Двадесет и втора лекция от Учителя 16 март 1924 г., София
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– Тя постоянно ни весели.
Размишление
Станете прави и се разредете малко! Ще направим едно упражнение с ръцете. Ще държите в ума си думата Любов. Любовта е проекция навън. После ще държите в ума си думите Радост и Веселие.
Движенията на ръцете упражняват известно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите ръката си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажем, че някой път сте развълнувани; направете следното движение на ръцете си: турете ръцете си пред гърдите, а после – настрана, като правите с китките леки трептения. След това поставете ръцете си пред устата. Като направите това упражнение три-четири пъти и мислите върху трите думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лекуване, едно психологическо проветряване в човека.
Неразположенията ще дойдат, защото трябва да знаете, че вие сте един фокус, през който минават както слънчевите, тъй и земните енергии. От сутрин до обед през вас минават слънчевите енергии, които слизат отгоре и отиват към центъра на Земята. Следобед движението е обратно: земните енергии от центъра на Земята минават през краката ви и отиват към Слънцето. Следователно, ако правите известни движения сутрин или вечер, ще имате различни резултати. Въобще, у някои хора неразположението иде следобед, понеже тогава през тях минават теченията от Земята. Вие трябва да знаете как да поляризирате и концентрирате тия сили. Направете това упражнение и оставете тия сили, които идат отдолу, да минават през вас. Вие не ги спирайте; ако ги спрете, ще се подпушите и с това може да създадете цяла катастрофа за себе си – препращайте тия сили нагоре. Среднощ ще дойде друго течение. В Природата няма погрешки, а всички погрешки създаваме ние сами от незнание – ние подпушваме тия течения и с това създаваме известна неправилност в нашия организъм.
Аз искам всеки от вас да прави туй упражнение десет дни наред. Когато имате известна мъчнотия, помнете моите думи. Ще произнесете трите думи с движение на ръцете. Дойде ви една мъчнотия; направете това упражнение два-три пъти и си отбележете след колко време е настъпил резултатът – гледайте часовника. Това са математически данни, с които ще работите в бъдеще върху себе си и върху другите. Първия опит ще направите, когато сте развълнувани или неразположени. Това е едно упражнение, което ще възстанови равновесието ви. Ще изговаряте думите Любов, Радост и Веселие– ще имате тия думи като ключове. Буквата Л представлява човека в движение, буквата Р – ръката на човека, а буквата В в този случай изразява човека, който има основа, разбира известни закони. Въобще, когато един човек разреши какъвто и да е въпрос в живота си, той има Веселие, а като спечели нещо, той има Радост. Когато пък вие работите дълго време, изпитвате удоволствие.
Сега всички трябва да си създадете малко усилие да проучите вашето тяло. Тялото на човека е резултат на Божествената енергия – тя е създала сегашния човешки организъм. И всички тия мисли, желания, пориви, които човек проявява, това са сили, които са били ангажирани за създаване на неговия сложен организъм. Някои от тия сили са свършили своята работа, но понеже вие не знаете законите, които ги управляват, те стават спънка в живота ви. Сами по себе си те са извършили една прекрасна работа и, според закона на нашето съзнание, тази сила, която е свършила своята работа, трябва да слезе по-ниско от естеството си и да подеме другите части. Защото всичката материя на тялото ни не е още диференцирана – в него има множество още клетки, които трябва да се повдигнат. Например човекът сега се е поляризирал, енергиите в него вървят към два полюса. В това отношение, ако разгледате човека, ще видите, че той е раздвоен. Всички висши енергии в него работят по направление от В към А, а всички низши енергии работят по направление от В към С – поляризиране става. Изобщо подир обяд човек живее от В до С и тогава е неразположен, а сутрин въобще той е радостен, разположен, отива от В към А.
Някои от висшите енергии, които първоначално са работили и са свършили своята работа горе в мозъка, трябва да слязат в по-низшите царства на човешкото битие. Сега е епохата, когато човешкият егоизъм играе най-важна роля. Той е един господар в света, но трябва вече да отстъпи място на нещо по-възвишено и благородно. В човека сега се създава един център, който се намира още по-високо от А и пред този център енергията на личния егоизъм трябва да отстъпи. Този център хората наричат алтруизъм, разум. Значи егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека. Когато ние говорим за Разумния живот, трябва да знаем, че той ще осмисли пътя ни и ще донесе великото щастие. Егоизмът в миналото е свършил една прекрасна работа, но той не може да направи човека щастлив. Не че у него няма желание да направи човека щастлив, но той не разбира законите на човешкото щастие – той дава на човека толкова, колкото знае. Егоизмът ще ти каже така: „Ти трябва да подчиниш другите хора под краката си, ти трябва да ги заплашиш със сила, с власт.“ Много хубаво, но този егоизъм, както говори на тебе, така говори и на подобните ти. И тогава се заражда в човека една вътрешна борба – това значи зло. Туй отчасти е така, но този вътрешен принцип на Божественото начало в Разумния живот казва, че Животът има и друго разрешение. Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение.
Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намират в стълкновение със себе си. Те трябва да влязат в едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм, той пак ще остане, само че ще му кажете: „Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на него, ще го слушаш!“ И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще му се подчини и ще стане един от добрите негови слуги. При сегашния живот всички спънки произхождат все от личните чувства. Можем да кажем, че деветдесет и девет на сто от всички спънки на човешкия живот произтичат все от личните чувства, а само едно на сто от спънките произтичат от другите чувства в човека.
Съвременните хора говорят, че у човека съществува зло, и затова някои се стремят да изкоренят от себе си това зло. По какъв начин могат да го изкоренят? – Злото седи само в постъпките на хората. Ето защо всяка лоша постъпка може да се премахне, но онази сила, която е извършила престъплението, е нужна. Ще обясня това нещо: да допуснем, че вие вземате едно малко въгленче и с него запалите една къща. После, като съзнаете злото, което сте направили, казвате: „За да нямам подобни изкушения, ще унищожа огъня.“ Питам ви: можете ли да унищожите огъня? Лошото деяние е от огъня наистина, но самият огън вие не можете да унищожите. Друг случай: да допуснем, че вие имате нужда от хляб, гладни сте и за да си го доставите, вие извършвате някакво престъпление, с което се подхлъзвате. След това казвате: „Аз ще унищожа глада, няма повече да ям.“ Мислите ли, че вие можете да унищожите по този начин вашия глад? – Не. Питам ви сега: ако трябва човек да задоволи своя глад, необходимо ли е той да краде? Кражбата произлиза от неразбиране на Божествения закон. Неразбирането е по причина на това, че преди хиляди и милиони години, когато хората на Земята са били малко на брой, всеки е могъл да се качи на кое да е дърво и да яде свободно от плода му. А сега, понеже хората в света се увеличиха и светът се организира, всеки си туря бодливи телове около оградата и казва: „Кой ти дава право да влизаш в градината ми и да крадеш? Едно време ти имаше право да правиш това, но сега нямаш право да се качваш горе на дървото ми.“ Това са наши порядки, които създават мъчнотии. Ние сме създали такива порядки в своята мисъл, в своите желания. Ние сме създали хиляди такива разпореждания, от които сами страдаме. И първото нещо, което ви се налага като на разумни същества, е да премахнете всичките бодливи телове, които имате около градината си. Вътре в себе си вие няма какво да се пазите. Онзи човек, който най-много се бори против злото, най-много греши – това е закон, който ще имате като правило в живота си. Почне ли човек да се бори със злото, той се цапа. Не трябва да се борите със злото. Мислете за Любовта, за Доброто, за Истината! Приложете ги и те ще ви помогнат. Никога не се борете със злото, но турете вместо него Доброто и вижте как ще постъпи то! Не смесвайте вашите погрешки с ония разумни сили, които работят в Живота. Някой път и Господ може да ви изпита – той може да ви тури в специални условия и да ви наблюдава дали разбирате законите Му, или не. Всеки, който се бори с Бога, ще падне на гърба си.
Вие, младите, трябва да си изработите в бъдеще известни възгледи за Живота. Не само да ги изработите, но отчасти и да ги приложите, за да видите, че тия ваши възгледи имат известно практическо приложение. Например вие решавате да се отнасяте кротко, меко с хората, но излизате вън в обществото и виждате, че не можете да приложите решението си. Защо? Мислите ли, че като кажете, че от днес ще постъпвате кротко, меко, ще можете да постъпвате така? Аз ще ви дам едно изяснение: представете си, че вие сте намислили да посетите някои бедни хора, да им дадете утеха, и при това знаете, че те са гладни. Казвате си в ума: „Утре ще напълня торбата си и ще отида да ги посетя.“ Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата торба е пълна, и като станете сутринта, без да проверите дали торбата ви действително е пълна, вземате я и тръгвате, като си казвате: „Аз реших да отида при тия хора с пълна торба и наистина отивам вече.“ Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите кой ли е извадил хляба от торбата. Та вие никакъв хляб не сте туряли! Първото нещо: всеки, който отива да прави добро, трябва да носи пълна торба с хляб. Следователно не говорете нищо за онази мисъл, която искате да реализирате, не казвайте: „Аз утре ще бъда добър!“ Как ще бъдете добри, в какво седи добротата на човека? Най-мъчният въпрос в света е човек да бъде добър. (– Не зависи ли това от него?) – Не зависи. Онзи, който разбира законите, трябва да свърже хората с Живата Природа.
Сега да ви изясня тези закони. Забелязвам, че у вас няма достатъчно концентриране на ума. Когато представя някои работи с чертеж, вам се виждат много лесни. Да, всички работи са лесни в проекция, но когато дойде да се приложат, тогава се виждат мъчни. Например вземете образуването на един триъгълник АВС. Да допуснем, че линиите му се движат; вие можете да кажете, че посоката на това движение е от ляво към дясно. Да, това е едно движение, но едновременно има и второ едно движение – от дясно към ляво. Когато А се движи към В, едновременно и В се движи към С, едновременно и С се движи към В. Тия движения се срещат и у човека, но не в една и съща посока. Закон е: щом се проектира у вас една добра мисъл, непременно ще се проектира и едно обратно движение. Това ви се вижда като едно противоречие в Живота, но то съществува в Природата. Посейте едно житно зърно или една ябълкова семка и ще видите, че едновременно в половината от семката се заражда едно желание, един стремеж нагоре към Слънцето, а в другата половина – друго желание, друг стремеж – надолу. Това става едновременно, това са две противоположни движения – нагоре и надолу. И соковете, които текат в корените и в клонищата, се движат в разни посоки – течението от корените отива към клонищата, а течението от клонищата отива към корените. Така става едно прекръстосване на тия енергии. Същото става и у вас: щом се зароди у вас една добра мисъл, тази мисъл иска да се сгъсти, да си създаде почва – следователно заражда се едно обратно движение. И онзи, който не разбира закона за възможността да се реализира една мисъл, ако не внимава, може да си създаде известни неприятности.
Такива противоречия съществуват у всички ви. Някой път аз виждам лицата ви помрачени. Как тъй? – Криво ви е нещо, търсите да намерите някого виноват и казвате: „Аз не трябва да бъда толкова глупав, ще му дам да разбере!“ Какво ще му дадеш да разбере? Почерняването на лицето показва една волева сила – течение на енергиите към центъра на Земята. Значи в този момент липсва Светлина в човека. Лицето ви е тъмно, очите ви са тъмни, погледът ви е обърнат надолу – който и да дойде при вас, вие казвате: „Оставете ме, аз искам да бъда сам.“ Но след един-два часа, а може би и след един ден дойде ви друго настроение, вие вече излизате със сияещо лице и си казвате: „Аз преминах тази борба.“ Мислите, че сте горе на Небето, лицето ви е светло, весело, казвате: „Свърши се тази борба!“ Да, тя се е свършила за малко. Няма да се минат и дванадесет часа, пак ще дойде мрачното настроение; после пак ще се качите горе – движите се като махало. Искате, не искате, това ще дойде. Такива преживявания са имали всички велики хора – и мъже, и жени, и деца, даже и в животните ги има. Аз съм следил кучетата, котките, воловете – и у тях става поляризиране. Сутрин волът е разположен, погледът му е усмихнат, весел; господарят му се приближава до него, той поближе ръката му. Иди следобед при него – той вече е неразположен, казва: „Не ме бутай, аз съм неразположен.“ Ако е кон, ще те ритне, ще те ухапе. Във всички животни изобщо има такова поляризиране на енергиите. Някой път този кон може да е впрегнат, но все пак си проявява нрава. Например преди години срещам един полковник със своя вестовой – отиват с файтон към семинарията, но конят е в такова неразположение на духа, че не иска да върви. Най-после полковникът и вестовоят слизат, потупват го малко по гърба, помилват го и той тръгва. Качва се отново вестовоят, качва се и полковникът, конят пак спира – пак слизат, галят го, милват го, тръгва. Качва се вестовоят – конят върви, качва се полковникът – конят спира. И най-после полковникът решава да върви пеш. Конят му казва: „Днес ти ще вървиш пеш, не искам да те возя, нищо повече!“ Казват: „Лош нрав има този кон.“ Това е поляризиране – конят казва на полковника: „Днес ти няма да се качваш на файтона, войника ти ще нося, но тебе не искам да нося.“ Това поляризиране на енергиите аз наричам губене на равновесие. Това състояние дохожда всякога, след като се усъмниш. Ти се чувстваш изоставен, като че всички са се обърнали против тебе, казваш: „Аз съм нещастен.“ Чувстваш, че това нямаш, онова нямаш, изпадаш в ред илюзии, в които няма нито сянка от вероятност. И после, като минат няколко часа, казваш: „Господ поне е с мене.“ И виждаш вече, че всички хора са много добре разположени към теб. Не, и едното състояние не е вярно, и другото не е вярно – хората са такива, каквито са били и по-рано.
Сега ще наблюдавате нещата и ще се ползвате от тях. Ако вие не можете да приложите тия закони, които ви давам, всичко това ще дойде върху вас. И бъдещата ви работа, и като учители, и като професори, и като лекари или каквито и да е, ще зависи от това вътрешно разбиране на законите. Вие трябва да разбирате естеството на човека, та като го видите, да знаете как да му помогнете. Сега аз се спирам само върху простото проявление на тия сили. Всякога от това поляризиране се образуват много нещастия. Аз не искам да говоря върху отрицателните сили на Природата, но ако вие имате едно отрицателно настроение, ще си отидете с мисълта, че злото в света е силно. Злото е силно по причина на това, че вие го обичате – нищо повече. Обичта към злото му дава сила – злото черпи сили от любовта. Ако ние нямаме любов към известна постъпка, тя не може да съществува. Тази постъпка е силна, понеже ние я обичаме. Ти мразиш някого, защото го обичаш, и обратно – ти го обичаш, защото го мразиш. Ти искаш да го заставиш да те обича и казваш: „Аз те обичам и ти трябва да ме обичаш; ако не ме обичаш, аз ще те накарам да ме обичаш.“ Туй насилие е зло. Другият индивид ще изхвърли от себе си тази енергия; ако е човек, около него се образува особена аура, която създава известна дисхармония между тези две лица.
Ако си представим човека във вид на триъгълник, линиите на този триъгълник се начупват и около човешкото тяло се образува нещо във вид на ръжда или във вид на скреж. Ако човек е здрав, тия линии вървят успоредно и изтичат като лъчите на Слънцето – много са красиви. Щом обаче се появи дисхармония в човека, тия линии се начупват ситно на прах като ръжда и тогава се зараждат разните болести. Някой път тия линии се начупват в гърдите – заражда се охтика, някой път са в мозъка – мръдва дъската на човека, някой път са в сърцето – получава се удар и т. н. Затова на човека трябва да се създадат големи мъчнотии, за да може този скреж, тази ръждива кора да се разсипе. Затова именно идат големите страдания в света. Като се разчупи това яйце, пак ще дойде Светлината в съзнанието на човека и той ще се намери в своето нормално състояние. Неразположен си духом; иди до Витоша, постой там четири-пет часа и се върни – твоето състояние веднага ще се превърне, ти ще се поляризираш във възходяща степен и ще започнеш да мислиш, че можеш да направиш всичко. Да, ти можеш да направиш всичко това, което е в твоята власт.
Сега между вас трябва да се създаде тази хармония, понеже бъдещата работа, която мислите да вършите, зависи от това взаимно разбиране помежду ви. Иначе около вас може да се набере такава отрицателна енергия, която ще направи аурата ви непривлекателна. Тези, у които има много такива пречупвания, отблъскват хората от себе си, а у тези хора, които живеят съобразно Божиите закони, има една магнетическа сила, т. е. Божествената сила действа у тях и те са по-привлекателни.
Та първото нещо: вие ще гледате всякога да тълкувате нещата в добър смисъл. Всички сили в Природата по същество са добри, злото е само в тяхното приложение – нищо повече. Значи вие сте приложили известни Божествени мисли и желания, но Природата, за да ви научи един урок, усилва тия желания у вас, вследствие на което идват тия вътрешни страдания. От тия страдания вие изваждате една поука и казвате, че даден закон е верен. И като научите този закон, ще можете да живеете, дето поискате. Вие искате да живеете на Земята, да бъдете здрави, да имате приятели, да устроите вашето бъдеще, да бъдете полезни на вашите ближни, но по какъв начин ще постигнете всичко това? Знание ви трябва, разумност трябва да имате. Ако живеете, както сегашните хора, ще имате един живот, подобен на техния, и след двадесет-тридесет години ще кажете: „Не струва да се живее, животът е илюзия, всичко е измама“ и т. н. Това е най-голямото нещастие, което може да ви сполети.
Моето желание е да приложите поне отчасти това, което ви говоря. То ви е потребно, защото най-малко с петдесет на сто ще намалите мъчнотиите, които сега ви се създават от миналото. Аз забелязвам, мнозина от вас започват да заболяват. Защо? Аз зная, във вас има дисхармония, набиране на излишна енергия и подпушване. Дойде ли такова нещо, ще духате. Дайте място на всичко, което дойде, пуснете го, но по възможност винаги си казвайте: „Всичко в света работи за добро.“ Правете малки опити със себе си. Има известни задачи, които няма да разрешите лесно.
Не мислете, че тия формули, които ви давам, са лесни за приложение. С формулата, която ви дадох тази вечер (движение на ръцете пред гърдите, настрани, същевременно леко издухване, трептене на ръцете и произнасяне на думите Любов, Радост и Веселие) може да разрешите тридесет на сто от мъчнотиите в живота си, но при изпълнението им има голяма отговорност. Те са и за по-големи мъчнотии. А това упражнение няма да ви коства нищо. Колко време ще ви отнеме правенето на добро? – Добро всякога може да правите, при това резултатите му са винаги добри. Сутрин, като направите упражнението, ще имате тридесет на сто подобрение, на обяд – тридесет на сто, и вечер – тридесет на сто – всичко деветдесет на сто; остават само десет на сто от мъчнотиите ви. Като имате един резултат от деветдесет на сто, това е достатъчно, но изисква се повече работа. Вие може да кажете: „И без тия упражнения може.“ Може, нима хората не умират без упражнения? – Умират. Някой ще каже: „Без наука може.“ – Може и без наука, не е лошо, но по-хубаво е човек да живее един съзнателен живот и да участва във великата Любов на Природата, в Радостите на Природата и във Веселието на Природата и да знае защо е дошъл на Земята.
Как разбрахте сега закона за поляризирането? Всяка мисъл, колкото и да е добра, щом се проектира във вас, ще хвърли сянка. Вие трябва да знаете, че се намирате в среда от една гъста материя. Следователно, дето и да проектирате вашата енергия, все ще се образува търкане. Туй търкане е свързано с вас – каквато и да е вашата мисъл, все ще произведе обратна реакция. И законът е обратен: ако намислите нещо лошо, тази лоша мисъл ще роди нещо обратно във вас, ще роди една добра мисъл. Силите в Природата всякога се балансират: ако започнете от горе на долу или от долу на горе, всякога тия сили се балансират. Ако започнете с положителното, после ще се прояви отрицателното; ако пък започнете с отрицателното, първо ще се прояви то, а после – положителното. Ако започнете с Божественото, пак същото нещо: първо ще се яви Божественото, а после – човешкото, и обратното. Тъй щото, когато сте в неразположение на духа, вижте каква мисъл ще се яви от туй неразположение. Например неразположен сте, но дойде ви наум да посетите един ваш приятел и го посещавате. Някой ваш приятел е далеч, във Варна, но ви дойде наум за него, цели пет години не сте го виждали; имате ли условия да го посетите, не се бавете, идете във Варна, направете една разходка и ще добиете една отлична опитност. Замислите ли това нещо, веднага ще дойде едно изкушение, ще си кажете: „Ама аз ще похарча толкова пари!“ Не жалете парите, нито времето, защото времето и парите са дадени за човека, а доброто, което ще направите, струва повече, отколкото времето и парите. Щом ви дойде в ума една положителна мисъл, изпълнете я. Пък ако дойде в ума ви една отрицателна мисъл, законът е обратен. Да кажем, някой ден ви дойде наум, че имате да вземате пари, и веднага решавате да отидете да си искате парите или да дадете този човек под съд. Дойде ли ви такава мисъл, не отивайте, стойте си вкъщи, не мърдайте крака си. Задръжте тази мисъл в себе си, без да я реализирате, ден, два, докато ви дойде едно прекрасно настроение. Иначе, отидете ли веднага, непременно ще забъркате такава каша, че с години няма да можете да я оправите. Закон е това – не си мърдай крака, стой цял ден вкъщи, докато се възстанови твоето равновесие. На другия ден, като ти дойде едно прекрасно настроение, иди при този свой приятел, от когото имаш да взимаш пари, и му кажи: „Приятелю, не се безпокой, работата лесно ще се уреди.“
Това са правила, които трябва да спазвате преди всичко по отношение на себе си. Ако не ги спазвате, в края на краищата вие пак ще ги научите, но по-мъчно. Умните хора се учат от опитността на другите, а тия, които не са поумнели, се учат от своята опитност. Затова по-добре ползвайте се от опитността един на друг. Така трябва да бъде за учениците, които се учат в един окултен клас. Преимуществото за ученици, които се учат заедно, е в това да се ползват взаимно от своите опитности. Ако тук не можете да се ползвате, тогава учението ви заедно е безпредметно. Като се наблюдавате, ще видите, че някой е по-опитен в живота, друг е по-търпелив, трети е по-силен в известна област, по-умен, по-съобразителен и т. н. Някой има прозорливост, някой е милостив, някой е смел, решителен. Че това са подбудителни причини – всеки може да ти даде една инжекция, да ти послужи като една подбудителна причина към добро. Ако живееш сам, няма да имаш тия добри влияния. Тази е добрата страна на един клас. Някой казва: „Аз, откакто влязох в този клас, огрубях.“ Не, тогава ти не си разбрал смисъла на класа. В един клас има разнообразни елементи, но това разнообразие е хубаво. Има един закон, по който може да си избирате приятели. Някой ден ще ви посоча как трябва да се нареждате.
Има някои от вас, които, ако ги събера на едно място, непременно ще се скарат. Аз изяснявам това нещо тъй: ако съберем лицата А и В, те не ще могат да се търпят. Ще кажете: „Да ги примирим!“ Не можете да ги примирите по никой начин, отрицателни сили действат у тях. Лицата А и В са отрицателни хора и могат да вършат отлична работа, но какво трябва да ги направим, какво им липсва? – Липсва им трето едно лице. Това лице е С – през него ще прекарате А и В, там и двамата ще се срещнат и ще се погледнат. Но С трябва да седи непременно горе в центъра. Тогава А казва на С: „Кажи на В, че аз не го обичам, той има такива и такива недъзи.“ Но С е умен, казва на В: „А казва, че те много обича.“ Обаче В казва: „Аз зная, че той не говори истината.“ После С казва на А: „Знаеш ли, В казва, че ти си отличен човек.“ Сега С наблюдава отгоре, вижда, че и двамата са недоволни; тогава С се проектира долу в D и изпраща В в D. В D се събират D и В заедно, събират се също С и А и се съгласяват помежду си. Имате след това линията СD, т. е. силата, която примирява противоречията. Значи тия енергии, които са по-интензивни, трябва да минат през една по-мека среда, за да се смекчат. Аз наричам СD смекчаващи условия в Живота. Така например, сърцето е една среда, смекчаваща човешките мисли; чувствата на душата пък са среда, смекчаваща силите на човешкия Дух. И затова, когато искат да кажат, че някой човек е груб, казват: „Този човек е без сърце и без душа“, не казват, че е без ум. Той може да е умен и силен, но в него няма сърце, няма и душа, той е човек, с когото не може да се живее. Но СD може да живее с този, с когото никой не може да живее. Това не подразбира, че А и В нямат тия меки чувства, но те се намират в едно състояние на зародиш. Меките сили в Природата се намират в зародишно състояние у всекиго. Следователно силите СD са положителни, възходящи сили в Природата – те могат да примирят всичко, а силите А и В могат да направят едно отклонение – в тия сили трябва да стане едно пречупване.
Ето защо в Природата често трябва да става прекръстосване. Това аз обяснявам така: ако някой от вас има продълговато лице, той е мъж, има мотивен темперамент, затова трябва да дружи с човек, който има валчесто лице, т. е. човек с по-мек характер. Продълговатите лица са активни, обаче валчестите лица може да са натрупани с груба, болезнена материя. В пълните, валчести конструкции преобладават кривите линии, а у продълговатите – правите линии. Всички тия линии са силови линии на енергиите. Някои смятат, че лицето трябва да бъде валчесто, пълно. Не, не трябва да бъде пълно, но линиите на лицето не трябва да бъдат и много вдлъбнати, нито очите много потънали навътре – това е пак една положителна сила. Щом очите на човека потънат много дълбоко, това показва, че сърцето на този човек се е изхабило. Затова ще се стремите всякога да мислите добро. Не мислете зло за никого и за нищо. Например седите и казвате: „Това е лошо, онова е лошо“, без да знаете, че това зло се отразява и огрубява самите вас. Не, ако мислите за пороците, които има един човек, трябва да знаете, че те съществуват у всички хора. Тия лоши мисли, желания, стремежи минават през всеки човек, даже най-кроткия човек може да възбудим, да се разгневи. Имаме един велик характер като Христа, но при един момент Го виждаме, че взема камшика и изпъжда всички из храма навън. Това е една енергия, която се изразява по такъв начин именно. Питам: от чисто окултно гледище, Христос не можеше ли да внуши на тия хора да излязат вън и без този камшик? – Можеше. Защо тогава Христос употреби този камшик, какво казва Писанието? Христос удари ли някого с този камшик, или само тъй го вдигна? Някои считат, че Христос е направил това от слабост. Не, Христос постъпи така не от слабост, но това е един метод: по този начин Христос им каза: „Ако вие не изпълните Волята Божия, от единия край до другия все ще ви бият.“ И около кого от вас не се е увивал този камшик, и то по всички правила? Във всяка къща все има по един такъв камшик. Камшикът е символ. И когато този камшик се увие около вас, плач и рев ще има, но който не разбира закона, ще каже: „Как, Христос да вземе камшика и да го приложи?“ Христос казва: „Ако вие правите храма Божий тържище, ще има плач, а не мир в дома ви.“ Какво значи това, че около вас се увива камшик? – Камшикът, това са страданията, с които се означава, че вие не изпълнявате Волята Божия. Камшикът е символ само на дълбоки сърдечни и умствени страдания, които човек преживява. Всеки трябва да разбере Божия закон и да го изпълни.
Божият Дух от хиляди години е работил върху нас и ни е дал един организъм с крака, ръце, мозък, сърце и т. н. Ако ние при сегашния живот не можем да контролираме нашия организъм с неговите сили – този мозък, това сърце, тия нерви, артерии и всички клетчици в него, какво очакваме тогава? Вие ставате сутрин и нищо не мислите за вашето тяло. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъл към тялото си – помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в стомаха ви, помислете за всички живи същества, които работят в него, и им изпратете, както прави един добър господар със слугите си, една мисъл, едно благословение. Насърчете ги, дайте им сили и те ще се зарадват. А вие ставате сутрин и нищо не мислите за тия работници. Мислите за големи работи, но всичките големи работи зависят от тия малки същества. Ами знаете ли какво ще стане, като се откажат да работят клетките на стомаха, на сърцето, на мозъка и кажат: „Няма да работим повече!“ Сърцето започва слабо да тупа и ние казваме: „Сърцето спира!“ Не, изпратете една насърчителна вълна към тия клетки, говорете им – те всичко разбират. Има един Божествен закон, който ги управлява. Насърчете ги, те са съзнателни същества! Бъдете разумни, внимателни към тях, говорете им като един добър господар. Уморите ли се, спрете. Кракът ви заболи например; спрете се, снемете чорапа си, поразтъркайте малко крака, помислете поотделно за всяка клетка и ще видите, че няма да мине и половин час, и болката на вашия крак ще премине.
Сегашните хора не мислят, че в клетките има съзнание. Не, в тях по някой път има такава интелигентност, каквато хората не предполагат. Здравето ви, способностите ви зависят именно от вашите клетки. Ето защо всяка сутрин пращайте по една добра вълна към всички ваши клетки. Вечер преди лягане пак им пратете по една добра мисъл и си легнете; като станете сутрин, ще усетите едно особено приятно разположение. Ами че тия клетки са ваши слуги! Те ще кажат: „Нашият господар е направил една реформа в нашия живот, нека му слугуваме добре!“ Съвременната окултна наука доказва това нещо. Постъпват ли хората по този начин, ще продължат живота си с колкото години искат – с десет, петнадесет, двадесет, сто, сто и петдесет, двеста. Ще кажете: „Кой има време да се занимава всяка сутрин с тия малки клетчици, да им праща добри мисли?“ Най–първо ще мислите за тях. Писанието казва: „Ние сме храм и Бог живее в нас, и всичко в нас е живо.“
Следователно към всичко трябва да гледаме с едно благоговение и да се радваме, че Бог ни е поставил в това тяло; да се радваме, че всички тия малки душички, всички тия малки клетки след милиони години ще станат отделни, големи хора като нас. Като ги срещнете, те ще кажат: „Аз те познавам.“ – „Отде?“ – „Едно време живях в тебе.“ – „Де?“ – „В главата ти, и съм много добре запознат с реда и порядъка там.“ Друга клетка ще каже: „Едно време живях в сърцето ти и зная какво чувстваш“, трета клетка ще каже: „Аз пък бях в стомаха ти.“ Всички клетки ще помнят коя де е била и ще носят своето знание.
Сега и вие в този клас сте такива малки клетки. И както всички клетки на един организъм съставят едно цяло, така и вие в този клас, па и милиони още хора, съставлявате такива клетки в организма на едно по-разумно Същество. И някой път, като станете сутрин, възприемате отнякъде една добра мисъл. Отде иде тя? – Туй Същество изпраща своето благословение до вас, като ви казва: „Мир на вас! Аз ще ви помогна.“ Защо? – Защото ти си в Неговия организъм. И ти се насърчиш, разположиш се. Ти си осигурен, защото живееш в едно тяло, което се управлява от един разумен Дух. Тъй че всички сме осигурени в света – не мислете, че няма сигурност. Дотогава, докато вие живеете разумно и се подчинявате на Божия закон, вашият живот е осигурен.
Сега разбрахте упражнението, нали? Ще го правите десет дни наред – всяка сутрин, всеки обяд и всяка вечер. И ще си отбелязвате какви резултати ще имате – дали, като го направите, веднага ще настъпи промяна в състоянието ви, или след няколко време. Интересни ще бъдат наблюденията ви. Също тъй ще проучвате и закона за поляризирането – той е цяла наука.
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– Тя постоянно ни весели.
Младежки Окултен Клас
16.03.1924 Неделя,
София
|
Начало
