разбираш онези закони, с които Живата природа си служи. Тогава къде е погрешката? Погрешката стои в това, че когато господарят каже на Стоян да изпразни джобура, Стоян не пита как да го изпразни. Господарят щеше да му каже как да постъпи. Но Стоян минава за много учен. Господарят мълчи, а Стоян се блъска през целия ден. Петкан как постъпва? Той казва: „Господарю, аз съм слаб човек, този джобур отгоре ли се празни, или има някаква леснина?“ Господарят му казва: „Има грездей, отдолу ще го изпразниш.“ После, като му каже да пълни джобура, Петкан пак пита: „Господарю, тази работа е тежка.“ Господарят казва: „Там има един маркуч, ще го вземеш, с него ще напълниш джобура.“ Когато Бог дойде, като Го питаме за мъчните работи, Той ще ни каже един лесен път, по който да можем всякога да извършим работите си, колкото и да са трудни те.
Някой път, като ви говоря, вие може да мислите, че моята беседа е насочена към вас. Много естествено е, че всяка беседа все ще е насочена към нещо, но към какво? Когато вятърът духа, той не е специално проводен за къщата ви, да вдига прах – той е пратен в света, за да направи проветряване. Ако пък вашата врата е отворена, той е добър слуга и у вас ще извърши същата служба, каквато и навън. Когато в света стават тия Божествени проветрявания, всеки от вас трябва да си отвори прозорците и да чака. А във вас има следната слабост: когато Божественото проветряване иде, вие сте затворени за него, но след като мине Божественото проветряване, вие тогава отваряте прозорците си. Но в този случай проветряванията не стават правилно. Туй проветряване означава, че за всяка къща има и определено време. Ако вие садите любеници, трябва да знаете времето, по което се садят. Ако ги садите по-късно, няма да станат. Ако садите зимница, жито, през пролетта, нищо не става. И плодните дървета също тъй имат свое определено време за садене. Всяко нещо си има своето определено време. И за добрия живот има определено време. Не всякога човек може да посади семената на добрия живот. Добрият живот всякога може да се прояви, но има условия, които са го създали. Трябва да спазвате условията, при които може да посадите Доброто в себе си.
Сега често ние казваме: „Да си уредим материалните работи, че на стари години ще мислим за духовен живот.“ Мислите ли така, лъжете се. Старите години най-малко способстват за уреждане на духовния живот. И в света най-големите материалисти са най-старите хора. Старите хора и малките деца са крайни материалисти. Че майката е уморена, детето не иска и да знае – то вдига шум посред нощ, заповядва. При това майката трябва да има голяма любов, за да може да търпи това дете. И дядото също тъй иска всичките му внуци да се отнасят с почитание към него. От 28 до 65 години е периодът, когато човек може да работи идеално, да бъде идеалист. В човешкия живот на всеки 22 години нещата се повтарят. В младините си вие ще намерите тази фаза от живота си, която съответства на проявите във вашия духовен живот. Дойдат ли условия за духовен живот, когато и да е това време, посейте Доброто в себе си! Често майки и бащи казват: „Нашата дъщеря или нашият син нека си поиграят, нека си поживеят, че после ще мислят за духовен живот.“ Това е отживяла философия. Не, ти ще кажеш на сина си: „Синко, докато си вкъщи, ти ще вървиш по моя път, като излезеш оттук, можеш да вървиш, където искаш.“ Майката ще каже на дъщеря си: „Ти ще вървиш по пътя, по който аз вървя, но като излезеш от къщи, тогава си вземи друг метод.“ Сега например много майки се влияят от обществото, срамуват се да вървят по духовния път, да водят духовен живот. Не, обществото не е меродавно по тия въпроси. Това е нещо, което се отнася до твоята душа. Майката е предшествала обществото. Следователно мнението на майката и мнението на бащата са меродавни. Като фактори в културата на човечеството майката и бащата са предшествали обществото: те са съществували от самото начало, а обществото, тъй както сега съществува, се е появило отпосле. Всякога по-старото има по-голяма опитност. В света ако търсим знание, трябва да го намерим в бащите и майките.
Вие мислите, че растителното и животинското царство нямат разумност. Не, вие не сте правили наблюдения, за да видите каква разумност има например между птиците, каква разумност има между растенията, каква разумност има между животните. Например вие не сте наблюдавали жеравите, да видите каква разумност проявяват те. Щом някое ято жерави се спре някъде, веднага далече от това място поставят стража и при една най-малка опасност тя дава сигнал и всички отлитат от това място. Докато са в безопасност, всички спокойно ядат, а стражата само седи и наблюдава.
Една от сестрите ми разправяше един случай за проявена разумност от страна на една мечка. Един каракачанин ¢ разправял какво се случило с него в планината. Като слизал един ден в селото да си вземе храна, минал през една много стръмна и тясна планинска пътека. Гледа по едно време – насреща му иде една мечка, но пътечката е тъй тясна, че няма място накъде да се разминат. Той се спира, гледа и си мисли: ако се върне назад, мечката ще го настигне. Какво да прави? И мечката не се връща назад. Той гледа и тя гледа. Чуди се той какво да прави. По едно време мечката си вдига предните лапи нагоре, хваща се за една канара и по този начин му отваря път да мине. Той тръгва, минава покрай мечката, без да го засегне тя. Той я погледнал, и тя се обърнала да го погледне, но не го наплюла. И двамата били натясно, в трудно положение, в мъчнотия, но мечката, а не каракачанинът, решила въпроса. Ще кажете, че това е басня. Не, ако наблюдавате живота, ще видите много такива случаи. Има разумност във всички същества, но е различна по степен. Ако вие яздите някой кон, и без да знаете, срещу вас е поставена засада, вие ще я избегнете, ако се оставите на усета на коня. Той няма да мине през мястото на засадата. Ако вие сами хванете юздите и с шпорите си карате коня да върви, непременно ще претърпите нещастие в живота си. Когато се отнесеш жестоко с някое животно, то те погледне и ти каже: „Не постъпваш добре.“ Аз правя наблюдения върху малките котенца. Хвана някое от тях за опашката. То ме погледне в очите и чете. Ако се усмихна малко, казва ми: „Постъпвай, както искаш, ноктите ми са готови за всеки случай.“
Та когато ние, съвременните хора, дойдем до такава култура, че да ни е срам от нашите котки, от нашите кучета, кокошки, патенца – тогава ние ще бъдем много разумни. И тогава, като срещнем един вол, ще му кажем: „Ще ме извиниш, днес постъпих с тебе малко жестоко.“ Той ще ти каже: „Аз се радвам, че се извиняваш.“ Туй е истинското възпитание, което вие трябва да дадете на младото поколение. Туй трябва дълбоко да се запечати във вашето съзнание. Ако човек жали един вол или едно куче, с хората той ще се отнася десет пъти по-разумно.
Сега вашите сърца са корави, вие мислите само за себе си, за вашите обиди: че това е станало, онова не станало. Не, вие ще благодарите на Бога, че се грижат за вас на Земята. За всички нас се грижат толкова много, че ние трябва само да благодарим. Като станем сутрин, ние трябва да благодарим на Бога, че сме станали, че можем да гледаме хубавото небе, светлите звезди, пъстрокрилите пеперуди, увисналите с плодове дървета и всичките си братя и сестри. Това е красотата на живота. Вие тук сте се събрали да учите – и това е красиво. Много красива гледка е, дето сме се събрали да разискваме за най-хубавите работи. Какво по-хубаво от това? Но не сме тук само ние. Тази вечер от Невидимия свят има делегати, изпратени да ни видят. Те казват: „Там, в София, има хора, които се занимават с Божествени неща, да им направим едно посещение!“ Вие ще кажете: „Нашият Учител ни забавлява, все трябва да ни позалъже малко.“ Тъй си мислите вие, но един ден ще разберете нещата в техния вътрешен смисъл.
Аз ви казах, че забавата е най-приятното нещо в живота. Всяко приятно чувство е забавление. Ония хубави проекти, онова идеализиране на нещата – то е фантастично на вид, но съществува и в действителност. Туй, което вие мислите днес, един ден ще се реализира още по-хубаво. Засега още вие дори не можете да си представите хубавите картини, но туй, което днес желаете, един ден ще дойде. Например вие желаете да имате една хубава къща, с хубави мебели, с ония хубави златни рамки на прозорците и т. н. Един ден ще имате такава една къща, цялата от злато, а вие сами ще бъдете от главата до краката накичени с диаманти – цели ще светите. Дрехите ви пък ще бъдат такива, каквито не сте и сънували. Ще кажете: „Това е приказка от 1001 нощ.“ Как, не съществува ли това нещо в Природата? Като излизате сутрин рано през пролетта и през лятото, как е украсена тревата? Като погледнете всяка тревица – не е ли тя окичена с хубави диаманти, с росни капчици, в които се отразява светлината? Като излезете зимно време всред Природата, не виждате ли ония гори, окичени с хубави снежни кристали? Като погледнете на тия величествени гори, цели покрити със снежни кристали, не представляват ли вълшебна, фантастична картина? Но като духне един топъл вятър, всичката тази красота ще изчезне. Хубавите неща Природата ги туря и тя пак ги взема. Нейният дълбок смисъл не се крие в облеклото. Великият смисъл, който се крие в света, е да създадем в себе си едно благодарно сърце. Няма по-хубаво нещо от туй, човек да благодари за това, което Бог му е дал. Като видиш великото в света, да имаш стремеж за реализирането му и твоето сърце да стане още по-добро, да се усъвършенства. Всеки от вас, като стане сутрин, трябва да благодари на Бога. Някой може да живее в колиба, но да благодари. Някой може да живее в голяма къща. Добре, но ако тази къща няма мебели, по-добре е да живееш в колиба. Защо ти е къща без мебели? Природата обича нещата да са съвършени. Когато искаш нещо, ще искаш всичко да е хубаво, всичко да е съвършено. Човек трябва да иска най-хубавото в света. Няма по-хубаво за човека в сегашното му състояние от това, да има едно благодарно сърце. Да благодариш на Бога, че всичко, което е на Земята, е само за тебе! Ако имаш туй сърце, ще видиш всичката хубост на Природата. Доброто гледай, не гледай лошото у хората! Като срещнеш един твой приятел, да виждаш доброто в него, а не лошата му страна. Доброто господства в света. Лошото се вижда повече, понеже лошата страна се проявява по-очебиещо. Човек по естество е добър. Вътрешният човек е добър, но някога се проявяват и лошите му черти. Всичко туй произтича от това, че нашето сърце е недоволно. Купете на някой човек плат за дрехи, наполовина вълнен, наполовина памучен – ще го видите, че той е недоволен. Каква разлика има между една вълнена дреха и една памучна? – Вълнената дреха задържа топлината, но е лош проводник, а памучната материя е добър проводник на топлината. На ония хора, които започват да надебеляват, препоръчвам им да носят памучни дрехи, всичко да е памучно: ризи, чорапи... Ако някой пълен човек носи памучни дрехи, ще започне да отънява. Онези хора пък, които са слаби, които по естество са електрични натури, да носят вълнени дрехи, по възможност всичко да е вълнено, понеже вълнените дрехи са магнетически. На сухите хора препоръчвам вълнени дрехи, а на дебелите – памучни. И едните, и другите са на място. Ако разместите дрехите, няма да се ползвате от това. Кажи си: „Щом съм пълен, ще нося памучни дрехи.“ Те са много хубави, отлични са. Сухите хора да носят зимно време вълнени дрехи. Следователно във всичко трябва да виждате доброто. Каквото и да направим, да знаем защо и за какво го вършим.
Често някои от вас са недоволни от себе си: искат да имат черни коси, а някои искат да имат руси коси; някои пък се сърдят, че очите им не били сини, а някой казва: „Аз искам да имам черни очи.“ И сините очи са намясто, и черните очи си имат място; и черните, и русите коси си имат място. Но кога трябва да имаш черни коси? Кога трябва да имаш руси коси? Кога трябва да имаш сини очи? Кога трябва да имаш черни очи? Ако искаш да се жениш, препоръчвам ти черни очи и черни коси. Ако искаш калугер да ставаш, да се усъвършенстваш, поет да станеш или музикант, трябва да имаш руси коси и ясносини очи. Това значи човек, който не се интересува от материални работи. Обаче сега виждаме хора със сини очи и черни коси – размесени са работите. Питат ме: „Защо някои хора имат сини очи и черни коси?“ Отговарям: в продължение на две поколения баба му е била със сини очи, а дядо му – с черни коси, та е станало някакво прекръстосване. Някъде пък има черни очи и руси коси – там също тъй е станало някакво прекръстосване, не са спазени правилата. Черноземът е място за жито, много хубава пшеница дава, а жълтата пръст дава хубаво грозде. Земеделецът трябва да знае къде каква почва трябва. А лозарят също тъй трябва да знае каква почва му трябва. Оттук вадя заключение: ако тия хора, които се занимават с материалния живот, трябва да знаят всичко за него, то ние, които искаме да възпитаваме човека, не трябва ли да знаем при какви условия той трябва да расте и да се развива? Който не знае тия неща, трябва да ги изучава.
Вие трябва да изучавате методите, при които ще се развивате правилно. Седиш, намираш се пред една дилема, която е мъчно разрешима, кажи си: „Учителя каза, че джобурът трябва да се изпразни, но трябва да помисля отгоре ли да го изпразня, или отдолу.“ После пак ще си кажеш: „Отгоре ли ще го пълня, или ще туря черво?“ Ще се спреш да помислиш и като решиш задачата правилно, ще ти стане весело. Тази работа може да се свърши по-весело, по-приятно, както Господ дал. Тъй Бог е наредил. Разумно ще работите! Тъй щото хем джобурът ще се пълни, хем ще остане време да прочетете нещо, защото, като дойде господарят, ще те пита: „Прочете ли нещо?“ Как ще четеш? Да напълниш един джобур от 10 000 оки, това е трудна работа!
Сега искам от вас да изучавате в Школата окултната наука по правилата на джобура. Има окултни учители и ученици, които, като изучават окултната наука, казват: „Окултната наука е ужасно нещо! Който влезе вътре, потъва.“ Който не знае къде е грездеят, цял ден ще изважда водата и де кого срещне, ще казва: „Окултната наука е трудна работа! Който влезе там, отива.“ Казвам: този ученик изпразва джобура на окултната наука отгоре. Другият казва: „Окултната наука е лесна работа!“ Казвам: този ученик е намерил грездея. Единият казва: „Цял живот е нужен, за да напълниш един джобур!“ Другият казва: „Лесна работа е да напълниш един джобур!“ Казвам: този ученик е намерил червото.
Аз ви желая да изпразвате вашите джобури отдолу. Извади грездея и си чети! Като се изпразни джобурът, измий го, изчисти го, тури червото на чешмата, напълни го и животът ти ще бъде приятен. Тъй ще разбирате дълбокия смисъл на тия окултни знания. Човек, който не знае законите, всякога може да си създаде хиляди нещастия.
Ние сега говорим за знание, което иде от Любовта, защото знание без Любов всякога носи нещастие в себе си. Знание с Любов всякога носи щастие – без изключение. Там, дето има Любов, знанието е правилно, а там, дето няма Любов, знанието не носи никакво благо.
Изпейте упражнението „Бог е Любов“.
Любовта разкрива Бога в нас.
Тайна молитва
Тридесет и седма лекция от Учителя
3 септември 1924 г. , София
Общ Окултен Клас
03.09.1924 Сряда,
София
|
| |
Из том „Високият идеал “
Лекции на Общия окултен клас г.ІІІ
Автор: Учителя Петър Дънов
Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.
ISBN-978-954-744-106-4
обработено в
ПорталУики
|
посещения: 1552
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
