Двадесет и пета лекция от Учителя 6 април 1924 г., София
Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.
Тайна молитва
Прочете се резюме от темите: „Възможностите на човешката душа“.
За следния път ще пишете върху тема №22: „Целите на съвременната наука“.
След това ще пишете върху тема №23: „Приспособление на човешката душа“.
Природата има свои методи за нареждане на нещата. Например по-твърдите вещества падат долу, по-леките остават отгоре и по този начин се нареждат. Когато говорим за приспособление, разбираме този естествен метод за нареждане. За да се хармонизирате, вие трябва да намерите нивото на окръжаващата ви среда и да знаете какво положение да вземете по отношение на нея. Ако искате да бъдете на повърхността, трябва да бъдете едно от леките масла. Тогава, дето и да ви турят, нищо не ще може да ви задържи долу, вие всякога ще изплувате на повърхността. И когато ние говорим за духовния живот, всякога разбираме именно това състояние на душата, в което тя може да изплува на повърхността на Живота. Тъй че вие ще разсъждавате философски. Какво разбирате под думата приспособление? Може да философствате, колкото искате, но маслото винаги ще изплува на повърхността. Същото нещо е и в духовния живот: когато човек се повдига в една по-висша среда, когато човешките мисли и желания напреднат, то и душата на човека функционира правилно. Всеки от вас трябва да прави такива опити, да следи своите състояния. По този начин вие може да измените едно ваше настроение.
Защо иде лошото настроение? – Три състояния влияят върху човека: първото състояние се предизвиква от тялото, т. е. в кръга на тялото вие имате едно неприязнено чувство – изпитвате някакво страдание или скръб. Вие страдате и не може да си дадете сметка защо страдате. Вие сте в положението на една мишка, която се намира в капан – тя се чувства стеснена, ходи, обикаля, прегризва железните пръчки на капана, но не може да излезе. У нея се забелязва известен страх, че не може да се освободи – това е страдание на тялото. Всички вие имате такива страдания на тялото и ги считате за много важни, но трябва да знаете какви са качествата на тия страдания. Защо идват страданията и радостите – и затова трябва да си дадете отчет. По този начин вие ще дойдете до областта на Разумното сърце, което започва с тези размишления. И най-после след тези размишления вие ще дойдете до положение да схващате смисъла на страданията и да ги разграничавате. Това аз наричам положение на Духа – когато вие разбирате вашите страдания и сте техни господари, може да ги изменяте. Например има атлети, на които, ако турите на ръката желязна халка, достатъчно е само да свият пръстите си и халката се счупва. Лесно се освобождават те от такъв род страдания.
Първото нещо за вас: вие трябва да се справяте със страданията на тялото. Например, както сте сега в зданието, ако дойде някой и каже изведнъж: „Пожар“, какво ще направите? Вие няма и да помислите – ще хукнете да бягате. Защо трябва да бягате? Спрете се, помислете малко, има ли повод за бягане? – Ама еди-кой си казал. Та що от това? Този повод не иде от теб – някой ти пошепнал нещо, и ти веднага изскачаш навън, но виждаш, че няма никакъв пожар. Всяко действие или всяка мисъл, или всяко желание в нас трябва да произлиза от дълбочината на нашия Дух, отвътре. Ако нещо отвътре ми каже, че има пожар, аз ще го послушам, но ако някой отвън ми пошепне, че има пожар, аз няма да го послушам, докато не проверя – това е нашепване от обикновения ум.
Та всички вие виждате какво несъгласие съществува помежду ви. Аз наблюдавам вашите тела, виждам, че те не си хармонират. Това не е по ваша вина, но някои от вас са по-интензивни, а някои – по-малко. Тия от вас, които са изучавали електричеството, знаят, че ако се пусне силен електрически ток през слаба жица, тя ще изгори. Значи жицата трябва да съответства на напрежението на електрическия ток, иначе той произвежда разрушение. Затова и вие трябва да постъпвате много внимателно както към себе си, така и към другите. Например някой път искате да ви се каже някоя истина; може да ви се каже тази истина, но ако се пусне един такъв силен ток (защото истините са свързани с голямо напрежение), тогава мислите ви ще се превърнат на сили, които ще минат през вашата нервна система, вие не ще можете да издържите и те ще произведат съответен ефект.
Аз съм ви привеждал няколко пъти примера за онзи евангелски проповедник, който се молил на Бога да му се отдаде случай да изпита какво нещо е посещението на Духа. Той сам разправяше тази своя опитност: цели десет години се молил за това нещо и най-после една вечер имал такова посещение. Но когато Духът дошъл, той легнал по корем и викал: „Стига, Господи, ще се стопя!“ Какво разбрал той от тази своя опитност? Ето защо в окултната наука казват: „Трябва да изучавате силите на Природата и да не си играете с тях.“ Те не са играчка, това са динамически сили, с които човек трябва да бъде много внимателен. Те са свещени работи, не са област, в която може да пипате, както искате. И Мойсей, който беше посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята и тогава едва му се разкриха някои тайни при къпината. Той чу глас, който му каза: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято.“ Следователно, когато вие се доближавате до тия свещени области, трябва да бъдете чисти. Чистотата не изключва Живота, но го осмисля.
Всички ще знаете следното правило: онова, което дава ценност на човешката душа – на мъже и на жени, на млади и стари, е Чистотата. Докато човек е чист, всеки може да го обича; стане ли нечист, всеки го отхвърля – това може да го проверите. Следователно Чистотата е една необходимост, за да може да се прояви във вас Разумната Любов. Вън от Чистотата Любов и разумност не могат да съществуват. Туй е едно качество, което всички трябва да имате; ако го нямате, трябва да го придобиете. Като ученици вие трябва да бъдете чисти. Не казвайте, че не можете да бъдете чисти – можете да бъдете чисти! Че то е ваше право – гражданско право. Само по философски път на мисълта вие сте дошли до онова погрешно схващане, че не можете да бъдете чисти. Вие се заблуждавате от окръжаващата ви среда. Вашите погрешки не могат да ви направят нечисти. Докато аз действам принципиално, докато сърцето ми не е разделено, докато имам само една свещена мисъл – да любя Бога и чрез тази Любов да обичам всички, аз имам Чистота в себе си. Но почна ли да се съмнявам дали има Бог, дали хората са искрени, Чистотата изчезва.
Та ще знаете: когато страдате – това е тялото, което страда. Някой дойде при мене, казва ми: „Сърцето ми се стяга.“ Това е тялото, което страда. Почни да разсъждаваш върху страданията, поразчепкай ги малко. Да кажем, че някой те хванал за ръката и те стиска силно; защо прави това? Опасява се от тебе. Ти пък го хвани по-силно – той стиска и ти стискай. Аз съм виждал някои майки да постъпват така с децата си: детето я ухапе – тя го хване за ухото с ноктите си, то стиска – и майката стиска, докато най-после то заплаче – боли го. Щом това тяло те хапе, и ти стискай, кажи му: „Не хапи и няма да плачеш“, нищо повече. Тъй трябва да говорите на тялото си. То е разумно и трябва да разбере, че ние сме господари, а не то – нищо повече. – „Ама то страда!“ – Ние ще отмахнем тия страдания. – „Радва се!“ – И ние ще вземем участие в тази радост. Тъй е – и скръбта, и радостта трябва да имат своя стойност; и скръбта, и радостта трябва да бъдат разумни. Сега, като дойдете до страданията, вижте причините защо идват тия страдания, и не ги преувеличавайте, не казвайте: „Моята работа се свърши!“ Как, че твоята работа едва сега започва. – „Ама струва ми се, че умът ми ще хвръкне.“ Чудна работа, това страдание се отнася до тялото. Ти ще го отнесеш сега до Разумното сърце и най-после ще считаш, че това страдание е качество на душата. Ако го издържиш, ще почнеш да се радваш, че страдаш; ще станеш по-чувствителен и ще влезеш във връзка с Разумните същества. По-рано ти беше безчувствен, чакаше да ти заколят една кокошка и казваше: „Хубава е тази кокошка“; или запитваше: „Агнето заклахте ли?“ А сега, като дойде някое страдание, което те засяга, казваш: „Значи и тази кокошка е страдала!“ Тъй че чрез страданията ти се сближаваш и свързваш с окръжаващите хора, които са близо до тебе. Следователно днес страданията са едно благо за нас, което Природата употребява. Без страдания вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете.
И тъй, най-първо имате страдания на тялото; техните качества се разглеждат от сърцето, което отпосле ги превръща в добродетели. Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите добродетели – те са значи материалът, върху който сърцето ще работи. Добродетелите пък стават градиво за Духа, за да създаде Той своите велики мисли. Всичко това е свързано едно с друго. Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели; нямате ли добродетели, вашият Дух не може да прояви своята мощна сила – това е естественият ред на нещата. Вие ще опитате тия неща: почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост. Засега вие сте в тази фаза на Живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. Ще бъдете смели и решителни, за да изнесете тия страдания по един най-естествен начин. Само тогава сегашната наука има смисъл.
Сега колко желания и мисли има, които ви смущават! Ако при вас дойде някоя по-чувствителна душа, тя ще констатира една натегнатост. Вие се събирате заедно, но всичките ви връзки са още официални – аз ги наричам неорганически, механически, връзки по необходимост. Това става и в света: някой път по необходимост се събират хора от противоположни лагери и създават помежду си отношения, като че живеят в съгласие. Но в Школата вашите отношения трябва да бъдат разумни, понеже те са условия, при които вашият характер може да се прояви. Ако тук не можете да научите законите, в Природата ще ги научите, само че там това ще ви отнеме много дълъг период от време и ще преживеете може би десет, двадесет, сто пъти по-големи страдания, и пак ще дойдете до същите резултати и заключения. Като четете Стария завет, ще видите каква е била школата на пророците: всички пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, т. нар. вътрешни изпитания, за да се приготвят за Живота, да разбират законите на Природата и да изпълняват Волята Божия. Положението им не е било много розово, но те са били хора със силна воля.
Трябва да знаете, че първото нещо, необходимо за вас, е Чистотата. Ако искате да бъдете обичани, Чистота ви е необходима; ако искате да бъдете запазени от болести, Чистотата ви е необходима. Тази идея трябва тъй да залегне у вас, да знаете, че друг път няма. И сега аз бих желал онези от вас, които правят опити, да бъдат като първите пъпки, които се разцъфтяват, та да може по този начин един на друг да си помагате. Щом имате това истинско разбиране за нещата, вие ще бъдете в сила да помогнете комуто и да е.
Следователно ще изучавате приспособленията, т. е. условията на Живота, ще изучавате и свойствата на елементите. Ако ставате твърди и жестоки в себе си, трябва да знаете, че имате много неорганическо желязо; ако въображението или фантазията ви става анормална, среброто ви се увеличава, т. е. имате повече сребро в кръвта си; ако мислите, че сте някой голям философ или гений, много неорганическо злато е влязло в кръвта ви. Всичките елементи в човека са точно математически определени – ни повече, ни по-малко. Природата не търпи излишък – колко атома злато трябва да има човек в кръвта си, колко атома желязо – всичко това е точно определено. Когато човек достигне своето съвършенство, елементите са съразмерно, хармонично разпределени в кръвта му. В обикновените хора всички елементи не са тъй хармонично разпределени, вследствие на което се раждат разни дефекти в характера им. Когато желязото стане органическо и се увеличи, човек става по-устойчив, по-твърд – повече издържа; ако среброто, което влиза в състава на кръвта, стане органическо, у човека се развива въображението – влиянието на Месечината върху него е силно. Астролозите казват, че Месечината била майка на въображението.
Та мнозина от вас трябва да преустроите телата си. Това е доста трудна задача, с която съм ви занимавал толкова години, но същевременно тя е задача, която може да се разреши разумно. Тя няма да се разреши в един или в два дена, нито в една година, но ще се разрешава постепенно.
Ще ви дам едно разяснение: имате някакво неразположение; трябва да знаете какво е това неразположение и как се лекува. Ако имате неразположение на сърцето, туй неразположение се лекува лесно, но има и такива състояния, които траят по-дълго време – може би час, два, ден, седмица, месец, а понякога и година. В такъв случай, когато минавате през тази криза, ще намерите едно лице, подобно на вас, една близка вам душа, която може да ви помогне. Все ще намерите един ваш приятел, който има отлично състояние и разположение на духа, който ви разбира, влиза в положението ви, обича ви, и с него ще дружите. Няма да дружите с някой песимист. И като отидете при този ваш приятел, вие ще изпитате едно разположение на душата си. Ще дружите с този човек и той ще ви служи като ограда, докато вашата рана оздравее. Човек може да се нарани и в духовно отношение – тогава се раждат състояния на душевна болезненост; те се раждат и у млади, и у стари. Някой път тия заболявания се лекуват мъчно, но все пак могат да се лекуват. Ще потърсите значи само един такъв приятел, не двама – за вас е достатъчен един приятел. И тогава не разправяйте състоянията си комуто и да е, но бъдете искрени само към тази душа, сродна на вас. Разчитайте на нея само заради чистотата и добродетелите й. Ако тази душа ви бъде приятел в пълния смисъл на думата, тогава болките на сърцето ще се лекуват лесно, а болките на тялото се лекуват още по-лесно. Но влезете ли в света, ще се пазите, защото най-първо окръжаващите ви хора ще искат да ви извадят от това място, в което се намирате – те ще ви поставят на изпит. В светския дух има едно разположение да разчепкват идеите на хората, да видят доколко те са устойчиви в своите идеи и оттам си правят заключенията. Ако си ученик или студент и се занимаваш по-сериозно с окултната наука, другите студенти ще почнат да говорят за теб и да казват: „Оставете този човек, той е голям философ!“ Ще гледат доколко можеш да издържаш: ако имаш силна воля или дълбоко схващане на нещата, ще издържиш ден, два, седмица и повече и тогава те ще изменят своето разположение. Но изгубиш ли равновесието си, те ще кажат: „Разбрахме колко си силен.“ Те ще изпитат задоволство, че са намерили човек, с когото могат да си играят. Един ученик от Окултната школа може да стане обект за присмех на другите хора, но той трябва да се пази от това. Той трябва да се повдигне в себе си и в края на краищата всички да познаят, че у него има нещо повече, отколкото у тях.
Та ще привикнете да влизате в положението на другите. Затова трябва да приложите Любовта, да пуснете този ток. Ако е въпрос за пущане на електричество, вие знаете как става това, но как се пуща Любовта, това трябва да учите. Най-първо ще се научите да превръщате вашите състояния. Постарайте се да измените всяко ваше неразположение – и най-малкото дори. Това ще правите, когато сте свободни и няма с какво да се занимавате. Когато направите първия опит и видите, че сте превърнали едно ваше състояние, ще почувствате голяма радост в себе си, като че сте направили някое ново откритие. Може да направите един опит, два, десет, петнадесет опита и всички да бъдат безрезултатни – това да не ви отчайва, продължавайте опитите. И от първия опит, в който сполучите, ще добиете твърда вяра, че от вас може да стане нещо.
Сега Природата ви е турила известни настроения; те са хубави, но настроенията са чужд капитал. Вие отивате в една гостилница, дето някой господин ви угощава, вие разчитате на него, доволни сте и казвате: „Осигурих се!“ Не, този господин може да ви угости само един път, после ще търсите друг някой да ви нагости. Ти не разчитай на този господин, не си осигурен – утре ще се намериш пред нова мъчнотия. Днес той ще ти даде може би много блюда с ядене, но на следния ден няма да имаш нито едно и това ще предизвика по-голямо страдание в теб. Затова човек трябва да се научи сам да си изкарва прехраната. Неговата прехрана се намира в Живата Природа.
Сега аз ви препоръчвам най-малките опити, понеже за големи опити се изискват големи знания. И Природата изобщо е много внимателна – тя не позволява да се правят големи опити, тя допуща да се правят само малки опити. Големи опити могат да правят само напредналите души, те имат голям кредит, а обикновените хора ще правят много малки опити. Природата е щедра, всякога позволява да се правят малки опити.
След като учите известно време окултната наука, най-първо у вас ще се роди известно съмнение, едно недоволство в душата ви, ще се яви една сила, която ще започне да ви тласка към периферията, ще искате да бягате от класа и ще казвате: „Мястото ми не е тук, аз трябва да напусна този клас, тия около мен не са такива, каквито си мислех.“ Но закон е: човек не може да бяга от себе си. Това състояние се дължи, според мен, на набиране на известна енергия, която не може да се асимилира от окръжаващата ви среда; и тия енергии причиняват туй болезнено състояние у човека. Например аз забелязвам в класа, че много от вас имат силно развити лични чувства, вследствие на което се заражда голям индивидуализъм – всеки мисли само за себе си. Вие говорите за духовен живот, но личният елемент е на първо място – дето и да ходите, личният елемент изпъква несъзнателно във вас. Но понеже се проявява и моралът, вие казвате: „Аз искам да бъда откровен, трябва да говоря Истината.“ Всъщност и тук личните чувства може да ви заставят да изнесете недостатъците някому във форма на истина; и този човек обаче ти казва същото, докато най-после се скарвате. То е, защото вие не се изказвате чрез закона на Добродетелта – ти изнасяш неговите недостатъци като някакъв дефект. Въпросът не седи така, аз ще ви дам по това обяснение. Да допуснем, че вие сте един работник, когото наемат да работи на лозето – вие копаете донякъде хубаво, но случва се нещо през деня, дойде ви някоя мисъл, която ви отклонява от работата, и вие оставяте двадесет-тридесет чукана неизкопани. Вие обаче мислите, че лозето е прекопано, и си отивате. Аз минавам, разглеждам работата ви и виждам, че лозето е недоизкопано; какво трябва да направя? – Трябва да довърша вашата работа. Ако забележа вашата погрешка в книгата си, ще кажа: „Ти не прекопа всички чукани, направил си една голяма погрешка, подобава ли ти да вършиш такива неща?“ Започна ли да те морализирам, това не е разрешение на въпроса. Щом съм видял твоята погрешка, трябва да я изправя – нищо повече!
Сега вие готови ли сте да прекопаете тия тридесет чукана на приятеля си? Няма нищо по-лесно от това да прекопаеш тридесет чукана. Но във вас ще се зароди друга мисъл – запитвате: „Какво ще стане, ако всеки от нас остави по тридесет чукана неизкопани, нима целият клас все чукани ще копаете?“ – Изключение е туй, у едного само ще се случи това нещо. Правилото е следното: ще довършиш работата на приятеля си! Ако постъпвате тъй, когато видите някакъв дефект у когото и да е, няма да бързате да му го казвате – не е хубаво да изнасяш дефектите на хората. Аз зная, ти задържаш тази погрешка в душата си, но проучи най-първо де седи вината, защо този твой приятел или познат има тази погрешка, кои са причините да има той този недостатък и т. н. Проучи я издълбоко. След като проучиш дълбоко причините, ще разбереш законите защо и за какво този човек греши и как можеш да му помогнеш. Само така ще постъпиш по един приятелски начин. Да допуснем, че днес някой между вас е весел, но на втория ден той изпадне духом, става песимист, отчайва се; минава някой покрай него, казва му: „Какво си се отчаял?“ Не, това не е лекуване. Ти като минеш покрай своя приятел, даже не забелязвай, че той е песимист, считай, че е весел. После постепенно проучи причините и последствията за неговото състояние и след това пристъпи да му разправяш какво да прави. Нека се минат един, два, три, четири и повече дни и тогава, ако искаш да му направиш бележка, направи я; пък ако мине без бележка, още по-добре. Аз мисля, че този е истинският път, с който може да си служите. Това са начини, методи.
Някои казват: „Да направим това, да бъдем герои!“ Добре, подложете например на опит вашия страх – дали ще можете да се освободите от него, нека ви изпитат! Вие седите вкъщи, някой дойде отвън и ви казва: „Стаята ви гори!“ Ще видите дали ще запазите хладнокръвие. Вие трябва да бъдете хладнокръвни, да знаете, че и да гори, може да я изгасите. Ще видите де гори, ще проучите положението, няма да бягате веднага навън – ти можеш да загасиш този пожар. Знаете ли защо аз ви говоря за пожара? Ами гневът е най-ужасният пожар в човека. След едно разгневяване човек всякога боледува, много клетки пострадват в организма му и той се усеща неразположен. Човек трябва да изправи много мисли в себе си, да се повдигне. Засега у всички ви стават пожари. Тулумбите ви с вода трябва винаги да бъдат готови. В Америка всички колегии, всички университети имат такива тулумби; в случай на пожар всеки студент знае как да употреби тулумбите, за да помогне. После, във всеки пансион, който има три-четири етажа, също така всеки пансионер знае де се намират тулумбите; ако пожарът е голям, че не можете да го изгасите и става опасен за живота ви, ще ви покажат де са стълбите, през които можете да избягате на улицата – предупреждават ви как да постъпите. По същия начин и вие трябва да знаете де са вашите тулумбички. Разумно трябва да се действа срещу всяка гневлива мисъл, която може да ви дойде. Колко е приятно, когато човек почне да владее себе си, когато съзнанието му е будно! Можеш ли да се справиш с един пожар, след това усещаш в себе си приятност, че си използвал правилно тази енергия, че си я превърнал в добро. Така човек започва да се чувства силен. Това са малки опити, които може да правите във вашите лаборатории. Масоните имат обичай, когато приемат някого в ложата си, за да го изпитат дали е смел, те му превързват очите, въвеждат го в едно подземие, дето има една лъскава, остра сабя, направена обаче от книга, и му развързват очите – той вижда пред себе си човек със сабя, който иска да го промуши. Ако е страхлив и почне да бяга, всичко е свършено – не го приемат в ложата си, но ако е смел, те го мушват с тази сабя и той остава неповреден – след това го приемат. Някой път нему се струва, че сабята излиза от другата страна на тялото му и се попипва. Така и Природата понякога прави такива опити: ако иска да ви изпита, приготвя такива книжни ножове. Няма да бягате, ще знаете, че това е книжен нож. Най-първо ще проучвате вашите страдания към кой род спадат. Има много страдания, които са само като метод, начин за уякчаване на вашите добродетели, за каляване на волята ви.
Сега знаете ли по какво се отличава безстрашливият човек? Безстрашието е качество на сърцето. Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив, а който няма Любов, той всякога е страхлив. Хора без Любов са най-големите страхливци, а хората на Любовта са смели и решителни. Някои хора минават за големи герои, обаче те нямат Любов. Разправяше ми един полковник една случка от последната война: в Македония имало сражение; като падали гранатите, всичките му членове треперели, едва се въздържал да не извика, но мълчал – честолюбието му не допущало да се покаже страхлив, мислел си: „Какво ще кажат войниците и другите офицери за мене!“ Най-после той вижда един генерал, който също тъй треперел; той го запитва: „Страх ли те е?“ – „Не ме е страх.“ Обаче и двамата треперят. Това не е безстрашие. Безстрашливият човек е тих и спокоен, у него се забелязва едно вътрешно спокойствие и присъствие на духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние – спокойствие на Духа. Тогава ще усетите един вътрешен Мир, една вътрешна Радост, че сте надделели на страха си и Любовта е станала господар на вашето сърце.
Днес ви говоря върху тия неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият Дух може да мине. По закона на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе както евреите на другия край на Червено море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минете през Червеното море – след вас иде фараон със своята войска, а пред вас е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни. После ще отидете в пустинята – това е чистият живот, след това ще влезете в Ханаанската земя – смисълът на истинския Живот. Но трябва да минете през морето, за да придобиете Чистотата в Живота. Защото Животът без Чистота остава всякога неразбран. И ако вие искате да бъдете разбрани, да прекарате тъй, както вашите убеждения ви учат, трябва да имате Абсолютна чистота. Чистотата, това е гражданско право за всяка душа, за всеки едного от вас.
Тайна молитва
Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.
Младежки Окултен Клас
06.04.1924 Неделя,
София
|
Начало
