| Порталът към съзнателен живот |
Морален растеж и морален устой. Значение на дробите
(Младежки Окултен Клас,
02.03.1924 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Двадесета лекция от Учителя 2 март 1924 г., София
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– Тя постоянно ни весели.
Тайна молитва
Прочете се резюме от темите: „Отличителните качества на моралния човек“.
На черната дъска е поставена втора картина на моралния човек.
Имате ли ясна представа поне за една от отличителните черти на моралния човек? (– Трябва да има ясно установен поглед.) А този поглед тук е поглед на един мечтателен човек. Харесва ли ви се този тип на всички? Какво впечатление ви прави? Кой поглед наричате вие установен? – Който има само една мисъл в себе си, и то Божествена. Погледът може ли да се констатира отвън? Погледът на очите може да е установен, но вие не виждате дали умът не е раздвоен. Това са субективни, отвлечени неща. Това вие не го виждате, то са предположения. (– Нали всичко се изразява в погледа?) Има хора толкова изкусни, че могат да ви заблудят с погледа си, без да подозирате. Например един актьор, който иска да ви представи един морален тип, той дълго време го наблюдава, проучва и най-после ви се представя морален човек, без да е всъщност такъв. Всички типове имат известно изражение, известно движение на очите и актьорите, за да ги представят на сцената, изучават всички тънкости в тях. Ако някой актьор иска да представи умиращия човек, той проучва ролята на умиращия точно тъй, както е в живота. Ако пък иска да представи някой скъперник или някой честен тип, той го проучва изтънко.
Сега опасната страна при изучаване на човешкия характер е същата, каквато при изучаване на ония органически, патологически случаи, каквито срещаме във физиогномията. Когато човек пипа нещо заразно, може да се зарази, затова трябва да вземе всички предпазни мерки. Вие проучвате един морален тип и казвате: „Чакай да видя дали имам тия черти?“ Търсите ги, търсите ги, докато най-после си кажете: „Нямам ги.“ Така дохожда заразата в обратен смисъл и казвате: „Аз не съм морален човек.“ Не че не сте морален човек, но още не сте изработили този тип. Има типове изработени, има и типове в проекция.
Вие трябва да правите разлика между морален стремеж и морален устой. Например тук, на картината, преобладава повече друг елемент, а именно умственият елемент. Тъй, както е нарисувано тук челото, имаме човек със силно въображение; брадата е заострена – схватлив човек. Както са нарисувани очите, показват чувствен човек, който трябва да употреби голяма воля, за да не кипне. Аз го виждам, той прави голямо усилие над себе си, за да не кипне. Тъй както сте го нарисували, у него има и голямо честолюбие, скрито зад моралните му чувства. После, този образ представлява млад човек, най-много на двадесет и две-двадесет и пет години; един морален тип трябва да има най-малко тридесет и три години. От чисто окултно гледище телата, чрез които той функционира, трябва да бъдат сформирани. Този образ тук е едва в своето умствено тяло, причинното тяло още не е засегнато.
Представете си, че този триъгълник в чертежа се държи само в точка D. Има ли морален устой в него? (– Няма.) При какви условия може да устои? (– Ако се поставят от двете му страни известни тежести.)Да, ако се поставят тежестите а и b, той ще може да устои. И тук, при брадата на човека, може да се приложи същият закон. Ако долната част на брадата е чрезмерно остра, носът има да се бори с много препятствия в живота. Да допуснем, че този триъгълник е жив и се намира в такова равновесие – не пада; това равновесие представлява ли една сигурност? Благодарение на двете тежести а и b този триъгълник се прикрепва, за да не падне. Тези тежести днес може да представляват неговата сила, неговото богатство, с които той е много устойчив, но един ден той остарява, изгубва своето богатство, своята сила. Тогава? Този триъгълник може ли да устои? (– Не.) Значи волята ще се поколебае.
После, тази вдлъбнатина под долната устна в картината е много голяма. И носът, както е нарисуван, съответства на един хаплив кон. Тези две черти съответстват на един хаплив характер – коне, които обичат да хапят, имат тия черти. И хора, които обичат да хапят, да говорят безразборно, у тях се образуват тези черти. У един морален тип веждите не могат да бъдат тъй дълги и извити надолу, веждите не трябва да слизат много надолу към ухото. Челото пък, както е нарисувано – широко, открито, съответства на един честен и откровен тип. То е чело на един справедлив човек, но това още не показва, че такъв човек в живота си има морален устой. Това не е тип, който може при всички условия на Живота да устои, да се не поколебае – до известно време той може да издържа, но не при всички условия. Това са все впечатления от дадените геометрически линии. Като се изчислят тъй, както са поставени, такива ще бъдат и резултатите. Ушите у моралния тип трябва да имат почти същата дължина, каквато имат носът и веждите. Тук въобще, както са построени веждите, показват, че този тип до известно време ще има подем, но през известен период от живота му тия енергии ще се спуснат надолу. Тия спуснати надолу вежди са признак на остаряване. Значи след известно число години, към тридесет и петата-четиридесет и петата година в такъв човек настава една рязка промяна в мислите и стремежите му. Това ще дойде не по волята на индивида. Ако веждите отиват нагоре, какво означават?
Как намирате устните, еднакво дебели ли са? Долната е по-дебела, което показва, че в този характер при известни случаи има по-голяма пасивност, отколкото активност. А в моралния тип, или можем да кажем в идеалния тип, ние предполагаме, че енергиите са еднакво балансирани и във всички моменти на живота действат равномерно – смяната на пасивност и активност става равномерно. А тук в някое отношение този тип ще е повече пасивен, а по-малко активен. При строежа на човешкия нос целият мозък, въобще всички центрове на мозъка вземат участие. И белите дробове също вземат участие – когато дишането е правилно, и носът е правилно устроен. Ако надеждата е слабо развита и в човека започва да се развива едно песимистично чувство, носът почва да се изменя, да се заостря – чувствата в човека се изменят. Такъв човек става хищник спрямо себе си – постоянно се самоосъжда, натяква си. Това настроение може да бъде най-първо спрямо себе си, а после може да мине и спрямо другите – безразлично е, причините са едни и същи. На този образ липсват две основни черти от страните на носа, които едвам се забелязват. Също така липсват и линиите на челото. Ако се разгледа черепът на човек, който се е поминал, то е друг въпрос; но даже и в този случай при черепа пак има гънки.
Черепът и костите на интелектуалните типове се различават от тия на неинтелектуалните; черепите на моралните типове се различават от тези на неморалните – разгледани под увеличително стъкло, те се различават. Тъй щото има известни черти, които се отпечатват върху черепа. Докато човек се развива, което става и в напреднала възраст, черепът му постоянно се изменя. В стари години расте повече горната част на главата: от тридесет-четиридесет-петдесет-шестдесет години се развива челото, оттам насетне се развиват моралните чувства, и то, ако човек се развива правилно. Не се ли развива правилно, на старини човек може да се вдетини и в него се създават известни капризи, той започва да преповтаря всичко, което е обичал и знаел в ранната си възраст, и не научава нищо ново.
Ако искате да изработите от себе си идеен тип, трябва да се пазите да не би краят на носа ви да се заостри много, да стане много тънък. Знайте, че идеите упражняват влияние върху целия организъм, а всяка идея специално упражнява влияние не само върху съзнанието на духовния човек, но и върху разните му органи. Ако вие ставате крайни песимисти и недоволни от живота, като дойдете до крайния предел, долната част на носа ви ще се продължи, ще стане тънка и заострена като човка. За предпочитане е един широк нос, отколкото тесен. Знаете ли защо? За предпочитане е една широка река, по която може да се плува, отколкото една малка бара, която и мравките могат да преминат. После, ако чувствата се изопачат, очите почват да потъват и да се вглъбяват навътре; ако човек почне да огрубява, очите му почват да изпъкват – това става, когато се образува активна грубост. Изпъкналите очи показват и някои добри черти – такива хора са много разговорчиви. Жабата има много изпъкнали очи и затова цели четири месеца се разговаря в блатото – и денем, и нощем не млъква; това е разговор у тях. От чисто френологическо гледище, центърът на речта у жабите е силно развит и очите им са съвсем изпъкнали навън.
Сега всички трябва да имате в себе си по един идеален тип, към който да се стремите. Те може да се различават, но всеки трябва да има в себе си един идеален тип и да работи за реализирането на този тип. Ако ви се зададе въпросът коя е най-важната работа, с която човек трябва да се занимава в сегашния си живот, как бихте отговорили? – Онази основна работа, която да представлява най-високият връх на неговия живот, а всичко друго да се централизира около нея. Коя ще бъде тази основна работа? (– Да учи.)
Едно малко разсъждение: да допуснем, че имате едно дърво, тънко и високо като топола. Ако ви попитат кои са причините да бъде това дърво тънко и високо, как бихте обяснили? Идете в боровите гори, в буковите или в други някои, дето дърветата са наблизо, ще забележите в тях едно състезание да растат нависоко. Защо? Окръжаващите ги условия са стеснителни и затова в тях има стремеж и желание да се надпреварват едни други. След като излязат нависоко, те свободно възприемат слънчевите лъчи и после вече у тях се поражда желание да се разпрострат нашироко. Следователно, ако дървото е тънко, значи окръжаващите го условия за него са били стеснителни; обратно – ако дървото е дебело, ще направим заключение, че това дърво от ред поколения е расло само. У него е нямало стремеж да расте нагоре, понеже никой не му е пречил да възприема направо слънчевите лъчи, но като е нямало кой да го защитава от бурите и ветровете, то е станало дебело, та да може да отстоява срещу тях. По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят. Тогава в него трябва да се създаде морален устой. Някои хора, които са действали самостоятелно, които не са имали никаква подкрепа отвън, техният характер придобива по-голяма дебелина – такава, каквато има дъбът или друго някое растение.
В гимназията сте изучавали дробите, нали? Аз ще взема дробите 1/5, 2/5, 3/5, 4/5. Какво показва дробта 1/5? (– Тя показва, че едно цяло число е разделено на пет равни части и от тия пет части е взета само една.) Представете си сега, че 5 е едно живо число. Допуснете, че това са пет чувства – аз вземам значи една пета от чувствата. Кое чувство е то? С кое чувство човек е започнал най-първо? (– С осезанието.) Тогава какъв ще бъде неговият живот? – Ще прилича на живота на един микроб, който само се движи във водата и има много прост живот. Кое чувство представлява дробта 2/5, кое чувство иде след осезанието? (– Вкусът, после – мирисът и най-после – слухът и зрението.)Тогава с 2/5 се изразява вкусът, с 3/5 – мирисът, с 4/5 – слухът и с 5/5 – зрението. Числителят 4 в дробта 4/5 показва условията, при които едно същество може да живее само, или още 4/5 показва, че това същество може да реализира четири пети от условията, а една пета остават нереализирани. И най-после можем да турим 5/5 = 1, нали? Но трябва да знаете, че човек при сегашните условия на Земята никога не може да реализира цялото, т. е. не може да постигне своя идеал. Идеалът е цялото. Той обаче не може да се постигне, затова през целия си живот ние се занимаваме само с прости дроби. В умствено отношение, в морално отношение нашите стремежи са все прости дроби; и нашите постигнати резултати са пак прости дроби. Да допуснем, че с вашето знание вие сте достигнали в живота си само 1/5 резултат; какво разбирате от това? Човек, който има 1/5 резултат, това показва, че той живее изключително един материален живот, нищо повече. Какво означава 2/5 резултат? – У такъв човек е събудено известно обществено чувство – около него вече има друго някое лице, с което той има вземане-даване. Човек с 4/5 резултат ще бъде свещеник и там ще спре. Сегашните хора, като дойдат до 4/5 резултат, казват: „При сегашните условия повече не може да се постигне.“ Представете си сега, че тия дроби са с различни числители и различни знаменатели – например дробите 1/5, 2/6, 3/7, 4/8 и т. н. Какво представляват такива дроби? – Това са условия, при които трябва да живеете.
Сега вие знаете вече правилото, по което се работи при събиране и изваждане на дробите. (– Трябва да ги приведем към общ знаменател.) На какво можете да уподобите привеждането към общ знаменател? – Опростотворяване на Живота. А опростотворяването на Живота се познава по придобиване на едно благо. В живата математика, щом приведеш всички сили към еднакъв знаменател, ти усещаш едно равновесие в себе си, едно успокояване, че ще свършиш тази работа добре. Допуснете, че искате да свършите гимназия; първата, втората, третата година мислите, че ще свършите, но като дойдете до петата година, казвате: „Стига ми толкова знание“, и започвате да се разколебавате; после отново се връщате – във вас се явява една вътрешна борба. Мислите ли, че имате еднакъв знаменател? – Не. Значи идеята да свършите гимназия, при каквито условия и да сте, трябва да бъде непреодолима. Тъй е и в морално отношение: искате да добиете една морална черта – каквото и да стане, при каквито условия и да сте, вие трябва да я придобиете в себе си. Да кажем, дадете някому дума за нещо – трябва да устоите на тази дума. Аз не разбирам тия обикновено дадени думи, но подразбирам такава дадена дума, която има известна морална валидност в себе си.
Кажете ми сега какъв ще бъде знаменателят на дробите: 1/5, 2/6, 3/7, 4/8. Общият им знаменател ще бъде 840. Като съберем числата 8 и 4, равно е на 12. Числото 12 показва, че условията се подобряват. Обаче ако знаменателят е 15, в това число има една опасност – то е число на илюзиите. Тогава имате дробта 12/15. Живата Природа всякога помага на разумните същества чрез числата. Например, ти искаш да свършиш някоя работа, определяш си понеделник или вторник, но Природата ще ти постави чрез някое число едно препятствие да не започваш тази работа в понеделник. Преди няколко дни дойде при мен един господин да ме пита може ли да пътува в понеделник. Казвам му: „Недей!“ Аз не му обяснявам защо, казвам му само: „Не пътувай в понеделник, тръгни във вторник!“ После той разбра защо не трябваше да пътува в понеделник – с влака, с който той смяташе да пътува, станало някаква катастрофа. И онзи, който разбира закона, ще направи своите математически изчисления и ще каже: „Днес аз не мърдам крака си, ако ще и на десет места да ме чакат.“ С един ден работата няма да закъснее, тръгни точно когато ти е определено. Ние казваме: „Аз утре ще дойда у вас.“ Ти изчисли ли го? – Не. Отде знаеш, може би утре не ще можеш да отидеш? Не обещавай, за да не се извиняваш после. Спри се, не бързай – виж дали утре можеш да направиш това нещо; може би тогава съвсем да не е ден, в който ти можеш да отидеш на едно или друго място.
Всички трябва да внимавате, когато работите с Живата Природа. Тя обича нейните деца да бъдат разумни, да я слушат. Не я ли слушате, тя ще ви подръпне ухото и тогава вие може да пътувате с трена, но ще стане катастрофа – тя ще те изхвърли из някой вагон и ти можеш да се отървеш или с натъртено ребро, или с друга някоя малка повреда. Но ако я слушаш, няма да изхвръкнеш из прозореца навън. Значи, когато ние говорим за Разумния живот, разбираме, че всичко в Природата е точно определено. Дните, в които трябва да работим, са определени – някои дни са приятно съчетани. Така е и в училището. Мнозина от вас не могат да свършат правилно, понеже не са отишли точно на време – някой път са тръгнали по-рано, а някой път – по-късно, вследствие на това се раждат известни мъчнотии. Всички трябва да бъдете разумни, да преодолеете мъчнотиите. Тия неща няма да ви дойдат наготово, изисква се дълго проучване, изисква се и една безпримерна вяра. Разбирате ли какво значи безпримерна вяра?
Ще направя една малка забележка: в материалния свят вие можете да съчетаете числата 9 и 4, но в Духовния свят не можете да ги съчетаете, там такова съчетание не може да съществува – законът е такъв. Защо? Ще ви кажа: синът може ли да бъде по-голям от бащата? – Не може. Числото 9 е синът, 4 е бащата. Тогава числото 94 е за физическия свят, а 49 – за Духовния свят. В Духовния свят има едно движение от 4 към 9. От сумата и на двете числа – 49 и 94 – имате 13. Разбира се, ако имате 94 лева и 49 лева, едно и също ли е? – Не. Но аз ви казвам, че числото 49 е по-голямо от 94. Ще кажете: „Как е възможно това?“ Че то е много проста работа – числото 94 е в книжни пари, а 49 е в златни пари. Във всяко число има една вътрешна възможност. Външността на числото 94 показва, че то е по-голямо от 49. Действително, неговият обем е по-голям, но съдържанието на 49 е по-хубаво, отколкото това на 94. Някой от вас може да каже: „Но и 94 да бъде злато.“ Не може – в този случай не може да бъде злато, понеже 9 е един краен резултат. То показва, че в Природата не може вече да съществува никаква деятелност, това е един процес само за ликвидиране. Следователно при 94 числото 9 показва, че това число не може повече да расте, т. е. на физическия свят то може да расте, но само условно.
Тайна молитва
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– Тя постоянно ни весели.
Младежки Окултен Клас
02.03.1924 Неделя,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 2052
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
