Тридесет и втора лекция от Учителя 25 май 1924 г. София
Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.
Тайна молитва
Ще ви кажа няколко думи върху малките придобивки на Живота.
Както виждате, на дъската имате написана една единица; какво отношение има тази единица към вас? – За да се определи единицата, тя трябва да расте. Добре, ето, с прави линии ще ви начертая носа, устата, веждите и очите на човешкото лице; какво можете да заключите от това лице? В средата на лицето седи единицата – човешкият нос. За да осмислим единицата, отгоре й туряме две – веждите. Те представляват клони – динамически проявления; по този начин расте единицата. Питам: защо единицата дава тия два клона, единият от които върви наляво, а другият – надясно? Това показва, че в самата единица има две течения. Тия течения съществуват в самия организъм на човека: ако разделите човека по посока, перпендикулярна към земята, двете му половини представляват тия две течения – в лявата страна имате минус и плюс (–/+), в дясната страна имате плюс и минус (+/–). Положителните сили в Природата не действат тъй, както вие си мислите. Ако вие имате един приятел, който в даден момент е весел, бодър, добре разположен, и вие му турите още един плюс на дясната страна, неговото настроение веднага ще се измени – той ще се вкисне. Вие казвате: „Как се вкисва човек?“ Допуснете, че вие носите раницата на някой ваш приятел, която тежи около десет килограма; вие я носите леко, бодри сте из пътя, казвате си: „Приятно ми е, ще я понося заради приятеля си, заради любовта си към него.“ Дойде обаче друг някой ваш приятел и ви тури на гърба и своята раница от десет килограма – вие веднага се вкисвате. Следователно придатъкът не дава всякога разположение на духа. И тъй, ако искаш да развалиш настроението някому, придай му нещо на дясната страна – от лявата страна обикновено се отнема. Обратното положение пък имаме, когато човек е тъжен, скръбен, неразположен: прибавим ли нещо на лявата му страна – един плюс, по този начин ние отнемаме скръбта му и той веднага става весел. Казвате: „Защо човек става весел?“ Допуснете, че някой човек, като върви из пътя, пропада в една дупка, дълбока три-четири метра, и не може да излезе от нея; той се намира в едно тревожно, скръбно състояние. Вие минавате оттам, чувате пъшкане, пущате му едно въже и го изтегляте нагоре – той се хваща за въжето, излиза вън и се развеселява.
Изобщо теченията в лявата страна на главата у човека показват, че му липсва нещо; теченията в дясната страна на главата му показват, че той е свързан със Слънцето. Щом си радостен, не искай да ти дават нищо повече, защото радостта ти ще се развали. Ако си радостен и някой иска да ти даде още нещо, кажи му: „Дай тази радост на някой, който е скръбен!“ Например вие сте весел, бодър, но дойде някой при вас и ви изказва своята любов – вие казвате: „Колко ме обича този човек!“ Не, тия хора не ви обичат – помислите ли, че ви обичат, ще изгубите радостта си. Те само чувстват вашата радост, вашето веселие в дадения случай, а това значи, че им давате едно угощение. Вие като каните гости у дома си, всички са радостни, нали? Защо са радостни? Защото ги угощавате. Тъй щото, ако те са любезни към вас, то е заради угощението, което им давате. Не мислете, че гостите ви предават нещо; ако мислите така, ще се самозаблудите. Възприемете ли нещо от тях, то ще бъде един отрицателен товар – гостите непременно ще ви отнемат нещо и настроението ви ще се измени. Затова, когато сте доволни, не искайте нищо повече от ближния си.
Да кажем, че някой от вас или някои хора от света са много амбициозни; какво ще искат те? – Да се прославят и целият свят да говори само за тях. Това нещо е невъзможно. Според законите на Природата, от сто души най-много петдесет души ще бъдат на ваша страна, двадесет и пет ще бъдат и за, и против вас, и двадесет и пет ще бъдат съвършено против вас. Последните двадесет и пет души, дето влязат, всичко развалят, затова на тия хора не можете и не трябва да разчитате. Вие ще ме запитате: „Защо всички хора не могат да ме считат добър?“ Ще ви обясня: вие искате тия сто души да ви славят, но представете си, че и тия сто души също искат да бъдат славени. Тогава какво ще стане с вас? То е все едно да се намирате пред следната дилема: имате сто лева и всеки от тия сто души иска да притежава тия сто лева. Какво ще излезе от това? – Значи трябва да се дуелирате и който излезе най-голям пехливан и надвие останалите, ще вземе стоте лева. Питам: той ще бъде ли тогава щастлив? – Не. В дадения случай единият лев е вашето щастие, а не стоте лева. Ако се стремите към стоте лева, те са вашето нещастие.
Да се върнем към единицата. Единицата в дадения случай представлява началото на човешкия ум – тя представлява ума на човека, с който той работи. Веждите показват интензивността на чувствата. Те могат да бъдат дъгообразни, прави и извити нагоре. Ако веждите са дъгообразни, показват, че в чувствата има повече мекота; ако са прави, в чувствата има повече енергия и съобразителност. А ако са извити нагоре, какво показват? За да се изкривят веждите на една или друга страна, за това има причина, която действа извън човека – те показват каква е била окръжаващата среда, в която човекът е живял. Ако човек има валчести вежди, това показва, че той е живял в среда, дето хората, може би в миналото някъде, са били много чувствителни. Но ако веждите са прави, показва, че тези хора са повече енергични и често материалисти – не толкова на чувствата, колкото на ума. Защото правите линии в Природата са линии на ума, а кръглите, извитите линии в Природата, са всякога линии на чувствата – туй ще вземете като символи. Значи при създаването на носа са действали всички динамически, положителни сили, а когато са почнали да действат чувствата, образували се кривите линии. Чувствата образуват и спиралните линии. Забележете, когато срещате човек, когото обичате, вие няма да отидете при него по права линия, а ще пообиколите и тогава ще го срещнете. Някой път обикаляте от едно място на друго – защо става това, не можете да си дадете отчет. – Такъв е законът на вашите чувства. Ако действате съзнателно, по вашата воля, и ако сте високо повдигнат, ще вървите направо. Такива са проявите на ума и на вашите чувства. Това е закон на миналото и закон на бъдещето, който действа сега.
И тъй, вие трябва да използвате малките придобивки. Често в постъпките ви вашите мисли и чувства оказват известно влияние. Когато действат чувствата ви, вие всякога обичате да отлагате нещата, да увъртате работата; когато действа умът, той обича резките промени – той всичко върши веднага, казва: „Тази работа няма какво да се продължава.“ Когато действат чувствата, човек казва: „Чакай, нека заработи умът ми, че ще видя какво ще направя, няма защо да бързам.“ Казвам: в един случай сърцето работи, а в друг – умът. И затова Природата е турила за нос една крива линия. И вие, като математици, по дължината на тия линии ще съдите за динамическите сили, които действат във вас. Тия сили действат и във вашето сърце и оставят отпечатъци върху лицето ви. Вие трябва да изучавате тия линии. Ако вашият нос е широк и преобладават кривите линии, ще знаете, че сърцето ви взема повече участие в живота ви. Та каквато и да бъде вашата философия, сърцето ви ще даде свой колорит; ако пък умът ви взема повече участие, той ще внесе нещо твърдо. Сърцето ще ви направи меки като каша; ако пък слушате ума, той ще ви направи твърди като кремък. Някой казва: „Аз няма да бъда мек като каша.“ Ами ако бъдеш твърд като кремък, по-добре ли е? Кое е по-добре? Има условия, където кремъкът е на място – например, кремъкът се употребява за вършене при диканите, но когато месиш брашното, ако то стане твърдо като кремък, какво ще правиш? Следователно има условия в Живота, дето чувствата трябва да имат преимущество, а има условия в Живота, дето умът трябва да има преимущество.
Ще спазвате следния закон: ако сте неразположени, тогава малко погладете лявата страна на главата си – съзнателно ще прекарате лявата си ръка по лявата страна на главата с желание да уравновесите вашето душевно състояние. Щом сте неразположени, направете този опит и кажете: „Моето разположение, като ученик на тази Школа, трябва да бъде всякога отлично! И в името на Божията Любов аз имам това разположение!“
На ученика не се позволява да бъде намусен! Да се муси може, но само една-две минути, и то, ако е сам; но ако е между хората, не трябва да показва недоволството си, защото те не са виновни за това. Пък ако си много весел, прокарай тогава дясната си ръка по дясната страна на главата си. Щом се вкиснеш, тури лявата ръка на главата си и кажи: „Чакай, чакай!“ Този закон работи само тогава, ако вие го турите в действие, и то – съзнателно. Трябва да знаете, че ако вашата ръка изпълнява заповедта на вашето съзнание, на вашия ум, на вашата душа, тогава законът има резултати, но ако ги правите механически, няма да имате резултати и ще бъде тъй, както когато всички се гладят по главата. Например някой си хване главата с ръцете и я клати; ние знаем какво означава това, ние няма да го питаме защо си клати главата, но разбираме законите. Ако го питаме, той ще каже: „Не зная, тъй ми иде.“ То си има причини – висшето съзнание иска да му каже: „Твоите работи се оплетоха, понеже ти не постъпи разумно – несправедливо постъпи и затова главата ти тегли.“ Друг някой си маха главата – и нему висшето съзнание иска да каже: „Няма да гледаш надолу, нагоре ще гледаш!“ Той си клати главата нагоре-надолу, понеже между ума и сърцето има борба. Висшето съзнание казва, че нисшата енергия трябва да се превърне във висша – затова, за да разреши въпроса правилно, ще гледа нагоре.
Сега, малките придобивки в Живота седят в това, да бъдеш във всеки случай доволен в душата си от една малка мисъл, от едно малко чувство. Едно от най-хубавите качества на ученика е да е доволен от най-малкото проявление – от най-малката мисъл, която му причинява малка радост, и от най-малкото чувство, което му носи щастие. Всяка малка мисъл и всяко малко чувство представляват едно малко семенце, което едва се показва из земята и се радва на белия свят. Тази малка мисъл след време ще ти донесе едно голямо благо, една голяма радост. Много от вашите погрешки се дължат на това, че вие не сте доволни от малките неща. Вие казвате: „Аз искам нещо голямо, ако ще е, да е!“ Не, в Природата няма такъв закон, в Природата всички неща започват с микроскопически проявления. И забележете, в училищата тия ученици, които в първите класове са били много способни, талантливи, в последните класове свършват като неспособни. Има и обратни случаи – някои ученици започват много слабо, но постепенно вървят все по-добре и свършват отлично. Човешката енергия трябва да се развива последователно.
Майката и бащата постоянно хвалят онези деца, които са даровити, способни; наистина, те имат много сили в началото, но има опасност за тях да спрат изведнъж – такова развитие е преждевременно и тия деца обикновено свършват зле. Пазете се, когато хората ви хвалят, защото, когато някой ви хвали, че сте много талантлив като поет или писател, и вие приемете това и се зарадвате, може да пропаднете. За да проверите това, направете следния опит: напишете една статия, без да турите името си, и вижте какво ще кажат хората за вас. Те може да кажат: „Ама че глупав човек!“ Кажат ли така, не се обезсърчавайте, пак пишете – не слушайте какво ще кажат хората. Ще видите, че не сте такъв, какъвто те ви преценяват, защото други ще кажат, че сте гений. После, като напишете някоя статия, от която хората ще бъдат доволни, пак не си туряйте името, нека това бъде за вас една малка вътрешна радост – кажи в себе си: „Аз зная кой е този поет.“ Запази в сърцето си тази малка радост, която може да ти се причини, нека те радва вътрешно – тя ще ти даде един придатък в характера.
Не излизайте в Живота с всичките си сили изведнъж. Проявявайте се по малко, по малко, и колкото отивате по-нататък, силите ви ще се увеличават по един естествен път, докато най-сетне целият духовен живот се прояви във вас така, че вие да сте напълно в хармония с него. Тогава ще знаете законите как да постъпвате изобщо в живота си. Сега мнозина от вас сте започнали с големите си козове. Който разбира играта, дава най-първо слабите козове, а задържа силните – накрая показва най-силните си козове и изведнъж побеждава, всички останали капитулират пред него. Защо? Защото може да се побеждава само със силни козове. Като дойдат силните козове, сражението се взема изведнъж. Та и вие постъпвайте така – силните си чувства и мисли оставяйте за най-после, не ги излагайте изведнъж, тях туряйте на заден план, най-малките си сили пратете авангард.
Това са практически упътвания, полезни за живота ви. Много философски работи, които знаете, няма да ви помогнат, но тия малки разбирания ще ви помогнат. Като си погледнете веждите, ако са закривени, кажете на приятеля си: „Аз съм човек на чувствата, не зная граници, но като говоря, ти ела и ме побутвай от време на време.“ Един американски проповедник обичал много да преувеличава нещата – такава слабост имал; той държал една проповед за силата на Самсон – как ловял лисиците за опашките им, дълги по три метра. Този проповедник имал един добър приятел, който го съветвал да не преувеличава нещата. Един ден те се условили помежду си, когато проповедникът преувеличи в нещо, приятелят му отдалеч да мръдне с пръста си и той да се коригира. Та като заприказвал проповедникът за опашките на лисиците, че били дълги по три метра, приятелят му мръднал с ръката, проповедникът се поправя, казва: „Вижда ми се, че по три метра опашки са много дълги, това е почти невероятно, но предполагам да са били поне два метра и половина дълги.“ Приятелят му пак си мръднал ръката – той се поправя: „Вижда ми се, че тази дължина при сегашните условия е невъзможна, но според друг един автор, те били два метра дълги.“ Приятелят му пак си мръднал ръката, публиката го слуша. Най-после проповедникът съкращава до половин метър, приятелят пак мръдва с пръста си, но той му казал: „Повече не скъсявам“, т. е. „Аз съм съгласен да мисля, че тия лисици са имали половин метър дълги опашки.“ Та всякога трябва да имате един приятел, който да мръдне с пръста си отсреща ви, за да можете да скъсявате дължината на лисичите опашки.
Трябва да знаете, че у животните опашката изразява тяхната интелигентност. Например лъвът има дълга опашка, той съзнава, че тя представлява неговата интелигентност – тя е неговата гордост. Следователно вашият ум не трябва да прави опашките на лисиците толкова дълги – вие не можете да направите всичко. Някой казва: „Аз съм силен човек, всичко мога да направя.“ Какво можеш да направиш, това е въпрос още. Питам го аз: „Като си толкова силен, можеш ли да вдигнеш цялата Земя? Щом не можеш да вдигнеш Земята, не казвай, че си силен.“ Туй е мащаб за силата. Кажи: „Действително, умът ми схваща нещо, донякъде разбирам нещата и мога да вдигам товар до двадесет, петдесет или сто килограма, но повече не мога.“ После, в умствено отношение също тъй казваш: „Аз зная много нещо.“ Какво знаеш, какво можеш да разрешиш, можеш ли да решаваш висшите задачи по математика? После, знаеш ли да превръщаш състоянията на сърцето? Знаеш ли какво мислят за тебе майка ти, баща ти, ами твоите приятели какво мислят? Всеки, който мисли, че знае много, трябва да знае нещата конкретно. И какво ще види? – Че неговото знание е само една дълга лисича опашка, която трябва да се скъси – нищо повече. Та радвайте се на всеки малък факт. Ако знаете, трябва да има норма, която да определя какво знаете. Вие трябва да знаете например защо вашият характер е такъв или онакъв и да може да си обяснявате всичко.
Аз и друг път съм казвал, че човешката интелигентност не може да се вложи в главата на една муха. Значи в Природата има специални форми за специални проявления – специални криви линии, специални прави линии, и то със специални дължини. Например казваме, че човешкият нос трябва да бъде дълъг, но той трябва да има определено съотношение спрямо цялото лице. Ако туй отношение е съразмерно, носът ще бъде строен. Ако носът е чрезмерно дълъг и не е в определено съотношение спрямо цялото лице, неговата стройност се губи и интелигентността на този човек е анормална.
Следователно отношението между частите на нашето лице ни показва, че Природата обича хармония в мисли, в чувства и в действия. Една мисъл няма право да взема мястото на друга мисъл; ти можеш да я туриш на мястото на друга мисъл, но тя няма да те ползва. Природата е определила мястото на всяка мисъл, дала й е определена форма, определен мащаб на развитие и тя трябва да се разграничава от другите. Ако вие я разграничите повече, отколкото трябва, ще си създадете цяло нещастие – затуй не бива да бързате в развитието си. Например много деца имат желание да растат бързо – още като малки деца те бързат да станат големи като баща си, да им пораснат мустаци и т. н., а тази мисъл ги сбабичасва. Ти не мисли кога ще пораснеш и кога ще станеш като баща си. Искай да станеш велик в света, но не туряй срок след толкова и толкова години; ти искай да станеш музикален, но не определяй срок кога именно; ти можеш да постигнеш известно развитие, но не определяй кога, защото това ще бъде в твой ущърб. Природата, като ви е създала, ако е вложила музикални чувства във вас, тя точно е определила известен период след колко време да бъдете музикален. И вие ще вървите по нейния план. Също и вашият ум ще се развива съобразно законите на Природата. А сегашните хора сами си поставят разни планове – те не слушат гласа на Природата и затова не успяват.
Преди двадесет години дойде при мене един учител от Разград и ми казва следното: „Аз имам желание да следвам по музика, главно да уча цигулка.“ Аз го погледнах, питам го: „Това желание с тебе заедно ли се роди, или отпосле дойде?“ – „Отпосле дойде – преди четири години слушах един оркестър и тогава ми дойде мисълта, че мога да стана музикант и мога да се науча да свиря.“ Аз му казах: „Ти не си за цигулар, ти можеш да станеш добър търговец, а на цигулка ще можеш само да стържеш.“ И така стана. Ако у тебе се яви една мисъл за свирене на цигулка само от преди четири години, тя не е твоя заложба; ако мисълта, желанието за музика се ражда заедно с тебе, само тогава ти можеш да бъдеш музикант. Значи, за да бъдеш музикант, трябва да се родиш музикален – този подтик към музиката да е у тебе още от раждането ти. Остане ли отпосле да се развиваш, това вече са второстепенни дарби. Затова вие трябва да започнете с ония дарби, които Природата е вложила във вас още отначало, и на техен гръб да развивате и по-слабите си сили. Някои от вас са силни в математиката, други са паметливи, трети имат силно въображение, четвърти са поети, музиканти, писатели и други, всеки има известна малка дарбица, която трябва да развива в този живот. Бъдете доволни от малкото, което имате. Гледай сам да бъдеш доволен от това, което имаш, не се спирайте върху похвалите на хората. Ако ти, един малък поет, отидеш при един първокласен, гениален поет и му се похвалиш със своята работа, той ще те погледне, само ще се поусмихне и няма да те похвали, нито ще те насърчи много, но ще каже само: „Хубава е тази работа.“ А онзи, който не разбира от поезия, ще ти каже: „Това е отлично нещо“, обаче тази похвала нищо не те ползва.
Хора с големи устни са богати на чувства: те говорят много, имат чувства, но не са толкова идейни – у тях има повече форми, но не и съдържание. Защо устата у такива хора е станала толкова голяма? (– От много упражнения.) Те са били в близко съприкосновение с физическия свят, нуждите в света са ги заставили да говорят повече. Гъстата материя, в която човек се намира, е създала голямата му уста. По същия начин можем да разгледаме и другите части на човешкото тяло.
Как мислите, кой човек е най-здрав? Ако гърдите на човека са вдлъбнати навътре, това има известни психически причини – това хлътване на гърдите е лош признак. Никога не позволявайте да се вглъбяват гърдите ви – гърдите ви трябва да бъдат отпред прави. Те не трябва да бъдат и много изпъкнали, а само малко издадени напред. За да не се вдлъбват гърдите, вие трябва да регулирате чувствата си. Дръжте хармония в чувствата си и вие ще урегулирате вашата дихателна система – урегулирате ли вашата дихателна система, ще урегулирате и проявите на вашите чувства. У някои от вас раменете пък са прави; у други раменете почват да се огъват, но това е лош признак – туй огъване показва, че чувствата имат надмощие над ума. Кривите линии у човека показват, че чувствата, магнетичните сили преобладават в него. Когато пък раменете станат много тесни, това не е добър признак – това показва изопачаване на чувствата. Кривите линии не са лоши, но те трябва да бъдат красиви.
Природата обича хармония навсякъде и вие ще се стремите към това. Като ходите, дръжте в ума си идеята вашият организъм да има красиви форми, т. е. такива форми, каквито Природата изисква. Раменете ви, лицето ви, очите ви – всичко трябва да бъде правилно и красиво. Поставете си в живота един идеал, който искате да реализирате. Този идеал се среща в Природата, само че трябва да работите за неговото реализиране. Ако умът ви работи, ще създадете вашето чело; ако чувствата ви работят, ще създадете вашия нос; ако волята ви работи, ще създадете брадата си, долната част главно. Ако проектирате всичките си чувства към работа, ще развиете вашето тяло правилно; ако сте много активен, ще развиете белите си дробове правилно; ако в материалните си работи постъпвате правилно, и вашата храносмилателна система ще бъде правилна. Природата регистрира всички наши действия. Правилните чувствания и физически действия се създават в стомаха, правилните мисли се създават в мозъка. Тъй щото, ние градим нашите линии и органи според както постъпваме. Ти или градиш, или събаряш – то е според както постъпваш. Затова казвам: всяко ваше действие, всяко ваше чувство и всяка ваша мисъл ще постави едно малко камъче в градежа на вашето здание. И ако някой ден имате едно красиво чувство, радвайте се през целия ден, че можете да поставите едно хубаво камъче на зданието си – бъдете доволни, че сте поставили този хубав камък. Щом у вас съществува идея за нещо красиво, за нещо велико, трябва да работите идеално.
Сега тази наука, за която ви говоря, е много сложна и вие трябва да бъдете много внимателни в изучаването й. Трябва да прекарате най-малко десет години в изучаване какво е отношението на линиите и енергиите, които се образуват между тях. После, ще изучавате и отношенията между хората – това е един много сложен процес. Сега например вие налучквате нещата. Вие харесвате някого и казвате: „Този човек ми харесва, добър е той“, но защо и за какво го харесвате, не може да определите. А вие можете и трябва да определите защо го харесвате. Природата строго е определила всички линии на очите, на веждите, на носа и т. н. – те са все математически величини, строго определени, точно измерени със сантиметър. Правилните лица имат точно определени измерения, вие можете да проверите тия неща. Аз съм проверявал тия истини цели единадесет години и не съм срещнал никакво изключение. Един морален човек всякога има точно определени черти: лицето, ръцете, очите, ушите му – всичко се различава у него. Дойдеш ли до някой тип, който няма морален устой, сантиметрите вече се различават. Има мерки в Природата, по които моралният човек се отличава от другите типове; у неморалните типове има друго съчетание на числата и величините – чертите у тия хора са дисхармонични. В Живата Природа всичко се хармонира, само че се изисква дълбоко разбиране.
Та във всички ваши постъпки ще се стремите към възвишеното, към малките прояви, които се срещат в Природата. Ако се роди у вас мисълта дали сте от моралните типове, или не, ще знаете, че неморален тип е човекът, който през всичкото време се е противил на доброто желание на Природата – той е злоупотребил с всички ония добри условия, които тя му е давала. Следователно всеки сам може много добре да знае към кои типове спада – Природата отбелязва всичко. Погрешките на човека не се крият в Природата, а в неговата зла воля – той не е искал да използва нейните добри условия. Следователно и в сегашния живот още, щом човек съзнае своите погрешки, лесно може да обърне обратния лист и да измени своите неморални действия в морални – туй е кармически закон. Щом съзнаеш, че туй, което си вършил досега, е несправедливо спрямо Природата, и почнеш постепенно да коригираш постъпките си, няма да се мине дълго време и животът ти ще се измени, ще се поправи.
Сега, понеже настава лятната ваканция, ще прекратя временно лекциите си, но вие може да се събирате пак. Събирайте се за половин час и прекарвайте в размишление; след това си кажете по една дума и си идете по домовете. Така може да си правите следващите събрания, докато започнем новата учебна година. Започвайте с размишление около двадесет-двадесет и пет-тридесет минути най-много, отправяйте ума си към всичко възвишено и идеално. Теми няма да ви дам. Туй ще бъде за вас една почивка и същевременно малко разнообразие в събиранията ви.
Като ви говоря за тия линии, има една опасност, като се гледате, да не би да си кажете: „Моята брада е такава или онакава, моят нос е особен“, и да се отчаете. Вие не сте измервали колко сантиметра имат веждите ви и носът ви. Вие имате нос, но не знаете колко сантиметра е дълъг и широк; глава имате, но не знаете колко сантиметра е обиколката на главата ви; колко са дълги пръстите ви, и туй не знаете – защо е толкова дълъг безименният ви пръст също не знаете. Значи вие имате тяло и не знаете постройката и съотношението на частите му, а всичко туй трябва да преведете във величини. Колко са дълги ръцете ви също не знаете. Разбира се, за този, който знае, това са важни закони. Ако искате да знаете какъв трябва да бъде вашият ръст, трябва да измерите дължината на разтвора на ръцете. Някой път ръцете са по-дълги – това показва, че в миналото дедите и прадедите на този човек са обичали да пооткрадват; ако ръцете са по-къси от нормалната мярка, дедите и прадедите на този човек са обичали да убиват. Следователно желанието им да пооткрадват или да убиват продължава да живее и по-нататък. Туй е констатирано в живота: у всички убийци ръцете са къси и дебели, а у всички крадци ръцете са дълги. Аз обяснявам това със следния факт: крадецът, като проектира ума си с цел да бръкне в някой джоб, кръвта започва да циркулира по-усилено в ръката му и тя израства повече. Това е вярно само една трета от истината, защото дългите ръце показват още и сръчност, енергичност. Тъй щото, ако главата на този човек е правилно развита, желанието му да пипа, да пооткрадва се е превърнало на сръчност и труд. Въобще, дължината на ръцете показва активност, енергичност. Когато главата не е правилно развита, тогава такъв човек обича да пипа, както дядо си. Дебелата ръка говори за склонност към убийство – всички свирепи животни имат силно развити мускули. Обаче не всяка дебела ръка е престъпна, за престъпна ръка ние считаме деформираната – тя не е съразмерна с другите части на тялото. Когато ръката е несъразмерно дълга, тя е деформирана; когато ръката е хармонична и съразмерна с другите части на тялото, тя показва добри чувства.
Та сега, най-важното за вас е да използвате малките придобивки в Живота. Например при известни случаи вие мислите, че нямате чувства, нямате сърце или че то не е развито добре, но един ден вие се домогнете до някой факт, който ви показва, че имате сърце – това е една малка придобивка и вие трябва да й се радвате. Или може да мислите, че нямате интелигентност, но един ден узнаете, че вашият нос показва интелигентност, и вие констатирате това в себе си – това също трябва да ви радва. Следователно трябва да се радвате на вашите малки придобивки. Тези малки мисли или чувства, които ви усилват в Живота, те именно са тия научни данни, които ви подкрепят към възвишеното в Живота.
И тъй, видимият живот е една формула в човешкия Живот. Аз считам човека като най-сложна формула в живата математика и геометрия. И на Земята няма по-сложно същество от човека – органически той е най-сложното същество и геометрически той е най-сложната формула. За да се изучи човек, изискват се ред години, а то е въпрос на бъдещето.
Та стремете се сега към хубавото, към красивото, към възвишеното. Аз виждам у всинца ви заложени много красиви черти. Всички вие трябва да се развивате, да работите не само за сегашното, но и за далечното бъдеще, което е свързано с настоящето. А пък малките несполуки в живота ви, които може да срещнете, да ви не обезсърчават – несполуката в едно отношение е сполука в друго отношение.
Един съвет ще ви дам: вземете поука от растенията, които, като искат да израснат и да се развият, всякога очакват Слънцето. У тях има едно красиво желание и очакване – да дойде Слънцето! Няма същества на Земята, които с такова интензивно желание чакат Слънцето, както растенията. Затова, когато ние очакваме Божественото в себе си, трябва да бъдем като растенията, които очакват Слънцето всеки ден. Това желание за Слънцето ги издига и самото Слънце ги привлича към себе си. И когато ние очакваме Бога на Любовта със същото желание, по този начин и ние ще добием същите блага, каквито и растенията. Защото само туй интензивно чувство към Бога може да ни повдигне нагоре. Имайте и вие същото желание към Бога, както растенията към Слънцето. Легнеш ли си вечерно време, силно пожелай да дойде Божественото да те повдигне. Сутринта, щом станеш, пак пожелай Божественото. Така всеки ден интензивно пожелавайте близостта на Бога, т. е. Божественото да дойде във вас. И като дойде Божественото, всеки от вас да си вземе това, което му е необходимо.
Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.
Младежки Окултен Клас
25.05.1924 Неделя,
София
|
Начало
